Етикет: хипоталамус

Публикувано на

Интересът към психеделиците се възражда

Този път наред е науката

Кое е първото, което ви хрумва, когато чуете, че все повече хора се интересуват от психоактивни вещества? Може би „Наркозависими“, „Накъде отива светът“, „Нищо не е както едно време“. И с трите ще сте на прав път – светът наистина се променя, за да могат все повече образовани и любопитни хора да използват науката, за да третират състояния като зависимости, депресия и тревожност, а и да погледнат на себе си и живота с нови очи. Почти буквално. През последните години изследователската дейност с психоактивни вещества (наричани още психотропни, ентеогени, психеделици, халюциногени) е нещо, за което светът говори все по-усилено, след затишието и стигмата през последните 50-60 години.

За да напише своята книга How to Change Your Mind, уважаваният американски журналист и активист Майкъл Полан (автор на нашумялата книга „В защита на храната“) тества върху себе си различни халюциногени и психотропни церемонии. Интервюта с хора, които имали този опит, запалили интереса му и след като изпробвал всичко това, Полан се усмихва: „Дали сега се страхувам по-малко от смъртта… Да, може би да.“ В същото време New York Times публикува заглавия като How LSD Saved One Woman’s Marriage. В платформи като Reddit се трупат истории за просветление чрез халюциногени, поръсени тук-там с някой ужасен „психотропен турист“, който е прекарал най-кошмарната вечер в живота си и никога повече не би повторил. Какво значи всичко това? Побъркали ли са се учените и откъде се появи този интерес към психеделиците? Според Пол Остин, създателят на интернет страницата The Third Wave, основен лектор и едно от водещите имена по темата за психеделиците: „Първата вълна на интерес пъм психоактивните вещества е била в древността, когато са имали религиозно значене. Втората – през 50-те и 60-те, когато хората са ги използвали за забавление, без да знаят какво правят. Третата е сега – психеделиците отново заливат света, но през научен подход.“Що е то психеделик и откога има почва у нас

Много хора, дори тези, които би трябвало да са запознати с въпроса, като лекарите, слагат всички дроги под общ знаменател. Важно е да знаем, че психеделиците са най-вече псилосибин, мескалин, пейоте, LSD, DMT – те са в отделна група, защото влияят на мозъка по съвсем различен начин, а употребата им има дълга история.

Добре известно е, че психотропни отвари като аяхуаска от хилядолетия се използват в ритуалите и народната медицина на Южна Америка. Всъщност голяма част от древните култури са се осланяли на психеделици в различни ситуации – за прозрение, лечение, военна мощ или просто за забавление. България не прави изключение. Етноботаниката споменава използването на псилоцибинни гъби (по-познати като магически или халюциногенни) и растения като татул в обредите на прадедите ни. А една от древните рисунки в пещерата
Магурата изобразява гъба и двама души, като най-честото тълкувание е церемония с псилоцибинни гъби. Може да звучи невероятно, но и в социалистическа България психотропните вещества не са били забравени – по това време психиатри правят клинични проучвания с мескалин, а най-известни са тестовете на д-р Марина Бояджиева, при които на 140 души от всякакви прослойки на обществото било дадено LSD.

Докато по онова време клиничните проучвания били спорадични и държавата ги пазела в тайна, днес световната научна общност е насочила вниманието си към халюциногените. За тях се пишат книги и се провеждат конференции от сериозни учени, които искат да разберат дали психеделиците основателно са незаконни или крият неподозиран потенциал.

В своята лекция за научната платформа TED Розалин Уотс разказва историите на няколко души, които десетилетия наред се борили с депресия. Опитвали различни видове психотерапия и медикаменти без резултат, докато не станали част от клинично проучване с псилоцибин. Розалин е психолог и част от екипа на Imperial College London, който провежда изследвания върху психеделиците. „Благодарение на контролираното и внимателно използване на психоактивни вещества някои от тези хора постигат за 6 часа такъв успех, който би отнел 6 години психотерапия“, завършва разпалено лекцията си тя. Екипът на Imperial College далеч не е единственият, който прави подобни сондажи.

Eдно от най-известните изследвания с псилоцибин идва от реномирания университет Johns Hopkins. Участвалите са хора, каквито приемаме за сериозни – на средна възраст, със семейство, кариера и „нормален“ живот, с една важна специфика – всички те били терминално болни от рак. Месеци след проучването обаче резултатите продължили да показват, че приемат случващото се по-лесно и успяват да се радват на живота, който им оставал. Дори хората около тях ги намирали за по-малко депресивни и тревожни, с подобрено психично здраве и социални контакти. При публикуване на изследването дори на най-големите скептици било трудно да намерят солидни аргументи против.

Разбира се, лабораторните изследвания са контролирани, а резултатите – сравнително лесно измерими. Какво обаче се случва, когато подобни методи се приложат в реалния живот? Мария Папаспиру е от един нов тип учени – не говори излишно сложно и не бърчи вежди, за да си придава сериозност. Напротив, има обица на носа, ходи по фестивали, но обсъжда работата си с такава отдаденост, че едва ли някой би я помислил за несериозна. След повече от 15 години като психотерапевт Мария Папаспиру често работи с хора, които са станали жертва на характерен за западния свят модел – свръхпредписване на лекарства, които третират симптома, но не и причината.

Още по-сериозният проблем е, че към някои от тези лекарства лесно се изгражда зависимост, а отказването им отнема години и е ужасно мъчително. Затова Мария започва да се интересува от алтернативите и така стига до проучвания, правени през 50-те и 60-те години, преди психоактивните вещества да бъдат забранени от закона заради нерегламентираната и често безотговорна употреба по време на т.нар. хипи ера. С времето научава толкова, че започва да води лекции пред British Psychological Society и често гостува на различни международни форуми. „За някои хора психеделиците са последният шанс да си върнат желанието за живот. Те не ги взимат, за да се надрусат, а за да си помогнат след години неуспешна терапия за депресия, мисли за самоубийство и PTSD (синдром на посттравматичен стрес)“, обяснява Мария от кабинета си в Брайтън.

Тя обаче не е съгласна с популярното напоследък твърдение, че една нощ с психотропна отвара в някоя гора се равнява на години психотерапия: „Психеделиците, изглежда, са изключителен инструмент, който може да помогне за това да отворим вратата към разрешаването на проблемите си. Но все пак трябва да поработим в нормалното си ежедневие, за да минем през тази врата.“ Точно както заключват учените от почти всяко изследване по темата, Мария се съгласява, че психеделиците имат потенциал, но не са подходящи за всеки, също както медикаментите не бива да бъдат предписвани безразборно.

Едва ли обаче за някого би било изненада, че много хора експериментират с психоактивни вещества на своя отговорност, далеч от лаборатории и бели престилки. В последните години така нареченият психотропен туризъм става все по-популярен, а заглавията в големи международни медии – все по-гръмки. Неподготвени туристи отиват в Южна Америка, най-често Перу, за да опитат традиционни за региона психеделици. За съжаление някои от тях стават жертва на този тип туризъм, който вече се е превърнал в доходоносен бизнес, защото тръгват с нагласата, че това е някакъв парти наркотик или история, която после да носят като медал. Докато истинските шамани преминават традиционно изтощително обучение в продължение на години и така получават приемственост от хилядолетна култура, за да помагат чрез отварата, броят на самозванците расте.

Така някои невръстни туристи получават болезнения урок, че психеделиците не са играчка, с която малко да се позабавляваш. „Виждала съм хора, които са дезориентирани и много изплашени по време на своето преживяване с психотропно вещество. Когато обаче са в защитeно пространство, с обучен екип от психолози, психиатри и лекари, могат да преминат невредими и да се върнат към обичайното си съзнание с ново, по-дълбоко разбиране за себе си и света“, разказва Мария Папаспиру в отговор на заглавия тип „Психотропни туристи получават побой вместо просветление“.

Александра Лазарова има уникална за България перспектива – едновременно е химик и има опит с психеделиците. Затова знае, че преживяването може да е като 12-часов маратон на Хичкок между стените на собствения ти ум, но и също „психеделиците могат да бъдат изключителен инструмент за изследване и разбиране на съзнанието в ръцете на онзи, който е добре запознат със свойствата им и ги използва внимателно“.

За много хора, които за пръв път чуват думата психеделик извън поп културните референции, всичко това може да звучи отвлечено и неразбираемо. Изглежда, разказите от първо лице трудно могат да дадат кой знае каква яснота, защото в тях става въпрос за необикновени преживявания. Все едно да се опитате да опишете на някого какво е червено, без той никога да не е виждал цветове.

Все пак Лора Иванова прехапва устни, събира кураж и се съгласява да опита: „При първото си преживяване с такова вещество се превърнах в страничен наблюдател на травма от детството, която бях забравила. Видях как е повлияла на всичките ми връзки с хората до момента. Беше страшно трудно – представете си изведнъж да ви шамароса нещо, което толкова ви е изплашило, че мозъкът е потиснал спомена. Но ми помогна да се разбера по-добре и да изградя по-пълноценни отношения с околните. Други пъти се е случвало да видя света като мрежа от светлинки – всеки човек е едно пламъче и дори най-незначителните му действия влияят на всичко останало. Разбира се, в нормалното си ежедневие пак се ядосвам, това усещане трудно се задържа, но се опитвам да работя над себе си и да гледам на хората с разбиране. При едно от последните ми психеделични преживявания след смъртта на мой близък се почувствах така, както той се е чувствал през последните си дни. Звучи налудничаво и е трудно за обяснение, но много ми помогна да преодолея загубата му“, споделя Лора.

Външно тя не се е променила, не е започнала да ходи с корона от пера и да носи тотеми, но твърди, че се чувства по-добре в кожата си. Все пак рядко разказва заради студените или насмешливи погледи, с които посрещат думите ѝ.

Симеон Керемедчиев е един от младите хора в България, които искат да предизвикат разговор за психеделиците, дори с цената на лични нападки, затова не крие интереса си към тях. И все пак казва: „Преди много исках да говоря на хората за това, но сега се отпускам в разговори само ако някой прояви интерес, защото за мнозина темата не влиза в графа „нормално“. Психеделиците са просто един инструмент за лечение и осъзнаване. Важно е човек да вникне и да прояви интерес не към тях самите, а към това, което ни показват.“

Изглежда, обща тема в много психеделични преживявания, независимо дали се случват на полянка в планината или в стерилен кабинет, е усещането за свързаност. Познато е като „его-разпад“ и частично обяснява защо психеделиците помагат при тревожни и депресивни разстройства. В труд на Imperial College London се казва, че някои от хората в техните експерименти се чувстват „много по-малко погълнати от собствените си проблеми и тревоги“ и преживяват „свобода от собствените си ограничения заради чувството на свързаност с целия свят“. В среда, движена от лични интереси и култ към материалното, подобни открития звучат застрашително, но може би си струва да се помисли над тях, дори само като умствено упражнение.

Не бива обаче да се забравя, че все още не съществуват данни, които показват какво се случва с един човек, опитал психеделик, в дългосрочен план. Затова изследователите и психолозите като Мария Папаспиру категорично заявяват, че не подкрепят употребата на каквито и да било незаконни вещества, особено на своя глава. Добавя, че също като други стресови ситуации в живота, например развод, катастрофа, уволнение, едно тежко психеделично преживяване може да повлияе негативно на хора с разстройства на мисленето и това е една от причините тези вещества да не бъдат възприемани лековато. „Подкрепям обаче допълнителното клинично изследване на психоактивните вещества и създаването на диалог за тях – както в професионалните, така и в социалните среди“, уточнява Мария.

В крайна сметка изводът на специалисти и любители, изглежда, е един и същ – легално или не, който е решил да изпробва психеделиците, сам ще намери начини да го направи и нито законът, нито който и да било може да попречи. Но след като такива опити така или иначе винаги е имало и вероятно винаги ще има, то поне нека не спираме науката от това да разбере повече за тях. Така ще могат да се прилагат полезно и безопасно както за лечение, така и за промяна на перспективата при здрави хора.

Именно с идеята за диалог в началото на септември в София се проведе събитието Uprooting Stress with Psychedelics („Лекуване на стреса с психеделици“). Двамата лектори, Грег Дън и Крис Морган, притежават докторска степен, съответно по неврология и фармакология, с които прогонват всякакви съмнения, че това е някаква сбирка а ла Уудсток. Може би точно заради това интересът към събитието беше огромен.

Любомир Бабуров е създателят на Ratio, които организират събитието. Прави го, за да даде своя принос към една информирана и социално ангажирана общност, която базира мненията си на знание, а не на предразсъдъци. „Не казваме „Ходете да взимате псилоцибин и светът ще стане розов“, не даваме безплатни мостри на вратата. Идеята е да има разговор за тези вещества и да започнем да се информираме като общество“, обяснява той.

Илюстрация

Крис Морган и Грег Дън започват разговора с това, че е важно да не повтаряме грешките от 50-те и 60-те в САЩ

Грег: Вълната от хаотична, недообмислена употреба на психеделици тогава съвсем естествено е довела до тяхната забрана. Това е в ущърб на обществото, защото за няколко десетилетия научните изследванията с тях са секнали.

Крис: Сцени тип Уудсток са това, което плаши обществото. Затова, ако искате да използвате психеделиците само за удоволствие, имайте предвид, че именно лошият им имидж като лайфстайл избор пречи на възможността да се помогне на хора в терминален стадии на рак и с други сериозни проблеми.

Какво породи интереса ви към психотропните вещества?

Крис: За пръв път опитах в колежа – най-лошото място, където да го направиш, защото си твърде млад и неподготвен. Именно личният опит запали интереса ми – ретроспекцията над това преживяване и мисълта „Не мога да повярвам, че това наистина се случи“. Имах късмета първото ми преживяване да е много позитивно, макар и безотговорно. Когато видях резултата, реших, че искам да изуча тази сфера по по-продуктивен начин.

Грег: За мен беше нещо подобно. Винаги съм се интересувал от човешкото съзнание и когато опитах психеделик за пръв път… трудно е да се опише колко дълбоко ме промени и колко удовлетворяващо беше да видя доказателства за по-висши нива на съзнание.

Какви са основните разлики във влиянието на психеделиците и другите наркотични групи?


Грег: Едно от най-интересните неща, които психеделиците правят, е да създават нови и много по-богати връзки между различни звена в мозъка. Затова са най-подходящи за по-възрастни хора, чиито мозъци отдавна са свикнали да минават по пътя на най-малко съпротивление. При депресивните разстройства също има утвърдени мисловни вериги, само че негативни. Психеделиците отслабват връзките между тези вериги и същевременно изграждат връзки с нови вериги. Така човек може да излезе от порочния кръг на негативни мисли и самообвинения, на чисто неврологично ниво. Повечето други забранени вещества просто стимулират системата за възнаграждение в мозъка и затова хората искат да ги взимат отново и отново.

Крис: Към психеделиците няма физическа зависимост и абстиненция. Все пак прекомерната употреба представлява проблем, както и безотговорното приемане.

Културите, които използват психеделелици традиционно, имат обучени шамани и духовни водачи, които да водят хората през тези понякога трудни преживявания. Как ние, в Западния свят, можем да направим същото само с нашите университетски дипломи, но без хилядолетната културна приемственост?

Грег: Приемствеността от древните култури е много важна. Важно е да се учим от техните опит и мъдрост. Затова не виждам защо съвременните учени да не добавят тази мъдрсот към научните факти. Ритуалната репрезентация помага на хората да сложат психеделичния опит в някакъв контекст и би било абсурдно да игнорираме това знание, но дали са ни необходими конкретните предмети от шаманските церемонии, като дрънкалка от черупка на костенурка – едва ли. Психеделичното преживяване разбива напълно представите на човек и в този момент най-важно е до теб да има някой с опит, на когото можеш да се довериш.

Ако някой поиска да разбере повече къде да търси информация, така че да се образова и за двете страни на въпроса?

Грег: Нека избере статии и книги, които се фокусират върху реалната научна работа. В интернет има какви ли не истории, за които няма как да се провери дали са верни. Затова обърнете внимание на сериозната дискусия по темата. А също и на онези култури, които са успели да интегрират психеделиците в нормалния си живот от древността до днес.

Съвсем честно – подкрепяте ли използването на забранени вещества?

Крис: Не! Безразборното ползване крие риск. Не в смисъл на физически увреждания на мозъка, а психологически травми. Това са много мощни молекули и докато науката не разбере повече за тях, мястото им е в лабораториите, под контрола на обучени, опитни специалисти.

Грег: Нужни са повече изследвания. Ако беше друга молекула, която не носи всички проблеми от миналото и цялата тази стигма, хората в момента щяха да се побъркват. Това щеше да е следващото голямо откритие в науката. Има сблъсък само между ефектите и историята им, така че трябва да сме внимателни, за да не върнем отново назад научния прогрес.

Източник: https://www.capital.bg/light/tema/2018/09/07/3307020_vreme_psihotropno/

Публикувано на

Ново изследване: Алкохолът и цигарите в пъти по-вредни от марихуаната

Ново изследване доказва, че алкохолът и цигарите са в пъти по-вредни от марихуаната. Проучването е събрало данни от Института за здравни показатели и оценка, Службата на ООН по наркотиците и престъпността, както и Световната здравна организация за оценка на ефектите на пристрастяващите вещества върху благосъстоянието и общата продължителност на живота.

pushene restorant

Сред всички пристрастяващи вещества е установено, че тютюнът има най-неблагоприятното въздействие, до голяма степен благодарение на по-високия процент на потребление в света (над 15% от глобалното население пуши цигари). На второ място в списъка е алкохолът, като една пета от възрастните употребяват над препоръчваните количества поне веднъж месечно.

През 2017 г. Глобалното проучване за наркотиците разкрива също така, че LSD и псилоцибин – основната психоактивна съставка в магическите гъби – имат най-ниският брой на потребление от всички незаконни вещества.

 

Разбито по региони, Европа е  най-големият потребител на цигари и алкохол – до 50% от населението на Стария континент. Най-силно засегната е Източна Европа.

В най-долния край на класирането в съотношение употреба/вреда се нарежда марихуаната. Според изследването растението е сред най-разпространените опиати, които обаче най-малка вреда за човешкото здраве.

Докато Европа и Северна Америка съобщават както за по-високи нива на употреба, така и за пристрастяване, изследователите отбелязват, че тези региони обикновено имат по-стабилна инфраструктура за събиране на данни, което може да подкопае резултатите. Те също така изтъкват, че по-ниските честоти на употреба и докладваната употреба на вещества като канабис могат да бъдат приписани на техния правен статут.

Източник: https://cannaroots.bg

Цялото изследване изтеглете от: ТУК 

Публикувано на

Мистичният древен шаманизъм

Шаманите са били едни от най-влиятелните хора за времето си. Шаманът се е явявал оракул, лечител и духовен съветник в едно. Работата на шаманите е била да поддържат връзката със света на духовете. Шаманите били способни да комуникират с други светове благодарение на Земния дух и често били асоциирани с различни животни. Основната характеристика на един шаман е била овладяването на енергията като средство за трансформация.

tassili6000bc (1)shamanstar (1)australianpetroglyph (1)

Шаманизмът свързва традиционните древни вярвания и практики, които усъвършенстват уменията за диагностициране, лекуване и понякога причиняване на човешки страдания чрез свързване с духове от други светове. Смятало се, че шаманите са способни да контролират климата, да предсказват бъдещето, да тълкуват сънища, да се телепортират и много други. Шаманите присъстват в културата на много древни народи още от праисторически времена.

Според историческите сведения шаманистките практики са по-стари от всички съществуващи религии и се появяват още в Неолита. В по-късните, организирани религии се срещат някои следи от шаманизъм, най-вече в мистицизма и символизма.

Индианските шамани носели кожите на различни животни, за да придобият техните сили.

Индианските шамани носели кожите на различни животни, за да придобият техните сили.

„Дали ще открием следи в Австралия, Азия, Африка или Европа, просто е невъзможно да подминем уникалността на това еволюционно събитие, благодарение на което сме развили нашето модерно съзнание и умения да разбираме символизма, културата, религията и изкуството. Преди шаманите никой друг предшественик на модерния човек не е използвал символизъм. Но развиването на това умение преди около 100 хил. години е променило всичко“, пише Греъм Хенкок (Graham Hancock) в книгата си „Свръхестествено“ (Supernatural).

mushstone (2)

Обикновено шаманите влизали в спиритуалния свят, преминавайки през подобно на сън състояние – транс, който се постигал чрез старателно вглъбяване или психоактивни вещества. Методите били различни – от постене, през танци и музика от барабани, до употребата на психеделични наркотици.

В много древни култури шаманистките практики са заличени с разпространението на християнството. Към V век от новата ера християнската църква е изиграла ключова роля в унищожаването на старогръцките и римските религиозни убеждения. Останките от шаманизма в Европа са заличени напълно с гоненията на вещици, извършвани най-вече от католическата инквизиция през Ренесанса.

Повечето шамани били мъже, но имало и общества, в които жените също имали възможността да станат шамани. В старите скандинавски религии шаманизмът не е виждан като нещо мъжествено и е бил практикуван основно от жени. Въпреки това най-важният шаман е бил върховният бог Один.

В някои общества шаманът приемал две самоличности – от ранна възраст шаманите започвали да се обличат и държат като противоположния пол. Понякога дори мъже шамани се женели за други мъже и се превръщали в техни съпруги. Тази практика се срещала при патагонците, аруаканците, арапахо, шайен, навахо, лакота, уте и много други индиански племена. Смятало се, че тези двойствени шамани са изключително могъщи. Те били уважавани в племената и носели висок социален статус на половинките си.

Шаманите са изиграли много важна роля в древните общества и са били основна част от трансформацията на човешкото съзнание. Отчасти, благодарение на тази мистична практика хората сме дарени с уникалното за животинския свят абстрактно мислене.
Източник: https://megavselena.bg/mistichniyat-dreven-shamanizym/

The Ancient Ones

Публикувано на

Как ДМТ свързва човешкото съзнание с паралелни светове

В книгата си „ДМТ: Молекулата на духа“ (DMT: the Spirit Molecule) д-р Рик Страсман (Rick Strassman) твърди, че ДМТ, който е един от най-силните природни халюциногени, може да създаде постоянна и стабилна връзка между различни съществуващи измерения.

Всъщност вселените са постоянно там и постоянно предават информация. Но ние не можем да я обработваме, защото, казано просто, не сме програмирани за това – ние сме „настроени“ към стандартния, умствено „нормален“ за нас канал. Д-р Страсман смята, че ДМТ подпомага настройването към другите измерения.

Как работи?

Експертите по теоретична физика предполагат, че съществуването на паралелни светове е базирано на явлението, наречено интерференция. Една от манифестациите на това явление се вижда, когато лъч светлина минава през тясна дупка в картон.

Разнообразните пръстени и светлинни ръбове, които се появяват, след като лъчът достигне определена повърхност, не са очертанията на дупката в картона. След като са проведени редица сложни експерименти, учените са заключили, че съществуват „невидими“ частици светлина, които се удрят във видимите и светлината се пречупва по неочаквани начини.

Появата на интерференция означава взаимодействие между паралелните светове. Според основната хипотеза съществува невъобразимо голямо количество вселени или мегавселени, които приличат на нашата и се подчиняват на същите закони на физиката. Това е и причината да не е задължително различните вселени да се различават много от нашата. В същото време те са паралелни, защото частиците, които ги формират, се намират в различни позиции във всяка вселена.

Страсман се обръща към британския учен Дейвид Дойч (David Deutsch), известен теоретик в областта и автор на книгата „Материята на реалността“ (The Fabric of Reality). Двамата са обсъждали възможността ДМТ да изменя мозъчната функция по такъв начин, че съзнанието да има достъп до знанието за паралелните светове. Физикът се усъмнил, защото смята, че за подобно нещо би се изисквало квантово изчисляване. Обяснението на Дойч:

„…може да доставя компоненти на сложна задача сред голям брой паралелни вселени и след това да споделя резултатите. Едно от основните условия за квантово изчисляване е температура, близка до абсолютната нула.“

Затова физикът смята, че продължителен контакт, извършван в биологична среда, между различните вселени е малко вероятен.

Но Страсман отбелязва, че ДМТ е ключова субстанция, която променя физичните свойства на мозъка и затова квантовите изчисления може да се случват и при нормална температура.

Установяването на контакт с паралелни вселени е възможно. С други думи ДМТ променя физиологията на мозъка по такъв начин, че квантовото изчисляване става възможно и би трябвало да дава достъп до паралелни светове.

Това се потвърждава и от многото истории на тези, които са употребявали ДМТ. Опитвалите разказват, че това е нещо повече от прости халюцинации или „трип“ (изживяването под влияние на психотропни субстанции).

Често в разказите има разходки до други светове и общуване със съществата, които населяват тези светове.

Източник: https://megavselena.bg/kak-dmt-svyrzva-choveshkoto-syznanie-s-paralelni-svetove/
Spirit Science And Metaphysics

Публикувано на

МК-Ултра: тайният експеримент на ЦРУ с ЛСД

МК-Ултра: тайният експеримент на ЦРУ за промиване на мозъци с ЛСД

Петдесетте години са епохата на „Американската мечта“. Холивудските филми припомняли на семействата, че те са идеалът за щастие и живеят в условия на сигурност и оптимизъм. Зад кулисите на тази красива приказка се криело нещо друго.

На 13 април 1953 година ЦРУ започнало секретна програма за контрол над съзнанието, която включвала експерименти над неподозиращи граждани на САЩ.

Субстанциите, които били използвани в експериментите, били с цел да дерационализират мисленето и структурно да променят личността. Също били използвани методи, които причиняват продължителен шок и объркване, както и техники, които причиняват физически недъзи, например парализа на долните крайници, остра анемия и много други. Защо? Заради Студената война.

Било е подготовка за война, затова САЩ се подготвяли за евентуални заплахи от Съветския съюз и Китай. Смятало се, че КГБ и китайските тайни служби притежават методи за промиване на мозъка и контрол над човешката психика. Всичко започнало като реакция на предполагаемите постижения на комунистите в техническото „промиване на мозъци“.

На 13 април 1953 шефът на ЦРУ Алън Дълас одобрил програмата МК-Ултра. Тя е била незаконна. В нея били въвлечени агенти и квалифициран персонал, които използвали американски и канадски граждани за опитни мишки. Давани са им различни психотропни наркотици (например ЛСД) и са използвани различни методи за промяна на психическото състояние и функцията на мозъка.

Към 1963 година програмата се състояла най-вече от експерименти с ЛСД върху войници и граждани. Това помогнало за откриването на нови химични субстанции, които давали обещаващи перспективи за „изчистването“ и последващо препрограмиране на съзнанието на жертвите.

Нещо повече, ЦРУ наемало луксозни апартаменти, декорирани като публични домове и оборудвани с „двойни“ огледала, камери и микрофони. Целта била ЦРУ да има възможността да дава наркотици на неподозиращи клиенти…

Предполага се, че проектът е прекратен през 1973 по заповед на тогавашния шеф на ЦРУ Ричард Хелмс, който наредил да се унищожат всички документи, отнасящи се до програмата. Въпреки това случаят станал публичен благодарение на признанията на бившия агент на ЦРУ Джон Маркс през 1977 г.

Източник: https://megavselena.bg/mk-ultra-tayniyat-eksperiment-na-tsru-za-promivane-na-mozytsi/
Статията е публикувана в The Mind Unleashed.

Публикувано на

„Магически гъби“ лекуват тежка депресия

Британски учени твърдят, че приемането на психотропни вещества от „магически гъби“ едновременно с психологическа помощ са помогнали на половината от участниците в техния експеримент да се избавят от депресия, се казва в статия, публикувана в изданието Lancet.

„За първи път изучихме може ли да се използва псилоцибин като средство за лечение на най-тежките форми на депресия. Някои от тях изключително трудно се премахват с традиционни форми на лечение и ние установихме, че псилоцибин се явява много перспективно средство за избавяне. Сега трябва да проведем по-мащабни опити и да разберем явяват ли се тези положителни ефекти постоянни да сравним псилоцибин с други видове антидепресивна терапия“, казва Робин Кархарт-Харис от Лондонския имперски колеж.

Учените разказали за резултатите от нашумели и скандални опити по лечение на депресия с психеделични препарати, които започнали миналата година след обявяването на резултатите от първите 40 години опити по лечение на шизофрения с прилагане на ЛСД.

В експеримента, който провеждал екипът на Кархарт-Харис, са взели участие 12 доброволци, страдащи от тежки форми на депресия, които им пречели да работят нормално и да се наслаждават на живота.

Продължителният прием на антидепресанти и разговорите с психолозите не помогнали на тези хора да се избавят от депресията, продължаваща почти две десетилетия, затова те решили да се обърнат към учените и да станат доброволци в този необичаен експеримент.

Само два курса на прием на псилоцибин в малки и големи дози, както пишат учените, били достатъчни на половината участници да се избавят от депресията в дългосрочен план, а останалите доброволци – за период 1-2 седмици след завършването на курса.

Подобни резултати, както смятат Кархарт-Харис и колегите му, свидетелстват в полза на това, че психотропните вещества действително могат да помагат на хората в решаването на проблеми от психически характер и говорят за необходимостта от продължаване на подобни изследвания.

Източник: https://megavselena.bg/magicheski-gybi-lekuvat-tezhka-depresiya/

Публикувано на

Древните хора също използвали халюциногени

За разлика от съвременния човек праисторическите хора в Европа не са използвали халюциногени просто за наслада.

Използването на алкохол и растителни наркотици, например опиумен мак и халюциногенни гъби, било строго регулирано и се прилагало в свещени погребални ритуали в много праисторически общества.

Елиза Гуера-Дос от университета на Валядолид в Испания твърди, че древните са ползвали халюциногени, тъй като смятали, че могат да им помогнат в общуването със света на духовете.

Независимо че употребата на наркотични вещества е започнала още преди зараждането на човешкото общество, едва отскоро учените търсят в исторически и културни текстове споменаване за изменящите съзнанието вещества, използвани в древността в Европа.

Освен литературни свидетелства Гуера-Дос систематично изучавала културното значение на употребата на опияняващи вещества в праисторическите европейски общества.

В хода на изследването били използвани фосили на листа, плодове или семена от психоактивни растения, останки от алкохолни напитки, психоактивни алкалоиди, открити в археологически артефакти и древни скелетни останки, както и изображения на влияещи върху съзнанието растения.

Тези останки включват семена от опиумен мак в зъбите на възрастен човек от неолитна стоянка в Испания, овъглени конопени семена, открити в Румъния, следи от ечемичена бира в няколко керамични съда, открити в Иберия, и абстрактни изображения в италианските Алпи, които показват ритуално използване на халюциногенни гъби.

Тъй като Гуера-Дос открила следи от наркотични вещества основно в гробници и обредни места, тя смята, че използването им е било тясно свързано с ритуалите. Те са приемани за изменяне на обичайното състояние или за изпадане в транс.

Детайли от ритуалите продължават да са неизвестни, но се смята, че тези вещества са използвани в ритуалните погребални обреди за осигуряване на средства за съществуването на починалия в задгробния свят или като един вид дарение за божествата от преизподнята.

Изследователката подчертава, че правото на използване на такива вещества вероятно е било строго регулирано, като се отчита, че те са били средство за съединяване със света на духовете и следователно са играли особена роля в праисторическите европейски общества.

„Лекарствените растения и алкохолните напитки са заемали особено място в праисторическите общества – отбелязва Гуера-Дос. – Повечето доказателства за тяхното използване са открити в елитни гробници и места за провеждане на ритуални церемонии.“

Изследването е публикувано в сп. Journal of Archaeological Method and Theory.

Източник: https://megavselena.bg/drevnite-hora-izpolzvali-halyutsinogeni-pri-obredi/

Публикувано на

Халюциногените: Наркотик или лекарство?

Нови изследвания показват необходимостта от задълбочени проучвания на цялостното въздействие на халюциногенните съединения, такива като псилоцибин (психо активен компонент от така наречените магични гъби), пише списание Journal of Psychoactive Drugs. Според тях, съединението показва обещаващи възможности драматично да подобряват страданието на хора с психиатрични заболявания.

Халюциногенни препарати на базата на лизергиновата киселина (по-известни като LSD) и като псилоцибина днес имат лошата репутация на наркотични вещества, а не на терапевтични лекарства.

Сега обаче, те влизат в една друга концепция, при която могат да участват в лечението на редица психични заболявания. Тази възможност идва от близостта им до невротрансмитери като серотонина, което им дава възможност да въздействат върху съзнанието и усещанията на човек.

Проучвания показват, че пациенти с тежка депресия се подобряват след приемането на малки количества от псилоцибин, като мозъкът им усилва преди това изключени връзки в определени райони. Лекари вярват, че има голям потенциал за лечение на психиатрични заболявания със серотонинови агонисти като псилоцибина.

„Терапията подпомагана с псилоцибин показа, че е безопасна в няколко изследвания при различни пациенти“, казва Керън Томас от университета Туро в Калифония.

Сравнена с други форми на лечение, терапията с псилоцибин дава по-добри ефекти и най-вероятно е по-добра опция за много от пациентите.

Според изследователите, една от най-съществените разлики с другите терапевтични техники е тази, че псилоцибина може да се приема само в няколко сесии и ефектът е видим и дълготраен.

Учените обаче заявяват, че псилоцибинът не трябва да се приема самостоятелно като лекарство и изследванията върху лечебните качества на психоактивните субстанции са все още в начален етап и много недостатъчни. Трябва да се извърши много по-широко тестване с повече пациенти и едва тогава може да се очаква Агенцията за храните и лекарствените средства в САЩ да разреши използването на тези съединения като лекарства.

Следващата фаза на проучванията трябва да покаже степента на ефективност на тези съединения при лечението на психиатрични заболявания. Нов голям тест трябва да покаже дали тези халюциногенни субстанции имат лечебно въздействие, което да преодолее натрупваните с години негативни асоциации с вредни за хората вещества.

Напоследък подобна промяна се случва с канабиса, като много страни разрешиха употребата му като лечебно средство.

Източник: https://megavselena.bg/halyutsinogenite-narkotik-ili-lekarstvo/

Публикувано на

Магически гъби и как те засягат клъстерните главоболия

Магическите гъби са най-често известни с психеделичното състояние, което могат да предизвикат, ако се приемат в определени количества. Тази промяна във възприятието се катализира от субстанцията в тях, известна като псилоцибин, мощна молекула, способна да индуцира набор от преживявания от яснотата на мисленето на микродозата, чак до очевидно дълбоките състояния на героичната доза. Макар и широко признати само за тази способност, изглежда, че магическите гъби могат да имат потенциала да играят важна роля в лечението на клъстерни главоболия, както е показано във видеоклип, представен от National Geographic.

Историята на Дан

Видео сегментът включва човек на име Дан, който може първо да бъде видян да сортира фин прах в машина за капсули, в това, което изглежда да е процес на вземане на лекарства. Този изстрел е следван от някакво контрастно изображение, с хора, лежащи на легло в агонизираща болка, с ръце поставени над главите им в опит за отчаяно облекчение.

Това изображение показва опустошителната болка, предизвикана от състоянието на клъстерни главоболия, състояние, което засяга около 1 на 1000 души, което може да предизвика периоди на силна болка до часове наведнъж.

За да получи обща представа за това как се чувства главоболието на клъстерите, Дан ги описва като: „Чувства се като горещ кинжал, който се пронизва през очите, през целия мозък“. Това условие не може да се подценява, както Дан ясно казва. Той заявява, че времето, в което живее с това състояние, е преобладаващо дотолкова, доколкото той обмисля да вземе собствения си живот.

Дан подробно описва случая, легнал в леглото и си мислел какво ще носи, когато си вземе живота, мислейки за последния път, когато видя децата си. Ясно е, че състоянието му е засегнало живота му до такава опустошителна степен.

НОВ ПОДХОД

След като се опитали почти всичко за облекчаване на клъстерните главоболия и опциите свършили. Съпругата на Дан, Леан, изследваше онлайн групи с хора с клъстерно главоболие и се сблъсквала с доклади на хора, използващи магически гъби. Макар че това изглеждаше като далечен опит, те решиха да пробват. След това Леан заявява, че „Това беше най-доброто лекарство, което някога сме намерили“.

След това видеото показва, че Дан отглежда собствените си магически гъби, описвайки перфектната среда, необходима, за да се получат гъбите, съдържащи псилоцибин, които изглежда му осигуряват облекчение срещу изтощителните клъстерни главоболия. Дан изсушава гъбите и ги съхранява за по-късна употреба, той е в състояние да създаде количество, което му усигорява количество което може да му стигне за години напред.

Дъщерята на Дан обяснява, че ако хората знаят, че баща й се нуждае от магически гъби, за да спаси живота си, те най-вероятно няма да го повярват. Обаче изглежда, че ако Дан не приема гъбите на всеки два месеца, клъстерните главоболия се завръща

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЗАКОНА

При наличието на такъв силен анекдотичен отчет е ясно, че трябва да се проведат изследвания в тази област, за да се проучи тази потенциално животоспасяваща медицина за тези, които страдат от клъстерни главоболия. За съжаление обаче, в много части на света псилоцибиновите гъби са незаконни и често са поставени в най-високата класификация на забранените вещества.

Такива класификации не само забавят научните изследвания и научните открития по отношение на магическите гъби, но и представляват заплаха от присъди за затворници, които трябва да ги отглеждат, за да могат да помогнат на себе си и на други.

Тъй като магическите гъби се изучават по-задълбочено, се надяваме, че рационалността и разумът ще преодолеят лошото вземане на политически решения.

КЛАСТЕРНИ ДУХОВЕ, ЗАДЪЛБОЧЕН ПОГЛЕД

Клъстерните главоболия са сравнително редки, но могат да засегнат всеки, още повече в рамките на възрастовия диапазон от 30 до 40 години. Тези главоболия могат да се появят почти веднага и с интензивни остри, пронизващи и парещи болки. Симптомите често включват червени и поливащи очи, потене, течащ нос и подуване на клепачите.

Точната причина за това състояние все още не е идентифицирана, но те са свързани с активна част от мозъка, наречена хипоталамус, отговорен за производството на определени хормони в организма, които контролират физиологични функции като глад, сън, настроение. и температура.

Някои външни фактори като пиене, пушене и силни миризми са свързани със задействането на клъстерни главоболия.

Клъстерните главоболия изглежда удрят в цикли, които могат да продължат от седмици до месеци, с периоди на ремисия между тях.

Източник: https://www.mushmagic.com/blog

Публикувано на

Псилоцибина насърчава растежа на нови мозъчни клетки

Клиничните проучвания показват невероятния потенциал на псилоцибин като лечение на редица психологически разстройства. Подобни проучвания показват също, че псилоцибинът може да стимулира растежа на нови мозъчни клетки. Скромната „гъбарщина“ може скоро да бъде възкресена като уважавана медицина.

ПСИХОДЕЛИЧЕСКИТЕ ГЪБИ са добри за вашия мозък.

Магическите гъби са от семейство на халюциногенните гъби (психеделични гъби), които съдържат активните съединения алкалоидите псилоцибин или псилоцин. Когато се консумират от хората, тези алкалоиди произвеждат променени състояния на ума. В зависимост от дозата, ефектът може да варира по интензитет от едва забележим до преобладаващо дълбоко изживяване . И в двата случая съвременната медицина открива трансформиращите ползи от магическите гъби.

Въпреки че може да има дебати за произхода на съвременния магически мит за гъби, някои неща са добре познати и са станали част от западната поп култура от средата на 50-те години. Първо, в списание „Лайф“ на Валентина и Р. Гордън Уасън се появява първата статия за психоделия от 1957 година. Тази статия вдъхнови любопитството на младия д-р Тимоти Лиъри; той на „включване, настройка, отпадане“. Преподавателят по клинична психология от Харвард и неговият колега Ричард Алперт сформираха проекта на Harvard Psilocybin. И двамата в крайна сметка попаднаха в лоша репутация и бяха уволнени за прекомерното им ентусиазирано разпределение на псилоцибина към студентското тяло.

Скоро след това, психеделичната революция ще определи период на културна промяна, която ужасява властите. В отговор на това, психеделичните субстанции, като shrooms (магически гъби)  и LSD, както и канабисът са били класифицирани като лекарства от списък 1 през 1971 г. Това по същество описва, че те нямат известна медицинска употреба. За щастие, времето бавно се променя. Днес клиничните проучвания за полезните ефекти на тези вещества не водят до изпадане на повечето изследователи в затвора. Такива проучвания предизвикват дълбоки пробиви и няма да е вероятно да се получи Нобелова награда за това изследване в близко бъдеще.

ИЗСЛЕДВАНИЯТА

Псилоцибинът се оказва съединение с редица терапевтични психологически ползи. Директно при лечението на разстройства на ума и индиректно чрез предоставяне на прозрение за функционирането на мозъка. Последните клинични проучвания разкриха редица ползи на псилоцибин. Едно проучване на Университета на Джон Хопкинс в Балтимор стига до заключението, че псилоцибинът е ефективен за насърчаване на подобрено състояние на духа при терминалните пациенти. Аналогично, изследването на Нюйоркския университет показа, че лечението с псилоцибин е спряло симптомите на тревожност и депресия при пациенти с терминален рак, което изключва необходимостта от по-нататъшно лечение с фармацевтични продукти.

Обещаващо, псилоцибинът може да помогне за отглеждането на нови мозъчни клетки. Неврогенезата се среща в хипокампуса. Тази малка част от мозъка е отговорна за ученето и паметта. Тук се създават прото-клетки, които се диференцират в специфични видове мозъчни клетки. Псилоцибинът е изключително активен в хипокампуса, както е публикуван от Briony J Catlow и колеги от експериментални мозъчни изследвания през 2013 година.

Изследователи от Университета на Южна Флорида обучават мишки да се страхуват от електрически шок, когато чуят определен звук. Мишките, третирани с псилоцибин, се научават по-бързо да спрат да реагират на ударния спусък, отколкото нелекуваните мишки. При ниски дози псилоцибин предизвиква повишена неврогенеза при по-бързото обучение на мишки. Изследователите смятат, че псилоцибинът се свързва с клетките, които стимулират растежа и заздравяването. Това изследване заключава, че псилоцибинът може да бъде полезен при лечението на посттравматично стресово разстройство (ПТСР).

По подобен начин е доказано, че псилоцибинът свързва предварително несвързани части на мозъка. При високи дози това предизвиква ефекта на халюциногенно пътуване. При ниски дози, мозъкът става хипервръзка и демонстрира по-голяма комуникация според проучване, публикувано в Journal of the Royal Society Interface през 2014 г. Петнадесет доброволци получават псилоцибин или плацебо. Най-модерната технология за сканиране на мозъка показа, че мозъкът на тези, които се занимават с псилоцибин, се реорганизира в нови мрежи за комуникация. Разбирането на този механизъм ще доведе до революционно лечение на психологически разстройства и неврологични проблеми

БЪДЕЩЕТО НА ПСИЛОЦИБИНА И МОЗЪКА

Бъдещето изглежда ярко за псилоцибин. С потенциала да помогне за възстановяването на увредените мозъчни клетки и да стимулира производството на нови, тя има дългосрочни последици в клиничното лечение на пациенти с редица състояния. Въпреки това, тези изпитания все още са само предварителни, а бюрокрацията го прави съкрушителна и отнема много време, за да продължи научните изследвания. Продължаващата класификация на псилоцибин от списък 1 ограничава научно-рецензираната наука, необходима за отключване на потенциала на този древен наркотик. Въпреки това, тези ранни изследвания са очарователни и показват голямо обещание за скромната магическа гъба.

Източник: http://mushmagic.com

Ние сме образователен сайт, образоваме хората. Няма за цел да стимулираме употребата на забранени или разрешени субстанции от закона.

Създаден с WordPress