Етикет: пластмаса

Тя е навсякъде: най-трайния, вреден и същевременно нужен продукт на света. От подметките на вашите обувки до контактните лещи в очите ви, от телефона в джоба ви до храната в хладилника. Фактите са неоспорими: Ние живеем в Пластмасовата ера.

Пластмасата ни улеснява, подобрявайки ежедневния живот по неизброими начини, но и ни вреди чрез боклука и микроскопичното замърсяване.

Малко момче се катери върху пластмасовите планини на 50-годишно  бунище в Дагупан, Филипини.  Част от тези планини от разноцветна пластмаса биват отнасяни от крайбрежния вятър в морето.

Скорошно изследване разкри шокиращото разпространение на пластмасата в световните океани и езера. От Orb Media си зададоха въпроса: Ако микропластмасата е в океаните, езерата и реките, дали я има също и в питейната вода?

В първото по рода си публично научно изследване, Orb Media откриват неизвестно до тогава замърсяване с микропластмаса на питейната вода в градове по целия свят.

Микроскопични пластмасови влакна плуват в чешмяната вода от Ню Йорк до Ню Делхи. От капитолията в САЩ до бреговете на езерото Виктория в Уганда. Жени, мъже, деца и бебета поглъщат пластмаса с всяка изпита чаша вода. Изследването дори е открило пластмаса в две марки бутилирана  минерална вода в САЩ.

Повече от 80% от пробите, които са взети от петте континента, са с положителен резултат за наличието на микропластмаса.

Микропластмасата – малки пластмасови нишки и частици задушават не само океаните, но и „окупират” питейната вода.

Защо трябва да ни е грижа?

Микропластмасата е доказано, че абсорбира химикали, които са свързани с рака и други болести, като после отделя тези химикали след като е погълната от риби и бозайници.

Учените казват, че тези микроскопични нишки може да се създадат също от ежедневното износване на дрехи, тапицерия и килими. Те могат да достигнат до чешмата вкъщи, като замърсят местния водоизточник. За сега не съществува начин, по който могат да бъдат филтрирани или задържани.

Ако микропластмасата е в питейната ви вода, експертите твърдят, че тя със сигурност е и в храната ви.

И става по-зле! Пластмасата е всичко, но не и разрушима. Това означава, че пластмасовите отпадъци не се разграждат, те само се разпадат на по-малки частици, които могат да достигнат до наноразмери (eдна милионна от милиметъра).

Изследвания показват, че частици с такъв размер могат да преминат през стените на червата и да достигнат до лимфните възли и други вътрешни органи.

„Присъщо на пластмасата е да се рециклира. Това, което ни пречи да я рециклираме е неадекватна, неподходяща и изобщо липса на правилна преценка на дизайнерския етап за това, какво ще се случи в края на продуктовия живот на пластмасата.” Ричърд Томпсън, университет „Плаймът”

Как пластмасата в питейната вода застрашава човешкото здраве, как се е озовала там и какво можем да направим по въпроса?

Orb Media търсят отговор на всички тези въпроси в десетмесечно изследване, което провеждат из шестте континента.

Пластмасата е толкова ценна в нашия модерен живот, че сме свикнали да я възпиемаме като неутрален материал – без вкус, без мириз  и невероятно удобна за употреба. Удобството, което носи тя, предизвиква масово производство и неконтролируеми отпадъци. В крайна сметка пластмасата се разпространява в цялата околна среда и дори в телата ни.

„Това трябва да ни посъбуди малко. Знаехме, че пластмасата се връща при нас чрез храната, която ядем. Сега разбираме, че тя се връща и чрез питейната вода. Има ли изход от това? – Мухамад Юнус, носител на Нобеловата награда за мир

Източници на невидима пластмаса

Прочети повече

 „Има общи неща, които са значими за всички нас: въздух, вода и земя. Това, което откриваме отново и отново е, че ако замърсиш едно от тях, замърсяваш всичките.” –  Шери Мейсън

Вашето предизвикателство: Колко пластмаса използвате?

Много от нас се опитват да бъдат осъзнати по отношение на това, колко пластмаса използват.

Ето го и предизвикателството: Вземете хартиена торбичка и слагайте в нея всеки един ваш пластмасов отпадък. Накрая на деня извадете съдържанието на торбата и му направете снимка. Качете я в социалните мрежи и предизвикайте вашите приятели със същото.

„Когато разделяш един проблем, както е случая с пластмасовата индустрия, която не е отговорна за нейния отпадък, това дава възможност тази индустрия да обвинява друга индустрия. Виновни са сметосъбиращите компании, а не производителите на пластмаса. Не прозводителите на дрехи са виновни, а пречиствателните станции. Винаги някой друг е виновен. Говорейки общо, всички ние сме виновни.”  – Марк Браун, старши изследовател в университета в Ню Саут Уелс

Хубаво е да познаваме видовете пластмаса

Има буквално милиони приложения на пластмасата. По-долу са представени видовете пластмаса според техния идентификационен код. Прочети повече

За това, как може да използвате по-безопасно пластмасата в ежедневието си може да разберете тук.

Полиестерни частици с дължина по-малка от 50 нанометра се поглъщат от сладководния планктон  Daphnia magna. Този вид планктон е в основата на хранителната верига за морските животни. Изследванията тепърва ще разкриват мащаба на замърсяване на морската флора и фауна с микропластмаса. За сега не съществуват аналитични методи, които да установят наличието на микропластмаса в храната. Тази нанопластмаса от планктона преминава в малките риби, които биват изяждани от големите риби, а те от своя страна от хората. Този пластмасов проблем за планктона е също и твой проблем.

„Химикалите от пластмасата са неизменна част от вашата ежедневна диета. Ние ги приемаме чрез бутилката за минерална вода, чрез пластмасовата купа, в която си топлим  храна  в микровълновата печка или чрез чашата от полистирол, в която си пием кафето. Всички тези пластмаси отделят химикали включително фталати, разстройващия ендокринната система бисфенол А и дори токсични тежки метали, които се абсорбират от тялото ни.”  –  Скот Белчър, професор в университета в Северна Каролина

 И сега какво?

Единствения начин да запазим пластмасата далеч от въздуха, водата и почвата е коренно да променим нейния дизайн, употреба, продажба и последваща преработка. Съществуват много възможности в тази връзка. Ето няколко начина, чрез които хора по целия свят се опитват да променят тази мрачна реалност.

„Waste to energy” (боклук в енергия) превръща пластмасата и органичните отпадъци в газ и течно гориво използвайки най-различни технологии.  Прогнозата за световния пазар свързан с преработването  на боклука в горива е да нарастне до 33 милиардна индустрия до 2023г.

Кмета на Дагупан, Белен Фернандез гледа как 50-годишно сметище пуши. От бунището редовно попада пластмаса в Севернокитайско море. Фернандез е обещала да направи плажа отново чист и да превърне планината от боклуци в гориво за рибарските лодки и градските таксита.

В  модела на „Кръговата икономика” производители и дизайнери обезпечават опаковки и материали, които лесно могат да бъдат рециклирани и използвани повторно. Днес повече от половината пластмасови опаковки не могат да бъдат рециклирани.

Нови материали:
Водещи марки и стартиращи компании работят върху измислянето на синтетични материи, които няма да отделят нишки във въздуха и водата. „Bold Threads” от Калифорния изпозват същите протеини, които паяка използва за своите нишки. По този начин създават здрава и разтеглива материя, която вярват, че ще замести синтетичната вълна. Междувременно  стартиращата компания „NewLight Technologies” са създали пластмаса наречена „Air Carbon”, направена не от петрол, а от парниковите газове създавани от добитъка.

Решения за домакинството:
Дизайнери по целия свят търсят решения как потребителите да намалят своите пластмасови емисии. Едно от тези решения е „Cora Ball”, което улавя до 35% от нишките отделяни при едно пране, преди да са поели  към реките и езерата.

Всяко едно от тези решения зависи от поетата отговорност  на отделния човек, компаниите и правителствата за  създадения пластмасов боклук, чрез покупките си, техните продуктови дизайни и отношението им към опазването на околната среда.

Източник: http://back2nature.rocks/световно-проучване-откри-микропласт/
Orb Media

След време най-вероятно ще наричат периода от човешката история, в който живеем  „Пластмасовата ера”. Този материал е завладял напълно живота ни. Той присъства буквално във всяка една сфера от нашето ежедневие. Факт, който ни е довел до състоянието, в което изобщо не се замисляме за присъстието на пластмасата и нейното влияние върху нашето здраве и цялата екологична система на Земята. Даваме ли си сметка колко всъщност е опасно това откритие на съвременната цивилизация?

   Изследвания, направени последните години, доказаха отделянето на токсичния бисфенол-А от пластмасовата бутилка в течността,  намираша се в нея. Откритието е било направено, след като учените са намерили наличие на бисфенол-А в урината на 95% от изследваните хора. След това откритие голямото потребителско търсене на пластмасови бутилки и опаковки без бисфенол-А накара повечето производители да подобрят технологията си на производство. Въпреки това, германско изследване показва, че в пластмасовите бутилки за вода се съдържат над 24 000 различни химически вещества, които са потенциално опасни за здравето. Най-тревожното откритие е, че пластмасовите бутилки  съдържат  DEHF – пластификатор, който прави бутилките по-еластични. Според докладите, DEHF е бил в най-големи количества, в сравнение с останалите химикали. Химичното съединение разстройва хормоналната система и причинява антиестрогенна активност. Количествата вредни химични вещества, които приемаме от пластмасите са минимални, но те се натрупват в организма ни и точно заради този акумулиращ ефект последиците за нашето здраве ще могат да бъдат видени едва след време.

   От всичко казано дотук, логично възниква въпросът какво можем да направим? Като начало е хубаво да знаем кои видове пластмаса са по-безвредни, за да използваме тях, ако ни се наложи. Ако сте забелязали, на повечето пластмасови изделия, които използваме, има цифра от 1 до 7. Тази цифра е разположена в триъгълник, символизиращ рециклиране и служи за ориентир каква точно е използваната пластмаса и по какъв начин да се рециклира след употреба. Подробно за най-разпространените видове пластмаса и в кои продукти се съдържат може да прочетете в тази статия.

Накрато казано пластмасите, които е добре да избягваме са тези, с номера 3(PVC), 6(PS) и 7(PC). Относно останалите видове пластмаси, за сега се счита, че тези, с номерация 2 (HDPE), 4(PELD или LDPE) и 5(PP) са безопасни за човешкото здраве. Дали обаче това е така, само бъдещите задълбочени изследвания ще покажат. Практиката показва, че десетилетия, след въвеждането на някои видове пластмаси(считани за абсолютно безвредни) се оказва, че далеч не са така безобидни, а напротив – оказват много вредно влияние върху човешкия организъм. Повече за опасността от пластмасовите продукти може да научите от документалния филм “Пластмасова планета“.

Ето и няколко съвета за безопасно използване на пластмасата в нашето ежедневие:

•  Никога не купувайте хранителни продукти в пластмасови опаковки, на които не е отбелязан вида пластмаса.

• Ако се изкушите да си поръчате храна за къщи, никога не я оставяйте да престоява в пластмасовите кутии, в които ви е доставена. Възможно най-скоро я пресипете в стъклен, керамичен или порцеланов съд.

• Никога не загрявайте храни, поставени в пластмасови съдове в микровълнова фурна. Това, че пластмасовият съд не се поврежда от микровълновата фурна не означава, че храната не се уврежда от самия съд при нагряване.

• По възможност не използвайте пластмасови прибори, съдове и чаши.

• Изхвърлете всички тефлонови тави, тигани и съдове. Независимо по каква технология са направени, без значение дали са нови или стари, когато се пренагреят, от тях се отделя перфлуороктановата киселина, която има канцерогенно действие.

• Не използвайте пластмасови кутии за съхранение на храна, независимо от вида пластмаса. Много по-здравословно и безопасно е да съхранявате продуктите в хладилника в стъклени или керамични съдове с капаци.

• Никога не слагайте гореща храна в пластмасови съдове, независимо от каква пластмаса са съдовете. Същото се отнася и за горещите течности.

• Ако усетите мирис от пластмасов съд или бутилка, незабавно го изхвърлете. Това означава, че е изработен от пореста пластмаса, която задържа миризми и микроби или от пластмаса, която отделя химикали.

• Ако все пак имате в домакинството пластмасови съдове, никога не ги мийте с абразивни препарати или твърди гъби, защото така се драскат и отделят вредни химикали или в другия случай в драскотините се задържат бактерии и вредни микроорганизми. Пластмасови съдове никога не слагайте в миялна машина отново поради опасност от надраскване и заради това, че високите температури водят до отделяне на химикали от пластмасите, нарушават тяхната структура и водят до стареенето им.

• Проверете от каква пластмаса са направени каната ви за вода, уредът ви за готвене на пара, кафе машината, цедката за чай. Ако не е отбелязано нищо върху тях, замислете се дали не отделят отровни вещества. Ако случайно са маркирани с 3(PVC), 6(PS) или 7(PC), директно ги изхвърлете.

• Тръбопроводите също се изграждат с PVC тръби. За да намалите отровите, които се отделят във водата, източвайте я добре преди да я използвате за пиене или готвене. Никога не използвайте гореща вода от тръбопровода за домакински нужди като пиене или готвене. Горещата вода от тръбопровода е подходяща само за миене.

• Пластмаси не се съхраняват на пряка слънчева светлина, тъй като това води до тяхното по-бързо стареене и саморазпад, които са свързани с отделяне на токсични вещества.

• Минерална вода и безалкохолни напитки и бира в пластмасови бутилки (РЕТ опаковки или с номерация 1) никога не се съхраняват на слънце. Пряката слънчева светлина засилва отделянето на химикали, имитиращи хормона естроген. Тези химикали водят до хормонален дисбаланс. Също така, запомнете, че тези опаковки са за еднократна употреба и след това подлежат на рециклиране. Не наливайте в тях повторно каквито и да било други напитки или вода.

• Забравете за порочната практика да се съхраняват вино, ракия и прясно мляко от село в пластмасови съдове или бутилки. Киселото зеле приготвяйте в каца, а не в пластмасов бидон. Същото се отнася за вино и ракия.

• В офиса в какво си наливате вода от машината за вода? Използвайте стъклена или керамична чаша, а не пластмасови чашки или бутилки. Може би ви е по-лесно да си сипвате вода от машината в бутилка от 500 мл или литър и половина, за да пресметнете по-лесно колко вода сте изпили през деня? Откажете се от този навик. От една страна тези чашки и бутилки при затопляне отделят вече споменатите химикали, имитиращи естроген и разбалансират хормоналната ви система, а от друга, в порестата им структура се натрупват бактерии, които безпрепятствено се размножават и вие поглъщате. По-здравословно е да броите чашите изпита вода, а не бутилките изпита вода.

• Мазни храни(месо, сирена, пълномаслено мляко) не е добре да се съхраняват в пластмасови съдове, тъй като мазнините извличат вредните химикали от пластмасата.

• Ако имате бебе или малко дете, внимателно преглеждайте пластмасовите играчки, които купувате или получавате като подарък. Те задължително трябва да имат знак, указващ от каква пластмаса са произведени.

• Купувайте пластмасови шишета за хранене, купички и лъжички за бебета само ако върху тях има надпис, че не съдържат бисфенол А(BPA free). Не употребявайте бебешки шишета без обозначение за използваната пластмаса. Тогава почти е сигурно, че за производството им е използвана рециклирана пластмаса с код за рециклиране 7 и вероятността да съдържат поликарбонат и съответно бисфенол А е почти 100%.

Източник: http://back2nature.rocks/за-вредите-от-пластмасата/
Zdravosloven