Посеви

Настоящата статия представлява увод към книгата “Морковите обичат домати” за комбинирано отглеждане на растенията или така наречената алеопатия в земеделието.

Магията и мистерията на съвместното засаждане е интригувала и очаровала хората от векове. И все още това е сфера от градинарството, която не е напълно изследвана. Растения, които си помагат едно на друго да растат по-добре, растения, които отблъскват насекомите, дори растения, които отблъскват други растения – всички те са от голяма практическа полза. Всичко това винаги е съществувало, но ние едва сега започваме да го опознаваме.

Градинарите откриват, че съвместното засаждане носи много ползи, една от които е защитата от вредители. Главният враг на морковите е морковената муха, докато лукът бива нападан от лучената муха и празената пеперуда. Но когато лукът и морковите се засадят един до друг, силната миризма от съседното растение отблъсква насекомите толкова много, че те дори не се опитват да снесат яйцата си. Ето защо комбинираното засаждане предоставя по-добър контрол върху насекомите отколкото монокултурите, където много растения от един и същи вид се засаждат на много редове наред. Дори когато растенията са засегнати от някоя болест, комбинираните култури могат да облекчат ситуацията.

Влиянието, което растенията оказват едно на друго е важно в зеленчуковата градина, сред дърветата, храстите, тревите, житните растения, както и билките, групата растения най-широко използвана като защитници.

Дивите растения също играят важна роля в растителното общество. Някои от тях са растения „акумулатори” – тези, които имат способността да натрупват минерали от почвата. В действителност те могат да складират в тъкани си до няколко стотин пъти повече минерали отколкото се намират в същото количество почва. Тези растения, много от които се считат за плевели, са подходящи за компост, зелено наторяване или мулч. Някой от тях са „дълбоки копачи”,  пускайки своите корени дълбоко в земята, прониквайки в твърдения хумус и спомагайки да се подобри почвата, други са ценни като защитници на градинските растения.

Напълно различен вид общностен живот е този на овошките, ядковите дървета и храстите. За много от растенията от тази група изборът на точните партньори е не само полезен, но и от съществено значение. Изпитвали ли сте някога разочарованието от това да имате красиво разцъфнало овощно дърво, посещавано от пчелите и все пак да не успее да завърже? Разбира се, има причина за това и тя се дължи на опрашването. Цветният прашец  е нужен, за да може растението да бъде плодородно. В главата за отглеждане на овошки и ядки, ще намерите информация относно тази мистерия, която тормози новите градинари и овощари.

Информацията в книгата относно отровните растения не е за да ви плаши, а по-скоро служи като предупреждение. Повечето от книгите не споменават кои растения са отровни и до каква степен. Такава информация няма да намерите дори в някои от енциклопедиите по градинарство.

Случаите на смърт причинени от смъртоносни растения са малко, но все пак се срещат. В книгата са описани тези отровни растения, които са полезни в градинарството по редица причини. Хубаво е да споменем, че някои от тези често използвани растения могат да бъдат опасни за децата, добитъка и дори за вас.

Повечето от любимите ни растения, които използваме за декорация, са отровни – олеандъра, нарциса, синчеца, момината сълза, зюмбюла и ралицата. Други също толкова отровни растения се използват за направата на лекарства или като репеленти срещу насекоми. Да знаеш означава, че си предупреден, а когато знаем можем да използваме тези растения безопасно. Отровните растения за разлика от отровните насекоми и животни никога не са агресивни и ние имаме контрол върху тях.

Всички съвети относно комбинираното засаждане са само основата за прилагане на алелопатията в земеделието. В книгата е включена също така информация относно подобряването на почвата и градинарски техники, както и някои прости градински схеми, които да ви помогнат за прилагането на комбинираното засаждане. Но само вашият собствен опит ще ви помогне да направите нови вълнуващи открития.

Преведеното досега от книгата може да намерите в следните две статии:
Зеленчукови съжителства – 1 част (Алеопатия) , Зеленчукови съжителства – 2 част (Алеопатия)

Източник: http://back2nature.rocks/
Книга: Морковите обичат домати

Въпреки че амазонската гора може да изглежда дива и неизследвана, ново задълбочено проучване разкри, че тя всъщност е резултат от едни от най-ранните земеделски експерименти на човечеството. Амазонка е населявана от хората повече от 10 000 години и в нея са изградени едни от най-великите цивилизации на древния свят. Хората са променили драстично гората на Амазония по начини, които и днес са очевидни.

Древните хора открили земеделието, култивирайки дървета в Амазония.

Каролина Левис, изследовател в областта на околната среда от университета “Wageningen”, заедно с голям международен екип от еколози и археолози, са извършили за списание “Science” научно изследване, което е на път да промени нашите представи за Амазония.

“Хората пристигнали в Амазония преди поне 10 000 години и започнали да използват местните видовете. И преди повече от 8000 години те подбрали няколко от растенията, които имали специфичен фенотип, полезен за хората “

Левис разказва пред Робинсън Майер, журналист от списание the Atlantic . “Те наистина култивирали и засаждали тези видове в градините около домовете си и в горите около тях.” Тези ранни земеделци са опитомявали дървета приблизително по същото време, когато неолитните народи в Левант са започнали да култивират пшеница и ечемик.

Работейки с данни от мрежата на Amazon Tree Diversity, Левис и нейните колеги идентифицирали 85 опитомени дървесни вида от общо 4962 вида в Амазония. Но тези 85 вида имали извънредно влияние върху състава на самата гора. “Открихме, че 20 от тези 85 опитомени растителни вида са хипердоминанти: пет пъти повече от броя на хипердоминантните видове, които може да се очаква да се разпространят случайно”, пишат в “Science”. Като цяло около 20% от всички видове в амазонската гора днес са резултат от древната култивация. В райони, където са съществували големи древни цивилизации, броят на опитомените видове е близо 30%.

Бразилски орехи, пръснати в основата на дърветата в Амазония. Тези дървета са толкова разпространени днес заради човешката култивация, започнала преди повече от 8000 години.

Дърветата, предпочитани от  хората в Амазония преди 8 000 години, включват каучуково дърво, какаово дърво, бразилски орех, звездна ябълка (Chrysophyllumcainito), акай палма (Euterpe oleracea), кашу и тукума палма (Astrocaryum vulgare). Тези дървета, както и други, са били от основно значение за добиване на храна и строителен материал в предколумбовите общества.

В допълнение към доказателствата, че тези дървета са били култивирани и засадени от хора, учените открили, че опитомени видове изобилстват около древните градове, открити от археолозите, както и около реките, където хората са изграждали селата си. Много от тях могат да бъдат намерени и в райони, където амазонските народи са използвали техника на изсичане и изгаряне на растителността за разчистване на земя. Възможно е тези видове да са били най-способни да се развиват в райони, които са били реорганизирани от обитанието на хората.

С други думи, гъстотата на опитомените дървета вероятно е резултат от комбинация от умишлено отглеждане и видове, които лесно се адаптират към човешката среда. Резултатът е гора, която е интензивно модифицирана от хора в продължение на хиляди години.

Въпреки факта, че древните градски строители са напуснали горите преди повече от хилядолетие, а европейската колонизация преди 500 години е погубила много от останалите амазонски народи, тези отглеждащи дървета древни амазонски фермери са оставили незаличими белези върху ландшафта.

Гениалните плаващи градини на древните ацтеки

И въпреки, че горската растителност отдавна е покрила повечето райони, където древните са строили големи храмове някога, хората все още могат да помагат на някои видове да станат хипердоминанти. В разговор с Ерин Рос от списание Nature, палеоекологът от университета в Амстердам – Кристал МакМихаел отбелязва, че трансформацията на Амазония не приключва във времето на контакт с Европа. “Добре известно е, че древните хора и съвременните хора се заселват в подобни райони”, казва тя. С навлизането на новите заселници в горите тяхната дейност вероятно поддържа съотношението на опитомените видове спрямо дивите на ниво, по-високо от средното.

Учените отдавна твърдят, че хората са изиграли роля при оформянето на горите на Амазонка. Но това, което е забележително относно проучването на Левис и колегите ѝ е, че това е една обща оценка на Амазония, която включва гледната точка на еколози и археолози. Тази интердисциплинарна работа ни позволява да разберем, че една привидно недокосната пустош е всъщност мозайка от територии на земеделски ферми, изоставени преди векове.

Източници:http://back2nature.rocks
Arstechnica.com
Преводач: Крис

Био-динамичното земеделие се базира на духовно-научните изследвания на д-р Рудолф Щайнер, основателя на антропософията.  Понятието “антропософия” произлиза от гръцкия език и означава „човешка мъдрост” или „мъдростта на човека”. Рудолф Щайнер разбира под антропософия „едно научно изследване на духовния свят, което да проникне отвъд едностранчивостта на природонаучното изследване, както и отвъд това на обичайната мистика”. Той дава многобройни указания за духовно познание: от една страна дава един път на обучение, който всъщност е житейски път. От друга страна разработва познавателно-научните основи за духовното познание. И двата пътя не започват някъде в духовните висини, а в живота ни, в ежедневието. С тези възможности Щайнер развива духовнонаучно допълнение към всички природонаучни области, както и към областите на философията, медицината, педагогиката, икономиката, изкуствата и земеделието. Идеята да даде виждане за земеделието не е негова. Повод са настоятелните запитвания от фермери и антропософи – земеделци, загрижени от новото по онова време технизиране и химизиране на земеделието, което по техни наблюдения водело до дегенерация на репродуктивните сили на растенията и семената им. Така, на Петдесятница 1924 г. Щайнер изнася 8 лекции в Кобервиц, известни под името „Селскостопански курс”, който и днес, след 90 години, остава основен пътеводител в биодинамичния метод.

Произлизащата от антропософската духовна наука биодинамична идея тръгва по един друг път, предавайки идейните и практически основи, така, че да има устойчиво запазване и изграждане на жизнеността на почвата и образуването на хумуса, така че да се даде възможност на различните видове растения и животни, да развиват и разгръщат възможностите на своята природа (също и духовните такива). По този начин става възможно хората да получават от съответно отгледаните хранителни продукти силите, от които се нуждаят за своето здравословно и хармонично физическо и духовно развитие.

„Динамичното” в земеделието, основоположено от Щайнер идва от идеята, че всичко е в постоянно преобразуване, че целият живот е един такъв процес. По-късно въз основа на идейните основи и практическото им прилагане, от биодинамичното земеделие се обособява опростеното биологично. И тук е мястото да подчертаем, че това различава двата метода един от друг, но не ги разделя. В същността си те преследват еднакви цели.

Общото между тях е: Един холистичен мироглед, стопанствата са изключително със затворен цикъл (самозадоволяващи се), отказване от химично-синтетични средства, насаждения, съобразени с природните дадености, запазване и увеличаване на плодородието на почвата чрез органично торене, стимулиране на естествените регулиращи процеси, отказване от екстремно специализиране (от екологични и етични съображения).

Биологично-динамичното земеделие почива на един начин на мислене и действие, който уважава по равно както сетивното и физическото, така и свръхсетивно-космичното. Това се изразява преди всичко: в употребата на биологично-динамичните препарати, в компостирането на оборския тор (което се прави все повече и в биологичното земеделие), в методиката за отглеждане на отделните култури и други методи, в съобразяването с биологичните и космични ритми.

Целта на биологично–динамичната работа е също да опознаем и познаем същественото за растенията и животните, с които работим. Без да познаваме същността му, не е възможно да се отнесем справедливо към нито едно същество около нас. За да опознаем едно растение или едно животно, трябва да опознаем типичното за вида, което се изразява във всяко отделно животно и растение. При растенията типичното за вида се изразява във формата им и нейните трансформации от кълн до ново семе. Ако сме разбрали характерното за формата на едно растение или за поведението на едно животно, можем да кажем, че познаваме съществото им винаги и съобразно природата му можем да се отнасяме правилно с тях.

В биологичнo-динамичното земеделие всяка ферма, всяко стопанство, се разглеждат като единен организъм, като една индивидуалност. Организмът е живо, затворено в себе си единство, което се развива и преобразява при определени дадени външни условия. Органите в него функционират като хармонична цялост.  Едно здраво земеделско стопанство е дом на невъзможна за изброяване сума от организми. В неговата организация участват и много неща, които не са дадени от природата, а са направени от човека. За да стане стопанството един организъм, е нужно тези, които го създават и управляват, да мислят, чувстват и действат в посока на здравото цяло.

Една от целите на биодинамичното стопанство е да осигури храна за животните си по възможност от стопанството. С времето храносмилането и бихме казали целите животни, се настройват към произведената във фермата храна. Наблюдавано и доказано е по-добро усвояване на храната. Тъй като храносмилателните органи се развиват в ранна възраст, препоръчително е младите животни да остават в родната си ферма поне през първите няколко месеца.

Подобно е и при отглеждането на растения. Един сорт пшеница, която е сята от собствени семена години наред, се приспособява към конкретните условия на мястото. Такъв посевен материал реагира и много по-бързо на биодинамичните препарати и на земеделските мерки, както и на торенето с компост от собствен за фермата тор. Разбира се, не може да се работи само със собствени семена. Но е важно да са от биодинамичен произход. При торенето е като при храната за животните. Торът и растенията, които компостираме, за да поддържаме жизнеността на почвата, са от собственото стопанство. Почвата се синхронизира със собствения тор: храната, която животните изяждат и храносмилат от собственото стопанство, се връща отново в земята, кръгът се затваря, кръговратът продължава.

    Как организма на едно стопанство се превръща в стопанска индивидуалност?

Чрез насърчаване на индивидуалните способности и чрез задействане на полярни сили.

Досега говорихме за кръговрата, нека го проследим на една уханна ливада. Ливадата бива окосена, животните във фермата изяждат сеното, храносмилат го. Стимулирани от различните аромати, се отделят тор и урина, които по своите аромати може и да са много различни от ароматите на ливадата. След определено обгрижване торът отново се връща на ливадата и в почвата й. Тези преобразени, но все пак изградени на мястото качества, биват сякаш на едно по-високо ниво от растенията и почвата. Отново бива създадена една ароматна, дори още по-ароматна градина. Така се изгражда този кръговрат, който отново и отново бива прекъснат от храносмилане, узряване, минерализиране, семеобразуване и т.н. Това, което остава, е образно казано, „спомена” на животното за мястото, спомена на храносмилането за това, което вече е било. Кръговратът се извършва не само на нивото на вещественото, а се показва и в най-различните качества на ароматите и благоуханията. Те свидетелстват, че кръговратът има качеството на постоянното им увеличаване. Във всяка ферма спомнянето за това, което е било, това упражняване, чрез което се зараждат и развиват силите и веществата в стопанството, са абсолютно неповторими и съществуват само в него: растенията извличат вещества от почвата, от въздуха и от цялото обкръжение. С помощта на слънчевата светлина различните растителни типове и видове образуват нови вещества. Фермата става родното място на субстанцията, която се съдържа в продукцията й. Тази част от продукцията, която излиза в света под формата на продукти, отнася в него и вещества и сили от стопанството, които се връщат под формата на финансов ресурс, например, който пък се инвестира в създаването на нови вещества и сили. Така стопанството става биологично-рационално. По какъв точно начин ще се случва това, зависи от хората в стопанството.

Един кръговрат, в смисъла, който описахме по-горе, не се задвижва от само себе си. А за да бъде биологично-динамичен, стопанството се нуждае от съществено допълване и разширяване. Той бива задвижен от активирането на противоположни сили, които намират своето развновесие чрез него. Многообразието от процеси, които протичат в кръговрата от окосяването на една ливада до наторяването й с биодинамичен компост, е огромно: от фини процеси до всеобхватно преобразяване, от преминаване през най-различни организми, които съгласувани един с друг, създават живота на стопанството.

Една земеделска индивидуалност никога не се заражда от само себе си. Дадена ферма може да стане стопанска индивидуалност, когато това бъде пожелано от един или повече човека. Тези хора оформят индивидуалността на своето стопанство, според своите възгледи, цели и идеали. И колкото по-високи и ясни са тези идеали, толкова по- изявена е индивидуалността на фермата.

За земеделската стопанска индивидуалност човешкото е наистина рещаващото, формиращото. Когато се работи за изграждането на индивидуалността на едно стопанство, всички хора в него трябва да се вземат насериозно като хората, които са. Към мотива за позата се добавя този за изграждането на живота, към вземането се добавя даването на това, което човекът има да даде на природата. В стопанството, когато мислим за него като за природен организъм, все още самата природа е тази, която чрез живите си организми преработва материята на цялото стопанство. В него, погледнато така, човекът би трябвало да се държи като едно природно създание между други природни създания. Тъй като той вече почти не го може по инстинкт и вследствие на високотехнологичните и химични работни средства създава много неестествени процеси и последствия, се появи необходимостта от екологията като наука и като подтик към природосъобразни действия.

Какво от духовния свят се свързва с една земеделска индивидуалност, е въпрос на по – нататъшни познавателни усилия. Колкото по-добре е организирано в своята цялост и независимост от външна добавя едно стопанство, толкова по-достъпно е то за подпомагащото действие на космично-духовните сили. Такова стопанство е извор на индивидуализиращи сили, които правят човека по-силен, за да може да се постави в служба на ближните, така както, образно казано, хумусът е на разположение за всички растения.

Източници: http://back2nature.rocks
Сдружение по Алпст България
Автор: Татяна Благоева