Може ли природата да бъде забранена? Какво е коноп и кой го е използвал?

Искра Ценкова – Земеделската култура може да спаси света, твърдят учени

Казват му трева, марихуана, гръсти, канабис, джойнт или просто коноп. Надали има друго растение, забулено с толкова много митове и легенди, преследвано и издигано в култ едновременно. Някога конопът е избуявал в почти всеки български двор, растял е на воля из нивите, сеели са го в градините – за да пази зеленчуците от подземни вредители – попови прасета, слепи кучета. Още в древността правели от него дрехи. Топели го в реката, за да омекне, после го биели, ужасно миришел, а от ликото му правели здрави въжета. Тази технология е много стара, само най-възрастните у нас я помнят. Още преди хилядолетия човечеството правело от конопеното влакно и хартия. После или едновременно с това човекът открил, че конопът става и за пушене. Изсушените му цветчета привикват доброто настроение, гонят болката. Днес канабисът е признат за третата най-употребявана субстанция за развлечения след алкохола и тютюна, в списъка е на най-тежките наркотици, отглеждането и разпространяването му е процъфтяващ бизнес. Но за един стрък трева у нас и в много други страни по света може да се влезе и в затвора. Все още никой не е доказал на 100%, че растенията от семейство Конопови при честа употреба не водят до зависимост, при това към по-тежките дроги. По-скоро се срещат случаи, които сочат обратното. Така че внимателно с тревата!

Покрай психотропните си свойства конопът е изцяло демонизиран, дори когато става въпрос за Cannabis sativа – промишлената култура, изчезнала напълно у нас през последните години. Индустриалният коноп и марихуаната, отглеждана за нелегалния пазар, всъщност се различават по съдържанието на психоактивното си вещество делта-9-тетрахидроканабинол. В цветовете на първия то е между 0.5 и 1%, а на дрогата – между 3 и 20%.

Акад. Иван Странски разказва в книгата си “Диви и културни растения в България“, че според Херодот чудодейният коноп се отглеждал от скитите и траките през V в. пр.н.е., а от тях е преминал към гърците и славяните. Авторът посочва и различни стари библиографски източници, свидетелстващи, че конопът в далечното и в по-близко минало у нас е имал стопанско значение. През 1525 г.

се е облагал с данък десятък

а през 1880 г. белгийският консул в София отбелязва в един от докладите си, че конопът е едно от основните земеделски растения на България. През 1891 г. правителството подпомага безвъзмездно земеделските стопани, като раздава 1000 кг семена от болонски коноп в Пловдив и околните села. През 1892 г. първият Български земеделско-промишлен събор в Пловдив препоръчва конопът да бъде включен между 12-те насърчавани земеделски култури, които се освобождават от всякакъв данък в продължение на 10 години. В резултат на тази политика площите, отглеждани с влакнодаен коноп в Пловдивско, са нараснали от 630 дка през 1893 г. до 1686 дка през 1896 г. През 1909 г. Министерството на търговията и земеделието осигурява семена с отстъпка на кооперативните организации. Още един интересен факт: „Според проучванията на акад. Странски в България след Освобождението са правени неуспешни опити за въвеждане на канабис с цел добив на наркотични вещества”, отбелязва доц. Виолета Божанова от Института по полски култури в Чирпан. У нас с коноп са били засети огромни площи в Силистренско, Плевенско, Врачанско, Видинско, сеел се масово и във Варна, а в градовете са работели големи конопени фабрики. Влакнодайното растение е било основна суровина и на голямото текстилно предприятие „Рилски лен“. По данни на НСИ през 1939 г. у нас с коноп са засети 67 424 дка. Десет години по-късно те са 180 283. Пикът е през 1952 г., когато конопът заема 250 053 дка, т.е. повече от площта, засята с тютюн в наши дни. И от площите на картофите, на овеса, на ръжта или на промишлените пресни зеленчуци. През 1990 г. производството на коноп рязко пада на 517 дка, през 1993 г. на 50, когато конопът вече се култивира предимно за семена и за поддръжка на генофонда. По данни на МЗХ през 2010 г. е издадено едно разрешение за отглеждане на коноп като разсадената площ е била в размер на 6.5 дка. След това влакнодайната култура не фигурира в статистиката. В същото време сме сред водещите производители на нелегалната дрога в света.

Отглеждането на промишлен коноп у нас не е забранено като в САЩ и редица други държави. Но утежнената процедура за набавяне на разрешителни, специалният режим, съпроводен с лабораторни изследвания, явно отказват и най-предприемчивите. Днес промишлен коноп сеят едва 30-ина страни в света, които предлагат на световния пазар ценните му продукти – влакна, семена и масло. ЕС отпуска субсидии за отглеждането и преработката с условие, че сортовете не са със съдържание на тетрахидроканабинол, превишаващо 0.2%. В Германия например субсидията е 60 евро на декар. В САЩ обаче конопът е абсолютно

забранен за отглеждане още от 1937 г.

Преди това е смятан за полезен – тези, които не са го произвеждали, са били преследвани от закона, налагани са им солени глоби. Въпреки това през 1985 г. медицинското приложение на синтетичeн ТНС (delta-9-tetrahydrocannabinol – психоактивното вещество в марихуаната) е разрешено под търговското наименование „Marinol”.

Англия и Шотландия също ценят още от древността конопа и насърчават отглеждането му. Думата „коноп“ влиза дори в топонимията – Hempshir, Hempphill, Hempriggs.

През 1533 г. Хенрих VIII издава указ, според който всеки земеделски производител на всеки 6 декара насаждения трябва да сее една четвърт акра коноп. Лечебните свойства на растението са известни на английската медицина още от средата на XVIII в. Тинктурата от канабис се използва за лечение на мигрена, нервна възбудимост, заболявания на стомашно-чревния тракт. Средновековните лечители издигат канабиса в култ, повечето манастири садят тревата като лекарство.

„Истинската причина за изваждането на канабиса извън закона няма нищо общо с ефекта, който има растението върху човешкия разум и тяло. Марихуаната е огромна заплаха за нефтените компании, алкохолната и тютюневата индустрия и за голям брой химически концерни. Редица големи индустрии с огромни капитали и влияние полагат неистови усилия да запазят тайната за марихуаната от хората чрез средствата на дезинформацията“, твърди статия на Дъг Ърчи, разпространявана и у нас.

“Много от привържениците на марихуаната казват – тук има световен заговор. Не, има корупционна схема“, убеден е Юлиян Караджов, доктор по биология. В началото на 30-те години Уилиам Рандолф Хърст, вестникарски магнат, взема голям заем от банка, за да купи нова технология за производство на хартия от химическия концерн „Дюпон“. В заговора са забъркани както шефът на банката, който е и финансов министър по съвместителство, така и племенникът му, шеф на федералното бюро по наркотиците, а целта му е да се игнорира конопената индустрия, чиято по-евтина и по-качествена хартия ще срине бизнеса на Хърст по старата технология. Конопът трябва да бъде заличен, забранен. Как? Ами, нали става и за пушене? Значи е наркотик, най-вредният. Вестниците на Хърст излизат с огромни статии срещу конопа, който прави от човека убиец, психопат… Американската медицинска асоциация, за която конопът е само лечебно растение, не е уведомена. Във вестникарските публикации се говори само за марихуана – коноп на мексикански жаргон. Така се завоалира това, което се забранява. „В момента, в който конопът е забранен, всички питат: Нали щяхте да забраните марихуаната, защо забранихте конопа? След това се създават организации за борба с конопа, които никога няма да признаят, че се борят с глупости“, разказва биологът Юлиян Караджов, който е и експерт към „Рестарт“ – сдружението, което си е поставило за цел да легализира употребата на марихуаната за медицински цели.

Всъщност растението, набедено за чудовищно зло, векове наред се е смятало за чудодейно. Днес преоткриваме качествата му и го определяме като

една от храните на бъдещето

Още в древността на Изток са открили, че сладкишите стават по-вкусни, ако към тях прибавят ароматните конопени семена. Класическите рецепти на халва, баклава, рахат локум, шербет включват счукани конопени семена. В Индия конопът е част и от аюрведическата кухня, а в Русия правят от него каши, като добавят и други зърнени култури. Много популярно във всички древни кухни е било и конопеното масло. Днес се знае, че семената на конопа са с толкова голям хранителен потенциал, че тази култура може да е част от решението на световния проблем с глада и недохранването. Суровите конопени семена са сред най-богатите източници на протеини. Те съдържат 35% чист протеин, 47% мазнини, 12% въглехидрати, носители са на всички незаменими аминокиселини и мастни киселини, необходими за човешкия организъм, при това в лесносмилаема форма. Богати са и на витамини – К, Е, В 1, В2 ,В6, добър източник са на лицетин, а съдържанието на фибри в конопеното брашно е най-голямо сред всички семена.

Смята се, че крехкото растение може да спаси Земята и от екологична катастрофа – подходящо е за производство на гориво, а хартията от него е по-евтина и много по-качествена в сравнение с тази от дървесината. Конопът може да се използва в почти всички сфери на индустриалното производство, а продуктите, които може да се изработят от него, са над 50 хиляди. Затова още в първата половина на миналия век списание Popular Mechanics нарича канабиса „растение за милиарди долари“. От конопените семена се правят маслени бои, лакове, безири. Влакнодайното растение намира приложение в строителните материали, в съвременното автомобилостроене. На базата на конопа Форд произвежда двигателя, купето и горивото на първия си автомобил. Канабисът може да се използва и за производството на пластмаса, при това разградима. Той е безвредна суровина и за козметичната промишленост, от него се прави дори бира. А приложението му в медицината от няколко години непрекъснато се доказва. Всъщност още в началото на миналия век екстрактът и настойката от коноп се ползват като успокоително, премахващо болката и леко сънотворно средство. Растението притежава противовъзпалителни свойства, а сокът от листата му има слабително действие. По време на Втората световна война точно конопът помага на ранените да преодолеят болките, докато се доберат да медицинска помощ. Учените дори твърдят, че растението съдържа вещества, които се борят с рака. Вече има много научни изследвания, доказващи благотворното влияние на канабиноидите върху редица сериозни заболявания като множествена склероза, Алцхаймер, диабет, ревматизъм, депресия, глаукома, имунологични нарушения.

Наскоро стана ясно, че у нас също се сади легално канабис макар и в ограничени количества с научна цел. Растението се отглежда в Силистра, в специална фитокамера. Екипът на доц. Валентин Савов, ръководител на катедрата по биотехнология в Биологическия факултет на Софийския университет, отглежда растението с лиценз, минал през шест различни министерства и институции. Целта на българските учени е да стимулират растежа и цъфтежа на канабиса и да увеличат активните вещества в него за медицински цели. Закономерността, която са установили на този етап, е, че колкото повече THC има в едно растение, толкова по-малко е CBD-то, което е ценно за лечебния ефект.

Юлиян Караджов, доктор по биология и автор на книгите „Канабисът – наука и политика“ и „Наркотиците – почти всичко за тях“:

Всеки сорт е уникален

Д-р Караджов, доколко лечебните свойства на конопа са проучени от медицината?

– Канабисът е изследван може би повече от аспирина. В момента на ден излизат поне по две научни публикации, доказващи лечебните му свойства. Откритието на противотуморния му ефект принадлежи на Рик Симпсън, обикновен канадец, болен от рак. Преди десет години медицината го отписва като безнадежден случай. Лекарите му дават три месеца живот. Притиснат до стената, той започва да се самолекува с конопено масло. И до момента е жив. Около 2000 г. група испански учени, ръководени от д-р Мануел Гузман, провеждат първото клинично изследване на противотуморните ефекти на THC върху хора (основното психоактивно вещество, съдържащо се в конопа). През 2011 г. на конференцията за канабиса в Бон д-р Гузман изнесе доклад, в който описва случая на 92-годишен пациент с рак на кожата. Той експериментира с екстракт от канабис, инжектиран директно в тумора. Злокачественото образувание се свива, метастазите изчезват, а болният получава реален шанс да умре от естествена смърт. Това е първата официална публикация, но има още много документирани случаи. Канабисът не може да излекува всички случаи на рак, не е ясно и в колко процента от тях помага. Познавам жена от Израел, при която изчезването на тумора е документирано с всички възможни изследвания – скенери, магнитни резонанси, лабораторни изследвания. Тук беше и един от първите израелски пациенти с болестта на Крон (възпалително заболяване на червата), лекуван с канабис. Заболяването му не е изчезнало, но е стопирано, контролирано. Човекът живее нормално, само избягва забранените му храни. В Израел има вече 13 хил. пациенти, лекувани алтернативно. Там имат програма, която е хем неправителствена, хем е под надзора на правителството. Лекарите, които издават разрешенията за употребата на канабис, са в списък на тяхното Министерство на здравеопазването.

Колко страни в света вече са легализирали използването на канабиса за медицински цели?

– Броят им вече е двуцифрен. В САЩ например е разрешен в 20 щата. Лечението е уредено различно във всяка страна, която признава използването на конопа за медицински цели. В Испания съществуват канабис клубове, които отглеждат растението за всички желаещи, независимо дали ще го използват за медицинска цел или за удоволствие. Тези клубове дават някаква гаранция и за качеството и чистотата на тревата. Членовете им получават електронна карта, но преди това минават през лекарска комисия, която документира заболяването им. Лекарят преценява дали конкретният пациент няма противопоказания. Канабисът например може да влоши състоянието на болни със силни сърдечни аритмии.

В Чехия, в Холандия, в две провинции на Северна Германия и в Италия дрогата се продава в аптеките. В същото време у нас вече има трети болен с присъда за употреба на коноп с медицински цели. Първите двама бяха 30-инагодишни, от Варна, с тежки гръбначни травми. Третият лекува тежко акне, той дори не го пуши, маже се с извлек от коноп. Парадоксалното е в това, че българският закон, според който канабисът не става за лекарство, е приет във времето, в което в света е имало вече 15 хил. медицински изследвания, доказващи обратното.

Канабисът е в един списък с хероина. Кокаинът е в по-лек списък, медицинската му употреба е призната, но не и на канабиса. Лекарите обаче пазят пълно мълчание по този въпрос, за да не се конфронтират със закона. В същото време пациенти рискуват свободата и живота си, излизайки по медиите, за да говорят за това. Първият пациент, който разказа за своята употреба на марихуана, вече е покойник – доц. Анатолий Памятних. С помощта на канабиса той можеше и да спи, и да ходи на работа два месеца преди да почине.

Колко са познатите сортове коноп?

Хиляди. Особено ако става въпрос за селектираните. Сред тях има огромно разнообразие като съдържание на различни активни вещества. Има сортове, които почти не те удрят в главата. Те отпускат мускулите, облекчават спазмите при болни от множествена склероза. През последните години се разработват предимно сортове с по-странни ефекти, по-насочени към медицинската употреба. Медицинският коноп обикновено се отглежда на закрито. Най-малкото, защото навсякъде в света се изисква това да става на безопасно място.

Какви са митовете около това растение?
– Че води до хероинова зависимост. Има десетки изследвания, които показват, че няма връзка между двете дроги. Като ефект те са съвършено различни. Този, който харесва едната, обикновено не е привърженик на другата. Твърди се, че канабисът убива мозъчните клетки, но според последните проучвания канабиноидите стимулират регенерацията на невроните. Казват още, че чистотата на медицинския канабис не може да се контролира. Как да не може? Бях извикан в Прага, за да чета лекция за контрола върху съдържанието на тежки метали в медицинския канабис. Мит е и твърдението, че употребата на коноп води до шизофрения. Според медицинската статистика на редица европейски страни употребата на канабис се е покачила от 0 до сегашните нива. Днес около половината население пуши или е пушило трева. Но случаите на шизофрения не са се увеличили. Говорил съм с чешки лекар. Според него всичко зависи от самия шизофреник и от сорта канабис. Казвал ми е: Имам пациенти, при които определен сорт канабис потиска шизофренията. При други друг сорт може да ги изостри. Не бива да обсъждаме канабиса изобщо, както и шизофренията. Всеки сорт има уникално съчетание от активни вещества, някои от които може да изострят симптомите, други да ги потискат. В страните, в които има легален достъп до марихуаната, шизофрениците си подбират сортовете.

Откъде идва тревата у нас? През границата?

– Не, България традиционно изнася канабис. Никога не сме внасяли. Като чуя, че полицията е заловила някъде огромни количества, започвам да звъня и да питам какво става на пазара. Но това изобщо не му се отразява.

Има ли вече и медицински препарати на базата на канабиса?

– Да. На нашия пазар може би в един момент ще се появи „Сативекс“, екстракт от канабис, който лекува множествена склероза. У нас клиничните му изпитания са за Паркинсон.

Проблемът с това лекарство е, че цената му кара всеки дилър да умира от срам. Чудовищно е да искаш от болните 560 евро за едно флаконче екстракт. В момента фармацевтичната компания „Глаксо“ се пазари с германските здравни каси, които отказват да плащат чудовищните суми за нещо банално. Страхувам се, че когато „Сативекс“ влезе в България, ще стане като във Финландия – 30 души ще могат да се лекуват с него в цялата държава. В Англия в момента има „Сативекс“, но болните от един град имат достъп до него, а в друг – нямат.

Източник: https://www.konop.bg/article/599/koj-se-strahuva-ot-konopa-istoriq-za-edno-rastenie-priqtel-na-choveka
http://www.temanews.com