Днес, разсъждавайки върху въпроса за 4:20 установих, че ние сме като на нова година всеки ден в очакване на заветния час. Затова всеки от нас започва да се подготвя за часа отрано, за да можем всички успешно да преминем заветния час и да продължим смело напред към следващия ден, хах
И по този повод един леко новогодишен разказ
"Искам и аз"
Те седяха на пейката в парка. Двама влюбени. Слепи за света наоколо, те се вслушваха един в друг. Около тях беше зима. В студения ден малко хора се мяркаха ноколо, повечето с кучета. И изведнъж се почвиха те- само лай и косми и малко смрад. Водеше ги човек в костюм на Дядо Мраз. Кучетата бяха много, и те не можеха да разберат колко са. Така бяха сплетени едно в друго. Имаше всякакави: малки, големи, рижи, шарени. Разправяха се помежду си за нещо. Лаеха и се хапеха едно-друго. Не изглеждаха много дружелюбни. И нямаше друг начин. Те бяха върколаци, родени в горите на...Родопите. Човекът с костюм на Дядо Мраз ги беше намерил при една от обиколките си из планината. Събираше гъби и ги продаваше на Женския пазар. Понякога имаше оплаквания от негови клиенти, че им било лошо или са виждали странни неща, но той не се притесняваше. „Странното“ беше ежедневие за него. Затова и беше облечен така, за да отбележи култа си към червено белите мразоразмразителки. Водеше на каишка своето второ Аз- той, но обърнат наопаки- Зарм О‘Дяд. Ако Дядо Мраз беше просто безобиден луд, тп Зарм О‘Дяд беше стихия. Той беше облечен в сиво и постоянно пушеше. Зарм беше нещо като нещастно стечение на обстоятелствата. Нещо като Трансформър, но съставен от върколаци. Създателката понякога има странни хрумвания. Този сив човечец бе изтъкан от злобата на върколаците. Дядо Мраз и Зарм О‘Дяд вървяха винаги заедно, но Зарм беше невидим за хората. Те виждаха само върколаците и ги мислеха за кучета.
Влюбените за миг прекратиха заниманията си и се загледаха в Дядо Мраз. И той като тях беше екзотичен екземпляр в зимния студ. Шарена точка върху снега. Осмелиха се да го заговорят.
• Хей, Дядо?
Той не се обърна. От гласовете в главата си чуваше много трудно, когато някой друг му говори.
• Дядо Мраз?
Той чу познато име и се обърна. Погледна тях, после сведе поглед към дрехите си и разбра, че става дума за него.
• Накъде си тръгнал, Дядо –Попитаха Йон и Ана (двамата влюбени)
• Към родопите за гъби
• Но сега е зима, учудиха се двамата
• Тук е зима, но там не е – уверено заяви Дядо Мраз.
Йон и Ана се спогледаха.
• Как така?
• В книгата така пише. В ...Родопите е чудна дъхава пролет. Току що е валял дъжд. Птиците пеят в боровата гора, а под дърветата никнат гъби. Всякакви. И най-вече от любимите ми мразопреобразувателки
• Тия пък какви са?
• Трябва да пробвате, за да разберете. Можете да ги ползвате да си стоплите ръцете или пък да създадете нова Вселена, всичко зависи от вас. Моето творение е това- той посочи върколаците. Зарм, моето второ Аз.
• Странно име си му дал, каза Йон
• Беше изблик на самоирония. Понеже хората все ми казват, че приличам на Дядо Мраз, аз го кръстих Зарм О‘Дяд. Той е малко шотландец по душа. Иначе е безсмъртен. Какво ли ще прави, горкият, аз като умра. Ще трябва да си търси друго измерение.
Намерих го веднъж, като търсих мразки. Тъкмо бях изял няколко и той се почви. Облачен в сиво и димящ. Пуши много, както разбрах по-късно. Стресна ме, в гората рядко има хора. Поздрави ме, но не изглеждаше особено добронамерен.
• Аз съм твоето второ Аз – казвам се Зарм О‘Дяд. Имам непряка роднинска връзка с Шотландския боец. Наследил съм от него безсмъртието.
• И откъде се появи тук? – попитах го
• Ти ме създаде- Аз съм всеки твой миг, в който си скучал и не си правил нищо смислено. Аз съм сивото ежедневие. Аз съм потокът от хора, слизащи от метрото всяка сутрин, на път за работа. Аз съм тълпата. Аз съм част от теб и ти си част от мен.
Зарм О‘Дяд беше по-скоро нисък жилав човек, облечен в сив костюм. Имаше изрядна прическа и носеше очила. Пушеше лула и това създаваше впечатление, че се движи сред облак дим. Изглеждаше сякаш този дим идва от всички фабрични комини, нищо чудно, че около него понякога не можеше да се диша. Имаше доста зъл и неприятен нрав. Харесваше факти и дребни детайли. Постоянно беше нервен и се притесняваше за нещо. Беше цяла радост за човечеството, че не го вижда. Оказа се че това е само моя заблуда. Един ден той ми разказа, че имам моменти, в които хората виждат наобратно. Т.е. виждат него в сивия му костюм да разхожда на каишка домашния си пор. Май искаше да намекне, че хората ме виждат като пор? Той ме успокои, че порът е по-скоро миризмата му, аз аз оставам изцяло невидим за хората. Дори ми намекна, че през по-голяма част от времето хората виждат него, а не мен. Но аз не мога да се съглася с подобно твърдение. Върколаците се разгневиха и взеха да се мятат и хапят.
• Хайде стига Зарм, това си е наш спор, нама защо да намесваме другите.
Нещото, което ни свързва е една невероятна жена. Казва се Шара Петрова, тя работи като машинописка във фабриката за роботи и умее да вижда невидимото. Тя ни изтракала на машината си един ден, докато скучаела. Било около Коледа и нямало много работа. Затова и аз съм Дядо Мраз, предполагам от носталгия по миналото. Шара живеела скучен живот. Цял ден във фабриката, после у дома и така ден след ден. По-интересните неща се случвали в главата ѝ и затова не обръщала много внимание на външния свят. Изпод пишещите машини във фабриката излизаха всякакви създания, но повечето прозаични като прахосмукачка-робот. Те били предназначени да извършват всякаква работа по строежа на вселените и измеренията. Копаеха черни дупки, кратери, изкривяваха време-пространството, произвеждаха отровни газове. Така да се каже, вършеха черната работа.
Та, било около Коледа и Шара решила да изпечата нещо от собствената си глава.
И създала нас.
Единият цветен, за хубавите дни, изпълнени с празнични и шарени видения. Другият сив, за скучните дни във фабриката. Тя пишеше книгата, според която, в момента в ...Родопите е пролет и аз не мога да ѝ противореча, защото тя твори нашата реалност, а и на мен това ми харесва.
Йон и Ана го гледаха леко озадачени.
• Хайде идвате ли? Шара ще ви се зарадва- каза Дядо Мраз
Когато им се усмихна, че той всъщност не е толкова стар. Двамата се спогледаха.
• Имаме ли нещо по-интересно за правене? Едва ли.
И той ги поведе...Към...Родопите
Очаквайте продължение
