СПАМ

[firstcitizen]

145 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
https://www.youtube.com/watch?v=H3ZqdXTV4Qg
https://www.youtube.com/watch?v=_ScqeXeBLJ8
Честит 420
Да се легализира и да става международен празник

[firstcitizen]

https://www.youtube.com/watch?v=FJ3Q7eEaWz8

[Mezzazine]

Щом ти го казваш .....ще се съглася......има няма 20 22 дена.......поизчистих ги както съветватваш....викам поне през 2 седмица от превключване ма айде!!?с тия новите магия прекали и едни бонуси имах аутота по изгоряха....милите....ма нейсе?!?!уча се всеки ден!!!!!!

[firstcitizen]

Един ден ще дойде последния час,
винаги идва, за всеки от нас.
Ще отида тогава в гората зелена,
дето е от нас, приятели, садена.
И когато потрепнат от вятър листата,
да чуя, приятели, гласа на гората,
гората напява, гората прегръща,
гората в зеленото и мен да поглъща.
Гората ухае на свежест и мъх,
в гората е сладост всеки нов дъх.
Гората е сянка, гората е хлад,
гората е мост-към мен като млад.
За мен ще напомня, но също за Вас,
когато садихме я в утринен час..
Сега е шедьовър, сега е зелена,
но първо бе тя от нас сътворена!
Сега е огромна, внушителна, здрава,
но помня я аз, тя не беше такава,
тя беше само идея и чисти мечти,
как ги засаждахме, помниш ли ти?
Но ето ме в края на земния път,
дори е възможно да съм отвъд,
докосвам дървета, сълзите текат...
от радост, от спомени мили за младост.
Засадихме добро и милиони дървета,
бъдеще и надежда за нашата планета.
Животът ми беше изпълнен със смисъл,
напускам Земята, щастлив с тази мисъл!
Да, тръгвам си, мен ще ме няма,
но няма тук място за някаква драма,
След мен ще останат много мечти,
ще ги мечтаеш ли вместо мен, ти?

Автор: Никола Рахнев ( Вдъхновен мечтател, който с помоща на други българи засадиха 1.4 милион дървета и продължава да мечтае!)

Честит ден на Земята! Чудесен начин е за отбелязване на празника е като засадите дрърво, храст или цветя (и може да се комбинира с излет/питник сред Природата със семейството)

[Inna]

Един ден ще дойде последния час,
винаги идва, за всеки от нас.
Ще отида тогава в гората зелена,
дето е от нас, приятели, садена.
И когато потрепнат от вятър листата,
да чуя, приятели, гласа на гората,
гората напява, гората прегръща,
гората в зеленото и мен да поглъща.
Гората ухае на свежест и мъх,
в гората е сладост всеки нов дъх.
Гората е сянка, гората е хлад,
гората е мост-към мен като млад.
За мен ще напомня, но също за Вас,
когато садихме я в утринен час..
Сега е шедьовър, сега е зелена,
но първо бе тя от нас сътворена!
Сега е огромна, внушителна, здрава,
но помня я аз, тя не беше такава,
тя беше само идея и чисти мечти,
как ги засаждахме, помниш ли ти?
Но ето ме в края на земния път,
дори е възможно да съм отвъд,
докосвам дървета, сълзите текат...
от радост, от спомени мили за младост.
Засадихме добро и милиони дървета,
бъдеще и надежда за нашата планета.
Животът ми беше изпълнен със смисъл,
напускам Земята, щастлив с тази мисъл!
Да, тръгвам си, мен ще ме няма,
но няма тук място за някаква драма,
След мен ще останат много мечти,
ще ги мечтаеш ли вместо мен, ти?

Автор: Никола Рахнев ( Вдъхновен мечтател, който с помоща на други българи засадиха 1.4 милион дървета и продължава да мечтае!)

Честит ден на Земята! Чудесен начин е за отбелязване на празника е като засадите дрърво, храст или цветя (и може да се комбинира с излет/питник сред Природата със семейството)

Чудесно, ето министър на околната среда и водитеНо никога не слагат такъв. Който да му дреме изобщо за природата....

[FikiStoraro]

IMG_20210421_143239.jpg
IMG_20210421_143225.jpg
IMG_20210421_143215.jpgIMG_20210421_143209.jpgIMG_20210421_143201.jpg

Малките са преживели изминалите студени дни

Ще си ебаси късметлията, ако изкарат до към 15ти май. Аз миналата година рано ги изкарах, ти пък направо се шегуваш с природата!

Сложи им по едно 10литрово шише със затворена капачка поне, ако падне неква слана поне да има нещо отгоре.. Хем ще им държи евентуално по висока температура.
Успех.

П. С мястото както си го направил изглежда мега яко, не си хаби времето и ресурсите с рандом семки!

Де одиш бре, мама му дееба:)? Как е твоя аутдор и накъде върви?

[firstcitizen]

На днешният ден през 28 Април 1948 г. се е родил един от любимите ми писатели, а именно Сър Тери Пратчет. По този повод споделям няколко афоризми от неговите книги. Афоризмите са хубаво нещо, но книгите са още по-хубаво. Силно препоръчвам да прочетете някоя книга за Света на Диска Или за Вещиците. В памет на Тери Пратчет:
Не го смятай за умиране - посъветва го Смърт. - По-добре си мисли, че си тръгнал по-рано, за да избегнеш навалицата.

Жизнено важна съставка на успеха е да не знаеш, че замисленото от теб е неизпълнимо.

Понякога стъклото е принудено да блести по-ярко от брилянта, защото се нуждае в по-голяма степен от самоутвърждаване.

Злото като правило не дреме и следователно не разбира защо някой изобщо трябва да спи.

- Остани тук. Ако там не е опасно, ще ти свирна.
- А ако е опасно?
- Ще се разкрещя.

Истинският котарак мечтае за едно нещо: да изживее живота си безметежно и хората да не му се месят. По това той не се отличава много от хората.

- Как се нарича, когато отвътре ти е топло, доволен си от всичко и искаш всичко да остане както е?
- Предполагам, че се нарича щастие.

Туристът не само гледаше на света през розови очила – той го възприемаше с розов мозък и го чуваше с розови уши.

Той недолюбваше хората, които „никого не искат да обидят". Удобна фраза – произнасяш я и можеш да обиждаш когото си искаш.

Човекът, който може да бъде купен, по принцип нищо не струва.

Хората никога не виждат това, чието съществуване им се струва невъзможно.

Животът е навик, от който се отвиква много трудно…

Ако престъпността е неизбежна, нека поне е организирана.

Тези, което не се нуждаят от никого, се нуждаят хората наоколо да виждат, че те въобще не се нуждаят от никого.

В повечето книги за магьосничеството пише, че вещиците работят голи. Това е защото повечето от тези книги са написани от мъже.

Само хората могат да си построят сами по-добър свят. Иначе се получава клетка.

Всяка работа изглежда интересна докато не се захванеш с нея.

Ето как в този свят се придобива власт, помисли си той. Трябва просто да не ти пука за мнението на останалите и никога, никога, никога да не се усъмниш в правилността на своите действия.

Хората могат да чакат спасение доста дълго, но предпочитат да обядват навреме.

Той се заблуждаваше – в края на тунела все пак имаше светлина. И тя идеше от огнехвъргачката.

Понякога човек се смее, защото в душата му няма повече място за сълзи.

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно. Съществуването на богове е просто необходимост.

Съществуват смърт и данъци. Само че данъците са по-лошо нещо, защото смъртта се случва веднъж в живота, а данъците – всяка година.

Никой не полудява толкова бързо като абсолютно нормалният човек.

[Inna]

Много ме кефи!Той имаше и няколко, като Килимените хора, които не бяха за диска, но пак така остроумни! 🥸А първата му, която прочетох беше Ерик, защото помислих че са приказки със страхотни илюстрации и заради тях си я купих(мисля че тези специфични илюстрации, които най ги свързвам с книгите му бяха на Джош Кирби ако правилно му казвам името) и голям формат, а то се оказа по яко от приказки! Жалко че някой си я хареса от вкъщи без да ме попита хахаха

[Focktor]

жената е изчела всички книги. Мисля,че не са и много ясни,но скоро,ще и станат ясни книгите

Гответе се промяна!
https://youtu.be/4D4K_S-bChA

[firstcitizen]

жената е изчела всички книги. Мисля,че не са и много ясни,но скоро,ще и станат ясни книгите

Гответе се промяна!
https://youtu.be/4D4K_S-bChA

Промяната е тук и виждам много благоприятна ситуация за всички нас

Будистка притча:
Една вечер Буда трябвало да изнесе проповед в планината. Огромна тълпа го очаквала. Стъмвало се и всеки запалил собствения си факел, за да се срещне с Учителя.
Една възрастна жена донесла съвсем малко и по-слабо кандило от на всички останали. Въпреки подигравките, тя го поставила до останалите. Канилото било почти пълно с масло. Жената била толкова бедна, че трябвало да продаде цялото си имущество, дори собствената си коса, за да купи това малко кандило.
Изведнъж се надигнала буря и загасила всички светлини, с изключение на малкото огънче на старицата, защото то, най-малкото огънче, било защитено от вятъра. От всички други лампи и само нейният пламък останал да свети в тъмното.
Тогава Буда взел това кандило и запалил с него, едно по едно, всички останали и след това казал:
- Докато има поне една искра, нищо не е загубено.
Y