Трихоми – какво представляват и за какво служат

Канабис марихуана лечение CBD THC

Ако сте виждали снимки на пораснали канабисови растения, взети с микроскопичен обектив, който е увеличен в непосредствена близост, тогава без съмнение сте забелязали много лъскави полупрозрачни смола жлези стърчащи от пъпките, листата, както и почти навсякъде другаде по растението.

Повечето хора, които отглеждат или четат списания за канабис са доста запознати – и някои направо обсебени – с тези смолисти израстъци известни като трихоми. Може да сте прочели, че лепкавото покритие от трихоми е дом на активните съставки в канабиса – нещата които ви „вдигат“ и има всичките медицински ползи – тетрахидроканабинол (THC), канабидиол (CBD), и други канабиноиди. Но замисляли ли сте се някога, какво точно правят трихомите за канабиса или с каква биологична цел служат?

  Еволюция на Трихомите

В природата, само силните оцеляват и според хипотезата на биолози гласи, че трихомите са еволюирали като защитен механизъм на конопеното растение срещу редица потенциални врагове. Трихомите, от гръцката мисъл „растеж от коса“, действа като еволюционен щит, предпазвайки растението и неговите семена от опасностите на околната им среда, позволявайки им да се възпроизвеждат. Тези адхезивни филизи образуват защитен слой срещу нападащи насекоми, предотвратявайки им да достигнат повърхността на растението. Химикалите в трихомите прави канабиса по-малко вкусен за гладни животни и могат да възпрепятстват растежа на някои видове гъбички. Смолата също помага да се предпази растението от силен вятър и ниска влажност на въздуха, и действа като естествен протектор в защита срещу UV-B лъчи. Но тъй като трихомите съдържат еуфорични свойства привличащи за хората, то може би човека е имал най-голямо влияние върху развитието на растението през многото години от благоприятни щамове, които постоянно произвеждат повече от тези лигави смолисти глави.

Видове трихоми

Трихомите растат в различни форми и размери на много видове растения. Канабиса е развил три основни типа (от NationMaster Encyclopedia):

  1. Луковични (Bulbous): Този вид е най-малкият (15 до 30 микрометра). От една до четири клетки съставят „основата“ и „стъблото“, и една до четири клетки съставят „главата“ на жлезата. „Главистите“ клетки създават секрет от смола, вероятно канабиноиди и сродни съединения, които се натрупват между клетките на главата и кутикулата. Когато жлезата узрява, а издатина като зърно може да се образува върху мембраната от натиска на натрупаната смола. Луковични жлези се наблюдават разпръснати по повърхностите на надземните части на растението.
  2. Главист сесил (Capitate-Sessile):  Вторият тип жлеза е по-голям (25 до 100 микрометра) и по-многобройни от луковичните жлези. Наричат се главист, което означава, че имат кълбовидно-образна глава. При незрелите растения, главите лежат хоризонтално, като изглежда, че нямат стъбло и са наречени главист сесил. Те имат стъбло, което е една клетка високо, въпреки че не може да бъде видимо под кълбовидната глава. Главата се състои обикновено от осем, но може и до 16 клетки, които образуват конвексена розетка. Тези клетки секретират канабиноиди и сродни съединения , които се натрупват между розетката и външната мембрана. Това придава сферична форма.
  3. Глависто-стъблен (Capitate-Stalked): Канабиноидите са най-често срещани в глависто-стъблени жлези, които се състоят от ред секретни кръгови клетки

 
Канабиноиди

Канабиноидите са група от химични съединения, които се срещат по естество се срещат в канабиса, първоначално открити през 1940-те. Когато се консумира от хора, химикалите се свързват към CB1 и CB2 канабиноидните рецептори в мозъка и тялото, причинявайки еуфория и други ефекти. Най-широкото определение включва три основни типа: фитоканабиноиди, които се явяват по уникален начин в канабиса; ендогенни канабиноиди, произведени от телата на хора и други бозайници, птици, риби и влечуги; и синтетични канабиноиди, които са свързани съединения, произведени в лаборатории. Канабиноиди участващи в канабиса са THC, CBD, канабинол (CBN), канабихромен (CBC), канабигерол (CBG), и тетрахидроканабиварин (THCV).

В трихома

THC и други канабиноиди се произвеждат само в едно място на канабиса: в главите на трихомите. Как се случва това? Органели произведени от растението Вакуоли (Vacuoles) – което съдържа феноли, химично съединение подобно на алкохол и друг вид органели, наречени пластиди – съдържащи въглеводороди, наречени терпени, си проправят път нагоре в стъблото на трихома и се съчетават в секретната кухина, във влакнест мат. Този концентриран мат е облъчван от UV-B вълни, причинявайки създаването на канабиноиди. Тъй като всички от психоактивните съставки са произведени в трихома, тези малки смолисти влакна от дълго време са били търсени от хашиш и маслени производите и могат да бъдат отделени от растението и придобивани по най-различни начини.

Потентност и Трихоми

Много медии и политици казват, че потентността на днешния канабис се е увеличила драстично през последните 30 години, твърдейки, че съдържа измежду 10%-40% THC. Повечето са съмнителни твърдения, като е съвсем очевидно, че една проба от билково растение не се състои от дори наполовина THC, но все още има много дебати по въпроса с класификацията по потентност. Едно нещо е сигурно; интензивното производство на трихоми не означава непременно по-висока потентност, тъй като смолата в трихомите не гарантира съдържанието на високи нива THC и други активни съставки. Някои спекулират, че нивата на проценти се отнасят към количеството от THC в маслата произведени в смолистите жлези, но нови изследвания показват, че канабиноиди, различни от THC имат отличителни ефекти върху функциите на мозъка и съответно причиняват различни ефекти върху човешките когнитивни и психиатрични симптоми. Това прави измерването на потентността или силата на канабиса много трудна, тъй като различни комбинации от канабиноидни нива могат да предизвикат различни видове стимулации.

Сухо пресоване

Има много начини да се отделят трихомите от растението, за да се направи хашиш, течно и гъсто масло, или да се пуши директно като сухо пресован „kief”. Фини мрежи и продукти като BubbleBags подпомагат в процеса на извличане. Когато става дума за сухо-пресовани трихоми, много е трудно да се отделят напълно смолистите глави от стъблото и остатъчните отпадъци от растението.

КРЕДИТ: http://konop.bg
http://www.hempbook.org

Пет съставки в растението Коноп, които могат да помогнат при борбата с рак, алцхаймер и паркинсон

Канабис марихуана лечение CBD THC

Тези натурални и нетоксични вещества даже не ви опияняват, тогава защо са нелегални? Защото се извличат от растението канабис.

Представете си, че съществуваше натурално, нетоксично вещество, което спираше диабет, лекуваше ракови заболявания и намаляше психичните тенденции при пациенти с шизофрения и други психиатрични разстройства.

Не ви се налага да си го представяте, защото такова вещество вече съществува. Нарича се канабидиол (КБД). Единственният проблем с него е, че то е нелегално…

Канабидиола е един от 12-те уникални органични вещества в растението
канабис, известни като канабиноиди, много от които притежават силни
терапевтични свойства. Другите важни канабиноиди са канабинол (КБН),
канабихромин (КБХ), канабигерол (КБГ) и тетрахидроканабиварин (ТХКВ).

За разлика от делта-9-тетрахидроканабинола (ТХК), най-силният психоактивен канабиноид в марихуаната, консумацията на тези растителни вещества няма да ви опияни. Въпреки това, според федералният закон, всеки един от тези канабиноиди попада в първа група нелегални вещества, понеже те обикновенно се намират в растението коноп.

Точно така. В очите на правителството на САЩ, тези не-психотропни канабиноиди са толкова опасни за консумация, колкото хероина и не притежават абсолютно никакви терапевтични свойства. Но според много учени, тези канабиноиди могат да предоставят безопасен и ефективен начин за борба с най-тежките и трудни за лечение заболявания. Нека по-подробно разгледаме тези обещаващи, но нелегални, растителни вещества.

Канабидиол

След ТХК, КБД е най-изученият канабиноид. Първоначално открит през 1940 (макар и неговата специфична химична структура не бе открита до 1963), много изследователи описват КБД като най-важният канабиноид в растението марихуана. Това е защото КБД оспорвано притежава най-високият терапевтичен потенциал.

Въвеждането на ключова дума „Канабидиол“ в търсачката ПубМед Сентръл, хранилището за рецензирани научни проучвания на правителството на САЩ, показва около 1000 документа свързани с КБД. Понеже последните години интересът на учените се увеличава експоненциално, лесно е да разберем защо. Бегъл преглед на литературата показва, че КБД има потенциал да лекува десетки сериозни и животозастрашаващи заболявания.

„Проучвания показват множество възможни терапевтични ефекти на канабидиола върху множество заболявания, включително Паркинсон, Алцхаймер, церебрална исхемия, диабет, ревматоиден артрит, други възпалителни заболявания, гадене и рак.“ Това бе извода на изследователя Антонио Зуарди, пишейки за КБД в Бразилският Вестник за Психиатрия през 2008. Преглед на литературата публикуван от отбор Италиански и Израелски следователи през 2009 твърди, че е много възможно това съединение да притежава още по-висок клиничен потенциал. Те подтвърждават че КБД има анксиолитични, антипсихотични, невропротективни, съдоразширяващи, спазмолитични, анти-исхемични, противоракови, антиеметични, антибактериално, антидиабетни, противовъзпалителни и стимулиращи костите свойства. Мартин Лий, съосновател и директор на  неправителствената група Проект КБД-която определя и разпространява сортове канабис богати на КБД-подтвърждава: „Канабидиола е молекулата Пепеляшка“

Това вещество е също така изключително безопасно за човешка консумация. Според току-що публикуван клиничен опит във вестинкът Current Pharmaceutical Design, оралната консумация на 600мг КБД при 16 доброволци не бе свързана с остри поведенчески и физиологични ефекти, такива като усилен пулс и седация. „При здрави доброволци, КБД доказа, че е безопасно и се понася добре,“ подтвърждават автори. Преглед на литературата публикуван в Current Drug Safety през 2011 също стигна до извода, че консумацията на КБД даже дози по 1,450 милиграма на ден е нетоксична, понася се добре и безопасна за човешка употреба.

Но макар призивите от различни изследователи да се разреши използването на КБД при лечението на различни заболявания включително рак на гърдата, рак на дебелото черво, рак на простатата и шизофрения, правителствата на по-големите страни не искат да чуят за растението. Ако разгледате уебсайтът – онлайн регистър за федерално поддържани проучвания по света ще oткриете само четири клинични облагания на КБД в САЩ. Две, от които са проучвания за безопасност, а другите две са за оценки на потенциала на КБД да намали пристрастяването към хероин и опиати. Сативекс фармацевтично произведеният, патентован спрей за устната лигавица съдържащ екстракти от ТХК и КБД, също така подлежи на тестване в Северна Америка при употреба за намаляне на болката при рака под името Набиксимолс. Лекарството е вече достъпно с лекарско предписание в Канада, Обединеното Кралство, и много други европейски страни за лечение на различни заболявания, включително множествена склероза.

Научни статии за съставката Канабидиол:
Канабинол

Канабинола (КБН) е основно продукт отделящ се при деградацията на ТХК. Това вещество обикновенно се намира в малки количества в канабисът и сравнително слабо взаимодейства с ендогенните рецептори за канабиноиди в човешкото тяло.

Учените имат изключително дълга история с КБН, когато първо изолират веществото през 1896. Макар, че въвеждането на ключова дума в търсачката ПубМед Сентръл показва около 500 публикувани статии в отдела за научна литература специално за канабинола. Много от тези статии описват терапевтичните способности на веществото – включително способноста му да предизвиква сън, да успокоява болкатаи спастичността, да забавя болеста на Лу Гериг, увеличава апетита и спира распространяването на определени патогени притежаващи имунитет към лекарства като например метицилин-резистентни стафилококови ауреи. Проучване през 2008 показва, че КБН е един от многото канабиноиди с необикновенно силната способност да спират разпространението на метицилин-резистни стафилококови ауреи, бактерия която се появява на кожата и притежава имунитет от стандартните антибиотични лечения и убива около 20 000 човека всяка година в САЩ.

Канабихромин

Канабихроминът (КБХ) е първо открит през 1966. Той обикновенно се намира в току-що събран изсъхнал канабис. До днешна дата, веществото не е подлежало на обстойно проучване; по-малко от 75 публикувани статии са достъпни в ПубМед, които се отнасят към КБХ. Според преглед направен през 2009 на канабихроминът и други не-психотропични канабиноиди, „КБХ оказва противовъзпалително, антимикробно и слабо аналгетично действие.“ КБХ е също така стимулант на противоракова активност и притежава костно стимулиращи свойства. Наскоро, през 2011 клиничен опит показва че КБХ влияе върху нервните окончания над гръбнака за да намали болката.

Канабигерол

Подобно на КБХ, канабигерола (КБГ) също е подлежал на малко научни изпитания от както е бил открит през 1964. До ден днешен съществуват само няколко документа, които са достъпни и говорят за това вещество – ключова дума в търсачката ПубМед показва по малко от 55 цитати – които показват че то притежава противоракови, противовъзпалителни, аналгетични и антибактериални свойства. Според преглед публикуван в Британския Вестник за Фармокология „напълно нов растителен екстракт от CBG-хемотипът… ни предлага перфектен безопасен и нов антисептичен агент“ за лечение от мултирезистентни бактерии.

По-скорошен преглед публикуван тази година във вестникът Фармокология и Терапевтика подтвърждава, че КБГ и подобни непсихотропни канабиноиди „действат на широк спектър от фармакологични цели“ и ще могат да бъдат потенциално използвани в лечението на множество различни заболявания на централната нервна система, включително епилепсия.

Тетрахидроканабиварин

Открит през 1970, тетрахидроканабиваринът (ТХКВ) е най-често откриван в Пакистански хашиш и южно-африкански сортове канабис. Според дозата, канабиваринът може или да анатагонизира някои от терапевтичните ефекти на ТХК ( в ниски дози ТХКВ може да репресира апетита ) или да ги усили. За разлика от КБД, КБН, КБГ, високите дози ТХКВ също могат да бъдат психоактивни (но много по слаби от ТХК).

До ден днешен, по малко от 30 документа са достъпни в ПубМед отнасящи се към ТХКВ. Повече от половината са били публикувани последните три години. Някои от най-новите проучвания отбелязват уникалните анти-епилептични и антиконвулсантни свойства на ТХКВ, също така и способноста му да спира възпалителни процеси, болка и трудната за лекуване невропатия.

Като КБД, КБВ е на радарът на Британски биотехнични Фармацевти (Създателите на Сативекс). Според уеб-сайтът им, компанията е изразила интересът си в потенциалното използване на тетрахидроканабиварин в лечението на затлъстяване, диабет и други метаболични заболявания. Макар и веществото да е подлежало на 1 фаза клинични тествания, ключова дума в търсачката на clinicaltrials.gov не показа никаква информация за сегашни проучвания.

КРЕДИТИ:  http://konop.bg
http://www.alternet.org

Тестерите за трева на КАТ: Какво трябва да знаем за тях (Част 1)

Канабис марихуана лечение CBD THC

До тази поредица от статии се стигна след десетки молби от наши приятели на страницата на каузата Liberty 420, по повод стотиците случаи на полеви тествания за шофиране след употреба на канабис, отнемане на книжки и налагане на глоби в чудовищни размери за нещо, което е възможно да си правил преди 2 дни и да няма никакво отражение на шофирането ти. Интересът към темата беше толкова голям, че когато написахме, че се нуждаем от 200 лева, за да закупим тестерите и да проведем експерименти с тях, за два дни събрахме почти 600 лева. Следващите редове в са резултат от нашите изследвания по темата и разглеждат проблема в детайли. След като прочетете и трите части ще знаете колко часа след употреба сте в безопасност, какво можете да направите, за да преминете успешно слюнчест тест,  как да си помогнете за кръвен тест, какви са различните положения, в които можете да изпаднете спрямо закона и МВР, какво се случва ако сте пациент на медицинска марихуана (масло) и шофирате, както и още много информация, съпътстваща проблема.

Защо тестовете на КАТ не правят улиците ни по-безопасни?

Логична реакция, когато чуеш, че полицията пази улиците ни от надрусани хора зад волана, е да се почувстваш в по-голяма безопасност. В конкретния случай с канабиса, нещата не изглеждат толкова еднозначно. Пишем тази точка понеже винаги се намира някой, който да ни обвини в това, че развращаваме младежта и я стимулираме да се друса, правейки достъпна информацията как да се предпазват от вредите от наркотиците(?!), например.  Предполагаме, че вълна от възмущение ще засипе и тази поредица от статии. Просто смятаме, че в момента битката на гражданите с МВР е неравностойна и първите се нуждаят от нужната информация, с която да решат как да защитят свободата си най-добре. Разбира се, не трябва да забравят, че със свободата идва и персоналната отговорност към собствения ти живот и този на околните. Не смятаме шофирането под въздействие на канабис за смъртно опасно само по себе си. По пътищата на България има далеч по-рискови за сигурността ни фактори и обстоятелства, спрямо които КАТ и МВР не предприемат нищо. Пушещите трева се превърнаха в лесна и удобна жертва за пълнене на нечии гуши.

1) Дали канабисът пречи на уменията за шофиране продължава да е спорен въпрос със силни научни аргументи, подкрепящи и двете тези.
Това, което знаем като статистика и факти е, че в щатите, където са въвели легална и/или медицинска трева, пътните инциденти намаляват, особено при хората във възраст между 25 и 44 години.

2) Не е важна безопасността, важни са глобите
Цялата система за тестване е направена с цел не за да се осигури по-голяма сигурност, а просто повече хора да бъдат заловени. Тестерите на КАТ са закупени със специално изискване за повишена сензитивност към THC(тетрахидроканабинол – активната съставка в конопа), за да може хора, които дори са употребявали предишния ден, да бъдат заловени. Законът за движение по пътищата от своя страна изпраща на съд всеки, който шофира „…след употреба на наркотични вещества“, независимо, дали е под влиянието им или не. Така, правораздавателната ни система, само за няколко месеца, се изпълва с дела за шофиране след 15-24 часа след последна употреба. Защо се прави това? Ами най-вече заради събиране на глоби и попълване на дупки в бюджета. Глобата обикновено е в размер на 1000-1500 лева, а един полеви тестер струва на МВР едва 20. Представете си колко пари влизат в бюджета от подобен безсмислен лов на вещици. Представете си и какъв проблем се отваря пред хората, които биват лишавани от право на шофиране за месеци, дори година. Много е възможно това да ги извади от пазара на труда за наказателния срок и да хвърли черно петно в биографиите им, което ще направи възможността за влизане обратно на пазара на труда – още по-трудна.

3) Както всичко друго, МВР използва възможността, за да рекетира гражданите
В последните месеци имаме десетки докладвани случаи на страницата ни Liberty 420  за рекет и корупция около извършването на полевите тестове. Най-честия начин за случване е преди тест да получиш регулярния въпрос „Ако има нещо, кажи си, за да оправим работата преди да стане късно“, след което следва и парична размяна. В София мизата е между 50 и 100 лева като са ни известни случаи, както за 20, така и за 500 лева. Въпрос на договорка. Ако вие сте преживял подобен случай, отбележете го на интерактивната карта със зелен маркер.

4) Тестерите традиционно водят до употреба на по-рискови вещества
Независимо дали става дума за тестери за шофьори или уринни тестове за ученици, резултатът е един и същ – стимулира се употребата на нови вещества (дизайнерски наркотици), които не биват засичани от тестерите, но пък са изключително рискови за здравето и психиката на употребяващите ги.

Какво представляват слюнчестите тестери на КАТ?

Поне на нас са ни известни два вида тестери на КАТ, и двата на фирма Dräger  – DrugCheck 3000 и DrugTest 5000. Почти всичката информация, до която достигнахме, е свързана с първия модел – 3000. За него знаем, че в рамките на 2016-та година, МВР се е сдобило с 3750 бройкиДоговорът за доставка ни разкри техническите спецификации на тестера, за да можем в последствие да анализираме възможностите му. Уви, за DrugTest 5000 не знаем много. Не успяхме да открием документ за покупката му с подробна техническа спецификация. Единствената, която имаме, е от доставчика, но е изключително постна от към информация, особено за степента на сензитивност спрямо THC. Нямаме представа с колко точно  бройки от модел 5000 разполага КАТ. Затова съсредоточихме усилията и вниманието си към масовия модел – 3000. За него знаем, че засича THC (канабис), опиати (хероин, морфин, фентанил и т.н.), амфетамин, метамфетамин, MDMA (Ecstasy) и кокаин. Проучванията ни касаят единствено и само употребата на THC и тестера.

Как от КАТ разбират, че шофирате „…след употреба“?

Има много начини КАТ да установят следи от канабис в системата ви, но те са избрали най-релевантния. Все пак, в урината можем да открием следи от канабис дори 40 дни след последна употреба, в косъма – също. В слюнката се смята, че часовете за засичане са значително по-малко (до 24 часа), което е по-релевантно за случаи на употреба и управление на МПС.

Нещата се случват по следния начин. Когато тялото ви поема THC (или по-точно, когато изгаряме тревата, THC се преобразува на ∆-9 THC) черният ви дроб метаболизира ∆-9 THC в THC-COOH. THC-COOH е нещото, което стои страшно много време в системата ви и се наслоява по мастните ви тъкани. Него лесно можем да открием в урината, кръвта, корена на косъма ви до чак месец след употреба.
Това което слюнчестите тестери, като този на КАТ, търсят във вашето тяло, e ∆-9 THC или по-точно – остатъци от употребения канабис. Единицата, с която установяват присъствието е нанограма вещество в милилитър слюнка (ng/ml). Модел 3000 на полицията има два режима за установяване:
1) Бърз – < 5 минути време за реакция – сензитивност: 40 ng/ml
2) Сензитивен – < 7 минути време за реакция – сензитивност: 15 ng/ml (според спецификацията на МВР са 10 ng/ml)
Тестерите, с които провеждахме нашите експерименти са със сензитивност 10 ng/ml, което означава, че покриват най-консервативния сценарий за тестерите на КАТ.

Колко време след пушене съм застрашен от положителен тест?

Това се оказа изключително труден въпрос, който няма еднозначен отговор. Има множество фактори, които могат да повлияят в посока намаляване или увеличаване на пределния час. Направихме проби върху мъж  на около 30 години, с 90 килограма тегло и ръст от 1.80м., редовен пушач. Пробите показаха положителни тестове на 2,3,4-ти часове и избледняване на чертата, обозначаваща положителен тест към 8-ми час. Тест върху друг мъж, около 2 метра висок и около 80 килограма тежък даде положителен резултат на 12-я час. Получихме разкази на хора от България, които са давали положителни проби пред КАТ на 14-и и 18-и часове, както истории на хора, които са давали негативни проби на 8-ми и 10-и часове. По всичко изглежда, че този пределен час е строго индивидуален. Все пак производителят на тестерите на КАТ, се е погрижил да направи експерименти и е споделил резултатите:
  

Както се вижда, пикът на количеството ∆-9 THC в слюнката Ви е между 1 и 3 часа след употреба и след това започва да пада главоломно. Графиката, наподобяваща камбанка иде да ви каже, обаче, че въпреки резкия спад в началото, ще имате все пак някакво количество ∆-9 THC часове наред. Например, независимо от факта, че някъде около 5-ия час ще имате 100 пъти по-малко ∆-9 THC в кръвта си, тестерът на КАТ отново ще даде положителен резултат. Възможно е да дадете положителен резултат дори и след 24 часа, но това би било екстремен случай.

КРЕДИТ: liberty420.org

Най-големите загадки за марихуаната, които учените още не могат да разрешат

Канабис марихуана лечение CBD THC

Днес все повече хора гласуват за легализиране на тревата за развлекателна употреба, а популярността медицинската марихуана нараства. В американския щат Колорадо има ресторанти, в които на вечеря за 125 долара любителите могат да опитат всякакви сортове, комбинирани с изискани гурме ястия. В Ню Йорк, където законите за марихуаната са сравнително строги, хора като 98-годишната Рут Брен разчитат на маслото от канабис за облекчаване на непоносимата болка от тежка невропатия.

Не само че достъпът до трева днес е много по-широк, отколкото в предишните няколко десетилетия, но и наличните сортове, разработени с помощта на съвременната ботаника и химия, са несравними с познатите по-рано в историята.

Като се има предвид това, може да сметнем, че учените би трябвало вече да са добили добра представа как редовната и не толкова редовна употреба на марихуана се отразява на хората, как е най-добре да се използва медицинската марихуана и какви потенциални рискове може да носи  канабисът.

„Има толкова много въпроси, които трябва да бъдат решени“, казва Райън Вандри, професор по психиатрия, който изследва марихуаната в института Джон Хопкинс. Той смята, че употребата и легализацията избързват пред науката.

Вандри и други специалисти, интервюирани от Business Insider, казват, че макар и днес да знаем много повече за марихуаната, отколкото когато и да било, има важни теми – като се започне от това как влияе на мозъка при различни потребители до това как е най-ефективна за медицински цели – които все още не са проучени достатъчно. На практика законите са изпреварили учените.

Не става дума за „про“ или „анти“, а за това, че информацията, с която науката разполага, все още е твърде малко. Агенцията за борба с наркотиците (DEA) в САЩ смята марихуаната за „наркотик без медицинска стойност“, тъй че е трудно се получава разрешение за нейното изследване, а да се проучват продуктите, които повечето хора използват, е напълно невъзможно, тъй като учените могат да дават на участниците в изследванията си само канабис, който е отгледан в одобрените от DEA съоръжения. В Европа нещата стоят по сходен начин.

„Удивително е, че имаме толкова много въпроси без отговор – казва Стейси Грубър, професор по психиатрия в Медицинската школа на Харвард и директор на програма за изследване на марихуаната.

„Не е нещо ново, има я от хиляди години, не е като да сме я създали вчера в лабораторията.“

Повечето от изследванията днес попадат в три категории:

  • въпроси за това как марихуаната за развлекателна употреба ще се отрази на потребителите, както на младите, така и на по-възрастните.
  • въпроси за това как медицинската марихуана се отразява върху пациентите
  • въпроси, свързани със самото растение

Колкото и трудно начинание да е, в момента протичат редица изследвания, които трябва да отговорят на тези въпроси.

Свещено растение, битов порок, рисков наркотик или мощно лекарство – какво се съдържа в канабиса?

Канабисът като растение само по себе си е удивителен организъм, който човечеството е използвало в продължение на хиляди години по причини, вариращи от религиозни ритуали, през подсилване на спортните умения, до най-обикновено забавление.

Но това растение съдържа около 400 химични съставки, повече от 60 от които са специални вещества, известни като канабиноиди. Те се свързват със сравнително наскоро открита система в мозъка ни, които взаимодейства с естествено произвежданите от организма ни канабиноиди.

При животните тези естествени (едногенни) канабиноиди играят множество роли, които касаят настроението, апетита, паметта, съзнанието, реакцията на болка, кръвното налягане и др. Канабиноидите от марихуаната се включват в същата система, поради което и растението има толкова широкообхватен ефект.

Далеч сме от пълното разбиране за това как работи системата и дори от познаването на всички съставки в марихуаната.

Най-известният канабиноид, тетрахидроканабинолът (THC), е до голяма степен отговорен за способността на марихуаната да „напушва“. Канабидиолът (CBD) е следващото по популярност вещество – и то изглежда отговаря за множеството медицински употреби на растението.

В едно от проучванията си екипът на Грубър изследва дали канабидиолът помага за намаляване на тревожността. Той също играе роля в облекчаването на болката и други медицински приложения. Но това са само две от съставките.

„Вече знаем доста за ТНС и започваме да научаваме повече за CBD – казва Вандри. „От около 400 съставки, имаме прилични знания само за две.“

Това означава, че предстои да се види които компоненти могат да допринесат за психоактивния ефект и могат да имат потенциално приложение в медицината.

Специалните сортове и промяната в действието

Нещо, което допълнително усложнява въпроса, е фактът, че производителите създават множество сортове канабис с различни характеристики. Това все по-често се наблюдава днес със сортовете с високо съдържание на THC.

Данните не са съвършени, но е известно, че днес човек може да получи по-силна трева от всякога, най-вече заради иновациите в отглеждането. Преди около 20 години съдържанието на THC е било между 10 и 15 процента.

Днес в магазините на местата, където марихуаната е легална, не е трудно да се намерят концентрации от 20 и 30 процента. Всяка промяна може да измени здравните ефекти на растението. Растенията с високо съдържание на THC имат ниско съдържание на CBD, например, според Криста Лисдал, професор по психология и директор на Лабораторията по невропсихология в Университета на Уисконсин в Миуоки.

Като цяло съдържанието на THC продължава да се покачва, а CBD – да спада, което според Лисдал е тревожна тенденция, особено за потребителите на медицинска марихуана. Тя се чуди какво би се случило, когато концентрацията на ТНС се покачи до 40, 50, 60 процента.

От една страна, тревата със силно действие може да се отразява по-зле върху познавателните способности, но от друга, според Грубър, хората споделят, че пушат по-малко, когато използват по-концентрирани продукти. „Вероятно трябва по-добре да разберем какви са ефектите“ – смята тя.

Общоприетото знание не е подкрепено научно

Дори голяма част от нещата, които мислим, че знаем, не са подкрепени от научни доказателства. Обикновено се смята, че канабисът се дели на два вида – indica и sativa, като indica преди всичко отпуска тялото (теоретично е по-подходящ за релаксация), а sativa дава по-енергизиращото и творческо състояние – и съответно, има хибриди от двете. Но няма научни изследвания, които доказват това.

Последното може да не е проблем за хората, които пушат отдавна, но с нарастващия легален достъп до марихуана, това е един от въпросите, които нямат отговор.

Когато купуваме напитки, сме наясно с разликата в тяхното алкохолно съдържание, вкус и т.н. Всеки знае, че бирата е едно, а водката – друго.

Но този факт усложнява и употребата на канабис в медицински контекст. „Милиони хора използват различни видове продукти от канабис с предполагаемо лечебна цел.“ – казва Вандри. Различни сортове, различни концентрации, консумирани по различни начини.

В Университета „Джон Хопкинс“ Вандри изчучава как различните начини за консумация на марихуана – ядене, пушене, изпаряване – се отразяват върху тялото. И макар да казва, че все още не може да говори за цялата си изследователства работа, известно е, че начинът на приемане се отразява  значително върху това как хората усещат ефектите.

Кой задава стандартите

Много вещества могат да попаднат под общия термин „медицински канабис“, но в зависимост от тяхното канабиноидно съдържание и начин на приемане, те имат различни ефекти.

Хората, използващи продукти за терапевтични цели „нямат достатъчно информация за това какъв тип продукт да изберат, какви дози да използват и как се съпоставя канабисът с други медикаменти“ – посочва Вандри.

Известно ни е, че марихуаната има легитимни медицински употреби – скорошен доклад на Националната академия на науките на САЩ (NASEM) изброява редица начини, по които тя е ефективна за лечение. Но докладът посочва и че е нужна много повече информация за съставките и тяхното действие върху потребителите.

За момента е трудно да се изследва. Марихуаната, която учените дават на хората за експерименти, идваща от одобрените съоръжения, е много по-слаба от тази, която хората обикновено използват. Дори на местата, където марихуаната е легална, ученият може да си купи, но няма право да даде на участниците в изследването.

Частично заради това е толкова трудно да се измери какво има в тези продукти. Няма нито една одобрена система за тестване на продуктите от канабиса, тъй че при два различни теста могат да се получат различни резултати.

„От огромно значение е развитието на стандарти относно производството и етикетирането на продуктите” – казва Вандри.

Един анализ на 75 медицински продукта, закупени в Лос Анджелис, Сан Франциско и Сиатъл открива, че само 17 процента са точно маркирани. Нужни са стандарти, които могат да изискват разработването на по-точни тестове.

Как използването на медицинска марихуана се отразява на пациентите

Неизвестните относно какво правят различните канабиноиди и как взаимодействат помежду си създава множество въпроси за най-добрите начини за използване на медицинска марихуана.

Но това не означава, че учените не знаят нищо. Споменатият доклад на NASEM например заявява, че канабисът (както обикновената марихуана и различните продукти, получени от нея) може ефективно да лекува хронична болка, заедно с други заболявания, като болката е основната причина хората да я търсят.

Учените имат солидни основания да смятат, че когато хората преминат от опиоиди към марихуана за контролиране на болката, резултатът е по-ниско ниво на свръхдозиране и пристрастяване.

Макар че има какво да се научи за това какъв сорт канабис кое състояние лекува най-добре, има достатъчно доказателства за неговата ефективност.

„Трябва да уважаваме факта, че има хора със сериозни здравословни проблеми и са открили положителен ефект от канабиса“ – казва Вандри.

Но как използването на медицинска марихуана редовно – особено за облекчаването на заболяване като хроничната болка, която няма известна причина и следователно няма известно лечение, ще се отрази на хората, които я използват?

Ефектът от всекидневното лечебно дръпване

Екипът на Грубър в Масачузетс изследва какъв е ефектът от редовната употреба за медицинска цели и първоначалните данни са едновременно изненадващи и окуражителни. В продължение на по-дълго от година те проследяват не само терапевтичния ефект от тревата, но и начина, по който тя се отразява върху техните познавателни способности, сън, и качество на живот. Те проследяват и мозъчната активност, за да видят настъпват ли промени с времето.Това е едно от първите широкомащабни проучвания от този тип.

Единствено чрез подобни изследвания, които наблюдават хората в продължение на дълго време, може да се види какъв е реалният ефект от марихуаната върху живота на пациентите. И тъй като посоченото изследване е доста щателно и фокусирано върху по-възрастни хора от обикновено, то ни дава доста информация за това как тревата се отразява на възрастните хора, използващи я по медицински причини. Грубър подчертава, че е рано да се правят заключения в хода на изследването, но предварителните резултати показват, че след три месеца от лечението с медицинска марихуана, при една от групите се наблюдава значително подобрение в тестовете за когнитивни функции. Тестовете, проведени в миналото при потребители, пушещи с развлекателна цел, показват точно обратното.

Данните от сканирането на мозъчната активност показват някои интересни промени. За такива пациенти, много от които се борят с хронична болка, скенерът показва абнормален приток на кръв по време при мозъчна активност. След няколко месеца медицинска марихуана мозъчната активност се доближава до тази на здравите хора.

Това не е изненадващо. Ако съзнанието ви в един момент спре да се бори с постоянната болка или тревожност, когнитивните тестове стават по-лесни. Но това не е било демонстрирано никога по-рано, което показва колко още имаме да научим за употребата на канабис.

А как стоят нещата развлекателната употреба?

На първо място, този въпрос е още по-труден за изследване поради законовите пречки.

„Имаме изобилие от данни само за редовните, „тежки“ потребители – каза Грубър. Не ни е известно много за хората, които пушат от време на време.

По отношение на ефектите от марихуаната е важен контекстът . Едно е да сравниш марихуаната с твърди наркотици като опиоидите, или с легални субстанции като алкохола. Много изследвания сочат, че тя е „по-безопасна“ от тези вещества (няма опасност от свръхдозиране и макар да се формира навик, това не се случва в толкова висока степен, колкото при алкохола).

Което не означава, че е напълно безвредна. При изследването на редовните потребители, се наблюдават понижени познавателни способности, памет и концентрация, посочва Лисдал. При някои хора съществува риск от депресия и проблеми със съня, а при някои „тежки“ потребители се наблюдават промени в мозъка, свързани с по-слаб контрол над емоциите и паметта. Тези промени се наблюдават основно при хора, които са започнали да употребяват преди 16 – 17 годишна възраст.

Последното не е нещо уникално за канабиса. Много вещества вредят на развиващия се мозък. Когато става дума за употреба от страна на юноши, според Лисдал алкохолът е особено опасен, но има някои уникални промени в мозъка, които се наблюдават само при марихуаната.

Какво се случва, когато хлапетата пропушват 

Едно изследване, в което Лисдал участва се стреми да даде отговор на някои от горните загадки. Изследването ABCD е „изключително вълнуващо, не само за марихуаната – има хиляди други неща, които може да се наблюдават“ – казва тя.

ABCD проследява 10 хиляди деца в САЩ, започвайки от 9 или 10-годишна възраст на 21 места в страната. Проучването обръща внимание върху училищата, в които са записани децата, мястото, където живеят, проследява развитието на мозъка им, количеството сън и физическа активност и още множество фактори. Следи се за всичко, от равнища на стрес, през нивата на хормоните в пубертета и употребата на различни субстанции. То ще отчете физическото и психическо състояние на младите хора, преди и след като те започнат да експериментират с различни субстанции, сред които марихуана, алкохол, никотин и др.

„Това е първото по рода си изследване като обхват и дълбочина – казва Лисдал. Според Грубър проследяването на децата за дълъг период от време е и най-добрият начин да се разбере кога и защо те започват да употребяват.

Когато става дума за развлекателна употреба, знаем много за алкохола – че се отразява върху съня, познавателните способности, риска от домашно насилие и други неща. Учените искат да имат отговори на тези въпроси и за марихуаната. От това, което вече е известно, може да се заключи, че употребата при възрастни хора е по-малко свързана с промени в мозъка, макар да не значи, че няма когнитивни последствия.

Дори да се окаже, че марихуаната причинява тези отрицателни ефекти върху младия мозък, от които учените се опасяват, това не означава, че пълната забрана е най-ефективната политика в случая. Легализацията не е задължително да увеличава процента на употреба при подрастващите, показват наблюденията до момента. Образованието може да помогне да се поддържа този процент по-нисък.

И това са само драскотини по повърхността

Всички тези текущи изследвания се очаква да отговорят на най-неотложните въпроси, но това ще отнеме време – десет или повече години ще са нужни на изследването ABCD да разкрие как животът на участниците се е променил с течение на времето. И дори тогава много от засегнатите въпроси ще бъдат само драскотини по повърхността. Например много хора на средна възраст започват да пушат трева редовно след легализирането ѝ в някои щати. Важно е да се знае какво е въздействието върху бременните жени. Има връзка между употребата на марихуана, ниското родилно тегло и заболяванията при новородените, тъй може със сигурност да се каже, че не е безопасно, макар и някои жени да използват канабиса за контролиране на гаденето.

Най-малко е известно за т. нар. „обикновен“ потребител , който не пуши всеки ден, а само от време на време.

Всичко това не означава, че някои от учените иска да демонизира канабиса или да го определи като „чудодейна билка“ – просто още едно вещество, което хората са използвали дълго време, което може да си използва по най-различни начини – с положителни, отрицателни и неутрални ефекти.

Както казва Грубър – „не търсим доброто или лошото, а истината“.

Източник: Business Insider