Какво обединява трюфелите и марихуаната? Оказва се, че тези ценни гъби съдържат подобно психоактивно вещество, както канабисът, разказва BBC Earth.
Кучетата и прасетата, обучени да търсят трюфели, се възбуждат необичайно, когато усетят близката плячка. Понякога те стигат до откровена ярост.
С какво този подземен деликатес толкова привлича обучените животни?
Възможно е италиански учени да знаят отговора на този въпрос. Оказва се, че черният трюфел (Tuber melanosporum) съдържа вещество, сходно с психоактивната съставка на канабиса.
Мауро Макароне от университета Кампус Био-медико в Рим и колегите му изяснили, че ценната гъба произвежда анандамид – съединение, което отговаря за изработването на вещество в човешкия мозък, подобряващо настроението.
Механизмът на въздействие на анандамида е подобен на въздействието на тетрахидроканабинола, съдържащ се в марихуаната.
Макароне смята, че с помощта на това вещество трюфелите привличат животните, които изяждат гъбите и помагат в разнасянето на техните спори.
Цветът на черния трюфел се дава от тъмния пигмент меланин. В работата, която Макароне и колегите му публикували през 2012 година, се посочва, че в организма на човека производството на меланин се инициира от отделянето на анандамид.
„Ананда“ се превежда от санскрит като „блаженство, пълно щастие“. Някои учени наричат анандамида „молекулата на блаженството“ поради ролята, която играе в механизмите на настроението, апетита, паметта, болката, депресията и репродуктивната функция.
Екипът на Макароне се опитал да изясни има ли нещо общо в процеса на изработване на меланин в трюфелите и в човешкия организъм.
Те използвали полимеразна верижна реакция, при която многократно се копира определен участък на ДНК, за да установят гените, явяващи се „строителен материал“ за производството на анандамид.
Освен това учените прибягнали и до масспектрален анализ, за да открият самия анандамид. В хода на по-нататъшните опити се оказало, че концентрацията на това вещество в трюфелите е толкова по-висока, колкото по-стара е гъбата.
В човешкия мозък анандамидът, както и другите невромедиатори, се прикрепя към рецепторите на повърхността на клетките – подобно на ключ, който влиза в ключалка.
Установено било, че трюфелите притежават механизми на производство и съхранение на анандамид, но нямат рецептори, с които веществото би могло да се съедини и да предизвика някакъв ефект.
„Оттук следва, че те произвеждат анандамид не за себе си – казва Макароне. – Ние смятаме, че по такъв начин те привличат животните, които имат нужните рецептори, за да продължат да ядат трюфели и да помагат да се разпространяват техните спори на по-голяма територия.“
За да се размножават успешно трюфелите, са им необходими животни – те разнасят спорите с екскрементите си. Тези гъби се ядат от свине, сурикати, мечки гризли, павиани чакма и дългокраки потору – потайни и избягващи човека торбести.
Кратка история на психоактивните вещества
Анандамидът се явява част от ендоканабиноидната система, която играе важна роля в регулацията на различни функции на човешкия организъм и нашето настроение.
Еуфорията при употреба на марихуана възниква, когато тетрахидроканабинолът активира канабиоидните рецептори. Анандамидът при въздействието върху тези рецептори може да предизвика промени в настроението, но не предизвиква сравнима еуфория, тъй като бързо се разгражда в организма.
През 60-те години учените се опитали да разберат защо опиатите (морфин, опиум, хероин) оказват толкова силно въздействие върху хората – при това, че имат растителен произход.
Изследователите установили, че те би трябвало да активират конкретни рецептори и ако такива съществуват, то нашият организъм би трябвало да отделя вещества, които също действат на тези рецептори.
Тези вещества били открити през 1975 година – те се наричат енкефалини и имат сходни с морфина аналгетични свойства и взаимодействат със същите рецептори.
След това откритие специалистите започнали да търсят рецепторите, на които въздействат другите наркотични вещества, и през 1988 година открили такава двойка за тетрахидроканабинола. Учените все пак решили, че нашият организъм би трябвало сам да изработва взаимодействащото с тези рецептори вещество. През 1992 година израелският химик Рафаел Межулам го идентифицирал като анандамид.
По данните на други изследвания анандамидът може да предизвика загуба на памет при животните. Американски учени наблюдавали, че прасетата под негово въздействие са склонни по-малко да ходят и повече да лежат.
Черният (или перигорски) трюфел е вторият по ценност след растящия в Италия бял трюфел.
Коментирайки резултатите от своето изследване, Макароне отбелязва, че той и екипът му възнамеряват да проверят за наличието на анандамид и в други видове растения.
Източник: https://megavselena.bg/tryufelite-sydyrzhat-molekulata-na-blazhenstvoto/
