Видеото:
Източник: https://www.konop.bg
По данни на земеделското министерство у нас само 18 земеделски стопани са получили разрешение да отглеждат влакнодаен коноп върху площ от 4034 дка. Основно културата се гледа легално в Софийско, Пернишко и Монтанско. Според експертите от аграрното ведомство от декар в зависимост от сорта, посевната норма и прилаганата технология на отглеждане, могат да се добият от 30 до 50 кг сушен цвят.
Приемайки средно по 40 кг реколта от декар излиза, че общото ни производството е малко над 161 тона. По информация от МВР, предоставена за „Монитор“, за миналата година на наша територия са били заловени 110 т нелегален канабис. Най-силните месеци на вътрешното ведомство в борбата с незаконния опиат са били август и септември. Тогава съответно са хванати 86 759 килограма и 18 770 килограма.
Значително по-слаби са били резултатите в началото на годината, когато през януари са спипани едва 2 килограма канабис, през февруари 8 килограма, а март и април по 1 килограм. В началото на лятото са били конфискувани малко над тон. Това е станало през май, юни и юли.
Източник: https://www.konop.bg/article/892/ton-legalen-konop-i-ton-nezakonen
http://www.monitor.bg
Десетки фирми поискаха от властите разрешение за износ.
Израелското правителство одобри закон, разрешаващ износа на медицински канабис. Очаква се това да увеличи държавните приходи и да стимулира земеделския сектор въпреки критиките, че може да доведе до засилване на употребата на марихуана за развлекателни цели, предаде Ройтерс в неделя.
Законът, подкрепен от парламента миналия месец, позволява на компании, получили одобрение от здравния регулатор и полицията, да изнасят медицински канабис за страни, където употребата му е легална. Според израелски медии износът ще започне след девет месеца.
Някои депутати се опитаха да блокират законодателството, опасявайки се, че засилено отглеждане на канабис може да доведе до повече наркотици по улиците.
Израелските компании, възползващи се от благоприятния климат и експертните познания в медицинските и земеделски технологии, са сред най-големите световни производители на медицински канабис.
Според оценки на правителството износът на марихуана може да увеличи данъчните приходи с 1 млрд. шекела (273 млн. долара). Законът същевременно налага строги ограничения за износителите и предвижда затвор и тежки глоби за нарушения.
Осем компании в Израел отглеждат канабис, като много от тях са открили ферми в чужбина, за да имат достъп до международния пазар.
Източник: https://www.konop.bg/article/891/izrael-startira-iznosa-na-kanabis
http://www.mediapool.bg
Дърводобивната индустрия е от съществено значение за създаването на работни места и производството на продукти в страната ни, но всичко това е за сметка на околната среда. Тази индустрия унищожава горите, застрашава животните и растенията и замърсява среда, в която живеем. Въпреки това ресурсът е от голямо значение.
За направата на 93% от хартията (включително картон, хартия за печат, вестници и т.н) е нужна дървесина. Почти 40% от горите се изсичат за добив на материал. Това замърсява водата с нитрати и има пагубно въздействие върху екосистемата. Една четвърт от горите са застрашени. Много от тях не са защитени и могат да бъдат напълно унищожени.
Конопът може да замени всеки един от продуктите, изработен от дървесен материал. Горите няма да бъдат унищожавани. Tова ще спести ценни ресурси и ще възстанови екосистемите.
Хартията, която произвеждаме от дърво, може да бъде направена от коноп. Всяко растение канабис спасява 12 дървета. Изсичането на гори годишно достига до 500 милиона кубически метра.
Канабисът може да се използва за направата на плоскости от всякакви размери, както и за изолация, гипсокартон и мебели. Можем да построим къща от конопен материал без излишно замърсяване и без изсичане на дървета.
Източник: https://www.konop.bg/article/880/konopyt-kato-reshenie-sreshtu-obezlesqvaneto
hempethics.weebly.com
https://cannaroots.bg/ic-s-laboratoria-za-izsledvane-na-konop-v-makedonia/Компанията International Cannabis (IC) наскоро закупи Balkan Cannabis, придобивайки дялове в конопения пазар на България и Македония. Сега от IC обявиха, че благодарение на сделката вече имат и дял от фармацевтична компания, базирана в Македония. Става въпрос за Alkaloid AD Skopje.
Alkaloid е със седалище в Скопие, Македония и разполага с над 1800 служители. Компанията поддържа мрежа от 16 световни дъщерни дружества, разположени в различни юрисдикции, включително България, САЩ, Русия, Швейцария, Хърватия, Словения и Турция.
Алкалоид притежава и управлява консорциум от фармацевтични и козметични заводи, включително сертифицирани съоръжения, пригодени за производство на твърди перорални лекарствени форми и генерични лекарствени продукти за локално приложение. Компанията отчита приходи от над 171 млн. долара, според финансовите отчети, одитирани от 2017 г.
Опитът й е осем годишен само в производството на фармацевтични продукти, козметика и обработка на ботанически материали. Фармацевтичните производствени съоръжения и изследователските лаборатории на Alkaloid притежават портфолио от редица индустриални сертификати.
Интересът на International Cannabis (IC) е логично допълнение към съществуващото портфолио от балкански медицински канабис и използването на КБД.
Неотдавна Alkaloid разкри Институт за развитие и контрол на качеството на 1540 кв. Става въпрос за изследователска лаборатория с 8 милиона евро инвестиции, оборудвана с революционно пилотно производство и оборудване за тестване. IC възнамерява да използва Института за провеждане на изследвания за канабиноиди и тестове за контрол на качеството на източноевропейските култури.
„Акциите на International Cannabis в Alkaloid предоставят на компанията доминиращ регионален партньор с повече от осем десетилетия опит в производството на фармацевтични продукти. Разширения сертифициран производствен отпечатък на Alkaloid и най-съвременните изследователски съоръжения ще ни позволят да продължим своите канабиноидни изследователски инициативи. Също и допълнително да усъвършенства компетенциите си в областта на CBD”, каза Юджийн Беукман, главен изпълнителен директор на IC.
Участието на компанията в Alkaloid създава материална синергия с предстоящата стратегия за пускане на пазара на International Cannabis. През последните 12 месеца International Cannabis събра най-пълния портфейл от международни активи на канабис и КБД на пазара. Това сигнализира за преминаването му към операции на пълно оползотворяване.
IC планира да се възползва от обширния експлоатационен опит на Alkaloid, за да оптимизира своите възможности за обработка на Канабидиол. Плановете са и за сътрудничество за производство на бели етикетирани козметични продукти на базата на КБД и локални мазила. Световният пазар на конопа е оценен на 5,7 млрд. долара през 2018 г. и се очаква да нарасне до 22 млрд. Долара п до 2022 г.
Източник: https://cannaroots.bg/ic-s-laboratoria-za-izsledvane-na-konop-v-makedonia/
Може ли природата да бъде забранена? Какво е коноп и кой го е използвал?
Искра Ценкова – Земеделската култура може да спаси света, твърдят учени
Казват му трева, марихуана, гръсти, канабис, джойнт или просто коноп. Надали има друго растение, забулено с толкова много митове и легенди, преследвано и издигано в култ едновременно. Някога конопът е избуявал в почти всеки български двор, растял е на воля из нивите, сеели са го в градините – за да пази зеленчуците от подземни вредители – попови прасета, слепи кучета. Още в древността правели от него дрехи. Топели го в реката, за да омекне, после го биели, ужасно миришел, а от ликото му правели здрави въжета. Тази технология е много стара, само най-възрастните у нас я помнят. Още преди хилядолетия човечеството правело от конопеното влакно и хартия. После или едновременно с това човекът открил, че конопът става и за пушене. Изсушените му цветчета привикват доброто настроение, гонят болката. Днес канабисът е признат за третата най-употребявана субстанция за развлечения след алкохола и тютюна, в списъка е на най-тежките наркотици, отглеждането и разпространяването му е процъфтяващ бизнес. Но за един стрък трева у нас и в много други страни по света може да се влезе и в затвора. Все още никой не е доказал на 100%, че растенията от семейство Конопови при честа употреба не водят до зависимост, при това към по-тежките дроги. По-скоро се срещат случаи, които сочат обратното. Така че внимателно с тревата!
Покрай психотропните си свойства конопът е изцяло демонизиран, дори когато става въпрос за Cannabis sativа – промишлената култура, изчезнала напълно у нас през последните години. Индустриалният коноп и марихуаната, отглеждана за нелегалния пазар, всъщност се различават по съдържанието на психоактивното си вещество делта-9-тетрахидроканабинол. В цветовете на първия то е между 0.5 и 1%, а на дрогата – между 3 и 20%.
Акад. Иван Странски разказва в книгата си “Диви и културни растения в България“, че според Херодот чудодейният коноп се отглеждал от скитите и траките през V в. пр.н.е., а от тях е преминал към гърците и славяните. Авторът посочва и различни стари библиографски източници, свидетелстващи, че конопът в далечното и в по-близко минало у нас е имал стопанско значение. През 1525 г.
се е облагал с данък десятък
а през 1880 г. белгийският консул в София отбелязва в един от докладите си, че конопът е едно от основните земеделски растения на България. През 1891 г. правителството подпомага безвъзмездно земеделските стопани, като раздава 1000 кг семена от болонски коноп в Пловдив и околните села. През 1892 г. първият Български земеделско-промишлен събор в Пловдив препоръчва конопът да бъде включен между 12-те насърчавани земеделски култури, които се освобождават от всякакъв данък в продължение на 10 години. В резултат на тази политика площите, отглеждани с влакнодаен коноп в Пловдивско, са нараснали от 630 дка през 1893 г. до 1686 дка през 1896 г. През 1909 г. Министерството на търговията и земеделието осигурява семена с отстъпка на кооперативните организации. Още един интересен факт: „Според проучванията на акад. Странски в България след Освобождението са правени неуспешни опити за въвеждане на канабис с цел добив на наркотични вещества”, отбелязва доц. Виолета Божанова от Института по полски култури в Чирпан. У нас с коноп са били засети огромни площи в Силистренско, Плевенско, Врачанско, Видинско, сеел се масово и във Варна, а в градовете са работели големи конопени фабрики. Влакнодайното растение е било основна суровина и на голямото текстилно предприятие „Рилски лен“. По данни на НСИ през 1939 г. у нас с коноп са засети 67 424 дка. Десет години по-късно те са 180 283. Пикът е през 1952 г., когато конопът заема 250 053 дка, т.е. повече от площта, засята с тютюн в наши дни. И от площите на картофите, на овеса, на ръжта или на промишлените пресни зеленчуци. През 1990 г. производството на коноп рязко пада на 517 дка, през 1993 г. на 50, когато конопът вече се култивира предимно за семена и за поддръжка на генофонда. По данни на МЗХ през 2010 г. е издадено едно разрешение за отглеждане на коноп като разсадената площ е била в размер на 6.5 дка. След това влакнодайната култура не фигурира в статистиката. В същото време сме сред водещите производители на нелегалната дрога в света.
Отглеждането на промишлен коноп у нас не е забранено като в САЩ и редица други държави. Но утежнената процедура за набавяне на разрешителни, специалният режим, съпроводен с лабораторни изследвания, явно отказват и най-предприемчивите. Днес промишлен коноп сеят едва 30-ина страни в света, които предлагат на световния пазар ценните му продукти – влакна, семена и масло. ЕС отпуска субсидии за отглеждането и преработката с условие, че сортовете не са със съдържание на тетрахидроканабинол, превишаващо 0.2%. В Германия например субсидията е 60 евро на декар. В САЩ обаче конопът е абсолютно
забранен за отглеждане още от 1937 г.
Преди това е смятан за полезен – тези, които не са го произвеждали, са били преследвани от закона, налагани са им солени глоби. Въпреки това през 1985 г. медицинското приложение на синтетичeн ТНС (delta-9-tetrahydrocannabinol – психоактивното вещество в марихуаната) е разрешено под търговското наименование „Marinol”.
Англия и Шотландия също ценят още от древността конопа и насърчават отглеждането му. Думата „коноп“ влиза дори в топонимията – Hempshir, Hempphill, Hempriggs.
През 1533 г. Хенрих VIII издава указ, според който всеки земеделски производител на всеки 6 декара насаждения трябва да сее една четвърт акра коноп. Лечебните свойства на растението са известни на английската медицина още от средата на XVIII в. Тинктурата от канабис се използва за лечение на мигрена, нервна възбудимост, заболявания на стомашно-чревния тракт. Средновековните лечители издигат канабиса в култ, повечето манастири садят тревата като лекарство.
„Истинската причина за изваждането на канабиса извън закона няма нищо общо с ефекта, който има растението върху човешкия разум и тяло. Марихуаната е огромна заплаха за нефтените компании, алкохолната и тютюневата индустрия и за голям брой химически концерни. Редица големи индустрии с огромни капитали и влияние полагат неистови усилия да запазят тайната за марихуаната от хората чрез средствата на дезинформацията“, твърди статия на Дъг Ърчи, разпространявана и у нас.
“Много от привържениците на марихуаната казват – тук има световен заговор. Не, има корупционна схема“, убеден е Юлиян Караджов, доктор по биология. В началото на 30-те години Уилиам Рандолф Хърст, вестникарски магнат, взема голям заем от банка, за да купи нова технология за производство на хартия от химическия концерн „Дюпон“. В заговора са забъркани както шефът на банката, който е и финансов министър по съвместителство, така и племенникът му, шеф на федералното бюро по наркотиците, а целта му е да се игнорира конопената индустрия, чиято по-евтина и по-качествена хартия ще срине бизнеса на Хърст по старата технология. Конопът трябва да бъде заличен, забранен. Как? Ами, нали става и за пушене? Значи е наркотик, най-вредният. Вестниците на Хърст излизат с огромни статии срещу конопа, който прави от човека убиец, психопат… Американската медицинска асоциация, за която конопът е само лечебно растение, не е уведомена. Във вестникарските публикации се говори само за марихуана – коноп на мексикански жаргон. Така се завоалира това, което се забранява. „В момента, в който конопът е забранен, всички питат: Нали щяхте да забраните марихуаната, защо забранихте конопа? След това се създават организации за борба с конопа, които никога няма да признаят, че се борят с глупости“, разказва биологът Юлиян Караджов, който е и експерт към „Рестарт“ – сдружението, което си е поставило за цел да легализира употребата на марихуаната за медицински цели.
Всъщност растението, набедено за чудовищно зло, векове наред се е смятало за чудодейно. Днес преоткриваме качествата му и го определяме като
една от храните на бъдещето
Още в древността на Изток са открили, че сладкишите стават по-вкусни, ако към тях прибавят ароматните конопени семена. Класическите рецепти на халва, баклава, рахат локум, шербет включват счукани конопени семена. В Индия конопът е част и от аюрведическата кухня, а в Русия правят от него каши, като добавят и други зърнени култури. Много популярно във всички древни кухни е било и конопеното масло. Днес се знае, че семената на конопа са с толкова голям хранителен потенциал, че тази култура може да е част от решението на световния проблем с глада и недохранването. Суровите конопени семена са сред най-богатите източници на протеини. Те съдържат 35% чист протеин, 47% мазнини, 12% въглехидрати, носители са на всички незаменими аминокиселини и мастни киселини, необходими за човешкия организъм, при това в лесносмилаема форма. Богати са и на витамини – К, Е, В 1, В2 ,В6, добър източник са на лицетин, а съдържанието на фибри в конопеното брашно е най-голямо сред всички семена.
Смята се, че крехкото растение може да спаси Земята и от екологична катастрофа – подходящо е за производство на гориво, а хартията от него е по-евтина и много по-качествена в сравнение с тази от дървесината. Конопът може да се използва в почти всички сфери на индустриалното производство, а продуктите, които може да се изработят от него, са над 50 хиляди. Затова още в първата половина на миналия век списание Popular Mechanics нарича канабиса „растение за милиарди долари“. От конопените семена се правят маслени бои, лакове, безири. Влакнодайното растение намира приложение в строителните материали, в съвременното автомобилостроене. На базата на конопа Форд произвежда двигателя, купето и горивото на първия си автомобил. Канабисът може да се използва и за производството на пластмаса, при това разградима. Той е безвредна суровина и за козметичната промишленост, от него се прави дори бира. А приложението му в медицината от няколко години непрекъснато се доказва. Всъщност още в началото на миналия век екстрактът и настойката от коноп се ползват като успокоително, премахващо болката и леко сънотворно средство. Растението притежава противовъзпалителни свойства, а сокът от листата му има слабително действие. По време на Втората световна война точно конопът помага на ранените да преодолеят болките, докато се доберат да медицинска помощ. Учените дори твърдят, че растението съдържа вещества, които се борят с рака. Вече има много научни изследвания, доказващи благотворното влияние на канабиноидите върху редица сериозни заболявания като множествена склероза, Алцхаймер, диабет, ревматизъм, депресия, глаукома, имунологични нарушения.
Наскоро стана ясно, че у нас също се сади легално канабис макар и в ограничени количества с научна цел. Растението се отглежда в Силистра, в специална фитокамера. Екипът на доц. Валентин Савов, ръководител на катедрата по биотехнология в Биологическия факултет на Софийския университет, отглежда растението с лиценз, минал през шест различни министерства и институции. Целта на българските учени е да стимулират растежа и цъфтежа на канабиса и да увеличат активните вещества в него за медицински цели. Закономерността, която са установили на този етап, е, че колкото повече THC има в едно растение, толкова по-малко е CBD-то, което е ценно за лечебния ефект.
Юлиян Караджов, доктор по биология и автор на книгите „Канабисът – наука и политика“ и „Наркотиците – почти всичко за тях“:
Всеки сорт е уникален
Д-р Караджов, доколко лечебните свойства на конопа са проучени от медицината?
– Канабисът е изследван може би повече от аспирина. В момента на ден излизат поне по две научни публикации, доказващи лечебните му свойства. Откритието на противотуморния му ефект принадлежи на Рик Симпсън, обикновен канадец, болен от рак. Преди десет години медицината го отписва като безнадежден случай. Лекарите му дават три месеца живот. Притиснат до стената, той започва да се самолекува с конопено масло. И до момента е жив. Около 2000 г. група испански учени, ръководени от д-р Мануел Гузман, провеждат първото клинично изследване на противотуморните ефекти на THC върху хора (основното психоактивно вещество, съдържащо се в конопа). През 2011 г. на конференцията за канабиса в Бон д-р Гузман изнесе доклад, в който описва случая на 92-годишен пациент с рак на кожата. Той експериментира с екстракт от канабис, инжектиран директно в тумора. Злокачественото образувание се свива, метастазите изчезват, а болният получава реален шанс да умре от естествена смърт. Това е първата официална публикация, но има още много документирани случаи. Канабисът не може да излекува всички случаи на рак, не е ясно и в колко процента от тях помага. Познавам жена от Израел, при която изчезването на тумора е документирано с всички възможни изследвания – скенери, магнитни резонанси, лабораторни изследвания. Тук беше и един от първите израелски пациенти с болестта на Крон (възпалително заболяване на червата), лекуван с канабис. Заболяването му не е изчезнало, но е стопирано, контролирано. Човекът живее нормално, само избягва забранените му храни. В Израел има вече 13 хил. пациенти, лекувани алтернативно. Там имат програма, която е хем неправителствена, хем е под надзора на правителството. Лекарите, които издават разрешенията за употребата на канабис, са в списък на тяхното Министерство на здравеопазването.
Колко страни в света вече са легализирали използването на канабиса за медицински цели?
– Броят им вече е двуцифрен. В САЩ например е разрешен в 20 щата. Лечението е уредено различно във всяка страна, която признава използването на конопа за медицински цели. В Испания съществуват канабис клубове, които отглеждат растението за всички желаещи, независимо дали ще го използват за медицинска цел или за удоволствие. Тези клубове дават някаква гаранция и за качеството и чистотата на тревата. Членовете им получават електронна карта, но преди това минават през лекарска комисия, която документира заболяването им. Лекарят преценява дали конкретният пациент няма противопоказания. Канабисът например може да влоши състоянието на болни със силни сърдечни аритмии.
В Чехия, в Холандия, в две провинции на Северна Германия и в Италия дрогата се продава в аптеките. В същото време у нас вече има трети болен с присъда за употреба на коноп с медицински цели. Първите двама бяха 30-инагодишни, от Варна, с тежки гръбначни травми. Третият лекува тежко акне, той дори не го пуши, маже се с извлек от коноп. Парадоксалното е в това, че българският закон, според който канабисът не става за лекарство, е приет във времето, в което в света е имало вече 15 хил. медицински изследвания, доказващи обратното.
Канабисът е в един списък с хероина. Кокаинът е в по-лек списък, медицинската му употреба е призната, но не и на канабиса. Лекарите обаче пазят пълно мълчание по този въпрос, за да не се конфронтират със закона. В същото време пациенти рискуват свободата и живота си, излизайки по медиите, за да говорят за това. Първият пациент, който разказа за своята употреба на марихуана, вече е покойник – доц. Анатолий Памятних. С помощта на канабиса той можеше и да спи, и да ходи на работа два месеца преди да почине.
Колко са познатите сортове коноп?
Хиляди. Особено ако става въпрос за селектираните. Сред тях има огромно разнообразие като съдържание на различни активни вещества. Има сортове, които почти не те удрят в главата. Те отпускат мускулите, облекчават спазмите при болни от множествена склероза. През последните години се разработват предимно сортове с по-странни ефекти, по-насочени към медицинската употреба. Медицинският коноп обикновено се отглежда на закрито. Най-малкото, защото навсякъде в света се изисква това да става на безопасно място.
Какви са митовете около това растение?
– Че води до хероинова зависимост. Има десетки изследвания, които показват, че няма връзка между двете дроги. Като ефект те са съвършено различни. Този, който харесва едната, обикновено не е привърженик на другата. Твърди се, че канабисът убива мозъчните клетки, но според последните проучвания канабиноидите стимулират регенерацията на невроните. Казват още, че чистотата на медицинския канабис не може да се контролира. Как да не може? Бях извикан в Прага, за да чета лекция за контрола върху съдържанието на тежки метали в медицинския канабис. Мит е и твърдението, че употребата на коноп води до шизофрения. Според медицинската статистика на редица европейски страни употребата на канабис се е покачила от 0 до сегашните нива. Днес около половината население пуши или е пушило трева. Но случаите на шизофрения не са се увеличили. Говорил съм с чешки лекар. Според него всичко зависи от самия шизофреник и от сорта канабис. Казвал ми е: Имам пациенти, при които определен сорт канабис потиска шизофренията. При други друг сорт може да ги изостри. Не бива да обсъждаме канабиса изобщо, както и шизофренията. Всеки сорт има уникално съчетание от активни вещества, някои от които може да изострят симптомите, други да ги потискат. В страните, в които има легален достъп до марихуаната, шизофрениците си подбират сортовете.
Откъде идва тревата у нас? През границата?
– Не, България традиционно изнася канабис. Никога не сме внасяли. Като чуя, че полицията е заловила някъде огромни количества, започвам да звъня и да питам какво става на пазара. Но това изобщо не му се отразява.
Има ли вече и медицински препарати на базата на канабиса?
– Да. На нашия пазар може би в един момент ще се появи „Сативекс“, екстракт от канабис, който лекува множествена склероза. У нас клиничните му изпитания са за Паркинсон.
Проблемът с това лекарство е, че цената му кара всеки дилър да умира от срам. Чудовищно е да искаш от болните 560 евро за едно флаконче екстракт. В момента фармацевтичната компания „Глаксо“ се пазари с германските здравни каси, които отказват да плащат чудовищните суми за нещо банално. Страхувам се, че когато „Сативекс“ влезе в България, ще стане като във Финландия – 30 души ще могат да се лекуват с него в цялата държава. В Англия в момента има „Сативекс“, но болните от един град имат достъп до него, а в друг – нямат.
Източник: https://www.konop.bg/article/599/koj-se-strahuva-ot-konopa-istoriq-za-edno-rastenie-priqtel-na-choveka
http://www.temanews.com
Канабис стартъпите от Силициевата долина
Представете си типичната стартъп конференция – млади предприемачи представят бизнеса си пред опитни инвеститори от цял свят. Напоследък на подобни конференции в САЩ не е рядкост да се видят и стартиращи компании, които се занимават с канабис. Повече по темата четете в The Atlantic.
Добавената реалност вече и в музеите
Да „лайкнеш“ картина на Джаксън Полък или да видиш надраскана със спрей „Мона Лиза“ на Да Винчи през телефона си. Всичко това е възможно чрез новите мобилни приложения, които се разработват, за да направят музеите едно по-интересно място. Разказва Wired.
Алкохолът и творческото мислене
За да мислим извън рамките, един коктейл би бил от полза. Това смята екип учени от Държавния университет на щата Мисисипи, според които алкохолът стимулира творческото мислене.
Интервю с ръководителя на екипа четете в Harvard Business Review.
Amazon с нов начин на доставка
Доскоро служителите на Amazon можеха да доставят пратки до дома, работата или където потребителят посочи. От тази седмица в няколко американски града това място може да е багажникът на кола. За новата технология на компанията четете в New York Times.
Завръщането на вендинг машините
Ако мислите, че вендинг машините излизат от употреба, помислете отново. Според Доун Диксън, собственик на стартъпа PopCom, технологии като разпознаване на лица и емоции, подобренията в таргетирането на потребители и други могат да им вдъхнат втори живот. Чуйте презентацията на Диксън пред истински инвеститори тук
Източник: https://www.konop.bg/article/778/konopeni-startypi-v-silicievata-dolina
Първият по рода си в Европа спа център, в който ще се предлага лечение с медицински канабис, ще отвори врати в Хърватия тази пролет, предава Total News Croatia.
Центърът „Канабио“ ще бъде открит през март или април месец в курорта Свети Мартин. Ръководител на проекта е словенската компания „Сигма Плюс“. По думите на генералния директор Бранимир Блажич, концепцията на центъра е уникална и ще допринесе за развитието на медицинския туризъм в Хърватия не само чрез удължаване на престоя на гостите, но и чрез привличане на по-заможна клиентела.
Блажич поясни, че центърът „Канабио“ ще бъде насочен към пазарите в Русия, Великобритания, страните от Северна Европа и арабските държави. Терапията в него ще бъде с продължителност от седем дни до четири седмици. Всички клиенти ще бъдат подлагани на кръвен тест, а пробите ще бъдат изпращани до лаборатория в Швейцария, за да бъде определена най-добрата комбинация от канабис за личните и индивидуалните нужди, което означава, че клиниката ще има индивидуален подход към проблемите на всеки един клиент, като им предостави възможно най-доброто лечение, предава Радио „Фокус“ в рубриката „Балкански туристически часовник“.
Центърът „Канабио“ ще използва медицински канабис, който ще се доставя от аптеки в страната, а не зад граница.
От редакцията подчертават, че медицинският канабис е изключително полезен за хора, страдащи от артрит, остеоартрит, диабет и астма, а ефектите от лечението с него се наблюдават при рехабилитация на хора, които са преминали терапии за лечение от рак.
Превод и редакция : Тереза Герова
Източник: https://www.konop.bg/article/760/hyrvatiq-medicinski-turizym-i-lechenie-s-konop
http://www.focus-news.net
Марихуаната става все по използвана през последните години. Показателно е, че в някои американски щати пушачите намаляват, а използващите „трева“ стават все повече.
На 1 януари 2018 г. и Калифорния разреши нейната употреба. В други 9 щата също е позволена „меката дрога“ за „медицински цели“. В Канада е въпрос на време да бъде приет закон, легализиращ нейната употреба. Легалният бизнес с марихуана ще създаде над 250 000 работни места в САЩ до края на 2020 г., сочи доклад на New Frontier Data. От това ще спечелят не само потребителите на тази дрога, но и държавата, която ще събира повече данъци. Канадското правителство се готви да въведе такса от 1 канадски долар на грам или 10 процента от крайната цена, в зависимост от това коя сума е по-голяма. По всяка вероятност в различните канадски щати ще влязат в сила различни правила. Индустрията, свързана с производство и разпространение на марихуана, усеща силния мирис на пари и печалби и се насочва към новата доходоносна ниша. Университетите в САЩ и други страни не останаха по-назад от тази тенденция. Те предприеха действия за създаване на кадри за този нов специфичен доходоносен отрасъл, който очевидно ще накърни интересите на компаниите, произвеждащи цигари.
Щатският University of Northern Michigan предлага диплома по специалност, която хваща окото на марихуана ентусиастите. Това е химия на медицинските растения. И по всичко личи, че подобно образование може да се отплати прилично. „Всички наши възпитаници получават квалификация, чрез която могат да бъдат анализатори в лаборатории“, каза Брандън Канфийлд, доцент по аналитична химия, който е основател на програмата. Подобна диплома може да отвори врати за започване на работа с годишна заплата от 70 000 долара веднага след завършване на университета, обяснява Канфийлд, цитиран от CNBC. Преди това обаче студентите първо трябва да се дипломират, което обаче не е никак лесна задача. „Когато чуят каква е специалността ми, доста хора казват: „Яко, ще получиш диплома за гледане на марихуана“. Това обаче изобщо не е лесна диплома“, казва един от студентите. Данъчните приходи на щата Колорадо от канабис минаха 500 млн. долара. Свързаните с канабиса данъци в периода от 2014 г. до средата на 2017 г. възлизат на 506 143 635 долара. Програмата не се фокусира единствено върху земеделската част, а комбинира лекции по химия, биология, маркетинг и финансов мениджмънт. Всъщност студентите дори няма да отглеждат марихуана, пояснява Канфийлд, тъй като това е най-масовият въпрос, който му здават.
Има няколко конкретни специализации, които се предлагат в рамките на обучението. Една от тях е с биоаналитичен фокус. Според Канфийлд тази специалност дава на завършилите предимство, тъй като те могат да извършват независими изследвания. Друга специализация е насочена по-скоро към предприемачеството. За студентите, избрали този път, бъдещето е по-неясно, тъй като изисква амбиция и желание за работа. С тази диплома човек може да отвори собствена лаборатория, казва Канфийлд. „Сега имаме малка група от студенти, така че все още не сме сигурни коя дисциплина ще се радва на най-голям интерес“, казва доцентът, добавяйки, че „някои студенти са доста ентусиазирани от бизнес специалността“.
Канфийлд решава да стартира програмата през 2016 година, когато присъствал на среща на American Chemistry Society и слушал лекции на представители на индустрията за отглеждане на канабис. Там той осъзнал, че има недостиг на кадри в доста от вече съществуващите лаборатории. Засега повечето работни позиции в този отрасъл са нископлатени, но някои експерти получават доста сериозни възнаграждения. Изданието Detroit Free Press отбелязва, че „след като приходите от медицинска марихуана в Мичиган възлизат на над 700 млн. долара, пълната легализация на марихуаната може да доведе до огромни нива на приходите“. С оглед посоката, в която се движи индустрията, „перспективите изглеждат доста добри“.
източник: https://www.konop.bg/article/783/visshite-zavedeniq-v-sasht-podgotvqt-konopeni-specialisti
www.standartnews.com