Био-динамичното земеделие се базира на духовно-научните изследвания на д-р Рудолф Щайнер, основателя на антропософията.  Понятието “антропософия” произлиза от гръцкия език и означава „човешка мъдрост” или „мъдростта на човека”. Рудолф Щайнер разбира под антропософия „едно научно изследване на духовния свят, което да проникне отвъд едностранчивостта на природонаучното изследване, както и отвъд това на обичайната мистика”. Той дава многобройни указания за духовно познание: от една страна дава един път на обучение, който всъщност е житейски път. От друга страна разработва познавателно-научните основи за духовното познание. И двата пътя не започват някъде в духовните висини, а в живота ни, в ежедневието. С тези възможности Щайнер развива духовнонаучно допълнение към всички природонаучни области, както и към областите на философията, медицината, педагогиката, икономиката, изкуствата и земеделието. Идеята да даде виждане за земеделието не е негова. Повод са настоятелните запитвания от фермери и антропософи – земеделци, загрижени от новото по онова време технизиране и химизиране на земеделието, което по техни наблюдения водело до дегенерация на репродуктивните сили на растенията и семената им. Така, на Петдесятница 1924 г. Щайнер изнася 8 лекции в Кобервиц, известни под името „Селскостопански курс”, който и днес, след 90 години, остава основен пътеводител в биодинамичния метод.

Произлизащата от антропософската духовна наука биодинамична идея тръгва по един друг път, предавайки идейните и практически основи, така, че да има устойчиво запазване и изграждане на жизнеността на почвата и образуването на хумуса, така че да се даде възможност на различните видове растения и животни, да развиват и разгръщат възможностите на своята природа (също и духовните такива). По този начин става възможно хората да получават от съответно отгледаните хранителни продукти силите, от които се нуждаят за своето здравословно и хармонично физическо и духовно развитие.

„Динамичното” в земеделието, основоположено от Щайнер идва от идеята, че всичко е в постоянно преобразуване, че целият живот е един такъв процес. По-късно въз основа на идейните основи и практическото им прилагане, от биодинамичното земеделие се обособява опростеното биологично. И тук е мястото да подчертаем, че това различава двата метода един от друг, но не ги разделя. В същността си те преследват еднакви цели.

Общото между тях е: Един холистичен мироглед, стопанствата са изключително със затворен цикъл (самозадоволяващи се), отказване от химично-синтетични средства, насаждения, съобразени с природните дадености, запазване и увеличаване на плодородието на почвата чрез органично торене, стимулиране на естествените регулиращи процеси, отказване от екстремно специализиране (от екологични и етични съображения).

Биологично-динамичното земеделие почива на един начин на мислене и действие, който уважава по равно както сетивното и физическото, така и свръхсетивно-космичното. Това се изразява преди всичко: в употребата на биологично-динамичните препарати, в компостирането на оборския тор (което се прави все повече и в биологичното земеделие), в методиката за отглеждане на отделните култури и други методи, в съобразяването с биологичните и космични ритми.

Целта на биологично–динамичната работа е също да опознаем и познаем същественото за растенията и животните, с които работим. Без да познаваме същността му, не е възможно да се отнесем справедливо към нито едно същество около нас. За да опознаем едно растение или едно животно, трябва да опознаем типичното за вида, което се изразява във всяко отделно животно и растение. При растенията типичното за вида се изразява във формата им и нейните трансформации от кълн до ново семе. Ако сме разбрали характерното за формата на едно растение или за поведението на едно животно, можем да кажем, че познаваме съществото им винаги и съобразно природата му можем да се отнасяме правилно с тях.

В биологичнo-динамичното земеделие всяка ферма, всяко стопанство, се разглеждат като единен организъм, като една индивидуалност. Организмът е живо, затворено в себе си единство, което се развива и преобразява при определени дадени външни условия. Органите в него функционират като хармонична цялост.  Едно здраво земеделско стопанство е дом на невъзможна за изброяване сума от организми. В неговата организация участват и много неща, които не са дадени от природата, а са направени от човека. За да стане стопанството един организъм, е нужно тези, които го създават и управляват, да мислят, чувстват и действат в посока на здравото цяло.

Една от целите на биодинамичното стопанство е да осигури храна за животните си по възможност от стопанството. С времето храносмилането и бихме казали целите животни, се настройват към произведената във фермата храна. Наблюдавано и доказано е по-добро усвояване на храната. Тъй като храносмилателните органи се развиват в ранна възраст, препоръчително е младите животни да остават в родната си ферма поне през първите няколко месеца.

Подобно е и при отглеждането на растения. Един сорт пшеница, която е сята от собствени семена години наред, се приспособява към конкретните условия на мястото. Такъв посевен материал реагира и много по-бързо на биодинамичните препарати и на земеделските мерки, както и на торенето с компост от собствен за фермата тор. Разбира се, не може да се работи само със собствени семена. Но е важно да са от биодинамичен произход. При торенето е като при храната за животните. Торът и растенията, които компостираме, за да поддържаме жизнеността на почвата, са от собственото стопанство. Почвата се синхронизира със собствения тор: храната, която животните изяждат и храносмилат от собственото стопанство, се връща отново в земята, кръгът се затваря, кръговратът продължава.

    Как организма на едно стопанство се превръща в стопанска индивидуалност?

Чрез насърчаване на индивидуалните способности и чрез задействане на полярни сили.

Досега говорихме за кръговрата, нека го проследим на една уханна ливада. Ливадата бива окосена, животните във фермата изяждат сеното, храносмилат го. Стимулирани от различните аромати, се отделят тор и урина, които по своите аромати може и да са много различни от ароматите на ливадата. След определено обгрижване торът отново се връща на ливадата и в почвата й. Тези преобразени, но все пак изградени на мястото качества, биват сякаш на едно по-високо ниво от растенията и почвата. Отново бива създадена една ароматна, дори още по-ароматна градина. Така се изгражда този кръговрат, който отново и отново бива прекъснат от храносмилане, узряване, минерализиране, семеобразуване и т.н. Това, което остава, е образно казано, „спомена” на животното за мястото, спомена на храносмилането за това, което вече е било. Кръговратът се извършва не само на нивото на вещественото, а се показва и в най-различните качества на ароматите и благоуханията. Те свидетелстват, че кръговратът има качеството на постоянното им увеличаване. Във всяка ферма спомнянето за това, което е било, това упражняване, чрез което се зараждат и развиват силите и веществата в стопанството, са абсолютно неповторими и съществуват само в него: растенията извличат вещества от почвата, от въздуха и от цялото обкръжение. С помощта на слънчевата светлина различните растителни типове и видове образуват нови вещества. Фермата става родното място на субстанцията, която се съдържа в продукцията й. Тази част от продукцията, която излиза в света под формата на продукти, отнася в него и вещества и сили от стопанството, които се връщат под формата на финансов ресурс, например, който пък се инвестира в създаването на нови вещества и сили. Така стопанството става биологично-рационално. По какъв точно начин ще се случва това, зависи от хората в стопанството.

Един кръговрат, в смисъла, който описахме по-горе, не се задвижва от само себе си. А за да бъде биологично-динамичен, стопанството се нуждае от съществено допълване и разширяване. Той бива задвижен от активирането на противоположни сили, които намират своето развновесие чрез него. Многообразието от процеси, които протичат в кръговрата от окосяването на една ливада до наторяването й с биодинамичен компост, е огромно: от фини процеси до всеобхватно преобразяване, от преминаване през най-различни организми, които съгласувани един с друг, създават живота на стопанството.

Една земеделска индивидуалност никога не се заражда от само себе си. Дадена ферма може да стане стопанска индивидуалност, когато това бъде пожелано от един или повече човека. Тези хора оформят индивидуалността на своето стопанство, според своите възгледи, цели и идеали. И колкото по-високи и ясни са тези идеали, толкова по- изявена е индивидуалността на фермата.

За земеделската стопанска индивидуалност човешкото е наистина рещаващото, формиращото. Когато се работи за изграждането на индивидуалността на едно стопанство, всички хора в него трябва да се вземат насериозно като хората, които са. Към мотива за позата се добавя този за изграждането на живота, към вземането се добавя даването на това, което човекът има да даде на природата. В стопанството, когато мислим за него като за природен организъм, все още самата природа е тази, която чрез живите си организми преработва материята на цялото стопанство. В него, погледнато така, човекът би трябвало да се държи като едно природно създание между други природни създания. Тъй като той вече почти не го може по инстинкт и вследствие на високотехнологичните и химични работни средства създава много неестествени процеси и последствия, се появи необходимостта от екологията като наука и като подтик към природосъобразни действия.

Какво от духовния свят се свързва с една земеделска индивидуалност, е въпрос на по – нататъшни познавателни усилия. Колкото по-добре е организирано в своята цялост и независимост от външна добавя едно стопанство, толкова по-достъпно е то за подпомагащото действие на космично-духовните сили. Такова стопанство е извор на индивидуализиращи сили, които правят човека по-силен, за да може да се постави в служба на ближните, така както, образно казано, хумусът е на разположение за всички растения.

Източници: http://back2nature.rocks
Сдружение по Алпст България
Автор: Татяна Благоева

 Зеленчуци с високо съдържание на витамини

Нов сорт домати, “Doublerich”, съдържащ толкова витамин С,колкото цитрусовите плодове, е представен през 1956 г. Разработва го проф. А. Ф. Йегър от Университета в Ню Хемпшир, използвайки кръстоски на малкия див перуански домат, който е четири пъти по-богат на витамин С, отколкото нашите обикновени градински видове.

Няколко години по-късно сортът “Caro-Red”, който съдържа около 10 пъти повече витамин А от стандартните сортове, е усъвършенстван в Опитната станция в Индиана. “Caro-Red” дължи богатството си на оранжевия пигмент, бета-каротин, и един-единствен плод може да предостави до два пъти повече от минималната дневна доза витамин А за възрастен. А може би най-хубавото от всичко е, че това е един много вкусен домат. По-късно се появява сорта “Caro-Rich”, съдържащ дори повече витамин А.

Това са само няколко примера за продължаващите усилия за подобряване хранителното съдържание на градинските зеленчуци. Данни за нови сортове, богати на витамини, се появяват в каталозите за семена и литературата за градинарство.

      Хрян (Armoracia rusticana)

Хрянът и картофите имат симбиотично въздействие един към друг, в резулатат на което картофите са по-здрави и по-устойчиви на болести. Растенията трябва да бъдат разположени само в ъглите на парцела с картофи и трябва да бъдат изкопавани в края на сезона, за да се предотврати разпространението.

Хрянът не защитава срещу колорадски бръмбар, но е ефективен срещу бръмбарите от семейство “Meloidae”. Чаят, направен от хрян, е полезен в борбата срещу гъбичките от рода “Monilia” по ябълковите дървета.

      Земна ябълка  (Helianthus tuberosus)

    В Италия го наричат „girasole”, което означава “обърнат към слънцето.” Това наистина е един вид слънчоглед и не бива да се бърка с артишок, който е съвсем различно растение. Земната ябълка, местно американско растение, е било известно и се е използвало от индианците. Тя е добра компания за царевицата. Ядливата част е грудката.

Основното хранително вещество на земната ябълка е инулинът, безвкусен, бял полизахарид, разтворен в сока на корените, който може да бъдат превърнат в плодова захар (фруктоза). Това е от особено значение за диабетиците, тъй като фруктозата е силно питателна и е най-сладката от всички известни природни захари. Фруктозата също така се среща в повечето плодове, в компанията на декстроза, която диабетиците трябва да избягват, но в земната ябълка присъства сама. Земната ябълка е с висока хранителна стойност и богата на витамини. Може да се консумира както сготвена, така и в суров вид в салати.

    Къдраво зеле (Brassica oleracea acephala)

Тази студенолюбива култура е подходяща за отглеждане в есенната градина и би издържала в средно студени зими, ако ѝ бъде осигурена малко защита.Къдравото зеле вирее добре в същите редове като късното зеле или картофите. Ако бъде засадено около първи август след късния боб или грах, ще продължи да расте до настъпване на голямо застудяване. Лекото застудяване не му вреди и дори подобрява вкуса му.

     Алабаш (Brassicaceae)

Алабашът оказва благотворно въздействие на лука и цвеклото, както и обратното, взаимно полезни са си и с ароматните растения, и изненадващо с краставиците, отчасти защото заемат различни почвени слоеве. Алабашът не обича ягоди, домати и високостеблен боб, но помага за защита на градината от семейството на синапа.

Той е взискателно растение, нуждаещо се от обилно количество вода, но и от добър дренаж, както и добро захранване с компост. Най-добре расте на непряка слънчева светлина.

     Праз-лук (Allium porrum)

Празът е един от “ящните” зеленчуци и трябва да се засажда в добре наторена с угнила тор почва. Обикновено се продава в магазините за хранителни стоки с корена. Може да си купите няколко стръка и да ги засадите. Те ще се размножат и ще имате праз занапред. Празът е добър за отглеждане заедно с целина и лук, и има полза от съвместното отглеждане с моркови. В замяна празът отблъсква морковените мухи.

Семейството на лука е най-добрият приятел на градинаря

     Маруля (Lactuca Sativa)

През пролетта държа налични малки марули, растящи в малки парници. Когато изваждам всеки втори зелен лук за ползване в кухнята, засаждам на негово място маруля. По този начин се подпомага лукът, а компостът в лехата с лук все още е  достатъчен да подхранва марулите. В същото време лукът отблъсква и всички зайци.

Марулята расте добре с ягоди, краставици, моркови и отдавна се смята за добро съвместното ѝ отглеждане с моркови и репички. Репичките, които растат заедно с маруля през лятото, са особено сочни.

Марулите се нуждаят от хладно време и обилна влажност за най-добър растеж, и считам, че семената няма да покълнат в много горещо време. Вече покаралите марули трябва да имат някакво лятно засенчване.

      Пъпеш (Cucurbitaceae)

     Ротацията на културите може да бъде едно от най-добрите оръжия срещу вредители в градина, но не се прави ротация между пъпеш, тиква и краставица, тъй като всички са от семейство Тиквови.

Точното време за засаждане е другото оръжие срещу вредителите. Повечето тиквени растения не са много податливи към повечето насекоми, след като са минали етапа на разсад, така че опитайте или с по-ранни или с по-късни насаждения. Установил съм, че засадените през есента краставици и тикви са почти изцяло незасегнати от насекомите.

Не засаждайте пъпеши близо до картофи, но пък те растат добре с царевица и слънчоглед. Смята се, че грамофончето стимулира поникването на семената от пъпеш. Дебела восъчна хартия, поставена под пъпешите, държи настрана червеите, макар че и прахът от сабадила също е ефективен. (Виж Инсектициди, Ботанически, в глава Контрол на вредителите.) Листата на пъпеша, богати на калций, са подходящи за  компоста.

     Бамя (Hibiscus esculentus)

Това разпространено в тропиците на Стария свят растение се отглежда за своите незрели шушулки, които се наричат бамя или баян. Това е топлолюбиво растение, което ще расте там, където  пъпеши или краставици растат добре. Засаждам два реда, правя вада между тях и я покривам с мулч. От северната страна на бамята засаждам един ред от сладки камби, а от южната страна – ред патладжан. Всички са добре мулчирани с напредването на сезона. Когато времето става сухо, в средата на лятото, полагам градинския маркуч във вадата и поливам обилно, за да могат и трите вида растения да растат добре.

      Лук (Allium сера)

Лукът и всички членове на семейството на зелето се разбират добре помежду си. Лукът също съжителства добре с цвеклото, ягодите, доматите, марулята, градинската чубрица, и лайката (засадена нарядко), но не обича грах и фасул. Лукът може да се използва като защитен спътник за розите.

Тъй като личинките на луковата муха преминават от растение на растение, когато лукът е засаден в един ред, разпръснете лука в цялата градина.

      Магданоз (Petroselinum Hortense)

Магданозът, смесен със семената на моркова, помага за отблъскване на морковените мухи чрез неговия замаскиращ аромат. Той предпазва розите от бръмбарите. Засаден с домати или с аспержи, магданозът ще даде допълнителна жизненост и на двете растения.

Домашните птици от време на време могат да се пускат на свобода в лехите с магданоз, където има много магданозени червеи, които са ларвите на черната лястовича опашка (вид пеперуда).

Редица сортове магданоз, включително Хамбург (Petroselinum crispum latifolium), се отглеждат единствено заради месестите си корени, които се приготвят и консумират подобно на пащърнака.

     Пащърнак (Pastinaca sativa)

     Пащърнакът е древна култура, зеленчук за ценители. Той има няколко врагове сред насекомите и страда от малко заболявания, но и листата, и корените ефикасно отблъскват насекомите. Пащърнакът не мръзне и често е оставян в земята през зимата. Семената покълват бавно и неравномерно и не трябва да се използват, ако са на повече от една година.

Източници:http://back2nature.rocks
Преводач:  Елица Спасова

След като ви запознахме в предната статия с книгата за алеопатия “Морковите обичат домати” ще ви представим първа част от нея, а именно благоприятните и неблагоприятни съжителства между зеленчуците.

    Аспержи – Магданозът засаден с аспержите дава допълнителна енергия и на двете растения. Аспержите също така си съжителстват добре с босилека, който от своя страна защитава доматите. Те пък ще предпазват аспержите от аспержовите бръмбари, тъй като съдържат вещество наречено соланин. Но ако количеството на бръмбарите е много голямо, те ще привлекат естествения си враг, който ще регулира техния брой и ще направи пръскането излищно. Веществата получени от сока на аспержите се оказват много ефективни при защита на доматите, тъй като обиват нематодите.

В моята градина отглеждам аспержите в дълги редове. След като бъдат обрани младите стръкове през ранната пролет, засаждам домати от двете страни на реда с аспержи. Това съжителство спомага и двете растения да се развиват добре. Доматите също така потискат развитието на плевели покрай аспержите. Израстъците на аспержите не трябва да бъдат рязани до късна есен, тъй като корените се нуждаят от тях, за израстването на младите стръкове следващата пролет.

   Боб – Има най-различни видове боб, всеки от които има неговите подходящи и неподходящи „спътници”. По принцип всички видове фасул виреят добре, ако са засадени с моркови и карфиол. Морковите, особено, помагат на боба да расте по-добре. Фасула вирее също така добре заедно с цвеклото, а от своя страна е от помощ на краставиците и зелето.

Умерено количество боб засаден до праза и целината е от полза и за трите вида растения. Но ако е твърде нагъсто ще има задържащ ефект върху растежа на всички тези растения.

Засадения невен в редовете с фасул отблъсква мексиканския бобов бръмбар. Чубрицата спомага за растежа на зеления боб и подобрява вкуса му, както и го предпазва от бобовия бръмбар.

Растежът на бобовите растения бива ограничен ако са засадени до някой от членовете на луковото семейство. Те също така не обичат да си съжителстват с гладиолите.

Едрия фасул си отива идеално с царевицата, катерейки се усърдно по стеблото й, за да достигне до светлината. По този начин боба  действа като опора за царевицата срещу вятъра. Фасула също така увеличава азота в почвата, който е нужен на царевицата.

    Зелен боб – Хубаво е до него да бъде засадено умерено количество целина. По едно растение целина на 6-7 растения зелен боб. Той съжителства също така добре с краставиците. Тези растения взаимно си помагат. Взаимопощ зеления боб си оказва също така и с ягодите, когато бъде засаден между ягодовите редове. Така и двете растения растът по-бързо, отколкото ако са поотделно.

Зеления боб спомага и царевицата ако бъде засаден в редуващи се редове с нея. Също така той расте добре с чубрицата, но никога не трябва да бъде засаждан в близост до копър. Зеления боб не харесва също така лука, както и всички бобови растения.

    Цвекло – Расте добре до храстовидния боб, лука и алабаша, но не трябва да се засажда до увивния фасул. Синапа възпира растежа на цвеклото. Марулята и повечето членове на зелевото семейство са приятелски настроени към цвеклото.

Цвеклото и алабаша си съжителстват добре. Те са подобни култури и се хранят от почвата на различна дълбочина.

    Броколи – Като всички членове на зелевото семейство, броколите си съжителстват добре с ароматни растения като целината, копъра, лайката, градинския чай, ментата и розмарина, както и с картофите, цвеклото и лука. Не го засаждайте до домати, увивен боб или ягоди. Използвайте пиретрум (виж главата за контрол върху вредителите), за да предпазите броколитe от листни въшки, преди да са се разтворили пъпките му.

     Зеле – Семейство на зелето включва не само зелето, но също така карфиола, къдравото зеле, коларабито, броколите, брюкселското зеле, както и ряпата. Въпреки, че всяко растение от тази група е култивирано по различен начин, всички те са обект на едни и същи болести и вредители. Исопа, мащерката, пелина и божото дръвче спомагат за отблъскването на бялата зелева пеперуда.

Всички членове на семейството обичат ароматните растения или тези, които имат много цвят. Добри „спътници” са целината, копъра, лайката, градинския чай, ментата, розмарина, лука и картофите. Зелето не обича ягодите, доматите и увивния боб.

Растенията от семейството на зелето се нуждаят от обилно наторяване, затова е хубаво да се сложи много компост или добре разложила се кравешка тор, преди да бъдат засяти. Мулчирането ще помогне ако почвата бързо изсъхва в горещо време.

Ако зайците ровят редовете със зеле, засадето някое растение от семейството на лука сред зелките. Също така може да поръсите с пепел, алое на прах или лют червен пипер.

Обикновено корените на зелето и карфиола боледуват. Ако това се случи засадете ги в друга почва на някое различно място в градината. Направете дупка дълбока около 25 сантиметра и сложете обилно количество добре загнила тор. Сменяйте мястото на зелето в градината на всеки две години.

Ако зелето и броколите не израстват достатъчно, това е знак, че имат нужда от калциева сол, фосфор или поташ. Недостигът на бор може да причини изсъхване на вътрешността на зелето.

Пеперудите сами по себе си не са опасни и дори спомагат за опрашването на растенията. Всъщност техните гъсеници са тези, които нанасят вреди на овошките и полските култури. Бялата зелева пеперуда е може би най-вредната. Билките, които я отблъскват са – исопа, ментата, розмарина, градинския чай, мащерската и божото дръвче.

     Моркови – За да отгледате сладки на вкус моркови, почвата трябва да има достатъчно калциева сол, хумус и поташ. Прекалено многото азот, както и продължителното горещо време ще доведат до недобър вкус на морковите.

Лукът, празът и билки като розмарин, пелин и градински чай прогонват морковената муха, чиито личинки или ларви често нападат коренчетата на младите растения. Кокеша също помага срещу морковената муха, когато е засаден между морковите.

   Морковите е хубаво да се отглеждат заедно с домати – както и с марули, лук, праз, репички, розмарин и градински чай. От друга страна морковите не се обичат с копъра. Корените на морковите отделят вещества в почвата спомагащи растежа на зеления грах.

Ябълките и морковите трябва да се съхраняват далече едни от други, за да се предпазят последните от придобиване на горчив вкус.

   Карфиол – Може да предпазите карфиола от бялата зелева пеперуда ако засадите до него целина. Карфиола обаче не обича домати и ягоди. Екстракт от семената на карфиола спират действието на плесени и бактерии причиняващи гниене или изсъхване.

     Целина – Тя расте добре заедно с праз, домати, карфиол и зеле. Боба и целината взаимно си помагат. Някои градинари смятат, че най-добре е ако целината се засади в кръг, за да могат тънките и преплетени корени да създадат по-подходящо местообитание за земните червеи и почвените микроби. Целината и празът растът по-добре когато са окопани.

Доказано е, че кервиза и целината съдържат хормон, който има ефект подобен на инсулина, което ги прави отлична подправка за диабетиците.

По принцип насекомите не нападат целината, което я прави подходяща за засаждане с всички градински зеленчуци. Наземната част замръзва през зимата, но не и корените. От тях ще покарат нови листа със затоплянето на времето през пролетта. Листата на целината могат да се изсушат и използват през зимата.

    Грах – За по-голяма реколта, третирайте семената на граха и боба с инокулант, естествен бактериален агент достъпен под различни търговски наименования, който можете да намерите в градинските центрове и каталозите за семена. (Виж Инокулантите в главата за подобряване на почвата.)
Грахът расте добре с моркови,ряпа, репички, краставици, царевица, боб и картофи, както и с голямо разнообразие от ароматни билки. Не е хубаво да се засажда с лук, чесън и гладиоли.

Дървесната пепел, използвана около основата на граховите насъждения,подпомага контролирането на листните въшки.

    Фъстъци – Като членове на семейство бобови, фъстъците са добри почвени строители. В много райони на юг и югозапад те може да се отглеждат като втора култура след друг ранен посев, като например моркови или цвекло, които вече са били обрани. Те правят добро земно покритие в градината от млади ядкови дръвчета. (Виж Бобови растения в главата за подобряване на почвата.)

    Сладък пипер – Общите изисквания за сладките пиперки са изненадващо подобни на тези за босилека. Така че ги засаждайте заедно. Сладките пиперки растът също добре с бамя. И тъй като те са много крехки растения, бамята, растяща по-високо, служи като преграда срещу вятъра.

    Тиква – Тиквите растът добре, когато татула, който понякога е наричан трънна ябълка,е в непосредствена близост. (Виж главата за Диворастящи растения.) Тиквата расте също така добре с царевицата – практика, следвана от американските индианци,но тикви и картофи имат възпиращо действие едни върху други.

Близкоизточните народи смятат семената й за неизчерпаем източник на енергия, предлаган от щедрата природа. Както знаем днес, че няма тайнствени отвари за уморени любовници, така също ни е известно, че някои от старите рецепти са вършели видими чудеса – не чрез магия, а чрез добро хранене – и тиквените семки са наистина богати на витамини.
Разновидности на тиквата са били култивирани чрез семена, на които им липсва обвивката. Обвивката може да бъде отстранена, просто като се измият и изсушат семките. Те са вкусна лека закуска, когато са печени и леко осолени.

   Репички – Не сменяйте мястото на ряпата с това на зелето, карфиола, брюкселско зеле, къдравото зеле,броколите или ряпата тъй като всички са членове на семейство зелеви.

Подходящо е ранните репички да се сеят с цвекло, спанак, моркови,пащърнак. Посейте репичките заедно с краставици, тикви, дини и пъпеши, тъй като те отблъскват раирания краставичен бръмбар, и с домати, които отблъскват петнистия акар. Репички растат добре с къдравото зеле,храстовидния и увивния боб. Наличието на маруля през лятото ще направи репичките по-крехки. Тютюневият прах ги предпазва от листни бръмбари, а сокът от чесън от много заболявания. Репичката и исопа никога не трябва да бъдат засаждани близо едно до друго.

    Ревен – Това декоративно и полезно растение е добър спътник на растенията от сем. Лютикови(Aquilegia), като ги защитава от червения паяк.
Листата на ревена съдържат оксалова киселина. Те могат да бъдат сварени във вода, която да се използва като спрей, с който да се напои почвата преди сеитбата на растения от семейство Зелеви, шибой както и други семена, като по този начин ги предпазва от болести по корените. Спрея също така предпазва розите от зелената листна въшка.

От стъблата на ревена стават вкусни пайове и сладкиши, но листата им са силно токсични и понякога предизвикват кожно раздразнение. Все пак те са безопасни за компост.

Ревена, често наричан растението пай, технически е зеленчук, но се използва предимно за десерти. Той също е признат отдавна като слабително. Това е едно от най-старите градински растения, което Марко Поло е открил да расте в Китай векове назад.

    Козя брада – Понякога го наричат растението стрида. За да се постигне по-деликатен и различен вкус, млечните, с вкус на стрида корени се нуждаят от влажна, хладна, почва за поне четири месеца преди да достигнат зрялост.

Козя брада расте добре със синапа. Опитайте да я отглеждате и с дини. Засадете обичащата топло време диня няколко седмици по-късно от студенолюбивата козя брада. Нека дините изпълнят пространството между редовете, преди горещото сухо време да е дошло. Действайки като жив мулч, лозите на динята все пак позволяват светлината и въздуха да достига до листата на козята брада. Никога не използвайте семена на козята брада, които са на повече от година.

     Шалот – Той е по-деликатен на вкус от лука. Размножава се чрез засаждане на скилидките, които съставляват голямата глава. Той е добър за отглеждане с повечето градински зеленчуци, но също като лука и чесъна не трябва да се намира в близост до грах или боб.

     Спанак – Поради наличието на сапонини в състава си,спанакът е полезна предпосевна култура и добре вирее засаден с ягоди. (Виж сапонин в главата за подобряване на почвите.) BacillusThuringiensis (обитаваща почвата бактерия, която често се използва като биологичен пестицид – виж Борба с вредителите) може да се използва за контрол на насекомите.

     Тиква – Две или три репички, засадени във всяко гнездо, ще спомогнат за предотвратяването на насекоми по тиквата, така както и по краставиците. Оставете репичките да растат и дадат

семена. Латинките ще отблъснат буболечките по тиквата, както и цигарената пепел и други тютюневи остатъци, ако се сложат със семената при засаждане. Тиквите, които са засадени по-рано или по-късно от обичайното време, често избятват щетите нанесени от насекомите.

В началото на деня, преди слънцето да е силно,смръдливките по тиквите са мудни и в малка градина могат да бъдат отстранени. Има също така видове тикви устойчиви на насекоми.

     Сладки картофи – Сладките картофи обикновено имат висока енергийна стойност – само граха и фасула имат по-висока от тяхната. Те имат общ враг болест причинена от гъбичка, която предизвиква увяхване на стеблото, което може да се контролира със здрави, незаразени семена и чрез смяна мястото на културата. Белия кукуряк контролира редица ядящи листата насекоми. Ако зайци нападат сладките ви картофи – напръскайте ги с разредена рибена емулсия.

Домат – Домата и всички членове на зелевото семейство се отблъскват взаимно и трябва да се отглеждат отделно. Доматите също така не обичат картофи и копър.

Доматите ще защитават аспержите от аспержовия бръмбар. Тъй като те са нежни растения, засадете домати през късната пролет след като първата ранна реколта от аспержи е събрана. Доматите предпазват цариградското грозде от насекоми.

Те са съвместими с див лук, лук, магданоз, невен, латинка и морков. Луковици чесън засадени между растенията с домати ще ги защитават от бубите на червения паяк. Копривата растяща наблизо подобрява качествата на доматите при съхранение. Кучата лобода в малки количества също е от полза.

Въпреки че не съдържат фунгицидни елементи, доматите ще защитават розите. Активното вещество на доматените листа е соланин, летлив алкалоид, който може да се използва като инсектицид.

За да направите спрей за рози: Направете разтвор от доматени листа в сокоизстисквачката, добавяйки около 2 литра вода и една супена лъжица царевично нишесте. Прецедете и пръскайте розите, където не е удобно да засадят домати като придружители. Дръжте неизползваният спрей в хладилник.

Не засаждайте домати близо до царевица тъй като доматеният плодов червей е идентичен с царевичния червей. Не съдете също така близо до картофи, тъй като доматите ги правят по-податливи на картофения блайт (болест по картофите – Blight се отнася до специфичен симптом, засягащ растенията в отговор на инфекция от патогенни организми. Това е просто една бърза и пълна хлороза, покафеняване, след смъртта на растителните тъкани, като например листа, клони, клонки, или флорални органи. В съответствие с това много заболявания, които основно проявяват този симптом, се наричат попарване.).

За разлика от повечето други зеленчуци доматите предпочитат да растът на същото място година след година. Това е добре, освен ако нямате проблем с болест. В този случай засадете вашите домати на ново място. Тъй като доматите имат нужда от подхранване им слагайте достатъчно количество компост или угнила оборска тор. Мулчирайте и поливайте в сухо време, за да поддържате влажността на почвата и да предотвратите повяхването. Но никога не поливайте доматите отгоре, само отдолу и обилно. Ако пушите,не забравяйте да измиете ръцете си преди да пристъпите към работа в градината си, защото доматите са податливи на болести предавани чрез тютюн.

     Ряпа – Инцидент разкрил, че фия и ряпата са отлични другари. Семена от ряпа се оказали смесени с фий, които градинар засаждал и те се оказали съседи по неволя. Той открил, че по листата на ряпата напълно липсват листни въшки, които обикновено ги нападат. Явно това се получило понеже фията служела като подслон за калинките, които се хранели с листните въшки. На други места е установено, че дървесна пепел около основата на ряпата, ще защитава от различни бактерийни и гъбични болести.

Грахът засаден близо до ряпата взаимно си помага с нея. Семена от ряпа и репички смесени с такива от детелина ще засилят съдържанието на азот в почвата. При смяна мястото на културите добре е тези, които имат нужда от повече подхранване да бъдат сменяни с „по-леки” култури като ряпата.
Ряпата не харесва синапа. Не й сменяйте мястото с членове от семейство зелеви, като броколи и алабаш. Естествено присъстващо химично съединение в ряпата е смъртоносно за листни въшки, паякови акари, мухи, немски хлебарки и бръмбарите по боба.

Жълтата ряпа има същите предпочитания, като ряпата относно съжителтсвото с други растения, но изисква по-дълъг вегетационен период.

     Диня – Дините са подходящи за смесено засаждане с картофи, особено ако картофите са мулчирани със слама. Дините се нуждаят от много слънце, така че не ги садете в близост до високорастящи зеленчуци.

Източници: http://back2nature.rocks
Carrots love tomatoes
Преводач: Eka Delyan

Алелопатия – думата произлиза от гръцкото allelo, което означава “един на друг” и patho – страдание, болест или силна чувствителност. Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали, наречени алелохимикали, могат да бъдат отделяни както от живите му органи преди смъртта му, така и от гниещите му тъкани и да оказват върху целевите организми благотворно, но също така както е в повечето случаи  и  вредно въздействие. Съответно говорим за позитивна и негативна алелопатия.

Алелопатията е характерна за някои растения, водорасли, бактерии, корали и гъби. Взаимодействията, основани на алелопатия, са важен фактор при определянето на разпространението на растителните видове и се смята, че играе роля за успешното разпространение на много инвазивни растения. Алелохимикалите с отрицателни алелопатични ефекти например са важна част от защитата на растенията срещу растителноядните животни.

В последното столетие се появиха огромен брой публикации за алелопатията. От скоро тя е включена и в полезрението на устойчивото земеделие, което се означава като органично, алтернативно, възстановяващо, биодинамично, нискоразходно и запазващо ресурсите. В много части на света алелопатията се използва в земеделската практика при контрола на плевелите, системите за смесено отглеждане на култури, механизмите за кръговрат на веществата и земеделието с ниски вложения.

Алелопатията е за всички, които искат да се занимават със земеделие без употребата на хербициди, пестициди, фунгициди и всякакви други циди. Чрез прилагането й можем да защитим нашите посеви както от плевели, така и от нежелани животински вредители. Използвайки знанията на алелопатията ние защитаваме отглежданите от нас култури като ги комбинираме и засаждаме едно до друго или като засадим допълнително растение до нашите посеви. Например морковите и лука засадени един до друг се пазят взаимно. Съответно лука пази морковите от морковената муха, а морковите пазят лука от луковата муха. Латинката пък пази овощните дървета от листни въшки. За подробности относно алелопатичните връзки между растенията вижте този документ.

Невена гони зелевата пеперуда, гъсениците и къртици.

Латинката пази овощните дръвчета от листни въшки.

Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели.
Татула в съседство с зеленчуци ги обеззаразява от листни въшки.
Засадете целина със зеле. Първото няма да има ръжда, а второто – гъсеници на бялата пеперуда.

Салатата пази репичките от зелевата бълха.
Босилекът пази краставиците от маната, а хрянът ги пази от най-различни вредители.
Босилекът стимулира растежа на доматите.

Лукът, чесънът пазят ягодите от голи охлюви, мишки, гъби.

Моркови и лук или праз – взаимно се предпазват от морковена муха и лукова муха и молец.

Чесън или лук,  засадени между ягоди или магданоз – предпазват много добре тези растения от заболявания.

Праз,  разположен между целина – предпазва от ръжда по целината и нападение от трипс.

Бобови култури и целината (съотношение 1 към 6) или краставици – много полезна комбинация за добро развитие. Бобовите култури се засяват около гнездото на краставиците.

Спанак или салата до зелето  –  срещу земни бълхи.

Спанак или салата до зелето  –  срещу земни бълхи.

Тагетис и невен (Calendula) – предпазват от почвени нематоди. Тагетиса защитава доматите и патладжана.
Магданоз, засаден под доматите – засилва аромата.

Напръстникът  и момината сълза – подобряват качеството на доматите.

Латинката  –  повишава аромата на  репичките.

Коприва, отглеждана до етеричномаслени растения повиши съдържанието на етерични масла в тях до 80%.

Шипка, бъз и горчица –  полезни растения около зеленчуковата градина.

Репички и ряпа умножават земните бълхи, затова заедно с тях се засява салата, чиито листа отделят специфична миризма, прогонваща бълхите.

Зелето се комбинира с целина. Целината гони бялата зелева пеперуда, а листата на зелето пречат да се развива листната ръжда по целината.

Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.
Срещу мравките около кошерите се сее магданоз или лавандула.

Краставиците за да не се маносват, до тях се разсажда босилек.

Листните въшки по фасула се гонят, като между фасула се засажда чубрица.

Между редовете и в непосредствена близост на фасул, картофи и зеле не бива да садим лук, защото миризмата му потиска развитието на горните.

Зелето да се сади далеч от доматите и магданоза.

Магданоза и копъра да не се торят нито с изкуствен, нито с оборски тор, защото не стават ароматни, загубват ароматните си вещества.

Картофи – тук там между картофите се сее латинка или тиквички – гонят колорадския бръмбар. За целта тиквите цигулки са най-добри, защото пускат дълги малини и ходят из картофите да пазят.

Между ягодите се разсажда невен.

Повече информация за тайните на алелопатията и нейното прилагане  можете да намерите в книгата  “Tomatoes love carrots” – Louise Riotte. (книгата може да бъде отворена с програмата “Calibre“)

Източници: http://back2nature.rocks
Уикипедия

Един от най-ранните ми спомени от фермата на баба и дядо е как си играя около сухия зид, мятам камъчета и просто се мотая. Веднъж, поглеждайки надолу, видях едно малко стръкче, поникнало в стената, растящо в нищото, без почти никаква почва между камъните. От детско любопитство реших да го освободя от тежките камъни и да го оставя да расте самичко. Това беше преди 20 години…

Днес това стръкче е здравото дърво на снимката вляво – европейски ясен. Оцеляло е съвсем само при суша, обилни снегове, проливни дъждове и отрицателни температури, без никой да се грижи за него.

Докато седя в сянката му и планирам своята градина гора, съм любопитен да науча как дърветата процъфтяват без човешка намеса.

Как дивите ябълки, сливи и череши в близката гора растат здрави, а черешовото дърво, което посадих в градината си преди 5 години – загина? За да разбера това, е необходимо да се върна на мястото, от където дойде семето на този европейски ясен, и да посетя отново своя учител – гората.

Горите са наши учители

На около 50 метра от моята къща има гора. Често отивам там. Тя ми помага да се отпусна. Харесвам спокойните природни звуци, птиците и другите създания, падането на листата. Най-вече отивам там, за да наблюдавам и да се уча.

Ако ѝ се даде достатъчно време, всяка екосистема се развива подобно на гора. Това е крайното състояние, до което достига всяка екосистема – състояние, при което екосистемата става стабилна и самовъзпроизвеждаща се, и ако няма неблагоприятни външни влияния, ще просъществува неограничено.

Точно такава трябва да бъде и нашата градина гора. За да постигнем изобилие от плодове, ядки и треви, което да не изисква голяма поддръжка, трябва да създадем система, подобна на гората, където плодородието идва от различни източници – гъбите ни помагат, дивите животни са основният контрол на вредителите, почвата задържа вода като гъба и има голямо разнообразие от растения.

Трябва да създадем внимателно планирана и поддържана екосистема от полезни растения и да подражаваме на естествените условия, които се срещат в горите.

Проблемът обаче често е там, че започваме с голо поле, с бяло платно, и цялостният план ни изглежда непреодолим. Понякога дори четенето на книги, като „Edible Forest Gardens”, може по-скоро да усложни нещата, отколкото да ги направи по-лесни.

Когато създавах своята градина гора, разделих плана на малки, постижими стъпки. Искам да допусна колкото се може по-малко грешки и, ако трябва да съм честен – нямам време за грешки.

И така, нека да започваме и да видим как този процес ще ни помогне да превърнем голото поле в напълно функционираща екосистема, вдъхновена от горите.

     1. Какво искате от вашата градина гора?

Най-напред трябва да поставите ясни крайни цели на проекта.

Защо е важно това?

Когато имате ясна цел всичко става по-лесно. Знаете накъде да насочите усилията си и най-важното – знаете кои са приоритетите ви, върху какво да се концентрирате и какво да отложите за по-късно.

Помислете защо правите това: 1) за да бъдете по-независими; 2) за печалба; 3) за да отгледате здравословна храна; 4) за да образовате хората около вас; 5) за да създадете забавен проект за цялото семейство.

Както можете да видите, всеки от тези варианти изисква различни съображения за употребата на ценното ви време и пари.

Например, ако вашата цел е да получавате доход от вашата градина гора, ще е добре да проучите кои плодове или зеленчуци са най-търсени във вашия район и как да ги отглеждате по най-ефективния начин.

От друга страна, ако искате да сте по-независими, ще трябва да помислите как да създадете една разнообразна градина гора с възможно най-много плодове, зеленчуци, ядки и билки, за да можете да задоволите нуждите си и да спрете да бъдете зависими от пазара.

Не отивайте в крайности! Просто си дайте сметка от самото начало какво искате да постигнете.

     2. Проучвайте, наблюдавайте, анализирайте

На влизане в близката гора. Моят източник на вдъхновение, както и на много семена и млади растения.

• Проучете гората близо до вас, за да добиете представа кои растения растат най-добре във вашия район.

Започнете с небрежни разходки в гората. Когато планирате градината гора, трябва да се учите от местната екосистема и да се опитате да ѝ подражавате. Затова наблюдение-то е важно. То е начинът да откриете какви растения растат най-добре във вашия район.

Ще е хубаво да разгледате и определите кои растения процъфтяват. Както би казал Марк Шепърд: определете кои са многогодишните растения, наблюдавайте как растат във връзка едно с друго и си водете бележки за отделните видове. След това може да използвате този списък, за да намерите заместители на дивите растения, които да отглеждате в горската си градина.

Тази стъпка е решаваща, защото, ако искате да създадете една ядивна градина гора, която изисква по-малко грижи и поддръжка, трябва да отглеждате видове, които са добре адаптирани за вашето място.

Ако възприемате природата като ваш помощник и използвате природните тенденции на местната растителност, тогава със сигурност ще полагате по-малко работа. Това е един от основните пермакултурни принципи – да се работи заедно с природата, а не против нея.

Например, когато се разхождах в моята гора, забелязах бъз, лешници, глог, липи, череши, ябълки, хвойна… списъкът е дълъг. Познайте какво ще расте в моята горска градина?

Освен това ще взема семена от тези установени видове и ще ги използвам като първоизточник на моите растения.

• Седнете спокойно и наблюдавайте своето място.

После седнете на мястото, където ще се намира бъдещата ви градина. Няма значение дали ще е за 5 или за 50 минути, просто седнете спокойно. Донесете си кафе или чай и наблюдавайте какво се случва около вас. Нямате конкретни задачи, просто се потопете в мястото и изучавайте животните, почувствайте вятъра, заслушайте се в звуците на заобикалящата ви природа. Можете да научите много неща, като просто седите спокойно.

Едно от най-добрите ми хрумвания, което ми спести много време, се появи точно, когато наблюдавах мястото си. От години се опитвах да поддържам живия плет, като го подрязвах всяка година, а той продължаваше да прораства отново и отново. Това безсмислено поведение изискваше голяма доза работа, тъй като винаги откривах, че се боря с естествените склонности на плета.

Това беше така, докато един ден, седейки спокойно и наблюдавайки плета, достигнах до лесно решение на проблема. Зададох си един прост въпрос: как мога да оставя природата да свърши моята работа? Докато наблюдавах плета по-внимателно, осъзнах, че някои от видовете, растящи там, всъщност са полезни в комбинация с други видове. Бях планирал, така или иначе, да отглеждам тези други видове там.

Ако просто позволя на тези други видове да растат там, те в крайна сметка ще пораснат и потиснат тези, които искам да огранича. По този начин няма да има нужда безсмислено да се реже всичко година след година. Понякога сме прекалено погълнати от работа, за да достигнем до решения, които всъщност ще ни улеснят много.

Ако си позволим да наблюдаваме, мислим и задаваме правилните въпроси, това ще ни помогне да спестим време, пари и ненужен труд.

Тези моменти на наблюдение помагат да добием ясна представа за нещата и ни разкриват изобилие от информация за мястото.

• Измерете мястото и направете груба карта.

Време е да си сложите шапката на пермакултурен изследовател и да започнете да си водите бележки за мястото. Запишете всичко относно положението с водата, климата, почвата, наклона, изгледа, животните.

Пейзажът, който виждате около вас, и неговата екосистема са формирани от взаимодействието между климата, релефа на земята, почвата и всички живи същества. Затова, за да разберете по-добре вашето място, трябва да анализирате тези елементи или части от тях, един по един.

Тук е моментът да бъдете активно въвлечени и да обходите мястото, да направите проучвания и да наблюдавате различните природни процеси. Може да изпозвате модерните технологии, за да разберете по-лесно особеностите на атмосферното време, формата на терена и движението на водата през терена.

Също така може да си поизцапате ръцете и да изследвате почвата си, нейната структура и биологично разнообразие. Може да направите лабораторен анализ на почвата и да експериментирате сами с някои прости тестове.

Например: аз изкопах дупки на различни места и ги напълних с вода, за да видя колко е пропусклива почвата.

Въз основата на събраната информация начертайте елементарна карта на ръка или използвайте Google Earth като основа и напишете отгоре бележките си. Също така може да направите няколко тематични карти за всеки един от компонентите на пейзажа, които сте анализирали.

Картата би трябвало да ви покаже къде е потенциалът на мястото и какво да проектирате.

    3. Проектирайте оформлението и изберете растенията.

Седемте слоя на градината гора. Илюстрация от “Градината на Гая” от Тоби Хеменуей. Отличен източник  за справка при проектирането на градина гора. 1. Слой на високите дървета. 2. Слой на ниските дървета. 3. Слой на храстите. 4. Слой на билките. 5. Покривен слой на земята. 6. Слой на увивните растения. 7. Слой на корените.

Изберете генерално оформление – овощна градина, гориста местност, савана

Съществуват 4 основни оформления, които определят крайния вид на градина гора. В книгата “Edible Forest Gardens” Джак и Тоенсмайер предлагат повече варианти, но аз ще ги сведа до основните:

      1. Екосистеми тип савана – засаждане на дървета в редици, на голямо разстояние едно от друго, и засаждане на съвместими растения в получените алеи; комбиниране на гориста местност с пасища за животни; примери – Марк Шепърд/Грант Шулц.

      2. Овощни градини –гористи местности, в които дърветата са на еднакво разстояние едно от друго; примери – Пермакултура в овощната градина, Дейвид Холмгрен.

      3. Гориста местност – от среден до късен етап на развитие  – на това се опитваме да подражаваме. Примери – Робърт Харт, Мартин Кроуфорд.

     4. Гора със завършен горен етаж – крайната точка на развитие е напълно развита гора. Примери – гората във вашия район.

Кое оформление ще е най-подходящото за вас зависи от вашите цели и характеристики на мястото ви (климат, терен и т.н.). Различните системи изискват различен подход при проектирането и поддържането на мястото.

Типът савана е основан на дизайн, подходящ за производство на плодове, ядки и билки с търговска цел. Обикновенно се прилага в по-големи мащаби. Това е оформление с равноотстоящи редове, които позволяват ефикасно събиране на реколтата с машини.

Третият вид оформление, който наричаме овощни градини, са кръстосани системи, които може да прилагате както с търговска цел, така и за домашно потребление. Оформлението също има равноотстоящи редове, но пермакултурните овощни градини обикновенно се реализират в относително по-малки мащаби.

Този трети тип оформление предлага най-много възможности за разнообразние, интересни, сложни и плодоносни схеми на засаждане на дървета, храсти и треви.

• Започнете с изграждането на инфраструктурата

Започнете проектирането, имайки предвид скалата на неизменност, и планирайте най-напред водата, достъпа до мястото и постройките. Хубаво е да се започне с тези неща, защото те ще бъдат най-постоянните елементи във вашата градина гора.

Това включва обмисляне на най-подходящите места за вашите водни резервоари, напоителните канали и други водни елементи. Също така планиране на точките за достъп, различните сгради и огради.

Планирането на водата е първостепенно, тъй като водата е приоритет номер едно за всяка пермакултурна система. Водните системи, които разработите на този етап ще се превърнат в постоянна особеност на мястото, която другите инфраструктурни компоненти ще следват.

Веднага след проектирането на водните системи, обмислете къде ще поставите вашите пътеки. Тяхното разположение ще определя вашето придвижване сред вашата градина гора за много години напред. Затова помислете много добре относно тяхното потенциално разположение. Веднъж поставени, е трудно да бъдат преместени.

Разположението на оградите следва схемата на достъп. Чрез тях може да разделите вашата горска градина на няколко различни зони. Правейки това, ще можете да се грижите и да ги защитавате поотделно, ако е необходимо. Накрая помислете къде ще бъдат разположени сградите, ако ще има такива.

Добрата инфраструктура е жизненоважна за намаляване на поддръжката, максимизиране на добива и създаване на хабитат за полезни животни.

• Направете списък с главните растения, които искате да отглеждате

Направете списък с главни растения – желаните от вас видове и тези, необходими за конкретните цели на вашата градина гора. Вземете предвид екологичните функции, необходими в градината, като например произвеждането на храна, получаването и задържането на специфични вещества в почвата, полезни за насекомите нектароносни растения и покритие на земята, което да предпазва от плевели.

Създайте списък за всяка една от тези категории, направете проучване и си набележете всички растения, които искате да засадите. Ако някой от желаните видове няма как да бъде отгледан на вашето място, можете да намерите негов еквивалент, подобен вид растение, който запълва същата екологична ниша в подобни на вашия хабитати.

За тази цел може да използвате климатично-аналогични видове. Основавайки се на климатичната класификация на вашето място, можете да намерите почти идентични климати по цялата земя. След това, чрез проучване на растенията в тези райони, може да намерите най-различни интересни видове, които даже не сте предполагали, че можете да отглеждате.

Все пак отглеждането на видове, които не са местни, може да е в противоречие на природните тенденции на вашето място. Може да се улесните, като се фокусирате върху това, което е доказано работещо. Ето какво имам предвид…

Въз основа на наблюдението на местната гора, което сте направили в първа стъпка, имате някаква идея какви видове растат най-добре във вашия регион. Тези местни и натурални видове са част от вече функциониращата и процъфтяваща екосистема. Всичко, което трябва да направите, е просто да имитирате тази екосистема на вашето място, като използвате по-продуктивни еквиваленти на тези видове.

Убедете се, че сте включили тези растения във вашия главен списък!

• Създай Гилдии от главния си списък с растения

Това е сърцевината на горското градинарство. Искаш да създадеш ефективни поликултури, които си поделят ресурсите и взаимно се подкрепят. Но как да подбереш правилната комбинация от растения? Ето няколко препоръки от книгата Edible Forest Gardens /Ядливи горски градини/.

Можеш да изградиш гилдия въз основа на това какво знаеш или предполагаш за растенията, техните подходящи места и взаимоотношения. По този начин ще създадеш нови и необикновени съчетания чрез експериментите си.

Можеш да комбинираш произволно. Много хора просто подбират група интересни растения накуп и чакат да видят какво ще излезе. Въпреки, че може от време на време да се постъпва така за по-интересно, ако цялата градина се стопанисва по този начин, това вероятно ще доведе до разочарование.

Също можеш да опиташ да пресъздадеш нечие местообитание и да използваш съществуваща екосистема за пример при проектирането, включвайки видове направо от екосистемата-образец. Тази екосистема-образец може да бъде местната гора.

Това може би е най-лесният начин, за да успееш. Така не измисляш нещо ново, а по-скоро взаимстваш това, което вече работи в природта. Всичко, което трябва да направиш е да наблюдаваш как местните растения растат, взаимодействайки си едно с друго и да имитираш това в твоята градина гора.

• Проектирай част по част – определи пространства за засаждане и отстояния между растенията

Проектирай една по една всяка част. Частта може да представлява  ред, очертание (често по денивелационна линия или граница б.пр.), или растения, обединени в едно пространство. Най-важната страна от проектирането на дадена част е да определиш разстоянията при засаждане. Това можеш да сториш, като ползваш ‘правилото за допир на короните’ и разполагаш отделните дървета на отстояние един диаметър на короната при максималния й размер.

Обикновено най-голямата грешка, която хората правят е прекалено гъсто засаждане, при което короните на дърветата се преплитат и блокират една друга. Става да постъпиш така, когато засаждаш преграда или жив плет, но иначе това натоварва растенията и ограничава растежа им.

В книгата си, Creating Forest Gardens /Създаване на Горски Градини/, Мартин Крофърт препоръчва увеличаване на разстояниято около всеки дървесен вид с 30-50%, ако искаш повече слънце за растенията от долния слой. Също така е удачно да засаждаш по-отдалечено от ‘допира на короните’, когато почвените условия са ограничаващи. По този начин  намаляваш евентуалното съперничество над ограничените ресурси.

4. Подготви мястото

Подобряване на почвата на моето място, част по част. Водозадържащ канал с насип от камъни, посят със смес от червена детелина и многогодишен райграс като почвена покривка.

• Пригоди мястото си, ако се налага

Ако започваш от нулата с голо поле, по всяка вероятност там вече ще растат разни неща и ще ти се наложи да пригодиш своето място съобразно това – разчистиш нежеланата растителност и да оставиш това, от което виждаш полза. Можеш да ползваш всяка достъпна биомаса за мулч – компост, дървени стърготини, дърва за огрев.

Аз примерно си оставям няколко диви сливи и с шредер (дробилка за клони) правя известно количество мулч от клоните, които не ми трябват. Допълнително ще използвам дървесината за повдигнатите лехи тип „hugel”.

• Оформи земята в своя полза и подобри способността й да задържа вода

След като разчистиш растителността можеш да започнеш изкопната дейност по оптимизация на задържането на вода. Това включва оформяне на земята по начин, който влияе способността й да задържа вода, както и нейното разпределение и съхранение.

Това, което трябва да направиш е да забавиш и разпределиш водата, която се появява под формата на дъжд. Почвата е най-евтиното място за съхранение на водата, и в същото време е най-големия резервоар за съхранение на повечето места. За да постигнете всичко това, може да използвате две много известни техники: оране на „ключови линии” и изкопаване на задържащ водата канал с насипи.

Следвайки всичко това, вашата цел е да уловите колкото се може повече дъждовна вода и да я съхраните за сухите периоди. Може да постигнете това като изкопаете езерца, които ще съхраняват водата и отводнителни канали, които ще разпределят водата до различни части на мястото, когато е необходимо.

Дали ще използвате една или двете от тези стратегии зависи от условията на вашето място: климат, терен, почва и др.

Мисля, че въпроса “Да правя ли водозадържащи канали или не?” е в главата на всеки. Ако се двуомиш ти препоръчвам да погледнеш тази тарикатска таблица от Ben Falk.

• Изгради инфраструктурата и постави напояването, пътеките  и оградите.

След като приключиш с изкопната дейност започни с най-трудите, важни или постоянни части от ядливата гора.

Направи план на пътеките минаващи през мястото ти, тъй като те определят различните зони за отглеждане.

Ограждането на парцела е следващата важна стъпка. Не би искалсърни, койоти, кенгурута, овце или зайци да си похапват от младите ти растения.

Ако се налага постави напояване и резервоари за вода. Няма как да се престараеш, когато става дума за подсигуряване на достатъчно вода през месеците на суша.

• Надгради своята почва и подобри структурата й

Повечето от вас ще се изненадат, но подобряването на почвата преди засяване спестява време. Ако изчакате една година и подготвите почвата през това време, и след това садите и сеете – втората година дава по-добри резултати, отколкото ако почнете да използвате земята веднага.

За подобряване на почвата през този период може да използвате неща като компост, компостен чай, тор или покривни култури. Всичко това се прави с цел да се подобри плодородността на почвата. Въпреки това някои хора възразяват срещупървоначалното подобряване на почвата.

На теория почвите на ядливите гори имат 10 пъти по-високо присъствие на гъбни, отколкото на бактериални организми. Добре е да си поставиш за цел да пресъздадеш тези условия.

В началото вероятно ще започнеш от голо поле и целта ти е непрекъснато да подтикваш своята почва към гъбно господство. Можеш да сториш това, като инокулираш (заразиш) почвата с мицел или покриеш с растителност, подходяща за зелено торене – Michael от the Holistic Orchard препоръчва червената (ливадна) детелина Trifolium pratense или пурпурната (италианска) детелина Trifolium incarnatuz, понеже тези две азотофиксиращи бобови култури имат по-силна предразположеност към гъбна микориза (симбиотични взаймоотношения между растение носител и мицел). Накрая разпръсни мулч с дървесен произход навсякъде, за да захранва мицела в почвата.

За повече информация относно как да подобриш почвата в своята ядлива гора прочети моя Пълен Ръководител за Изграждане на Богата Почва, Имитирайки Природата.

5. Набави си растенията и започни да засаждаш

Тук взимам малко резници на Juniperus communis (обикновена хвойна) от местната гора. Набавям си растения по евтиния начин.

• Създай разсадник или си купи растения – изборът е твой

Сега, след като цялата подготвителна част е приключена започни да засаждаш. В общи линии имаш две възможности: да си отгледаш собствени дръвчета или да си вземеш фиданки.

Ако разполагаш с малък бюджет бих ти препоръчал да отгледаш повечето от дърветата си сам. Независимо от бюджета ти препоръчвам да се научиш как да си отглеждаш сам дърветата. Това е едно от най-важните умения, което може да придобиеш като човек практикуващ пермакултура. А и понякога е много вероятно дървото, което искаш да си засадиш да не се продава.

Да си отглеждаш сам дървета е като да си печаташ сам пари. Всъщност е доста просто и не се нуждаеш от толкова много място. Можеш да прочетеш моята публикация на тема ‘Как да изградиш Малък Пермакултурен Разсадник и да отгледаш хиляди дървета сам’ и да започнеш своят разсадник още днес.

Друга възможност е да купиш млади дръвчета от разсадници. Тези дръвчета ще са по-скъпи, вече ашладисани и вероятно вече навършили 1 – 2 години. Въпреки това по този начин можеш да получиш незабавна овошна градина, без занимавката да я отглеждаш сам.

• Раздели проекта си на етапи и засаждай спрямо тях

Засаждането на ядлива гора може да се осъществи поетапно или наведнъж. Все пак едва ли ще свършиш всичко от раз, а по-вероятно ще създаваш своята градина гора поетапно и в продължение на няколко години. Всичко, което трябва е да си определил къде ще бъдат растенията и след това всичко е въпрос на запълване на това място с различни растения.

Това обикновено включва засаждане на живи плетове и/или дървета, изграждащи горската корона през първите година – две, а после храсти и слоя на почвопокривната растителност. Ето и препоръка от книгата на Мартин Крофърт Creating a forest Garden /Създаване на Градина гора/:

Прегради срещу вятъра – живи плетове и буферни зони>>слой образуващ короната, включващ азотофиксатори>>храстовиден слой, включващ азотофиксатори>>многогодишен/почвопокривен слой>>едногодишни, двугодишни и увивни.

Въпреки това в началото ще има много светлина и свободно пространство, така че можеш да го ползваш за производство на едногодишни зеленчуци.

• Най-накрая сложи растенията си в земята

Няма да влизам в подробности относно това как е редно да се сади. За подробно обяснение стъпка по стъпка гледай Документалния филм за Пермакултурно овощарство, където Стефан обяснява как се сади  изключително детайлно.

На кратко просто се увери, че си изкопал достатъчно голяма дупка за засаждане, разпери корените и напръскай с микоризен инокулант (материя, най-често воден разтвор, колонизирана от микоризен мицел), после запълни дупката с почвата и си готов.

Почти винаги трябва да използваш пластово мулчиране след засаждането за контрол на плевелите. Освен ако почвата не е много бедна не добавяй допълнителни материали към нея. И най-важното, не забравяй да мулчираш с подходящия материал за целта. Тъй като ще отглеждаш многогодишни растения, трябва да захраниш гъбите в почвата с дървен мулч.

Заключение

Създаването на градина гора е многостепенно действие и няма нужда да минаваш през всяка от описаните по-горе стъпки в същата последователност. Идеята на тази публикация е да ти даде структура за планирането и засаждането на твоите първи дървета.

Има три основни книги, които бих ти препоръчал ако сериозно възнамеряваш да започнеш създаването на градина гора : Edible Forest Gardens vol.1, Edible Forest Gardens vol.2, Creating a Forest Garden.

Цялото ръководство може да изтеглиш от тук.

Източници: http://back2nature.rocks
 Permaculture apprentice

Преводачи: Юлия Иванова, Стоян Георгиев