pH Архиви - Медицински Канабис България - Българскa канабис общност

декември 20, 2018декември 20, 2018

Пълното ръководство за болни растения, проблеми с pH и вредители част 1-ва

Публикацията е в процес на изработка
Преди всичко ще отбележа, че това е превод с лека редакция и спестяване на ненужното(според L33), всеки, който не е съгласен с превода или го счита за неточен е свободен да посети по-долу описаният източник и да си го преведе сам. При превода не е използван преводач в стила копиране-поставяне, използван е преводача в главата ми по такъв начин, че да е разбираемо на български език от средно образован читател. Информацията е предназначена предимно за инфантилните посетители на този форум и/или не знаещите английски, и/или мързеливите такива, както и за припомняне на позабравен материал от опитните фермери.Не се ангажирам и не нося отговорност за нито една част от преведения и/или редактиран текст, както и за истинността му. Не задължавам никой да се съобразява и влияе от по-долу написаното.
Източник: icmag , „The Complete Guide to Sick Plants, pH and Pest troubles“.

При дефицит на Подвижните Елементи първо се забрлязва засягане на предимно старите листа, намирайки начин растението да прехвърли липсващите елементи от старите към новорастящите листа. Следващата информация е за подвижните елементи както и за макро такива. Преди всичко ще започна с Азот (N).
Азот (N) – подвижен и макро елемент.
Същност: Азота играе особенно важна роля в развитието на растенията, той е пряко отговорен за образуването на хлорофил, фотосинтеза, амино киселини, които са градивните елементи на протеините и ензими. Десетките ензими помагат на растенията в растежа на листа, стебла, както и колко жизнено е растението.
Азотът е най-подвижният елемент, което означава, че може да се движи навсякъде в растението. Обикновенно азотния дефицит започва от долната към среднат част на растението и както обикновенно се случва засяга първо старите листа, след което се качва към горната част на растението. {не трябва да се стига дотам(бел.прев.)} Когато дефицитът започне Растението може да е зелено отгоре и с пожълтели листа отдолу. Без добро хранене с азот добивът от растението ще бъде драстично намален. Често магниевия и азотния дефицит биват обърквани, но За разлика от магнезиевия дефицит, азотния засяга първо връхчетата на листата и постепенно пожълтяването преминава към основата на листото, докато при магнезиевия цялото листо пожълтява, оставяйки зоната около вените зелена. {Това е най-добрия начин да не бъдат обърквани(бел.прев.)}
Към крайната фаза на цъфтеж растенията показват почти винаги азотен дефицит. Процеса е напълно нормален, позволявайки на растението по естествен начин да усвои съхраняваните елементи в листата. Това всъщност помага да се подготвиш за финална промивка и беритба. НЕ ИЗПОЛВАЙ азотни торове, за да оправиш „проблема“. Жълтите листа евентуално ще паднат сами, когато станат ненужни.
Зоните засегнати от азотен дефицита са: старите лист, после цялото растение и в редки случаи дръжките.
Сега към това кога си сложил повече азот в средата на отглеждане или почва. Растението ще има като цяло тъмно зелен цвят и понижено цялостно развитие. В следствие на азота, пряко замесен във вегетативната част от развитието, прекаленото му количество ще доведе до издължени растения и слаби стебла. Не винаги може да се забележи много жизнен растеж с много високо влагоотделяне от листата. Азотно отравяне може да се забележи при много сухи условия идентично със засушаване, което може да доведе до ефект като от изгаряне. {усукани връхчета(бел.прев.)} Ако даваш азот на амониева основа{амониева селитра(бел.прев.)} , растението може са покаже NH4+ отравяне, което ще доведе до налък растеж и поражения възникващи по стеблата и корените, върховете на листата свиващи се надолу, {орлови нокти при големите листа(бел.прев.)} листата могат да бъдат усукани, когато растат, предимно при новорастящите. Корените ще бъдат недоразвити заедно със забавен цъфтеж. Добивът ще бъде понижен, защото прекалено много азот в началото на цъфтежа забавя растежа на глави.{цветообразуването средно до 4та седмица цъфтеж(бел.прев.)}. Усвояването на вода се забавя от разрушените съдове в растението като цяло. Твърде много калий и азот ще заключат калция.
Проблеми с азот, когато е заключен от проблеми с pH
Почвени нива
Азотът бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH
Азотът се усвоява най-добре в почва при нива от 6.0-8.0 pH . Не се препоръчва да имаш pH по-голямо от 7.0, най-добрата граница е 6-7, всичко различно от това ще доведе до азотен дефицит.{относително от вида на растението- индика, сатива или съотношението между тях в хибридите. Все пак не бягай от 6.5 pH(бел.прев.)}
Хидро и Безпочвени среди на отглеждане
Азотът в хидро и безпочвени среди се заключва при нива 4.0-5.5 pH.
Азотът се усвоява най-добре при нива 5.5-8.0 pH. Не се препоръчва поддържането на нива по-високи от 6.5 pH в хидро и безпочвени среди. Най-добрата граница за усвояване на азот е 5.0-7.0, всичко различно от тази граница ще доведе до азотен дефицит.
Изводи:
Избягвай прекомерната употреба на амониев азот, който може да засегне другите елементи. Твърде много азот забавя цъфтежа, растенията трябва да бъдат оставени да покажат азотен дефицит в КЪСНАТА ФАЗА на цъфтеж за най-добър вкус. Преди да се предприемаш каквито и да е действия свързани с торене при азотен дефицит, най-важно и първо трябва да бъде ПРОВЕРКАТА НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH.
Първата снимка е азотен дефицит във вегетация.

Втората снимка е азотен дефицит в цъфтеж. Това е съвсем нормално при преминаване от средна към крайна фаза на цъфтеж. Не добавяй повече азот за да оправиш дефицита, остави растението по естествен начин да пожълтее до края.
Третата снимка е преторяване с азот Червъртта снимка е азотен дефицит причинен само и единствено от преполиване.

Фосфор (P) – Мобилен и Макро елемент
Същност – Фосфорът прави много неща за цялостното развитие на растението. Едни от най-важните му роли е да подпомага растежа на корени, въздейства върху цялостната жизненост на растението и е един от най-важните елементи при цъфтежа, както и помага при покълване на семената. Фосфорът е съществен елемент и тъй като е нужен в големи количества е класифициран като хранителна съставка. Той е главен елемент във възпроизводителната фаза на растението. Без правилните нива на този елемент растението ще има много проблеми при цъфтежа.
Когато растението е в дефицит на фосфор това може цялостно да намали размера му. Недостатъчно фосфор причинява бавен растеж и прави растението слабо, докато малките му количества причиняват бавен растеж на листата, които може да паднат, а може и да не паднат.{да се откъснат сами, когато е недохранено с фосфор(бел.прев.)}. Ръбовете около цялото листо или половината от него могат да бъдат кафеникави, придвижвайки се навътре към вените и основата на листото карайки част от него да се накъдри. Големите листа(fan leaves) ще покажат тъмно зелени/лилави и жълти тонове с тъмно син цвят около тях. Понякога стеблото може да е червено, заедно с червени дръжки, което е знак за фосфорен дефицит. Това не е сигурен признак за дефицит, защото генетично растението може да покаже червени дръжки и стебла. Добър знак за фосфорен дефицит е тъмно зеления цвят с лилави,червени и сини отенъци на големите листа. Температури под 10 градуса могат съществено да засегнат усвояването на фосфор.
Прекалено много фосфор засяга растежа чрез подтискане на усвояването на Желязо, Калий и Цинк, евентуално причинявайки от симптоми на дефицит на тези елементи до реален такъв в растението. Дефицит на Цинк е най-често срещания проблем при прекомерни количества фосфор. Комбинацията от всичко може да доведе до проблем при усвояването и на мед. Наличието на фосфор се колебае, когато е в концентрирана форма и комбинират с калций.

Проблеми със заключен Фосфор причинени от колебания в pH
Студените мокри почви, много киселите или алкални почви и сбитата почва също причиняват проблем с Фосфор.

В почва:
Фосфорът бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH..
Фосфорът бова усвояван най-добре при нива 6.0-7.5 pH. Не се препоръчва поддържането на нива по-големи от 7.0 pH, всичко различно от това ще доведе до фосфорен дефицит.

{НЕ ПОДДЪРЖАЙТЕ НИВА РАЗЛИЧНИ ОТ 6.5 pH В ПОЧВА. ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМАШ КАКВИТО И ДА Е ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ФОСФОРЕН ИЛИ ДРУГ ДЕФИЦИТ, ПЪРВО И НАЙ-ВАЖНО Е ПРОВЕРКА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH(бел.прев.)}

В Хидро и Безпочвени среди
Фосфорът бива заключен при нива 6.0-8.5 pH
Фосфорът бива усвояван най-добре при нива 4.0-5.8 pH. Не се препоръчва поддържането на pH по-голямо от 6.5 в хидро и безпочвени среди. Най-добрата граница е 5.0-6.0 , всичко различно от това ще доведе до фосфорен дефицит.

Първата снимка е Фосфорен Дефицит през вегетация.

Втората снимка е Фосфорен Дефицит при цъфтеж.

Третата снимка заключен фосфор при поникнали/малки растения причинен от студени температури.

Четвъртата снимка е заключен фосфор причинен от студени темперaтури на големи растения.

Снимка на L33 на преторяване с фосфор в късен цъфтеж. Връхчетата на малките листенце стоят изсъхнали и изгорени.

Искам да отбележа, че този превод ми беше доста труден на моменти. Хората, които знаят английски да си го погледнат в оригинал.

Калий (K)
Същност: Калият също играе важна роля. Имайки добри нива калий в растението, той ще подпомогне за здрави и дебели стебла, устойчивост на заболявани, water respiration{не знам как да го преведа , водно дишане = усвояване на кислород от водата чрез корените ми се струва най-логично???(бел.прев.)}, както и подпомага фотосинтезата. Калият, както азота, се намира в цялото растение. Необходим е за всички дейности свързани с усвояването и придвижването на вода в растението, необходим във всички фази на развитие, особенно важна роля има през цъфтежа за нарастването на главите.

Ниските нива на Калий в растението причиняват изостанал растеж на листата, обгорени върхове и ръбове около листата. Растението може да се издължи и разклоненията може лесно да се чупят или да бъдат слаби. Поради прилики между железен и калиев дефицит е важно те да не бъдат обърквани, разликата при калиевия е: връхчетата се накъдрят и ръбовете на листото изгарят и умират, старите листа могат да покажат червеникав цвят и листата може да се накъдрят нагоре, евентуално умирайки.
Старите листа ще покажат различни петна от цветове и пожълтяване между вените последвано от тъмно пожълтяване по цялото листо и смърт. Цялостното развитие на растението се забавя предимно, когато е във вегетация. Докато през цъфтежа малките нива на калий забавят растежа на главите. Когато дефицитът започне се забелязва потъмяване на ръбовете около листото. Когато средната влажност (RA) е ниска, може да се обзаложиш, че скоро растението ще покаже калиев дефицит заради засиленото изпотяване{ отделяне на влага от листата, заради ниска влага(бел.прев.)}. Калия може да се усвоява много трудно, когато калция и амониевия азот са в повече, и може би заради студено температури. Имай предвид, че Прекалено много Натрий заменя калия в растението. Частите засегнати от калиев дефицит са: старите листа и краищата на листата.

Когато има прекалено много Калий в почвата това довежда до големи проблеми като поражения от соли, киселинно сгъстяване на кореновата система, както и може да доведе до калциев дефицит. Големите листа(fan leaves) ще покажат от светло до тъмно жълто, до белеещо се оцветяване между вените. Поради молекулярния дисбаланс, калиевото отравяне може да причини намалено усвояване и да доведе до дефицит на магнезий и в някои случаи калций. Това също довежда друготе елементи до нарушена усвояемост довеждайки до други дефицити като: манган, цинк и желязо, също може да създаде проблеми с калций.

Проблеми с Калий причинени от грешни нива на pH

В почва
Калият бива заключен в почва при нива 4.0-5.5 pH
Калият бива усвояван най-добре в почва при нива 6.0-9.5 pH. Не се препоръчва поддържането на нива над 7.0 pH в почва, всичко различно от това ще доведе до Калиев дефицит.

В хидро и Безпочвени среди на отглеждане
Калият бива заключен при нива 4.0-4.5 pH , 6.0-6.5 pH.
Калият бива усвояван най-добре при нива 4.7-5.3 pH , 6.7-8.5 pH . Не се препоръчва поддържането на нива по-големи от 6.5 в хидро и безпочвени среди. Най-добрите нива са 5.0-6.0 pH, всичко различно от това ще доведе до Калиев дефицит.

{ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМАШ КАКВИТО И ДА Е ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ДЕФИЦИТ, ПЪРВО И НАЙ-ВАЖНО Е ПРОВЕРКА НА ПРАВИЛНИТЕ НИВА НА pH. НЕ БЯГАЙ МНОГО ОТ 6.5 pH В ПОЧВА. !!!!КОГАТО ИЗПОЛЗВАШ ПЕПЕЛ ЗА ТОРЕНЕ С КАЛИЙ, ИМАЙ ПРЕДВИД, ЧЕ ПЕПЕЛТА Е АЛКАЛНА И ВДИГА НОВОТО НА pH В ПОЧВАТА, И МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО МНОГО ПРОБЛЕМИ!!!! Хора, които имат 100% сигурни снимки на Калиев дефицит да ги пратят на @firstcitizen , за да ги добави (Бел.прев.)}

Снимка 1 и 2 показват Калиев дефицит

Публикацията е в процес на изработка

Източници: http://www.icmag.com/ic/showthread.php?t=11688
Превод: L 33
Автор: MynameStitch , ICMag Mentor

ноември 29, 2018ноември 29, 2018

Влиянието на рН

Знаем, че хранителните вещества са от съществено значение за здравословния растеж на растенията и хранителните вещества. Някои почви са естествено бедни на определени елементи. Обаче, добавянето на повече хранителни вещества към почвите може да не означава непременно подобряване на растежа на растенията. Това трябва да бъде внимателен балансиращ акт.

Добавянето на тор, който е богат на макро елементи (например като Азот, Фосфор или Калии), може да не подобри плодородието на почвата от гледна точка на растенията. Дори когато всички други елементи, необходими за растежа, са изобилни, дефицитът на едно хранително вещество може да означава, че растението не е в състояние да расте добре. Това е известно като „законът на минимума“ на Либиг и често е рисувана като бъчва вода, където водата представлява растеж и всеки вид е елемент, необходим за растежа. Растежът е ограничен от който и да е фактор е най-нисък по отношение на това колко от него се нуждае растението. (например преполиването блокира усвояването на Азот от растенията) Така че, ако например манган (Mn) не се предлага в достатъчни количества, растенията няма да растат добре, дори ако има много други хранителни вещества.

Хранителните вещества също могат да ограничат растежа на растенията, когато те са прекомерни. (преторяване) Някои хранителни вещества са токсични при високи концентрации и могат да убият растенията, ако има твърде много. Различните растения имат различни минимални и максимални допустими отклонения за всяко хранително вещество, както и фактори като температура, светлина и влага. В средата на своя диапазон те се развиват добре, но към всеки един край растежът ще бъде ограничен.

Наличието на хранителни вещества за растенията също е повлияно от активността на почвените микроби (например азотните фиксиращи, нитрифициращи и денитриращи бактерии, които се виждат в цикъла на азота в темата за макроелементите) и химията на почвата. Химията на почвата включва сложни взаимодействия между различните хранителни вещества и pH на почвата. Тези взаимодействия могат да означават, че дори когато в почвата има хранителни вещества, растенията не могат да се възползват от тях. Почвата е динамична система, при която промяната в рН или концентрацията на едно хранително вещество може да повлияе на другите чрез определяне на химичната форма на хранителната съставка и на химичните реакции, които претърпяват.

Какво е това „чудо“ рН и защо е важно за растенията?
рН е мярка за това колко киселинна или алкална е почвата, по-специално концентрацията на водородни йони (Н +). Стойността на рН варира от 0 (киселина) до 7 (неутрална) до 14 (алкална) и е логаритмична, така че рН 6 е десет пъти по-киселинно от 7. pH на почвата обикновено е между 3 и 10, са редки. Киселинните почви имат рН под 7, а алкалните почви имат рН над 7. Оптималният диапазон на рН за повечето растения е между 5.5 и 7.5.

pH на почвата се определя от основния първичен материал от които е изграден почвата, от какво е направена самата почва и от растенията които растат в почвата. (някой растения изменят pH на почвата от самите им вегетативни процеси, но и за да могат да се развиват по-добре, както и за да възпрепятстват развитието на други видове растения) . Алкалността се добавя към почвите чрез атмосферни влияния на варовик и други скали, които освобождават положителни йони натрий (Na), калий (К), калций (Ca) или магнезий (Mg). Почвите са склонни да стават по-киселинни с течение на времето, тъй като тези продукти от атмосферни влияния се отмиват. Киселиността се добавя и от дъждовната вода (която е леко кисела), когато растенията растат отделят CO2 и декомпостирането отделя киселинни съединения. . Разграждането, което може да направи киселините още по-кисели, е по-бързо, когато температурите са по-топли, така че почвите могат да бъдат малко по-киселинни през лятото, отколкото през зимата.

Поемане на рН и хранителни вещества
Наличието на хранителни вещества в кисели почви Калциевите (Ca) и магнезиеви (Mg) хранителни вещества са често дефицитни в киселинни почви, а манганът (Mn) може да стане токсичен, тъй като е по-разтворим в кисели почви и се поема от растенията в по-големи количества. Токсичността на алуминий е особен проблем за киселинните почви. Повечето почви съдържат алуминий, но в почви с рН по-високо от пет не е разтворим, така че не уврежда растенията. В кисели почви алуминият присъства в разтворими форми, които ограничават растежа на растенията. Блокираните(зашеметени) корени на растенията са по-малко способни да приемат хранителни вещества, така че растенията в кисели почви често са с недостиг на макроелементи (азот, фосфор, калий, калций и магнезий).

Наличие на хранителни вещества в алкални почви с наличието на Молибден се увеличава в алкални почви, тъй като е по-слабо свързан с глинените частици. Дефицитът на Молибден често може да бъде третиран чрез увеличаване на рН чрез вароване, въпреки че в много алкални почви молибденът може да стане токсичен за растенията. Микроелементите цинк, желязо, мед и манган са по-малко достъпни за растенията при рН, тъй като те са по-силно прикрепени към глинените частици.

Човешкото влияние на почвените хранителни вещества и рН.
PH на почвата може да бъде доста трудно да се промени и най-добре е да изберете растения, които да отговарят на вашата почва. Първото нещо, което трябва да направите, е да проверите нивото на рН на почвата. Можете да направите това с помощта на прости тестове, за да получите бърз индикативен резултат от рН. Ще ви покажем как да използвате общ тест за рН в следващи публикации.

Повечето едногодишни зеленчукови култури предпочитат доста неутрални почви с рН около 6.5-7. Примерно Боровинките предпочитат кисели почви (рН 4.5-6). Боровинки, малини, картофи и киселец също растат добре в леко киселинни почви. Мащерка, риган и аспержи са култури, които растат добре в по-алкални почви (рН 6-8) и листни култури като спанак и зеле (зеле, броколи) като леко алкални условия (рН 7 – 7.2). Повечето култури имат широк диапазон от допустими стойности на рН, така че ако нямате доста екстремна почва, растенията ще се развият добре.

Можете също да промените киселинността на почвата, въпреки че това може да бъде доста трудно, особено за глинести почви често е просто временно решение. Трябва да се внимава, когато се променя рН на почвата, и най-добре е да се разбере колко и кога да се прилагат каквито и да е обработки за вида на почвата и климатичните условия. Също така открихме доста „митове“ за това, което може да промени pH на почвата ви, така че бъдете внимателни!

За да направите почвата по-алкална (повишаване на pH) Варовик – прахообразен варовик, креда или варовик доломит (калциев магнезиев карбонат) – често се добавя към кисели почви. Последният не трябва да се използва в почви с високи нива на магнезий, тъй като може да причини токсичност. (преторяване) Можете също така да използвате дървесна пепел от дървета от твърда дървесина и яйчени черупки или прахообразни черупки, за да увеличите рН.

За по-киселинни почви (по-ниско рН) Сярата се добавя към почвите като „елемен сяра“ за понижаване на рН. Сярата трябва да бъде добре смесена в почвата, така че да може да бъде разграждана на сярна киселина от бактерии за период от седмици до месеци. При по-малки мащаби, добавянето на органични вещества, включително компост и оборски тор, може да понижи рН.

ноември 29, 2018ноември 30, 2018

Микро хранителни вещества

Подобно на макроелементите, микроелементите са от съществено значение за растежа на растенията, но те са необходими в много по-малки количества. Има осем микро хранителни вещества, които са предимно метални или полуметални елементи, които растенията получават от почвата. Тези микро елементи са предимно от атмосферни влияния на родителските скални материали, но малки количества се добавят от органични материали като тор.

Желязо (Fe) Желязото е от съществено значение за синтезата на хлорофила, така че дефицитът предизвиква пожълтяване между листовите вени. Рядко е за почвите да липсва желязо, но растенията може да не са в състояние да ги абсорбират в алкални почви и почви с високи нива на наличен фосфор, манган и цинк.

Бор (B) Борът е важен за укрепването на растителните клетъчни стени и силно влияе върху метаболизма на растенията и плодовете. Борният дефицит е един от най-честите дефицити на микроелементи, включващи зачервяване, умиращи съвети за отглеждане и липса на плодове. Борът е най-вече налице в почвата в разтворима форма, която е склонна към извличане; това означава, че пясъчните почви са склонни към недостиг на бор.

Хлор (Cl) Хлорът е единственият неметален или полуметален микро елемент. Важен е при фотосинтеза и регулиране на вътрешната влага чрез отваряне и затваряне на порите за обмен на газ (стомата). Хлорът се среща в почвата като отрицателно заредени йони, които като боров и молибден са склонни към извличане. Симптомите на недостиг включват изпадане в резултат на застояла коренова система. При зелевите, липсата на хлор причинява отсъствие на отличителен мирис на зеле – причината е загадка за учените.

Манган (Mn) Манганът е друг метален елемент, който е от съществено значение за фотосинтеза, а симптомите на дефицит са подобни на желязото. Той може да се различава от дефицита на желязо, тъй като младите листа са засегнати първо, тъй като манганът не е мобилен в растението и не може да бъде преместен от по-стари до по-млади части. Подобно на много микроелементи, наличието на манган е свързано с PH на почвата и съдържанието на желязо.

Цинк (Zn) Цинкът е от съществено значение за ДНК репликацията и е най-често срещаният недостиг на микроелементи от растенията. Почти половината от зърнените култури в света се отглеждат на почви с недостиг на цинк, което води до загуба на добив и широко разпространен недостиг на цинк при хората. Симптомите на дефицит на растения от цинк включват пожълтяване и зацапване на листата („малко листо“).

Мед (Cu) Медта се изисква за фотосинтеза, метаболизъм и укрепване на клетъчните стени на растенията. Симптомите на недостатъчност включват пожълтяване на листата. Подобно на желязото и мангана, наличието на мед за растенията зависи от PH на почвата. Медта също е по-трудно за растенията да поемат, когато нивата на фосфор и желязо са високи.

Молибден (Мо) Молибденът участва в метаболизма на азота, а недостигът води до натрупване на нитрати в растителните тъкани, което води до пожълтяване. Молибденът също е от съществено значение за фиксирането на азота в кореновите възли, така че дефицитът в тези растения причинява азотен дефицит. За разлика от повечето микронутриенти, молибденът е по-лесен за растенията да абсорбират от алкални, отколкото кисели почви.

Никел (Ni) Никелът също участва в метаболизма на азота. По-специално, е от съществено значение ензимът, които да превърне уреята от животински отпадъци в нетоксични форми на азот, които растенията могат да използват. Недостигът на никел причинява натрупване на урея в растенията, което води до пожълтяване и смърт на листа.

Може би сте забелязали, че много микроелементи са повлияни от pH-то и концентрацията на други хранителни вещества в почвата, защото всичко е свързано.