Индустриален Коноп Архиви - Медицински Канабис България

декември 20, 2018декември 20, 2018

Къща от коноп

Строителната индустрия от години търси иновативни материали, които да решат проблеми, като ниска енергийна ефективност и постигане на по-добър комфорт на обитаване. Едно от най-съвременните решения е използване на естествени строителни материали на основата на коноп и вар. Стената от конопени тухли притежава топлоизолационни свойства, които превишават няколко пъти показателите на тухлените и бетонни стени при еднаква дебелина, което означава, че при една и съща застроена площ се печели по-голяма жилищна площ. Конопените стени акумулират топлината и я разпределят равномерно в цялото помещение. Затова във вашия дом ще бъде топло дори при ниски температури навън.
Конопените тухли и варо-конопената мазилка поддържат постоянни нива на относителна влажност в сградата, абсорбирайки всяка кондензация, и предотвратявайки образуването на мухъл и създават една качествено различна среда в помещението, което ограждат.
Този строителен материал:

• Създава топлинен и акустичен комфорт;
• Устойчив е на огън, на студ, на насекоми и гризачи;
• Няма токсични изпарения в случай на пожар;
• Има нисък разход на енергия по време на строителството и експлоатацията на сградата;
• Може да се рециклира в края на полезния живот.

Когато си пожелаваме нещо винаги на първо място поставяме здравето. А здравето е свързано със средата, в която живеем.

източник: belchinski-izvor.com

кредит:www.konop.bg

декември 1, 2018

Тухли от коноп – елиминират влагата и минимизират конденза

Благодарение на уникалния си състав тухлите от коноп позволяват транспирация и дифузия на водните пари, което елиминира влажните и студени зони в помещенията и свежда до минимум процесите на конденз.

Строителството с екологични материали придобива все по-голяма популярност в последните години. Тази тенденция се оформя като резултат от противоречието между съвременните темпове на строителството и опазването на околната среда. Производството на строителни материали и строителните процеси са свързани с изразходване на голямо количество енергия и отделяне на вредни вещества, които замърсяват околната среда.

Сградите са изключително голям консуматор на енергия и материали като е установено, че почти две трети от замърсяването в световен план е причинено от строителство. Поради това строителната индустрия продължава да търси иновативни материали в постигането на нисък разход на енергия и здравословна среда на обитавaне.Строителните материали се класифицират като еко, когато се характеризират със специфични свойства, сред които:

– Намаляване разходите за поддръжка

– Нисък разход на енергия при производство

– Гарантиране на безопасна и здравословна среда

– Гъвкавост на дизайна

– Оказване на минимално вредно въздействие към околната среда

Основната идея на „зеленото строителство“ е оптималното използване на ресурсите и намаляване на вредното въздействие за природата в стремежа към опазване здравето на хората и грижата за бъдещето на планетата. Едно от съвременните решения в тази насока е използването на естествени материали на основата на коноп и вар, или т.нар конопени тухли.

Състав и характерни свойства на тухлите от коноп

Еко тухлите се състоят от промишлен коноп, естествена вар на прах и смес от минерали. Промишленият коноп има антистатични свойства и е въглеродно неутрален материал. Характеризира се с много ниска топлопроводимост, а минералните компоненти в тухлите отговарят за механичната якост и отличните термоизолационни свойства. Полученият материал е огнеупорен и изключително надежден при изграждането на носещи стени, като не се изисква допълнителна термоизолация.Благодарение на уникалния си състав тухлите от коноп позволяват транспирацията и дифузията на водни пари, което елиминира влажните и студени зони в помещенията и свежда до минимум процесите на конденз. Наличието на вар в състава на тухлите не само действа като свързващо вещество, но и възпрепятства навлизането на влага от повърхности изложнеи на студ и сняг. От друга страна има защитна функция срещу развитието на гъбички и паразити.

Ето и някои от основните характеристики на материала:

– Топлинен и акустичен комфорт

– Устойчивост при огън и студ

– Осигурява защита от гризачи и насекоми

– Нисък разход на енергия по време на строителството и експлоатацията

– Възможност за рециклиране в края на полезния периодПредимствата от използването на тухли от коноп в строителството

Конопените тухли са предпочитана суровина при изграждането на външни и вътрешни стени на екологични домове. Изградените с тях стени „дишат“

и притежават топлоизолационни свойства, които превишават в пъти показателите на тухлените и бетонните стени. По този начин при една и съща застроена площ печелим по-голяма жилищна площ. Тухлите от коноп действат като изолатор и влагорегулатор и с тях се работи по-лесно, отколкото с останалите материали, поради факта, че са леки и компактни. Липсва крехкостта на цимента и следователно не се налагат дилатационни фуги. Въпреки, че се притежават по-ниска плътност от бетона, конопените тухли се характеризират с якост на натиск около 1МРа, което е 20 пъти по-ниска стойнoст в сравнение с обикновен бетон от нисък клас. Силата и гъвкавостта на конопа допринасят за високата надежност при счупване и напукване, дори и в земетръсни зони.

Еко тухлите акумулират топлината като я разпределят равномерно в цялото помещение. В резултат на това се постига приятен вътрешен климат, дори и при ниски температури навън. Тухлите от коноп и варо-конопената мазилка способстват за поддържането на постоянни нива на относителната влажност в сградата, абсорбират и елиминират конденза и предотвратяват образуването на мухъл в помещенията. Всички тези фактори осигуряват качествено различна и здравословна среда за живот.

Защо да строим домовете си с естествени материали

Прекарваме 90% от времето си на закрито, особено когато времето е студено. Вредните влияния на средата – в дома или в офиса са също толкова вредни за здравето, колкото и токсичните съставки в козметиката, която използваме или вредните добавки в храната. Собствените ни домове крият потенциaлна заплаха от болести като астма, мигрена, алергии, стерилитет и др. Тези факти не трябва да причиняват страх у нас, а да ни подтикват към отговорност в търсенето на алтернативи за осигуряване на по-добро качество на живот. За да бъде една сграда екологично и биологично балансирана, тя трябва да е способна да създава баланс и обмен на въздух и влажност, подобно на дробовете при един жив организъм. Дишащите стени са важен елемент в екологичния дом – те са така да се каже кожата на дома. Задушената стена не може да филтрира и почиства въздуха и по този начин благоприятства за развитието на плесен и конденз. Изградената от естествени материали стена спомага постигането на оптимален микроклимат и поддържането на постоянно ниво на влажност в помещенията.

Строителството консумира 40% от световната енергия и същият процент сурови материали. Над 70% от строителните материали, използвани в построяването на една сграда просто се изхвърлят след края на полезният им живот, поради невъзможността да бъдат рециклирани. След анализ на прогнозното потребление на материали, очакваните вредни емисии във въздуха, водата и почвата, очакваното замърсяване и увеличаване на отпадъчни материали, наред с възможността за повторна употреба, се стига до логичният извод, че естествените материали се характеризират с много по-добри показатели по всички от изброените критерии и се оказват един от изключително важните фрагменти по пътя към устойчиво развитие.

Източници: http://konop.bg
http://ka6tata.com

декември 1, 2018декември 1, 2018

Невъзможната легализация

Вероятностите България да промени подхода си по отношение на канабиса са минимални. Вредите от сегашната политика са много повече, а ползите – съмнителни

Повече от половин век след като ООН обяви пълна война на наркотиците с „Единната конвенция по упойващите вещества“ от 1961 г., все повече държави осъзнават, че подходът на пълна забрана на дрогата и наказателно преследване на всеки, който се докосне до нея, просто не работи — струва много и няма никакъв ефект.

Една по една държавите от демократичния свят изоставят методите на наказателната репресия и търсят друг начин, за да се борят с проблема. САЩ започнаха процес на легализация, който роди бизнес за милиарди . Моделът на Холандия започна да се възприема от други европейски държави .
За трайна тенденция за легализацията в ЕС не може да се говори — решенията на държавите са различни и дебатът продължава. В същото време използването на канабис за медицински цели навлиза в държави, които са силно консервативни по отношение на дрогите – от бившия соцблок или например Гърция.
На този фон България е някъде в 1961 г. Основният инструмент, който държавата използва, е наказателната репресия и пълната забрана. Резултатът от тази политика е растящо потребление и задълбочаваща се проблемна употреба, свързана с навлизането на дизайнерските дроги, които за разлика от конопа взимат жертви.

Впрегнатият да отчита дейност репресивен апарат поглъща огромен ресурс, но това по никакъв начин не спира захранването на организираната престъпност със сериозен финансов ресурс, идващ от търговията с марихуана.

Не на последно място държавната политика изключва навлизането на канабис за медицински цели и свързаните с него индустрии. Така въпреки благоприятната среда и наличието на кадри България ще изпусне реалната възможност да стане фактор в този пазар.

Политическият популизъм и обществените нагласи обаче правят шанса България да промени политиката си малко вероятен.

От наказанието към престъплението

81.5%от делата в съда са за наркотици са за държане на канабис в малки количества.

В България употребата на канабис не е криминализирана, а се преследва единствено държането на наркотика и, разбира се, неговото разпространение и производство. Законът не прави разлика между хероин, марихуана и кокаин и ги третира с еднаква строгост.

Подходът към потребителите, заловени с малки количества, е субективен. В някои случаи се стига до задържане за 24 часа в районното, а впоследствие прокурорът отказва да образува разследване. В други случаи се стига до внасяне на обвинение. Тогава, ако деецът е с чисто съдебно минало, ще бъде освободен от наказателна отговорност и ще бъде глобен по административен път (от 1000 до 5000 лв.), но при повторност ще бъде осъден на глоба до 1000 лв., но в свидетелството за съдимост ще бъде записано, че е осъждан.

За разлика от по-голямата част от държавите в ЕС (Германия, Италия, Испания, Франция), където полицията игнорира потребителите, в България тя ги преследва целенасочено и не прилага филтър.
Обяснението за този подход на българските власти е съвсем просто.

Удобният растеж

Не са много престъпленията, чийто ръст не само не притеснява полицията, но тя с гордост го съобщава. В последните осем години МВР отчита постоянен ръст на случаите, свързани с наркотици.

„България няма капацитет да изготви сама собствена политика по отношение на наркотичните вещества и да оцени краткосрочните и дългосрочните ефекти от една или друга мярка.“
Филип Гунев, криминолог, бивш зам.-министър на правосъдието

„Когато има повече задържани с наркотици, това е добре за полицията. На националните съвещания повече задържани означава по-голяма активност“, коментира бившият зам. вътрешен министър Филип Гунев, който е специализирал в областта на криминологията.

По обективни причини регистрираните случаи на престъпления, свързани с наркотични вещества, в голямата част се водят разкрити. За миналата година 72.2% от тези престъпления са отчетени от МВР като с установен извършител. За сравнение – при взломните кражби разкриваемостта е 13.8%.

Годишният бюлетин полицейска статистика слага в обща графа държането, разпространението и производството на наркотици. Дали са заловени повече дилъри, производители или потребители – данните не дават отговор. Такъв може да се намери отчасти в съдебната практика.

Миналия декември три организации, които се борят за промяна в политиката по отношение на марихуана легализацията (Движение Промена, Liberty420 и Българско либертарианско общество), представиха изводите от анализа на 16 000 решения по дела за наркотици, постановени от българските съдилища за периода от 2009 до 2016 година.

От него разбираме, че 72% от делата за наркотици, които българските съдилища са разглеждали, са за канабис. От всички 16 000 дела за дрога 81.57% са или за маловажни случаи (37%), просто държане на веществото (39,18%), или са били прекратени, защото извършителят е малолетен (5%). Това означава, че от петима предадени на съд, само един е наркодилър или производител, а останалите четирима са потребители на марихуана (редактирано на 3 август в 16:49).

Извън статистиката остават случаите, приключили с подкуп. По данни на Евробарометър 25% от българските граждани се оплакват, че им е бил искан подкуп. Представете си какъв би бил този дял, ако изследването беше направено сред категория от обществото, която е подложена на силен корупционен натиск, каквито са потребителите на марихуана.

Тази реалност кара адвокат Калин Ангелов, който от години се е специализирал в представителство по такива дела, да определи наказателната политика на държавата като много удобна за провеждащите я държавни органи.

Според него, „от една страна, тя позволява бързо и сравнително безпроблемно демонстриране на „борба с наркотиците“, когато се наложи“, а „от друга, позволява захранване на корупцията; от най-ниската – уличната, през по-високата – сред органите на наказателното производство и затвора, до най-високата – създаваща покрив за производството, вноса, износа и разпространението на канабис у нас и околните държави“.
Колко е голям пазарът и кой го държи

Инфографика

Увеличаване

„Една контролирана легализация ще намали разходите на държавата за преследване на този тип престъпления и ще отнеме голям източник на доходи от организираната престъпност.“
Тихомир Безлов, Център за изледване на демокрацията

Тихомир Безлов, който е автор на множество изследвания, свързани с пазара на наркотични вещества, цитира предварителни оценки на института, в който работи – Центърът за изследване на демокрацията, според които пазарът на канабис в България е между 150 и 270 млн. лв. на година. Тези данни не са изстрел в тавана а базирани на социологически проучвания за потребителите и информация за цените на дребно.

„За сравнение – пазарът на нелегални цигари и тютюн е между 175 – 195 млн. лв. за 2017 г. пак по оценки на Центъра. Правя това сравнение не само да покажа, че, изглежда, пазарът на канабис е по-голям в страната, но и за да се види, че оценката е много по-неточна. Това, което със сигурност може да се каже, е, че пазарът на канабис е най-големият пазар на нелегални психоактивни вещества в страната – поне 4-5 пъти по-голям от този на синтетичните наркотици.“

Пазарът в България се развива с известно закъснение в сравнение с останалите страни в Източна Европа коментира Безлов: „Ако погледнем най-ранните проучвания през 2002-2003 г., около 1-1,5% някога през живота си са употребили канабис, през 2005 г. вече е 3-4%, през 2008 г. сега са около 8.3%. Данните за редовна или инцидентна употреба показват същия бърз растеж.

Според него при една консервативно реалистична оценка може да се предположи, че средно около 110 хил. са редовно употребяващи марихуана и около 100 хил. – инцидентно. „Ако приемем, че половината от употребяващите се снабдяват от криминални мрежи, а един дилър обслужва 25 – 30 клиенти, то можем да направим, с много уговорки извода, че има около 4000 – 6000 дилъри на канабис в страната, работещи за криминални мрежи. Или конкретен пример на ниво софийски квартал, ако приемем, че в „Младост“ имаме около 105 хил. жители и имаме около 5% употребяващи канабис, то броят на дилърите на улично ниво там трябва да се движи между 160 и 200 лица.“

„Безспорно част от пазара е под контрола на организираната престъпност“, коментира Безлов и прави аналогия с пазара от началото на века, когато хероинът е бил структуроопределящият наркотик. „Тогава страната и дори кварталите в София бяха разделени на територии на различните криминални мрежи. Сега основният източник на приходи за криминалните мрежи, които участват в пазара на наркотици, е канабисът. Масовият тип криминална структура, разпространяваща наркотици, прави оборота си предимно от трева и синтетични наркотици.“

По данни на ЦИД от 2008 до 2016 г. има 22% ръст на заловените дилъри на марихуана, който се дължи на ръста на потреблението: „Основният проблем, с който трябва да се справя МВР в случая, е да се преследват действително криминални лица и мрежи, а не потребителите. В по-големите градове това е устойчива политика, но го има и изкушението „да се направи статистика“, като се задържат и потребители“, казва още той
Организираната престъпност не е единственият източник според Безлов: „Определен процент от пазара на канабис е свързан с приятелска търговия, собствено отглеждане и индивидуални криминални участници“, но и производството за собствена консумация. От засаждане на открито се преминава към закрити помещения, което създаде нова ниша – на лампи, системи за торене и друго оборудване.

Представител на фирма, предлагаща такова оборудване, коментира, че след първоначалния бум преди 7-8 години пазарът се е свил, защото от него са изчезнали (след намеса на полицията) по-малките играчи, а големите производители нямат интерес да купуват оборудването легално.

Тихомир Безлов дава конкретен пример: „Наблюдава се дори една тенденция да възникват в страната големи нелегални оранжерии, които работят за износ. Например в Пазарджик криминалните им мрежи успяват да отглеждат тонове канабис, който се изнася за Турция. В няколко големи града има тенденция „апартаментните предприемачи“ да изнасят продукция за Западна Европа.“

Забравената превенция

Освен че е неефективна и на практика помага на организираната престъпност, войната срещу наркотиците има и друг вреден ефект, който влиза в противоречие с философията ѝ.

„Здравето на хората, употребяващи наркотици, остава на заден план за сметка на преследването и наказанието. Средствата, отделяни за превенция, терапия и намаляване на вредите от употребата на наркотици, са критично ниски и не покриват дори минималните нужди на хората, които са развили зависимост и имат нужда от здравна грижа“, коментира Юлия Георгиева, която има дългогодишен опит в областта на превенцията на зависимостите и управление на вредите и ръководи Център за хуманни политики.

Най-яркият пример за провалената политика е подкрепен от статистическите данни, които показват, че употребата на наркотици се увеличава, а данните, че 30% българските младежи под 15 години са употребили поне веднъж някакво незаконно наркотично вещество, изглеждат плашещо.
Според Юлия Георгиева има още един страшен проблем, който актуалната политика спрямо марихуаната, а именно, че осигурява пазар на алтернативни и по-малко опасни от законова гледна точка вещества (дизайнерски наркотици), които са неуловими и често легални, но многократно по-вредни за психичното здраве на индивида и за общественото здраве.

Такъв е случаят с най-масовите дизайнерски дроги – синтетичните канабиноиди, които са най-популярни като чай за пушене. Ефектите от тях почти не са изследвани, но десетки смъртни случаи в Европа се обясняват с употребата им.

И още един парадокс – според българското законодателство шофирането седмица след консумацията на канабис е престъпление, тъй като следите от марихуаната остават в организма дни след като ефектите са отминали. Шофирането 1 минута след употребата на синтетичните канабиноиди не е, защото не може да бъде засечено от дрегерите, които полицията използва.

Възможна ли е промяна на политиката

Има два възможни пътя към по-мек поход към потреблението на канабис.

Един ият е легализация (по примера на САЩ), когато държавата регулира процеса по продажба на марихуана и декриминализация (де юре или де факто в някои държави от ЕС), когато полицията на практика не преследва потребителите.

Национално изследване на „Алфа рисърч“ от тази пролет показва, че едва 3.4% от населението подкрепя напълно легализацията на марихуаната, 30.6% подкрепя легализацията за медицински цели, а 53.6% са твърдо против.
„Решението дали да се легализира нещо вредно е политическо. Aлкохолът и хазартът са легални, защото е взето политическо решение за това“, коментира Филип Гунев. Според него такова решение може да се вземе след задълбочена оценка на дългосрочните и краткосрочните ефекти от подобно действие, но е силно скептичен, че това може да се случи в България.

„Действащата политика е пълен провал по собствените си цели – наркотиците у нас са все по-разпространени и достъпни.“
Калин Ангелов, адвокат

„В момента политиците предпочитат да гледат в обратната посока или да се правят, че проблема го няма“, е мнението на Тихомир Безлов. Според него политическата класа знае, че ако някоя партия сложи на масата идеята за легализация, другите ще ѝ скочат, за да се потърси симпатията на „консервативния български избирател“.

„И тук е иронията“, казва Безлов и продължава: „Нали всички се бият за младите? Младите, 18 – 35 години, естествено търсят удоволствието, търсят тревата. Възможно е някой от по-сръчните политици да успее да се възползва от канабиса, за да направи млад електорат и приходи“, прогнозира той.

Според него контролирана легализация ще намали разходите на държавата за преследване на този тип престъпления, съответно ще освободи ресурси и ще намали риска обикновеният потребител да стане жертва, ще отнеме голям източник на доходи на организираната престъпност, респективно ще донесе приход в бюджета: „Не трябва да забравяме, че туризмът е мултипликатор и не случайно холандците го правят, а сега и чехите.“

Дали държавата ще има капацитета да контролира рисковете, вървящи с легализацията. Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (EMCDDA) обобщава три основни проблема при потреблението на канабис – системната употреба, която се свързва с развиването на психическа зависимост, употребата от непълнолетни и шофирането под въздействието на марихуана.

Според Тихомир Безлов към тези проблеми може да се добави и друга група – недопускане организираната престъпност до този легален пазар: „Проблемът е, че капацитетът на българските институции (нивата на корупция са част от оценката на капацитета) е 3-4 пъти по-нисък от този например на Холандия и Швейцария. Въпросът е дори при този капацитет не е ли по-ефективна стратегия да се легализира, отколкото да се преследва канабисът.“

Експертът обаче е на мнение, че опитът с ограничаването на нелегалните тютюневи изделия и каналжийските мрежи е показал, че въпреки ниския капацитет на институциите си страната може да се справя с подобни криминални рискове.

И ако легализацията на марихуана изглеждадалече, то другото възможно решение е България да се доближи към практиките на държави от ЕС, като де факто декриминализира потреблението.

„Ако се пристъпи към декриминализацията, т.е. простото извеждане на част от съставите, свързани с държане и разпространение на коноп от Наказателния кодекс – биха се освободили много човекочасове на полиция, прокуратура и съд. Те могат да бъдат насочени към нещо по-смислено, като например преследването на наистина големите в производството и разпространението на наркотични вещества, борба с новите наркотични вещества и т.н. Ще премахне стигматизацията на много млади хора и ще спести много ядове и нерви на тях и на родителите им. Ще намали значително корупционния натиск в системата“, коментира адвокат Калин Ангелов, позовавайки се на опита, натрупан по стотици дела за наркотици, по които е бил ангажиран.

Той е на мнение, че декриминализацията може да стане и без законодателна промяна: „При добро желание може да се постигне и с едно окръжно от прокуратурата и МВР. Неудобството е, че държането и разпространението остават в „зоната на здрача“, което е предпоставка за произвол. Въпросът с медицинската употреба ще остане неясен и нерешен.“

Пътищата пред България са два – единият е да остане в 1961 г. , като продължи с удобната за полицията и организираната престъпност политика, като запази комфорта на политиците, или да се опита да направи крачка напред. Уви, вероятността това да се случи е нищожна.

Кедит: http://capital.bg

ноември 30, 2018ноември 30, 2018

Свобода за конопа! Бизнесът с индустриален коноп е един от най-бързо развиващите се в света.

Заради сгрешена държавна регулация, България пропилява исторически шанс да развие този сектор от земеделието

Векове наред конопените въжета на ветроходните кораби са държали здраво платната, кръстосващи океаните. Първият автомобил на Хенри Форд е бил проектиран да се задвижва на конопено гориво, а за направата му също е използван коноп. Първата чернова на Декларацията за независимост на САЩ е на конопена хартия, също както и редица други велики литературни шедьоври. Конопът винаги е бил неразделна част от напредъка на човечеството. До септември 1937 г., когато започват забраните.

В тази история не става дума за марихуаната, която се пуши за удоволствие. Нейната история се преплита с тази на индустриалния коноп (и е причина за ограничаването му), но аргументите за легализирането й са различни. За това може да се спори много, докато срещу другия вид канабис – този без психоактивни свойства, няма смислени доводи.

В последните няколко години индустриалният коноп започва да възвръща стария си блясък. Той намира различно приложение в десетина сектори на икономиката. Развива се нова иновативна индустрия, която все още не е свръх напреднала и шансове за завоюване на пазарни позиции има за всички, които се ориентират навреме.
България обаче остава една от най-назадничавите европейски държави по отношение на конопа. За тази година дадените разрешения за отглеждането му от Министерството на земеделието и храните са едва 9 на брой, а засетите площи – едва 957 декара. За сравнение, площите, засети с артишок 2015 г., са 4400 декара. Една трета от производителите, с които „Капитал“ се свърза поименно, обясниха, че ще садят конопа експериментално. Не че няма интерес. По думите на голям търговец на семена за посев „интересът става по-сериозен, и то от страна на големи български фермери с по над 100 хил. декара земя“, като такива разговори е имало с поне 6-7 компании. Конопът по полето обаче остава все така бутикова култура.

Основната причина за отсъствието му и липсата на големи играчи е абсурдно разписаното законодателство. То не дава възможност на производителите да използват пълния потенциал на културата, което ги прави не конкурентоспособни спрямо чуждите, поставя ги в редица абсурдни ситуации и срещи с органите на властта, пропадат инвестиции в производства и инвеститорите предпочитат да работят извън България. Накратко – законът в България третира стъблото и семената на конопа като техническа култура, а листата и цвета като марихуана.

Новото злато

Индустриалният коноп несправедливо беше приравнен в обществените представи с марихуаната за пушене. При нея психоактивният ефект се дължи на тетрахидроканабинола – THC. Психотропното вещество в цветовете и листата на този вид растение е от 5 до 20%. При индустриалния коноп въпросното вещество THC е под 0.2% и ефектът на напушване на практика е невъзможен. При него обаче има високо съдържанието на канабидиол – CBD. Непсихотропното CBD, подобно на THC, също се намира в цветната и листната маса. Именно CBD е основното, с което конопът напоследък привлича производителите.

Това е новото злато, търсено в хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. Медицината изследва дали той може да подпомага терапиите при лечение на рак, епилепсия, диабет, множествена склероза, кожни проблеми и т.н. (виж графиката). Цената му е много висока, което се дължи на това, че индустрията все още прохожда. Десет грама олио със CDB на австрийската компания Medihemp може да бъде намерено на цена 95.5 евро. Основният въпрос, който се обсъжда на последната европейска конференция на производителите на коноп, е може ли производството да отговори на нарастващото търсене и ще станат ли площите 100 хил. хектара през 2025 – 2030 г. През 2016 г. те са 33 хил. хектара. Засиленият интерес личи и от сериозния ръст на произведения CBD още през 2013 г. – 240 тона при 7.5 тона през 2010 г., т.е. ръст от 3000%, пише в последния доклад на Европейската асоциация на индустриалния коноп. Американският Hemp Business Journal пък пресметна, че продажбите на CBD ще нараснат до 2.1 мрлд. долара до 2020 г.

„Ако преизчислим потенциалния доход на декар от добива на CBD на базата на цената на дребно на продукти със CBD, се получава умопомрачителна сума. Това показва, че има голям потенциал в тази посока, независимо че цената ще падне при по-голямо производство. Няма да се изненадам, ако се окаже, че конопът за CBD може да компенсира загубения тютюнев бизнес на земеделците“, коментира Филип Харманджиев, един от деветимата с разрешително да сеят коноп през тази година, който ще експериментира с 10 декара. „Няма много области, в които България да е в позиция на изравнен старт с по-развитите икономики. В областта на отглеждането на индустриален коноп дори имаме шанса да сме едни гърди напред спрямо Западна Европа. Всички страни от бившия комунистически блок тук имат предимство, докато в блока са трупали опит в отглеждането на индустриален коноп, на Запад той е бил забранен“, добавя още той.

Потенциалът на конопа във всичките му аспекти си личи и от многото иновативни бизнеси появили се в Европа. В Италия Equilibrium произвежда тухли от индустриален коноп. През 2012 г. датската HempFlax, инвестира 5 млн. eвро в Румъния във фабрика за преработка на коноп. В Македония американската компания NYSK отвори първата си мощност за преработка на канабис и планира инвестиция от 35 млн. долара през следващите пет години. Козметиката от коноп на чешката Cannaderm става все по-популярна. В Словения се създаде специален кооператив Konopko, който да обедини усилията на производители, преработватели и технолози. В сферата на фармацията GM Pharmaceuticals вече е в крайния етап на клиничните проучвания на продукта си Epidiolex, на основата на канабидиола, предназначен за лечение на епилепсия. Вече на пазара е и друг неин продукт на основата на канабидиола – Sativex, облекчаващо спастичността на мускулите, причинена от множествена склероза. Списъкът не свършва до тук.

Държавата на задръстените

България по думите на редица представители на бранша обаче е единствената държава в ЕС, в която листата и цветовете на конопа, където е CBD, остават дамгосани. Това беше разписано в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП) през пролетта на миналата година. Преди промените земеделците можеха да сеят коноп, но не беше много ясно дефинирано при какви условия той може да се преработва.

След първоначалния рестриктивен текст, предложен от Министерския съвет, в парламента нещата се обръщат, партии и редица депутати са готови да внесат либералните поправки, а бизнесът остава с усещането, че скоро ще стане конкурентен на европейския. На последното заседание на водещата здравна комисия обаче са прочетени две писма. Едното на Иван Кумчов, експерт от Агенция „Митници“, а другото от Общински съвет по наркотичните вещества – Благоевград, с председател Теменужка Любенова. В първото писмо се казва: „Оказва се сериозен натиск за прокарване на регламент за отглеждане на големи площи канабис и впоследствие производство на продукти от марихуана.“ Във второто се изказва притеснението, че ще се узакони „безпроблемното засаждане на растението коноп за индустриални цели, от което се произвежда марихуана и хашиш. За нас категорично това са лобистки интереси с цел да бъде облекчен достъпът на дрогата до младото поколение“. И двете твърдения са невежи и нямат нищо общо с истината. След прочитането на писмата обаче настъпва рязък обрат. Становището на БАН, че „всички опасения и аргументи против култивирането и преработката на индустриалния коноп са несъстоятелни и дори неверни“, т.е. че той не става за пушене, не е взето под внимание.

Финално законът позволява отглеждането на растения от рода на конопа (канабис) само за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев. Оглеждането на растението се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието и храните. Законът криминализира листата и цветната маса, в която се съдържа CBD. „Отделянето на връхната част, листата, тяхното притежание и търговия попада в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“, обясняват от министерството на земеделието. Накратко, може да отглеждаш коноп, но само ако му откъснеш листата, и ставаш престъпник.

Това означава, че производителите имат няколко възможности. Да оберат реколтата и да я изнесат от страната като цяло растение за преработка в чужбина. Въпросните продукти със CBD могат да се внасят в страната и да се продават свободно в търговската мрежа, но не и да се добиват тук. Или мостът между отглеждането на коноп и продажбата на продуктите от него в страната е скъсан. Другият вариант е със специалните земеделски машини да се съберат само семената на растението, като листата и цветовете трябва да останат по полето, защото в момента, в който се приберат на склад от земеделския производител, отделени от останалата част на растението, може да дойде полицията и да влезеш в проблеми. И тя, както ще видите по-долу, наистина идва.

В момента се обсъжда нова наредба за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0.2% THC. Тя обаче създава още въпросителни и технически пречки за производителите.

Когато цъфне „марихуаната“

„Напредничавото“ законодателство вкарва производителите в редица ситуации. Александър Червенков е един от пионерите в България в отглеждането на индустриален коноп и председател на Българската асоциация за индустриален коноп. През 2014 г. той е един от двамата с разрешително да сеят културата, като желанието му е семейната фирма „Агролоджик“ да разнообрази отглеждането на картофи в Поповяне, Самоковско. Засетите декари през 2014 г. са 45. Александър, чрез научноизследователската компания „Побелч-Гле“, на която е основател заедно с Ервин Иванов, занимаващ се с научни изследвания над здравословните ефекти на веществата в индустриалния коноп, решава да изпрати определено количество за тестове в университет в Атина. Пратката е подготвена за натоварване на самолет на голяма куриерска компания. На летище София обаче започват проблемите, тъй като не било извадено разрешително за износа за трета страна на специфичната пратка, въпреки че Гърция е част от ЕС. След операцията на аерогарата на Агенция „Митници“ следва нова – този път в стопанството в Поповяне, където митниците се появяват заедно с ГДБОП. Складираните растения са прибрани с цел да се установи дали продукцията е от индустриален коноп. Въпреки че лабораторните тестове доказват легалността й, суровината е задържана от Агенция „Митници“.

Случаят не е единичен, като и други производители са били посещавани от службите след сигнали, че имат полета с коноп. На следващата година „Агролоджик“ засява 500 дка. Реколтата е прибрана с разработения от „Побелч-Гле“ конопен компайн, който вече се радва на широк интерес сред конопените земеделци в Европа и САЩ. Прибраните растения са складирани цели, тъй като преработката им е законово възпрепятствана в България. Те все още стоят на склад. Александър пропуска 2016 г., дори връща разрешителното си. До момента в конопените полета в Поповяне и в машини са инвестирани над 1.2 млн. лв., казва Червенков, а потенциалните загуби за компанията са около 1 млн. лв., без в това да влизат пропуснатите ползи от залежаващите на склад конопени растения.

През 2017 г. след промените в закона издадените разрешителни са по-малко от предходните години. Александър отново се връща на полето с конопа, но само с 33 декара. Под 100 декара са и повечето насаждения за тази година. Единственото по-голямо изключение ще се случи в Ловешко, където двама фермери ще отглеждат около 800 декара, като целта е продажбата на семената, казват запознати с проекта.

Страна без добавена стойност

В небитието пропадат и проектите за преработка. Това беше съдбата на първия проект на „Побелч-Гле“. Компанията имаше намерението да създаде предприятие за производство на тухли от коноп, като инвеститор в нея с 40% участие стана голямата строителна фирма „Главболгарстрой“. След лошия развой на събитията в парламента ГБС реши да се откаже от проекта и в края на януари 2017 г. Делът й е изкупен от Стоян Стоянов.

Сега заедно с чуждестранен инвеститор компанията планира да изгради цех за канабидиол, т.е. за CBD, като от две години има лиценз за научни изследвания издаден от Министерство на здравеопазването. Той трябва да е готов към края на годината, като продукцията от тази година ще бъде изнесена там, за да бъде преработена. CBD под формата на хранителна добавка ще бъде предназначено за американския и европейския пазар.

Настоящата липса на преработка в страната затруднява и други по веригата, които трябва да разчитат основно на внос при спънато производство. Един от известните продукти на компанията „Смарт органик“ са барчета със семена Roobar. В едно от тях Hemp&Chia има конопен протеин, като компанията продава отделно и само конопени семена. Конопеното семе и конопеният протеин, с който работи компанията, са внос. Причината е ясна – производството в страната е крайно ограничено. Протеинът идва от Румъния, а семето от Китай. В Румъния има производител на конопен протеин Canah, който работи с местна румънска суровина и с конопено семе от Китай. По думите на Яни Драгов, собственик на „Смарт органик“, все още европейските производители не са конкурентоспособни на китайските. За да извършва внос на конопени семена се изисква специален лиценз от министерството на земеделието за вносител, като такова не се изисква за другите семена, като за него се изисква свидетелство за съдимост и т.н.

Какво ни остава

Без листата и цветовете в България остава възможността да се гледа коноп заради некриминализираните части на растението като стъбла и семена. При употребата на конопа за хартия и текстил нещата са малко по-сложни, тъй като са необходими големи обеми. „Ползваме по 1500 тона суровина на ден, това са 100 тира“ , казва Красимир Дачев от „Свилоза“, като добавя че това е сезонен ресурс, като реализацията му с цел производство на хартия може да е възможна, но в други климатични пояси. При текстила трудно могат да се намерят очевидци на производството в България, което се е развивало преди десетилетия. На времето пазарджишката „Технотекс“ произвежда чували от коноп. Машините обаче отдавна са продадени. Сега компанията използва юта за продуктите си, която пристига от Бангладеш.

При семената има потенциал, като в европейски мащаб добивът расте с 92% през 2013 г. спрямо 2010 г. Семената са и целта на насажденията край Ловеч по думите на запознати с проекта. „Побелч-Гле“ пък спечели проект по Програмата за развитие на селските райони за цех за преработка на конопено семе с капацитет 500 тона. От семето ще се прави олио при студено пресоване – едно от малкото законово уредени преработки у нас. Ще се пресоват и шипки, като компанията мисли да прави и комбинирани продукти, а крайните блендове от масла ще се правят от италианска компания. Друг продукт на цеха ще е конопеният протеин, който ще се прави от кюспето, като той ще бъде със протеиново съдържание или 50, или 80%. Проектът е за над 3 млн. лв., 40% от тях са по програмата, като компанията търси партньор в това начинание.

Павел Езекиев, съосновател и управляващ партньор в рисковия инвестиционен фонд NEVEQ, вижда възможности пред страната в производството на хардуера, съпътстващ развиващата се, паралелно с индустриалния коноп индустрия на марихуаната за медицински и рекриейшън цели. В края на миналата година българският му фонд Neo Ventures инвестира в израелската компания Cannabi-Tech. Тя се занимава с разработването на две устройства, които, образно казано, сканират марихуаната за количеството THC и CBD в нея, като дават информация на клиента как особеностите на конкретното растение ще се отразят на здравето му и в кой аспект ще му бъдат полезни. Точно в сферата на технологиите в медицината, като сензори и устройства, и в технологичната обработка на данни вижда потенциала на страната, като поне това не е забранено от българското законодателство. Едното устройство на Cannabi-Tech е за фирмите – от земеделци, през фармацевтични компании и болници. Другото е за крайния потребител – който отглежда трева вкъщи. Цената на по-голямото е над 1000 долара, а на по-малкото 300 – 400 долара. Целите на компанията до края на 2020 г. е да е пласирала 30 хил. устройства от тези за големите клиенти и 120 хил. от малките, като продажбите трябва да започнат през първата половина на 2018 г. Целеви пазари са Канада, където всичко ще бъде позволено от средата на 2018 г., Израел и около десетина европейски държави.

Показателното в този случай е, че цялата инвестиция е насочена извън България – към израелска фирма и пазари в други страни. В България очевидно има хора с желание да се занимават с това, има пари, които могат да се вложат в развитието на конопена индустрия, има огромно търсене в света и очакване за много сериозен ръст. Единственото, което липсва тук, е модерна регулация – държава, която да си свърши работата, така че всички да спечелят.

Или докато в световен мащаб забраните падат една по една дори по отношение на марихуаната за пушене, България се държи като напушена дори по отношение на индустриалния коноп.

КРЕДИТ: http://www.capital.bg