Етикет: растения

Публикувано на

Квантовите ефекти на растенията ще помагат на батериите

В обикновените слънчеви батерии фотоните се поглъщат от молекули, които след това изпускат електрони, което в крайна сметка превръща светлинната енергия в електрическа.

Значителна част от електроните се абсорбират, отслабвайки по такъв начин ефективността на батерията.

Природата отдавна е изобретила значително по-ефективни слънчеви батерии – най-обикновените растения. Всъщност обикновената трева, водораслите и бактериите превръщат светлинната енергия в електрическа със зашеметяваща ефективност, недостижима за съвременната техника.

Такъв коефициент на полезно действие на растенията е необясним от гледна точка на класическата физика. Експерименти показват, че при фотосинтезата се използва известният квантов ефект суперпозиция на частиците – грубо казано, електроните могат да се намират едновременно на няколко места или се въртят в две противоположни посоки.

„За нас това е напълно неочаквано – оказва се, че биологичните системи използват законите на квантовата механика при фотосинтезата“, признава Анди Паркър, физик от Кеймбриджкия университет.

Сега много учени се опитват да приложат принципа на фотосинтезата за направата на ефективни слънчеви батерии. Паркър и колегите му са разработили сравнително прост метод с прилагането на квантовите ефекти за повишаване на коефициента на използването на слънчевата светлина.

Моделираният от тях модел се състои от три молекули, две от които са донори – те поглъщат фотони и изпускат електрони. Третата молекула е акцептор – тя поглъща електроните, получени от първите две.

Молекулите донори взаимодействат помежду си чрез своите електрични полета – електроните в техните атоми се настройват един към друг от разстояние, като малки магнити. Това взаимодействие води дотам, че донорските молекули фактически „делят“ едни с другите електроните според принципа на квантовата интерференция.

Квантовата интерференция води до това двата донора ефективно да поглъщат светлината, като рекомбинация на електрони при тяхното изпускане практически не настъпва. Според изчисленията на учените такава система позволява да се произвежда с 35% повече електроенергия, отколкото обикновена слънчева батерия, работеща по законите на класическата физика.

Предложеният модел все още съществува само на теория и се очаква неговата реализация на практика да се сблъска с трудности.

Откритието на Паркър и колегите му е публикувано в сп. Physical Review Letters.

Източник: https://grysti.com/wp-admin/post-new.php

Публикувано на

Растенията също изпитват стрес

Сушата е един от главните стресови фактори за растенията. © Don Graham/flickr
Австралийски изследователи установиха, че независимо от отсъствието на нервна система растенията също изпитват стрес, като реагират на неблагоприятните изменения на околната среда чрез биохимични и електрически процеси.

Биолозите от университета на Аделаида са изяснили, че растенията реагират на стресови ситуации с комбинация от химически и електрически реакции по същия начин, както бозайниците, съобщава сайтът на университета. Пълното изследване е публикувано в сп. Nature Communication.

Учените отдавна знаят, че в стресови условия – суша, излишък на сол, повишена киселинност на почвата, резки изменения на температурите и така нататък – растенията синтезират молекула с названието ГАМК (гама-аминомаслена киселина). Животните и човекът също произвеждат ГАМК при стрес – това е важен спирачен невромедиатор в централната нервна система на човека и бозайниците.

В новата работа авторите за първи път изяснили, че растенията използват ГАМК като сигнална молекула – точно по същия начин, както го правят животните. В отговор на изменението на концентрацията на гама-аминомаслената киселина растенията произвеждат електрически импулси, които в резултат регулират ръста на растенията.

Изследователите разчитат, че сега, знаейки принципа на работата на ГАМК като регулатор на отговора на стрес, може да се създават по-устойчиви към неблагоприятни условия сортове растителни култури.

Изследователите казват, че тези данни обясняват също така защо някои седативни и противоепилептични препарати с растителен произход работят ефективно в организма на човека.

Източник: https://megavselena.bg/rasteniyata-syshto-izpitvat-stres/

Публикувано на

Растенията се превръщат в живи компютри

Швейцарски физици и биолози се научиха да поставят елементи от електронни схеми и аналогови сигнални вериги в растения и да ги превръщат в пълноценни изчислителни устройства, става ясно от статия, публикувана в сп. Science Advances.

„Сега можем да започнем да говорим за растения киборги – вече можем да поставяме различни датчици и устройства в растенията и да използваме енергията, която се произвежда с помощта на хлорофила, за отглеждане на нови зелени антени или други материали. Всичко ще се случва само по себе си и ние ще използваме „напредналите“ вътрешни компоненти на растенията за нашите собствени нужди“, казва Магнъс Бергрен (Magnus Berggren) от университета на Линшьопинг (Швеция).

Бергрен и колегите му преди около 25 години започнали да се занимават с печатна електроника – технология, която позволява да се нанасят пътеки и микросхеми на хартия, картон и други материали. По време на разработката на подобни устройства им хрумнала мисълта да използват тези органични материали в качеството на основа за електронни уреди.

Следващите две десетилетия учените прекарали в изучаване на това, как работят клетките и тъканите на растенията, както и на приспособлението на вече съществуващи технологии и материали за работа в представителите на флората. Преди три години техните разработки привлекли вниманието на инвеститори и Бергрен и екипът му получил първата възможност да реализира своя замисъл на практика.

Ключова крачка в създаването на „зелени компютри“ станало откриването на полимера PEDOT-S, с който изследователите се научили да импрегнират дървесните съдове по такъв начин, че те едновременно продължавали да транспортират съставки и вода по растенията, но освен това провеждали и ток.

Така учените превърнали листо в природен течнокристален екран. © Laboratory of Organic Electronics

Така учените превърнали листо в природен аналог на течнокристален екран. © Laboratory of Organic Electronics

С подобни растителни „проводници“ и йоните в тези канали учените създали своеобразни живи транзистори и сглобили от тях прости логически устройства. Листата на растенията, използвайки друга версия на полимера PEDOT, се превърнали в своеобразни биологични „пиксели“ благодарение на способността на това вещество да променя цвета при различно напрежение на тока.

Сега всички тези съставки работят независимо една от друга, но в близко бъдеще авторите на статията ще се опитат да ги обединят и да създадат първия растителен компютър, който може да решава прости задачи, използвайки енергията и съставните елементи на самите растения.

Източник: https://megavselena.bg/rasteniyata-se-prevryshtat-v-zhivi-kompyutri/

Публикувано на

20 – годишен експеримент разклати познанията ни за фотосинтеза

Растенията поглъщат въглерода от атмосферата чрез една от двете версии на фотосинтеза, известни като C3 и C4. Научните изводи около тези алтернативни пътища се смятаха от дълго време за известни, но сега нови изследвания показват, че схващанията по темата може да са били погрешни.

Установено е, че първата версия, С3, е била най-чувствителна към екологичните нива на въглероден диоксид (CO2) и че растенията, които я използват, ще произвеждат повече биомаса, когато тези нива се покачват.

Резултатите от 20-годишен експеримент обаче разкриват, че увеличаването на биомасата е само краткотраен ефект, който се изчерпва бързо и изчезва в по-дълъг период от време.

Констатациите, публикувани в списание Science, имат важни последици за нашата възможност да прогнозираме пълното екологично въздействие на повишаването на нивата на CO2 и последващото изменение на климата.

Около 90% от растенията се характеризират с C3-фиксация на въглероден диоксид, при която въглеродът от въглеродния диоксид се превръща в захар чрез съдържащ мед ензим, наречен рибулоза-1,5-бисфосфат карбоксилаза / оксигеназа (РуБисКО).

С3 са голямата част от растителните видове, включително повечето дървета и основни култури, като ориз и пшеница.

За разлика от тях, растенията имащи фотосинтеза тип C4, съставляват по-малка част от видовете. Те обаче представляват 25% от световната биомаса, тъй като са изключително изобилни. Царевицата, захарната тръстика и повечето треви са C4 растения. При тях процесът на химично свързване на въглероден диоксид е известен като C4-фиксация, а съответните растения се означават като C4-растения.

Реакцията на фиксация протича в клетките на мезофила, където въглеродният диоксид се свързва с молекула фосфоенолпируват с помощта на ензима фосфоенолпируваткарбоксилаза. Продуктът на биохимичната реакция е оксалоцетна киселина, притежаваща четири въглеродни атома и даваща името на този тип фиксация. В класическия си вид C4-фиксацията продължава с редуциране на оксалоцетната киселина до ябълчена киселина (означавана в биохимията и като малат).

Ябълчената киселина се транспортира до клетките на дихателните снопчета, където се локализират ензимите от цикъла на Калвин и РуБисКО. Веднъж достигнал дихателните снопчета, малатът се декарбоксилира до пируват, а отделеният въглероден диоксид се поема от ензима РуБисКО и аналогично на C3-фиксация навлиза в цикъла на Калвин.

C4 растенията насищат РуБисКО с висока концентрация на въглероден диоксид, докато C3 растенията не правят това. Поради тази причина се смяташе, че растенията С3 трябва да бъдат по-чувствителни към атмосферните нива на CO2 и че увеличенията на тези атмосферни равнища СО2 ще предизвикат по-силен растеж.

Голяма част от експерименталните доказателства подкрепят този извод, казва водещият автор на последното проучване Питър Райх от Университета на Минесота, САЩ.

„Това е толкова близо до парадигма или истинност в екологията на растенията и така се възприемаше досега“, казва той.
Опитите, на чиято база се изваждаха доказателствата обаче, се основаваха само на кратки времеви скали. Затова, преди две десетилетия Райх и неговите колеги започват нов експеримент, който днес е един от най-продължителните екологични експерименти в света.

Засадени са били многобройни парцели с треви осъществяващи фотосинтеза от тип C3 и C4. Част от тях са били изложени на атмосферен CO2, а останалите са изложени на повишени нива СО2. При последните въздухът е бил обогатен с допълнителен въглероден диоксид изпускан от тръби, като ефективно растенията са били излагани на нива, очаквани на Земята до 2080 година.

В началото не се случва нищо интересно. За 12 години растенията C3 са реагирали стабилно на по-високия CO2, като са увеличили общата си биомаса с 20%, докато C4 растенията едва са регистрирали разликата.

Въпреки това, през следващите осем години нещата се променят. При по-високи емисии на СО2, С3 растенията са спрели да растат по-добре от техните околни еквиваленти, докато растенията С4 са увеличили с 24% биомасата си.

Това е напълно безпрецедентно,

казва Райх.

Любопитно е, че степента на фотосинтеза не обяснява обратния ход. Вместо това растенията C4 правят почвата по-плодородна, което води до по-добър растеж, докато C3 растенията са направили обратния ефект.

Растенията се нуждаят от азот, за да растат, а микробите в почвата разрушават живата и мъртвата биоматерия и осигуряват азот във форма, която растенията могат да усвояват. При дългосрочно високо съдържание на CO2 този процес се засилва в почвата около C4 растенията и се потиска около C3 растенията.

Райх и колегите му, не могат да обяснят какво причинява това, но възнамеряват да разберат. Те подозират, че с течение на времето високият CO2 причинява C4 растения и C3 растения да променят микробните съобщества в почвата по различен начин и в зависимост от това кои микроби са предпочитани, това ускорява цикъла на хранителните вещества или го забавя.

Роберт Фурбанк, директор на Центъра за върхови постижения и изследвания на фотосинтезата от Канбера, Австралия, който не е участвал в проучването, казва, че констатациите са изненадващи.

„Нещо се случва под земята, което оказва голямо влияние върху растежа на растенията“, казва той. Според него, изследването поставя повече въпроси, отколкото дава отговори, но е изключително интересно.

Източник: https://megavselena.bg/20-godishen-eksperiment-razklati-poznaniyata-ni-za-fotosinteza/

Публикувано на

Животът на Земята не би бил възможен без гъбите

Това твърдят група учени в ново изследване, според което гъбите са имали важна роля за ранния живот на планетата. Макар днес растенията да са основата на повечето хранителни вериги на Земята и заедно с животните доминират екосистемите на нашата планета, в ранните години на Земята, гъбите са били също толкова важни.Fungi-made-life-on-Earth-possible-researchers-claim

Изследователи от университета в Лийдс, Великобритания, са създали в лабораторни условия реплика на околната среда от ранното развитие на Земята. След това резултатите от техния експеримент са включени в редица компютърни модели пресъздаващи развитието на живота на Земята, като се оказва, че гъбите играят изключително важна роля за развитието на среда богата на кислород.

Макар растенията да фотосинтезират и да използват слънчевата светлина за да преработват въглеродния диоксид в кислород, в началото именно гъбите са тези, които осигуряват хранителните вещества, които позволяват на растенията да живеят и да се развиват.

Днес растенията могат да извличат хранителни вещества директно от почвата. Но корените на най-ранните растения са били по-малко развити и практически неспособни да се хранят директно от почвата, а от своя страна в по-голямата си част почвата е била лишена от органични материали. По този начин гъбите са се оказали от съществено значение, като основна хранителна среда за оцеляване на растенията.

В същото време гъбите произвеждат органични киселини, които разграждат скалите и минералите върху които растат. Така способстват за образуването на почва. На ранната Земя този процес е бил в основата на образуването на основните хранителни вещества, до които растенията са имали достъп. Растенията, от своя страна, са подсигурили въглерод за развитие на гъбите.

В лабораторни условия учените са тествали процеса на обмен на газове между растенията и гъбите. Няколко древни видове гъби все още съществуват и днес. Част от тях са показали, че могат да разрушават минералите по-бързо от други, което от своя страна показва колко бързо и ефективно растенията могат да превърнат CO2 в кислород.

„Използвахме компютърен модел, за да симулираме какво може да се е случило с климата през ерата на палеозоя и как различните типове ранни колонии гъби са се включили в глобалните фосфорни и въглеродни цикли“, казва изследователката от Лийдс, Кейти Фийлд.

Анализът показал, че различни типове колонии от гъби са оказали значително влияние върху еволюцията на атмосферата на планетата.

„Фотосинтезата от растенията в крайна сметка дава около половината от генерирания кислород на Земята и се нуждае от фосфор, но все още не разбираме напълно как е функционирало снабдяването на растенията с това хранително вещество „, заявява колегата на Фийлд, Бенджамин Милс.

„Резултатите от включването на данни за ролята на гъбите и за взаимодействията им с растенията, представляват значителен напредък в разбирането ни за ранното развитие на Земята. Нашата работа ясно показва важността на гъбите при създаването на богата на кислород атмосфера“, заключава той.

Източник: https://megavselena.bg/zhivotyt-na-zemyata-ne-bi-bil-vyzmozhen-bez-gybite/

Публикувано на

16 напълно различни предмета, в които можете да отглеждате растения

Обожавам рециклирането: идеята да вземете нещо старо и да му вдъхнете нов живот. Можете да рециклирате почти всеки предмет в къщата, но какво ще кажете да го направите и в градината и да приложите някои от тези идеи?

Ето 16 идеи за саксии, за които може би никога не сте си помисляли.

    1. С ново предназначение и ретро

Имате стара лампа, която се търкаля наоколо? Най-вероятно да. Тогава защо не я превърнете в стилна саксия за цвете?

 

       2. Прекрасни черпаци

Кухнята ми е препълнена с прибори, които почти не използвам. Тези черпаци-саксии са толкова красиви, колкото са и лесни за направа.

 

       3. Сандъче за подправки

Тези стари сандъчета за чай са толкова красиви. Добавете малко подправки и готово! Действа незабавно!

 

      4. Великолепие от яйчена черупка

Черупките всъщност помагат на вашите семена да имат силен старт.

 

        5. Значението на електрическите крушки

Можете да бъдете иронични и да засадите луковици във вашите крушки (от англ. bulb– луковица и bulb – крушка). Това ще ви превърне ли в Аланис Морисет на градинарството?

 

       6. Проклетите бутилки от вино

Все едно имам нужда от още причини да пия вино….

 

        7. Гениална оранжерия

Имате стара кутия от пиле? Може да я превърнете в мини-оранжерия.

 

        8. Умни фунийки

Посейте семената си или засадете вашите растения във фунийки за сладолед. След време фунийките ще се разложат и растенията ще се възползват от това!

 

        9. Модерен органайзер за обувки

Това е висша форма на промяна на предназначението! Повече отделения за по-голям контраст!

 

          10. Грубо и раждясало

Стара ръждясала тръба, право към боклука, нали? Грешка! Направете си от нея ограждение на градината със сукуленти.

 

         11. Автомобилни гуми

Старите автомобилни гуми са малко дразнещи за окото, но не и с тази прекрасна идея. Поиграйте си с нивата и височините, за да направите градината си перфектна.

         12. Вертикален стил

Още един органайзер за обувки, но този път от тези, които висят на стената.

 

          13. Цъфтящи ботуши

Знам, че не всички имаме стари ботуши, които се търкалят из двора, но съм сигурна, че можете да си намерите в евтините магазини. Обожавам съчетаването на направеното от човека с природното.

 

            14. Облечен дрешник

Колко добре изглежда? Малко по-голям проект е, но със сигурност се получава УАУ ефект!

 

           15. Изберете стол

Със сигурност е малко нестандартно, но в момента това е на мода.

 

            16. In-jean-ious (от англ. In-в, jeans – дънки, genious – гений. Игра на думи с ingenious – изобретателен, остроумен)

Това го казвам с лека насмешка. Не е точно изкуство, но е забавно и хитро, и ме кара да се усмихвам.

Източник: http://back2nature.rocks
Diply.com

Преводач: Ива Стаменова

Публикувано на

Парадокс е когато хората казват, че обичат животните, но ядат месо (видео)

Първо, нека уточним нещо. Идеята не е да съдим, насаждаме вина или срам у тези, които консумират месо. Просто даваме тема за размисъл чрез видеото по-долу.

Следващото клипче е прекрасен пример, който показва как милиони хора се кълнат, че обичат животните, но все още избират да ядат месо. Няма съмнение, че това е разделение. Често нашата храна е одрана, накълцана, нарязана и пакетирана толкова прилежно, че ние оставаме неосъзнати за целия процес, който е нужен, за да може тя да достигне хладилната витрина на магазина в суровия вид, в който я виждаме.

Когато вземем парче бекон, ние не си мислим за сладкото малко прасенце, което трябва да умре, за да се озове накрая в нашите ръце. Лесно е да участваме в нещо, което е далеч от погледа и ума ни.

“Бекон или пържола, ние гледаме на тези неща като на парче месо в нашата чиния, а не като на нещо, което иска да се сгуши в ръцете ни.”

Колко е лесно за тези хора да поставят под въпрос диетата и начина си на живот, след една среща със сладко малко прасенце.

Тогава защо е това разделение?

Ако сте някой, който яде месо, някога задавали ли сте си въпроса: ако не можехте да си купите от магазина пържоли, пилешки гърди, които са оскубани, одрани и накълцани, щяхте ли да го направите сами, за да можете да изядете това месо?

Защо обичаме едни, а ядем други?

Повлияни от западната култура ние приемаме за отвратително това, че хората в някои азиатски страни ядат кучета и ги отглеждат с единствената цел да бъдат изядени. Но какво да кажем за индийците, които боготворят кравата и не биха си помислили даже да ядат бифтек?

Както казва Пол Макартни:

“Ако кланиците имаха стъклени стени всички щяхме да сме вегетарианци”.

Много добре казано, защото толкова много от нас са неосъзнати за всички ужаси, които се случват в индустриалните ферми, и продължават да поддържат тази индустрия. Ако хората наистина знаеха за страданието и масовия геноцид, който се случва във фермите, наистина вярвам, че поне щяха да намалят консумацията си на месо или ще потърсят по-етични алтернативи.

Обичате ли животните?

Всяко животно е чувстващо същество, което има също толкова право да живее, колкото има вашето куче, котка или златна риба…. или дори вие! Въпреки че, казвайки това, не очаквам светът да се откаже от месото за един ден. Но вече, имайки това знание, може да изберем нещо друго: може да започнем да ядем по-малко месо или да включим в дневното си меню повече безмесни ястия. Може да изберем да не подкрепяме индустриалните ферми! Това е нещо, което всички ние сме способни да направим още сега.

Ако си мислите “Бих го направил, ако можех да си го позволя”, знайте, че само се самозалъгвате така. Месото, сиренето и кашкавала са едни от продукти с най-висока цена за килограм в магазина. Като намалите консумацията си на месо ще спестите достатъчно пари, за да си позволите по-етични продукти. Това е огромна стъпка в правилната посока.

Никой не иска да вижда животни да бъдат наранявани или поне повечето хора на тази планета. И ако можем да направим нещо, това да не се случва, защо да не го направим? Всички ние имаме пръст в това, което се случва по света. Използвайки парите си и подкрепяйки компаниите, които правят правилните неща, ние създаваме по-добрия свят, в който искаме да живеем. Това зависи от нашия избор. Всеки един от нас може да даде своя дял и да бъде промяната, която иска да види в света.

Източник: http://back2nature.rocks
Collective evolution

Публикувано на

Как да създадем градина гора – Ръководство стъпка по стъпка

Канабис марихуана лечение

Един от най-ранните ми спомени от фермата на баба и дядо е как си играя около сухия зид, мятам камъчета и просто се мотая. Веднъж, поглеждайки надолу, видях едно малко стръкче, поникнало в стената, растящо в нищото, без почти никаква почва между камъните. От детско любопитство реших да го освободя от тежките камъни и да го оставя да расте самичко. Това беше преди 20 години…

Днес това стръкче е здравото дърво на снимката вляво – европейски ясен. Оцеляло е съвсем само при суша, обилни снегове, проливни дъждове и отрицателни температури, без никой да се грижи за него.

Докато седя в сянката му и планирам своята градина гора, съм любопитен да науча как дърветата процъфтяват без човешка намеса.

Как дивите ябълки, сливи и череши в близката гора растат здрави, а черешовото дърво, което посадих в градината си преди 5 години – загина? За да разбера това, е необходимо да се върна на мястото, от където дойде семето на този европейски ясен, и да посетя отново своя учител – гората.

Горите са наши учители

На около 50 метра от моята къща има гора. Често отивам там. Тя ми помага да се отпусна. Харесвам спокойните природни звуци, птиците и другите създания, падането на листата. Най-вече отивам там, за да наблюдавам и да се уча.

Ако ѝ се даде достатъчно време, всяка екосистема се развива подобно на гора. Това е крайното състояние, до което достига всяка екосистема – състояние, при което екосистемата става стабилна и самовъзпроизвеждаща се, и ако няма неблагоприятни външни влияния, ще просъществува неограничено.

Точно такава трябва да бъде и нашата градина гора. За да постигнем изобилие от плодове, ядки и треви, което да не изисква голяма поддръжка, трябва да създадем система, подобна на гората, където плодородието идва от различни източници – гъбите ни помагат, дивите животни са основният контрол на вредителите, почвата задържа вода като гъба и има голямо разнообразие от растения.

Трябва да създадем внимателно планирана и поддържана екосистема от полезни растения и да подражаваме на естествените условия, които се срещат в горите.

Проблемът обаче често е там, че започваме с голо поле, с бяло платно, и цялостният план ни изглежда непреодолим. Понякога дори четенето на книги, като „Edible Forest Gardens”, може по-скоро да усложни нещата, отколкото да ги направи по-лесни.

Когато създавах своята градина гора, разделих плана на малки, постижими стъпки. Искам да допусна колкото се може по-малко грешки и, ако трябва да съм честен – нямам време за грешки.

И така, нека да започваме и да видим как този процес ще ни помогне да превърнем голото поле в напълно функционираща екосистема, вдъхновена от горите.

     1. Какво искате от вашата градина гора?

Най-напред трябва да поставите ясни крайни цели на проекта.

Защо е важно това?

Когато имате ясна цел всичко става по-лесно. Знаете накъде да насочите усилията си и най-важното – знаете кои са приоритетите ви, върху какво да се концентрирате и какво да отложите за по-късно.

Помислете защо правите това: 1) за да бъдете по-независими; 2) за печалба; 3) за да отгледате здравословна храна; 4) за да образовате хората около вас; 5) за да създадете забавен проект за цялото семейство.

Както можете да видите, всеки от тези варианти изисква различни съображения за употребата на ценното ви време и пари.

Например, ако вашата цел е да получавате доход от вашата градина гора, ще е добре да проучите кои плодове или зеленчуци са най-търсени във вашия район и как да ги отглеждате по най-ефективния начин.

От друга страна, ако искате да сте по-независими, ще трябва да помислите как да създадете една разнообразна градина гора с възможно най-много плодове, зеленчуци, ядки и билки, за да можете да задоволите нуждите си и да спрете да бъдете зависими от пазара.

Не отивайте в крайности! Просто си дайте сметка от самото начало какво искате да постигнете.

     2. Проучвайте, наблюдавайте, анализирайте

На влизане в близката гора. Моят източник на вдъхновение, както и на много семена и млади растения.

  • Проучете гората близо до вас, за да добиете представа кои растения растат най-добре във вашия район.

Започнете с небрежни разходки в гората. Когато планирате градината гора, трябва да се учите от местната екосистема и да се опитате да ѝ подражавате. Затова наблюдение-то е важно. То е начинът да откриете какви растения растат най-добре във вашия район.

Ще е хубаво да разгледате и определите кои растения процъфтяват. Както би казал Марк Шепърд: определете кои са многогодишните растения, наблюдавайте как растат във връзка едно с друго и си водете бележки за отделните видове. След това може да използвате този списък, за да намерите заместители на дивите растения, които да отглеждате в горската си градина.

Тази стъпка е решаваща, защото, ако искате да създадете една ядивна градина гора, която изисква по-малко грижи и поддръжка, трябва да отглеждате видове, които са добре адаптирани за вашето място.

Ако възприемате природата като ваш помощник и използвате природните тенденции на местната растителност, тогава със сигурност ще полагате по-малко работа. Това е един от основните пермакултурни принципи – да се работи заедно с природата, а не против нея.

Например, когато се разхождах в моята гора, забелязах бъз, лешници, глог, липи, череши, ябълки, хвойна… списъкът е дълъг. Познайте какво ще расте в моята горска градина?

Освен това ще взема семена от тези установени видове и ще ги използвам като първоизточник на моите растения.

  • Седнете спокойно и наблюдавайте своето място.

После седнете на мястото, където ще се намира бъдещата ви градина. Няма значение дали ще е за 5 или за 50 минути, просто седнете спокойно. Донесете си кафе или чай и наблюдавайте какво се случва около вас. Нямате конкретни задачи, просто се потопете в мястото и изучавайте животните, почувствайте вятъра, заслушайте се в звуците на заобикалящата ви природа. Можете да научите много неща, като просто седите спокойно.

Едно от най-добрите ми хрумвания, което ми спести много време, се появи точно, когато наблюдавах мястото си. От години се опитвах да поддържам живия плет, като го подрязвах всяка година, а той продължаваше да прораства отново и отново. Това безсмислено поведение изискваше голяма доза работа, тъй като винаги откривах, че се боря с естествените склонности на плета.

Това беше така, докато един ден, седейки спокойно и наблюдавайки плета, достигнах до лесно решение на проблема. Зададох си един прост въпрос: как мога да оставя природата да свърши моята работа? Докато наблюдавах плета по-внимателно, осъзнах, че някои от видовете, растящи там, всъщност са полезни в комбинация с други видове. Бях планирал, така или иначе, да отглеждам тези други видове там.

Ако просто позволя на тези други видове да растат там, те в крайна сметка ще пораснат и потиснат тези, които искам да огранича. По този начин няма да има нужда безсмислено да се реже всичко година след година. Понякога сме прекалено погълнати от работа, за да достигнем до решения, които всъщност ще ни улеснят много.

Ако си позволим да наблюдаваме, мислим и задаваме правилните въпроси, това ще ни помогне да спестим време, пари и ненужен труд.

Тези моменти на наблюдение помагат да добием ясна представа за нещата и ни разкриват изобилие от информация за мястото.

  • Измерете мястото и направете груба карта.

Време е да си сложите шапката на пермакултурен изследовател и да започнете да си водите бележки за мястото. Запишете всичко относно положението с водата, климата, почвата, наклона, изгледа, животните.

Пейзажът, който виждате около вас, и неговата екосистема са формирани от взаимодействието между климата, релефа на земята, почвата и всички живи същества. Затова, за да разберете по-добре вашето място, трябва да анализирате тези елементи или части от тях, един по един.

Тук е моментът да бъдете активно въвлечени и да обходите мястото, да направите проучвания и да наблюдавате различните природни процеси. Може да изпозвате модерните технологии, за да разберете по-лесно особеностите на атмосферното време, формата на терена и движението на водата през терена.

Също така може да си поизцапате ръцете и да изследвате почвата си, нейната структура и биологично разнообразие. Може да направите лабораторен анализ на почвата и да експериментирате сами с някои прости тестове.

Например: аз изкопах дупки на различни места и ги напълних с вода, за да видя колко е пропусклива почвата.

Въз основата на събраната информация начертайте елементарна карта на ръка или използвайте Google Earth като основа и напишете отгоре бележките си. Също така може да направите няколко тематични карти за всеки един от компонентите на пейзажа, които сте анализирали.

Картата би трябвало да ви покаже къде е потенциалът на мястото и какво да проектирате.

    3. Проектирайте оформлението и изберете растенията.

Седемте слоя на градината гора. Илюстрация от “Градината на Гая” от Тоби Хеменуей. Отличен източник  за справка при проектирането на градина гора. 1. Слой на високите дървета. 2. Слой на ниските дървета. 3. Слой на храстите. 4. Слой на билките. 5. Покривен слой на земята. 6. Слой на увивните растения. 7. Слой на корените.

Изберете генерално оформление – овощна градина, гориста местност, савана

Съществуват 4 основни оформления, които определят крайния вид на градина гора. В книгата “Edible Forest Gardens” Джак и Тоенсмайер предлагат повече варианти, но аз ще ги сведа до основните:

      1. Екосистеми тип савана – засаждане на дървета в редици, на голямо разстояние едно от друго, и засаждане на съвместими растения в получените алеи; комбиниране на гориста местност с пасища за животни; примери – Марк Шепърд/Грант Шулц.

      2. Овощни градини –гористи местности, в които дърветата са на еднакво разстояние едно от друго; примери – Пермакултура в овощната градина, Дейвид Холмгрен.

      3. Гориста местност – от среден до късен етап на развитие  – на това се опитваме да подражаваме. Примери – Робърт Харт, Мартин Кроуфорд.

     4. Гора със завършен горен етаж – крайната точка на развитие е напълно развита гора. Примери – гората във вашия район.

Кое оформление ще е най-подходящото за вас зависи от вашите цели и характеристики на мястото ви (климат, терен и т.н.). Различните системи изискват различен подход при проектирането и поддържането на мястото.

Типът савана е основан на дизайн, подходящ за производство на плодове, ядки и билки с търговска цел. Обикновенно се прилага в по-големи мащаби. Това е оформление с равноотстоящи редове, които позволяват ефикасно събиране на реколтата с машини.

Третият вид оформление, който наричаме овощни градини, са кръстосани системи, които може да прилагате както с търговска цел, така и за домашно потребление. Оформлението също има равноотстоящи редове, но пермакултурните овощни градини обикновенно се реализират в относително по-малки мащаби.

Този трети тип оформление предлага най-много възможности за разнообразние, интересни, сложни и плодоносни схеми на засаждане на дървета, храсти и треви.

  • Започнете с изграждането на инфраструктурата

Започнете проектирането, имайки предвид скалата на неизменност, и планирайте най-напред водата, достъпа до мястото и постройките. Хубаво е да се започне с тези неща, защото те ще бъдат най-постоянните елементи във вашата градина гора.

Това включва обмисляне на най-подходящите места за вашите водни резервоари, напоителните канали и други водни елементи. Също така планиране на точките за достъп, различните сгради и огради.

Планирането на водата е първостепенно, тъй като водата е приоритет номер едно за всяка пермакултурна система. Водните системи, които разработите на този етап ще се превърнат в постоянна особеност на мястото, която другите инфраструктурни компоненти ще следват.

Веднага след проектирането на водните системи, обмислете къде ще поставите вашите пътеки. Тяхното разположение ще определя вашето придвижване сред вашата градина гора за много години напред. Затова помислете много добре относно тяхното потенциално разположение. Веднъж поставени, е трудно да бъдат преместени.

Разположението на оградите следва схемата на достъп. Чрез тях може да разделите вашата горска градина на няколко различни зони. Правейки това, ще можете да се грижите и да ги защитавате поотделно, ако е необходимо. Накрая помислете къде ще бъдат разположени сградите, ако ще има такива.

Добрата инфраструктура е жизненоважна за намаляване на поддръжката, максимизиране на добива и създаване на хабитат за полезни животни.

  • Направете списък с главните растения, които искате да отглеждате

Направете списък с главни растения – желаните от вас видове и тези, необходими за конкретните цели на вашата градина гора. Вземете предвид екологичните функции, необходими в градината, като например произвеждането на храна, получаването и задържането на специфични вещества в почвата, полезни за насекомите нектароносни растения и покритие на земята, което да предпазва от плевели.

Създайте списък за всяка една от тези категории, направете проучване и си набележете всички растения, които искате да засадите. Ако някой от желаните видове няма как да бъде отгледан на вашето място, можете да намерите негов еквивалент, подобен вид растение, който запълва същата екологична ниша в подобни на вашия хабитати.

За тази цел може да използвате климатично-аналогични видове. Основавайки се на климатичната класификация на вашето място, можете да намерите почти идентични климати по цялата земя. След това, чрез проучване на растенията в тези райони, може да намерите най-различни интересни видове, които даже не сте предполагали, че можете да отглеждате.

Все пак отглеждането на видове, които не са местни, може да е в противоречие на природните тенденции на вашето място. Може да се улесните, като се фокусирате върху това, което е доказано работещо. Ето какво имам предвид…

Въз основа на наблюдението на местната гора, което сте направили в първа стъпка, имате някаква идея какви видове растат най-добре във вашия регион. Тези местни и натурални видове са част от вече функциониращата и процъфтяваща екосистема. Всичко, което трябва да направите, е просто да имитирате тази екосистема на вашето място, като използвате по-продуктивни еквиваленти на тези видове.

Убедете се, че сте включили тези растения във вашия главен списък!

Това е сърцевината на горското градинарство. Искаш да създадеш ефективни поликултури, които си поделят ресурсите и взаимно се подкрепят. Но как да подбереш правилната комбинация от растения? Ето няколко препоръки от книгата Edible Forest Gardens /Ядливи горски градини/.

Можеш да изградиш гилдия въз основа на това какво знаеш или предполагаш за растенията, техните подходящи места и взаимоотношения. По този начин ще създадеш нови и необикновени съчетания чрез експериментите си.

Можеш да комбинираш произволно. Много хора просто подбират група интересни растения накуп и чакат да видят какво ще излезе. Въпреки, че може от време на време да се постъпва така за по-интересно, ако цялата градина се стопанисва по този начин, това вероятно ще доведе до разочарование.

Също можеш да опиташ да пресъздадеш нечие местообитание и да използваш съществуваща екосистема за пример при проектирането, включвайки видове направо от екосистемата-образец. Тази екосистема-образец може да бъде местната гора.

Това може би е най-лесният начин, за да успееш. Така не измисляш нещо ново, а по-скоро взаимстваш това, което вече работи в природта. Всичко, което трябва да направиш е да наблюдаваш как местните растения растат, взаимодействайки си едно с друго и да имитираш това в твоята градина гора.

  • Проектирай част по част – определи пространства за засаждане и отстояния между растенията

Проектирай една по една всяка част. Частта може да представлява  ред, очертание (често по денивелационна линия или граница б.пр.), или растения, обединени в едно пространство. Най-важната страна от проектирането на дадена част е да определиш разстоянията при засаждане. Това можеш да сториш, като ползваш ‘правилото за допир на короните’ и разполагаш отделните дървета на отстояние един диаметър на короната при максималния й размер.

Обикновено най-голямата грешка, която хората правят е прекалено гъсто засаждане, при което короните на дърветата се преплитат и блокират една друга. Става да постъпиш така, когато засаждаш преграда или жив плет, но иначе това натоварва растенията и ограничава растежа им.

В книгата си, Creating Forest Gardens /Създаване на Горски Градини/, Мартин Крофърт препоръчва увеличаване на разстояниято около всеки дървесен вид с 30-50%, ако искаш повече слънце за растенията от долния слой. Също така е удачно да засаждаш по-отдалечено от ‘допира на короните’, когато почвените условия са ограничаващи. По този начин  намаляваш евентуалното съперничество над ограничените ресурси.

4. Подготви мястото

Подобряване на почвата на моето място, част по част. Водозадържащ канал с насип от камъни, посят със смес от червена детелина и многогодишен райграс като почвена покривка.

  • Пригоди мястото си, ако се налага

Ако започваш от нулата с голо поле, по всяка вероятност там вече ще растат разни неща и ще ти се наложи да пригодиш своето място съобразно това – разчистиш нежеланата растителност и да оставиш това, от което виждаш полза. Можеш да ползваш всяка достъпна биомаса за мулч – компост, дървени стърготини, дърва за огрев.

Аз примерно си оставям няколко диви сливи и с шредер (дробилка за клони) правя известно количество мулч от клоните, които не ми трябват. Допълнително ще използвам дървесината за повдигнатите лехи тип „hugel”.

  • Оформи земята в своя полза и подобри способността й да задържа вода

След като разчистиш растителността можеш да започнеш изкопната дейност по оптимизация на задържането на вода. Това включва оформяне на земята по начин, който влияе способността й да задържа вода, както и нейното разпределение и съхранение.

Това, което трябва да направиш е да забавиш и разпределиш водата, която се появява под формата на дъжд. Почвата е най-евтиното място за съхранение на водата, и в същото време е най-големия резервоар за съхранение на повечето места. За да постигнете всичко това, може да използвате две много известни техники: оране на „ключови линии” и изкопаване на задържащ водата канал с насипи.

Следвайки всичко това, вашата цел е да уловите колкото се може повече дъждовна вода и да я съхраните за сухите периоди. Може да постигнете това като изкопаете езерца, които ще съхраняват водата и отводнителни канали, които ще разпределят водата до различни части на мястото, когато е необходимо.

Дали ще използвате една или двете от тези стратегии зависи от условията на вашето място: климат, терен, почва и др.

Мисля, че въпроса “Да правя ли водозадържащи канали или не?” е в главата на всеки. Ако се двуомиш ти препоръчвам да погледнеш тази тарикатска таблица от Ben Falk.

  • Изгради инфраструктурата и постави напояването, пътеките  и оградите.

След като приключиш с изкопната дейност започни с най-трудите, важни или постоянни части от ядливата гора.

Направи план на пътеките минаващи през мястото ти, тъй като те определят различните зони за отглеждане.

Ограждането на парцела е следващата важна стъпка. Не би искалсърни, койоти, кенгурута, овце или зайци да си похапват от младите ти растения.

Ако се налага постави напояване и резервоари за вода. Няма как да се престараеш, когато става дума за подсигуряване на достатъчно вода през месеците на суша.

  • Надгради своята почва и подобри структурата й

Повечето от вас ще се изненадат, но подобряването на почвата преди засяване спестява време. Ако изчакате една година и подготвите почвата през това време, и след това садите и сеете – втората година дава по-добри резултати, отколкото ако почнете да използвате земята веднага.

За подобряване на почвата през този период може да използвате неща като компост, компостен чай, тор или покривни култури. Всичко това се прави с цел да се подобри плодородността на почвата. Въпреки това някои хора възразяват срещупървоначалното подобряване на почвата.

На теория почвите на ядливите гори имат 10 пъти по-високо присъствие на гъбни, отколкото на бактериални организми. Добре е да си поставиш за цел да пресъздадеш тези условия.

В началото вероятно ще започнеш от голо поле и целта ти е непрекъснато да подтикваш своята почва към гъбно господство. Можеш да сториш това, като инокулираш (заразиш) почвата с мицел или покриеш с растителност, подходяща за зелено торене – Michael от the Holistic Orchard препоръчва червената (ливадна) детелина Trifolium pratense или пурпурната (италианска) детелина Trifolium incarnatuz, понеже тези две азотофиксиращи бобови култури имат по-силна предразположеност към гъбна микориза (симбиотични взаймоотношения между растение носител и мицел). Накрая разпръсни мулч с дървесен произход навсякъде, за да захранва мицела в почвата.

За повече информация относно как да подобриш почвата в своята ядлива гора прочети моя Пълен Ръководител за Изграждане на Богата Почва, Имитирайки Природата.

5. Набави си растенията и започни да засаждаш

Тук взимам малко резници на Juniperus communis (обикновена хвойна) от местната гора. Набавям си растения по евтиния начин.

  • Създай разсадник или си купи растения – изборът е твой

Сега, след като цялата подготвителна част е приключена започни да засаждаш. В общи линии имаш две възможности: да си отгледаш собствени дръвчета или да си вземеш фиданки.

Ако разполагаш с малък бюджет бих ти препоръчал да отгледаш повечето от дърветата си сам. Независимо от бюджета ти препоръчвам да се научиш как да си отглеждаш сам дърветата. Това е едно от най-важните умения, което може да придобиеш като човек практикуващ пермакултура. А и понякога е много вероятно дървото, което искаш да си засадиш да не се продава.

Да си отглеждаш сам дървета е като да си печаташ сам пари. Всъщност е доста просто и не се нуждаеш от толкова много място. Можеш да прочетеш моята публикация на тема ‘Как да изградиш Малък Пермакултурен Разсадник и да отгледаш хиляди дървета сам’ и да започнеш своят разсадник още днес.

Друга възможност е да купиш млади дръвчета от разсадници. Тези дръвчета ще са по-скъпи, вече ашладисани и вероятно вече навършили 1 – 2 години. Въпреки това по този начин можеш да получиш незабавна овошна градина, без занимавката да я отглеждаш сам.

  • Раздели проекта си на етапи и засаждай спрямо тях

Засаждането на ядлива гора може да се осъществи поетапно или наведнъж. Все пак едва ли ще свършиш всичко от раз, а по-вероятно ще създаваш своята градина гора поетапно и в продължение на няколко години. Всичко, което трябва е да си определил къде ще бъдат растенията и след това всичко е въпрос на запълване на това място с различни растения.

Това обикновено включва засаждане на живи плетове и/или дървета, изграждащи горската корона през първите година – две, а после храсти и слоя на почвопокривната растителност. Ето и препоръка от книгата на Мартин Крофърт Creating a forest Garden /Създаване на Градина гора/:

Прегради срещу вятъра – живи плетове и буферни зони>>слой образуващ короната, включващ азотофиксатори>>храстовиден слой, включващ азотофиксатори>>многогодишен/почвопокривен слой>>едногодишни, двугодишни и увивни.

Въпреки това в началото ще има много светлина и свободно пространство, така че можеш да го ползваш за производство на едногодишни зеленчуци.

  • Най-накрая сложи растенията си в земята

Няма да влизам в подробности относно това как е редно да се сади. За подробно обяснение стъпка по стъпка гледай Документалния филм за Пермакултурно овощарство, където Стефан обяснява как се сади  изключително детайлно.

На кратко просто се увери, че си изкопал достатъчно голяма дупка за засаждане, разпери корените и напръскай с микоризен инокулант (материя, най-често воден разтвор, колонизирана от микоризен мицел), после запълни дупката с почвата и си готов.

Почти винаги трябва да използваш пластово мулчиране след засаждането за контрол на плевелите. Освен ако почвата не е много бедна не добавяй допълнителни материали към нея. И най-важното, не забравяй да мулчираш с подходящия материал за целта. Тъй като ще отглеждаш многогодишни растения, трябва да захраниш гъбите в почвата с дървен мулч.

Заключение

Създаването на градина гора е многостепенно действие и няма нужда да минаваш през всяка от описаните по-горе стъпки в същата последователност. Идеята на тази публикация е да ти даде структура за планирането и засаждането на твоите първи дървета.

Има три основни книги, които бих ти препоръчал ако сериозно възнамеряваш да започнеш създаването на градина гора : Edible Forest Gardens vol.1, Edible Forest Gardens vol.2, Creating a Forest Garden.

Цялото ръководство може да изтеглиш от тук.

Източници: http://back2nature.rocks
 Permaculture apprentice

Преводачи: Юлия Иванова, Стоян Георгиев

Публикувано на

Трихоми – какво представляват и за какво служат

Канабис марихуана лечение CBD THC

Ако сте виждали снимки на пораснали канабисови растения, взети с микроскопичен обектив, който е увеличен в непосредствена близост, тогава без съмнение сте забелязали много лъскави полупрозрачни смола жлези стърчащи от пъпките, листата, както и почти навсякъде другаде по растението.

Повечето хора, които отглеждат или четат списания за канабис са доста запознати – и някои направо обсебени – с тези смолисти израстъци известни като трихоми. Може да сте прочели, че лепкавото покритие от трихоми е дом на активните съставки в канабиса – нещата които ви „вдигат“ и има всичките медицински ползи – тетрахидроканабинол (THC), канабидиол (CBD), и други канабиноиди. Но замисляли ли сте се някога, какво точно правят трихомите за канабиса или с каква биологична цел служат?

  Еволюция на Трихомите

В природата, само силните оцеляват и според хипотезата на биолози гласи, че трихомите са еволюирали като защитен механизъм на конопеното растение срещу редица потенциални врагове. Трихомите, от гръцката мисъл „растеж от коса“, действа като еволюционен щит, предпазвайки растението и неговите семена от опасностите на околната им среда, позволявайки им да се възпроизвеждат. Тези адхезивни филизи образуват защитен слой срещу нападащи насекоми, предотвратявайки им да достигнат повърхността на растението. Химикалите в трихомите прави канабиса по-малко вкусен за гладни животни и могат да възпрепятстват растежа на някои видове гъбички. Смолата също помага да се предпази растението от силен вятър и ниска влажност на въздуха, и действа като естествен протектор в защита срещу UV-B лъчи. Но тъй като трихомите съдържат еуфорични свойства привличащи за хората, то може би човека е имал най-голямо влияние върху развитието на растението през многото години от благоприятни щамове, които постоянно произвеждат повече от тези лигави смолисти глави.

Видове трихоми

Трихомите растат в различни форми и размери на много видове растения. Канабиса е развил три основни типа (от NationMaster Encyclopedia):

  1. Луковични (Bulbous): Този вид е най-малкият (15 до 30 микрометра). От една до четири клетки съставят „основата“ и „стъблото“, и една до четири клетки съставят „главата“ на жлезата. „Главистите“ клетки създават секрет от смола, вероятно канабиноиди и сродни съединения, които се натрупват между клетките на главата и кутикулата. Когато жлезата узрява, а издатина като зърно може да се образува върху мембраната от натиска на натрупаната смола. Луковични жлези се наблюдават разпръснати по повърхностите на надземните части на растението.
  2. Главист сесил (Capitate-Sessile):  Вторият тип жлеза е по-голям (25 до 100 микрометра) и по-многобройни от луковичните жлези. Наричат се главист, което означава, че имат кълбовидно-образна глава. При незрелите растения, главите лежат хоризонтално, като изглежда, че нямат стъбло и са наречени главист сесил. Те имат стъбло, което е една клетка високо, въпреки че не може да бъде видимо под кълбовидната глава. Главата се състои обикновено от осем, но може и до 16 клетки, които образуват конвексена розетка. Тези клетки секретират канабиноиди и сродни съединения , които се натрупват между розетката и външната мембрана. Това придава сферична форма.
  3. Глависто-стъблен (Capitate-Stalked): Канабиноидите са най-често срещани в глависто-стъблени жлези, които се състоят от ред секретни кръгови клетки

 
Канабиноиди

Канабиноидите са група от химични съединения, които се срещат по естество се срещат в канабиса, първоначално открити през 1940-те. Когато се консумира от хора, химикалите се свързват към CB1 и CB2 канабиноидните рецептори в мозъка и тялото, причинявайки еуфория и други ефекти. Най-широкото определение включва три основни типа: фитоканабиноиди, които се явяват по уникален начин в канабиса; ендогенни канабиноиди, произведени от телата на хора и други бозайници, птици, риби и влечуги; и синтетични канабиноиди, които са свързани съединения, произведени в лаборатории. Канабиноиди участващи в канабиса са THC, CBD, канабинол (CBN), канабихромен (CBC), канабигерол (CBG), и тетрахидроканабиварин (THCV).

В трихома

THC и други канабиноиди се произвеждат само в едно място на канабиса: в главите на трихомите. Как се случва това? Органели произведени от растението Вакуоли (Vacuoles) – което съдържа феноли, химично съединение подобно на алкохол и друг вид органели, наречени пластиди – съдържащи въглеводороди, наречени терпени, си проправят път нагоре в стъблото на трихома и се съчетават в секретната кухина, във влакнест мат. Този концентриран мат е облъчван от UV-B вълни, причинявайки създаването на канабиноиди. Тъй като всички от психоактивните съставки са произведени в трихома, тези малки смолисти влакна от дълго време са били търсени от хашиш и маслени производите и могат да бъдат отделени от растението и придобивани по най-различни начини.

Потентност и Трихоми

Много медии и политици казват, че потентността на днешния канабис се е увеличила драстично през последните 30 години, твърдейки, че съдържа измежду 10%-40% THC. Повечето са съмнителни твърдения, като е съвсем очевидно, че една проба от билково растение не се състои от дори наполовина THC, но все още има много дебати по въпроса с класификацията по потентност. Едно нещо е сигурно; интензивното производство на трихоми не означава непременно по-висока потентност, тъй като смолата в трихомите не гарантира съдържанието на високи нива THC и други активни съставки. Някои спекулират, че нивата на проценти се отнасят към количеството от THC в маслата произведени в смолистите жлези, но нови изследвания показват, че канабиноиди, различни от THC имат отличителни ефекти върху функциите на мозъка и съответно причиняват различни ефекти върху човешките когнитивни и психиатрични симптоми. Това прави измерването на потентността или силата на канабиса много трудна, тъй като различни комбинации от канабиноидни нива могат да предизвикат различни видове стимулации.

Сухо пресоване

Има много начини да се отделят трихомите от растението, за да се направи хашиш, течно и гъсто масло, или да се пуши директно като сухо пресован „kief”. Фини мрежи и продукти като BubbleBags подпомагат в процеса на извличане. Когато става дума за сухо-пресовани трихоми, много е трудно да се отделят напълно смолистите глави от стъблото и остатъчните отпадъци от растението.

КРЕДИТ: http://konop.bg
http://www.hempbook.org

Създаден с WordPress