Етикет: момина сълза

Настоящата статия представлява увод към книгата “Морковите обичат домати” за комбинирано отглеждане на растенията или така наречената алеопатия в земеделието.

Магията и мистерията на съвместното засаждане е интригувала и очаровала хората от векове. И все още това е сфера от градинарството, която не е напълно изследвана. Растения, които си помагат едно на друго да растат по-добре, растения, които отблъскват насекомите, дори растения, които отблъскват други растения – всички те са от голяма практическа полза. Всичко това винаги е съществувало, но ние едва сега започваме да го опознаваме.

Градинарите откриват, че съвместното засаждане носи много ползи, една от които е защитата от вредители. Главният враг на морковите е морковената муха, докато лукът бива нападан от лучената муха и празената пеперуда. Но когато лукът и морковите се засадят един до друг, силната миризма от съседното растение отблъсква насекомите толкова много, че те дори не се опитват да снесат яйцата си. Ето защо комбинираното засаждане предоставя по-добър контрол върху насекомите отколкото монокултурите, където много растения от един и същи вид се засаждат на много редове наред. Дори когато растенията са засегнати от някоя болест, комбинираните култури могат да облекчат ситуацията.

Влиянието, което растенията оказват едно на друго е важно в зеленчуковата градина, сред дърветата, храстите, тревите, житните растения, както и билките, групата растения най-широко използвана като защитници.

Дивите растения също играят важна роля в растителното общество. Някои от тях са растения „акумулатори” – тези, които имат способността да натрупват минерали от почвата. В действителност те могат да складират в тъкани си до няколко стотин пъти повече минерали отколкото се намират в същото количество почва. Тези растения, много от които се считат за плевели, са подходящи за компост, зелено наторяване или мулч. Някой от тях са „дълбоки копачи”,  пускайки своите корени дълбоко в земята, прониквайки в твърдения хумус и спомагайки да се подобри почвата, други са ценни като защитници на градинските растения.

Напълно различен вид общностен живот е този на овошките, ядковите дървета и храстите. За много от растенията от тази група изборът на точните партньори е не само полезен, но и от съществено значение. Изпитвали ли сте някога разочарованието от това да имате красиво разцъфнало овощно дърво, посещавано от пчелите и все пак да не успее да завърже? Разбира се, има причина за това и тя се дължи на опрашването. Цветният прашец  е нужен, за да може растението да бъде плодородно. В главата за отглеждане на овошки и ядки, ще намерите информация относно тази мистерия, която тормози новите градинари и овощари.

Информацията в книгата относно отровните растения не е за да ви плаши, а по-скоро служи като предупреждение. Повечето от книгите не споменават кои растения са отровни и до каква степен. Такава информация няма да намерите дори в някои от енциклопедиите по градинарство.

Случаите на смърт причинени от смъртоносни растения са малко, но все пак се срещат. В книгата са описани тези отровни растения, които са полезни в градинарството по редица причини. Хубаво е да споменем, че някои от тези често използвани растения могат да бъдат опасни за децата, добитъка и дори за вас.

Повечето от любимите ни растения, които използваме за декорация, са отровни – олеандъра, нарциса, синчеца, момината сълза, зюмбюла и ралицата. Други също толкова отровни растения се използват за направата на лекарства или като репеленти срещу насекоми. Да знаеш означава, че си предупреден, а когато знаем можем да използваме тези растения безопасно. Отровните растения за разлика от отровните насекоми и животни никога не са агресивни и ние имаме контрол върху тях.

Всички съвети относно комбинираното засаждане са само основата за прилагане на алелопатията в земеделието. В книгата е включена също така информация относно подобряването на почвата и градинарски техники, както и някои прости градински схеми, които да ви помогнат за прилагането на комбинираното засаждане. Но само вашият собствен опит ще ви помогне да направите нови вълнуващи открития.

Преведеното досега от книгата може да намерите в следните две статии:
Зеленчукови съжителства – 1 част (Алеопатия) , Зеленчукови съжителства – 2 част (Алеопатия)

Източник: http://back2nature.rocks/
Книга: Морковите обичат домати

Алелопатия – думата произлиза от гръцкото allelo, което означава “един на друг” и patho – страдание, болест или силна чувствителност. Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали, наречени алелохимикали, могат да бъдат отделяни както от живите му органи преди смъртта му, така и от гниещите му тъкани и да оказват върху целевите организми благотворно, но също така както е в повечето случаи  и  вредно въздействие. Съответно говорим за позитивна и негативна алелопатия.

Алелопатията е характерна за някои растения, водорасли, бактерии, корали и гъби. Взаимодействията, основани на алелопатия, са важен фактор при определянето на разпространението на растителните видове и се смята, че играе роля за успешното разпространение на много инвазивни растения. Алелохимикалите с отрицателни алелопатични ефекти например са важна част от защитата на растенията срещу растителноядните животни.

В последното столетие се появиха огромен брой публикации за алелопатията. От скоро тя е включена и в полезрението на устойчивото земеделие, което се означава като органично, алтернативно, възстановяващо, биодинамично, нискоразходно и запазващо ресурсите. В много части на света алелопатията се използва в земеделската практика при контрола на плевелите, системите за смесено отглеждане на култури, механизмите за кръговрат на веществата и земеделието с ниски вложения.

Алелопатията е за всички, които искат да се занимават със земеделие без употребата на хербициди, пестициди, фунгициди и всякакви други циди. Чрез прилагането й можем да защитим нашите посеви както от плевели, така и от нежелани животински вредители. Използвайки знанията на алелопатията ние защитаваме отглежданите от нас култури като ги комбинираме и засаждаме едно до друго или като засадим допълнително растение до нашите посеви. Например морковите и лука засадени един до друг се пазят взаимно. Съответно лука пази морковите от морковената муха, а морковите пазят лука от луковата муха. Латинката пък пази овощните дървета от листни въшки. За подробности относно алелопатичните връзки между растенията вижте този документ.

Невена гони зелевата пеперуда, гъсениците и къртици.

Латинката пази овощните дръвчета от листни въшки.

Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели.
Татула в съседство с зеленчуци ги обеззаразява от листни въшки.
Засадете целина със зеле. Първото няма да има ръжда, а второто – гъсеници на бялата пеперуда.

Салатата пази репичките от зелевата бълха.
Босилекът пази краставиците от маната, а хрянът ги пази от най-различни вредители.
Босилекът стимулира растежа на доматите.

Лукът, чесънът пазят ягодите от голи охлюви, мишки, гъби.

Моркови и лук или праз – взаимно се предпазват от морковена муха и лукова муха и молец.

Чесън или лук,  засадени между ягоди или магданоз – предпазват много добре тези растения от заболявания.

Праз,  разположен между целина – предпазва от ръжда по целината и нападение от трипс.

Бобови култури и целината (съотношение 1 към 6) или краставици – много полезна комбинация за добро развитие. Бобовите култури се засяват около гнездото на краставиците.

Спанак или салата до зелето  –  срещу земни бълхи.

Спанак или салата до зелето  –  срещу земни бълхи.

Тагетис и невен (Calendula) – предпазват от почвени нематоди. Тагетиса защитава доматите и патладжана.
Магданоз, засаден под доматите – засилва аромата.

Напръстникът  и момината сълза – подобряват качеството на доматите.

Латинката  –  повишава аромата на  репичките.

Коприва, отглеждана до етеричномаслени растения повиши съдържанието на етерични масла в тях до 80%.

Шипка, бъз и горчица –  полезни растения около зеленчуковата градина.

Репички и ряпа умножават земните бълхи, затова заедно с тях се засява салата, чиито листа отделят специфична миризма, прогонваща бълхите.

Зелето се комбинира с целина. Целината гони бялата зелева пеперуда, а листата на зелето пречат да се развива листната ръжда по целината.

Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.
Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.

Краставиците за да не се маносват, до тях се разсажда босилек.

Листните въшки по фасула се гонят, като между фасула се засажда чубрица.

Между редовете и в непосредствена близост на фасул, картофи и зеле не бива да садим лук, защото миризмата му потиска развитието на горните.

Зелето да се сади далеч от доматите и магданоза.

Магданоза и копъра да не се торят нито с изкуствен, нито с оборски тор, защото не стават ароматни, загубват ароматните си вещества.

Картофи – тук там между картофите се сее латинка или тиквички – гонят колорадския бръмбар. За целта тиквите цигулки са най-добри, защото пускат дълги малини и ходят из картофите да пазят.

Между ягодите се разсажда невен.

Повече информация за тайните на алелопатията и нейното прилагане  можете да намерите в книгата  “Tomatoes love carrots” – Louise Riotte. (книгата може да бъде отворена с програмата “Calibre“)

Източници: http://back2nature.rocks
Уикипедия