Вероятностите България да промени подхода си по отношение на канабиса са минимални. Вредите от сегашната политика са много повече, а ползите – съмнителни
Повече от половин век след като ООН обяви пълна война на наркотиците с „Единната конвенция по упойващите вещества“ от 1961 г., все повече държави осъзнават, че подходът на пълна забрана на дрогата и наказателно преследване на всеки, който се докосне до нея, просто не работи — струва много и няма никакъв ефект.
Една по една държавите от демократичния свят изоставят методите на наказателната репресия и търсят друг начин, за да се борят с проблема. САЩ започнаха процес на легализация, който роди бизнес за милиарди . Моделът на Холандия започна да се възприема от други европейски държави .
За трайна тенденция за легализацията в ЕС не може да се говори — решенията на държавите са различни и дебатът продължава. В същото време използването на канабис за медицински цели навлиза в държави, които са силно консервативни по отношение на дрогите – от бившия соцблок или например Гърция.
На този фон България е някъде в 1961 г. Основният инструмент, който държавата използва, е наказателната репресия и пълната забрана. Резултатът от тази политика е растящо потребление и задълбочаваща се проблемна употреба, свързана с навлизането на дизайнерските дроги, които за разлика от конопа взимат жертви.
Впрегнатият да отчита дейност репресивен апарат поглъща огромен ресурс, но това по никакъв начин не спира захранването на организираната престъпност със сериозен финансов ресурс, идващ от търговията с марихуана.
Не на последно място държавната политика изключва навлизането на канабис за медицински цели и свързаните с него индустрии. Така въпреки благоприятната среда и наличието на кадри България ще изпусне реалната възможност да стане фактор в този пазар.
Политическият популизъм и обществените нагласи обаче правят шанса България да промени политиката си малко вероятен.
От наказанието към престъплението
| 81.5%от делата в съда са за наркотици са за държане на канабис в малки количества. |
В България употребата на канабис не е криминализирана, а се преследва единствено държането на наркотика и, разбира се, неговото разпространение и производство. Законът не прави разлика между хероин, марихуана и кокаин и ги третира с еднаква строгост.
Подходът към потребителите, заловени с малки количества, е субективен. В някои случаи се стига до задържане за 24 часа в районното, а впоследствие прокурорът отказва да образува разследване. В други случаи се стига до внасяне на обвинение. Тогава, ако деецът е с чисто съдебно минало, ще бъде освободен от наказателна отговорност и ще бъде глобен по административен път (от 1000 до 5000 лв.), но при повторност ще бъде осъден на глоба до 1000 лв., но в свидетелството за съдимост ще бъде записано, че е осъждан.
За разлика от по-голямата част от държавите в ЕС (Германия, Италия, Испания, Франция), където полицията игнорира потребителите, в България тя ги преследва целенасочено и не прилага филтър.
Обяснението за този подход на българските власти е съвсем просто.
Удобният растеж
Не са много престъпленията, чийто ръст не само не притеснява полицията, но тя с гордост го съобщава. В последните осем години МВР отчита постоянен ръст на случаите, свързани с наркотици.
 „България няма капацитет да изготви сама собствена политика по отношение на наркотичните вещества и да оцени краткосрочните и дългосрочните ефекти от една или друга мярка.“Филип Гунев, криминолог, бивш зам.-министър на правосъдието |
„Когато има повече задържани с наркотици, това е добре за полицията. На националните съвещания повече задържани означава по-голяма активност“, коментира бившият зам. вътрешен министър Филип Гунев, който е специализирал в областта на криминологията.
По обективни причини регистрираните случаи на престъпления, свързани с наркотични вещества, в голямата част се водят разкрити. За миналата година 72.2% от тези престъпления са отчетени от МВР като с установен извършител. За сравнение – при взломните кражби разкриваемостта е 13.8%.
Годишният бюлетин полицейска статистика слага в обща графа държането, разпространението и производството на наркотици. Дали са заловени повече дилъри, производители или потребители – данните не дават отговор. Такъв може да се намери отчасти в съдебната практика.
Миналия декември три организации, които се борят за промяна в политиката по отношение на марихуана легализацията (Движение Промена, Liberty420 и Българско либертарианско общество), представиха изводите от анализа на 16 000 решения по дела за наркотици, постановени от българските съдилища за периода от 2009 до 2016 година.
От него разбираме, че 72% от делата за наркотици, които българските съдилища са разглеждали, са за канабис. От всички 16 000 дела за дрога 81.57% са или за маловажни случаи (37%), просто държане на веществото (39,18%), или са били прекратени, защото извършителят е малолетен (5%). Това означава, че от петима предадени на съд, само един е наркодилър или производител, а останалите четирима са потребители на марихуана (редактирано на 3 август в 16:49).
Извън статистиката остават случаите, приключили с подкуп. По данни на Евробарометър 25% от българските граждани се оплакват, че им е бил искан подкуп. Представете си какъв би бил този дял, ако изследването беше направено сред категория от обществото, която е подложена на силен корупционен натиск, каквито са потребителите на марихуана.
Тази реалност кара адвокат Калин Ангелов, който от години се е специализирал в представителство по такива дела, да определи наказателната политика на държавата като много удобна за провеждащите я държавни органи.
Според него, „от една страна, тя позволява бързо и сравнително безпроблемно демонстриране на „борба с наркотиците“, когато се наложи“, а „от друга, позволява захранване на корупцията; от най-ниската – уличната, през по-високата – сред органите на наказателното производство и затвора, до най-високата – създаваща покрив за производството, вноса, износа и разпространението на канабис у нас и околните държави“.
Колко е голям пазарът и кой го държи
Инфографика
|
 „Една контролирана легализация ще намали разходите на държавата за преследване на този тип престъпления и ще отнеме голям източник на доходи от организираната престъпност.“Тихомир Безлов, Център за изледване на демокрацията |
Тихомир Безлов, който е автор на множество изследвания, свързани с пазара на наркотични вещества, цитира предварителни оценки на института, в който работи – Центърът за изследване на демокрацията, според които пазарът на канабис в България е между 150 и 270 млн. лв. на година. Тези данни не са изстрел в тавана а базирани на социологически проучвания за потребителите и информация за цените на дребно.
„За сравнение – пазарът на нелегални цигари и тютюн е между 175 – 195 млн. лв. за 2017 г. пак по оценки на Центъра. Правя това сравнение не само да покажа, че, изглежда, пазарът на канабис е по-голям в страната, но и за да се види, че оценката е много по-неточна. Това, което със сигурност може да се каже, е, че пазарът на канабис е най-големият пазар на нелегални психоактивни вещества в страната – поне 4-5 пъти по-голям от този на синтетичните наркотици.“
Пазарът в България се развива с известно закъснение в сравнение с останалите страни в Източна Европа коментира Безлов: „Ако погледнем най-ранните проучвания през 2002-2003 г., около 1-1,5% някога през живота си са употребили канабис, през 2005 г. вече е 3-4%, през 2008 г. сега са около 8.3%. Данните за редовна или инцидентна употреба показват същия бърз растеж.
Според него при една консервативно реалистична оценка може да се предположи, че средно около 110 хил. са редовно употребяващи марихуана и около 100 хил. – инцидентно. „Ако приемем, че половината от употребяващите се снабдяват от криминални мрежи, а един дилър обслужва 25 – 30 клиенти, то можем да направим, с много уговорки извода, че има около 4000 – 6000 дилъри на канабис в страната, работещи за криминални мрежи. Или конкретен пример на ниво софийски квартал, ако приемем, че в „Младост“ имаме около 105 хил. жители и имаме около 5% употребяващи канабис, то броят на дилърите на улично ниво там трябва да се движи между 160 и 200 лица.“
„Безспорно част от пазара е под контрола на организираната престъпност“, коментира Безлов и прави аналогия с пазара от началото на века, когато хероинът е бил структуроопределящият наркотик. „Тогава страната и дори кварталите в София бяха разделени на територии на различните криминални мрежи. Сега основният източник на приходи за криминалните мрежи, които участват в пазара на наркотици, е канабисът. Масовият тип криминална структура, разпространяваща наркотици, прави оборота си предимно от трева и синтетични наркотици.“
По данни на ЦИД от 2008 до 2016 г. има 22% ръст на заловените дилъри на марихуана, който се дължи на ръста на потреблението: „Основният проблем, с който трябва да се справя МВР в случая, е да се преследват действително криминални лица и мрежи, а не потребителите. В по-големите градове това е устойчива политика, но го има и изкушението „да се направи статистика“, като се задържат и потребители“, казва още той
Организираната престъпност не е единственият източник според Безлов: „Определен процент от пазара на канабис е свързан с приятелска търговия, собствено отглеждане и индивидуални криминални участници“, но и производството за собствена консумация. От засаждане на открито се преминава към закрити помещения, което създаде нова ниша – на лампи, системи за торене и друго оборудване.
Представител на фирма, предлагаща такова оборудване, коментира, че след първоначалния бум преди 7-8 години пазарът се е свил, защото от него са изчезнали (след намеса на полицията) по-малките играчи, а големите производители нямат интерес да купуват оборудването легално.
Тихомир Безлов дава конкретен пример: „Наблюдава се дори една тенденция да възникват в страната големи нелегални оранжерии, които работят за износ. Например в Пазарджик криминалните им мрежи успяват да отглеждат тонове канабис, който се изнася за Турция. В няколко големи града има тенденция „апартаментните предприемачи“ да изнасят продукция за Западна Европа.“
Забравената превенция
Освен че е неефективна и на практика помага на организираната престъпност, войната срещу наркотиците има и друг вреден ефект, който влиза в противоречие с философията ѝ.
„Здравето на хората, употребяващи наркотици, остава на заден план за сметка на преследването и наказанието. Средствата, отделяни за превенция, терапия и намаляване на вредите от употребата на наркотици, са критично ниски и не покриват дори минималните нужди на хората, които са развили зависимост и имат нужда от здравна грижа“, коментира Юлия Георгиева, която има дългогодишен опит в областта на превенцията на зависимостите и управление на вредите и ръководи Център за хуманни политики.
Най-яркият пример за провалената политика е подкрепен от статистическите данни, които показват, че употребата на наркотици се увеличава, а данните, че 30% българските младежи под 15 години са употребили поне веднъж някакво незаконно наркотично вещество, изглеждат плашещо.
Според Юлия Георгиева има още един страшен проблем, който актуалната политика спрямо марихуаната, а именно, че осигурява пазар на алтернативни и по-малко опасни от законова гледна точка вещества (дизайнерски наркотици), които са неуловими и често легални, но многократно по-вредни за психичното здраве на индивида и за общественото здраве.
Такъв е случаят с най-масовите дизайнерски дроги – синтетичните канабиноиди, които са най-популярни като чай за пушене. Ефектите от тях почти не са изследвани, но десетки смъртни случаи в Европа се обясняват с употребата им.
И още един парадокс – според българското законодателство шофирането седмица след консумацията на канабис е престъпление, тъй като следите от марихуаната остават в организма дни след като ефектите са отминали. Шофирането 1 минута след употребата на синтетичните канабиноиди не е, защото не може да бъде засечено от дрегерите, които полицията използва.
Възможна ли е промяна на политиката
Има два възможни пътя към по-мек поход към потреблението на канабис.
Един ият е легализация (по примера на САЩ), когато държавата регулира процеса по продажба на марихуана и декриминализация (де юре или де факто в някои държави от ЕС), когато полицията на практика не преследва потребителите.
Национално изследване на „Алфа рисърч“ от тази пролет показва, че едва 3.4% от населението подкрепя напълно легализацията на марихуаната, 30.6% подкрепя легализацията за медицински цели, а 53.6% са твърдо против.
„Решението дали да се легализира нещо вредно е политическо. Aлкохолът и хазартът са легални, защото е взето политическо решение за това“, коментира Филип Гунев. Според него такова решение може да се вземе след задълбочена оценка на дългосрочните и краткосрочните ефекти от подобно действие, но е силно скептичен, че това може да се случи в България.
 „Действащата политика е пълен провал по собствените си цели – наркотиците у нас са все по-разпространени и достъпни.“Калин Ангелов, адвокат |
„В момента политиците предпочитат да гледат в обратната посока или да се правят, че проблема го няма“, е мнението на Тихомир Безлов. Според него политическата класа знае, че ако някоя партия сложи на масата идеята за легализация, другите ще ѝ скочат, за да се потърси симпатията на „консервативния български избирател“.
„И тук е иронията“, казва Безлов и продължава: „Нали всички се бият за младите? Младите, 18 – 35 години, естествено търсят удоволствието, търсят тревата. Възможно е някой от по-сръчните политици да успее да се възползва от канабиса, за да направи млад електорат и приходи“, прогнозира той.
Според него контролирана легализация ще намали разходите на държавата за преследване на този тип престъпления, съответно ще освободи ресурси и ще намали риска обикновеният потребител да стане жертва, ще отнеме голям източник на доходи на организираната престъпност, респективно ще донесе приход в бюджета: „Не трябва да забравяме, че туризмът е мултипликатор и не случайно холандците го правят, а сега и чехите.“
Дали държавата ще има капацитета да контролира рисковете, вървящи с легализацията. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA) обобщава три основни проблема при потреблението на канабис – системната употреба, която се свързва с развиването на психическа зависимост, употребата от непълнолетни и шофирането под въздействието на марихуана.
Според Тихомир Безлов към тези проблеми може да се добави и друга група – недопускане организираната престъпност до този легален пазар: „Проблемът е, че капацитетът на българските институции (нивата на корупция са част от оценката на капацитета) е 3-4 пъти по-нисък от този например на Холандия и Швейцария. Въпросът е дори при този капацитет не е ли по-ефективна стратегия да се легализира, отколкото да се преследва канабисът.“
Експертът обаче е на мнение, че опитът с ограничаването на нелегалните тютюневи изделия и каналжийските мрежи е показал, че въпреки ниския капацитет на институциите си страната може да се справя с подобни криминални рискове.
И ако легализацията на марихуана изглеждадалече, то другото възможно решение е България да се доближи към практиките на държави от ЕС, като де факто декриминализира потреблението.
„Ако се пристъпи към декриминализацията, т.е. простото извеждане на част от съставите, свързани с държане и разпространение на коноп от Наказателния кодекс – биха се освободили много човекочасове на полиция, прокуратура и съд. Те могат да бъдат насочени към нещо по-смислено, като например преследването на наистина големите в производството и разпространението на наркотични вещества, борба с новите наркотични вещества и т.н. Ще премахне стигматизацията на много млади хора и ще спести много ядове и нерви на тях и на родителите им. Ще намали значително корупционния натиск в системата“, коментира адвокат Калин Ангелов, позовавайки се на опита, натрупан по стотици дела за наркотици, по които е бил ангажиран.
Той е на мнение, че декриминализацията може да стане и без законодателна промяна: „При добро желание може да се постигне и с едно окръжно от прокуратурата и МВР. Неудобството е, че държането и разпространението остават в „зоната на здрача“, което е предпоставка за произвол. Въпросът с медицинската употреба ще остане неясен и нерешен.“
Пътищата пред България са два – единият е да остане в 1961 г. , като продължи с удобната за полицията и организираната престъпност политика, като запази комфорта на политиците, или да се опита да направи крачка напред. Уви, вероятността това да се случи е нищожна.
Кедит: http://capital.bg
