Зеленчуци с високо съдържание на витамини
Нов сорт домати, “Doublerich”, съдържащ толкова витамин С,колкото цитрусовите плодове, е представен през 1956 г. Разработва го проф. А. Ф. Йегър от Университета в Ню Хемпшир, използвайки кръстоски на малкия див перуански домат, който е четири пъти по-богат на витамин С, отколкото нашите обикновени градински видове.
Няколко години по-късно сортът “Caro-Red”, който съдържа около 10 пъти повече витамин А от стандартните сортове, е усъвършенстван в Опитната станция в Индиана. “Caro-Red” дължи богатството си на оранжевия пигмент, бета-каротин, и един-единствен плод може да предостави до два пъти повече от минималната дневна доза витамин А за възрастен. А може би най-хубавото от всичко е, че това е един много вкусен домат. По-късно се появява сорта “Caro-Rich”, съдържащ дори повече витамин А.
Това са само няколко примера за продължаващите усилия за подобряване хранителното съдържание на градинските зеленчуци. Данни за нови сортове, богати на витамини, се появяват в каталозите за семена и литературата за градинарство.
Хрян (Armoracia rusticana)
Хрянът и картофите имат симбиотично въздействие един към друг, в резулатат на което картофите са по-здрави и по-устойчиви на болести. Растенията трябва да бъдат разположени само в ъглите на парцела с картофи и трябва да бъдат изкопавани в края на сезона, за да се предотврати разпространението.
Хрянът не защитава срещу колорадски бръмбар, но е ефективен срещу бръмбарите от семейство “Meloidae”. Чаят, направен от хрян, е полезен в борбата срещу гъбичките от рода “Monilia” по ябълковите дървета.
Земна ябълка (Helianthus tuberosus)
В Италия го наричат „girasole”, което означава “обърнат към слънцето.” Това наистина е един вид слънчоглед и не бива да се бърка с артишок, който е съвсем различно растение. Земната ябълка, местно американско растение, е било известно и се е използвало от индианците. Тя е добра компания за царевицата. Ядливата част е грудката.
Основното хранително вещество на земната ябълка е инулинът, безвкусен, бял полизахарид, разтворен в сока на корените, който може да бъдат превърнат в плодова захар (фруктоза). Това е от особено значение за диабетиците, тъй като фруктозата е силно питателна и е най-сладката от всички известни природни захари. Фруктозата също така се среща в повечето плодове, в компанията на декстроза, която диабетиците трябва да избягват, но в земната ябълка присъства сама. Земната ябълка е с висока хранителна стойност и богата на витамини. Може да се консумира както сготвена, така и в суров вид в салати.
Къдраво зеле (Brassica oleracea acephala)
Тази студенолюбива култура е подходяща за отглеждане в есенната градина и би издържала в средно студени зими, ако ѝ бъде осигурена малко защита.Къдравото зеле вирее добре в същите редове като късното зеле или картофите. Ако бъде засадено около първи август след късния боб или грах, ще продължи да расте до настъпване на голямо застудяване. Лекото застудяване не му вреди и дори подобрява вкуса му.
Алабаш (Brassicaceae)
Алабашът оказва благотворно въздействие на лука и цвеклото, както и обратното, взаимно полезни са си и с ароматните растения, и изненадващо с краставиците, отчасти защото заемат различни почвени слоеве. Алабашът не обича ягоди, домати и високостеблен боб, но помага за защита на градината от семейството на синапа.
Той е взискателно растение, нуждаещо се от обилно количество вода, но и от добър дренаж, както и добро захранване с компост. Най-добре расте на непряка слънчева светлина.
Праз-лук (Allium porrum)
Празът е един от “ящните” зеленчуци и трябва да се засажда в добре наторена с угнила тор почва. Обикновено се продава в магазините за хранителни стоки с корена. Може да си купите няколко стръка и да ги засадите. Те ще се размножат и ще имате праз занапред. Празът е добър за отглеждане заедно с целина и лук, и има полза от съвместното отглеждане с моркови. В замяна празът отблъсква морковените мухи.
Семейството на лука е най-добрият приятел на градинаря
Маруля (Lactuca Sativa)
През пролетта държа налични малки марули, растящи в малки парници. Когато изваждам всеки втори зелен лук за ползване в кухнята, засаждам на негово място маруля. По този начин се подпомага лукът, а компостът в лехата с лук все още е достатъчен да подхранва марулите. В същото време лукът отблъсква и всички зайци.
Марулята расте добре с ягоди, краставици, моркови и отдавна се смята за добро съвместното ѝ отглеждане с моркови и репички. Репичките, които растат заедно с маруля през лятото, са особено сочни.
Марулите се нуждаят от хладно време и обилна влажност за най-добър растеж, и считам, че семената няма да покълнат в много горещо време. Вече покаралите марули трябва да имат някакво лятно засенчване.
Пъпеш (Cucurbitaceae)
Ротацията на културите може да бъде едно от най-добрите оръжия срещу вредители в градина, но не се прави ротация между пъпеш, тиква и краставица, тъй като всички са от семейство Тиквови.
Точното време за засаждане е другото оръжие срещу вредителите. Повечето тиквени растения не са много податливи към повечето насекоми, след като са минали етапа на разсад, така че опитайте или с по-ранни или с по-късни насаждения. Установил съм, че засадените през есента краставици и тикви са почти изцяло незасегнати от насекомите.
Не засаждайте пъпеши близо до картофи, но пък те растат добре с царевица и слънчоглед. Смята се, че грамофончето стимулира поникването на семената от пъпеш. Дебела восъчна хартия, поставена под пъпешите, държи настрана червеите, макар че и прахът от сабадила също е ефективен. (Виж Инсектициди, Ботанически, в глава Контрол на вредителите.) Листата на пъпеша, богати на калций, са подходящи за компоста.
Бамя (Hibiscus esculentus)
Това разпространено в тропиците на Стария свят растение се отглежда за своите незрели шушулки, които се наричат бамя или баян. Това е топлолюбиво растение, което ще расте там, където пъпеши или краставици растат добре. Засаждам два реда, правя вада между тях и я покривам с мулч. От северната страна на бамята засаждам един ред от сладки камби, а от южната страна – ред патладжан. Всички са добре мулчирани с напредването на сезона. Когато времето става сухо, в средата на лятото, полагам градинския маркуч във вадата и поливам обилно, за да могат и трите вида растения да растат добре.
Лук (Allium сера)
Лукът и всички членове на семейството на зелето се разбират добре помежду си. Лукът също съжителства добре с цвеклото, ягодите, доматите, марулята, градинската чубрица, и лайката (засадена нарядко), но не обича грах и фасул. Лукът може да се използва като защитен спътник за розите.
Тъй като личинките на луковата муха преминават от растение на растение, когато лукът е засаден в един ред, разпръснете лука в цялата градина.
Магданоз (Petroselinum Hortense)
Магданозът, смесен със семената на моркова, помага за отблъскване на морковените мухи чрез неговия замаскиращ аромат. Той предпазва розите от бръмбарите. Засаден с домати или с аспержи, магданозът ще даде допълнителна жизненост и на двете растения.
Домашните птици от време на време могат да се пускат на свобода в лехите с магданоз, където има много магданозени червеи, които са ларвите на черната лястовича опашка (вид пеперуда).
Редица сортове магданоз, включително Хамбург (Petroselinum crispum latifolium), се отглеждат единствено заради месестите си корени, които се приготвят и консумират подобно на пащърнака.
Пащърнак (Pastinaca sativa)
Пащърнакът е древна култура, зеленчук за ценители. Той има няколко врагове сред насекомите и страда от малко заболявания, но и листата, и корените ефикасно отблъскват насекомите. Пащърнакът не мръзне и често е оставян в земята през зимата. Семената покълват бавно и неравномерно и не трябва да се използват, ако са на повече от една година.
Източници:http://back2nature.rocks
Преводач: Елица Спасова