Клетъчния телефон по същество е радио, което изпраща сигнали чрез вълни до базовата станция. Носещия сигнал генерира два типа излъчвания: близки и далечни полета. Живите организми също генерират електромагнитни полета на клетъчно, тъканно, органно и организмово ниво. Това е биополето на организма. И двата типа излъчвания, близките и далечните, от клетъчните телефони могат да причинят неблагоприятни изменения в човешкото биополе, а когато биополето е нарушено по някакъв начин, това се отразява и на метаболизма и физиологията. Полетат с близък обхват са тези, които ни интересуват. Това излъчване, който е генерирано в рамките на петнадесет сантиметра от центъра на антената на мобилния телефон, се определя от размера на мощността, необходима за пренасяне на сигнала до базовата станция. Колкото повече е мощността, толкова повече надалеч това радиационно поле излъчва радио вълните носещи информацията.
Носещите вълни трептят на честота 1900 мегахерца. Честота използвана от повечето телефони, и която е невидима за човешкото око и не носи вреди. Проблема е във вторичната вълна носеща информацията необходима за да се преведат данните и гласа. Тази вълна трепти в честотния диапазон близък до този на тялото. Вашето сърце, например, прави два удара за секунда или това са два херца. Нашите тела разпознават вълните носещи информацията като “нашественик”, затова осъществяват защитни биохимични реакции, които променят физиологията и причиняват биологични проблеми, които включват: създаване на свободни радикали вътре в клетката, генетични увреждания, нарушения в междуклетъчните комуникации, както и до увеличаване на риска от тумори. Следователно здравните опасности от разпознаване на сигнала, не са от пряка вреда, а по-скоро се дължат на биохимичните реакции в клетката.
Какво се случва всъщност? Енергията на клетката в случая се използва за защита отколкото за обмяна на веществата. Клетъчната мембрана става по-твърда, задържайки хранителните вещества извън клетката, а вредните вещества, които трябва да се отделят вътре в клетката. Натрупаните вредни вещества вътре в клетката създават по-голяма концентрация на свободни радикали, водещо до две неща: нарушаване функциите на клетката и нарушавне състоянието на ДНК. Това довежда до нежелано умиране на клетки, които освобождават частици носители на нарушеното ДНК в междуклетъчното пространство. Там тези частици свободно се размножават и разпространяват. Това е механизма, по който се развива рака. На фона на носещите информация радио вълни, драматично нарастващи заради поради широката употреба на клетъчни телефони, безжичен интернет и всякакви други безжични комуникации, ефектите от близките и далечни електромагнитни полета са много подобни. Почти всички остри или хронични симптоми забелязани при пациенти чувствителни към електромагнитните излъчвания могат да бъдат обяснени с нарушена междуклетъчна комуникация. Тези симптоми на чувствителнот към електромагнитните излъчвания включват невъзможност да се спи добре, общо неразположение и главоболия.
Досега единственият източник на тези излъчвания бяха телевизионните антени които са на покривите на сградите и по този начин вълните отиват нагоре в небето. Клетъчните телефони и безжичните технологии приближиха тези излъчваня по-близо до хората, интегрирайки ги в ежедневното ни обкръжение. Механизмът на разпознаване, при който протеиновите вибрационни сензори на клетъчната мембрана прихващат сигнала и го интерпретират като “нашественик”, работи защото тялото разпознава нещо, което никога до сега не е виждало.
По принцип понятието радиация човек го свързва само с вредното за човека излъчване. Електромагнитната радиация бива два вида йонизираща – която е много вредна. Това са гама лъчите и рентгеновите лъчи. Другата е нейонизираща радиация, която по принцип се смята за безопасна, но дори и тя не е напълно безопасна за човека. Просто ефектите от нейното влияние са натрупващи се. Ако стойностите на нейонизиращата радиация са малки, човешкия организъм се справя с тях. Но ако тези стойностти превишат размера, с който може да се справи съответния организъм, настъпват промени в организма, които водят до най-различни заболявания. Към нейонизиращата радиация спадат радио вълните, вълните на видимата светлина и микровълните, тези на мобилните телефони. Тези източници по принцип се смятат за безвредни. Има много изследвания по въпроса които си противоречат относно вредата на мобилните телефони върху човешкото здраве. Големите компании които произвеждат телефони плащат много пари за да се разпространяват резултати от такива изследвания, които казват, че мобилните телефони нямат вредно влияние върху човешкото здраве. В крайна сметка се оказва, че вредния ефект от мобилните телефони ще си проличи в дългосрочен план. Според много изследвания за човек, който е използвал мобилен телефон 10 и повече години вероятността да получи рак се увеличава двойно.
* SAR нивото показва количеството радиочестотна енергия, която се поглъща от тялото.
Децата са най-уязвими към излъчванита от мобилните телефони, тъй като мозъкът и нервната им система все още са в процес на развитие и дебелината на черепа им е по-малка от тази на възрастните. Това позволява излючванията да проникват по-дълбоко в мозъка им. Затова е препоръчително деца до 12 годишна възраст да не използват мобилни телефони. Изследванията показват, че ефектите от вредното влияние на мобилните телефони се проявяват след 10 и повече години. Ако детето е започнало да използва мобилен телефон преди 12 годишна възраст, то към двадесетата година рискът от раково заболяване е 5 пъти по-голям, в сравнение с тези, които не са използвали.
Източник: http://back2nature.rocks/вредата-от-мобилните-телефони/
Преводач: Маринеро