Етика за земляни: Да намалиш отпадъка си или да откажеш животинските продукти – направи и двете.
Неотдавна имах повтарящ се кошмар как хиляди парчета пластмаса запушват гърлото и стомаха ми. Този кошмар беше предизвикан от ужасна реална история за младо момиче държано затворено в килера си и насилвано да яде килим и дървени стърготини, които самата тя е издълбала с ноктите си от стената. Когато е открита от местните власти цялата й храносмилателна система е била задръстена от несмляното дърво и пластмасовите нишки от килима.
Докато моите кошмарите бяха изчезнали като цяло, фактът на истинското замърсяване с пластмаса ме преследва ежедневно. Вече съм наясно за милионите морски обитатели, птици и дори хора, които се задръстват с пластмаса.
Млада морска птица умряла от глад заради пластмасовото замърсяване.
Морските птици и бозайници живеещи в океана или в непосредствена близост трябва да се борят ежедневно с пластмасовото замърсяване. Обикновено объркват с храна нашите пластмасови боклуци. Според Д-р Силвия Ърл пластмасовото замърсяване е толкова мащабно, че може да открием плуващи пластмасови торбички на стотици метри под морската повърхност.
Изследователи са открили, че над 90% от морските птици имат пластмаса в стомаха си и почти 100 000 морски бозайници умират всяка година от задушаване или заплитане в захвърлени рибарски мрежи.
Сив кит заплетен в рибарски мрежи
Заради такива случаи по-лесно мога да приема веганизма. Премахването на риболова ще помогне да се предотвратят смъртоносните инциденти с други животни, причинени от рибарските мрежи. Крайно време е да приемем живота без отпадъци и животински продукти. Тези екологични стилове на живот са двете страни на една и съща монета, имащи за основа етиката и доказани научно.
В наскоро публикувано видео от минималистката с нулев отпадък Гитемари Йохансен обръща внимание на етичната страна да използваме повторно найлонови торбички. Тя казва, “Не ви препоръчвам да използвате найлонови торбички многократно, защото другите ще видят това и ще си помислят, че това е добре, а всъщност не е.”
Забележката й е точно на място. Наистина не е приемливо да използваме повече пластмасови торбички, знаейки, че те причиняват вреда.
Морска костенурка ядяща найлонова торбичка
Повечето хора живеещи с нулев отпадък осъзнават, че боклука е свързан със страданието, било то на морските животни или тези, живеещи на земята. Избора им да живеят без отпадъци е продиктуван от желанието им да не причиняват повече страдания.
Лорън Сингър създател и основател на “Trash is for Tossers” и “The Simply Co” пише в нейния блог, че е била провокирана да започне живот с нулев отпадък гледайки всеки ден свой колега да използва пластмасови торбички и кутии за еднократна употреба.
“Най-вероятно тогава съм си мислела: Би трябвало да сме бъдещето на тази планета, а ето ни нас продължавайки да създаваме боклуци, оплесквайки всичко.”
Кухнята с нулев отпадък на Лорън Сингър
Фразата “оплескваме планетата” е мекия начин да си кажем, че имаме етичната отговорност да направим всичко по силите си да не разрушаваме Земята и екосистемите й, от които всички зависим. И имаме силата да направим това още днес.
По същия начин, по който хората с нулев отпадък са съзнателни за всичко от праха за пране до месечния цикъл, така и веганите са съзнателни за всичко от двойния “чийзбургер” до дрехите, които носят. И това е така, защото винаги имаме избор.
За всеки избор на храна, облекло, забавление или купена стока винаги имаме по-здравословен, устойчив, веган, с нулев отпадък вариант. Нулев отпадък, що се отнася до животните, означава да ги изключим напълно от менюто си, заради същата причина, поради която отбягваме пластмасата за еднократна употреба. Тъй като не е приемливо да подкрепяме прахоснически индустрии, които също така нараняват животните.
Няма две мнения по въпроса – месната и млечна индустрии са едни от най-разточителните и жестоки, които някога сме създавали.
Всеки ден милиони мъжки пиленца са задушавани в огромни пластмасови чували или изпращани в “масератор” (бързо скоростна месомелачка), за да бъдат смлени и превърнати в храна за домашни любимци, само защото не снасят яйца.
Мъжките теленца са отнемани от майките им и превръщани в телешко месо, защото не дават мляко. А когато майката спре да дава мляко също бива изпращана в кланица, тъй като не е рентабилно да бъде жива.
Милиарди животи са превърнати просто в стока на месната и млечна индустрии, защото всички ние сме приели яденето на животински продукти за нормално.
Мъжките пиленца биват задушавани или смилани живи в “масератор”, тъй като са отпадъчен продукт за яйчената индустрия.
Естествено веганизма е отговор на тази жестокост и варварщина. Разбирайки, че купувайки животински продукти причиняваме вреда, избираме да не подкрепяме тези индустрии и да ядем нещо друго.
В този смисъл веганизма и движението за нулев отпадък трябва да обединят сили и с единна философия да се разпространят още повече.
Минимизиращите своя отпадък, които все още не са вегани, всъщност са готови да изключат животинските продукти от живота си, защото използването на животни е разточително и причиняващо вреда на всички.
Веганите, които не са намали отпадъка си, са също толкова готови заради етиката си, да направят нещо относно пластмасовото замърсяване, което също вреди на всички.
Сега, повече от всякога може да използваме начина си на живот като “оръжие” за масово повлияване и осъзнаване. Да откажем животинските продукти, да живеем с нулев отпадък и да помагаме на другите в тези начинания е едно прекрасно начало.
Източник: http://back2nature.rocks/етика-за-земляни-да-намалиш-отпадъка-с/
Medium.com
