Бумът на „дизайнерските“ наркотици показва колко е грешна държавната политика за борба с тях
Не си го представяхме точно така, но ето че се случи – наркотиците изведнъж се оказаха легални. Може да влезеш в магазина и да си ги купиш съвсем свободно, да ходиш с тях по улицата и после да (зло)употребяваш на воля.
От лятото насам „дизайнерските“ дроги вече са достъпни в България не само през интернет, но и в няколко специализирани магазина. Там се продават синтетични аналози на някои от най-популярните наркотици. Те имат същия ефект (положителен и отрицателен), но понеже химическият им състав е различен, не попадат в списъка на забранените вещества.
Това едва ли ще продължи още много време. Вероятно скоро и България ще се присъедини към другите европейски държави, които са забранили тези съставки. Тогава обаче неуморните химици в Китай, където основно се произвеждат тонове от новите дроги, сигурно ще са измислили друга формула. Състезанието по забрана и синтезиране на нови психоактивни вещества вероятно ще продължи още известно време, но истината е, че държавата никога няма да го спечели, ако продължава сегашната си политика за борба с наркотиците.
Legalize it
От Агенция „Митници“ съобщават, че „законните дроги“ са се появили в големи количества в страната през месец май. Оттогава досега са заловени близо 50 килограма в прахообразна форма и във вид на хапчета.
Стефан Бакалов, началник-отдел „Борба с наркотрафика“ към митница „Аерогара София“ обяснява, че пратките, които са задържали през последните шест месеца съдържат няколко основни групи вещества – мефедрон, меткатинон, MDPV, синтетичен канабис. Получателите са както физически лица, така и фирми. Той уточнява, че дизайнерските наркотици пристигат предимно от Китай, но има и пратки от ЕС (Италия, Испания и Ирландия), където те също не са забранени. Често в документите на пратките те са декларирани като химически вещества – соли за баня, хранителни добавки, тор за цветя.
„Всекидневно имаме около 200-300 пратки от този вид. Отсяваме ги по метода анализ на риска. Скенерите например ни насочват, когато в дадена пратка има прахообразно вещество. Ако имаме съмнения, изпращаме веществото в лабораторията към Агенция „Митници“ за проверки, в месеца им даваме около 30 заявки за изследване“, разказва още Бакалов. По думите му за шест месеца отделът за борба с наркотрафика към митница „Аерогара София“ е заловил около 40 пратки с дизайнерска дрога. „Търговците предпочитат да прекарват тези пратки през летища и куриерски фирми, тъй като получателят и изпращачът много по-трудно могат да бъдат свързани със самата пратка“, обясни принципа Стефан Бакалов.
В годишния си доклад за 2010 г. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите отбелязва, че пазарът на „законни дроги“ се отличава с бързината, с която доставчиците заобикалят мерките за контрол на наркотиците, като предлагат нови алтернативи. Всъщност през 2009 г. общата европейска система за ранно предупреждение е идентифицирала 24 изцяло нови психоактивни субстанции, което е най-голям брой вещества, открити в рамките на една година. А експертите твърдят, че появата на дизайнерската дрога напълно променя правилата на играта по отношение на наркотиците.
Колко са опасни
Неяснотата, която обгръща феномена дизайнерска дрога, е много по-голяма от онова, което се знае за тях. Тъй като са сравнително ново явление, за повечето вещества липсват данни по отношение на въздействието и рисковите фактори, а информацията се базира предимно на споделени изживявания на употребяващи в интернет. Така например онлайн проучване на списание Mixmag, проведено в края на 2009 г. във Великобритания (там консумацията на тези вещества е най-висока), установява, че мефедронът е четвъртият по честота на употреба наркотик (след канабиса, екстази и кокаина), а също и най-често използваната „законна дрога“. Той е и сред най-често залавяните и в пратките до България.
„Мефедронът много наподобява екстази, а екстази вече има солиден имидж сред консуматорите, особено по клубовете“, обяснява докторът по химия Разум Даскалов, който се занимава с информационна и превенционна дейност в областта на дрогите. В Европа вече са известни два смъртни случая (един в Швеция и един във Великобритания), в които мефедронът е доказан причинител на смъртта. Открит е в аутопсията на 37 тела във Великобритания и Ирландия в комбинация с алкохол и други наркотици. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите е препоръчал включването му в списъците със забранени за употреба и разпространение вещества на страните – членки на ЕС. А към момента 11 държави от общността вече са го направили, както и Хърватия и Норвегия. България още не е забранила мефедрона.
„От 15 години съм в този бранш, няма безопасна нова дрога, която да се появи на пазара“, категоричен е Иван Кучмов, експерт-химик в отдела за борба с наркотрафика към Централно митническо управление. „Тези вещества нямат друго приложение. С изключение на синтетичните канабиноиди са предимно стимуланти, аналози на амфетамините и увреждат централната нервна система“, отсича той.
Всъщност една от най-опасните практики в търговията с дизайнерски наркотици е, че дилърите им често включват невярна информация за съставките на продукта или директно ги представят за екстази или амфетамини. На практика потребителите дори не знаят какво купуват, с какъв произход и състав е или какво може да им причини. В същото време международните организации предвиждат все така устойчиво търсене на стимулантите на пазара.
„Стимулантите ще процъфтяват все повече, защото отговарят на нашия динамичен начин на живот, а и са по-евтини и имат по-дълго действие от опиатите“, потвърждава и д-р Разум Даскалов. Той обяснява, че за тях няма медикамент заместител, какъвто е например метадонът за хероинозависимите. „Има медикаменти, които могат да помогнат за състоянията, в които изпада човек на амфетамини, като психоза например. Но нямаме развити теории за справяне както с опиатите, нито пък имаме някакъв опит в лечението на зависимостта от стимуланти“, обяснява още д-р Даскалов.
Какво е решението
Въпреки че дизайнерските наркотици все още не са забранени от българското законодателство, когато служителите на Агенция „Митници“ заловят такива, обикновено съставят актове за митническо нарушение, тъй като обикновено са декларирани като соли за баня или тор за цветя. Използват като инструмент и член от Закона за наркотиците (чл.4, ал.2 – бел. ред.), който казва, че „за препаратите и за аналозите се прилагат същите мерки за контрол както за наркотичните вещества“. „На базата на този член от закона ние не връщаме пратките, които сме задържали, но настоящото законодателство затруднява наказателно преследване само на базата на този текст“, обясни Иван Кучмов, експерт-химик в отдела за борба с наркотрафика към Централно митническо управление. По думите му дори полицай да засече тийнейджър да си купува дизайнерска дрога от магазин, не може да направи нищо.
Иван Кучмов е сред инициаторите на идеята списъците със забранените от закона наркотични вещества да бъдат извадени в подзаконов нормативен акт. Това ще направи криминализирането на новопоявяващи се наркотични вещества много по-бързо. Към момента България е една от най-бавно реагиращите на тези процеси държави в ЕС (заедно с Гърция и Полша), като средният период за изчакване, докато дадено вещество влезе в списъците, надхвърля една година.
„При наличие на данни, че дадено вещество е на пазара и се прилага като психоактивно, то ще може да бъде криминализирано в рамките на един месец, ако забранителният списък бъде изнесен в наредба“, обяснява Кучмов и добавя, че този подзаконов нормативен акт ще указва как веществата могат да се предлагат за криминализиране, както и кой да ги одобрява и предлага на гласуване в Министерския съвет.
В началото на октомври тази година с решение на Националния съвет по наркотичните вещества е възложено на Агенция „Митници“ да сформира работна група от няколко ведомства, която да изработи промените в Закона за наркотиците и текста на наредбата. Според Иван Кучмов е реалистично промените да бъдат гласувани в Министерския съвет през март, а през април да влязат за обсъждане и в парламента. Със същите поправки в забранителните списъци ще влязат още 26 вещества, сред които мефедронът и някои разновидности на синтетичния канабис.
Друго предложение на Агенция „Митници“, което обаче все още се обсъжда като идея, е да се поставят под контрол и вещества, за които има сведения в други държави от ЕС, тоест още преди да се появили в България. „Това е единственият начин за качествена превенция“, смята Иван Кучмов. Самият той обаче казва, че засега няма страна в ЕС, която да е възприела този принцип на бързо криминализиране на новопоявяващи се вещества. Твърди, че няма и държава, която да е излязла с успешно дългосрочно решение на проблема с дизайнерските наркотици.
Д-р Разум Даскалов не е привърженик на войнствения контрол. „За мен решението е въпрос на равновесие“, казва той и обяснява, че България инвестира твърде малко средства в превенция и лечение на наркотичните зависимости, за сметка на силовите методи за борба с наркотрафика. „По-добре е да очовечим контрола, да намаляваме щетите, да говорим повече за рисковете, да информираме особено сред най-уязвимите групи“, коментира той. Но казва и че в Европа се наблюдава позитивен ефект след забраната на спайса (вид синтетичен канабиноид) например, който е хит в западните страни преди две години. „Той излезе от мода, след като веществата, съдържащи се в него влязоха в забрана. Рязко намаля предлагането, защото и сайтовете, през които се продаваше, бяха спрени“, коментира д-р Разум Даскалов, но после добавя: „Не казвам, че го няма. Битката не е спечелена и сигурно никога няма да бъде, но определено имаше ефект от забраната му.“
И наистина сегашната политика за тотална забрана на наркотиците няма как да бъде успешна. От десетки години държавата безуспешно преследва предимно трафика и търговията и не обръща почти никакво внимание на крайните потребители. Един от най-сериозните аргументи на привържениците на легализацията е, че хората взимат решение да не употребяват някаква дрога не защото е незаконна, а заради последствията за здравето им. Ако някой иска да употребява го прави, независимо че наркотиците са забранени. Проблемът е, че хората искат наркотици, а не че те се достъпни. В същото време почти всички усилия на държавата са насочени към това да се ограничи предлагането, а не в образователни кампании за рисковете.
Историята с дизайнерските дроги в момента показват слабостите на тази политика. Държавите никога няма да могат да забранят всички психоактивни вещества, а легалната им продажба е напълно безконтролна. Така свободно се продават вещества, чиито отрицателни ефекти не са съвсем ясни, и хората, които ги взимат, не могат да направят достатъчно информиран избор. Това е легализация, но без ползите от нея. Забраната очевидно не спира хората, но ако на „дизайнерските“ опаковки пишеше, че употребата на това вещество може да предизвика сериозна зависимост и психични заболявания у предразположените, може би повече хора щяха да се замислят.
КРЕДИТ: http://capital.bg
Снимка: Надежда Чипева
