© Цветелина Белутова, Капитал
Жуженето на пчелите в кошер в Австралия звучи странно. Екипът, който ги слуша в България, убеждава пчеларя на другия край на света да отвори кошера, въпреки че е зима и е опасно. Така той успява да спаси семейството от болестта американски гнилец, която е широко разпространена и унищожителна. И по-важното – успява да предотврати разнасянето ѝ в Австралия, където и досега случаите не са толкова много и пчеларите са задължени да избиват заразените семейства, за да предпазят всички останали.
Това не е научна фантастика, а реална история. Разказа я Сергей Петров – основателят на стартиращата компания Pollenity (преди известна като Bee Smart Technologies), на семинара „Единния цифров пазар – предизвикателства и постижения“ в Брюксел тази седмица. Pollenity получи през 2016 г. финансиране от ЕС в размер на 210 хил. евро, за да развие „умно“ оборудване за кошери, което да следи състоянието на пчелите и да информира за аномалии хората, които се грижат за тях.
В последните години населението на планетата се е удвоило, но броят на пчелните семейства е нараснал само с 30%, посочи Петров. А от тях зависи наличието на 70% от храната на хората.
Недостигът на пчели е довел до това, че в САЩ опрашването чрез пчели вече е платена услуга – градинарите викат пчелари от различни щати, за да се грижат за посевите им. Но това не решава проблема, напротив – пчелите умират от местенето и всяка година американските пчелари губят между 33% и 45% от тях.
Решението на Pollenity е да създаде базирано на сензори устройство, което се поставя в кошера и събира информация за влажността и температурата, а освен това слуша жуженето, което показва моментното им състояние.
През 2018 г. компанията е пуснала на пазара сензорите и умните си кошери; първата продажба в България е била през април, а през юни първият продукт заминава за Израел. Сега клиентите им са на пет континента, няколкостотин устройва са при бизнеса, но много повече са отишли при университети и изследователи, като целта е да се работи за подобряване на технологията.
© Цветелина Белутова, Капитал
„За съжаление, и ние осъзнаваме, че технологията е прекалено скъпа за българския пазар, което е и причината да имаме, мисля, около пет клиента в България само. Повечето от тях са в Щатите.“, каза Петров пред „Дневник“. „В България има над 18 хил. регистрирани пчелари и се казва, че има около 33 хил. общо (с нерегистрираните, бел. ред.) Това е доста за малък регион като България, ние имаме традиции в пчеларството, което е страхотно. Всеки познава пчелар или има пчелар в семейството си. Моята лична мисия е и след десет години да е така.“
„Едно от нещата, които искаме да изпълним в най-скоро време, е да има субсидия за тази технология. Ние сме технологично ограничени да свалим цената прекомерно и това, разбира се, изисква време“, коментира Петров. Но според него още преди компанията да успее да направи продуктите си по-евтини, пчеларите биха могли да разчитат на европейско финансиране за тях. „Не само че те ще се грижат по-добре за пчелите си, а ще имат възможност да споделят информация за своите пчели с изследователи, които да помогнат впоследствие да се създадат глобални практики.“
Източници: https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/02/10/3387994_kak_bulgarska_tehnologiia_spasi_pchelite_v_avstraliia/?fbclid=IwAR2rpIQWvD-mfEg3fjrsrlufIu__9Ru0YneuIiKhGbHperGfGIc9wnIiUMg#comments-wrapper
http://www.capital.bg/
© Цветелина Белутова
