Най-важната добавка в почвата,за която не се говори

Тайната за отглеждане на здравословна и питателна храна започва с почвата.
Естествено здравата почва съдържа милиарди живи микроорганизми – от бактерии до нематоди, гъби, протозои, членестоноги и земни червеи. Заедно те се присъединяват към внимателно хореографирания „бактериален балет“, в който всеки организъм има специфична роля, от рециклирането на хранителни вещества до разлагането на органични материали.
И все пак органичната материя е само част от историята.
Докато компостът е ключов компонент на здравата структура на почвата, никакво количество органична материя не може да компенсира минералните дефицити. Липсват минерали. Крайният резултат е лоша и безплодна почва.
Освен това минералите, които липсват в почвата, са минерали, които липсват от плодовете и зеленчуците, които произвеждаме.
Ето защо плодовете и зеленчуците, които купувате в магазина за хранителни стоки, може да имат много различен минерален профил от това, което диетолозите препоръчват като част от здравословното хранене.Като потребители, може да се почувстваме неудовлетворени от факта,че се продават по-нискокачествени продукти. Но последиците са много по-големи,както и за бъдещото здраве на нашата планета. Нещата ще се влошат ако продължим да използваме търговски техники за земеделие, които раздробяват основните минерали от нашите почви, без да ги връщаме обратно.

Скални минерали – градивните елементи на здравата почва

Един от ключовете за възстановяване на здравето на нашите почви е чрез процеса на реминерализация. Колкото и умели да са растенията, те не могат да правят минералите, които са от съществено значение за човешкото здраве и хранене. Ние също не можем да разчитаме само на старите методи на Майката природа, т.е. вулканите, ледниците и наводненията да свършат нашата работа.
Съвременното решение е да се добавят минерални парчета обратно в почвата чрез скален прах.
Известен също като скални минерали, скално брашно, скален прах, каменна прах, реминерализатор на почвата и минерални фини прахове, скалният прах е фино натрошен камък, съдържащ множество микроелементи, които са важни за жизнения цикъл на растенията и които повишават способността на полезните микроби да процъфтяват.Просто казано, минералите от камъни са градивните елементи на здравата почва.
Резултатите включват подобрена структура на растенията, повишена устойчивост на вредители и болести и по-интензивни вкусови профили за плодове и зеленчуци.
Въпреки че някои търговци на дребно класифицират скалния прах като тор, той няма необходимите количества азот, калий и фосфор (N-P-K), за да се квалифицира като такъв. Вместо това, прахът от камъни съдържа минерали като калций и микроелементи като желязо и манган, които трудно се заменят, след като са изчерпани от почвата в резултат на естествено изветряване и / или прекомерно отглеждане.

Всичкият ли скален прах е еднакъв?
Скалата е скала – нали? Не точно. Магмените скали като базалт и гранит имат най-високо съдържание на минерали, като базалтът осигурява по-голям баланс на хранителни вещества за оптимално здраве и жизненост на растенията.
Създаден чрез охлаждане и втвърдяване на магма и лава, базалтът е скален материал, който съставлява по-голямата част от почвите по света. Продължава да осигурява постоянен поток от хранителни вещества с течение на времето, дори когато се разлага. Ползите от бавното освобождаване на Базалт го правят ефективен начин за свеждане до минимум на недостатъците, особено при бързо растящите култури, които изпитват периоди на бързо усвояване на хранителни вещества.

  Наука за камъните
Ползите от добавяне на свежи източници на минерали в почвата не са нови. Някои от най-богатите, най-плодородните почви на планетата се намират в близост до активни вулкани, което обяснява защо хората в цялата цивилизация са готови да се установят близо до вулканите въпреки потенциалните опасности.
През 30-те години на миналия век, изследователите в Европа използват фино смлян скален прах за третиране и подобряване на продуктивността на деградирали горски земи. Едно от най-изчерпателните проучвания за ползите от скалния прах идва от Д. Хотман де Вилие, който проведе серия от дългосрочни полеви изпитания върху силно деградирали почви, което доведе до увеличаване на добивите на захарен тръстика на остров Мавриций.
Днес учените по целия свят продължават да потвърждават ползите от скалния прах. Бразилия направи част от своята селскостопанска политика в областта на реминерализацията на почвите – важна стъпка напред в генерирането на глобална осведоменост и интерес към значението на минералите от скали и как те помагат за по-здравословни, по-силни и устойчиви растения с по-високи добиви и по-високи нива на хранителни вещества.

Биология и геология: Чудесно взаимодействие
Здравата почва е резултат от удивително сложно взаимодействие между биологията на почвата и геологията.
Тъй като разрушаващият се скален материал реагира с почвените микроорганизми и растителния материал, скалният материал отделя елементи като калций, магнезий и желязо. Реминерализацията със скален прах е евтин и високоефективен начин за подпомагане на регенерацията на почвата чрез близко подражание на естествените геоложки и биологични взаимодействия. Резултатът е оптимален и устойчив растеж на растенията, който води до по-здравословни земеделски продукти и по-здрава планета.

Автор:Елън Галвин

Как българска технология спаси пчелите в Австралия

Сергей Петров.

© Цветелина Белутова, Капитал

Сергей Петров.

Жуженето на пчелите в кошер в Австралия звучи странно. Екипът, който ги слуша в България, убеждава пчеларя на другия край на света да отвори кошера, въпреки че е зима и е опасно. Така той успява да спаси семейството от болестта американски гнилец, която е широко разпространена и унищожителна. И по-важното – успява да предотврати разнасянето ѝ в Австралия, където и досега случаите не са толкова много и пчеларите са задължени да избиват заразените семейства, за да предпазят всички останали.

Това не е научна фантастика, а реална история. Разказа я Сергей Петров – основателят на стартиращата компания Pollenity (преди известна като Bee Smart Technologies), на семинара „Единния цифров пазар – предизвикателства и постижения“ в Брюксел тази седмица. Pollenity получи през 2016 г. финансиране от ЕС в размер на 210 хил. евро, за да развие „умно“ оборудване за кошери, което да следи състоянието на пчелите и да информира за аномалии хората, които се грижат за тях.

В последните години населението на планетата се е удвоило, но броят на пчелните семейства е нараснал само с 30%, посочи Петров. А от тях зависи наличието на 70% от храната на хората.

Недостигът на пчели е довел до това, че в САЩ опрашването чрез пчели вече е платена услуга – градинарите викат пчелари от различни щати, за да се грижат за посевите им. Но това не решава проблема, напротив – пчелите умират от местенето и всяка година американските пчелари губят между 33% и 45% от тях.

Решението на Pollenity е да създаде базирано на сензори устройство, което се поставя в кошера и събира информация за влажността и температурата, а освен това слуша жуженето, което показва моментното им състояние.

През 2018 г. компанията е пуснала на пазара сензорите и умните си кошери; първата продажба в България е била през април, а през юни първият продукт заминава за Израел. Сега клиентите им са на пет континента, няколкостотин устройва са при бизнеса, но много повече са отишли при университети и изследователи, като целта е да се работи за подобряване на технологията.

Как българска технология спаси пчелите в Австралия

© Цветелина Белутова, Капитал

„За съжаление, и ние осъзнаваме, че технологията е прекалено скъпа за българския пазар, което е и причината да имаме, мисля, около пет клиента в България само. Повечето от тях са в Щатите.“, каза Петров пред „Дневник“. „В България има над 18 хил. регистрирани пчелари и се казва, че има около 33 хил. общо (с нерегистрираните, бел. ред.) Това е доста за малък регион като България, ние имаме традиции в пчеларството, което е страхотно. Всеки познава пчелар или има пчелар в семейството си. Моята лична мисия е и след десет години да е така.“

„Едно от нещата, които искаме да изпълним в най-скоро време, е да има субсидия за тази технология. Ние сме технологично ограничени да свалим цената прекомерно и това, разбира се, изисква време“, коментира Петров. Но според него още преди компанията да успее да направи продуктите си по-евтини, пчеларите биха могли да разчитат на европейско финансиране за тях. „Не само че те ще се грижат по-добре за пчелите си, а ще имат възможност да споделят информация за своите пчели с изследователи, които да помогнат впоследствие да се създадат глобални практики.“

Източници: https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/02/10/3387994_kak_bulgarska_tehnologiia_spasi_pchelite_v_avstraliia/?fbclid=IwAR2rpIQWvD-mfEg3fjrsrlufIu__9Ru0YneuIiKhGbHperGfGIc9wnIiUMg#comments-wrapper
http://www.capital.bg/
© Цветелина Белутова

Русия налива държавни пари в производството на коноп

През 2018 г. засетите площи с коноп в Русия ще достигнат 4,4 хил. хектара, което е 4 пъти по-високо в сравнение с 2010 г. Това стана ясно след среща за развитието на конопената промишленост в страната. Постоянно нараства  употребата на конопено-преработвателните продукти, заяви директорът на катедра “Растителна продукция, механизация, химизация и защита на растенията” Петър Чекмарев.

“Към днешна дата Държавният регистър е вписал 26 ненаркотични сортове канабис, които могат да се използват за отглеждане и последваща обработка. Търсенето на вътрешния пазар и експортният потенциал на продуктите са доста високи и има перспективи за увеличаване на производството “, каза  Чекмарев.

В исторически план засадените площи с коноп в Русия са били широко разпространени. Сложността на отглеждането и добиването на семена, липсата на специализирано оборудване и селскостопанска техника, обаче довежда до почти пълното експулсиране на растението от селскостопанския сектор. Сега, резултатите от работата на производителите на семена, съвременните иновативни технологии за преработка и производство на продукти от канабис, както и високият експортен потенциал, са върнали интереса към отглеждането на растението.

За да се насърчи развитието на конопената индустрия, освен съществуващите мерки за държавна подкрепа, Министерство на земеделието е предвидило краткосрочни инвестиционни кредити и несвързана подкрепа в размер на 10 хил. рубли на 1 хектар.

Предвижда се също да се въведат нови мерки за държавна подкрепа, включително възстановяване на до 50% от преките разходи. Те ще се отпускат за изграждането и модернизацията на предприятията за преработка на коноп, както и придобиването на специализирани машини и оборудване.

Безпрецедентните мерки за държавна подкрепа дават възможност активно да се развива производството във всички посоки, коментира от своя страна председателят на Асоциацията за канабис Александър Смирнов. Той също обърна внимание на необходимостта от продължаване на работата по подбора и производството на семена, с която се изгражда цялата производствена верига.

Източник: https://cannaroots.bg/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%be%d0%b4/

Турция се готви за масово производство на канабис

Турция се подготвя да произвежда големи количества канабис. Правителството, водено от президента Реджеп Ердоган, насърчи използването на растението за промишлени цели.

Отглеждането на растението има дълга история в съседната ни държава. Въпреки това производството е намалявало бързо в продължение на десетилетия. До голяма степен поради световната война срещу наркотиците, водена от САЩ.

Наскоро обаче Ердоган изненада общинските служители. Това стана по време на среща, на която бе обявено, че страната трябва отново да стане основен производител на канабис.

“Ние унищожихме канабисът в тази страна заради някои врагове, които са били маскирани като приятели”, каза турският президент.

 

Сега президентът има за цел да увеличи драстично производството на канабис. Правителството цитира широк спектър от промишлени продукти като изолация, текстил, дори и приложения в автомобилната индустрия.

Историческият селскостопански сектор на канабиса в Турция се е свил драстично  за последните десетилетия.

Предполага се, че растението е било култивирано на около 169 967 декара земя през 1989 г., до 2009 г. площта е намаляла до едва 267 декара.

След това количеството леко се е увеличило, достигайки 809 декара миналата година.

Засега правителството има за цел да произвежда канабис само с ниски нива (от 0,2 до 0,3%) на ТХК(Тетрахидроканабинол), психоактивната съставка в растението.

Отглеждането ще се съсредоточи главно върху промишлени и изследователски цели.

Възобновеният интерес към отглеждането на канабис беше възприет с вълнение в провинциите в цялата страна.

Въпреки че в момента само 19 от 81-те провинции на Турция имат право да отглеждат канабис, а други са сигнализирали, че планират да направят това скоро.

Източник: https://cannaroots.bg/turcia-proizvodstvo-kanabis/

Канадска компания придоби 150 хил. дка с коноп у нас

Канадска фирма закупи 150 хил. дка с коноп у нас. ICC International Cannabis Corp.  обяви, че е сключила окончателно споразумение за придобиване на 100 % от Balkan Cannabis Corp (BCC). BCC  от своя страната притежава 50% дял в българско дъщерно дружество, което контролира лицензите за производство и износ на коноп. Виден лидер в българската бизнес общност притежава останалите 50% от дъщерното дружество. Чрез българското си дъщерно дружество Balkan Cannabis контролира парцел от 15 000 хектара земя, с възможност за закупуване на допълнителни 15 000 хектара.

Освен в България Balkan Cannabis Corp  конторлира македонските лицензи за отглеждане и добив на канабис, пише изданието Benzinga.

ICC ще използва широката мрежа на Източна Европа, за да се овладее втората вълна на легализация на канабиса в Европа. С множество оперативни офиси, разположени в целия регион, Balkan Cannabis Corp  има за цел да бъде първият двигател в рамките на източноевропейския медицински каннабис и конопения театър. През втората половина на 2018 г. промишлеността на Европа в областта на медицинските изделия от канабис претърпя експоненциален растеж, превишавайки този от предходните пет години.

БЪЛГАРИЯ

Според проучване на Световната банка, 32,33% от земята в България е силно обработваема и представлява уникална възможност за отглеждане на коноп. Размерът на фармацевтичния пазар в България се оценява на над 1,63 млрд. $ годишно.  Страната внася над 85% от фармацевтичните си продукти. Над 33% от българското население е на възраст 55 години или повече, което води до непропорционално повишени случаи на свързани с възрастта заболявания, включително артрит. Известно е, че употребата на медицински канабис и прилагането на продукти от коноп, спомагат за отстраняването на тези условия, допълва Benzinga.

МАКЕДОНИЯ

Чрез дъщерно дружество в Македония, Balkan Cannabis получи ексклузивно споразумение със съществуващо лицензирано съоръжение, което позволява отглеждането, производството и износа на медицински канабис. Лицензираното съоръжение е разположено на парцел от 30 хектара във Валандово, Македония. Валандово е район със селскостопанска история, достъп до квалифицирана агрономическа работна сила, както и обработваема земя и почвени условия. В резултат на близостта си до съседните европейски страни, лицензираният механизъм предоставя значителни възможности за приходи за международния канабис.

Македонското дъщерно дружество на Balkan Cannabis също е получило единствения досега лиценз за добив на канабис в Македония и е в процес на изграждане на първото специално предназначено за страната промишлено съоръжение за добив. Веднъж въведено в експлоатация, съоръжението за добив ще контролира по същество вътрешния македонски пазар за добив, което прави Balkan Cannabis  най-доминиращият играч в региона.

Balkan Cannabis притежава 67% от дъщерното си дружество в Македония, а останалите 33% са контролирани от стратегически регионален партньор. Македонският фармацевтичен пазар се оценява на над 165 млн. $ годишно.

Възстановяващи приходи 

Придобиването на Balkan Cannabis от ICC  допълнително засилва способността на компанията да реализира множество потоци от приходи от европейските медицински пазари на канабис и коноп.

В резултат на това придобиване International Cannabis планира да продължи да преследва материални приходи чрез:

Отглеждането и износът на фармацевтичен медицински канабис в Източна Европа;

Масовото производство и износ на коноп, използвайки местоположението на 15 000 хектара в България;

Разработване и експлоатация на изключителната македонска лицензия за добив;

Продължаващото придобиване на европейски медицински лицензи за канабис и коноп.

Balkan Cannabis притежава опитен управленски екип. Главен изпълнителен директор и съосновател е Стивън Трафа, имащ богат опит в областта на медицинските изделия от канабис и конопа. През 2016 г. г-н Трафа успешно основава напълно вертикално интегрирана ферма, която произвежда, извлича и изнася канабидиол, произведен от конопа (“CBD”). Председателят и съосновател на Balkan Cannabis, Милорад Бойович, е бил главен изпълнителен директор на Jugomontaza Monting, лидер в международната преработваща промишленост.

Придобиването на Balkan Cannabis допълнително подсилва портфолиото на компанията от европейски медицински канабис и конопени активи. През 2017 г. световната медицинска индустрия с канабис бе
оценена на приблизително 15,6 милиарда долара и се очаква да нарасне до 55 милиарда щатски долара.

Източник: https://cannaroots.bg/kanadska-kompania-kono-bulgaria/

Пълното ръководство за болни растения, проблеми с pH и вредители част 1-ва

Публикацията е в процес на изработка
Преди всичко ще отбележа, че това е превод с лека редакция и спестяване на ненужното(според L33), всеки, който не е съгласен с превода или го счита за неточен е свободен да посети по-долу описаният източник и да си го преведе сам. При превода не е използван преводач в стила копиране-поставяне, използван е преводача в главата ми по такъв начин, че да е разбираемо на български език от средно образован читател. Информацията е предназначена предимно за инфантилните посетители на този форум и/или не знаещите английски, и/или мързеливите такива, както и за припомняне на позабравен материал от опитните фермери.Не се ангажирам и не нося отговорност за нито една част от преведения и/или редактиран текст, както и за истинността му. Не задължавам никой да се съобразява и влияе от по-долу написаното.
Източник: icmag , „The Complete Guide to Sick Plants, pH and Pest troubles“.

При дефицит на Подвижните Елементи първо се забрлязва засягане на предимно старите листа, намирайки начин растението да прехвърли липсващите елементи от старите към новорастящите листа. Следващата информация е за подвижните елементи както и за макро такива. Преди всичко ще започна с Азот (N).
Азот (N) – подвижен и макро елемент.
Същност: Азота играе особенно важна роля в развитието на растенията, той е пряко отговорен за образуването на хлорофил, фотосинтеза, амино киселини, които са градивните елементи на протеините и ензими. Десетките ензими помагат на растенията в растежа на листа, стебла, както и колко жизнено е растението.
Азотът е най-подвижният елемент, което означава, че може да се движи навсякъде в растението. Обикновенно азотния дефицит започва от долната към среднат част на растението и както обикновенно се случва засяга първо старите листа, след което се качва към горната част на растението. {не трябва да се стига дотам(бел.прев.)} Когато дефицитът започне Растението може да е зелено отгоре и с пожълтели листа отдолу. Без добро хранене с азот добивът от растението ще бъде драстично намален. Често магниевия и азотния дефицит биват обърквани, но За разлика от магнезиевия дефицит, азотния засяга първо връхчетата на листата и постепенно пожълтяването преминава към основата на листото, докато при магнезиевия цялото листо пожълтява, оставяйки зоната около вените зелена. {Това е най-добрия начин да не бъдат обърквани(бел.прев.)}
Към крайната фаза на цъфтеж растенията показват почти винаги азотен дефицит. Процеса е напълно нормален, позволявайки на растението по естествен начин да усвои съхраняваните елементи в листата. Това всъщност помага да се подготвиш за финална промивка и беритба. НЕ ИЗПОЛВАЙ азотни торове, за да оправиш „проблема“. Жълтите листа евентуално ще паднат сами, когато станат ненужни.
Зоните засегнати от азотен дефицита са: старите лист, после цялото растение и в редки случаи дръжките.
Сега към това кога си сложил повече азот в средата на отглеждане или почва. Растението ще има като цяло тъмно зелен цвят и понижено цялостно развитие. В следствие на азота, пряко замесен във вегетативната част от развитието, прекаленото му количество ще доведе до издължени растения и слаби стебла. Не винаги може да се забележи много жизнен растеж с много високо влагоотделяне от листата. Азотно отравяне може да се забележи при много сухи условия идентично със засушаване, което може да доведе до ефект като от изгаряне. {усукани връхчета(бел.прев.)} Ако даваш азот на амониева основа{амониева селитра(бел.прев.)} , растението може са покаже NH4+ отравяне, което ще доведе до налък растеж и поражения възникващи по стеблата и корените, върховете на листата свиващи се надолу, {орлови нокти при големите листа(бел.прев.)} листата могат да бъдат усукани, когато растат, предимно при новорастящите. Корените ще бъдат недоразвити заедно със забавен цъфтеж. Добивът ще бъде понижен, защото прекалено много азот в началото на цъфтежа забавя растежа на глави.{цветообразуването средно до 4та седмица цъфтеж(бел.прев.)}. Усвояването на вода се забавя от разрушените съдове в растението като цяло. Твърде много калий и азот ще заключат калция.
Проблеми с азот, когато е заключен от проблеми с pH
Почвени нива

Азотът бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH
Азотът се усвоява най-добре в почва при нива от 6.0-8.0 pH . Не се препоръчва да имаш pH по-голямо от 7.0, най-добрата граница е 6-7, всичко различно от това ще доведе до азотен дефицит.{относително от вида на растението- индика, сатива или съотношението между тях в хибридите. Все пак не бягай от 6.5 pH(бел.прев.)}
Хидро и Безпочвени среди на отглеждане
Азотът в хидро и безпочвени среди се заключва при нива 4.0-5.5 pH.
Азотът се усвоява най-добре при нива 5.5-8.0 pH. Не се препоръчва поддържането на нива по-високи от 6.5 pH в хидро и безпочвени среди. Най-добрата граница за усвояване на азот е 5.0-7.0, всичко различно от тази граница ще доведе до азотен дефицит.
Изводи: 
Избягвай прекомерната употреба на амониев азот, който може да засегне другите елементи. Твърде много азот забавя цъфтежа, растенията трябва да бъдат оставени да покажат азотен дефицит в КЪСНАТА ФАЗА на цъфтеж за най-добър вкус. Преди да се предприемаш каквито и да е действия свързани с торене при азотен дефицит, най-важно и първо трябва да бъде ПРОВЕРКАТА НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH.
Първата снимка е азотен дефицит във вегетация.
IMG_4125.JPG
Втората снимка е азотен дефицит в цъфтеж. Това е съвсем нормално при преминаване от средна към крайна фаза на цъфтеж. Не добавяй повече азот за да оправиш дефицита, остави растението по естествен начин да пожълтее до края. IMG_4126.JPG
Третата снимка е преторяване с азот IMG_4127.JPG Червъртта снимка е азотен дефицит причинен само и единствено от преполиване. IMG_4128.JPG

Фосфор (P) – Мобилен и Макро елемент
Същност – Фосфорът прави много неща за цялостното развитие на растението. Едни от най-важните му роли е да подпомага растежа на корени, въздейства върху цялостната жизненост на растението и е един от най-важните елементи при цъфтежа, както и помага при покълване на семената. Фосфорът е съществен елемент и тъй като е нужен в големи количества е класифициран като хранителна съставка. Той е главен елемент във възпроизводителната фаза на растението. Без правилните нива на този елемент растението ще има много проблеми при цъфтежа.
Когато растението е в дефицит на фосфор това може цялостно да намали размера му. Недостатъчно фосфор причинява бавен растеж и прави растението слабо, докато малките му количества причиняват бавен растеж на листата, които може да паднат, а може и да не паднат.{да се откъснат сами, когато е недохранено с фосфор(бел.прев.)}. Ръбовете около цялото листо или половината от него могат да бъдат кафеникави, придвижвайки се навътре към вените и основата на листото карайки част от него да се накъдри. Големите листа(fan leaves) ще покажат тъмно зелени/лилави и жълти тонове с тъмно син цвят около тях. Понякога стеблото може да е червено, заедно с червени дръжки, което е знак за фосфорен дефицит. Това не е сигурен признак за дефицит, защото генетично растението може да покаже червени дръжки и стебла. Добър знак за фосфорен дефицит е тъмно зеления цвят с лилави,червени и сини отенъци на големите листа. Температури под 10 градуса могат съществено да засегнат усвояването на фосфор.
Прекалено много фосфор засяга растежа чрез подтискане на усвояването на Желязо, Калий и Цинк, евентуално причинявайки от симптоми на дефицит на тези елементи до реален такъв в растението. Дефицит на Цинк е най-често срещания проблем при прекомерни количества фосфор. Комбинацията от всичко може да доведе до проблем при усвояването и на мед. Наличието на фосфор се колебае, когато е в концентрирана форма и комбинират с калций.

Проблеми със заключен Фосфор причинени от колебания в pH
Студените мокри почви, много киселите или алкални почви и сбитата почва също причиняват проблем с Фосфор.

В почва:
Фосфорът бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH..
Фосфорът бова усвояван най-добре при нива 6.0-7.5 pH. Не се препоръчва поддържането на нива по-големи от 7.0 pH, всичко различно от това ще доведе до фосфорен дефицит.

{НЕ ПОДДЪРЖАЙТЕ НИВА РАЗЛИЧНИ ОТ 6.5 pH В ПОЧВА. ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМАШ КАКВИТО И ДА Е ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ФОСФОРЕН ИЛИ ДРУГ ДЕФИЦИТ, ПЪРВО И НАЙ-ВАЖНО Е ПРОВЕРКА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH(бел.прев.)}

В Хидро и Безпочвени среди
Фосфорът бива заключен при нива 6.0-8.5 pH
Фосфорът бива усвояван най-добре при нива 4.0-5.8 pH. Не се препоръчва поддържането на pH по-голямо от 6.5 в хидро и безпочвени среди. Най-добрата граница е 5.0-6.0 , всичко различно от това ще доведе до фосфорен дефицит.

Първата снимка е Фосфорен Дефицит през вегетация. IMG_4129.JPG

Втората снимка е Фосфорен Дефицит при цъфтеж. IMG_4130.JPG

Третата снимка заключен фосфор при поникнали/малки растения причинен от студени температури.
IMG_4131.JPG

Четвъртата снимка е заключен фосфор причинен от студени темперaтури на големи растения.
IMG_4132.JPG

Снимка на L33 на преторяване с фосфор в късен цъфтеж. Връхчетата на малките листенце стоят изсъхнали и изгорени. 

Искам да отбележа, че този превод ми беше доста труден на моменти. Хората, които знаят английски да си го погледнат в оригинал.

Калий (K)
Същност: Калият също играе важна роля. Имайки добри нива калий в растението, той ще подпомогне за здрави и дебели стебла, устойчивост на заболявани, water respiration{не знам как да го преведа , водно дишане = усвояване на кислород от водата чрез корените ми се струва най-логично???(бел.прев.)}, както и подпомага фотосинтезата. Калият, както азота, се намира в цялото растение. Необходим е за всички дейности свързани с усвояването и придвижването на вода в растението, необходим във всички фази на развитие, особенно важна роля има през цъфтежа за нарастването на главите.

Ниските нива на Калий в растението причиняват изостанал растеж на листата, обгорени върхове и ръбове около листата. Растението може да се издължи и разклоненията може лесно да се чупят или да бъдат слаби. Поради прилики между железен и калиев дефицит е важно те да не бъдат обърквани, разликата при калиевия е: връхчетата се накъдрят и ръбовете на листото изгарят и умират, старите листа могат да покажат червеникав цвят и листата може да се накъдрят нагоре, евентуално умирайки.
Старите листа ще покажат различни петна от цветове и пожълтяване между вените последвано от тъмно пожълтяване по цялото листо и смърт. Цялостното развитие на растението се забавя предимно, когато е във вегетация. Докато през цъфтежа малките нива на калий забавят растежа на главите. Когато дефицитът започне се забелязва потъмяване на ръбовете около листото. Когато средната влажност (RA) е ниска, може да се обзаложиш, че скоро растението ще покаже калиев дефицит заради засиленото изпотяване{ отделяне на влага от листата, заради ниска влага(бел.прев.)}. Калия може да се усвоява много трудно, когато калция и амониевия азот са в повече, и може би заради студено температури. Имай предвид, че Прекалено много Натрий заменя калия в растението. Частите засегнати от калиев дефицит са: старите листа и краищата на листата.

Когато има прекалено много Калий в почвата това довежда до големи проблеми като поражения от соли, киселинно сгъстяване на кореновата система, както и може да доведе до калциев дефицит. Големите листа(fan leaves) ще покажат от светло до тъмно жълто, до белеещо се оцветяване между вените. Поради молекулярния дисбаланс, калиевото отравяне може да причини намалено усвояване и да доведе до дефицит на магнезий и в някои случаи калций. Това също довежда друготе елементи до нарушена усвояемост довеждайки до други дефицити като: манган, цинк и желязо, също може да създаде проблеми с калций.

Проблеми с Калий причинени от грешни нива на pH

В почва
Калият бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH
Калият бива усвояван най-добре в почва при нива 6.0-9.5 pH. Не се препоръчва поддържането на нива над 7.0 pH в почва, всичко различно от това ще доведе до Калиев дефицит.

В хидро и Безпочвени среди на отглеждане
Калият бива заключен при нива 4.0-4.5 pH , 6.0-6.5 pH.
Калият бива усвояван най-добре при нива 4.7-5.3 pH , 6.7-8.5 pH . Не се препоръчва поддържането на нива по-големи от 6.5 в хидро и безпочвени среди. Най-добрите нива са 5.0-6.0 pH, всичко различно от това ще доведе до Калиев дефицит.

{ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМАШ КАКВИТО И ДА Е ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ДЕФИЦИТ, ПЪРВО И НАЙ-ВАЖНО Е ПРОВЕРКА НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH. НЕ БЯГАЙ МНОГО ОТ 6.5 pH В ПОЧВА. !!!!КОГАТО ИЗПОЛЗВАШ ПЕПЕЛ ЗА ТОРЕНЕ С КАЛИЙ, ИМАЙ ПРЕДВИД, ЧЕ ПЕПЕЛТА Е АЛКАЛНА И ВДИГА НОВОТО НА pH В ПОЧВАТА, И МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО МНОГО ПРОБЛЕМИ!!!! Хора, които имат 100% сигурни снимки на Калиев дефицит да ги пратят на @firstcitizen , за да ги добави (Бел.прев.)}

Снимка 1 и 2 показват Калиев дефицит
IMG_4152.JPG IMG_4153.JPG

Публикацията е в процес на изработка

Източници: http://www.icmag.com/ic/showthread.php?t=11688
Превод: L 33
Автор: MynameStitch , ICMag Mentor

Можем ли да превърнем акото в енергия?

Познахте ли какво има на снимката? Това е римска тоалетна. Някога римляните са обичали да общуват докато вършат „голямата“ работа. По-интересно е обаче, че римските тоалетни са били с постоянно течаща вода, която е отмивала отпадъка и го е отвеждала към зеленчуковите градини, където обогатяващите му свойства са давали най-доброто от себе си за получаването на свежа храна. Така хем се е поддържала хигиена, хем са били използвани ефективно ценните качества на този не особено приятен, но неизбежен продукт от човешкото съществуване.

Да, акото мирише и цапа, но също така може да бъде добър източник на енергия. В Индия, например, кравешки изпражнения се използват от хилядолетия за осветление, отопление и дори за готвене. Така наречените „кравешки тортички“ (cow-poop cakes) са толкова популярни там, че дори в последно време могат да се закупят онлайн.

Всичко онова, което отмиваме с водата в тоалетната чиния като ненужно и нежелано, всъщност съдържа съставки, които могат да бъдат превърнати в използваема енергия. Ново проучване публикувано в сайта за научни изследвания nature.com оповестява ключови открития относно процеса, чрез който бактериите в акото се превръщат в електричество. Проучването може да помогне за използването на това, което тече в канализацията и превръщането му в значително количество енергия.

„Изследването на бактериите ни даде голямо парче от пъзела, който може да ни позволи да започнем да генерираме енергия по устойчив начин“ казва Ксянг Фенг, преподавател по биологично инженерство в държавния политехнически университет на Вирджиния, САЩ (Virginia Tech).

„Това е стъпка към нарастващата тенденция за превръщане на центровете за пречистване на отпадъчни води в самоподдържащи се системи по отношение на енергията, която използват.“

Вече има разработени методи да се впрегне енергията от канализацията с отпадъчна вода от тоалетните в полза на хората. Градове като Олбани и Чикаго, например, го правят чрез процеса на анаеробно усвояване. Те използват бактериите в отпадните води, за да разграждат органична материя в отсъствието на кислород, което води до образуване на биогаз, който се използва като гориво. Инициирането обаче на различен процес, който е все още в етап на изследване, принуждава някой от малките многобройни микроби да превръщат „акото“ директно в електричество като използват „микробни горивни клетки“. Ето как в Scientific American обясняват по опростен начин този по-нов процес:

„Милиони миниатюрни микроби заразяват водата, която поема отпадъка от човешката дейност и естествени нужди. Някой от тях непрекъснато разграждат органичния материал в отпадни материали с неорганичен характер като произвеждат електрони по време на този процес. Събирайки тези електрони, учените могат да създават така наречените микробни горивни клетки.“

Изследваните бактерии използват различни компоненти на органичните материали по различни начини по време на процеса на разпадане. Фенг и неговият колега от Virginia Tech анализирали метаболичния процес на един от видовете бактерии в отпадъчните води и установили, че те използват съединение, наречено „лактат“, като храна, а друго съединение, наречено „формат“ използват за да генерират електрони. Когато двете съединения, или субстратът, са обединени, се генерира много повече електричество, отколкото ако бактериите работят с всяко съединение поотделно.

В следващото видео е описано по-подробно тяхното откритие.

Отпадъчната вода съдържа разнообразие от органични съединения и много различни видове бактерии. Възможно е да има подобни „синергични“ ефекти за генерирането на био-електроенергия и сред неизвестни съединения, съдържащи се в отпадъчните води. Смесването на богати „синергични“ субстрати от канализацията може да бъде един от начините за добиването на по-голямо количество енергия от същото количество отпадна вода, предполагат учените. Тепърва трябва да се екпериментират научно процесите, въз основа на които да се разработят ефективни методи за добиването на електроенергия от отпадъците на човешкото тяло, така че да се постигне завършен цикъл, който да доведе до безотпадна и чиста за природата технология.

Човешките и животински екскременти от хиляди години са известни с качествата си като отлично средство за наторяване и облагородяване на почвата. Те са неделима част от кръговрата на веществата в природата. В съвременния свят съвсем малка част от тях се оползотворява по начин, който има стопанска полза, въпреки че са извънредно богати на органичен азот и вещества от изключителна важност за жизнените процеси на растенията. Представете си един многомилионен град и количествата ненужно нещо изтичащо в канала всеки ден. Може би, при съвременното развитие на науката и технологиите, съвсем скоро „нещото“, което ежедневно „произвеждаме“ но смятаме за отпадък, ще намери своето приложение като енергоизточник.

 

Източници: http://back2nature.rocks
www.citylab.com

Морковите обичат домати

Канабис марихуана лечение

Настоящата статия представлява увод към книгата “Морковите обичат домати” за комбинирано отглеждане на растенията или така наречената алеопатия в земеделието.

Магията и мистерията на съвместното засаждане е интригувала и очаровала хората от векове. И все още това е сфера от градинарството, която не е напълно изследвана. Растения, които си помагат едно на друго да растат по-добре, растения, които отблъскват насекомите, дори растения, които отблъскват други растения – всички те са от голяма практическа полза. Всичко това винаги е съществувало, но ние едва сега започваме да го опознаваме.

Градинарите откриват, че съвместното засаждане носи много ползи, една от които е защитата от вредители. Главният враг на морковите е морковената муха, докато лукът бива нападан от лучената муха и празената пеперуда. Но когато лукът и морковите се засадят един до друг, силната миризма от съседното растение отблъсква насекомите толкова много, че те дори не се опитват да снесат яйцата си. Ето защо комбинираното засаждане предоставя по-добър контрол върху насекомите отколкото монокултурите, където много растения от един и същи вид се засаждат на много редове наред. Дори когато растенията са засегнати от някоя болест, комбинираните култури могат да облекчат ситуацията.

Влиянието, което растенията оказват едно на друго е важно в зеленчуковата градина, сред дърветата, храстите, тревите, житните растения, както и билките, групата растения най-широко използвана като защитници.

Дивите растения също играят важна роля в растителното общество. Някои от тях са растения „акумулатори” – тези, които имат способността да натрупват минерали от почвата. В действителност те могат да складират в тъкани си до няколко стотин пъти повече минерали отколкото се намират в същото количество почва. Тези растения, много от които се считат за плевели, са подходящи за компост, зелено наторяване или мулч. Някой от тях са „дълбоки копачи”,  пускайки своите корени дълбоко в земята, прониквайки в твърдения хумус и спомагайки да се подобри почвата, други са ценни като защитници на градинските растения.

Напълно различен вид общностен живот е този на овошките, ядковите дървета и храстите. За много от растенията от тази група изборът на точните партньори е не само полезен, но и от съществено значение. Изпитвали ли сте някога разочарованието от това да имате красиво разцъфнало овощно дърво, посещавано от пчелите и все пак да не успее да завърже? Разбира се, има причина за това и тя се дължи на опрашването. Цветният прашец  е нужен, за да може растението да бъде плодородно. В главата за отглеждане на овошки и ядки, ще намерите информация относно тази мистерия, която тормози новите градинари и овощари.

Информацията в книгата относно отровните растения не е за да ви плаши, а по-скоро служи като предупреждение. Повечето от книгите не споменават кои растения са отровни и до каква степен. Такава информация няма да намерите дори в някои от енциклопедиите по градинарство.

Случаите на смърт причинени от смъртоносни растения са малко, но все пак се срещат. В книгата са описани тези отровни растения, които са полезни в градинарството по редица причини. Хубаво е да споменем, че някои от тези често използвани растения могат да бъдат опасни за децата, добитъка и дори за вас.

Повечето от любимите ни растения, които използваме за декорация, са отровни – олеандъра, нарциса, синчеца, момината сълза, зюмбюла и ралицата. Други също толкова отровни растения се използват за направата на лекарства или като репеленти срещу насекоми. Да знаеш означава, че си предупреден, а когато знаем можем да използваме тези растения безопасно. Отровните растения за разлика от отровните насекоми и животни никога не са агресивни и ние имаме контрол върху тях.

Всички съвети относно комбинираното засаждане са само основата за прилагане на алелопатията в земеделието. В книгата е включена също така информация относно подобряването на почвата и градинарски техники, както и някои прости градински схеми, които да ви помогнат за прилагането на комбинираното засаждане. Но само вашият собствен опит ще ви помогне да направите нови вълнуващи открития.

Преведеното досега от книгата може да намерите в следните две статии:
Зеленчукови съжителства – 1 част (Алеопатия)Зеленчукови съжителства – 2 част (Алеопатия)

Източник: http://back2nature.rocks/
Книга: Морковите обичат домати

Амазонската гора е резултат от 8000-годишен експеримент

Канабис марихуана лечение

Въпреки че амазонската гора може да изглежда дива и неизследвана, ново задълбочено проучване разкри, че тя всъщност е резултат от едни от най-ранните земеделски експерименти на човечеството. Амазонка е населявана от хората повече от 10 000 години и в нея са изградени едни от най-великите цивилизации на древния свят. Хората са променили драстично гората на Амазония по начини, които и днес са очевидни.

Древните хора открили земеделието, култивирайки дървета в Амазония.

Каролина Левис, изследовател в областта на околната среда от университета “Wageningen”, заедно с голям международен екип от еколози и археолози, са извършили за списание “Science” научно изследване, което е на път да промени нашите представи за Амазония.

“Хората пристигнали в Амазония преди поне 10 000 години и започнали да използват местните видовете. И преди повече от 8000 години те подбрали няколко от растенията, които имали специфичен фенотип, полезен за хората “

Левис разказва пред Робинсън Майер, журналист от списание the Atlantic . “Те наистина култивирали и засаждали тези видове в градините около домовете си и в горите около тях.” Тези ранни земеделци са опитомявали дървета приблизително по същото време, когато неолитните народи в Левант са започнали да култивират пшеница и ечемик.

Работейки с данни от мрежата на Amazon Tree Diversity, Левис и нейните колеги идентифицирали 85 опитомени дървесни вида от общо 4962 вида в Амазония. Но тези 85 вида имали извънредно влияние върху състава на самата гора. “Открихме, че 20 от тези 85 опитомени растителни вида са хипердоминанти: пет пъти повече от броя на хипердоминантните видове, които може да се очаква да се разпространят случайно”, пишат в “Science”. Като цяло около 20% от всички видове в амазонската гора днес са резултат от древната култивация. В райони, където са съществували големи древни цивилизации, броят на опитомените видове е близо 30%.

Бразилски орехи, пръснати в основата на дърветата в Амазония. Тези дървета са толкова разпространени днес заради човешката култивация, започнала преди повече от 8000 години.

Дърветата, предпочитани от  хората в Амазония преди 8 000 години, включват каучуково дърво, какаово дърво, бразилски орех, звездна ябълка (Chrysophyllumcainito), акай палма (Euterpe oleracea), кашу и тукума палма (Astrocaryum vulgare). Тези дървета, както и други, са били от основно значение за добиване на храна и строителен материал в предколумбовите общества.

В допълнение към доказателствата, че тези дървета са били култивирани и засадени от хора, учените открили, че опитомени видове изобилстват около древните градове, открити от археолозите, както и около реките, където хората са изграждали селата си. Много от тях могат да бъдат намерени и в райони, където амазонските народи са използвали техника на изсичане и изгаряне на растителността за разчистване на земя. Възможно е тези видове да са били най-способни да се развиват в райони, които са били реорганизирани от обитанието на хората.

С други думи, гъстотата на опитомените дървета вероятно е резултат от комбинация от умишлено отглеждане и видове, които лесно се адаптират към човешката среда. Резултатът е гора, която е интензивно модифицирана от хора в продължение на хиляди години.

Въпреки факта, че древните градски строители са напуснали горите преди повече от хилядолетие, а европейската колонизация преди 500 години е погубила много от останалите амазонски народи, тези отглеждащи дървета древни амазонски фермери са оставили незаличими белези върху ландшафта.


Гениалните плаващи градини на древните ацтеки


И въпреки, че горската растителност отдавна е покрила повечето райони, където древните са строили големи храмове някога, хората все още могат да помагат на някои видове да станат хипердоминанти. В разговор с Ерин Рос от списание Nature, палеоекологът от университета в Амстердам – Кристал МакМихаел отбелязва, че трансформацията на Амазония не приключва във времето на контакт с Европа. “Добре известно е, че древните хора и съвременните хора се заселват в подобни райони”, казва тя. С навлизането на новите заселници в горите тяхната дейност вероятно поддържа съотношението на опитомените видове спрямо дивите на ниво, по-високо от средното.

Учените отдавна твърдят, че хората са изиграли роля при оформянето на горите на Амазонка. Но това, което е забележително относно проучването на Левис и колегите ѝ е, че това е една обща оценка на Амазония, която включва гледната точка на еколози и археолози. Тази интердисциплинарна работа ни позволява да разберем, че една привидно недокосната пустош е всъщност мозайка от територии на земеделски ферми, изоставени преди векове.

Източници:http://back2nature.rocks
Arstechnica.com
Преводач: Крис

Биодинамичното земеделие на Рудолф Щайнер

Канабис марихуана лечение

Био-динамичното земеделие се базира на духовно-научните изследвания на д-р Рудолф Щайнер, основателя на антропософията.  Понятието “антропософия” произлиза от гръцкия език и означава „човешка мъдрост” или „мъдростта на човека”. Рудолф Щайнер разбира под антропософия „едно научно изследване на духовния свят, което да проникне отвъд едностранчивостта на природонаучното изследване, както и отвъд това на обичайната мистика”. Той дава многобройни указания за духовно познание: от една страна дава един път на обучение, който всъщност е житейски път. От друга страна разработва познавателно-научните основи за духовното познание. И двата пътя не започват някъде в духовните висини, а в живота ни, в ежедневието. С тези възможности Щайнер развива духовнонаучно допълнение към всички природонаучни области, както и към областите на философията, медицината, педагогиката, икономиката, изкуствата и земеделието. Идеята да даде виждане за земеделието не е негова. Повод са настоятелните запитвания от фермери и антропософи – земеделци, загрижени от новото по онова време технизиране и химизиране на земеделието, което по техни наблюдения водело до дегенерация на репродуктивните сили на растенията и семената им. Така, на Петдесятница 1924 г. Щайнер изнася 8 лекции в Кобервиц, известни под името „Селскостопански курс”, който и днес, след 90 години, остава основен пътеводител в биодинамичния метод.

Произлизащата от антропософската духовна наука биодинамична идея тръгва по един друг път, предавайки идейните и практически основи, така, че да има устойчиво запазване и изграждане на жизнеността на почвата и образуването на хумуса, така че да се даде възможност на различните видове растения и животни, да развиват и разгръщат възможностите на своята природа (също и духовните такива). По този начин става възможно хората да получават от съответно отгледаните хранителни продукти силите, от които се нуждаят за своето здравословно и хармонично физическо и духовно развитие.

„Динамичното” в земеделието, основоположено от Щайнер идва от идеята, че всичко е в постоянно преобразуване, че целият живот е един такъв процес. По-късно въз основа на идейните основи и практическото им прилагане, от биодинамичното земеделие се обособява опростеното биологично. И тук е мястото да подчертаем, че това различава двата метода един от друг, но не ги разделя. В същността си те преследват еднакви цели.

Общото между тях е: Един холистичен мироглед, стопанствата са изключително със затворен цикъл (самозадоволяващи се), отказване от химично-синтетични средства, насаждения, съобразени с природните дадености, запазване и увеличаване на плодородието на почвата чрез органично торене, стимулиране на естествените регулиращи процеси, отказване от екстремно специализиране (от екологични и етични съображения).

Биологично-динамичното земеделие почива на един начин на мислене и действие, който уважава по равно както сетивното и физическото, така и свръхсетивно-космичното. Това се изразява преди всичко: в употребата на биологично-динамичните препарати, в компостирането на оборския тор (което се прави все повече и в биологичното земеделие), в методиката за отглеждане на отделните култури и други методи, в съобразяването с биологичните и космични ритми.

Целта на биологично–динамичната работа е също да опознаем и познаем същественото за растенията и животните, с които работим. Без да познаваме същността му, не е възможно да се отнесем справедливо към нито едно същество около нас. За да опознаем едно растение или едно животно, трябва да опознаем типичното за вида, което се изразява във всяко отделно животно и растение. При растенията типичното за вида се изразява във формата им и нейните трансформации от кълн до ново семе. Ако сме разбрали характерното за формата на едно растение или за поведението на едно животно, можем да кажем, че познаваме съществото им винаги и съобразно природата му можем да се отнасяме правилно с тях.

В биологичнo-динамичното земеделие всяка ферма, всяко стопанство, се разглеждат като единен организъм, като една индивидуалност. Организмът е живо, затворено в себе си единство, което се развива и преобразява при определени дадени външни условия. Органите в него функционират като хармонична цялост.  Едно здраво земеделско стопанство е дом на невъзможна за изброяване сума от организми. В неговата организация участват и много неща, които не са дадени от природата, а са направени от човека. За да стане стопанството един организъм, е нужно тези, които го създават и управляват, да мислят, чувстват и действат в посока на здравото цяло.

Една от целите на биодинамичното стопанство е да осигури храна за животните си по възможност от стопанството. С времето храносмилането и бихме казали целите животни, се настройват към произведената във фермата храна. Наблюдавано и доказано е по-добро усвояване на храната. Тъй като храносмилателните органи се развиват в ранна възраст, препоръчително е младите животни да остават в родната си ферма поне през първите няколко месеца.

Подобно е и при отглеждането на растения. Един сорт пшеница, която е сята от собствени семена години наред, се приспособява към конкретните условия на мястото. Такъв посевен материал реагира и много по-бързо на биодинамичните препарати и на земеделските мерки, както и на торенето с компост от собствен за фермата тор. Разбира се, не може да се работи само със собствени семена. Но е важно да са от биодинамичен произход. При торенето е като при храната за животните. Торът и растенията, които компостираме, за да поддържаме жизнеността на почвата, са от собственото стопанство. Почвата се синхронизира със собствения тор: храната, която животните изяждат и храносмилат от собственото стопанство, се връща отново в земята, кръгът се затваря, кръговратът продължава.

    Как организма на едно стопанство се превръща в стопанска индивидуалност?

Чрез насърчаване на индивидуалните способности и чрез задействане на полярни сили.

биодинамичен кръговратДосега говорихме за кръговрата, нека го проследим на една уханна ливада. Ливадата бива окосена, животните във фермата изяждат сеното, храносмилат го. Стимулирани от различните аромати, се отделят тор и урина, които по своите аромати може и да са много различни от ароматите на ливадата. След определено обгрижване торът отново се връща на ливадата и в почвата й. Тези преобразени, но все пак изградени на мястото качества, биват сякаш на едно по-високо ниво от растенията и почвата. Отново бива създадена една ароматна, дори още по-ароматна градина. Така се изгражда този кръговрат, който отново и отново бива прекъснат от храносмилане, узряване, минерализиране, семеобразуване и т.н. Това, което остава, е образно казано, „спомена” на животното за мястото, спомена на храносмилането за това, което вече е било. Кръговратът се извършва не само на нивото на вещественото, а се показва и в най-различните качества на ароматите и благоуханията. Те свидетелстват, че кръговратът има качеството на постоянното им увеличаване. Във всяка ферма спомнянето за това, което е било, това упражняване, чрез което се зараждат и развиват силите и веществата в стопанството, са абсолютно неповторими и съществуват само в него: растенията извличат вещества от почвата, от въздуха и от цялото обкръжение. С помощта на слънчевата светлина различните растителни типове и видове образуват нови вещества. Фермата става родното място на субстанцията, която се съдържа в продукцията й. Тази част от продукцията, която излиза в света под формата на продукти, отнася в него и вещества и сили от стопанството, които се връщат под формата на финансов ресурс, например, който пък се инвестира в създаването на нови вещества и сили. Така стопанството става биологично-рационално. По какъв точно начин ще се случва това, зависи от хората в стопанството.

Един кръговрат, в смисъла, който описахме по-горе, не се задвижва от само себе си. А за да бъде биологично-динамичен, стопанството се нуждае от съществено допълване и разширяване. Той бива задвижен от активирането на противоположни сили, които намират своето развновесие чрез него. Многообразието от процеси, които протичат в кръговрата от окосяването на една ливада до наторяването й с биодинамичен компост, е огромно: от фини процеси до всеобхватно преобразяване, от преминаване през най-различни организми, които съгласувани един с друг, създават живота на стопанството.

Една земеделска индивидуалност никога не се заражда от само себе си. Дадена ферма може да стане стопанска индивидуалност, когато това бъде пожелано от един или повече човека. Тези хора оформят индивидуалността на своето стопанство, според своите възгледи, цели и идеали. И колкото по-високи и ясни са тези идеали, толкова по- изявена е индивидуалността на фермата.

За земеделската стопанска индивидуалност човешкото е наистина рещаващото, формиращото. Когато се работи за изграждането на индивидуалността на едно стопанство, всички хора в него трябва да се вземат насериозно като хората, които са. Към мотива за позата се добавя този за изграждането на живота, към вземането се добавя даването на това, което човекът има да даде на природата. В стопанството, когато мислим за него като за природен организъм, все още самата природа е тази, която чрез живите си организми преработва материята на цялото стопанство. В него, погледнато така, човекът би трябвало да се държи като едно природно създание между други природни създания. Тъй като той вече почти не го може по инстинкт и вследствие на високотехнологичните и химични работни средства създава много неестествени процеси и последствия, се появи необходимостта от екологията като наука и като подтик към природосъобразни действия.

Какво от духовния свят се свързва с една земеделска индивидуалност, е въпрос на по – нататъшни познавателни усилия. Колкото по-добре е организирано в своята цялост и независимост от външна добавя едно стопанство, толкова по-достъпно е то за подпомагащото действие на космично-духовните сили. Такова стопанство е извор на индивидуализиращи сили, които правят човека по-силен, за да може да се постави в служба на ближните, така както, образно казано, хумусът е на разположение за всички растения.

Източници: http://back2nature.rocks
Сдружение по Алпст България
Автор: Татяна Благоева