алеопатия

Настоящата статия представлява увод към книгата “Морковите обичат домати” за комбинирано отглеждане на растенията или така наречената алеопатия в земеделието.

Магията и мистерията на съвместното засаждане е интригувала и очаровала хората от векове. И все още това е сфера от градинарството, която не е напълно изследвана. Растения, които си помагат едно на друго да растат по-добре, растения, които отблъскват насекомите, дори растения, които отблъскват други растения – всички те са от голяма практическа полза. Всичко това винаги е съществувало, но ние едва сега започваме да го опознаваме.

Градинарите откриват, че съвместното засаждане носи много ползи, една от които е защитата от вредители. Главният враг на морковите е морковената муха, докато лукът бива нападан от лучената муха и празената пеперуда. Но когато лукът и морковите се засадят един до друг, силната миризма от съседното растение отблъсква насекомите толкова много, че те дори не се опитват да снесат яйцата си. Ето защо комбинираното засаждане предоставя по-добър контрол върху насекомите отколкото монокултурите, където много растения от един и същи вид се засаждат на много редове наред. Дори когато растенията са засегнати от някоя болест, комбинираните култури могат да облекчат ситуацията.

Влиянието, което растенията оказват едно на друго е важно в зеленчуковата градина, сред дърветата, храстите, тревите, житните растения, както и билките, групата растения най-широко използвана като защитници.

Дивите растения също играят важна роля в растителното общество. Някои от тях са растения „акумулатори” – тези, които имат способността да натрупват минерали от почвата. В действителност те могат да складират в тъкани си до няколко стотин пъти повече минерали отколкото се намират в същото количество почва. Тези растения, много от които се считат за плевели, са подходящи за компост, зелено наторяване или мулч. Някой от тях са „дълбоки копачи”,  пускайки своите корени дълбоко в земята, прониквайки в твърдения хумус и спомагайки да се подобри почвата, други са ценни като защитници на градинските растения.

Напълно различен вид общностен живот е този на овошките, ядковите дървета и храстите. За много от растенията от тази група изборът на точните партньори е не само полезен, но и от съществено значение. Изпитвали ли сте някога разочарованието от това да имате красиво разцъфнало овощно дърво, посещавано от пчелите и все пак да не успее да завърже? Разбира се, има причина за това и тя се дължи на опрашването. Цветният прашец  е нужен, за да може растението да бъде плодородно. В главата за отглеждане на овошки и ядки, ще намерите информация относно тази мистерия, която тормози новите градинари и овощари.

Информацията в книгата относно отровните растения не е за да ви плаши, а по-скоро служи като предупреждение. Повечето от книгите не споменават кои растения са отровни и до каква степен. Такава информация няма да намерите дори в някои от енциклопедиите по градинарство.

Случаите на смърт причинени от смъртоносни растения са малко, но все пак се срещат. В книгата са описани тези отровни растения, които са полезни в градинарството по редица причини. Хубаво е да споменем, че някои от тези често използвани растения могат да бъдат опасни за децата, добитъка и дори за вас.

Повечето от любимите ни растения, които използваме за декорация, са отровни – олеандъра, нарциса, синчеца, момината сълза, зюмбюла и ралицата. Други също толкова отровни растения се използват за направата на лекарства или като репеленти срещу насекоми. Да знаеш означава, че си предупреден, а когато знаем можем да използваме тези растения безопасно. Отровните растения за разлика от отровните насекоми и животни никога не са агресивни и ние имаме контрол върху тях.

Всички съвети относно комбинираното засаждане са само основата за прилагане на алелопатията в земеделието. В книгата е включена също така информация относно подобряването на почвата и градинарски техники, както и някои прости градински схеми, които да ви помогнат за прилагането на комбинираното засаждане. Но само вашият собствен опит ще ви помогне да направите нови вълнуващи открития.

Преведеното досега от книгата може да намерите в следните две статии:
Зеленчукови съжителства – 1 част (Алеопатия) , Зеленчукови съжителства – 2 част (Алеопатия)

Източник: http://back2nature.rocks/
Книга: Морковите обичат домати

 Зеленчуци с високо съдържание на витамини

Нов сорт домати, “Doublerich”, съдържащ толкова витамин С,колкото цитрусовите плодове, е представен през 1956 г. Разработва го проф. А. Ф. Йегър от Университета в Ню Хемпшир, използвайки кръстоски на малкия див перуански домат, който е четири пъти по-богат на витамин С, отколкото нашите обикновени градински видове.

Няколко години по-късно сортът “Caro-Red”, който съдържа около 10 пъти повече витамин А от стандартните сортове, е усъвършенстван в Опитната станция в Индиана. “Caro-Red” дължи богатството си на оранжевия пигмент, бета-каротин, и един-единствен плод може да предостави до два пъти повече от минималната дневна доза витамин А за възрастен. А може би най-хубавото от всичко е, че това е един много вкусен домат. По-късно се появява сорта “Caro-Rich”, съдържащ дори повече витамин А.

Това са само няколко примера за продължаващите усилия за подобряване хранителното съдържание на градинските зеленчуци. Данни за нови сортове, богати на витамини, се появяват в каталозите за семена и литературата за градинарство.

      Хрян (Armoracia rusticana)

Хрянът и картофите имат симбиотично въздействие един към друг, в резулатат на което картофите са по-здрави и по-устойчиви на болести. Растенията трябва да бъдат разположени само в ъглите на парцела с картофи и трябва да бъдат изкопавани в края на сезона, за да се предотврати разпространението.

Хрянът не защитава срещу колорадски бръмбар, но е ефективен срещу бръмбарите от семейство “Meloidae”. Чаят, направен от хрян, е полезен в борбата срещу гъбичките от рода “Monilia” по ябълковите дървета.

      Земна ябълка  (Helianthus tuberosus)

    В Италия го наричат „girasole”, което означава “обърнат към слънцето.” Това наистина е един вид слънчоглед и не бива да се бърка с артишок, който е съвсем различно растение. Земната ябълка, местно американско растение, е било известно и се е използвало от индианците. Тя е добра компания за царевицата. Ядливата част е грудката.

Основното хранително вещество на земната ябълка е инулинът, безвкусен, бял полизахарид, разтворен в сока на корените, който може да бъдат превърнат в плодова захар (фруктоза). Това е от особено значение за диабетиците, тъй като фруктозата е силно питателна и е най-сладката от всички известни природни захари. Фруктозата също така се среща в повечето плодове, в компанията на декстроза, която диабетиците трябва да избягват, но в земната ябълка присъства сама. Земната ябълка е с висока хранителна стойност и богата на витамини. Може да се консумира както сготвена, така и в суров вид в салати.

    Къдраво зеле (Brassica oleracea acephala)

Тази студенолюбива култура е подходяща за отглеждане в есенната градина и би издържала в средно студени зими, ако ѝ бъде осигурена малко защита.Къдравото зеле вирее добре в същите редове като късното зеле или картофите. Ако бъде засадено около първи август след късния боб или грах, ще продължи да расте до настъпване на голямо застудяване. Лекото застудяване не му вреди и дори подобрява вкуса му.

     Алабаш (Brassicaceae)

Алабашът оказва благотворно въздействие на лука и цвеклото, както и обратното, взаимно полезни са си и с ароматните растения, и изненадващо с краставиците, отчасти защото заемат различни почвени слоеве. Алабашът не обича ягоди, домати и високостеблен боб, но помага за защита на градината от семейството на синапа.

Той е взискателно растение, нуждаещо се от обилно количество вода, но и от добър дренаж, както и добро захранване с компост. Най-добре расте на непряка слънчева светлина.

     Праз-лук (Allium porrum)

Празът е един от “ящните” зеленчуци и трябва да се засажда в добре наторена с угнила тор почва. Обикновено се продава в магазините за хранителни стоки с корена. Може да си купите няколко стръка и да ги засадите. Те ще се размножат и ще имате праз занапред. Празът е добър за отглеждане заедно с целина и лук, и има полза от съвместното отглеждане с моркови. В замяна празът отблъсква морковените мухи.

Семейството на лука е най-добрият приятел на градинаря

     Маруля (Lactuca Sativa)

През пролетта държа налични малки марули, растящи в малки парници. Когато изваждам всеки втори зелен лук за ползване в кухнята, засаждам на негово място маруля. По този начин се подпомага лукът, а компостът в лехата с лук все още е  достатъчен да подхранва марулите. В същото време лукът отблъсква и всички зайци.

Марулята расте добре с ягоди, краставици, моркови и отдавна се смята за добро съвместното ѝ отглеждане с моркови и репички. Репичките, които растат заедно с маруля през лятото, са особено сочни.

Марулите се нуждаят от хладно време и обилна влажност за най-добър растеж, и считам, че семената няма да покълнат в много горещо време. Вече покаралите марули трябва да имат някакво лятно засенчване.

      Пъпеш (Cucurbitaceae)

     Ротацията на културите може да бъде едно от най-добрите оръжия срещу вредители в градина, но не се прави ротация между пъпеш, тиква и краставица, тъй като всички са от семейство Тиквови.

Точното време за засаждане е другото оръжие срещу вредителите. Повечето тиквени растения не са много податливи към повечето насекоми, след като са минали етапа на разсад, така че опитайте или с по-ранни или с по-късни насаждения. Установил съм, че засадените през есента краставици и тикви са почти изцяло незасегнати от насекомите.

Не засаждайте пъпеши близо до картофи, но пък те растат добре с царевица и слънчоглед. Смята се, че грамофончето стимулира поникването на семената от пъпеш. Дебела восъчна хартия, поставена под пъпешите, държи настрана червеите, макар че и прахът от сабадила също е ефективен. (Виж Инсектициди, Ботанически, в глава Контрол на вредителите.) Листата на пъпеша, богати на калций, са подходящи за  компоста.

     Бамя (Hibiscus esculentus)

Това разпространено в тропиците на Стария свят растение се отглежда за своите незрели шушулки, които се наричат бамя или баян. Това е топлолюбиво растение, което ще расте там, където  пъпеши или краставици растат добре. Засаждам два реда, правя вада между тях и я покривам с мулч. От северната страна на бамята засаждам един ред от сладки камби, а от южната страна – ред патладжан. Всички са добре мулчирани с напредването на сезона. Когато времето става сухо, в средата на лятото, полагам градинския маркуч във вадата и поливам обилно, за да могат и трите вида растения да растат добре.

      Лук (Allium сера)

Лукът и всички членове на семейството на зелето се разбират добре помежду си. Лукът също съжителства добре с цвеклото, ягодите, доматите, марулята, градинската чубрица, и лайката (засадена нарядко), но не обича грах и фасул. Лукът може да се използва като защитен спътник за розите.

Тъй като личинките на луковата муха преминават от растение на растение, когато лукът е засаден в един ред, разпръснете лука в цялата градина.

      Магданоз (Petroselinum Hortense)

Магданозът, смесен със семената на моркова, помага за отблъскване на морковените мухи чрез неговия замаскиращ аромат. Той предпазва розите от бръмбарите. Засаден с домати или с аспержи, магданозът ще даде допълнителна жизненост и на двете растения.

Домашните птици от време на време могат да се пускат на свобода в лехите с магданоз, където има много магданозени червеи, които са ларвите на черната лястовича опашка (вид пеперуда).

Редица сортове магданоз, включително Хамбург (Petroselinum crispum latifolium), се отглеждат единствено заради месестите си корени, които се приготвят и консумират подобно на пащърнака.

     Пащърнак (Pastinaca sativa)

     Пащърнакът е древна култура, зеленчук за ценители. Той има няколко врагове сред насекомите и страда от малко заболявания, но и листата, и корените ефикасно отблъскват насекомите. Пащърнакът не мръзне и често е оставян в земята през зимата. Семената покълват бавно и неравномерно и не трябва да се използват, ако са на повече от една година.

Източници:http://back2nature.rocks
Преводач:  Елица Спасова

След като ви запознахме в предната статия с книгата за алеопатия “Морковите обичат домати” ще ви представим първа част от нея, а именно благоприятните и неблагоприятни съжителства между зеленчуците.

    Аспержи – Магданозът засаден с аспержите дава допълнителна енергия и на двете растения. Аспержите също така си съжителстват добре с босилека, който от своя страна защитава доматите. Те пък ще предпазват аспержите от аспержовите бръмбари, тъй като съдържат вещество наречено соланин. Но ако количеството на бръмбарите е много голямо, те ще привлекат естествения си враг, който ще регулира техния брой и ще направи пръскането излищно. Веществата получени от сока на аспержите се оказват много ефективни при защита на доматите, тъй като обиват нематодите.

В моята градина отглеждам аспержите в дълги редове. След като бъдат обрани младите стръкове през ранната пролет, засаждам домати от двете страни на реда с аспержи. Това съжителство спомага и двете растения да се развиват добре. Доматите също така потискат развитието на плевели покрай аспержите. Израстъците на аспержите не трябва да бъдат рязани до късна есен, тъй като корените се нуждаят от тях, за израстването на младите стръкове следващата пролет.

   Боб – Има най-различни видове боб, всеки от които има неговите подходящи и неподходящи „спътници”. По принцип всички видове фасул виреят добре, ако са засадени с моркови и карфиол. Морковите, особено, помагат на боба да расте по-добре. Фасула вирее също така добре заедно с цвеклото, а от своя страна е от помощ на краставиците и зелето.

Умерено количество боб засаден до праза и целината е от полза и за трите вида растения. Но ако е твърде нагъсто ще има задържащ ефект върху растежа на всички тези растения.

Засадения невен в редовете с фасул отблъсква мексиканския бобов бръмбар. Чубрицата спомага за растежа на зеления боб и подобрява вкуса му, както и го предпазва от бобовия бръмбар.

Растежът на бобовите растения бива ограничен ако са засадени до някой от членовете на луковото семейство. Те също така не обичат да си съжителстват с гладиолите.

Едрия фасул си отива идеално с царевицата, катерейки се усърдно по стеблото й, за да достигне до светлината. По този начин боба  действа като опора за царевицата срещу вятъра. Фасула също така увеличава азота в почвата, който е нужен на царевицата.

    Зелен боб – Хубаво е до него да бъде засадено умерено количество целина. По едно растение целина на 6-7 растения зелен боб. Той съжителства също така добре с краставиците. Тези растения взаимно си помагат. Взаимопощ зеления боб си оказва също така и с ягодите, когато бъде засаден между ягодовите редове. Така и двете растения растът по-бързо, отколкото ако са поотделно.

Зеления боб спомага и царевицата ако бъде засаден в редуващи се редове с нея. Също така той расте добре с чубрицата, но никога не трябва да бъде засаждан в близост до копър. Зеления боб не харесва също така лука, както и всички бобови растения.

    Цвекло – Расте добре до храстовидния боб, лука и алабаша, но не трябва да се засажда до увивния фасул. Синапа възпира растежа на цвеклото. Марулята и повечето членове на зелевото семейство са приятелски настроени към цвеклото.

Цвеклото и алабаша си съжителстват добре. Те са подобни култури и се хранят от почвата на различна дълбочина.

    Броколи – Като всички членове на зелевото семейство, броколите си съжителстват добре с ароматни растения като целината, копъра, лайката, градинския чай, ментата и розмарина, както и с картофите, цвеклото и лука. Не го засаждайте до домати, увивен боб или ягоди. Използвайте пиретрум (виж главата за контрол върху вредителите), за да предпазите броколитe от листни въшки, преди да са се разтворили пъпките му.

     Зеле – Семейство на зелето включва не само зелето, но също така карфиола, къдравото зеле, коларабито, броколите, брюкселското зеле, както и ряпата. Въпреки, че всяко растение от тази група е култивирано по различен начин, всички те са обект на едни и същи болести и вредители. Исопа, мащерката, пелина и божото дръвче спомагат за отблъскването на бялата зелева пеперуда.

Всички членове на семейството обичат ароматните растения или тези, които имат много цвят. Добри „спътници” са целината, копъра, лайката, градинския чай, ментата, розмарина, лука и картофите. Зелето не обича ягодите, доматите и увивния боб.

Растенията от семейството на зелето се нуждаят от обилно наторяване, затова е хубаво да се сложи много компост или добре разложила се кравешка тор, преди да бъдат засяти. Мулчирането ще помогне ако почвата бързо изсъхва в горещо време.

 

Ако зайците ровят редовете със зеле, засадето някое растение от семейството на лука сред зелките. Също така може да поръсите с пепел, алое на прах или лют червен пипер.

Обикновено корените на зелето и карфиола боледуват. Ако това се случи засадете ги в друга почва на някое различно място в градината. Направете дупка дълбока около 25 сантиметра и сложете обилно количество добре загнила тор. Сменяйте мястото на зелето в градината на всеки две години.

Ако зелето и броколите не израстват достатъчно, това е знак, че имат нужда от калциева сол, фосфор или поташ. Недостигът на бор може да причини изсъхване на вътрешността на зелето.

 

Пеперудите сами по себе си не са опасни и дори спомагат за опрашването на растенията. Всъщност техните гъсеници са тези, които нанасят вреди на овошките и полските култури. Бялата зелева пеперуда е може би най-вредната. Билките, които я отблъскват са – исопа, ментата, розмарина, градинския чай, мащерската и божото дръвче.

     Моркови – За да отгледате сладки на вкус моркови, почвата трябва да има достатъчно калциева сол, хумус и поташ. Прекалено многото азот, както и продължителното горещо време ще доведат до недобър вкус на морковите.

Лукът, празът и билки като розмарин, пелин и градински чай прогонват морковената муха, чиито личинки или ларви често нападат коренчетата на младите растения. Кокеша също помага срещу морковената муха, когато е засаден между морковите.

   Морковите е хубаво да се отглеждат заедно с домати – както и с марули, лук, праз, репички, розмарин и градински чай. От друга страна морковите не се обичат с копъра. Корените на морковите отделят вещества в почвата спомагащи растежа на зеления грах.

Ябълките и морковите трябва да се съхраняват далече едни от други, за да се предпазят последните от придобиване на горчив вкус.

   Карфиол – Може да предпазите карфиола от бялата зелева пеперуда ако засадите до него целина. Карфиола обаче не обича домати и ягоди. Екстракт от семената на карфиола спират действието на плесени и бактерии причиняващи гниене или изсъхване.

     Целина – Тя расте добре заедно с праз, домати, карфиол и зеле. Боба и целината взаимно си помагат. Някои градинари смятат, че най-добре е ако целината се засади в кръг, за да могат тънките и преплетени корени да създадат по-подходящо местообитание за земните червеи и почвените микроби. Целината и празът растът по-добре когато са окопани.

Доказано е, че кервиза и целината съдържат хормон, който има ефект подобен на инсулина, което ги прави отлична подправка за диабетиците.

По принцип насекомите не нападат целината, което я прави подходяща за засаждане с всички градински зеленчуци. Наземната част замръзва през зимата, но не и корените. От тях ще покарат нови листа със затоплянето на времето през пролетта. Листата на целината могат да се изсушат и използват през зимата.

    Грах – За по-голяма реколта, третирайте семената на граха и боба с инокулант, естествен бактериален агент достъпен под различни търговски наименования, който можете да намерите в градинските центрове и каталозите за семена. (Виж Инокулантите в главата за подобряване на почвата.)
Грахът расте добре с моркови,ряпа, репички, краставици, царевица, боб и картофи, както и с голямо разнообразие от ароматни билки. Не е хубаво да се засажда с лук, чесън и гладиоли.

Дървесната пепел, използвана около основата на граховите насъждения,подпомага контролирането на листните въшки.

    Фъстъци – Като членове на семейство бобови, фъстъците са добри почвени строители. В много райони на юг и югозапад те може да се отглеждат като втора култура след друг ранен посев, като например моркови или цвекло, които вече са били обрани. Те правят добро земно покритие в градината от млади ядкови дръвчета. (Виж Бобови растения в главата за подобряване на почвата.)

    Сладък пипер – Общите изисквания за сладките пиперки са изненадващо подобни на тези за босилека. Така че ги засаждайте заедно. Сладките пиперки растът също добре с бамя. И тъй като те са много крехки растения, бамята, растяща по-високо, служи като преграда срещу вятъра.

    Тиква – Тиквите растът добре, когато татула, който понякога е наричан трънна ябълка,е в непосредствена близост. (Виж главата за Диворастящи растения.) Тиквата расте също така добре с царевицата – практика, следвана от американските индианци,но тикви и картофи имат възпиращо действие едни върху други.

Близкоизточните народи смятат семената й за неизчерпаем източник на енергия, предлаган от щедрата природа. Както знаем днес, че няма тайнствени отвари за уморени любовници, така също ни е известно, че някои от старите рецепти са вършели видими чудеса – не чрез магия, а чрез добро хранене – и тиквените семки са наистина богати на витамини.
Разновидности на тиквата са били култивирани чрез семена, на които им липсва обвивката. Обвивката може да бъде отстранена, просто като се измият и изсушат семките. Те са вкусна лека закуска, когато са печени и леко осолени.

   Репички – Не сменяйте мястото на ряпата с това на зелето, карфиола, брюкселско зеле, къдравото зеле,броколите или ряпата тъй като всички са членове на семейство зелеви.

Подходящо е ранните репички да се сеят с цвекло, спанак, моркови,пащърнак. Посейте репичките заедно с краставици, тикви, дини и пъпеши, тъй като те отблъскват раирания краставичен бръмбар, и с домати, които отблъскват петнистия акар. Репички растат добре с къдравото зеле,храстовидния и увивния боб. Наличието на маруля през лятото ще направи репичките по-крехки. Тютюневият прах ги предпазва от листни бръмбари, а сокът от чесън от много заболявания. Репичката и исопа никога не трябва да бъдат засаждани близо едно до друго.

    Ревен – Това декоративно и полезно растение е добър спътник на растенията от сем. Лютикови(Aquilegia), като ги защитава от червения паяк.
Листата на ревена съдържат оксалова киселина. Те могат да бъдат сварени във вода, която да се използва като спрей, с който да се напои почвата преди сеитбата на растения от семейство Зелеви, шибой както и други семена, като по този начин ги предпазва от болести по корените. Спрея също така предпазва розите от зелената листна въшка.

От стъблата на ревена стават вкусни пайове и сладкиши, но листата им са силно токсични и понякога предизвикват кожно раздразнение. Все пак те са безопасни за компост.

Ревена, често наричан растението пай, технически е зеленчук, но се използва предимно за десерти. Той също е признат отдавна като слабително. Това е едно от най-старите градински растения, което Марко Поло е открил да расте в Китай векове назад.

    Козя брада – Понякога го наричат растението стрида. За да се постигне по-деликатен и различен вкус, млечните, с вкус на стрида корени се нуждаят от влажна, хладна, почва за поне четири месеца преди да достигнат зрялост.

Козя брада расте добре със синапа. Опитайте да я отглеждате и с дини. Засадете обичащата топло време диня няколко седмици по-късно от студенолюбивата козя брада. Нека дините изпълнят пространството между редовете, преди горещото сухо време да е дошло. Действайки като жив мулч, лозите на динята все пак позволяват светлината и въздуха да достига до листата на козята брада. Никога не използвайте семена на козята брада, които са на повече от година.

     Шалот – Той е по-деликатен на вкус от лука. Размножава се чрез засаждане на скилидките, които съставляват голямата глава. Той е добър за отглеждане с повечето градински зеленчуци, но също като лука и чесъна не трябва да се намира в близост до грах или боб.

     Спанак – Поради наличието на сапонини в състава си,спанакът е полезна предпосевна култура и добре вирее засаден с ягоди. (Виж сапонин в главата за подобряване на почвите.) BacillusThuringiensis (обитаваща почвата бактерия, която често се използва като биологичен пестицид – виж Борба с вредителите) може да се използва за контрол на насекомите.

     Тиква – Две или три репички, засадени във всяко гнездо, ще спомогнат за предотвратяването на насекоми по тиквата, така както и по краставиците. Оставете репичките да растат и дадат

семена. Латинките ще отблъснат буболечките по тиквата, както и цигарената пепел и други тютюневи остатъци, ако се сложат със семената при засаждане. Тиквите, които са засадени по-рано или по-късно от обичайното време, често избятват щетите нанесени от насекомите.

В началото на деня, преди слънцето да е силно,смръдливките по тиквите са мудни и в малка градина могат да бъдат отстранени. Има също така видове тикви устойчиви на насекоми.

     Сладки картофи – Сладките картофи обикновено имат висока енергийна стойност – само граха и фасула имат по-висока от тяхната. Те имат общ враг болест причинена от гъбичка, която предизвиква увяхване на стеблото, което може да се контролира със здрави, незаразени семена и чрез смяна мястото на културата. Белия кукуряк контролира редица ядящи листата насекоми. Ако зайци нападат сладките ви картофи – напръскайте ги с разредена рибена емулсия.

Домат – Домата и всички членове на зелевото семейство се отблъскват взаимно и трябва да се отглеждат отделно. Доматите също така не обичат картофи и копър.

Доматите ще защитават аспержите от аспержовия бръмбар. Тъй като те са нежни растения, засадете домати през късната пролет след като първата ранна реколта от аспержи е събрана. Доматите предпазват цариградското грозде от насекоми.

Те са съвместими с див лук, лук, магданоз, невен, латинка и морков. Луковици чесън засадени между растенията с домати ще ги защитават от бубите на червения паяк. Копривата растяща наблизо подобрява качествата на доматите при съхранение. Кучата лобода в малки количества също е от полза.

Въпреки че не съдържат фунгицидни елементи, доматите ще защитават розите. Активното вещество на доматените листа е соланин, летлив алкалоид, който може да се използва като инсектицид.

За да направите спрей за рози: Направете разтвор от доматени листа в сокоизстисквачката, добавяйки около 2 литра вода и една супена лъжица царевично нишесте. Прецедете и пръскайте розите, където не е удобно да засадят домати като придружители. Дръжте неизползваният спрей в хладилник.

Не засаждайте домати близо до царевица тъй като доматеният плодов червей е идентичен с царевичния червей. Не съдете също така близо до картофи, тъй като доматите ги правят по-податливи на картофения блайт (болест по картофите – Blight се отнася до специфичен симптом, засягащ растенията в отговор на инфекция от патогенни организми. Това е просто една бърза и пълна хлороза, покафеняване, след смъртта на растителните тъкани, като например листа, клони, клонки, или флорални органи. В съответствие с това много заболявания, които основно проявяват този симптом, се наричат попарване.).

За разлика от повечето други зеленчуци доматите предпочитат да растът на същото място година след година. Това е добре, освен ако нямате проблем с болест. В този случай засадете вашите домати на ново място. Тъй като доматите имат нужда от подхранване им слагайте достатъчно количество компост или угнила оборска тор. Мулчирайте и поливайте в сухо време, за да поддържате влажността на почвата и да предотвратите повяхването. Но никога не поливайте доматите отгоре, само отдолу и обилно. Ако пушите,не забравяйте да измиете ръцете си преди да пристъпите към работа в градината си, защото доматите са податливи на болести предавани чрез тютюн.

     Ряпа – Инцидент разкрил, че фия и ряпата са отлични другари. Семена от ряпа се оказали смесени с фий, които градинар засаждал и те се оказали съседи по неволя. Той открил, че по листата на ряпата напълно липсват листни въшки, които обикновено ги нападат. Явно това се получило понеже фията служела като подслон за калинките, които се хранели с листните въшки. На други места е установено, че дървесна пепел около основата на ряпата, ще защитава от различни бактерийни и гъбични болести.

Грахът засаден близо до ряпата взаимно си помага с нея. Семена от ряпа и репички смесени с такива от детелина ще засилят съдържанието на азот в почвата. При смяна мястото на културите добре е тези, които имат нужда от повече подхранване да бъдат сменяни с „по-леки” култури като ряпата.
Ряпата не харесва синапа. Не й сменяйте мястото с членове от семейство зелеви, като броколи и алабаш. Естествено присъстващо химично съединение в ряпата е смъртоносно за листни въшки, паякови акари, мухи, немски хлебарки и бръмбарите по боба.

Жълтата ряпа има същите предпочитания, като ряпата относно съжителтсвото с други растения, но изисква по-дълъг вегетационен период.

     Диня – Дините са подходящи за смесено засаждане с картофи, особено ако картофите са мулчирани със слама. Дините се нуждаят от много слънце, така че не ги садете в близост до високорастящи зеленчуци.

Източници: http://back2nature.rocks
Carrots love tomatoes
Преводач: Eka Delyan