Употребата на канабис в аюрведа

Канабисът расте диво в Хималаите, в Индия от Кашмир на изток до Асам на запад, но и в Иран и в Централна и Западна Азия. Латинското наименование „Cannabis indica“, по-късно „Cannabis sativa“ вече показва, че канабисът расте и традиционно се използва в Индия. Канабисът днес се отглежда предимно в тропичните и субтропичните части на Индия.

В традиционните индийски медицински текстове канабисът е споменат за пръв път преди няколко хиляди години в „Атарва веда“, а аюрведовите традиционни текстове не споменават това растение до средните векове. Аюрведовите имена на канабис са „вияя“ – „този, който завладее“ и „сиддхи“ – „фината сила“, „постижение“. Аюрведа прави разлика между три терапевтични части на растението. Те имат малко по-различни действия по тялото и се дават отделни имена. “Bhang” е име за листата на мъжки и женски растения, а в някои региони на Индия името се използва и за цветя на мъжкото растение. Името “ganja” се дава на цъфтящите върхове на женското растение. “Чарас” (charas) е името на растителната смола, която естествено се извлича от листата, стъблата и плодовете от растенията, които растат в планините между 2000 и 3000 м надморска височина. Въпреки това има известно объркване по отношение на имената в Индия – в Южна и Западна Индия разликата в смисъла между имената “bhang” и “ganja” почти няма. Името “ganja” се използва за обозначаване на растението канабис като цяло, включително листата. Името “bhang” в някои региони е напитка, направена от канабис.

В индийската фармакопея всички части на растението са обозначени като слабо наркотични (най-мощният наркотик е в смолата на растението – чарас). Но различните части на растението могат също така да стимулират храносмилането, да действат като аналгетици, стимуланти на нервната система, могат да имат седативни, спазмолитични и диуретични действия. Растението е, според аюрведа, основна енергия (virya), затопляне и дългосрочната му употреба изсушава тялото. С умерена употреба то работи най-напред като стимулант на нервната система и мощен афродизиак, по-късно действието му е успокояващо. Обичайната, продължителна употреба на канабис води до дисбаланс на трите основни физиологични сили в тялото (както Аюрведа ги разпознава) – вата, пита и кафа – и в резултат на този дисбаланс следва хронично лошо храносмилане, меланхолия, сексуалната импотентност.

В аюрведа “bhang” се използва за лечение на високо кръвно налягане (тази терапия обикновено е с ограничена продължителност, докато високото кръвно налягане се коригира с други аюрведични мерки). Някои бойни изкуства в северната част на Индия, предимно при борбата, се взима “bhang” с паста от бадеми, шам-фъстъци, черен пипер, шафран, розови листенца и др. Всичко това смесено с прясно краве мляко, подпомага на тялото (тъй като изкуството им изисква тялото да бъде толкова тежко, колкото е възможно) да поглъща огромни количества храна, без да губи храносмилателната си сила. Пресен листен сок (bhang) се използва също за лечение на пърхот, като превантивна мярка срещу паразити в косата, също и срещу бактериални възпаления и инфестации на ухото. Сокът е също така диуретик и затова се използва при лечение на възпаления на пикочния мехур и камъни в бъбреците. Сухият листен прах се нанася върху пресни рани, за да се стимулира заздравяването. На кожата се използва като се нанесе каша от смачкани свежи листа за различни кожни инфекции, обриви, невралги – например ерисепела, херпес зостер, варицела, екзема и др., за да се намали болката и сърбежът. В комбинация с други билки, “bhang” може да се използва срещу диария – за тази цел най-често се комбинира с индийско орехче. С билки като кимион, копър, анасон,  “bhang” може да бъде отличен за стимулиране на апетита и храносмилането.

Най-силно действие има в смолата на растението “чарас” и се използва в аюрведа при възбудени психиатрични състояния, в манийни състояния, понякога също (краткосрочна употреба) при хронично безсъние, фази на туберкулоза и злокачествени тумори. Той се прилага и при случаи на хронична инвалидизираща, суха кашлица, както и при коклюш, а при пациенти с рак на белия дроб – аюрведичните лекари предпочитат канабис пред опиума, тъй като канабисът (в сравнение с опиума) не предизвиква гадене, загуба на апетит, запек или главоболие.

Източници: http://konop.bg

www.institut-icanna.com