Изследователи: Конопът лекува рак и няма странични ефекти

Кристина Санчес, млад биолог от Университета Комплутенсе в Мадрид, докато изследва клетъчния метаболизъм, забелязва нещо необичайно. Изучавайки мозъчни ракови клетки, които са важни за изследователски цели, тъй като растат по-бързо от нормалните клетъчни линии, тя  установила, че раковите клетки умират, когато са изложени на тетрахидроканабинол (ТХК) – основното психоактивно вещество, съдържащо се в растението канабис.

Така, вместо нова информация за функционирането на клетката, Санчес се натъкнала на противораковите свойства на ТХК. През 1998 г. тя публикува в европейски списания по биохимията статия, че ТХК “предизвиква апоптоза (клетъчна смърт в клетките на глиома C6» – агресивна форма на рак на мозъка).
Провеждане на допълнителни проучвания в няколко страни, резултатите от които са публикувани в различни рецензирани списания показват, че ТХК и други съединения изолирани от конопа – т. нар. канабиноиди – не само отстраняват симптомите на рак (гадене, болка, загуба на апетит, умора), но и имат пряк антитуморен ефект!
Група от испански учени, водени от Мануел Гузман провеждат първото клинично изследване на противотуморните ефекти на ТХК върху хората. Гусман въвеждал чист ТХК чрез катетър в туморите на девет хоспитализирани пациенти с глиобластоми, нереагиращи на стандартните средства за лечение на рак на мозъка. Резултатите от проучването бяха публикувани през 2006 г. в British Journal of Pharmacology: във всеки един от тези случаи използването на ТХК е придружено от значително намаляване на разпространението на туморните клетки.
Почти по същото време, учените от Харвардския университет, заявиха, че ТХК потиска растежа на туморите в белодробния рак и значително намалява способността на рака да се разпространява. Освен това, ТХК действа като ракета с топлинно насочване – селективно убива раковите клетки, оставяйки здравите клетки непокътнати. Междувременно, конвенционалната химиотерапия е изключително токсична и вредна за мозъка и организма.
Според статия в Mini-Reviews in Medicinal Chemistry, се появяват все повече  доказателства, че канабиноидите “са нов клас противоракови лекарства, които забавят  растежа на туморите, инхибират ангиогенезата (образуването на нови кръвни клетки, захранващи тумори), и метастатичното разпространение  на раковите клетки.”

Д-р Шон Макалистър , изследовател в намиращия се в Сан Франциско, Калифорния Pacific Medical Center, в продължение на 10 години изучава канабиноидите в търсене на нови продукти за лечение на различни видове рак. Докато работи с подкрепата на Националния институт на грантове за здравето (и с разрешението

на Службата по наркотиците), Макалистър открива, че канабидиол (КБД) – непсихоактивно вещество в канабиса – сериозно пречи на разпространението на клетки на рак на гърдата, метастази и туморни растежи.
През 2007 г. Макалистър публикува подробно описание на това, как  канабидолът убива ракови клетки в гърдата и унищожава  раковите тумори чрез намаляване на експресията на гена ID-1 – протеин, който играе важна роля в развитието на раковите клетки.
Генът ID-1  е активен по време на етапа на развитие на ембриона, а след това се изключва. Въпреки това, при рак на гърдата и няколко други видове метастатичен рак, се активира отново, което води до разпространението на раковите клетки. “С експресията на този ген са свързани десетки агресивни видове рак,” – обяснява Макалистър. Той твърди, че заради способността му да спре експресията на ID-1, КБД може да осигури пробив в борбата срещу рака.
”Канабидиолът дава надежда за появата на нетоксични средства за лечение на агресивни форми на рак, които ще бъдат лишени на болезнените странични  ефекти  на химиотерапията”, – пише Макалистър, като търси подкрепа за клинични изпитвания на ефектите на канабиноиди при пациенти с рак на гърдата.
Изследователи от Университета на Лондон “Св. Георги” в предклинични проучвания  съобщават за подобна картина с ТХК, повишаваща ефективността на традиционното лечение на левкемия. И ТХК, и канабидиолът предизвикват апоптоза в левкемичните клетъчни линии.
Все повече и повече медицински изследователи признават, че откриването на противораковите свойства на канабиноиди може да бъде повратна точка в лечението на рак.
Мартин Лий – съосновател на организацията FAIR, борещ се срещу предубежденията и цензурата в медиите, директорът на Project CBD, автор на книгите «Киселинни мечти» («Acid Dreams») и «Звярът се пробужда» (« The Beast Reawakens».

Неговата нова  книга «Димните сигнали: Социалната история на канабиса – медицина, развлечения, наука» («Smoke Signals: A Social History of Marijuana – Medical, Recreational and Scientific») бе отпечатана от издателство Scribner през август  2012 год.

Източник:

http://konop.bg

Oт текстил до пластмаса – всичко от коноп?

Колко много на брой са приложенията на конопа? Как той влияе на икономиката, опазването на околната среда и здравето на човека?

Тъкан от коноп, лекарства, хартия, въжета, протеини, тоалетна хартия, коноп за възстановяване на почвата, коноп вместо синтетични пластмаси. Може ли наистина конопът да направи всичко това?

Често забраненото растение идва с много обещания,от това да реформира нашите медицински и нарко закони до спасяване на цялата планета от непосредствено унищожаване на околната среда.

Идеята за коноп, който замества почти всичко, от памучни тениски до тоалетна хартия, може да звучи като “изхвърляне”,но има достатъчно добри доказателства,че легализираният коноп може всъщност да бъде чуден заместител  на много от ежедневните ни удобства.

Да вземем тоалетната хартия, например. Един средно статистически американец изразходва около 50 паунда (22 кг) тоалетна хартия годишно.Това е равно на 100 ролки на човек на година или 57 “парчета” дневно. Като се има предвид броя на дърветата, които са необходими за производството й, замяната на традиционната тоалетна хартия със също толкова ефективен продукт произведен от коноп, ще доведе до драстично намаляване на обезлесяването. 

Увеличаването на околната среда идва благодарение на невероятно бързата степен на зреене на конопа. Само за 70 дни, той може да достигне пълния си потенциал за използване. Това е значително по-малко време от 20-80 години, които са нужни за порастването на едно дърво. Конопът също има повече използваеми части от дървото. Дърветата са изградени от 30 процента целулоза,което е използваемата част от него – материалът,който евентуално ще се превърне в хартия. Другите 70 процента, следователно ще бъдат отстранени чрез химични процеси. В контраст с това, конопа се състои от почти 85 процента целулоза. Всъщност Министерството на земеделието на САЩ е изчисло, че 3 декара коноп могат да произведат четири пъти повече хартия, отколкото 3 декара дървета.

Това е икономия на суровини за околната среда. Машините за целулоза и хартия са известни с това, че замърсяват въздуха, водата и околната среда. Комбинирайте това с дългият период на отглеждане на дърветата и консумацията на материал от дърводелските ферми в Южна Америка, и ще видите, че преминаването към екологично по-чисти продукти ще доведе до много големи промени.

Бележка:Първата продадена комерсиална тоалетна хартия, всъщност е произведена от коноп. Създадена е от Джоузеф Гайети през 1857 година,и е съставена от конопени листа,напоени с Алое. Преди Гайети, хората са използвали вълна,дантела,водорасли,листа и т.н. – всичко,което

би могло да свърши работа.Братята Скот обаче са измислили тоалетната хартия (от дървета)- битова стока през 1867, като са таксували много малко за продукта.Оставете шегите настрана, съществуват много ползи от конопа, които са много по-далеч от просто тоалетна хартия. Днес от коноп се произвеждат всички видове специална хартия и продукти от целулоза, благодарение на съвременните модерните био-рафинирани техники.

Конопът е доказано  впечатляваща текстилна база, използвана във всичко, от чорапи до шапки. Антимикробните му свойства го правят страхотен, не само за текстил, но и за основа за сапун.

Конопът се е превърнал в значителна част от композитната пластмаса на автомобилните производители от висок клас, като BMW, Mercedes-Benz и Jaguar. Използването на естествени и дълготрайни продукти като коноп за интериорни облицовки на врати, панели,табли и тапицерии, които правят автомобилите по-леки, печелят точки в природозащитата.

Но нека не забравяме храната! Разгледайте здравословната храна във всяка голяма верига за хранителни стоки и ще забележите много продукти, които имат връзка с конопа. Благодарение на хранителния си състав, който е с високо съдържание на Омега 3, 6 и 9 и пълен с антиоксиданти и основни хранителни вещества,продуктите на основата на коноп са добавени към категорията “супер храни”.

Новата тенденция към устойчива архитектура зависи до голяма степен от индустриалните конопени влакна, които заместват дървесината и продуктите на основата на нефт,използвани преди в строителството. Използването на коноп, означава ефективно разпределение на материалите за конструкция, ремонт,поддръжка и разрушаване. Не само, че конопът е по-добър за околната среда и по-лесен за поддръжка,той оставя зад себе си по-малко замърсяване и небиоразградим материал, ако структурата трябва да бъде разрушена или реставрирана.

И говорейки за околната среда, конопът е отличен начин за фермерите да отстранят тежките метали от почвата, като същевременно добавят и важни хранителни вещества. Чрез този процес, наречен рекултивация, производителите могат да превърнат неизползваемата пръст в богата, плодородна почва. Конопът може дори да премахне радиоактивните отпадъци от засегнатите почви.

 


http://konop.bg

www.rxleaf.com

 

Конопен Бетон / Hempcrete – 7 пъти по-здрав от бетон

Строителството е източник на голяма част от вредните емисии на CO2 в света. Дори и вече изградени, сградите продължават да изпускат въглероден диоксид и да оказват влияние в околната среда.

“Зеленото” строителство се развива с всеки изминал ден и това е причина за много открития в областта. Едно от тях е революционният материал за стени на британската компания LHoist. Той е не само въглеродно неутрален, а е въглеродно отрицателен. По-запознати със зелените технологии, няма да се учудят, че магическият материал всъщност е коноп.

Hemcrete (от hemp-коноп и concrete-бетон) не е хай-тек решение на климатичните изменения. Той е прост и ефективен – лек бетон, изработен от коноп, вар и вода. Когато расте, конопът задържа въглерод във всяко растение, а в същото време отделя чист кислород.  Общият баланс на CO2за Tradical Hemcrete и варовити продукти е такъв, че уловените количества въглероден диоксид се запазват в рамките на структурата на сградата.

В сравнение с някои други екологично чисти, както и стандартни строителни материали, Hemcrete притежава доста високи качества. Той е изключително здрав и се използва също толкова лесно, колкото стандартните материали.

Hemcrete е и много функционален. Може да се използва за изолация на стени, подове и покриви. Огнеупорен е, водоустойчив и не загнива стига да е над земята.

Hemcrete е толкова щадящ околната среда, че производителите твърдят, че би могъл да се използва като тор, след като е “изживял” времето си в строителството. Материалът е изключително възобновяем, предвид че конопените растения узряват само за 14 седмици.

Конопът има широк кръг от приложения стотици години наредМодерното му възраждане сред екологично мислещите потребители е в известна степен възпрепятствано от закони. Определени видове коноп, не могат да се отглеждат в някои части на света (в САЩ и България например). Това прави използването на Hemcrete скъпо удоволствие. Материалът все пак е на разположение за тези, които са готови да платят внушителната му цена.

Бетон от коноп в строителството

Когато говорим за нови и възобновяеми строителни идеи, изглежда винаги всичко опира до създаването на един по-ефикасен дом в смисъла на изолация, осветление, електричество, и т.н. Популярното схващане по темата ще ви отведе във вярването, че най-големите корпорации и правителствени проекти работят с възможно най-добрата технология, с цел извличането на решения, които работят и които ще подобрят околната среда. Ако случaят беше такъв целият свят щеше да използва бетонa от коноп още днес. Не сте чували за него? Не е изненада.

Първо, какво е бетон от коноп? Бетонът от коноп е строителен материал, който включва коноп в своята смеска. Бетонът от коноп е много разнообразен, тъй като може да бъде използван за изолация за стени, за под, за покриви и много други. Той е огнеупорен, водоустойчив и не гние, стига да е над земята. Бетона от коноп се прави от вътрешната част на стъблото на конопа, като след това се смесва с вар и видa за спойка, за да се създаде строителен материал. Тази смес няма наличие на карбон, за тези, които са притеснени с карбонената страна на нещата. Бетона от коноп е най-здравия строителен материал в света, като е много по-широкоприложим, лесен за обработка, както и по-гъвкав от обикновения бетон. Всъщност, земетресенията не могат да разбият сградите, изградени от подобнa смес, тъй като те са 3 пъти по-резистентни към земетресения, отколкото обикновения бетон.

Тъй като варта е спояващия материал, на строителите не се налага да я загряват чaк толкова, колкото на един доставчик би му се наложило при индустриалното производство на обикновен бетон. Това води до огромно енерго-спестяване когато сравняваме Бетона коноп и обикновения бетон.

Обратно на въпроса с карбона – Бетонът от коноп секвестира (т.е. крие или отделя настрана) карбона, тъй като конопа е много богат на целулоза. По време на своя жизнен цикъл, конопа поема големи количества карбон, който след това се вгражда в домът или сградата, която е изградена от бетон от коноп. Това не позволява на карбона да бъде изпуснат в атмосферата. Един дом може да спести около 9 тона карбон, ако е построен от бетон от коноп.

Бетонът от коноп е много по-добър строителен материал и поради факта, че той е много здрав, издържлив, лек и дишащ материал. Когато се използва като външна стена, той поема вода и влага без да предизвиква гниене или повреда на материала. В този смисъл, вместо нуждата да се строят домове с разстояние между външните стени, които след това се изпълват с изолация, Вие може просто да използвате стена от конопения бетон. Когато влажността е поета от външната среда, конопеният бетон я задържа докато тя е готова да бъде отделена отново, когато средата е с по-ниска влажност. Тъй като варта е обвита в целулоза, на варта и отнема малко по-дълго време докато се втвърди напълно, но въпреки това конопения бетон е невероятно здрав.

С течение на времето, варта изглежда се вкаменява, така че материала става все по-здрав и по-здрав, докато напълно се вкамени. Това означава, че стената ще издържи 1000 години, срещу скромните 40 – 100 г. при обикновените строителни материали днес. Друг невероятен плюс на конопения бетон е природосъобразноста му. Ако прекалено много бетон от коноп е замесен по време на строежа, Вие винаги можете да го върнете в почвата като потентно наторяващо средство. Той не замърсява околната среда. Тъй като конопа расте до зрялост само за 14 седмици, той е много силно, разнообразно, евтино и възобновяемо решение.

Други значими фактори са, че конопа не изисква никакви торове, пестициди, фунгициди (против гъбични колонии по растенията) и инсектициди за своето отглеждане. Конопеното семе може да бъде събирано, защото е мощна храна, богата на Омега-3 мазнини, амино-киселини, протеини и фибри. Конопеното семе се счита за „супер-храна”. Другите  It is considered a “super food”. Външните влакна на растението могат да се използват за дрехи, хартия и множество ежедневни продукти. Това наистина е много мощно растение и наистина не трябва да се замисляме относно използването му по такъв наистина мейнстрийм-начин.

Бихте си помислили, че ако правителството и корпорациите бяха наистина загрижени за промяната в климата, както и огромните ефекти, които те твърдят, че ще имат върху живота, то те ще започнат с приложението на подобно решение много бързо. Че те, най-вероятно, ще направят конопа отново легален в Щатите и ще зaпочнат да го произвеждат като луди. Но, не такива изглежда да са нещата. Дали те преувеличават относно промяната в климата, и колко много НАШИЯ карбон му влияе? Или са толкова загрижени за своята система, че се страхуват от промяна? Във всеки случай, има нещо гнило, но то не е в конопения бетон.

 

Източник: http://konop.bg
http://www.collective-evolution.com

Дишащи къщи с тухли от коноп

Благодарение на уникалния си състав тухлите от коноп позволяват транспирация и дифузия на водните пари, което елиминира влажните и студени зони в помещенията и свежда до минимум процесите на конденз.

Строителството с екологични материали придобива все по-голяма популярност в последните години. Тази тенденция се оформя като резултат от противоречието между съвременните темпове на строителството и опазването на околната среда. Производството на строителни материали и строителните процеси са свързани с изразходване на голямо количество енергия и отделяне на вредни вещества, които замърсяват околната среда. Сградите са изключително голям консуматор на енергия и материали като е установено, че почти две трети от замърсяването в световен план е причинено от строителство. Поради това строителната индустрия продължава да търси иновативни материали в постигането на нисък разход на енергия и здравословна среда на обитавaне.

Строителните материали се класифицират като еко, когато се характеризират със специфични свойства, сред които:

– Намаляване разходите за поддръжка
– Нисък разход на енергия при производство
– Гарантиране на безопасна и здравословна среда
– Гъвкавост на дизайна

– Оказване на минимално вредно въздействие към околната среда

Основната идея на „зеленото строителство“ е оптималното използване на ресурсите и намаляване на вредното въздействие за природата в стремежа към опазване здравето на хората и грижата за бъдещето на планетата. Едно от съвременните решения в тази насока е използването на естествени материали на основата на коноп и вар, или т.нар конопени тухли.Състав и характерни свойства на тухлите от коноп

Еко тухлите се състоят от промишлен коноп, естествена вар на прах и смес от минерали.

Промишленият коноп има антистатични свойства и е въглеродно неутрален материал. Характеризира се с много ниска топлопроводимост, а минералните компоненти в тухлите отговарят за механичната якост и отличните термоизолационни свойства. Полученият материал е огнеупорен и изключително надежден при изграждането на носещи стени, като не се изисква допълнителна термоизолация.

Благодарение на уникалния си състав тухлите от коноп позволяват транспирацията и дифузията на водни пари, което елиминира влажните и студени зони в помещенията и свежда до минимум процесите на конденз. Наличието на вар в състава на тухлите не само действа като свързващо вещество, но и възпрепятства навлизането на влага от повърхности изложнеи на студ и сняг. От друга страна има защитна функция срещу развитието на гъбички и паразити.Ето и някои от основните характеристики на материала:

– Топлинен и акустичен комфорт
– Устойчивост при огън и студ
– Осигурява защита от гризачи и насекоми
– Нисък разход на енергия по време на строителството и експлоатацията

– Възможност за рециклиране в края на полезния период

Предимствата от използването на тухли от коноп в строителството.

Конопените тухли са предпочитана суровина при изграждането на външни и вътрешни стени на екологични домове. Изградените с тях стени „дишат“ и притежават топлоизолационни свойства, които превишават в пъти показателите на тухлените и бетонните стени. По този начин при една и съща застроена площ печелим по-голяма жилищна площ.

Тухлите от коноп действат като изолатор и влаго-регулатор и с тях се работи по-лесно, отколкото с останалите материали, поради факта, че са леки и компактни. Липсва крехкостта на цимента и следователно не се налагат дилатационни фуги. Въпреки, че се притежават по-ниска плътност от бетона, конопените тухли се характеризират с якост на натиск около 1МРа, което е 20 пъти по-ниска стойност в сравнение с обикновен бетон от нисък клас.

Силата и гъвкавостта на конопа допринасят за високата надеждност при счупване и напукване, дори и в земетръсни зони. Еко тухлите акумулират топлината като я разпределят равномерно в цялото помещение. В резултат на това се постига приятен вътрешен климат, дори и при ниски температури навън. Тухлите от коноп и варо-конопената мазилка способстват за поддържането на постоянни нива на относителната влажност в сградата, абсорбират и елиминират конденза и предотвратяват образуването на мухъл в помещенията. Всички тези фактори осигуряват качествено различна и здравословна среда за живот.Защо да строим домовете си с естествени материали

Прекарваме 90% от времето си на закрито, особено когато времето е студено. Вредните влияния на средата – в дома или в офиса са също толкова вредни за здравето, колкото и токсичните съставки в козметиката, която използваме или вредните добавки в храната. Собствените ни домове крият потенциална заплаха от болести като астма, мигрена, алергии, стерилитет и др. Тези факти не трябва да причиняват страх у нас, а да ни подтикват към отговорност в търсенето на алтернативи за осигуряване на по-добро качество на живот. За да бъде една сграда екологично и биологично балансирана, тя трябва да е способна да създава баланс и обмен на въздух и влажност, подобно на дробовете при един жив организъм.

Дишащите стени са важен елемент в екологичния дом – те са така да се каже кожата на дома. Задушената стена не може да филтрира и почиства въздуха и по този начин благоприятства за развитието на плесен и конденз. Изградената от естествени материали стена спомага постигането на оптимален микроклимат и поддържането на постоянно ниво на влажност в помещенията.Строителството консумира 40% от световната енергия и същият процент сурови материали. Над 70% от строителните материали, използвани в построяването на една сграда просто се изхвърлят след края на полезният им живот, поради невъзможността да бъдат рециклирани.

След анализ на прогнозното потребление на материали, очакваните вредни емисии във въздуха, водата и почвата, очакваното замърсяване и увеличаване на отпадъчни материали, наред с възможността за повторна употреба, се стига до логичният извод, че естествените материали се характеризират с много по-добри показатели по всички от изброените критерии и се оказват един от изключително важните фрагменти по пътя към устойчиво развитие.


http://konop.bg   

www.ka6tata.com

 

Пълното ръководство за болни растения, проблеми с pH и вредители част 1-ва

Публикацията е в процес на изработка
Преди всичко ще отбележа, че това е превод с лека редакция и спестяване на ненужното(според L33), всеки, който не е съгласен с превода или го счита за неточен е свободен да посети по-долу описаният източник и да си го преведе сам. При превода не е използван преводач в стила копиране-поставяне, използван е преводача в главата ми по такъв начин, че да е разбираемо на български език от средно образован читател. Информацията е предназначена предимно за инфантилните посетители на този форум и/или не знаещите английски, и/или мързеливите такива, както и за припомняне на позабравен материал от опитните фермери.Не се ангажирам и не нося отговорност за нито една част от преведения и/или редактиран текст, както и за истинността му. Не задължавам никой да се съобразява и влияе от по-долу написаното.
Източник: icmag , „The Complete Guide to Sick Plants, pH and Pest troubles“.

При дефицит на Подвижните Елементи първо се забрлязва засягане на предимно старите листа, намирайки начин растението да прехвърли липсващите елементи от старите към новорастящите листа. Следващата информация е за подвижните елементи както и за макро такива. Преди всичко ще започна с Азот (N).
Азот (N) – подвижен и макро елемент.
Същност: Азота играе особенно важна роля в развитието на растенията, той е пряко отговорен за образуването на хлорофил, фотосинтеза, амино киселини, които са градивните елементи на протеините и ензими. Десетките ензими помагат на растенията в растежа на листа, стебла, както и колко жизнено е растението.
Азотът е най-подвижният елемент, което означава, че може да се движи навсякъде в растението. Обикновенно азотния дефицит започва от долната към среднат част на растението и както обикновенно се случва засяга първо старите листа, след което се качва към горната част на растението. {не трябва да се стига дотам(бел.прев.)} Когато дефицитът започне Растението може да е зелено отгоре и с пожълтели листа отдолу. Без добро хранене с азот добивът от растението ще бъде драстично намален. Често магниевия и азотния дефицит биват обърквани, но За разлика от магнезиевия дефицит, азотния засяга първо връхчетата на листата и постепенно пожълтяването преминава към основата на листото, докато при магнезиевия цялото листо пожълтява, оставяйки зоната около вените зелена. {Това е най-добрия начин да не бъдат обърквани(бел.прев.)}
Към крайната фаза на цъфтеж растенията показват почти винаги азотен дефицит. Процеса е напълно нормален, позволявайки на растението по естествен начин да усвои съхраняваните елементи в листата. Това всъщност помага да се подготвиш за финална промивка и беритба. НЕ ИЗПОЛВАЙ азотни торове, за да оправиш „проблема“. Жълтите листа евентуално ще паднат сами, когато станат ненужни.
Зоните засегнати от азотен дефицита са: старите лист, после цялото растение и в редки случаи дръжките.
Сега към това кога си сложил повече азот в средата на отглеждане или почва. Растението ще има като цяло тъмно зелен цвят и понижено цялостно развитие. В следствие на азота, пряко замесен във вегетативната част от развитието, прекаленото му количество ще доведе до издължени растения и слаби стебла. Не винаги може да се забележи много жизнен растеж с много високо влагоотделяне от листата. Азотно отравяне може да се забележи при много сухи условия идентично със засушаване, което може да доведе до ефект като от изгаряне. {усукани връхчета(бел.прев.)} Ако даваш азот на амониева основа{амониева селитра(бел.прев.)} , растението може са покаже NH4+ отравяне, което ще доведе до налък растеж и поражения възникващи по стеблата и корените, върховете на листата свиващи се надолу, {орлови нокти при големите листа(бел.прев.)} листата могат да бъдат усукани, когато растат, предимно при новорастящите. Корените ще бъдат недоразвити заедно със забавен цъфтеж. Добивът ще бъде понижен, защото прекалено много азот в началото на цъфтежа забавя растежа на глави.{цветообразуването средно до 4та седмица цъфтеж(бел.прев.)}. Усвояването на вода се забавя от разрушените съдове в растението като цяло. Твърде много калий и азот ще заключат калция.
Проблеми с азот, когато е заключен от проблеми с pH
Почвени нива

Азотът бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH
Азотът се усвоява най-добре в почва при нива от 6.0-8.0 pH . Не се препоръчва да имаш pH по-голямо от 7.0, най-добрата граница е 6-7, всичко различно от това ще доведе до азотен дефицит.{относително от вида на растението- индика, сатива или съотношението между тях в хибридите. Все пак не бягай от 6.5 pH(бел.прев.)}
Хидро и Безпочвени среди на отглеждане
Азотът в хидро и безпочвени среди се заключва при нива 4.0-5.5 pH.
Азотът се усвоява най-добре при нива 5.5-8.0 pH. Не се препоръчва поддържането на нива по-високи от 6.5 pH в хидро и безпочвени среди. Най-добрата граница за усвояване на азот е 5.0-7.0, всичко различно от тази граница ще доведе до азотен дефицит.
Изводи: 
Избягвай прекомерната употреба на амониев азот, който може да засегне другите елементи. Твърде много азот забавя цъфтежа, растенията трябва да бъдат оставени да покажат азотен дефицит в КЪСНАТА ФАЗА на цъфтеж за най-добър вкус. Преди да се предприемаш каквито и да е действия свързани с торене при азотен дефицит, най-важно и първо трябва да бъде ПРОВЕРКАТА НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH.
Първата снимка е азотен дефицит във вегетация.
IMG_4125.JPG
Втората снимка е азотен дефицит в цъфтеж. Това е съвсем нормално при преминаване от средна към крайна фаза на цъфтеж. Не добавяй повече азот за да оправиш дефицита, остави растението по естествен начин да пожълтее до края. IMG_4126.JPG
Третата снимка е преторяване с азот IMG_4127.JPG Червъртта снимка е азотен дефицит причинен само и единствено от преполиване. IMG_4128.JPG

Фосфор (P) – Мобилен и Макро елемент
Същност – Фосфорът прави много неща за цялостното развитие на растението. Едни от най-важните му роли е да подпомага растежа на корени, въздейства върху цялостната жизненост на растението и е един от най-важните елементи при цъфтежа, както и помага при покълване на семената. Фосфорът е съществен елемент и тъй като е нужен в големи количества е класифициран като хранителна съставка. Той е главен елемент във възпроизводителната фаза на растението. Без правилните нива на този елемент растението ще има много проблеми при цъфтежа.
Когато растението е в дефицит на фосфор това може цялостно да намали размера му. Недостатъчно фосфор причинява бавен растеж и прави растението слабо, докато малките му количества причиняват бавен растеж на листата, които може да паднат, а може и да не паднат.{да се откъснат сами, когато е недохранено с фосфор(бел.прев.)}. Ръбовете около цялото листо или половината от него могат да бъдат кафеникави, придвижвайки се навътре към вените и основата на листото карайки част от него да се накъдри. Големите листа(fan leaves) ще покажат тъмно зелени/лилави и жълти тонове с тъмно син цвят около тях. Понякога стеблото може да е червено, заедно с червени дръжки, което е знак за фосфорен дефицит. Това не е сигурен признак за дефицит, защото генетично растението може да покаже червени дръжки и стебла. Добър знак за фосфорен дефицит е тъмно зеления цвят с лилави,червени и сини отенъци на големите листа. Температури под 10 градуса могат съществено да засегнат усвояването на фосфор.
Прекалено много фосфор засяга растежа чрез подтискане на усвояването на Желязо, Калий и Цинк, евентуално причинявайки от симптоми на дефицит на тези елементи до реален такъв в растението. Дефицит на Цинк е най-често срещания проблем при прекомерни количества фосфор. Комбинацията от всичко може да доведе до проблем при усвояването и на мед. Наличието на фосфор се колебае, когато е в концентрирана форма и комбинират с калций.

Проблеми със заключен Фосфор причинени от колебания в pH
Студените мокри почви, много киселите или алкални почви и сбитата почва също причиняват проблем с Фосфор.

В почва:
Фосфорът бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH..
Фосфорът бова усвояван най-добре при нива 6.0-7.5 pH. Не се препоръчва поддържането на нива по-големи от 7.0 pH, всичко различно от това ще доведе до фосфорен дефицит.

{НЕ ПОДДЪРЖАЙТЕ НИВА РАЗЛИЧНИ ОТ 6.5 pH В ПОЧВА. ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМАШ КАКВИТО И ДА Е ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ФОСФОРЕН ИЛИ ДРУГ ДЕФИЦИТ, ПЪРВО И НАЙ-ВАЖНО Е ПРОВЕРКА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH(бел.прев.)}

В Хидро и Безпочвени среди
Фосфорът бива заключен при нива 6.0-8.5 pH
Фосфорът бива усвояван най-добре при нива 4.0-5.8 pH. Не се препоръчва поддържането на pH по-голямо от 6.5 в хидро и безпочвени среди. Най-добрата граница е 5.0-6.0 , всичко различно от това ще доведе до фосфорен дефицит.

Първата снимка е Фосфорен Дефицит през вегетация. IMG_4129.JPG

Втората снимка е Фосфорен Дефицит при цъфтеж. IMG_4130.JPG

Третата снимка заключен фосфор при поникнали/малки растения причинен от студени температури.
IMG_4131.JPG

Четвъртата снимка е заключен фосфор причинен от студени темперaтури на големи растения.
IMG_4132.JPG

Снимка на L33 на преторяване с фосфор в късен цъфтеж. Връхчетата на малките листенце стоят изсъхнали и изгорени. 

Искам да отбележа, че този превод ми беше доста труден на моменти. Хората, които знаят английски да си го погледнат в оригинал.

Калий (K)
Същност: Калият също играе важна роля. Имайки добри нива калий в растението, той ще подпомогне за здрави и дебели стебла, устойчивост на заболявани, water respiration{не знам как да го преведа , водно дишане = усвояване на кислород от водата чрез корените ми се струва най-логично???(бел.прев.)}, както и подпомага фотосинтезата. Калият, както азота, се намира в цялото растение. Необходим е за всички дейности свързани с усвояването и придвижването на вода в растението, необходим във всички фази на развитие, особенно важна роля има през цъфтежа за нарастването на главите.

Ниските нива на Калий в растението причиняват изостанал растеж на листата, обгорени върхове и ръбове около листата. Растението може да се издължи и разклоненията може лесно да се чупят или да бъдат слаби. Поради прилики между железен и калиев дефицит е важно те да не бъдат обърквани, разликата при калиевия е: връхчетата се накъдрят и ръбовете на листото изгарят и умират, старите листа могат да покажат червеникав цвят и листата може да се накъдрят нагоре, евентуално умирайки.
Старите листа ще покажат различни петна от цветове и пожълтяване между вените последвано от тъмно пожълтяване по цялото листо и смърт. Цялостното развитие на растението се забавя предимно, когато е във вегетация. Докато през цъфтежа малките нива на калий забавят растежа на главите. Когато дефицитът започне се забелязва потъмяване на ръбовете около листото. Когато средната влажност (RA) е ниска, може да се обзаложиш, че скоро растението ще покаже калиев дефицит заради засиленото изпотяване{ отделяне на влага от листата, заради ниска влага(бел.прев.)}. Калия може да се усвоява много трудно, когато калция и амониевия азот са в повече, и може би заради студено температури. Имай предвид, че Прекалено много Натрий заменя калия в растението. Частите засегнати от калиев дефицит са: старите листа и краищата на листата.

Когато има прекалено много Калий в почвата това довежда до големи проблеми като поражения от соли, киселинно сгъстяване на кореновата система, както и може да доведе до калциев дефицит. Големите листа(fan leaves) ще покажат от светло до тъмно жълто, до белеещо се оцветяване между вените. Поради молекулярния дисбаланс, калиевото отравяне може да причини намалено усвояване и да доведе до дефицит на магнезий и в някои случаи калций. Това също довежда друготе елементи до нарушена усвояемост довеждайки до други дефицити като: манган, цинк и желязо, също може да създаде проблеми с калций.

Проблеми с Калий причинени от грешни нива на pH

В почва
Калият бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH
Калият бива усвояван най-добре в почва при нива 6.0-9.5 pH. Не се препоръчва поддържането на нива над 7.0 pH в почва, всичко различно от това ще доведе до Калиев дефицит.

В хидро и Безпочвени среди на отглеждане
Калият бива заключен при нива 4.0-4.5 pH , 6.0-6.5 pH.
Калият бива усвояван най-добре при нива 4.7-5.3 pH , 6.7-8.5 pH . Не се препоръчва поддържането на нива по-големи от 6.5 в хидро и безпочвени среди. Най-добрите нива са 5.0-6.0 pH, всичко различно от това ще доведе до Калиев дефицит.

{ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМАШ КАКВИТО И ДА Е ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ДЕФИЦИТ, ПЪРВО И НАЙ-ВАЖНО Е ПРОВЕРКА НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH. НЕ БЯГАЙ МНОГО ОТ 6.5 pH В ПОЧВА. !!!!КОГАТО ИЗПОЛЗВАШ ПЕПЕЛ ЗА ТОРЕНЕ С КАЛИЙ, ИМАЙ ПРЕДВИД, ЧЕ ПЕПЕЛТА Е АЛКАЛНА И ВДИГА НОВОТО НА pH В ПОЧВАТА, И МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО МНОГО ПРОБЛЕМИ!!!! Хора, които имат 100% сигурни снимки на Калиев дефицит да ги пратят на @firstcitizen , за да ги добави (Бел.прев.)}

Снимка 1 и 2 показват Калиев дефицит
IMG_4152.JPG IMG_4153.JPG

Публикацията е в процес на изработка

Източници: http://www.icmag.com/ic/showthread.php?t=11688
Превод: L 33
Автор: MynameStitch , ICMag Mentor

Къща от коноп

Строителната индустрия от години търси иновативни материали, които да решат проблеми, като ниска енергийна ефективност и постигане на по-добър комфорт на обитаване. Едно от най-съвременните решения е използване на естествени строителни материали на основата на коноп и вар. Стената от конопени тухли притежава топлоизолационни свойства, които превишават няколко пъти показателите на тухлените и бетонни стени при еднаква дебелина, което означава, че при една и съща застроена площ се печели по-голяма жилищна площ. Конопените стени акумулират топлината и я разпределят равномерно в цялото помещение. Затова във вашия дом ще бъде топло дори при ниски температури навън.
Конопените тухли и варо-конопената мазилка поддържат постоянни нива на относителна влажност в сградата, абсорбирайки всяка кондензация, и предотвратявайки образуването на мухъл и създават една качествено различна среда в помещението, което ограждат.
Този строителен материал:

• Създава топлинен и акустичен комфорт;
• Устойчив е на огън, на студ, на насекоми и гризачи;
• Няма токсични изпарения в случай на пожар;
• Има нисък разход на енергия по време на строителството и експлоатацията на сградата;
• Може да се рециклира в края на полезния живот.

Когато си пожелаваме нещо винаги на първо място поставяме здравето. А здравето е свързано със средата, в която живеем.

източник: belchinski-izvor.com

кредит:www.konop.bg

Можем ли да превърнем акото в енергия?

Познахте ли какво има на снимката? Това е римска тоалетна. Някога римляните са обичали да общуват докато вършат „голямата“ работа. По-интересно е обаче, че римските тоалетни са били с постоянно течаща вода, която е отмивала отпадъка и го е отвеждала към зеленчуковите градини, където обогатяващите му свойства са давали най-доброто от себе си за получаването на свежа храна. Така хем се е поддържала хигиена, хем са били използвани ефективно ценните качества на този не особено приятен, но неизбежен продукт от човешкото съществуване.

Да, акото мирише и цапа, но също така може да бъде добър източник на енергия. В Индия, например, кравешки изпражнения се използват от хилядолетия за осветление, отопление и дори за готвене. Така наречените „кравешки тортички“ (cow-poop cakes) са толкова популярни там, че дори в последно време могат да се закупят онлайн.

Всичко онова, което отмиваме с водата в тоалетната чиния като ненужно и нежелано, всъщност съдържа съставки, които могат да бъдат превърнати в използваема енергия. Ново проучване публикувано в сайта за научни изследвания nature.com оповестява ключови открития относно процеса, чрез който бактериите в акото се превръщат в електричество. Проучването може да помогне за използването на това, което тече в канализацията и превръщането му в значително количество енергия.

„Изследването на бактериите ни даде голямо парче от пъзела, който може да ни позволи да започнем да генерираме енергия по устойчив начин“ казва Ксянг Фенг, преподавател по биологично инженерство в държавния политехнически университет на Вирджиния, САЩ (Virginia Tech).

„Това е стъпка към нарастващата тенденция за превръщане на центровете за пречистване на отпадъчни води в самоподдържащи се системи по отношение на енергията, която използват.“

Вече има разработени методи да се впрегне енергията от канализацията с отпадъчна вода от тоалетните в полза на хората. Градове като Олбани и Чикаго, например, го правят чрез процеса на анаеробно усвояване. Те използват бактериите в отпадните води, за да разграждат органична материя в отсъствието на кислород, което води до образуване на биогаз, който се използва като гориво. Инициирането обаче на различен процес, който е все още в етап на изследване, принуждава някой от малките многобройни микроби да превръщат „акото“ директно в електричество като използват „микробни горивни клетки“. Ето как в Scientific American обясняват по опростен начин този по-нов процес:

„Милиони миниатюрни микроби заразяват водата, която поема отпадъка от човешката дейност и естествени нужди. Някой от тях непрекъснато разграждат органичния материал в отпадни материали с неорганичен характер като произвеждат електрони по време на този процес. Събирайки тези електрони, учените могат да създават така наречените микробни горивни клетки.“

Изследваните бактерии използват различни компоненти на органичните материали по различни начини по време на процеса на разпадане. Фенг и неговият колега от Virginia Tech анализирали метаболичния процес на един от видовете бактерии в отпадъчните води и установили, че те използват съединение, наречено „лактат“, като храна, а друго съединение, наречено „формат“ използват за да генерират електрони. Когато двете съединения, или субстратът, са обединени, се генерира много повече електричество, отколкото ако бактериите работят с всяко съединение поотделно.

В следващото видео е описано по-подробно тяхното откритие.

Отпадъчната вода съдържа разнообразие от органични съединения и много различни видове бактерии. Възможно е да има подобни „синергични“ ефекти за генерирането на био-електроенергия и сред неизвестни съединения, съдържащи се в отпадъчните води. Смесването на богати „синергични“ субстрати от канализацията може да бъде един от начините за добиването на по-голямо количество енергия от същото количество отпадна вода, предполагат учените. Тепърва трябва да се екпериментират научно процесите, въз основа на които да се разработят ефективни методи за добиването на електроенергия от отпадъците на човешкото тяло, така че да се постигне завършен цикъл, който да доведе до безотпадна и чиста за природата технология.

Човешките и животински екскременти от хиляди години са известни с качествата си като отлично средство за наторяване и облагородяване на почвата. Те са неделима част от кръговрата на веществата в природата. В съвременния свят съвсем малка част от тях се оползотворява по начин, който има стопанска полза, въпреки че са извънредно богати на органичен азот и вещества от изключителна важност за жизнените процеси на растенията. Представете си един многомилионен град и количествата ненужно нещо изтичащо в канала всеки ден. Може би, при съвременното развитие на науката и технологиите, съвсем скоро „нещото“, което ежедневно „произвеждаме“ но смятаме за отпадък, ще намери своето приложение като енергоизточник.

 

Източници: http://back2nature.rocks
www.citylab.com

Суперкирпич: Смес от традиционни техники за строителство и нови технологии

Суперкирпичът е още една чудесна практика в строителството с естествени материали и самоподдържащите се стопанства. Привлича дори хора с интерес към сакралната геометрия и фън шуй. От просто и евтино строителство на къщи  до сгради, отговарящи на предписанията и кодовете на архитектите – тази технология позволява всичко това.

Какво представлява суперкирпичът?

Технологията обикновено включва използването на почва (глина) директно от земята, върху която ще се строи.  Навлажнена, пръстта се поставя в полипропиленови торби, които могат да бъдат къси или дълги. Торбите сe поставят на редове, като между всеки ред се добавя галванизирана бодлива тел, която служи за заздравяване и слепване на редовете. По желание може допълнително да бъде добавен цимент или вар за още по-здрава конструкция. Полипропиленовите торби са много здрави и също спомагат. Влагата от почвата постепенно се изпарява през дупките, направени от бодливата тел и така с времето конструкцията добива пълната си здравина.

Много важно условие обаче е след като влагата се изпари, постройката да бъде измазана. Това се налага, за да се предпази полипропиленът от ултравиолетовите лъчения. Тук е уместно да споменем, че найлоновите торби могат да бъдат заменени и с такива, направени от коноп, лен и прочие несинтетични материали.

Поставянето на следващия ред става след като върху предходния е сложена галванизирана стомана.

Поради факта, че и торбите и пръстта са пластични (поддават се лесно на оформяне), се увеличава и възможността за различни видове постройки, като например куполни, различни видове арки и сводове. Строи се с лекота и методът е леснодостъпен и изпълним от всеки.

Постройките от суперкиприч са много стабилни и резистентни на вода. Те издържат при тежки атмосферни условия, бури, земетресения, наводнения.

Откъде произлиза технологията „суперкирпич“?

Технологията включва в себе си както практики от строителството с естествени материали, така и нови технологични открития. Всичко започва от персийско-американският архитект Надер Халил, започнал обещаващата си кариера като строител на небостъргачи. През   1991 той основава „Калифорнийски институт за земно строителство и архитектура“.

Основната идея на института била да се помага на хората в неравностойно положение и жертвите на природни бедствия с евтини и бързи решения за създаване на домове. Впоследствие концепцията се разраства, в нея навлиза и използването на нови технологии, което я прави твърде популярна – толкова, че да може да се използва докъдето стига въображението. Пример за това е оригиналната концепция на Халил, наречена „Велкро-кирпич“, с която той става част от програма на НАСА.

Суперкирпичът е невероятна технология за строителство по екологичен начин, която привлича дори хора с интерес към сакралната геометрия и фън шуй.

Ето и списък с основните видове постройки, които могат да бъдат изградени с използването на този метод, наречен “Суперкирпич”:

Големи, фамилни къщи с тераси

Малки блокове с апартаменти

Еко селища

Къщи за почивка, бунгала, къмпинзи, гаражи

Общностни, образователни и културни сгради

Офиси, магазини, павилиони

Индустриални сгради и ферми

Като спомагателна, технологията се използва и за заздравяване на вече съществуващи сгради, направени по конвенционален метод

Отделни стени, стълби, камини и пещи

Съоръжения за градината: огради, стени, градинска мебел, лехи с цветя или друг вид растения

Зе бентове, преграждане на езера и реки, цистерни и дори басейни

Временни подслони

За съоръжения, свързани с контрола на ерозията и подпочвените води

Следващите снимки показват нагледно различните етапи от строителството със суперкирпич.

Ако ви е заинтригувала тази технология за строителство с естествени материали може да прочете повече на сайта посветен изцяло на суперкипича – CalEarth.

Източници: http://back2nature.rocks
Superadobe.info

Заглавна снимка: http://www.ranchouha.mx

Канабис срещу рак – как растението лекува тежкото заболяване?

Макар че медицинската марихуана е призната като съпътстващо лечение за справяне със страничните ефекти от химиотерапията и лъчетерапията, едва наскоро учените започнаха да анализират нейния потенциал пряко да лекува рак.
Марихуаната се използва за лечебни цели от поне 3000 години, а може би и от по-дълго. С родина Централна Азия, тя навлиза в западната лечебна практика едва през четиридесетте години на деветнадесети век, въведена от британски хирург, който научва за ползите от нея след като работи в Индия.
Обаче, оттогава насам лечебната употреба на марихуаната става все по-ограничена и ограничена. През 1970 година тя бе определена като наркотик в Таблица 1 от Закона за контролираните субстанции. Това постави канабиса на една нога с наркотици като кокаин и хероин, които се счита, че са с „повишен потенциал за злоупотребяване и нямат позната лечебна употреба”.
Тази осъдителна класификация още е в сила, въпреки десетките научни изследвания, които потвърждават ефикасността от използването на марихуана в лечението на рак. Всъщност, канабисът е доказал, че спира растежа и разпространението на поне девет различни вида рак, а обема на изследванията продължава да расте.
Как канабисът се бори с рака
Канабисът съдържа поне 100 различни вида активни терпенофенолни съединение, наречени канабиноиди. Тези лечебни съединения са в най-голямо количество в женските цветове на растението. Две от тези субстанции, които са обстойно изследвани, са тетрахидроканабинолът (THC) и канабидиолът (CBD).
Тези съединения влияят на рецептори в мозъка и имунната система, познати като СВ1 и СВ2. Някои от рецепторите са концентрирани върху имунни клетки, наречени В лимфоцити и клетки естествени убийци, което показва, че канабиноидите са способни да подсилват имунната система в битката й с вражеските клетки нашественици.
За жалост, финансирането е ограничено за групите, които искат да изследват противораковите механизми на марихуаната, понеже фармацевтичните компании обикновено искат да се фокусират върху лекарства, които могат да бъдат патентовани. Поради това, работата на повечето компании се фокусира върху разработването на синтетични молекули, които имитират действието на съединенията в марихуаната, вместо да се изследва или насърчава употребата на естествената билка.
В момента съществуват малък брой лекарства, които използват екстракти от марихуана или синтетични форми на активните съединения. Обаче, поддръжниците на билковата медицина посочват, че употребата на цялото растение обикновени е много по-полезна, защото в натуралната форма на растението (както е при всяко растение) съществуват допълващи се действия и съ-фактори в правилните съотношения. Те твърдят, че извличането на активно съединение и използването му в изолация може да е опасно понеже другите съединения в растението не присъстват, за да смекчават действието му.
Редица изследвания успяха да изследват способността на канабиса да се бори с много различни видове рак като рака на:
  • Белите дробове
  • Простатата и дебелото черво
  • Гърдата
  • Мозъка
  • Кръвта (левкемия)
  • Кожата
  • Жлезите с вътрешна секреция
  • Пикочния мехур
  • Черния дроб
  • Други форми на рак също се изследват. Пациенти с рак на матката, тестисите и панкреаса също могат да се повлияят добре от използването на канабис.
Антитуморното действие на канабиса
Канабиноидите в марихуаната успешно спират растежа на туморите посредством много различни механизми на клетъчно ниво. Те действат по поне четири различни начина:
  • Причиняват клетъчна смърт (апоптоза)
  • Спират клетъчния растеж
  • Спират ангиогенезата, процесът, в който се формират нови кръвоносни съдове  за да „хранят” даден тумор
  • Ограничават метастазите, които разнасят раковите клетки от една част на тялото в други тъкани и органи
  • По-конкретно, канабиноидите имат
    • способността да стимулират конкретна важна пътека вътре в раковите клетки, която активира процес, наречен автофагия –програмирана клетъчна смърт – и води до апоптоза (смъртта на раковите клетки)
    Канабидиолът се счита за най-силния инхибитор на растежа на раковите клетки, макар че той вероятни действа съвместно с други канабиноиди като канабигерол, канабикромин и THC.
    Канабиноидите са способни да обезвреждат раковите клетки и туморите по всички тези начини. Освен това, те не само оставят здравите клетки незасегнати, но и дори са способни да им подсигуряват допълнителна защита от увреждане. Изследване откри, че мишките, третирани с токсични химикали, от които се очаква да задействат формирането на злокачествени лезии в дебелото черво, са били предпазени посредством действието на канабиноидите. Канабидиолът упражнява „химиопревантивен” ефект за спиране формирането на канцирогенни лезии в тъканта.
    Това защитно действие се дължи на способността на канабидиола да предпазва ДНК-то от увреждане от окисляване и също така да повишава производството на полезни химикали в тялото, наречени ендоканабиноиди. Тези субстанции са подобни на канабиноидите, но се произвеждат естествено в тялото. Те имат противовъзпалителни свойства и защитават тъканите от увреждане. Следователно канабисът поддържа и насърчава естествените лечебни механизми на тялото.
    Канабисът подсилва действието на лекарствата за рак
    Изследванията откриха, че марихуаната може да подсили действието на фармацевтичните лекарства, помагайки в битката с рака. Докладите показват, че убиващите рака цитотоксични лекарства са били абсорбирани в злокачествени клетки по-ефикасно при наличието на канабиноиди без да увреждат нормалните човешки клетки. Това представлява още една потенциална роля на канабиса в лечението на рак.
    Бъдещето на лекуването на рака с канабис
    Провежданите в момента изследвания за лечение на рак с канабис естествено повдигат въпроса за това кои начини на лечение са най-ефикасни. Канабиноидите не са особено разтворими във вода и не се предвижват много далеч в тъканите на човешкото тяло. Това ги прави трудни за доставяне в мястото на тумора или за поддържане на адекватни концентрации в кръвта, за да подействат.

    Испанско изследване използва THC инжектиран директно в агресивни мозъчни тумори посредством малка тръбичка. Този метод се счита за твърде инвазивен и може да носи риск от инфекция, така че се изследват други начини на доставяне като таблетки, инжекции и спрейове за уста.
    Марихуаната и нейните активни съединения се метаболизират различно в зависимост от това дали те са усвоени директно в кръвотока, погълнати са като храна или чрез пушенето на цигара. Каквито и методи да се използват, важно е (и ще продължава да е важно) дозите да се контролират и стандартизират, за да подсигуряват постоянно предвидимо лечение при хора болни от рак.
    Това е една причина, поради която заставаме зад легализирането на марихуаната, така че терапевтичните й свойства да бъдат разбрани и безопасно използвани от всеки, който може да извлече полза от тях. Продължаващата забрана на този натурален лек води до непостоянна среда, в която набавянето на надеждни, ефикасни, стандартизирани дози, направени от сертифицирана, висококачествена марихуана може да се окаже трудно или невъзможно.
    Междувременно, определени прогресивни щати одобряват с готовност всички терапевтични ползи, предлагани от марихуаната.
    Ливи Хес
    Бъдете здрави
    Ако статията ви харесва, молим ви да я споделите. Някъде някой може да се нуждае именно от тази информация.

Какво е ендоканабиноидна система?

У „Св. Климент Охридски” – БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра ФИЗИОЛОГИЯ НА ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА
Курсов ръководител: Доц.д-р Радой Иванов
Изготвил: Мария Антонинова Нинова МБ, ф.н. 9834

София 09/2007

 

История

Двадесет и четири години на изследвания делят идентификацията на главния психоактивен компонент на Cannabis sativa (фиг.1) и откритието и клонирането на неговите клетъчни мишени – канабиноидните рецептори.

През 1964 година за първи път е установен основният активен агент на марихуаната, а именно Δ-9- тетрахидроканабинолът (ТНС) (Gaoni and Mechoulam, 1964; Mechoulam, 1970). Характерните вторични метаболити на канабиса са наречени канабиноиди, а изследванията се насочват към техните психофизиологични функции.
В началото на 90-те години са открити и клонирани специфични рецептори за канабиноидите (Matsuda et al., 1990), а скоро след това е идентифициран и първия ендогенен канабиноид – анандамид (арахидоноил етаноламид, АЕА). С последващото описание на сложните биохимични пътища на синтезата, освобождаването, транспорта и разграждането на ендоканабиноидите се изгражда една по-пълна представа за новооткритата ендоканабиноидна сигнална система.
Днес тази система се приема за модулатор на функциите не само на централната нервна система, но също така на автономната нервна система, ендокринната, имунната, репродуктивната система, гастроинтестиналния тракт и кръвообращението.


Що е ендоканабиноидна система?

Ендогенната канабиноидна система (ендоканабиноидна система, ЕКС) е повсеместно разпространена липидна сигнална система, която се появява на ранен етап от еволюцията и има важна регулаторна функция. Тя включва трансмембранни ендоканабиноидни рецептори (канабиноидни “СВ” рецептори), техните ендогенни лиганди (ендоканабиноиди), белтъците, участващи в синтезата и инактивирането на тези лиганди, както и вътреклетъчните сигнални пътища, които се намират под въздействието на ендоканабиноидите. Названието “Ендогенна Канабиноидна Система” произлиза от латинското име

а растението индийски коноп (Cannabis sativa), тъй като веществата, на които се дължат неговите психоактивни и физиологични свойства са първите открити канабиноиди.
Най-разпространените известни ендогенни канабиноиди са естери на арахидоновата киселина, които се свързват с поне два познати вида рецептори СВ1 и СВ2(характерни основно за белите кръвни клетки). Канабиноидните рецептори са G-протеин свързани белтъци, разпространени в множество органи и системи, като една от най-ярките им роли е на модулатори на предаването на нервни импулси. За разлика от класическите невротрансмитери, ендоканабиноидите не се съхраняват във везикули в пресинаптичната мембрана, а се синтезират директно след действието на сигнал от липидни предшественици в постсинаптичната мембрана. Оттам по пътя на ретроградната сигнализация се освобождават и свързват с рецепторите, разположени в пресинаптичната мембрана. В резултат на това се задействат редица биохимични процеси, като е известно инхибирането на цАМФ/ПКА пътищата, регулация на Са2+ и К+ йонни канали, фосфолипаза С пътя, МАПК и синтезата на NO. Задействането на всички изброени каскади води до разнообразни ефекти в различните органи и системи.
В ЦНС действието на ендоканабиноидната система е свързано с общо задържане на освобождаването на медиатори, потискане на растежа на нервните влакна и образуването на нови синапси, потискане на функции като памет, обучение, движение, апетит. Взаимодействието на ендоканабиноидната система с опиоидни и допаминови рецептори е има отношение към мозъчната система за възнаграждение и съответно състоянията на нервност и изграждането на зависимости.
Освен че участва в нервната регулация на апетита, ендоканабиноидната система играе роля в метаболизма на мазнините и глюкозата, като действието й е свързано с натрупването на мазнини и съответно затлъстяване.
Ендоканабиноидни рецептори се откриват в клетки на имунната, сърдечно-съдовата и репродуктивната система. Имуномодулиращото действие на ендоканабиноидите се изразява в общо потискане на възпалителните процеси, а в кръвоносните съдове агонистите на канабиноидните рецептори водят до вазодилатация. Що се отнася до репродуктивната система, ендоканабиноидите изглежда имат отношение към процесите на оплождане и имплантация на ембриона. Всички тези аспекти са разгледани по-подробно в настоящото изложение.

http://konop.bgs000.tinyupload.com