.png)
Името „Пенда“ идва от Бендида, а Пижо са наричали бебетата момчета, които още не са кръстени
- Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
- Pijo i Penda-min.jpg (58.98 KiB) Преглеждано 2025 пъти
Началото на март е посветено на посрещането на митичната господарка на месеца. Първите дни на пролетта са обвързани с представата за старицата. Господарката на месеца е наричана Баба Марта от българите и Баба Докия от румънците. В българската народна вяра Баба Марта като митологичен персонаж се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена.
Интересен момент във вярванията, свързани с този ден, е представата за старица, която излиза в планината да пасе кози. Отивайки, тя изрича оскърбителна формула, която или е насочена към месец Февруари, към друг митичен персонаж, или е проява на арогантност и човешка самонадеяност:
„Марта жена и аз жена, циц кози на планина!“.
За тези си действия смъртната жена е наказвана с вкаменяване. Тя била превърната в камък, от който потекла вода. Според някои варианти на легендата тази жена се нарича Марта и от нея води името си месецът.
Този митичен женски персонаж е запазил в народните предания една основна характеристика на древната Богиня – от неживото (камъка) тя започва да дава живот (водата). Българската традиционна вяра пази множество архаични обреди, свързани с посрещането на Баба Марта – възрастната повелителка на стихиите, която винаги идва от неусвоеното, дивото, от планината и влиза в населеното място, в културното. За да се осигури нейната благосклонност, се извършват редица обреди.
Те започват от предния ден. Извършва се почистване на дома и двора и сметта се пали вечерта преди първи март. Обикновено запалването се извършва или от деца, или от жена, която не е ходила до тоалетна непосредствено преди това. При запалването на огъня се изрича формулата:
„Бабо Марто, аз те грея днеска, а ти мене утре!“.
Запалва се и стара метла, с която се обикаля къщата и се изрича:
„Вън бълхи, вътре Марта!“.
Познато е и така нареченото „пърлене на Марта“, което се извършва при поява на новата луна през месец март. Тогава се събират боклуци от двора, слама, палят се и хората от семейството прескачат огъня с думите:
„Ние да опърлим баба Марта, а не тя нас да опърли!“.
Вечерта преди първи март на оградата на дома или на плодно дърво в двора се поставя червен плат. Обикновено се оставя да стои 9 дни.
Знакова и най-широко разпространена практика е изплитането на т.нар. мартеница – усукани бял и червен конец. Мартеници се приготвят за цялото семейство, включително за домашните животни, дори и за дърветата
и някои битови инструменти като стан, плуг и т.н. Изработват се от бабата в семейството, т.е. старата жена, която е дала най-много живот, притежава най-много житейски опит, отродила се е и по този начин е вече обредно чиста.
За направата на мартениците се използва вълна, която е събирана през лятото от храстите по полето, тя не бива да е стригана от овцете, а да е паднала сама, да е стояла на открито по храстите и да е поела магическата сила на тревите по поляните и на звездите. Една част от тази вълна се оцветява в червено, а другата се оставя бяла.
Възрастната жена, която приготвя мартениците трябва да е чиста и в чисти дрехи. Съществува обредна забрана да не е пипала огън преди това. Запридането на мартеницата се извършва наляво, като жената затваря очите си, за да са затворени така и очите на змиите, вълците, т.е. враговете и неприятелите, за да не нападат човека, който ще носи мартеницата. При завързването на двата края на мартеницата се завързват на змиите или вълците (враговете) устите. След като са усукани конците, мартеницата се закача да пренощува на трендафил, за да бъде допълнително наситена с пречистваща и предпазваща сила.
Сутринта на първи март с мартеници се закичват всички вкъщи за здраве и късмет през идната година, тъй като самият първи март бележи също едно ново начало. Някои от мартениците се изработват във формата на две фигури – мъжка и женска. Женската е наричана Пенда и е червена на цвят, а мъжката се нарича Пижо и е бяла. Не са необходими много усилия, за да се познае в това фигуративно изображение представянето на изначалната божествена двойка – Богинята и Бога. Пенда е с твърде възможна етимология от Бенда, т.е. Бендида. Мъжката фигура носи названието Пижо, което, доколкото е известно, се е използвало за малко мъжко дете, което още не е кръстено. По този начин народът е запазил своята традиционна вяра във Великата Богиня и Нейния Син.
Мартениците се носят или до виждането на първите знаци на пролетта – щъркел, лястовица, разцъфнало дърво или до 25 март. След този период те в никакъв случай не се изхвърлят, а се закичват на разцъфнало дърво или се поставят под камък. И двете практики целят единението на човека със събуждащия се живот в растителността, а от друга – със силата на земята и Богинята, символизирана от камъка.
Мартенският обреден цикъл като цяло е силно свързан със събуждането на Господарката на дивото, на Планинската майка, която е посрещана в домовете и в нейна чест е постилан червеният плат, за да дари тя благословията си над почитащите я.
Кредит: ploshtadslaveikov / Площад Славейков
Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков
Автор: Георги МИШЕВ *
* Георги Мишев e доктор в областта на културно-историческото наследство. Текстът е откъс от книгата му „Антични следи в магически обреди от българските земи“.
Евала му! Той много обича България, когато е идвал тук в България е правил безплатни операции на очите на деца от България. Идва в България на експедиция, както е ходил към Кайлаш ( Тибет ) там получава технологията, познанието и енергията да направи първата в Света трансплантация на око. В Тибет му казват да дойде в България. Мулдашев има много добро мнение за българите и Ванга. Дори няколко пъти нарича себе си българин. Що ли ? 
