Първо, съществуването на хората е чудо. Доста често пренебрегваме това чудо. Би ни било трудно да си представим несъществуващ свят, или просто празнина.
Една от причините да съществуваме е светлината от нашето Слънце. Също така трябва да сме благодарни на слънцето за храната, която ядем. Нещо още по-невероятно – нашите тела излъчват светлина!
Човешкото тяло излъчва свръхслаби фотонни емисии, познати като биофотони. Видимостта на тези фотони е 1000 пъти по-малка от това, което човешкото око може да забележи. Тези частици светлина са видими само в електромагнитния спектър, между 380 и 780 нанометра.
Всъщност човешките клетки и ДНК използват биофотоните, за да складират и предават информация. Интересното в тази идея е, че биофотоните всъщност комуникират помежду си. Тази комуникация се случва по-бързо от химическата дифузия.
Комуникацията между клетки чрез биофотони е наблюдавана при растения, бактерии, животни, неутрофилни гранулоцити и бъбречни клетки. През 2010 г. изследователи са демонстрирали, че различна светлинна стимулация (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензори или двигателните нерви повишава значително биофотонната активност в другия край. Изследователите интерпретирали резултатите така – светлинната стимулация е способна да генерира биофотони, които се пренасят по невралните връзки, вероятно като сигнали за неврална комуникация.
Вероятно медитацията и някои билки влияят на биофотонната производителност. Изследователи са открили, че биофотонните емисии са различни при хора, които медитират. Възможно е този феномен да е свързан със свободните радикали, които се движат из тялото, но това не е сигурно.
Човешката кожа може да събира енергия и информация от слънчевата светлина.
През 1993 г. в Journal of Photochemistry and Photobiology е публикувана статия, която гласи:
„Изкуствената светлина причинява свръхслаби фотонни емисии във фибробластите на човешката кожа. Тези данни показват, че клетките ксеродерма пигментосум губят капацитета си да съхраняват ефективно свръхслабите фотони. Това може да означава, че в човешките клетки има ефективна заключваща система за фотони.“
Меланинът може да трансформира ултравиолетовата светлина в топлина. Повече от 99% от ултравиолетовите лъчи, които нашата ДНК абсорбира, могат да са вредни за организма, но вместо това се превръщат в топлина. Ако могат да се превръщат в топлина, какво пречи ултравиолетовите лъчи да могат да се превръщат в други полезни форми на енергия?
Излиза, че действително сме съставени от светлина и не само – можем да я манипулираме и комуникираме чрез нея.
Нашето тяло е нещо повече от атоми и молекули. Ние сме същества, които се състоят от светлина. До такова заключение стигат все повече учени.
Биофотоните, излъчвани от човешкото тяло, могат да се активират от мислени намерения и да изменят фундаментални процеси на клетъчно ниво и ДНК.
Човешкото тяло излъчва биофотони, известни като свръхслаби фотонни емисии (UPE). Тяхната видимост е 1000 пъти по-слаба, отколкото може да види невъоръженото око. Макар да не виждаме това излъчване, тези частици или вълни светлина се намират във видимия електромагнитен спектър (380-780 нм) и се фиксират от чувствително съвременно оборудване.
Светлина в очите
Очите, които постоянно са подложени на въздействието на фотоните от външната среда, преминаващи през тъканите на очите, излъчват самопроизволни и видими свръхслаби фотонни емисии. Според една от хипотезите тази светлина предизвиква закъсняла биолуминесценция в очните тъкани. Това обяснява явлението на негативния последователен образ.
Това светлинно излъчване може да е свързано с метаболизма на мозъчната енергия и оксидативния стрес в мозъка на бозайниците. Но излъчването на биофотоните не е задължително да има епифеноменален характер. Според хипотезата на Бокън фотоните се излъчват по време на зрителни представи.
Участниците в изследване, проведено наскоро, се намирали в много тъмно помещение и си представяли светлина. Тяхната мисъл довела до усилване на свръхслабите фотонни емисии. Това подкрепя все по-популярната идея, че биофотоните не са просто страничен продукт на клетъчния метаболизъм.
Нашите клетки и ДНК използват биофотоните, за да натрупват и предават информация.
Биофотоните се използват от клетките на много живи организми за комуникация. Те облекчават преноса на информация/енергия, който е на порядък по-бърз от химичната дифузия. В изследване от 2010 година се казва:
„Взаимодействието на фотоните на клетъчно ниво се наблюдава у растения, бактерии, неутрофилни гранулоцити и бъбречните клетки“. Учените са установили, че различна светлинна стимулация (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край на гръбначните сензори или двигателните нерви повишава значително биофотонната активност в другия край.
Според изследователите „светлинната стимулация е способна да генерира биофотони, които се пренасят по нервните тъкани като сигнали на мозъчна комуникация“.
На молекулярно ниво ДНК се явява източник на биофотони. От техническа гледна точка биофотонът е елементарна частица или квант светлина с нетермален произход във видимия и ултравиолетовия спектър, изпускана от живия организъм.
Смята се, че биофотоните възникват в резултат на метаболизма на енергията в нашите клетки или казано на научен език, това е страничен продукт на биохимичните реакции.
Циркадното изхвърляне на биофотони
Тъй като метаболизмът на организма се променя в зависимост от циркадния ритъм, отделянето на биофотони може също да се променя в зависимост от времето на денонощието. Изследователите са установили местата в организма, където се наблюдава слабо и силно освобождаване в различно време от денонощието.
„Обикновено активността на фотоните в тялото сутрин е по-ниска, отколкото следобед. В областта на корема и гръдния кош се наблюдава най-ниското освобождаване. В областта на горните крайници и главата е най-силното излъчване, което нараства през деня. Спектралният анализ на освобождаването в предната част на дестия крак, челото и дланите е установил излъчване в областта на 470-570 нанометра. Излъчването в центъра на дланите през зимаата/есента е 420-470 нанометра.“
Учените са направили извод: „Тези измервания може да дадат количествени данни за индивидуалните различия на антиоксидантните процеси в живите организми.“
Медитация и билки влияят на освобождаването на биофотони
Изследването е установило различия в излъчването на биофотони при хора, занимаващи се с медитация, и такива, които не се занимават. То е свързано с оксидативния стрес. Тези, които медитират редовно, имат по-ниски свръхслаби фотонни емисии (UPE). Едно от възможните обяснения е по-ниското ниво на активност на свободните радикали в техния организъм. В едно от клиничните изследвания участвали хора, практикуващи трансцедентална медитация.
„При двама души, занимаващи се редовно с медитация, се наблюдаваше по-малка интензивност на UPE. Спектралният анализ на UPE навежда на мисълта, че свръхслабите фотонни емисии поне частично са отражение на реакцията на свободните радикали в живия организъм. Доказано е, че психологическите и биохимичните изменения, предизвикани от постоянните занимания с медитация, могат да влияят на активността на свободните радикали.“
Интересно е, че билките, които намаляват стреса, намаляват и нивото на излъчване на биофотони при хората. Едно от тези растения е родиола (златен корен). В изследване от 2009 година, публикувано в сп. Phytotherapeutic Research, се казва, че при група от хора, приемащи родиола в продължение на една седмица, излъчването на фотони намаляло значително в сравнение с участниците, които приемали плацебо.
Източник: https://megavselena.bg/
