ДУМА
Първата дума с която започваме е Гръсти. Не е нова, но е важна.
Cannabis Sativa L. - Коноп Наименованието коноп иде от латинската дума cannabis, която според Иречек славяните са заимствували от връв коноп. Още по-близо до този корен е думата канап, т. е. връв от коноп. Танфилиев е на мнение, че това растение е наречено cannabis от гърците които са заимствували от траките. На места у нас се употребява старинната дума конопъл и събирателно - конопие, както е поговорката "Гугуци попе, посей конопе".
Това наименование се приближава към старобългарското конопля, както е и на руски, и на словашки коnopa. На полски и старохърватски е konop, както и на български, но в старохърватски съществува и konoplie. Наред с тези названия у нас има и други. Твърде употребявано е например гъсти (градовете Горна Оряховица, Търново, Кула, Ловеч), така е и в поговорките: Болят Неда пръстим да не мъне гръсти. Пиян гръста, станал като гръста. "Попе, ей, попе, колко ти са снопе - две кила гръсти, две моми тлъсти" - така се подсмиват на тези, които не орат и не сеят. В градовете Брезник и Трън, в Кюстендилско и Софийско казват гръсници. В Кюстендилско употребяват думата гръсница. Има го и в пословицатата: От 100 гръсници по едно зърно.
Нивата, засята с коноп, се нарича на места гръстелник, а по-често конопище. В Кюстендилско се употребява и думата матренка, а в гр. Босилеград, ФНРЮ - чернойка. Произходът на думата гръсти (гърсти) се обяснява със старото българоско гръстъ, което значи шепа, т.е. наименованието е свързано с начинана събирането или скубането. В гр. Велес, ФНРЮ, на шепата също казват гръст, например "еден гръст ораси". Аналогично на това име ние имаме ръкойка при жътва на житни растения.
Обработеното влакно се нарича повесмо. Например в Кюстендилско има пословица: Ово повесмо дълговсмо. Отлеждането на конопа започва по-късно от лена. Край Черноморското крайбрежие и на много места в Южна България конопът е у дома си, тъй като според някои автори се намира в диво състояние. Веленовски пише: "Отглеждането на конопа се отнася към най-старите времена и той е от източен произход. Още Херодот разправя, че тракийците са тъкали дрехите си от коноп. Забележително е, че конопът често се среща в диво състояние. Аз съм го виждал често на съвършенно дви, необработени места край Дунава. Маршал фон Биберщайн смята Таврия за отечество на конопа, а Херодот казва, че той е разпространен в диво състояние в Скития. Поради това аз смятам, че отечеството на конопа са страните край Черно Море и може би по-нататък в Мала Азия* Adamovic споделя възгледа на Веленовска за произхода на конопа и добавя, че го е наблюдавал в диво състояние навсякъде край р. Дунав, ав Сърбия и край р. Морава. В тези находища той е намирал често и диворастящ коноп, макар че в целия този край той се отглежд. Наред с това обаче той споменава, че конопът се среща в тези земи и в подивало състояние. Серебрякова и Сизов не вземат под внимание мненията на Веленовски и Adamovic, а основавайки се на последната забележка на Adamovic, отбелязват, че в България конопът се среща само в подивяло състояние. Стоянов и Стефанов отбелязват за конопа: " Култивира се из цяла България и понякога подивява". Екземплярите, които ние сме виждали в околностите на с. Садово, Пловдивско, говорят за съвсем различна форма на дивия коноп в сравнение с културния. Вавилов отделя дивия коноп в особена разновидност var. spontanea Vav., а Янищевски - дори в особен вид - C. ruderale Janich. Серебрякова го отделя като подвид - subsp. Spontanea Serebr.
Вавилов намира, че дивия коноп се отличава от културния по присъствието на един подковообразен валяк в основата на семетом който липсва при културната форма. той намира дивия коноп в югоизточната част на Стара Русияв голямо количество по слоговете, из градините и в ниските торни места. Според него това не е подивяла, а дива форма - var, spontanea Vav" - която от своя страна се разпаднала на много форми. От плевелно растение тя е минала в културно.
Отечеството на конопа според Вулъф е Югозападна Азия, където е започнало отглеждането му преди 3000 години. Първоначално са го отглеждали заради семената като маслодайно растение. По-късно от съцветието на конопа са започнали да извличат смола, която използвали като опиум под името хашип. Много по-късно са започнали да отделят влакното от стъблата и да го употребяват за тъкани.
Конопът е бил известен твърде отдавна на китайцките, но те са го употребявали само като наркотично средство. Няма точни сведения дали са го използвували като влакнодайно растение. И у нас някой пушачи примесват към тютюна конопени листа и го пушат с лула. С миризмата на конопените листа предпазват зелето от зелева пеперуда, като около мястото, дето се сее зеле, посяват коноп. Според Херодот Конопът се е отглеждал от скитите и траките. От скитите той е минал у нас славяните и се е разпространил по цялата територия на Русия а от траките - към гърците и по-нататък е проникнал в Италия и Сицилия.
Според Комаров скитите са пренесли конопа от Централна Азия в степите на свер от Черно Море през време на преселването им, станало 1500 г. пр. н. е., малко преди Троянската война. От римските писатели за конопа пръв Лукулус, а след него Колумела и Врон в I в. пр. н. е.
През 484 г. пр. н. е. Херодот е виждал да го отглеждат по бреговете на Черно Море. ПО това време според него конопът не се е отглеждал и не е бил известен нито в Гърция, нито в Римската империя. Скитите, които са живеели по сверното крайбрежие на черно Море, са отглеждали конопа през V в. пр. н. е.
Херородт казва: " В Скития расте коноп, растение съвсем сходно с лена, само по-грубо и по-едро; той се намира в диво състояние, а тъй също се и обработва. Тракийците приготвят от него дрехи, които са съвършенно подобни на направените от лен. В същност на неопитния е твърде мъчно да различи дали една дреха е приготвена от лен или от коноп и навярно всеки, който не е видял никога коноп, ще смята конопената дреха за ленена." . Според Херодот при погребение на умрелите скитите са хвърляли върху силно нажежените камъни конопени семена и дашали дима, което ги е опивало и те са изпадали във весело настроение.
П.П. в процес на писане...
П.П.2 Снимките на книгата са мой, както книгата съм я купил за баналната сума от 5 лева от улични продавачи на книги втора употреба.