Алелопатия – думата произлиза от гръцкото allelo, което означава “един на друг” и patho – страдание, болест или силна чувствителност. Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали, наречени алелохимикали, могат да бъдат отделяни както от живите му органи преди смъртта му, така и от гниещите му тъкани и да оказват върху целевите организми благотворно, но също така както е в повечето случаи и вредно въздействие. Съответно говорим за позитивна и негативна алелопатия.
Алелопатията е характерна за някои растения, водорасли, бактерии, корали и гъби. Взаимодействията, основани на алелопатия, са важен фактор при определянето на разпространението на растителните видове и се смята, че играе роля за успешното разпространение на много инвазивни растения. Алелохимикалите с отрицателни алелопатични ефекти например са важна част от защитата на растенията срещу растителноядните животни.
В последното столетие се появиха огромен брой публикации за алелопатията. От скоро тя е включена и в полезрението на устойчивото земеделие, което се означава като органично, алтернативно, възстановяващо, биодинамично, нискоразходно и запазващо ресурсите. В много части на света алелопатията се използва в земеделската практика при контрола на плевелите, системите за смесено отглеждане на култури, механизмите за кръговрат на веществата и земеделието с ниски вложения.
Алелопатията е за всички, които искат да се занимават със земеделие без употребата на хербициди, пестициди, фунгициди и всякакви други циди. Чрез прилагането й можем да защитим нашите посеви както от плевели, така и от нежелани животински вредители. Използвайки знанията на алелопатията ние защитаваме отглежданите от нас култури като ги комбинираме и засаждаме едно до друго или като засадим допълнително растение до нашите посеви. Например морковите и лука засадени един до друг се пазят взаимно. Съответно лука пази морковите от морковената муха, а морковите пазят лука от луковата муха. Латинката пък пази овощните дървета от листни въшки. За подробности относно алелопатичните връзки между растенията вижте този документ.
Невена гони зелевата пеперуда, гъсениците и къртици.
Латинката пази овощните дръвчета от листни въшки.
Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели.
Татула в съседство с зеленчуци ги обеззаразява от листни въшки.
Засадете целина със зеле. Първото няма да има ръжда, а второто – гъсеници на бялата пеперуда.
Салатата пази репичките от зелевата бълха.
Босилекът пази краставиците от маната, а хрянът ги пази от най-различни вредители.
Босилекът стимулира растежа на доматите.
Лукът, чесънът пазят ягодите от голи охлюви, мишки, гъби.
Моркови и лук или праз – взаимно се предпазват от морковена муха и лукова муха и молец.
Чесън или лук, засадени между ягоди или магданоз – предпазват много добре тези растения от заболявания.
Праз, разположен между целина – предпазва от ръжда по целината и нападение от трипс.
Бобови култури и целината (съотношение 1 към 6) или краставици – много полезна комбинация за добро развитие. Бобовите култури се засяват около гнездото на краставиците.
Спанак или салата до зелето – срещу земни бълхи.
Спанак или салата до зелето – срещу земни бълхи.
Тагетис и невен (Calendula) – предпазват от почвени нематоди. Тагетиса защитава доматите и патладжана.
Магданоз, засаден под доматите – засилва аромата.
Напръстникът и момината сълза – подобряват качеството на доматите.
Латинката – повишава аромата на репичките.
Коприва, отглеждана до етеричномаслени растения повиши съдържанието на етерични масла в тях до 80%.
Шипка, бъз и горчица – полезни растения около зеленчуковата градина.
Репички и ряпа умножават земните бълхи, затова заедно с тях се засява салата, чиито листа отделят специфична миризма, прогонваща бълхите.
Зелето се комбинира с целина. Целината гони бялата зелева пеперуда, а листата на зелето пречат да се развива листната ръжда по целината.
Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.
Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.
Краставиците за да не се маносват, до тях се разсажда босилек.
Листните въшки по фасула се гонят, като между фасула се засажда чубрица.
Между редовете и в непосредствена близост на фасул, картофи и зеле не бива да садим лук, защото миризмата му потиска развитието на горните.
Зелето да се сади далеч от доматите и магданоза.
Магданоза и копъра да не се торят нито с изкуствен, нито с оборски тор, защото не стават ароматни, загубват ароматните си вещества.
Картофи – тук там между картофите се сее латинка или тиквички – гонят колорадския бръмбар. За целта тиквите цигулки са най-добри, защото пускат дълги малини и ходят из картофите да пазят.
Между ягодите се разсажда невен.
Повече информация за тайните на алелопатията и нейното прилагане можете да намерите в книгата “Tomatoes love carrots” – Louise Riotte. (книгата може да бъде отворена с програмата “Calibre“)
Източници: http://back2nature.rocks
Уикипедия
