СВОБОДА ЗА КОНОПА

Дойде време за действия. До кога гражданите ще ги е страх за свободата си докато се опитват да се лекуват (да оцелеят). Законите ни убиват буквално и метафорично. Буквално ЗАКОНА ни лишава от правото ни да се лекуваме. При това да се лекуваме натурално и ефикасно чрез натуралната геометрия на лечебните растенията. В същото време този ЗАКОН поставя на риск свободата и заплашва със затвор всеки които е решил да се лекува по този натурален начин с билката Канабис / Марихуана/ Коноп/ Гръсти. До кога ще е така? Още 50-100 години? Вече има доказателства, че КОНОПА ЛЕКУВА. Доказателства постигнати чрез изследвания и наблюдения от лекари и учени в Израел, Канада, САЩ, Испания, Германия и много други държави, в ключително наскоро (2018 година) в България излезе становище на годишна болнична фармация издадено от Катедра по Фармакология, Токсикология и Фармакотерапия, Фармацевтичен факултет, МУ-София, Медицински Колеж, МУ-Плевен , че има приложение на Канабиноидите в борбата с онкологичните заболявания. Нужно ли е да чакаме още 50-100 години докато на нашите им светнат лампите, че по цевилизованият Свят се лекуват с Коноп.

Всяко бездействие от страна на нашите политици и администрация реално обрича български граждани на смърт, мъка, бокла, страх и затвор. До кога ще го оставяме да извършват тези престъпления? Тези хора са истински народни предатели и народоубийци! До кога ще им позволяваме да ни мачкат, тормозят и убиват?! Тяхното време на страх и терор свърши! Дойде ново време, време на смелост, време на промяна към по-добро, време в което се борим за Свободата си, за Живота си и за правата си.

Стига приказки, Време е за действия. Време е да покажем колко сме много.(колко много хора искат Свобода за Конопа) Да покажем колко сме силни и че се подкрепяме, че сме единни. Писна ни да ни разделят и владеят, писна ни да ни делят на червени, сини, зелени и пембени, защото ние сме ЕДИН НАРОД, ЕДНА ДЪРЖАВА с Една Душа! Нека им покажем, че Обединението прави Силата! Нека излезем и отстояваме правата си и се борим за СВОБОДАТА СИ и ЖИВОТА СИ! Нека покажем, колко много хора искат СВОБОДА ЗА КОНОПА.

Целият екип на Гръсти ( grysti.com ) подкрепя Свободата за Конопа и свободното правото на избор човек да се лекува както иска.
Всеки които е за Свобода за Конопа нека дойде на 20.04 (20 април) в 16:20 пред Площад Народно Събрание. Нека доведе с него колкото може повече хора, които са за каузата. (примерно аз имам мой роднини, които се лекувам с масло и олио от Коноп, които ще помоля да дойдат с мен, защото това е и тяхна борба) Ако искаме промяна ние трябва да сме тази промяна! Никой няма да ни донесе промяната към по-добро и свободата ни на крака в нас, трябва да се борим за нея. Нека се борим мирно без агресия по цивилизован начин чрез протест. Вярата ми в ненасилието ме задължава на решителност. Няма място за страх или слабост. Нека им покажем силата на мнозинството. Ненасилието е оръжие на силните.

Мир

Гръсти ( grysti.com ) подкрепя ‎Liberty 420‎ и събиетото „Свобода за КОНОПА : Голямото Напушване“ . В сайта на Гръсти в дясно можете да видите банера за събието и да следите във фейсбук или тук повече информация за събиетието.

Детайли за събитието: 

На четвъртия месец двайстия ден, точно в четири и двайсе всички заедно ще изпушим най-важния джойнт в животите ни!

Ще се съберем горди, смели, весели и точно в 4:20 ще направим най-голямата пушилка на едно място, която България е виждала!

През 2019-та година 20-ти април се пада събота. Идеален повод да се съберем хора от цялата страна и да покажем, че искаме промяна.

Тревата не трябва да е престъпление в България!
Цяла България пуши трева!
Депутатските деца пушат много трева!

На този ден ще им покажем наистина колко сме много!

Искането ни е едно и е много просто: Декриминализация на притежаването и отглеждането на малки количества трева за лични цели! СВОБОДА ЗА КОНОПА!

И ще го постигнем с протест! Всички! Заедно! Обединени!

Поединично могат да ни тормозят, могат да ни изнудват за пари, могат да ни арестуват. Всичко могат да правят с нас…и става само по-зле…
Обединим ли се, никой не може да ни тормози, никой няма да ни изнудва и няма да посмее да ни арестува!

Подробности около събитието много скоро…
Първа важна задача е да КАНИТЕ ХОРА. МНОГО ХОРА!

Фейсбук се опитва всячески да скрие тоя event, но заедно ще успеем!

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!
СВОБОДА ЗА КОНОПА!
#БГконоп

Свобода за конопа! Бизнесът с индустриален коноп е един от най-бързо развиващите се в света.

Канабис марихуана лечение CBD THC

Заради сгрешена държавна регулация, България пропилява исторически шанс да развие този сектор от земеделието

Векове наред конопените въжета на ветроходните кораби са държали здраво платната, кръстосващи океаните. Първият автомобил на Хенри Форд е бил проектиран да се задвижва на конопено гориво, а за направата му също е използван коноп. Първата чернова на Декларацията за независимост на САЩ е на конопена хартия, също както и редица други велики литературни шедьоври. Конопът винаги е бил неразделна част от напредъка на човечеството. До септември 1937 г., когато започват забраните.

В тази история не става дума за марихуаната, която се пуши за удоволствие. Нейната история се преплита с тази на индустриалния коноп (и е причина за ограничаването му), но аргументите за легализирането й са различни. За това може да се спори много, докато срещу другия вид канабис – този без психоактивни свойства, няма смислени доводи.

В последните няколко години индустриалният коноп започва да възвръща стария си блясък. Той намира различно приложение в десетина сектори на икономиката. Развива се нова иновативна индустрия, която все още не е свръх напреднала и шансове за завоюване на пазарни позиции има за всички, които се ориентират навреме.
България обаче остава една от най-назадничавите европейски държави по отношение на конопа. За тази година дадените разрешения за отглеждането му от Министерството на земеделието и храните са едва 9 на брой, а засетите площи – едва 957 декара. За сравнение, площите, засети с артишок 2015 г., са 4400 декара. Една трета от производителите, с които „Капитал“ се свърза поименно, обясниха, че ще садят конопа експериментално. Не че няма интерес. По думите на голям търговец на семена за посев „интересът става по-сериозен, и то от страна на големи български фермери с по над 100 хил. декара земя“, като такива разговори е имало с поне 6-7 компании. Конопът по полето обаче остава все така бутикова култура.

Основната причина за отсъствието му и липсата на големи играчи е абсурдно разписаното законодателство. То не дава възможност на производителите да използват пълния потенциал на културата, което ги прави не конкурентоспособни спрямо чуждите, поставя ги в редица абсурдни ситуации и срещи с органите на властта, пропадат инвестиции в производства и инвеститорите предпочитат да работят извън България. Накратко – законът в България третира стъблото и семената на конопа като техническа култура, а листата и цвета като марихуана.

Новото злато 

Индустриалният коноп несправедливо беше приравнен в обществените представи с марихуаната за пушене. При нея психоактивният ефект се дължи на тетрахидроканабинола – THC. Психотропното вещество в цветовете и листата на този вид растение е от 5 до 20%. При индустриалния коноп въпросното вещество THC е под 0.2% и ефектът на напушване на практика е невъзможен. При него обаче има високо съдържанието на канабидиол – CBD. Непсихотропното CBD, подобно на THC, също се намира в цветната и листната маса. Именно CBD е основното, с което конопът напоследък привлича производителите.

Това е новото злато, търсено в хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. Медицината изследва дали той може да подпомага терапиите при лечение на рак, епилепсия, диабет, множествена склероза, кожни проблеми и т.н. (виж графиката). Цената му е много висока, което се дължи на това, че индустрията все още прохожда. Десет грама олио със CDB на австрийската компания Medihemp може да бъде намерено на цена 95.5 евро. Основният въпрос, който се обсъжда на последната европейска конференция на производителите на коноп, е може ли производството да отговори на нарастващото търсене и ще станат ли площите 100 хил. хектара през 2025 – 2030 г. През 2016 г. те са 33 хил. хектара. Засиленият интерес личи и от сериозния ръст на произведения CBD още през 2013 г. – 240 тона при 7.5 тона през 2010 г., т.е. ръст от 3000%, пише в последния доклад на Европейската асоциация на индустриалния коноп. Американският Hemp Business Journal пък пресметна, че продажбите на CBD ще нараснат до 2.1 мрлд. долара до 2020 г.

„Ако преизчислим потенциалния доход на декар от добива на CBD на базата на цената на дребно на продукти със CBD, се получава умопомрачителна сума. Това показва, че има голям потенциал в тази посока, независимо че цената ще падне при по-голямо производство. Няма да се изненадам, ако се окаже, че конопът за CBD може да компенсира загубения тютюнев бизнес на земеделците“, коментира Филип Харманджиев, един от деветимата с разрешително да сеят коноп през тази година, който ще експериментира с 10 декара. „Няма много области, в които България да е в позиция на изравнен старт с по-развитите икономики. В областта на отглеждането на индустриален коноп дори имаме шанса да сме едни гърди напред спрямо Западна Европа. Всички страни от бившия комунистически блок тук имат предимство, докато в блока са трупали опит в отглеждането на индустриален коноп, на Запад той е бил забранен“, добавя още той.

Потенциалът на конопа във всичките му аспекти си личи и от многото иновативни бизнеси появили се в Европа. В Италия Equilibrium произвежда тухли от индустриален коноп. През 2012 г. датската HempFlax, инвестира 5 млн. eвро в Румъния във фабрика за преработка на коноп. В Македония американската компания NYSK отвори първата си мощност за преработка на канабис и планира инвестиция от 35 млн. долара през следващите пет години. Козметиката от коноп на чешката Cannaderm става все по-популярна. В Словения се създаде специален кооператив Konopko, който да обедини усилията на производители, преработватели и технолози. В сферата на фармацията GM Pharmaceuticals вече е в крайния етап на клиничните проучвания на продукта си Epidiolex, на основата на канабидиола, предназначен за лечение на епилепсия. Вече на пазара е и друг неин продукт на основата на канабидиола – Sativex, облекчаващо спастичността на мускулите, причинена от множествена склероза. Списъкът не свършва до тук.

Държавата на задръстените 

България по думите на редица представители на бранша обаче е единствената държава в ЕС, в която листата и цветовете на конопа, където е CBD, остават дамгосани. Това беше разписано в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП) през пролетта на миналата година. Преди промените земеделците можеха да сеят коноп, но не беше много ясно дефинирано при какви условия той може да се преработва.

След първоначалния рестриктивен текст, предложен от Министерския съвет, в парламента нещата се обръщат, партии и редица депутати са готови да внесат либералните поправки, а бизнесът остава с усещането, че скоро ще стане конкурентен на европейския. На последното заседание на водещата здравна комисия обаче са прочетени две писма. Едното на Иван Кумчов, експерт от Агенция „Митници“, а другото от Общински съвет по наркотичните вещества – Благоевград, с председател Теменужка Любенова. В първото писмо се казва: „Оказва се сериозен натиск за прокарване на регламент за отглеждане на големи площи канабис и впоследствие производство на продукти от марихуана.“ Във второто се изказва притеснението, че ще се узакони „безпроблемното засаждане на растението коноп за индустриални цели, от което се произвежда марихуана и хашиш. За нас категорично това са лобистки интереси с цел да бъде облекчен достъпът на дрогата до младото поколение“. И двете твърдения са невежи и нямат нищо общо с истината. След прочитането на писмата обаче настъпва рязък обрат. Становището на БАН, че „всички опасения и аргументи против култивирането и преработката на индустриалния коноп са несъстоятелни и дори неверни“, т.е. че той не става за пушене, не е взето под внимание.

Финално законът позволява отглеждането на растения от рода на конопа (канабис) само за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев. Оглеждането на растението се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните. Законът криминализира листата и цветната маса, в която се съдържа CBD. „Отделянето на връхната част, листата, тяхното притежание и търговия попада в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“, обясняват от министерството на земеделието. Накратко, може да отглеждаш коноп, но само ако му откъснеш листата, и ставаш престъпник.

Това означава, че производителите имат няколко възможности. Да оберат реколтата и да я изнесат от страната като цяло растение за преработка в чужбина. Въпросните продукти със CBD могат да се внасят в страната и да се продават свободно в търговската мрежа, но не и да се добиват тук. Или мостът между отглеждането на коноп и продажбата на продуктите от него в страната е скъсан. Другият вариант е със специалните земеделски машини да се съберат само семената на растението, като листата и цветовете трябва да останат по полето, защото в момента, в който се приберат на склад от земеделския производител, отделени от останалата част на растението, може да дойде полицията и да влезеш в проблеми. И тя, както ще видите по-долу, наистина идва.

В момента се обсъжда нова наредба за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0.2% THC. Тя обаче създава още въпросителни и технически пречки за производителите.

Когато цъфне „марихуаната“

„Напредничавото“ законодателство вкарва производителите в редица ситуации. Александър Червенков е един от пионерите в България в отглеждането на индустриален коноп и председател на Българската асоциация за индустриален коноп. През 2014 г. той е един от двамата с разрешително да сеят културата, като желанието му е семейната фирма „Агролоджик“ да разнообрази отглеждането на картофи в Поповяне, Самоковско. Засетите декари през 2014 г. са 45. Александър, чрез научноизследователската компания „Побелч-Гле“, на която е основател заедно с Ервин Иванов, занимаващ се с научни изследвания над здравословните ефекти на веществата в индустриалния коноп, решава да изпрати определено количество за тестове в университет в Атина. Пратката е подготвена за натоварване на самолет на голяма куриерска компания. На летище София обаче започват проблемите, тъй като не било извадено разрешително за износа за трета страна на специфичната пратка, въпреки че Гърция е част от ЕС. След операцията на аерогарата на Агенция „Митници“ следва нова – този път в стопанството в Поповяне, където митниците се появяват заедно с ГДБОП. Складираните растения са прибрани с цел да се установи дали продукцията е от индустриален коноп. Въпреки че лабораторните тестове доказват легалността й, суровината е задържана от Агенция „Митници“.

Случаят не е единичен, като и други производители са били посещавани от службите след сигнали, че имат полета с коноп. На следващата година „Агролоджик“ засява 500 дка. Реколтата е прибрана с разработения от „Побелч-Гле“ конопен компайн, който вече се радва на широк интерес сред конопените земеделци в Европа и САЩ. Прибраните растения са складирани цели, тъй като преработката им е законово възпрепятствана в България. Те все още стоят на склад. Александър пропуска 2016 г., дори връща разрешителното си. До момента в конопените полета в Поповяне и в машини са инвестирани над 1.2 млн. лв., казва Червенков, а потенциалните загуби за компанията са около 1 млн. лв., без в това да влизат пропуснатите ползи от залежаващите на склад конопени растения.

През 2017 г. след промените в закона издадените разрешителни са по-малко от предходните години. Александър отново се връща на полето с конопа, но само с 33 декара. Под 100 декара са и повечето насаждения за тази година. Единственото по-голямо изключение ще се случи в Ловешко, където двама фермери ще отглеждат около 800 декара, като целта е продажбата на семената, казват запознати с проекта.

Страна без добавена стойност

В небитието пропадат и проектите за преработка. Това беше съдбата на първия проект на „Побелч-Гле“. Компанията имаше намерението да създаде предприятие за производство на тухли от коноп, като инвеститор в нея с 40% участие стана голямата строителна фирма „Главболгарстрой“. След лошия развой на събитията в парламента ГБС реши да се откаже от проекта и в края на януари 2017 г. Делът й е изкупен от Стоян Стоянов.

Сега заедно с чуждестранен инвеститор компанията планира да изгради цех за канабидиол, т.е. за CBD, като от две години има лиценз за научни изследвания издаден от Министерство на здравеопазването. Той трябва да е готов към края на годината, като продукцията от тази година ще бъде изнесена там, за да бъде преработена. CBD под формата на хранителна добавка ще бъде предназначено за американския и европейския пазар.

Настоящата липса на преработка в страната затруднява и други по веригата, които трябва да разчитат основно на внос при спънато производство. Един от известните продукти на компанията „Смарт органик“ са барчета със семена Roobar. В едно от тях Hemp&Chia има конопен протеин, като компанията продава отделно и само конопени семена. Конопеното семе и конопеният протеин, с който работи компанията, са внос. Причината е ясна – производството в страната е крайно ограничено. Протеинът идва от Румъния, а семето от Китай. В Румъния има производител на конопен протеин Canah, който работи с местна румънска суровина и с конопено семе от Китай. По думите на Яни Драгов, собственик на „Смарт органик“, все още европейските производители не са конкурентоспособни на китайските. За да извършва внос на конопени семена се изисква специален лиценз от министерството на земеделието за вносител, като такова не се изисква за другите семена, като за него се изисква свидетелство за съдимост и т.н.

Какво ни остава 

Без листата и цветовете в България остава възможността да се гледа коноп заради некриминализираните части на растението като стъбла и семена. При употребата на конопа за хартия и текстил нещата са малко по-сложни, тъй като са необходими големи обеми. „Ползваме по 1500 тона суровина на ден, това са 100 тира“ , казва Красимир Дачев от „Свилоза“, като добавя че това е сезонен ресурс, като реализацията му с цел производство на хартия може да е възможна, но в други климатични пояси. При текстила трудно могат да се намерят очевидци на производството в България, което се е развивало преди десетилетия. На времето пазарджишката „Технотекс“ произвежда чували от коноп. Машините обаче отдавна са продадени. Сега компанията използва юта за продуктите си, която пристига от Бангладеш.

При семената има потенциал, като в европейски мащаб добивът расте с 92% през 2013 г. спрямо 2010 г. Семената са и целта на насажденията край Ловеч по думите на запознати с проекта. „Побелч-Гле“ пък спечели проект по Програмата за развитие на селските райони за цех за преработка на конопено семе с капацитет 500 тона. От семето ще се прави олио при студено пресоване – едно от малкото законово уредени преработки у нас. Ще се пресоват и шипки, като компанията мисли да прави и комбинирани продукти, а крайните блендове от масла ще се правят от италианска компания. Друг продукт на цеха ще е конопеният протеин, който ще се прави от кюспето, като той ще бъде със протеиново съдържание или 50, или 80%. Проектът е за над 3 млн. лв., 40% от тях са по програмата, като компанията търси партньор в това начинание.

Павел Езекиев, съосновател и управляващ партньор в рисковия инвестиционен фонд NEVEQ, вижда възможности пред страната в производството на хардуера, съпътстващ развиващата се, паралелно с индустриалния коноп индустрия на марихуаната за медицински и рекриейшън цели. В края на миналата година българският му фонд Neo Ventures инвестира в израелската компания Cannabi-Tech. Тя се занимава с разработването на две устройства, които, образно казано, сканират марихуаната за количеството THC и CBD в нея, като дават информация на клиента как особеностите на конкретното растение ще се отразят на здравето му и в кой аспект ще му бъдат полезни. Точно в сферата на технологиите в медицината, като сензори и устройства, и в технологичната обработка на данни вижда потенциала на страната, като поне това не е забранено от българското законодателство. Едното устройство на Cannabi-Tech е за фирмите – от земеделци, през фармацевтични компании и болници. Другото е за крайния потребител – който отглежда трева вкъщи. Цената на по-голямото е над 1000 долара, а на по-малкото 300 – 400 долара. Целите на компанията до края на 2020 г. е да е пласирала 30 хил. устройства от тези за големите клиенти и 120 хил. от малките, като продажбите трябва да започнат през първата половина на 2018 г. Целеви пазари са Канада, където всичко ще бъде позволено от средата на 2018 г., Израел и около десетина европейски държави.

Показателното в този случай е, че цялата инвестиция е насочена извън България – към израелска фирма и пазари в други страни. В България очевидно има хора с желание да се занимават с това, има пари, които могат да се вложат в развитието на конопена индустрия, има огромно търсене в света и очакване за много сериозен ръст. Единственото, което липсва тук, е модерна регулация – държава, която да си свърши работата, така че всички да спечелят.

Или докато в световен мащаб забраните падат една по една дори по отношение на марихуаната за пушене, България се държи като напушена дори по отношение на индустриалния коноп.

КРЕДИТ: http://www.capital.bg