Дрога Архиви - Медицински Канабис България

май 30, 2019май 30, 2019

Денвър декриминализира магическите гъби

На 07.05 2019 година Денвър е гласувал за декриминализиране на употребата на магически гъби с това става първият американски град, който го е направил.

Предложението бе подложено на публично гласуване и бе прието с малко мнозинство от 50,6%.

Инициативата за декриминализиране на псилоцибина, което е психоактивното вещество в „магически гъби“ бе водено от организация наречена „Decriminalize Denver“ в Денвър. Инициатива 301, както се нарича законопроектът, инструктира правоприлагащите органи в Денвър да планират „магическите гъби“като най-нисък приоритет. Инициативата е приключила, като са гласували 89 320 гласа „за“ и 87 341 гласа „против“. Резултатите са сертифицирани на 16 май. Мярката декриминализира притежаването и употреба за лицата на възраст 21 години и повече. Законопроектът обаче не разрешава продажбата на псилоцибиновите гъби.

През 2018 година Американската Администрация по Храните и Лекарствата ( U.S. Food and Drug Administration) прие псилоцибина като „новаторска терапия”на редица заболявания, което означава, че псилоцибин е получил по-бърз път до одобрение за лекарства, които показват предимства на лечението с псилоцибин (магически гъби) в сравнение с настоящите възможности за сериозни или животозастрашаващи състояния.

Въпреки че псилоцибиновите гъби технически все още ще бъдат незаконни, ограниченията за лична употреба и притежание от възрастни ще бъдат драстично смегчени.

Сега полицейските служители ще бъдат инструктирани да третират потребителите на магически гъби, като най-нисък приоритет.

Денвър декриминализира канабиса през 2005 г. преди останалата част от щата Колорадо. Референдумът във вторник беше първото гласуване на САЩ за магически гъби.
Какво представляват магическите гъби?

Те са гъби, които растат в целият свят. Магическите гъби съдържат психеделичен химикал наречен псилоцибин.

Националната здравна служба на Обединеното кралство ги описва като халюциноген, които „кара хората да виждат, чуват и преживяват света по различен имногопластов начин.“

   Психеделиците могат да трансформират психичното здраве.
     Психеделиците „имитира опит близък до смъртта”.
     Магически гъби „нулират“ депресията на мозъка
Псилоцибиновите гъби облекчават Клъстерно Главоболие
Псилоцибиновите гъби лекуват След Травматично Стресово Разстройство (Posttraumatic stress disorder / PTSD англ. ез. )
Псилоцибиновите гъби лекуват Обсесивно Компулсивно Разстройство (ОКР)
  Псилоцибиновите гъби лекуват пристрастявания от Алкохол, Тютюнопушене и от други тежки наркотици

Западняците започнали да ги приемат като наркотик за отдих през 50-те години на миналия век, но може би са били използвани много преди това в ритуали в някои части на света като Централна Америка.
По българите земи магическите гъби са известни от над 10 000 години, сведения за това показват рисунки в Магурата нарисувани с лайна от прилепи (гуано) през Палеолита.

Съгласно федералния закон на САЩ, псилоцибин принадлежи към същата група забранени лекарства като хероин и LSD, и от 2005 г. е обявен за наркотик от клас А в Обединеното кралство.

Федералното правителство на САЩ твърди, че псилоцибинът има висок потенциал за злоупотреба и не е приет медицинска стойност. Но последните години излизат все повече проучвания, които доказват медицинската стойност на псилоцибиновите гъби. (магическите гъби)

В много други страни наркотиците остават незаконни.
Какъв е аргументът за декриминализация?

Участниците в Денвър казват, че псилоцибиновите гъби „могат да бъдат полезни при лечението на клъстерни главоболия, След Травматично Стресово Разстройство (Posttraumatic stress disorder / PTSD англ. ез. )] и Обсесивно Компулсивно Разстройство (ОКР).

Защитниците на пси. гъби казват, че нарастващото количество доказателства доказва, че лекарството (псилоцибиновите гъби) имат терапевтични ползи за широк кръг заболявания, от безпокойство до пристрастявания.

Проучване в Обединеното кралство през 2016 г. установи, че халюциногенният химикал (псилоцибин) в магическите гъби е обещаващ за хора с депресия, която не може да бъде излекувана по друг начин .

В Айова, републикански законодател наскоро въведе два законопроекта за премахване на магическите гъби от списъка на контролираните вещества.

В два други щати на САЩ – Орегон и Калифорния наскоро стартираха кампании за подобни въпроси при гласуването за изборите през 2020 година.

Как ще работи новият закон в Денвър?

Сега на служителите ще бъде забранено да „изразходват средства, за да налагат наказателни санкции“ за лична употреба и притежание на наркотици за жителите над 21-годишна възраст, което ефективно пречи на града да преследва или арестува възрастни, намерени с гъби.

Според гласуването възрастните могат дори да отглеждат гъби за лична употреба.

Но псилоцибинът не се легализира и не може да се продава от бизнеса с канабис.

Преди гласуването областният прокурор на Денвър Бет МакКан, каза, че макар и да е против предложението, ако премине, тя ще подкрепи създаването на група за преглед, която да проучи ефектите от лекарството.

Промените могат да влязат в сила още през следващата година.

Как реагират хората?

Кевин Матюс, който ръководи кампанията за декриминализиране на гъбите, заяви пред Denver Post: „Срещу всички шансове, ние надделяхме. Това е, което се случва, когато малък екип от отдадени и страстни хора се обедини под една идея, за да създаде промяна.“

Неговата група Decriminalize Denver, която стоеше зад инициативата, заяви:
„Никой не трябва да ходи в затвора, да губи децата си, да губи работата си и да губи правата на гражданите си за използване на гъба. Един арест е твърде много за нещо с такова ниско ниво и управляеми рискове за повечето хора, в сравнение с потенциалните ползи.“

Няколко важни фигури се противопоставиха на декриминализацията, включително кмета на Денвър Майкъл Хенкок и г-жа McCann.

Г-жа McCann каза на Washington Post:
„В този момент не мисля, че това е добра идея. Все още преценяваме марихуана и въпреки че нещата вървят добре досега, все още измерваме въздействието върху хората от Денвър. “

декември 3, 2018декември 3, 2018

Какво е Чарас или индийски хашиш

На сутринта на 25 август пълната версия на Уикипедия престава да работи за по-голямата част от потребителите в Руската федерация.

Причината е страница в Уикипедия, която е посветена на наркотичното вещество „чарас“.

Що е то „чарас“?

Чарас е форма на хашиш, който се получава от канабис. Той се изработва ръчно в големи райони на Индия, Ливан, Пакистан, Непал, а също и Ямайка.

Получава се от смолата на конопеното растение (Cannabis Sativa или Cannabis indica). Родината на растението е района южно от Хималаите и расте свободно в цялата северна Индия.

Чарасът е важен паричен еквивалент за местните култури. Често деца разменят с туристите чарас срещу храна.

История на употребата на чараса

В продължение на хиляди години хашишът се използва на Индийския субконтинент за медицински и религиозни цели. Продаван е свободно в държавни магазини (заедно с опиума) през времето на британското владичество и в независима Индия до 1980 г.

Чарасът играе важна и съществена роля в културата и ритуалите на някои секти на индуистките религии, особено сред шиваистите – поклонниците на Шива, едно от трите върховни божества (Тримурти): Брахма създателят, Вишну закрилникът, крепителят и Шива разрушителят или преобразувателят.

Чарасът е почитан като един от аспектите на бог Шива.

Въпреки дългата си история, чарасът е определен за незаконен в Индия под натиска на САЩ през 1980 г. и са въведени тежки присъди за отглеждане и трафик на чарас. Дори само за притежаване се дават задължително десет години лишаване от свобода. Тези закони вече са малко по-толерантни, но все пак притежаването на чарас остава популярен повод полицията да изнудва потребителите на дрогата.

Как се употребява. Чилъм

Дори в разгара на репресиите, чарасът е популярен, такъв е и днес, особено сред индийските пътуващи, отдадени на бога мъдреци, наречени садху. Многобройни секти го пушат свободно, като неразделна част от тяхната религиозна практика. Мнозина го пушат в глинени лули, наречени чилъм, с помощта на памучен плат, покриващ края на лулата. Поставя се плътно натъпкано топче канабис като филтър под парчето чарас. Преди да се запали чилъм, се пеят всичките 108 имена на Шива.

Чарасът бързо става популярен сред младото поколение на Индия като отношението към него е по-скоро като развлечение. Достъпен е свободно в няколко места по Индия особено там, където има много чужди туристи (Гоа, Делхи, Ришикеш, Варанаси, и т.н.). Цената на чараса в такива райони е значително по-висока, отколкото в местата, където се произвежда. Немалко количество чарас се изнася незаконно в цяла Европа.

Как се произвежда

Висококачественият хашиш в Индия идва от канабис, отглеждан в планините. Например, щатът Химачал Прадеш се слави като източник на чарас с най-високо качество в цяла Индия.

Когато се прибира реколтата, което става ръчно, пресните цъфтящи пъпки на растението се втриват между дланите на ръцете и до края на деня се получават 8 – 9 грама чарас. Колкото по-бързо се работи, толкова е по-ниско качеството на чараса. За най-висококачествения „Малана крем“ е необходимо да се работи много бавно и се правят само няколко грама на ден. Днес производството на канабис в Хималаите се е увеличило с нарастващото търсене на „Малана крем“, но древното изкуство на производство изчезва под натиска на вътрешния и международния пазар на наркотици.

Това е общо взето информацията, заради която е блокирана за Русия огромната и универсална информация на Уикипедия.

Какво стана в Русия

Понастоящем на сайта на Роскомнадзор е поместена информацията: „Решението на Черноярския съд на Астраханска област по отношение на интернет-енциклопедията „Уикипедия“ е изпълнено. Информацията, призната от съда за забранена е редактирана. Статията за наркотичното вещества „чарас“, съдържаща се в настоящия момент в „Уикипедия“, съгласно експертното заключение на ФСКН на Русия, не нарушава изискванията на законодателството.

[penci_video url=“https://www.youtube.com/watch?v=zawTJm3TtI4″ align=“center“ width=““ /]

Източници:http://www.konop.bg

nauka.offnews.bg

ноември 30, 2018ноември 30, 2018

Дрога с касова бележка

Бумът на „дизайнерските“ наркотици показва колко е грешна държавната политика за борба с тях

Не си го представяхме точно така, но ето че се случи – наркотиците изведнъж се оказаха легални. Може да влезеш в магазина и да си ги купиш съвсем свободно, да ходиш с тях по улицата и после да (зло)употребяваш на воля.

От лятото насам „дизайнерските“ дроги вече са достъпни в България не само през интернет, но и в няколко специализирани магазина. Там се продават синтетични аналози на някои от най-популярните наркотици. Те имат същия ефект (положителен и отрицателен), но понеже химическият им състав е различен, не попадат в списъка на забранените вещества.

Това едва ли ще продължи още много време. Вероятно скоро и България ще се присъедини към другите европейски държави, които са забранили тези съставки. Тогава обаче неуморните химици в Китай, където основно се произвеждат тонове от новите дроги, сигурно ще са измислили друга формула. Състезанието по забрана и синтезиране на нови психоактивни вещества вероятно ще продължи още известно време, но истината е, че държавата никога няма да го спечели, ако продължава сегашната си политика за борба с наркотиците.
Legalize it

От Агенция „Митници“ съобщават, че „законните дроги“ са се появили в големи количества в страната през месец май. Оттогава досега са заловени близо 50 килограма в прахообразна форма и във вид на хапчета.

Стефан Бакалов, началник-отдел „Борба с наркотрафика“ към митница „Аерогара София“ обяснява, че пратките, които са задържали през последните шест месеца съдържат няколко основни групи вещества – мефедрон, меткатинон, MDPV, синтетичен канабис. Получателите са както физически лица, така и фирми. Той уточнява, че дизайнерските наркотици пристигат предимно от Китай, но има и пратки от ЕС (Италия, Испания и Ирландия), където те също не са забранени. Често в документите на пратките те са декларирани като химически вещества – соли за баня, хранителни добавки, тор за цветя.

„Всекидневно имаме около 200-300 пратки от този вид. Отсяваме ги по метода анализ на риска. Скенерите например ни насочват, когато в дадена пратка има прахообразно вещество. Ако имаме съмнения, изпращаме веществото в лабораторията към Агенция „Митници“ за проверки, в месеца им даваме около 30 заявки за изследване“, разказва още Бакалов. По думите му за шест месеца отделът за борба с наркотрафика към митница „Аерогара София“ е заловил около 40 пратки с дизайнерска дрога. „Търговците предпочитат да прекарват тези пратки през летища и куриерски фирми, тъй като получателят и изпращачът много по-трудно могат да бъдат свързани със самата пратка“, обясни принципа Стефан Бакалов.

В годишния си доклад за 2010 г. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите отбелязва, че пазарът на „законни дроги“ се отличава с бързината, с която доставчиците заобикалят мерките за контрол на наркотиците, като предлагат нови алтернативи. Всъщност през 2009 г. общата европейска система за ранно предупреждение е идентифицирала 24 изцяло нови психоактивни субстанции, което е най-голям брой вещества, открити в рамките на една година. А експертите твърдят, че появата на дизайнерската дрога напълно променя правилата на играта по отношение на наркотиците.

Колко са опасни

Неяснотата, която обгръща феномена дизайнерска дрога, е много по-голяма от онова, което се знае за тях. Тъй като са сравнително ново явление, за повечето вещества липсват данни по отношение на въздействието и рисковите фактори, а информацията се базира предимно на споделени изживявания на употребяващи в интернет. Така например онлайн проучване на списание Mixmag, проведено в края на 2009 г. във Великобритания (там консумацията на тези вещества е най-висока), установява, че мефедронът е четвъртият по честота на употреба наркотик (след канабиса, екстази и кокаина), а също и най-често използваната „законна дрога“. Той е и сред най-често залавяните и в пратките до България.

„Мефедронът много наподобява екстази, а екстази вече има солиден имидж сред консуматорите, особено по клубовете“, обяснява докторът по химия Разум Даскалов, който се занимава с информационна и превенционна дейност в областта на дрогите. В Европа вече са известни два смъртни случая (един в Швеция и един във Великобритания), в които мефедронът е доказан причинител на смъртта. Открит е в аутопсията на 37 тела във Великобритания и Ирландия в комбинация с алкохол и други наркотици. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е препоръчал включването му в списъците със забранени за употреба и разпространение вещества на страните – членки на ЕС. А към момента 11 държави от общността вече са го направили, както и Хърватия и Норвегия. България още не е забранила мефедрона.

„От 15 години съм в този бранш, няма безопасна нова дрога, която да се появи на пазара“, категоричен е Иван Кучмов, експерт-химик в отдела за борба с наркотрафика към Централно митническо управление. „Тези вещества нямат друго приложение. С изключение на синтетичните канабиноиди са предимно стимуланти, аналози на амфетамините и увреждат централната нервна система“, отсича той.

Всъщност една от най-опасните практики в търговията с дизайнерски наркотици е, че дилърите им често включват невярна информация за съставките на продукта или директно ги представят за екстази или амфетамини. На практика потребителите дори не знаят какво купуват, с какъв произход и състав е или какво може да им причини. В същото време международните организации предвиждат все така устойчиво търсене на стимулантите на пазара.

„Стимулантите ще процъфтяват все повече, защото отговарят на нашия динамичен начин на живот, а и са по-евтини и имат по-дълго действие от опиатите“, потвърждава и д-р Разум Даскалов. Той обяснява, че за тях няма медикамент заместител, какъвто е например метадонът за хероинозависимите. „Има медикаменти, които могат да помогнат за състоянията, в които изпада човек на амфетамини, като психоза например. Но нямаме развити теории за справяне както с опиатите, нито пък имаме някакъв опит в лечението на зависимостта от стимуланти“, обяснява още д-р Даскалов.

Какво е решението

Въпреки че дизайнерските наркотици все още не са забранени от българското законодателство, когато служителите на Агенция „Митници“ заловят такива, обикновено съставят актове за митническо нарушение, тъй като обикновено са декларирани като соли за баня или тор за цветя. Използват като инструмент и член от Закона за наркотиците (чл.4, ал.2 – бел. ред.), който казва, че „за препаратите и за аналозите се прилагат същите мерки за контрол както за наркотичните вещества“. „На базата на този член от закона ние не връщаме пратките, които сме задържали, но настоящото законодателство затруднява наказателно преследване само на базата на този текст“, обясни Иван Кучмов, експерт-химик в отдела за борба с наркотрафика към Централно митническо управление. По думите му дори полицай да засече тийнейджър да си купува дизайнерска дрога от магазин, не може да направи нищо.

Иван Кучмов е сред инициаторите на идеята списъците със забранените от закона наркотични вещества да бъдат извадени в подзаконов нормативен акт. Това ще направи криминализирането на новопоявяващи се наркотични вещества много по-бързо. Към момента България е една от най-бавно реагиращите на тези процеси държави в ЕС (заедно с Гърция и Полша), като средният период за изчакване, докато дадено вещество влезе в списъците, надхвърля една година.

„При наличие на данни, че дадено вещество е на пазара и се прилага като психоактивно, то ще може да бъде криминализирано в рамките на един месец, ако забранителният списък бъде изнесен в наредба“, обяснява Кучмов и добавя, че този подзаконов нормативен акт ще указва как веществата могат да се предлагат за криминализиране, както и кой да ги одобрява и предлага на гласуване в Министерския съвет.

В началото на октомври тази година с решение на Националния съвет по наркотичните вещества е възложено на Агенция „Митници“ да сформира работна група от няколко ведомства, която да изработи промените в Закона за наркотиците и текста на наредбата. Според Иван Кучмов е реалистично промените да бъдат гласувани в Министерския съвет през март, а през април да влязат за обсъждане и в парламента. Със същите поправки в забранителните списъци ще влязат още 26 вещества, сред които мефедронът и някои разновидности на синтетичния канабис.

Друго предложение на Агенция „Митници“, което обаче все още се обсъжда като идея, е да се поставят под контрол и вещества, за които има сведения в други държави от ЕС, тоест още преди да се появили в България. „Това е единственият начин за качествена превенция“, смята Иван Кучмов. Самият той обаче казва, че засега няма страна в ЕС, която да е възприела този принцип на бързо криминализиране на новопоявяващи се вещества. Твърди, че няма и държава, която да е излязла с успешно дългосрочно решение на проблема с дизайнерските наркотици.

Д-р Разум Даскалов не е привърженик на войнствения контрол. „За мен решението е въпрос на равновесие“, казва той и обяснява, че България инвестира твърде малко средства в превенция и лечение на наркотичните зависимости, за сметка на силовите методи за борба с наркотрафика. „По-добре е да очовечим контрола, да намаляваме щетите, да говорим повече за рисковете, да информираме особено сред най-уязвимите групи“, коментира той. Но казва и че в Европа се наблюдава позитивен ефект след забраната на спайса (вид синтетичен канабиноид) например, който е хит в западните страни преди две години. „Той излезе от мода, след като веществата, съдържащи се в него влязоха в забрана. Рязко намаля предлагането, защото и сайтовете, през които се продаваше, бяха спрени“, коментира д-р Разум Даскалов, но после добавя: „Не казвам, че го няма. Битката не е спечелена и сигурно никога няма да бъде, но определено имаше ефект от забраната му.“

И наистина сегашната политика за тотална забрана на наркотиците няма как да бъде успешна. От десетки години държавата безуспешно преследва предимно трафика и търговията и не обръща почти никакво внимание на крайните потребители. Един от най-сериозните аргументи на привържениците на легализацията е, че хората взимат решение да не употребяват някаква дрога не защото е незаконна, а заради последствията за здравето им. Ако някой иска да употребява го прави, независимо че наркотиците са забранени. Проблемът е, че хората искат наркотици, а не че те се достъпни. В същото време почти всички усилия на държавата са насочени към това да се ограничи предлагането, а не в образователни кампании за рисковете.

Историята с дизайнерските дроги в момента показват слабостите на тази политика. Държавите никога няма да могат да забранят всички психоактивни вещества, а легалната им продажба е напълно безконтролна. Така свободно се продават вещества, чиито отрицателни ефекти не са съвсем ясни, и хората, които ги взимат, не могат да направят достатъчно информиран избор. Това е легализация, но без ползите от нея. Забраната очевидно не спира хората, но ако на „дизайнерските“ опаковки пишеше, че употребата на това вещество може да предизвика сериозна зависимост и психични заболявания у предразположените, може би повече хора щяха да се замислят.

КРЕДИТ: http://capital.bg
Снимка: Надежда Чипева