Как българска технология спаси пчелите в Австралия

Сергей Петров.

© Цветелина Белутова, Капитал

Сергей Петров.

Жуженето на пчелите в кошер в Австралия звучи странно. Екипът, който ги слуша в България, убеждава пчеларя на другия край на света да отвори кошера, въпреки че е зима и е опасно. Така той успява да спаси семейството от болестта американски гнилец, която е широко разпространена и унищожителна. И по-важното – успява да предотврати разнасянето ѝ в Австралия, където и досега случаите не са толкова много и пчеларите са задължени да избиват заразените семейства, за да предпазят всички останали.

Това не е научна фантастика, а реална история. Разказа я Сергей Петров – основателят на стартиращата компания Pollenity (преди известна като Bee Smart Technologies), на семинара „Единния цифров пазар – предизвикателства и постижения“ в Брюксел тази седмица. Pollenity получи през 2016 г. финансиране от ЕС в размер на 210 хил. евро, за да развие „умно“ оборудване за кошери, което да следи състоянието на пчелите и да информира за аномалии хората, които се грижат за тях.

В последните години населението на планетата се е удвоило, но броят на пчелните семейства е нараснал само с 30%, посочи Петров. А от тях зависи наличието на 70% от храната на хората.

Недостигът на пчели е довел до това, че в САЩ опрашването чрез пчели вече е платена услуга – градинарите викат пчелари от различни щати, за да се грижат за посевите им. Но това не решава проблема, напротив – пчелите умират от местенето и всяка година американските пчелари губят между 33% и 45% от тях.

Решението на Pollenity е да създаде базирано на сензори устройство, което се поставя в кошера и събира информация за влажността и температурата, а освен това слуша жуженето, което показва моментното им състояние.

През 2018 г. компанията е пуснала на пазара сензорите и умните си кошери; първата продажба в България е била през април, а през юни първият продукт заминава за Израел. Сега клиентите им са на пет континента, няколкостотин устройва са при бизнеса, но много повече са отишли при университети и изследователи, като целта е да се работи за подобряване на технологията.

Как българска технология спаси пчелите в Австралия

© Цветелина Белутова, Капитал

„За съжаление, и ние осъзнаваме, че технологията е прекалено скъпа за българския пазар, което е и причината да имаме, мисля, около пет клиента в България само. Повечето от тях са в Щатите.“, каза Петров пред „Дневник“. „В България има над 18 хил. регистрирани пчелари и се казва, че има около 33 хил. общо (с нерегистрираните, бел. ред.) Това е доста за малък регион като България, ние имаме традиции в пчеларството, което е страхотно. Всеки познава пчелар или има пчелар в семейството си. Моята лична мисия е и след десет години да е така.“

„Едно от нещата, които искаме да изпълним в най-скоро време, е да има субсидия за тази технология. Ние сме технологично ограничени да свалим цената прекомерно и това, разбира се, изисква време“, коментира Петров. Но според него още преди компанията да успее да направи продуктите си по-евтини, пчеларите биха могли да разчитат на европейско финансиране за тях. „Не само че те ще се грижат по-добре за пчелите си, а ще имат възможност да споделят информация за своите пчели с изследователи, които да помогнат впоследствие да се създадат глобални практики.“

Източници: https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/02/10/3387994_kak_bulgarska_tehnologiia_spasi_pchelite_v_avstraliia/?fbclid=IwAR2rpIQWvD-mfEg3fjrsrlufIu__9Ru0YneuIiKhGbHperGfGIc9wnIiUMg#comments-wrapper
http://www.capital.bg/
© Цветелина Белутова

IC си осигури и лаборатория за изследване на конопа в Македония

https://cannaroots.bg/ic-s-laboratoria-za-izsledvane-na-konop-v-makedonia/Компанията International Cannabis (IC) наскоро закупи Balkan Cannabis, придобивайки дялове в конопения пазар на България и Македония. Сега от IC обявиха, че благодарение на сделката вече имат и дял от фармацевтична компания, базирана в Македония. Става въпрос за  Alkaloid AD Skopje.

Alkaloid  е със седалище в Скопие, Македония и разполага с над 1800 служители. Компанията поддържа мрежа от 16 световни дъщерни дружества, разположени в различни юрисдикции, включително България, САЩ, Русия, Швейцария, Хърватия, Словения и Турция.

Алкалоид притежава и управлява консорциум от фармацевтични и козметични заводи, включително сертифицирани съоръжения, пригодени за производство на твърди перорални лекарствени форми и генерични лекарствени продукти за локално приложение. Компанията отчита приходи от над 171 млн. долара, според финансовите отчети, одитирани от 2017 г.

Опитът й е осем годишен само в  производството на фармацевтични продукти, козметика и обработка на ботанически материали. Фармацевтичните производствени съоръжения и изследователските лаборатории на Alkaloid притежават портфолио от редица индустриални сертификати.

IC тества конопа си в Македония

Интересът на International Cannabis (IC)  е логично допълнение към съществуващото портфолио от балкански медицински канабис и използването на КБД.

Неотдавна Alkaloid разкри Институт за развитие и контрол на качеството на 1540 кв. Става въпрос за изследователска лаборатория с 8 милиона евро инвестиции, оборудвана с революционно пилотно производство и оборудване за тестване. IC възнамерява да използва Института за провеждане на изследвания за канабиноиди и тестове за контрол на качеството на източноевропейските   култури.

„Акциите на International Cannabis в Alkaloid предоставят на компанията доминиращ регионален партньор с повече от осем десетилетия опит в производството на фармацевтични продукти. Разширения сертифициран производствен отпечатък на Alkaloid и най-съвременните изследователски съоръжения ще ни позволят да продължим своите канабиноидни изследователски инициативи. Също и допълнително да усъвършенства компетенциите си в областта на CBD”, каза Юджийн Беукман, главен изпълнителен директор на IC.

Участието на компанията в Alkaloid създава материална синергия с предстоящата стратегия за пускане на пазара на International Cannabis. През последните 12 месеца International Cannabis събра най-пълния портфейл от международни активи на канабис и КБД на пазара. Това сигнализира за преминаването му към операции на пълно оползотворяване.

IC планира да се възползва от обширния експлоатационен опит на Alkaloid, за да оптимизира своите възможности за обработка на Канабидиол. Плановете са и за сътрудничество за производство на бели етикетирани козметични продукти на базата на КБД и локални мазила. Световният пазар на конопа е оценен на 5,7 млрд. долара през 2018 г. и се очаква да нарасне до 22 млрд. Долара п до 2022 г.

Източник: https://cannaroots.bg/ic-s-laboratoria-za-izsledvane-na-konop-v-makedonia/



Кой се страхува от конопа? История за едно растение приятел на човека


Може ли природата да бъде забранена? Какво е коноп и кой го е използвал?

Искра Ценкова – Земеделската култура може да спаси света, твърдят учени

Казват му трева, марихуана, гръсти, канабис, джойнт или просто коноп. Надали има друго растение, забулено с толкова много митове и легенди, преследвано и издигано в култ едновременно. Някога конопът е избуявал в почти всеки български двор, растял е на воля из нивите, сеели са го в градините – за да пази зеленчуците от подземни вредители – попови прасета, слепи кучета. Още в древността правели от него дрехи. Топели го в реката, за да омекне, после го биели, ужасно миришел, а от ликото му правели здрави въжета. Тази технология е много стара, само най-възрастните у нас я помнят. Още преди хилядолетия човечеството правело от конопеното влакно и хартия. После или едновременно с това човекът открил, че конопът става и за пушене. Изсушените му цветчета привикват доброто настроение, гонят болката. Днес канабисът е признат за третата най-употребявана субстанция за развлечения след алкохола и тютюна, в списъка е на най-тежките наркотици, отглеждането и разпространяването му е процъфтяващ бизнес. Но за един стрък трева у нас и в много други страни по света може да се влезе и в затвора. Все още никой не е доказал на 100%, че растенията от семейство Конопови при честа употреба не водят до зависимост, при това към по-тежките дроги. По-скоро се срещат случаи, които сочат обратното. Така че внимателно с тревата!

Покрай психотропните си свойства конопът е изцяло демонизиран, дори когато става въпрос за Cannabis sativа – промишлената култура, изчезнала напълно у нас през последните години. Индустриалният коноп и марихуаната, отглеждана за нелегалния пазар, всъщност се различават по съдържанието на психоактивното си вещество делта-9-тетрахидроканабинол. В цветовете на първия то е между 0.5 и 1%, а на дрогата – между 3 и 20%.

Акад. Иван Странски разказва в книгата си “Диви и културни растения в България“, че според Херодот чудодейният коноп се отглеждал от скитите и траките през V в. пр.н.е., а от тях е преминал към гърците и славяните. Авторът посочва и различни стари библиографски източници, свидетелстващи, че конопът в далечното и в по-близко минало у нас е имал стопанско значение. През 1525 г.

се е облагал с данък десятък

а през 1880 г. белгийският консул в София отбелязва в един от докладите си, че конопът е едно от основните земеделски растения на България. През 1891 г. правителството подпомага безвъзмездно земеделските стопани, като раздава 1000 кг семена от болонски коноп в Пловдив и околните села. През 1892 г. първият Български земеделско-промишлен събор в Пловдив препоръчва конопът да бъде включен между 12-те насърчавани земеделски култури, които се освобождават от всякакъв данък в продължение на 10 години. В резултат на тази политика площите, отглеждани с влакнодаен коноп в Пловдивско, са нараснали от 630 дка през 1893 г. до 1686 дка през 1896 г. През 1909 г. Министерството на търговията и земеделието осигурява семена с отстъпка на кооперативните организации. Още един интересен факт: „Според проучванията на акад. Странски в България след Освобождението са правени неуспешни опити за въвеждане на канабис с цел добив на наркотични вещества”, отбелязва доц. Виолета Божанова от Института по полски култури в Чирпан. У нас с коноп са били засети огромни площи в Силистренско, Плевенско, Врачанско, Видинско, сеел се масово и във Варна, а в градовете са работели големи конопени фабрики. Влакнодайното растение е било основна суровина и на голямото текстилно предприятие „Рилски лен“. По данни на НСИ през 1939 г. у нас с коноп са засети 67 424 дка. Десет години по-късно те са 180 283. Пикът е през 1952 г., когато конопът заема 250 053 дка, т.е. повече от площта, засята с тютюн в наши дни. И от площите на картофите, на овеса, на ръжта или на промишлените пресни зеленчуци. През 1990 г. производството на коноп рязко пада на 517 дка, през 1993 г. на 50, когато конопът вече се култивира предимно за семена и за поддръжка на генофонда. По данни на МЗХ през 2010 г. е издадено едно разрешение за отглеждане на коноп като разсадената площ е била в размер на 6.5 дка. След това влакнодайната култура не фигурира в статистиката. В същото време сме сред водещите производители на нелегалната дрога в света.

Отглеждането на промишлен коноп у нас не е забранено като в САЩ и редица други държави. Но утежнената процедура за набавяне на разрешителни, специалният режим, съпроводен с лабораторни изследвания, явно отказват и най-предприемчивите. Днес промишлен коноп сеят едва 30-ина страни в света, които предлагат на световния пазар ценните му продукти – влакна, семена и масло. ЕС отпуска субсидии за отглеждането и преработката с условие, че сортовете не са със съдържание на тетрахидроканабинол, превишаващо 0.2%. В Германия например субсидията е 60 евро на декар. В САЩ обаче конопът е абсолютно

забранен за отглеждане още от 1937 г.

Преди това е смятан за полезен – тези, които не са го произвеждали, са били преследвани от закона, налагани са им солени глоби. Въпреки това през 1985 г. медицинското приложение на синтетичeн ТНС (delta-9-tetrahydrocannabinol – психоактивното вещество в марихуаната) е разрешено под търговското наименование „Marinol”.

Англия и Шотландия също ценят още от древността конопа и насърчават отглеждането му. Думата „коноп“ влиза дори в топонимията – Hempshir, Hempphill, Hempriggs.

През 1533 г. Хенрих VIII издава указ, според който всеки земеделски производител на всеки 6 декара насаждения трябва да сее една четвърт акра коноп. Лечебните свойства на растението са известни на английската медицина още от средата на XVIII в. Тинктурата от канабис се използва за лечение на мигрена, нервна възбудимост, заболявания на стомашно-чревния тракт. Средновековните лечители издигат канабиса в култ, повечето манастири садят тревата като лекарство.

„Истинската причина за изваждането на канабиса извън закона няма нищо общо с ефекта, който има растението върху човешкия разум и тяло. Марихуаната е огромна заплаха за нефтените компании, алкохолната и тютюневата индустрия и за голям брой химически концерни. Редица големи индустрии с огромни капитали и влияние полагат неистови усилия да запазят тайната за марихуаната от хората чрез средствата на дезинформацията“, твърди статия на Дъг Ърчи, разпространявана и у нас.

“Много от привържениците на марихуаната казват – тук има световен заговор. Не, има корупционна схема“, убеден е Юлиян Караджов, доктор по биология. В началото на 30-те години Уилиам Рандолф Хърст, вестникарски магнат, взема голям заем от банка, за да купи нова технология за производство на хартия от химическия концерн „Дюпон“. В заговора са забъркани както шефът на банката, който е и финансов министър по съвместителство, така и племенникът му, шеф на федералното бюро по наркотиците, а целта му е да се игнорира конопената индустрия, чиято по-евтина и по-качествена хартия ще срине бизнеса на Хърст по старата технология. Конопът трябва да бъде заличен, забранен. Как? Ами, нали става и за пушене? Значи е наркотик, най-вредният. Вестниците на Хърст излизат с огромни статии срещу конопа, който прави от човека убиец, психопат… Американската медицинска асоциация, за която конопът е само лечебно растение, не е уведомена. Във вестникарските публикации се говори само за марихуана – коноп на мексикански жаргон. Така се завоалира това, което се забранява. „В момента, в който конопът е забранен, всички питат: Нали щяхте да забраните марихуаната, защо забранихте конопа? След това се създават организации за борба с конопа, които никога няма да признаят, че се борят с глупости“, разказва биологът Юлиян Караджов, който е и експерт към „Рестарт“ – сдружението, което си е поставило за цел да легализира употребата на марихуаната за медицински цели.

Всъщност растението, набедено за чудовищно зло, векове наред се е смятало за чудодейно. Днес преоткриваме качествата му и го определяме като

една от храните на бъдещето

Още в древността на Изток са открили, че сладкишите стават по-вкусни, ако към тях прибавят ароматните конопени семена. Класическите рецепти на халва, баклава, рахат локум, шербет включват счукани конопени семена. В Индия конопът е част и от аюрведическата кухня, а в Русия правят от него каши, като добавят и други зърнени култури. Много популярно във всички древни кухни е било и конопеното масло. Днес се знае, че семената на конопа са с толкова голям хранителен потенциал, че тази култура може да е част от решението на световния проблем с глада и недохранването. Суровите конопени семена са сред най-богатите източници на протеини. Те съдържат 35% чист протеин, 47% мазнини, 12% въглехидрати, носители са на всички незаменими аминокиселини и мастни киселини, необходими за човешкия организъм, при това в лесносмилаема форма. Богати са и на витамини – К, Е, В 1, В2 ,В6, добър източник са на лицетин, а съдържанието на фибри в конопеното брашно е най-голямо сред всички семена.

Смята се, че крехкото растение може да спаси Земята и от екологична катастрофа – подходящо е за производство на гориво, а хартията от него е по-евтина и много по-качествена в сравнение с тази от дървесината. Конопът може да се използва в почти всички сфери на индустриалното производство, а продуктите, които може да се изработят от него, са над 50 хиляди. Затова още в първата половина на миналия век списание Popular Mechanics нарича канабиса „растение за милиарди долари“. От конопените семена се правят маслени бои, лакове, безири. Влакнодайното растение намира приложение в строителните материали, в съвременното автомобилостроене. На базата на конопа Форд произвежда двигателя, купето и горивото на първия си автомобил. Канабисът може да се използва и за производството на пластмаса, при това разградима. Той е безвредна суровина и за козметичната промишленост, от него се прави дори бира. А приложението му в медицината от няколко години непрекъснато се доказва. Всъщност още в началото на миналия век екстрактът и настойката от коноп се ползват като успокоително, премахващо болката и леко сънотворно средство. Растението притежава противовъзпалителни свойства, а сокът от листата му има слабително действие. По време на Втората световна война точно конопът помага на ранените да преодолеят болките, докато се доберат да медицинска помощ. Учените дори твърдят, че растението съдържа вещества, които се борят с рака. Вече има много научни изследвания, доказващи благотворното влияние на канабиноидите върху редица сериозни заболявания като множествена склероза, Алцхаймер, диабет, ревматизъм, депресия, глаукома, имунологични нарушения.

Наскоро стана ясно, че у нас също се сади легално канабис макар и в ограничени количества с научна цел. Растението се отглежда в Силистра, в специална фитокамера. Екипът на доц. Валентин Савов, ръководител на катедрата по биотехнология в Биологическия факултет на Софийския университет, отглежда растението с лиценз, минал през шест различни министерства и институции. Целта на българските учени е да стимулират растежа и цъфтежа на канабиса и да увеличат активните вещества в него за медицински цели. Закономерността, която са установили на този етап, е, че колкото повече THC има в едно растение, толкова по-малко е CBD-то, което е ценно за лечебния ефект.

Юлиян Караджов, доктор по биология и автор на книгите „Канабисът – наука и политика“ и „Наркотиците – почти всичко за тях“:

Всеки сорт е уникален

Д-р Караджов, доколко лечебните свойства на конопа са проучени от медицината?

– Канабисът е изследван може би повече от аспирина. В момента на ден излизат поне по две научни публикации, доказващи лечебните му свойства. Откритието на противотуморния му ефект принадлежи на Рик Симпсън, обикновен канадец, болен от рак. Преди десет години медицината го отписва като безнадежден случай. Лекарите му дават три месеца живот. Притиснат до стената, той започва да се самолекува с конопено масло. И до момента е жив. Около 2000 г. група испански учени, ръководени от д-р Мануел Гузман, провеждат първото клинично изследване на противотуморните ефекти на THC върху хора (основното психоактивно вещество, съдържащо се в конопа). През 2011 г. на конференцията за канабиса в Бон д-р Гузман изнесе доклад, в който описва случая на 92-годишен пациент с рак на кожата. Той експериментира с екстракт от канабис, инжектиран директно в тумора. Злокачественото образувание се свива, метастазите изчезват, а болният получава реален шанс да умре от естествена смърт. Това е първата официална публикация, но има още много документирани случаи. Канабисът не може да излекува всички случаи на рак, не е ясно и в колко процента от тях помага. Познавам жена от Израел, при която изчезването на тумора е документирано с всички възможни изследвания – скенери, магнитни резонанси, лабораторни изследвания. Тук беше и един от първите израелски пациенти с болестта на Крон (възпалително заболяване на червата), лекуван с канабис. Заболяването му не е изчезнало, но е стопирано, контролирано. Човекът живее нормално, само избягва забранените му храни. В Израел има вече 13 хил. пациенти, лекувани алтернативно. Там имат програма, която е хем неправителствена, хем е под надзора на правителството. Лекарите, които издават разрешенията за употребата на канабис, са в списък на тяхното Министерство на здравеопазването.

Колко страни в света вече са легализирали използването на канабиса за медицински цели?

– Броят им вече е двуцифрен. В САЩ например е разрешен в 20 щата. Лечението е уредено различно във всяка страна, която признава използването на конопа за медицински цели. В Испания съществуват канабис клубове, които отглеждат растението за всички желаещи, независимо дали ще го използват за медицинска цел или за удоволствие. Тези клубове дават някаква гаранция и за качеството и чистотата на тревата. Членовете им получават електронна карта, но преди това минават през лекарска комисия, която документира заболяването им. Лекарят преценява дали конкретният пациент няма противопоказания. Канабисът например може да влоши състоянието на болни със силни сърдечни аритмии.

В Чехия, в Холандия, в две провинции на Северна Германия и в Италия дрогата се продава в аптеките. В същото време у нас вече има трети болен с присъда за употреба на коноп с медицински цели. Първите двама бяха 30-инагодишни, от Варна, с тежки гръбначни травми. Третият лекува тежко акне, той дори не го пуши, маже се с извлек от коноп. Парадоксалното е в това, че българският закон, според който канабисът не става за лекарство, е приет във времето, в което в света е имало вече 15 хил. медицински изследвания, доказващи обратното.

Канабисът е в един списък с хероина. Кокаинът е в по-лек списък, медицинската му употреба е призната, но не и на канабиса. Лекарите обаче пазят пълно мълчание по този въпрос, за да не се конфронтират със закона. В същото време пациенти рискуват свободата и живота си, излизайки по медиите, за да говорят за това. Първият пациент, който разказа за своята употреба на марихуана, вече е покойник – доц. Анатолий Памятних. С помощта на канабиса той можеше и да спи, и да ходи на работа два месеца преди да почине.

Колко са познатите сортове коноп?

Хиляди. Особено ако става въпрос за селектираните. Сред тях има огромно разнообразие като съдържание на различни активни вещества. Има сортове, които почти не те удрят в главата. Те отпускат мускулите, облекчават спазмите при болни от множествена склероза. През последните години се разработват предимно сортове с по-странни ефекти, по-насочени към медицинската употреба. Медицинският коноп обикновено се отглежда на закрито. Най-малкото, защото навсякъде в света се изисква това да става на безопасно място.

Какви са митовете около това растение?
– Че води до хероинова зависимост. Има десетки изследвания, които показват, че няма връзка между двете дроги. Като ефект те са съвършено различни. Този, който харесва едната, обикновено не е привърженик на другата. Твърди се, че канабисът убива мозъчните клетки, но според последните проучвания канабиноидите стимулират регенерацията на невроните. Казват още, че чистотата на медицинския канабис не може да се контролира. Как да не може? Бях извикан в Прага, за да чета лекция за контрола върху съдържанието на тежки метали в медицинския канабис. Мит е и твърдението, че употребата на коноп води до шизофрения. Според медицинската статистика на редица европейски страни употребата на канабис се е покачила от 0 до сегашните нива. Днес около половината население пуши или е пушило трева. Но случаите на шизофрения не са се увеличили. Говорил съм с чешки лекар. Според него всичко зависи от самия шизофреник и от сорта канабис. Казвал ми е: Имам пациенти, при които определен сорт канабис потиска шизофренията. При други друг сорт може да ги изостри. Не бива да обсъждаме канабиса изобщо, както и шизофренията. Всеки сорт има уникално съчетание от активни вещества, някои от които може да изострят симптомите, други да ги потискат. В страните, в които има легален достъп до марихуаната, шизофрениците си подбират сортовете.

Откъде идва тревата у нас? През границата?

– Не, България традиционно изнася канабис. Никога не сме внасяли. Като чуя, че полицията е заловила някъде огромни количества, започвам да звъня и да питам какво става на пазара. Но това изобщо не му се отразява.

Има ли вече и медицински препарати на базата на канабиса?

– Да. На нашия пазар може би в един момент ще се появи „Сативекс“, екстракт от канабис, който лекува множествена склероза. У нас клиничните му изпитания са за Паркинсон.

Проблемът с това лекарство е, че цената му кара всеки дилър да умира от срам. Чудовищно е да искаш от болните 560 евро за едно флаконче екстракт. В момента фармацевтичната компания „Глаксо“ се пазари с германските здравни каси, които отказват да плащат чудовищните суми за нещо банално. Страхувам се, че когато „Сативекс“ влезе в България, ще стане като във Финландия – 30 души ще могат да се лекуват с него в цялата държава. В Англия в момента има „Сативекс“, но болните от един град имат достъп до него, а в друг – нямат.

Източник: https://www.konop.bg/article/599/koj-se-strahuva-ot-konopa-istoriq-za-edno-rastenie-priqtel-na-choveka
http://www.temanews.com

Конопени стартъпи в Силициевата долина

Канабис стартъпите от Силициевата долина
Представете си типичната стартъп конференция – млади предприемачи представят бизнеса си пред опитни инвеститори от цял свят. Напоследък на подобни конференции в САЩ не е рядкост да се видят и стартиращи компании, които се занимават с канабис. Повече по темата четете в The Atlantic.

Добавената реалност вече и в музеите
Да „лайкнеш“ картина на Джаксън Полък или да видиш надраскана със спрей „Мона Лиза“ на Да Винчи през телефона си. Всичко това е възможно чрез новите мобилни приложения, които се разработват, за да направят музеите едно по-интересно място. Разказва Wired.

Алкохолът и творческото мислене
За да мислим извън рамките, един коктейл би бил от полза. Това смята екип учени от Държавния университет на щата Мисисипи, според които алкохолът стимулира творческото мислене.
Интервю с ръководителя на екипа четете в Harvard Business Review.

Amazon с нов начин на доставка
Доскоро служителите на Amazon можеха да доставят пратки до дома, работата или където потребителят посочи. От тази седмица в няколко американски града това място може да е багажникът на кола. За новата технология на компанията четете в New York Times.

Завръщането на вендинг машините
Ако мислите, че вендинг машините излизат от употреба, помислете отново. Според Доун Диксън, собственик на стартъпа PopCom, технологии като разпознаване на лица и емоции, подобренията в таргетирането на потребители и други могат да им вдъхнат втори живот. Чуйте презентацията на Диксън пред истински инвеститори тук

Източник: https://www.konop.bg/article/778/konopeni-startypi-v-silicievata-dolina

1937 г. петролната индустрия слага край на алтернативното гориво от коноп

През 1896 г. Рудолф Дизел произвежда своя известен двигател. Подобно на много други, Дизел приема, че дизеловият двигател ще трябва да се задвижва от различни горива, като решава да наблегне на семенни масла.

Хенри Форд от Ford Motor Company, виждайки потенциала на горивата от биомаса, работи с успешно предприятие за преобразуване на биомаса, произвеждащо конопено гориво в Мичиган. Инженерите на Форд извличат метанол, гориво с въглен, катран, смола, етилов ацетат и креозот, основни съставки за съвременната индустрия. Днес те се доставят от свързаните с петрола индустрии.

След като индтустрията започва да вижда какви са ползите от конопа за горивата, големите нефтени компании подемат пропаганда против растението, а дори го сравняват и с марихуаната.

През 1937 г. конгресът в Америка приема Закон за данък върху марихуаната и дава началото на значителен спад на използването на горивото в индсутрията. Данъчните и лицензионните разпоредби на закона правят конопеното отглеждане почти невъзможно за американските фермери.

Източник: https://cannaroots.bg/1937-г-петролната-индустрия-слага-край

Полово равенство и силна социална система са жизненоважни за работниците на бъдещето

 

Равенство между половете, употреба на технологиите за подобряване на условията на труд, силна социална система – това са основните препоръки на Международната организация по труда в доклада „Бъдещето на труда“, по който е работено повече от 15 месеца от 27 лидери в света на бизнеса, академичните среди и държавното управление.

 

Бъдещето на труда трябва да се фокусира върху хората, а не върху роботите, смятат още експертите, а при работат с изкуствен интелект последното решение винаги трябва да се взима от човека.

 

Изкуственият интелект, автоматизацията и роботиката ще унищожат много работни места, но ще създадат милиони други – стига за работниците да се положи навременна грижа, показва докладът. Той дава десет препоръки, които да оформят бъдещето на пазара на труда:

 

– защита на основните права – заплата, достатъчна за живот; лимит върху работните часове; безопасни и здравословни условия на труд;

 

– гарантирана социална защита от люлката до гроба. Бъдещето ще изисква силна и гъвкава система за социална защита, базирана на принципите на солидарността и подялбата на риска.

 

– всеобщ стремеж към учене през целия живот, който да позволява на хората да заменят едни умения с други;

 

– насочване на технологичните промени така, че добрите условия на труд да бъдат спазвани. Като пример са посочени платформите за онлайн работа.

 

– инвестиции в сектора на грижите за хора, зелените и селските икономики.

 

– стремеж към равенство между половете. Особено важно е да се разпредели поравно неплатената грижа за домакинството.

 

– стимули за бизнеса да се насочи към дълготрайни инвестиции.

 

Към изкуствения интелект трябва да се приложи подход, който да гарантира, че крайното решение ще бъде вземано от хората, смятат експертите.

 

Дискусията за технологиите на бъдещето се фокусира върху създаването и унищожаването на работни места и нуждата от преквалификация. Но спешно трябва да се обърне внимание и на ролята на технологиите в създаването на приемливи условия на труд. Тя може да спаси работниците от мръсотията, черната работа, опасностите и лишенията. Роботите, работещи съвместно с хора, могат да намалят стреса и опасността на работното място, сочи докладът.

 

Трябва да бъдат увеличени инвестициите в институции, политики и стратегии, които да подкрепят хората в преходите от една работа към друга – младите ще се нуждаят от помощ как да навигират навлизането си на пазара на труда; а по-възрастните – повече възможности да работят докогато пожелаят.

Източник: https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/01/27/3380800_polovo_ravenstvo_i_silna_socialna_sistema_sa/?ref=home_layer2

Млади компании могат да се включат в програмата „Climate-KIC Accelerator България“

Крайният срок за кандидатстване е 27 януари

Стартиращи компании с решения в областта на чистите технологии, опазване на околната среда и устойчивите енергийни решения могат да кандидатстват в четвъртото издание на акселераторската програма „Climate-KIC Accelerator България“. Традиционно инициативата на местно ниво се организира от неправителствената организация Cleantech Bulgaria, като освен в България паралелно програмата се провежда в още 11 държави от Европа. Целта е младите предприемачи да бъдат подпомогнати в развитието на бизнес идеите си чрез обучения, менторски сесии и финансиране.

Кой може да участва За „Climate-KIC Accelerator България“ могат да кандидатстват компании с проекти в следните 12 области: цифрова трансформация, електронна търговия, интернет на нещата, изкуствен интелект; аналитични решения и метрика; интелигентна градска мобилност; транспорт и логистика; оптимизация на процесите; биотехнологии; химия; прецизно земеделие и устойчиво използване на земните ресурси; управление на ресурсите и кръгова икономика; чиста промишленост; управление и съхранение на енергия и хранителни технологии.

В зависимост от етапа на развитие на бизнесите екипите попадат в някоя от трите фази на акселератора. Първата е за стартъпи в начален етап, които установяват бизнес модела си и работят върху създаването на първи прототипи. Те ще получат финансова подкрепа до 10 хил. евро. Във втората фаза младите компании вече валидират проекта си и привличат първите си клиенти, а финансирането е в размер на 15 хил. евро. Участниците в последния етап от програмата се очаква да докажат продажби и сериозен пазарен интерес към решенията им, а подпомагането достига 50 хил. евро.

Срокове

Всички желаещи да се включат трябва да попълнят формуляр за участие в сайта на инициативата, като крайният срок за участие е 27 януари, а сред изискванията е екипът да говори свободно английски език. Подбраните компании ще бъдат поканени на интервю на 21 февруари, като до програмата ще бъдат допуснати общо 6 стартъпа. Официалното начало на „Climate-KIC Accelerator България“ е на 1 април и приключва в края на септември. През това време участниците ще преминат през редица обучения, интензивни тренинги в Германия и България, менторство, международни майсторски класове и състезания .

Източник: https://www.capital.bg/biznes/startup/2019/01/24/3380042_mladi_kompanii_mogat_da_se_vkljuchat_v_programata/