Етикет: зеленчуци

 Зеленчуци с високо съдържание на витамини

Нов сорт домати, “Doublerich”, съдържащ толкова витамин С,колкото цитрусовите плодове, е представен през 1956 г. Разработва го проф. А. Ф. Йегър от Университета в Ню Хемпшир, използвайки кръстоски на малкия див перуански домат, който е четири пъти по-богат на витамин С, отколкото нашите обикновени градински видове.

Няколко години по-късно сортът “Caro-Red”, който съдържа около 10 пъти повече витамин А от стандартните сортове, е усъвършенстван в Опитната станция в Индиана. “Caro-Red” дължи богатството си на оранжевия пигмент, бета-каротин, и един-единствен плод може да предостави до два пъти повече от минималната дневна доза витамин А за възрастен. А може би най-хубавото от всичко е, че това е един много вкусен домат. По-късно се появява сорта “Caro-Rich”, съдържащ дори повече витамин А.

Това са само няколко примера за продължаващите усилия за подобряване хранителното съдържание на градинските зеленчуци. Данни за нови сортове, богати на витамини, се появяват в каталозите за семена и литературата за градинарство.

      Хрян (Armoracia rusticana)

Хрянът и картофите имат симбиотично въздействие един към друг, в резулатат на което картофите са по-здрави и по-устойчиви на болести. Растенията трябва да бъдат разположени само в ъглите на парцела с картофи и трябва да бъдат изкопавани в края на сезона, за да се предотврати разпространението.

Хрянът не защитава срещу колорадски бръмбар, но е ефективен срещу бръмбарите от семейство “Meloidae”. Чаят, направен от хрян, е полезен в борбата срещу гъбичките от рода “Monilia” по ябълковите дървета.

      Земна ябълка  (Helianthus tuberosus)

    В Италия го наричат „girasole”, което означава “обърнат към слънцето.” Това наистина е един вид слънчоглед и не бива да се бърка с артишок, който е съвсем различно растение. Земната ябълка, местно американско растение, е било известно и се е използвало от индианците. Тя е добра компания за царевицата. Ядливата част е грудката.

Основното хранително вещество на земната ябълка е инулинът, безвкусен, бял полизахарид, разтворен в сока на корените, който може да бъдат превърнат в плодова захар (фруктоза). Това е от особено значение за диабетиците, тъй като фруктозата е силно питателна и е най-сладката от всички известни природни захари. Фруктозата също така се среща в повечето плодове, в компанията на декстроза, която диабетиците трябва да избягват, но в земната ябълка присъства сама. Земната ябълка е с висока хранителна стойност и богата на витамини. Може да се консумира както сготвена, така и в суров вид в салати.

    Къдраво зеле (Brassica oleracea acephala)

Тази студенолюбива култура е подходяща за отглеждане в есенната градина и би издържала в средно студени зими, ако ѝ бъде осигурена малко защита.Къдравото зеле вирее добре в същите редове като късното зеле или картофите. Ако бъде засадено около първи август след късния боб или грах, ще продължи да расте до настъпване на голямо застудяване. Лекото застудяване не му вреди и дори подобрява вкуса му.

     Алабаш (Brassicaceae)

Алабашът оказва благотворно въздействие на лука и цвеклото, както и обратното, взаимно полезни са си и с ароматните растения, и изненадващо с краставиците, отчасти защото заемат различни почвени слоеве. Алабашът не обича ягоди, домати и високостеблен боб, но помага за защита на градината от семейството на синапа.

Той е взискателно растение, нуждаещо се от обилно количество вода, но и от добър дренаж, както и добро захранване с компост. Най-добре расте на непряка слънчева светлина.

     Праз-лук (Allium porrum)

Празът е един от “ящните” зеленчуци и трябва да се засажда в добре наторена с угнила тор почва. Обикновено се продава в магазините за хранителни стоки с корена. Може да си купите няколко стръка и да ги засадите. Те ще се размножат и ще имате праз занапред. Празът е добър за отглеждане заедно с целина и лук, и има полза от съвместното отглеждане с моркови. В замяна празът отблъсква морковените мухи.

Семейството на лука е най-добрият приятел на градинаря

     Маруля (Lactuca Sativa)

През пролетта държа налични малки марули, растящи в малки парници. Когато изваждам всеки втори зелен лук за ползване в кухнята, засаждам на негово място маруля. По този начин се подпомага лукът, а компостът в лехата с лук все още е  достатъчен да подхранва марулите. В същото време лукът отблъсква и всички зайци.

Марулята расте добре с ягоди, краставици, моркови и отдавна се смята за добро съвместното ѝ отглеждане с моркови и репички. Репичките, които растат заедно с маруля през лятото, са особено сочни.

Марулите се нуждаят от хладно време и обилна влажност за най-добър растеж, и считам, че семената няма да покълнат в много горещо време. Вече покаралите марули трябва да имат някакво лятно засенчване.

      Пъпеш (Cucurbitaceae)

     Ротацията на културите може да бъде едно от най-добрите оръжия срещу вредители в градина, но не се прави ротация между пъпеш, тиква и краставица, тъй като всички са от семейство Тиквови.

Точното време за засаждане е другото оръжие срещу вредителите. Повечето тиквени растения не са много податливи към повечето насекоми, след като са минали етапа на разсад, така че опитайте или с по-ранни или с по-късни насаждения. Установил съм, че засадените през есента краставици и тикви са почти изцяло незасегнати от насекомите.

Не засаждайте пъпеши близо до картофи, но пък те растат добре с царевица и слънчоглед. Смята се, че грамофончето стимулира поникването на семената от пъпеш. Дебела восъчна хартия, поставена под пъпешите, държи настрана червеите, макар че и прахът от сабадила също е ефективен. (Виж Инсектициди, Ботанически, в глава Контрол на вредителите.) Листата на пъпеша, богати на калций, са подходящи за  компоста.

     Бамя (Hibiscus esculentus)

Това разпространено в тропиците на Стария свят растение се отглежда за своите незрели шушулки, които се наричат бамя или баян. Това е топлолюбиво растение, което ще расте там, където  пъпеши или краставици растат добре. Засаждам два реда, правя вада между тях и я покривам с мулч. От северната страна на бамята засаждам един ред от сладки камби, а от южната страна – ред патладжан. Всички са добре мулчирани с напредването на сезона. Когато времето става сухо, в средата на лятото, полагам градинския маркуч във вадата и поливам обилно, за да могат и трите вида растения да растат добре.

      Лук (Allium сера)

Лукът и всички членове на семейството на зелето се разбират добре помежду си. Лукът също съжителства добре с цвеклото, ягодите, доматите, марулята, градинската чубрица, и лайката (засадена нарядко), но не обича грах и фасул. Лукът може да се използва като защитен спътник за розите.

Тъй като личинките на луковата муха преминават от растение на растение, когато лукът е засаден в един ред, разпръснете лука в цялата градина.

      Магданоз (Petroselinum Hortense)

Магданозът, смесен със семената на моркова, помага за отблъскване на морковените мухи чрез неговия замаскиращ аромат. Той предпазва розите от бръмбарите. Засаден с домати или с аспержи, магданозът ще даде допълнителна жизненост и на двете растения.

Домашните птици от време на време могат да се пускат на свобода в лехите с магданоз, където има много магданозени червеи, които са ларвите на черната лястовича опашка (вид пеперуда).

Редица сортове магданоз, включително Хамбург (Petroselinum crispum latifolium), се отглеждат единствено заради месестите си корени, които се приготвят и консумират подобно на пащърнака.

     Пащърнак (Pastinaca sativa)

     Пащърнакът е древна култура, зеленчук за ценители. Той има няколко врагове сред насекомите и страда от малко заболявания, но и листата, и корените ефикасно отблъскват насекомите. Пащърнакът не мръзне и често е оставян в земята през зимата. Семената покълват бавно и неравномерно и не трябва да се използват, ако са на повече от една година.

Източници:http://back2nature.rocks
Преводач:  Елица Спасова

Алелопатия – думата произлиза от гръцкото allelo, което означава “един на друг” и patho – страдание, болест или силна чувствителност. Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали, наречени алелохимикали, могат да бъдат отделяни както от живите му органи преди смъртта му, така и от гниещите му тъкани и да оказват върху целевите организми благотворно, но също така както е в повечето случаи  и  вредно въздействие. Съответно говорим за позитивна и негативна алелопатия.

Алелопатията е характерна за някои растения, водорасли, бактерии, корали и гъби. Взаимодействията, основани на алелопатия, са важен фактор при определянето на разпространението на растителните видове и се смята, че играе роля за успешното разпространение на много инвазивни растения. Алелохимикалите с отрицателни алелопатични ефекти например са важна част от защитата на растенията срещу растителноядните животни.

В последното столетие се появиха огромен брой публикации за алелопатията. От скоро тя е включена и в полезрението на устойчивото земеделие, което се означава като органично, алтернативно, възстановяващо, биодинамично, нискоразходно и запазващо ресурсите. В много части на света алелопатията се използва в земеделската практика при контрола на плевелите, системите за смесено отглеждане на култури, механизмите за кръговрат на веществата и земеделието с ниски вложения.

Алелопатията е за всички, които искат да се занимават със земеделие без употребата на хербициди, пестициди, фунгициди и всякакви други циди. Чрез прилагането й можем да защитим нашите посеви както от плевели, така и от нежелани животински вредители. Използвайки знанията на алелопатията ние защитаваме отглежданите от нас култури като ги комбинираме и засаждаме едно до друго или като засадим допълнително растение до нашите посеви. Например морковите и лука засадени един до друг се пазят взаимно. Съответно лука пази морковите от морковената муха, а морковите пазят лука от луковата муха. Латинката пък пази овощните дървета от листни въшки. За подробности относно алелопатичните връзки между растенията вижте този документ.

Невена гони зелевата пеперуда, гъсениците и къртици.

Латинката пази овощните дръвчета от листни въшки.

Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели.
Татула в съседство с зеленчуци ги обеззаразява от листни въшки.
Засадете целина със зеле. Първото няма да има ръжда, а второто – гъсеници на бялата пеперуда.

Салатата пази репичките от зелевата бълха.
Босилекът пази краставиците от маната, а хрянът ги пази от най-различни вредители.
Босилекът стимулира растежа на доматите.

Лукът, чесънът пазят ягодите от голи охлюви, мишки, гъби.

Моркови и лук или праз – взаимно се предпазват от морковена муха и лукова муха и молец.

Чесън или лук,  засадени между ягоди или магданоз – предпазват много добре тези растения от заболявания.

Праз,  разположен между целина – предпазва от ръжда по целината и нападение от трипс.

Бобови култури и целината (съотношение 1 към 6) или краставици – много полезна комбинация за добро развитие. Бобовите култури се засяват около гнездото на краставиците.

Спанак или салата до зелето  –  срещу земни бълхи.

Спанак или салата до зелето  –  срещу земни бълхи.

Тагетис и невен (Calendula) – предпазват от почвени нематоди. Тагетиса защитава доматите и патладжана.
Магданоз, засаден под доматите – засилва аромата.

Напръстникът  и момината сълза – подобряват качеството на доматите.

Латинката  –  повишава аромата на  репичките.

Коприва, отглеждана до етеричномаслени растения повиши съдържанието на етерични масла в тях до 80%.

Шипка, бъз и горчица –  полезни растения около зеленчуковата градина.

Репички и ряпа умножават земните бълхи, затова заедно с тях се засява салата, чиито листа отделят специфична миризма, прогонваща бълхите.

Зелето се комбинира с целина. Целината гони бялата зелева пеперуда, а листата на зелето пречат да се развива листната ръжда по целината.

Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.
Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.

Краставиците за да не се маносват, до тях се разсажда босилек.

Листните въшки по фасула се гонят, като между фасула се засажда чубрица.

Между редовете и в непосредствена близост на фасул, картофи и зеле не бива да садим лук, защото миризмата му потиска развитието на горните.

Зелето да се сади далеч от доматите и магданоза.

Магданоза и копъра да не се торят нито с изкуствен, нито с оборски тор, защото не стават ароматни, загубват ароматните си вещества.

Картофи – тук там между картофите се сее латинка или тиквички – гонят колорадския бръмбар. За целта тиквите цигулки са най-добри, защото пускат дълги малини и ходят из картофите да пазят.

Между ягодите се разсажда невен.

Повече информация за тайните на алелопатията и нейното прилагане  можете да намерите в книгата  “Tomatoes love carrots” – Louise Riotte. (книгата може да бъде отворена с програмата “Calibre“)

Източници: http://back2nature.rocks
Уикипедия

Един от най-ранните ми спомени от фермата на баба и дядо е как си играя около сухия зид, мятам камъчета и просто се мотая. Веднъж, поглеждайки надолу, видях едно малко стръкче, поникнало в стената, растящо в нищото, без почти никаква почва между камъните. От детско любопитство реших да го освободя от тежките камъни и да го оставя да расте самичко. Това беше преди 20 години…

Днес това стръкче е здравото дърво на снимката вляво – европейски ясен. Оцеляло е съвсем само при суша, обилни снегове, проливни дъждове и отрицателни температури, без никой да се грижи за него.

Докато седя в сянката му и планирам своята градина гора, съм любопитен да науча как дърветата процъфтяват без човешка намеса.

Как дивите ябълки, сливи и череши в близката гора растат здрави, а черешовото дърво, което посадих в градината си преди 5 години – загина? За да разбера това, е необходимо да се върна на мястото, от където дойде семето на този европейски ясен, и да посетя отново своя учител – гората.

Горите са наши учители

На около 50 метра от моята къща има гора. Често отивам там. Тя ми помага да се отпусна. Харесвам спокойните природни звуци, птиците и другите създания, падането на листата. Най-вече отивам там, за да наблюдавам и да се уча.

Ако ѝ се даде достатъчно време, всяка екосистема се развива подобно на гора. Това е крайното състояние, до което достига всяка екосистема – състояние, при което екосистемата става стабилна и самовъзпроизвеждаща се, и ако няма неблагоприятни външни влияния, ще просъществува неограничено.

Точно такава трябва да бъде и нашата градина гора. За да постигнем изобилие от плодове, ядки и треви, което да не изисква голяма поддръжка, трябва да създадем система, подобна на гората, където плодородието идва от различни източници – гъбите ни помагат, дивите животни са основният контрол на вредителите, почвата задържа вода като гъба и има голямо разнообразие от растения.

Трябва да създадем внимателно планирана и поддържана екосистема от полезни растения и да подражаваме на естествените условия, които се срещат в горите.

Проблемът обаче често е там, че започваме с голо поле, с бяло платно, и цялостният план ни изглежда непреодолим. Понякога дори четенето на книги, като „Edible Forest Gardens”, може по-скоро да усложни нещата, отколкото да ги направи по-лесни.

Когато създавах своята градина гора, разделих плана на малки, постижими стъпки. Искам да допусна колкото се може по-малко грешки и, ако трябва да съм честен – нямам време за грешки.

И така, нека да започваме и да видим как този процес ще ни помогне да превърнем голото поле в напълно функционираща екосистема, вдъхновена от горите.

     1. Какво искате от вашата градина гора?

Най-напред трябва да поставите ясни крайни цели на проекта.

Защо е важно това?

Когато имате ясна цел всичко става по-лесно. Знаете накъде да насочите усилията си и най-важното – знаете кои са приоритетите ви, върху какво да се концентрирате и какво да отложите за по-късно.

Помислете защо правите това: 1) за да бъдете по-независими; 2) за печалба; 3) за да отгледате здравословна храна; 4) за да образовате хората около вас; 5) за да създадете забавен проект за цялото семейство.

Както можете да видите, всеки от тези варианти изисква различни съображения за употребата на ценното ви време и пари.

Например, ако вашата цел е да получавате доход от вашата градина гора, ще е добре да проучите кои плодове или зеленчуци са най-търсени във вашия район и как да ги отглеждате по най-ефективния начин.

От друга страна, ако искате да сте по-независими, ще трябва да помислите как да създадете една разнообразна градина гора с възможно най-много плодове, зеленчуци, ядки и билки, за да можете да задоволите нуждите си и да спрете да бъдете зависими от пазара.

Не отивайте в крайности! Просто си дайте сметка от самото начало какво искате да постигнете.

     2. Проучвайте, наблюдавайте, анализирайте

На влизане в близката гора. Моят източник на вдъхновение, както и на много семена и млади растения.

• Проучете гората близо до вас, за да добиете представа кои растения растат най-добре във вашия район.

Започнете с небрежни разходки в гората. Когато планирате градината гора, трябва да се учите от местната екосистема и да се опитате да ѝ подражавате. Затова наблюдение-то е важно. То е начинът да откриете какви растения растат най-добре във вашия район.

Ще е хубаво да разгледате и определите кои растения процъфтяват. Както би казал Марк Шепърд: определете кои са многогодишните растения, наблюдавайте как растат във връзка едно с друго и си водете бележки за отделните видове. След това може да използвате този списък, за да намерите заместители на дивите растения, които да отглеждате в горската си градина.

Тази стъпка е решаваща, защото, ако искате да създадете една ядивна градина гора, която изисква по-малко грижи и поддръжка, трябва да отглеждате видове, които са добре адаптирани за вашето място.

Ако възприемате природата като ваш помощник и използвате природните тенденции на местната растителност, тогава със сигурност ще полагате по-малко работа. Това е един от основните пермакултурни принципи – да се работи заедно с природата, а не против нея.

Например, когато се разхождах в моята гора, забелязах бъз, лешници, глог, липи, череши, ябълки, хвойна… списъкът е дълъг. Познайте какво ще расте в моята горска градина?

Освен това ще взема семена от тези установени видове и ще ги използвам като първоизточник на моите растения.

• Седнете спокойно и наблюдавайте своето място.

После седнете на мястото, където ще се намира бъдещата ви градина. Няма значение дали ще е за 5 или за 50 минути, просто седнете спокойно. Донесете си кафе или чай и наблюдавайте какво се случва около вас. Нямате конкретни задачи, просто се потопете в мястото и изучавайте животните, почувствайте вятъра, заслушайте се в звуците на заобикалящата ви природа. Можете да научите много неща, като просто седите спокойно.

Едно от най-добрите ми хрумвания, което ми спести много време, се появи точно, когато наблюдавах мястото си. От години се опитвах да поддържам живия плет, като го подрязвах всяка година, а той продължаваше да прораства отново и отново. Това безсмислено поведение изискваше голяма доза работа, тъй като винаги откривах, че се боря с естествените склонности на плета.

Това беше така, докато един ден, седейки спокойно и наблюдавайки плета, достигнах до лесно решение на проблема. Зададох си един прост въпрос: как мога да оставя природата да свърши моята работа? Докато наблюдавах плета по-внимателно, осъзнах, че някои от видовете, растящи там, всъщност са полезни в комбинация с други видове. Бях планирал, така или иначе, да отглеждам тези други видове там.

Ако просто позволя на тези други видове да растат там, те в крайна сметка ще пораснат и потиснат тези, които искам да огранича. По този начин няма да има нужда безсмислено да се реже всичко година след година. Понякога сме прекалено погълнати от работа, за да достигнем до решения, които всъщност ще ни улеснят много.

Ако си позволим да наблюдаваме, мислим и задаваме правилните въпроси, това ще ни помогне да спестим време, пари и ненужен труд.

Тези моменти на наблюдение помагат да добием ясна представа за нещата и ни разкриват изобилие от информация за мястото.

• Измерете мястото и направете груба карта.

Време е да си сложите шапката на пермакултурен изследовател и да започнете да си водите бележки за мястото. Запишете всичко относно положението с водата, климата, почвата, наклона, изгледа, животните.

Пейзажът, който виждате около вас, и неговата екосистема са формирани от взаимодействието между климата, релефа на земята, почвата и всички живи същества. Затова, за да разберете по-добре вашето място, трябва да анализирате тези елементи или части от тях, един по един.

Тук е моментът да бъдете активно въвлечени и да обходите мястото, да направите проучвания и да наблюдавате различните природни процеси. Може да изпозвате модерните технологии, за да разберете по-лесно особеностите на атмосферното време, формата на терена и движението на водата през терена.

Също така може да си поизцапате ръцете и да изследвате почвата си, нейната структура и биологично разнообразие. Може да направите лабораторен анализ на почвата и да експериментирате сами с някои прости тестове.

Например: аз изкопах дупки на различни места и ги напълних с вода, за да видя колко е пропусклива почвата.

Въз основата на събраната информация начертайте елементарна карта на ръка или използвайте Google Earth като основа и напишете отгоре бележките си. Също така може да направите няколко тематични карти за всеки един от компонентите на пейзажа, които сте анализирали.

Картата би трябвало да ви покаже къде е потенциалът на мястото и какво да проектирате.

    3. Проектирайте оформлението и изберете растенията.

Седемте слоя на градината гора. Илюстрация от “Градината на Гая” от Тоби Хеменуей. Отличен източник  за справка при проектирането на градина гора. 1. Слой на високите дървета. 2. Слой на ниските дървета. 3. Слой на храстите. 4. Слой на билките. 5. Покривен слой на земята. 6. Слой на увивните растения. 7. Слой на корените.

Изберете генерално оформление – овощна градина, гориста местност, савана

Съществуват 4 основни оформления, които определят крайния вид на градина гора. В книгата “Edible Forest Gardens” Джак и Тоенсмайер предлагат повече варианти, но аз ще ги сведа до основните:

      1. Екосистеми тип савана – засаждане на дървета в редици, на голямо разстояние едно от друго, и засаждане на съвместими растения в получените алеи; комбиниране на гориста местност с пасища за животни; примери – Марк Шепърд/Грант Шулц.

      2. Овощни градини –гористи местности, в които дърветата са на еднакво разстояние едно от друго; примери – Пермакултура в овощната градина, Дейвид Холмгрен.

      3. Гориста местност – от среден до късен етап на развитие  – на това се опитваме да подражаваме. Примери – Робърт Харт, Мартин Кроуфорд.

     4. Гора със завършен горен етаж – крайната точка на развитие е напълно развита гора. Примери – гората във вашия район.

Кое оформление ще е най-подходящото за вас зависи от вашите цели и характеристики на мястото ви (климат, терен и т.н.). Различните системи изискват различен подход при проектирането и поддържането на мястото.

Типът савана е основан на дизайн, подходящ за производство на плодове, ядки и билки с търговска цел. Обикновенно се прилага в по-големи мащаби. Това е оформление с равноотстоящи редове, които позволяват ефикасно събиране на реколтата с машини.

Третият вид оформление, който наричаме овощни градини, са кръстосани системи, които може да прилагате както с търговска цел, така и за домашно потребление. Оформлението също има равноотстоящи редове, но пермакултурните овощни градини обикновенно се реализират в относително по-малки мащаби.

Този трети тип оформление предлага най-много възможности за разнообразние, интересни, сложни и плодоносни схеми на засаждане на дървета, храсти и треви.

• Започнете с изграждането на инфраструктурата

Започнете проектирането, имайки предвид скалата на неизменност, и планирайте най-напред водата, достъпа до мястото и постройките. Хубаво е да се започне с тези неща, защото те ще бъдат най-постоянните елементи във вашата градина гора.

Това включва обмисляне на най-подходящите места за вашите водни резервоари, напоителните канали и други водни елементи. Също така планиране на точките за достъп, различните сгради и огради.

Планирането на водата е първостепенно, тъй като водата е приоритет номер едно за всяка пермакултурна система. Водните системи, които разработите на този етап ще се превърнат в постоянна особеност на мястото, която другите инфраструктурни компоненти ще следват.

Веднага след проектирането на водните системи, обмислете къде ще поставите вашите пътеки. Тяхното разположение ще определя вашето придвижване сред вашата градина гора за много години напред. Затова помислете много добре относно тяхното потенциално разположение. Веднъж поставени, е трудно да бъдат преместени.

Разположението на оградите следва схемата на достъп. Чрез тях може да разделите вашата горска градина на няколко различни зони. Правейки това, ще можете да се грижите и да ги защитавате поотделно, ако е необходимо. Накрая помислете къде ще бъдат разположени сградите, ако ще има такива.

Добрата инфраструктура е жизненоважна за намаляване на поддръжката, максимизиране на добива и създаване на хабитат за полезни животни.

• Направете списък с главните растения, които искате да отглеждате

Направете списък с главни растения – желаните от вас видове и тези, необходими за конкретните цели на вашата градина гора. Вземете предвид екологичните функции, необходими в градината, като например произвеждането на храна, получаването и задържането на специфични вещества в почвата, полезни за насекомите нектароносни растения и покритие на земята, което да предпазва от плевели.

Създайте списък за всяка една от тези категории, направете проучване и си набележете всички растения, които искате да засадите. Ако някой от желаните видове няма как да бъде отгледан на вашето място, можете да намерите негов еквивалент, подобен вид растение, който запълва същата екологична ниша в подобни на вашия хабитати.

За тази цел може да използвате климатично-аналогични видове. Основавайки се на климатичната класификация на вашето място, можете да намерите почти идентични климати по цялата земя. След това, чрез проучване на растенията в тези райони, може да намерите най-различни интересни видове, които даже не сте предполагали, че можете да отглеждате.

Все пак отглеждането на видове, които не са местни, може да е в противоречие на природните тенденции на вашето място. Може да се улесните, като се фокусирате върху това, което е доказано работещо. Ето какво имам предвид…

Въз основа на наблюдението на местната гора, което сте направили в първа стъпка, имате някаква идея какви видове растат най-добре във вашия регион. Тези местни и натурални видове са част от вече функциониращата и процъфтяваща екосистема. Всичко, което трябва да направите, е просто да имитирате тази екосистема на вашето място, като използвате по-продуктивни еквиваленти на тези видове.

Убедете се, че сте включили тези растения във вашия главен списък!

• Създай Гилдии от главния си списък с растения

Това е сърцевината на горското градинарство. Искаш да създадеш ефективни поликултури, които си поделят ресурсите и взаимно се подкрепят. Но как да подбереш правилната комбинация от растения? Ето няколко препоръки от книгата Edible Forest Gardens /Ядливи горски градини/.

Можеш да изградиш гилдия въз основа на това какво знаеш или предполагаш за растенията, техните подходящи места и взаимоотношения. По този начин ще създадеш нови и необикновени съчетания чрез експериментите си.

Можеш да комбинираш произволно. Много хора просто подбират група интересни растения накуп и чакат да видят какво ще излезе. Въпреки, че може от време на време да се постъпва така за по-интересно, ако цялата градина се стопанисва по този начин, това вероятно ще доведе до разочарование.

Също можеш да опиташ да пресъздадеш нечие местообитание и да използваш съществуваща екосистема за пример при проектирането, включвайки видове направо от екосистемата-образец. Тази екосистема-образец може да бъде местната гора.

Това може би е най-лесният начин, за да успееш. Така не измисляш нещо ново, а по-скоро взаимстваш това, което вече работи в природта. Всичко, което трябва да направиш е да наблюдаваш как местните растения растат, взаимодействайки си едно с друго и да имитираш това в твоята градина гора.

• Проектирай част по част – определи пространства за засаждане и отстояния между растенията

Проектирай една по една всяка част. Частта може да представлява  ред, очертание (често по денивелационна линия или граница б.пр.), или растения, обединени в едно пространство. Най-важната страна от проектирането на дадена част е да определиш разстоянията при засаждане. Това можеш да сториш, като ползваш ‘правилото за допир на короните’ и разполагаш отделните дървета на отстояние един диаметър на короната при максималния й размер.

Обикновено най-голямата грешка, която хората правят е прекалено гъсто засаждане, при което короните на дърветата се преплитат и блокират една друга. Става да постъпиш така, когато засаждаш преграда или жив плет, но иначе това натоварва растенията и ограничава растежа им.

В книгата си, Creating Forest Gardens /Създаване на Горски Градини/, Мартин Крофърт препоръчва увеличаване на разстояниято около всеки дървесен вид с 30-50%, ако искаш повече слънце за растенията от долния слой. Също така е удачно да засаждаш по-отдалечено от ‘допира на короните’, когато почвените условия са ограничаващи. По този начин  намаляваш евентуалното съперничество над ограничените ресурси.

4. Подготви мястото

Подобряване на почвата на моето място, част по част. Водозадържащ канал с насип от камъни, посят със смес от червена детелина и многогодишен райграс като почвена покривка.

• Пригоди мястото си, ако се налага

Ако започваш от нулата с голо поле, по всяка вероятност там вече ще растат разни неща и ще ти се наложи да пригодиш своето място съобразно това – разчистиш нежеланата растителност и да оставиш това, от което виждаш полза. Можеш да ползваш всяка достъпна биомаса за мулч – компост, дървени стърготини, дърва за огрев.

Аз примерно си оставям няколко диви сливи и с шредер (дробилка за клони) правя известно количество мулч от клоните, които не ми трябват. Допълнително ще използвам дървесината за повдигнатите лехи тип „hugel”.

• Оформи земята в своя полза и подобри способността й да задържа вода

След като разчистиш растителността можеш да започнеш изкопната дейност по оптимизация на задържането на вода. Това включва оформяне на земята по начин, който влияе способността й да задържа вода, както и нейното разпределение и съхранение.

Това, което трябва да направиш е да забавиш и разпределиш водата, която се появява под формата на дъжд. Почвата е най-евтиното място за съхранение на водата, и в същото време е най-големия резервоар за съхранение на повечето места. За да постигнете всичко това, може да използвате две много известни техники: оране на „ключови линии” и изкопаване на задържащ водата канал с насипи.

Следвайки всичко това, вашата цел е да уловите колкото се може повече дъждовна вода и да я съхраните за сухите периоди. Може да постигнете това като изкопаете езерца, които ще съхраняват водата и отводнителни канали, които ще разпределят водата до различни части на мястото, когато е необходимо.

Дали ще използвате една или двете от тези стратегии зависи от условията на вашето място: климат, терен, почва и др.

Мисля, че въпроса “Да правя ли водозадържащи канали или не?” е в главата на всеки. Ако се двуомиш ти препоръчвам да погледнеш тази тарикатска таблица от Ben Falk.

• Изгради инфраструктурата и постави напояването, пътеките  и оградите.

След като приключиш с изкопната дейност започни с най-трудите, важни или постоянни части от ядливата гора.

Направи план на пътеките минаващи през мястото ти, тъй като те определят различните зони за отглеждане.

Ограждането на парцела е следващата важна стъпка. Не би искалсърни, койоти, кенгурута, овце или зайци да си похапват от младите ти растения.

Ако се налага постави напояване и резервоари за вода. Няма как да се престараеш, когато става дума за подсигуряване на достатъчно вода през месеците на суша.

• Надгради своята почва и подобри структурата й

Повечето от вас ще се изненадат, но подобряването на почвата преди засяване спестява време. Ако изчакате една година и подготвите почвата през това време, и след това садите и сеете – втората година дава по-добри резултати, отколкото ако почнете да използвате земята веднага.

За подобряване на почвата през този период може да използвате неща като компост, компостен чай, тор или покривни култури. Всичко това се прави с цел да се подобри плодородността на почвата. Въпреки това някои хора възразяват срещупървоначалното подобряване на почвата.

На теория почвите на ядливите гори имат 10 пъти по-високо присъствие на гъбни, отколкото на бактериални организми. Добре е да си поставиш за цел да пресъздадеш тези условия.

В началото вероятно ще започнеш от голо поле и целта ти е непрекъснато да подтикваш своята почва към гъбно господство. Можеш да сториш това, като инокулираш (заразиш) почвата с мицел или покриеш с растителност, подходяща за зелено торене – Michael от the Holistic Orchard препоръчва червената (ливадна) детелина Trifolium pratense или пурпурната (италианска) детелина Trifolium incarnatuz, понеже тези две азотофиксиращи бобови култури имат по-силна предразположеност към гъбна микориза (симбиотични взаймоотношения между растение носител и мицел). Накрая разпръсни мулч с дървесен произход навсякъде, за да захранва мицела в почвата.

За повече информация относно как да подобриш почвата в своята ядлива гора прочети моя Пълен Ръководител за Изграждане на Богата Почва, Имитирайки Природата.

5. Набави си растенията и започни да засаждаш

Тук взимам малко резници на Juniperus communis (обикновена хвойна) от местната гора. Набавям си растения по евтиния начин.

• Създай разсадник или си купи растения – изборът е твой

Сега, след като цялата подготвителна част е приключена започни да засаждаш. В общи линии имаш две възможности: да си отгледаш собствени дръвчета или да си вземеш фиданки.

Ако разполагаш с малък бюджет бих ти препоръчал да отгледаш повечето от дърветата си сам. Независимо от бюджета ти препоръчвам да се научиш как да си отглеждаш сам дърветата. Това е едно от най-важните умения, което може да придобиеш като човек практикуващ пермакултура. А и понякога е много вероятно дървото, което искаш да си засадиш да не се продава.

Да си отглеждаш сам дървета е като да си печаташ сам пари. Всъщност е доста просто и не се нуждаеш от толкова много място. Можеш да прочетеш моята публикация на тема ‘Как да изградиш Малък Пермакултурен Разсадник и да отгледаш хиляди дървета сам’ и да започнеш своят разсадник още днес.

Друга възможност е да купиш млади дръвчета от разсадници. Тези дръвчета ще са по-скъпи, вече ашладисани и вероятно вече навършили 1 – 2 години. Въпреки това по този начин можеш да получиш незабавна овошна градина, без занимавката да я отглеждаш сам.

• Раздели проекта си на етапи и засаждай спрямо тях

Засаждането на ядлива гора може да се осъществи поетапно или наведнъж. Все пак едва ли ще свършиш всичко от раз, а по-вероятно ще създаваш своята градина гора поетапно и в продължение на няколко години. Всичко, което трябва е да си определил къде ще бъдат растенията и след това всичко е въпрос на запълване на това място с различни растения.

Това обикновено включва засаждане на живи плетове и/или дървета, изграждащи горската корона през първите година – две, а после храсти и слоя на почвопокривната растителност. Ето и препоръка от книгата на Мартин Крофърт Creating a forest Garden /Създаване на Градина гора/:

Прегради срещу вятъра – живи плетове и буферни зони>>слой образуващ короната, включващ азотофиксатори>>храстовиден слой, включващ азотофиксатори>>многогодишен/почвопокривен слой>>едногодишни, двугодишни и увивни.

Въпреки това в началото ще има много светлина и свободно пространство, така че можеш да го ползваш за производство на едногодишни зеленчуци.

• Най-накрая сложи растенията си в земята

Няма да влизам в подробности относно това как е редно да се сади. За подробно обяснение стъпка по стъпка гледай Документалния филм за Пермакултурно овощарство, където Стефан обяснява как се сади  изключително детайлно.

На кратко просто се увери, че си изкопал достатъчно голяма дупка за засаждане, разпери корените и напръскай с микоризен инокулант (материя, най-често воден разтвор, колонизирана от микоризен мицел), после запълни дупката с почвата и си готов.

Почти винаги трябва да използваш пластово мулчиране след засаждането за контрол на плевелите. Освен ако почвата не е много бедна не добавяй допълнителни материали към нея. И най-важното, не забравяй да мулчираш с подходящия материал за целта. Тъй като ще отглеждаш многогодишни растения, трябва да захраниш гъбите в почвата с дървен мулч.

Заключение

Създаването на градина гора е многостепенно действие и няма нужда да минаваш през всяка от описаните по-горе стъпки в същата последователност. Идеята на тази публикация е да ти даде структура за планирането и засаждането на твоите първи дървета.

Има три основни книги, които бих ти препоръчал ако сериозно възнамеряваш да започнеш създаването на градина гора : Edible Forest Gardens vol.1, Edible Forest Gardens vol.2, Creating a Forest Garden.

Цялото ръководство може да изтеглиш от тук.

Източници: http://back2nature.rocks
 Permaculture apprentice

Преводачи: Юлия Иванова, Стоян Георгиев