Канабисът, третата най-употребявана субстанция за развлечение, след алкохола и тютюна, спечели одобрението на множество учени, които казват, че той увеличава мисловната дейност.
Експерименти с плъхове, на които е даден потентен канабиноид, разкриват, че субстанцията стимулира растежа на нови мозъчни клетки. Канадски учени открили, че вещество в канабиса кара неврони да се регенерират в хипоталамуса, зона в мозъка, която отговаря за емоциите.
Ефектите са подобни на лекарство използвано против депресия – Прозак, което също стимулира растежа на мозъчни клетки в хипоталамуса. Опитните плъхове са били по-спокойни и желаещи да се хранят в нова за тях обстановка, която по принцип ги кара да се страхуват.
Повечето наркотици, включително алкохол, херойн, кокаин и никотин, са доказани да унищожават мозъчни клетки. Учените от Канадският университет обясняват защо: „Сегашните проучвания показват, че канабиноидите са единствената субстанция, която стимулира регенерацията на мозъчни клетки в хипоталамуса, след хронична употреба„.
Това откритие, отменя твърденията на много хора, че употребата на канабис причинява психоза и увеличен риск от рак на дробовете – подобен на този при тютюнопушачите.
Новото изследване показва, че размера на приложената доза е от голямо значение. Резултатите показват, че редовни дози от висок канабиноид HU210 са свързани с анти-раздразнителни и анти-депресивни ефекти.
„Тези сложни ефекти на високи и ниски дози на остра и хронична експозиция на канабиноиди може да обяснят на пръв поглед противоречивите резултати, наблюдавани в клинични проучвания по отношение на ефектите на канабиноидите над тревожност и депресия“, казват учените.
Проучването е произлязло от скорошното откритие, че за разлика от други части на мозъка, хипоталамуса генерира неврони през целия живот на бозайниците, включително хората.
Естественият подбор е съхранил канабиноидните рецептори при животни, които са били разделени от развитието на 500 милиона години, което предполага, че имат важна биологична роля. Канабиноидите изглежда променят ефектите на болка, гадене, тумори, склероза и други заболявания при животни и хора, екипът казва.
Експериментът е включвал плъхове, които са били инжектирани с HU210 за един месец. В края на това време, гладните животни показват значително по-малко нежелание да се хранят в нова среда.Плъховете са обикновено неофобични – притесняват от нови ситуации.