Био-динамичното земеделие се базира на духовно-научните изследвания на д-р Рудолф Щайнер, основателя на антропософията. Понятието “антропософия” произлиза от гръцкия език и означава „човешка мъдрост” или „мъдростта на човека”. Рудолф Щайнер разбира под антропософия „едно научно изследване на духовния свят, което да проникне отвъд едностранчивостта на природонаучното изследване, както и отвъд това на обичайната мистика”. Той дава многобройни указания за духовно познание: от една страна дава един път на обучение, който всъщност е житейски път. От друга страна разработва познавателно-научните основи за духовното познание. И двата пътя не започват някъде в духовните висини, а в живота ни, в ежедневието. С тези възможности Щайнер развива духовнонаучно допълнение към всички природонаучни области, както и към областите на философията, медицината, педагогиката, икономиката, изкуствата и земеделието. Идеята да даде виждане за земеделието не е негова. Повод са настоятелните запитвания от фермери и антропософи – земеделци, загрижени от новото по онова време технизиране и химизиране на земеделието, което по техни наблюдения водело до дегенерация на репродуктивните сили на растенията и семената им. Така, на Петдесятница 1924 г. Щайнер изнася 8 лекции в Кобервиц, известни под името „Селскостопански курс”, който и днес, след 90 години, остава основен пътеводител в биодинамичния метод.
Произлизащата от антропософската духовна наука биодинамична идея тръгва по един друг път, предавайки идейните и практически основи, така, че да има устойчиво запазване и изграждане на жизнеността на почвата и образуването на хумуса, така че да се даде възможност на различните видове растения и животни, да развиват и разгръщат възможностите на своята природа (също и духовните такива). По този начин става възможно хората да получават от съответно отгледаните хранителни продукти силите, от които се нуждаят за своето здравословно и хармонично физическо и духовно развитие.
„Динамичното” в земеделието, основоположено от Щайнер идва от идеята, че всичко е в постоянно преобразуване, че целият живот е един такъв процес. По-късно въз основа на идейните основи и практическото им прилагане, от биодинамичното земеделие се обособява опростеното биологично. И тук е мястото да подчертаем, че това различава двата метода един от друг, но не ги разделя. В същността си те преследват еднакви цели.
Общото между тях е: Един холистичен мироглед, стопанствата са изключително със затворен цикъл (самозадоволяващи се), отказване от химично-синтетични средства, насаждения, съобразени с природните дадености, запазване и увеличаване на плодородието на почвата чрез органично торене, стимулиране на естествените регулиращи процеси, отказване от екстремно специализиране (от екологични и етични съображения).
Биологично-динамичното земеделие почива на един начин на мислене и действие, който уважава по равно както сетивното и физическото, така и свръхсетивно-космичното. Това се изразява преди всичко: в употребата на биологично-динамичните препарати, в компостирането на оборския тор (което се прави все повече и в биологичното земеделие), в методиката за отглеждане на отделните култури и други методи, в съобразяването с биологичните и космични ритми.
Целта на биологично–динамичната работа е също да опознаем и познаем същественото за растенията и животните, с които работим. Без да познаваме същността му, не е възможно да се отнесем справедливо към нито едно същество около нас. За да опознаем едно растение или едно животно, трябва да опознаем типичното за вида, което се изразява във всяко отделно животно и растение. При растенията типичното за вида се изразява във формата им и нейните трансформации от кълн до ново семе. Ако сме разбрали характерното за формата на едно растение или за поведението на едно животно, можем да кажем, че познаваме съществото им винаги и съобразно природата му можем да се отнасяме правилно с тях.
В биологичнo-динамичното земеделие всяка ферма, всяко стопанство, се разглеждат като единен организъм, като една индивидуалност. Организмът е живо, затворено в себе си единство, което се развива и преобразява при определени дадени външни условия. Органите в него функционират като хармонична цялост. Едно здраво земеделско стопанство е дом на невъзможна за изброяване сума от организми. В неговата организация участват и много неща, които не са дадени от природата, а са направени от човека. За да стане стопанството един организъм, е нужно тези, които го създават и управляват, да мислят, чувстват и действат в посока на здравото цяло.
Една от целите на биодинамичното стопанство е да осигури храна за животните си по възможност от стопанството. С времето храносмилането и бихме казали целите животни, се настройват към произведената във фермата храна. Наблюдавано и доказано е по-добро усвояване на храната. Тъй като храносмилателните органи се развиват в ранна възраст, препоръчително е младите животни да остават в родната си ферма поне през първите няколко месеца.
Подобно е и при отглеждането на растения. Един сорт пшеница, която е сята от собствени семена години наред, се приспособява към конкретните условия на мястото. Такъв посевен материал реагира и много по-бързо на биодинамичните препарати и на земеделските мерки, както и на торенето с компост от собствен за фермата тор. Разбира се, не може да се работи само със собствени семена. Но е важно да са от биодинамичен произход. При торенето е като при храната за животните. Торът и растенията, които компостираме, за да поддържаме жизнеността на почвата, са от собственото стопанство. Почвата се синхронизира със собствения тор: храната, която животните изяждат и храносмилат от собственото стопанство, се връща отново в земята, кръгът се затваря, кръговратът продължава.
Как организма на едно стопанство се превръща в стопанска индивидуалност?
Чрез насърчаване на индивидуалните способности и чрез задействане на полярни сили.
Досега говорихме за кръговрата, нека го проследим на една уханна ливада. Ливадата бива окосена, животните във фермата изяждат сеното, храносмилат го. Стимулирани от различните аромати, се отделят тор и урина, които по своите аромати може и да са много различни от ароматите на ливадата. След определено обгрижване торът отново се връща на ливадата и в почвата й. Тези преобразени, но все пак изградени на мястото качества, биват сякаш на едно по-високо ниво от растенията и почвата. Отново бива създадена една ароматна, дори още по-ароматна градина. Така се изгражда този кръговрат, който отново и отново бива прекъснат от храносмилане, узряване, минерализиране, семеобразуване и т.н. Това, което остава, е образно казано, „спомена” на животното за мястото, спомена на храносмилането за това, което вече е било. Кръговратът се извършва не само на нивото на вещественото, а се показва и в най-различните качества на ароматите и благоуханията. Те свидетелстват, че кръговратът има качеството на постоянното им увеличаване. Във всяка ферма спомнянето за това, което е било, това упражняване, чрез което се зараждат и развиват силите и веществата в стопанството, са абсолютно неповторими и съществуват само в него: растенията извличат вещества от почвата, от въздуха и от цялото обкръжение. С помощта на слънчевата светлина различните растителни типове и видове образуват нови вещества. Фермата става родното място на субстанцията, която се съдържа в продукцията й. Тази част от продукцията, която излиза в света под формата на продукти, отнася в него и вещества и сили от стопанството, които се връщат под формата на финансов ресурс, например, който пък се инвестира в създаването на нови вещества и сили. Така стопанството става биологично-рационално. По какъв точно начин ще се случва това, зависи от хората в стопанството.
Един кръговрат, в смисъла, който описахме по-горе, не се задвижва от само себе си. А за да бъде биологично-динамичен, стопанството се нуждае от съществено допълване и разширяване. Той бива задвижен от активирането на противоположни сили, които намират своето развновесие чрез него. Многообразието от процеси, които протичат в кръговрата от окосяването на една ливада до наторяването й с биодинамичен компост, е огромно: от фини процеси до всеобхватно преобразяване, от преминаване през най-различни организми, които съгласувани един с друг, създават живота на стопанството.
Една земеделска индивидуалност никога не се заражда от само себе си. Дадена ферма може да стане стопанска индивидуалност, когато това бъде пожелано от един или повече човека. Тези хора оформят индивидуалността на своето стопанство, според своите възгледи, цели и идеали. И колкото по-високи и ясни са тези идеали, толкова по- изявена е индивидуалността на фермата.
За земеделската стопанска индивидуалност човешкото е наистина рещаващото, формиращото. Когато се работи за изграждането на индивидуалността на едно стопанство, всички хора в него трябва да се вземат насериозно като хората, които са. Към мотива за позата се добавя този за изграждането на живота, към вземането се добавя даването на това, което човекът има да даде на природата. В стопанството, когато мислим за него като за природен организъм, все още самата природа е тази, която чрез живите си организми преработва материята на цялото стопанство. В него, погледнато така, човекът би трябвало да се държи като едно природно създание между други природни създания. Тъй като той вече почти не го може по инстинкт и вследствие на високотехнологичните и химични работни средства създава много неестествени процеси и последствия, се появи необходимостта от екологията като наука и като подтик към природосъобразни действия.
Какво от духовния свят се свързва с една земеделска индивидуалност, е въпрос на по – нататъшни познавателни усилия. Колкото по-добре е организирано в своята цялост и независимост от външна добавя едно стопанство, толкова по-достъпно е то за подпомагащото действие на космично-духовните сили. Такова стопанство е извор на индивидуализиращи сили, които правят човека по-силен, за да може да се постави в служба на ближните, така както, образно казано, хумусът е на разположение за всички растения.
Източници: http://back2nature.rocks
Сдружение по Алпст България
Автор: Татяна Благоева