.png)
Да малко се бях пренадъхал,когато открих информацията за мен по тази тема,не мога да повярвам как до сега не съм стигнал по рано до тази точка от живота ми,но явно свга му е дошло времето...както и да е прекадах доста време тук прочетох доста неща и личен експириънс за който искам много да благодаря на потребителите тук!!!!
Колкото повече чета тук толкова повече съм убеден че ще осъществя контакт с тях,НО ОСЪЗНАХ че в моемнта не съм в нужното душевно състояние...нз как да го кажа не искам да ме виждат такъв не искам първата ми среща с тях да е точно сега.Това междувременно ме стимулира още от сега да започна моята подготовка(интересно нали? Самото знание за съществуването на Гъбите дори само мисълта за среща с тях започва да ме променя към по-добро) След всичко прочетено искам да направя нещата както трябва и в подходящия момент а вече започнах да правя промени по храненето ми правя опити с медитация,никога не съм медитирал , и се заклевам че докъто четях във форума поредния ден от както го открих ,приключих 3тия масур и релих да пробвам просто така четох разни неща и знаех че няма да стане ,камоли от първия път,лежах със заторени очи и се опитвах да си средоча погледа между веждите и да го задържа известно време изобщо не можех,и се изнервях че нестава но продължавах.Много ме заболя главата постоянно имах мисли който идваха в съзнанието ми и исках да го махна и да се фокусирам върху товя да постигна някакъв резултат от това медитиране защото знам че би ме запалило А аз нещо запали ли ме знам че мога да стигна до края та дори отвъд..но това е една моя крайност в която няма да изпадам сега...
Та вече бяха минали 10тина минути не знам бях се върнал от поредна 12та нощна смяна и бех изпушил 4те масенца и си бях горе долу добре,но след 10тата минута много започнах са се изнервям дори въррешно да изпитвам гняв и да се обвинявам как по рано не съм поел по тоя път,няква смесица от рякива емоции ме връхлитаха и напрежението в главата ми се усили и яда нервите и всичко,и изведнъж Дори не знам как да го опиша то беше не знам...как да го кажа от нищото в голямата главоблъсканица ми се появи картинка образ,не знае кво става беше за кратко просто се появи и изчезна още преди да тръгна да го осмислям.Но го запомних Беше някаква ръка , просто от китката нагоре беше женска и имаше някакъв пръстен на безименния пръст и тази ръка от китката нагоре и най странното беше че тязи ръка ми показваше среден пръст...или по скроо не знам дали беше конкретно към мен насочена...нз как да го опиша продто видях една женска ръка с пръстен със показан среден пръст и я видях на черен фон и се завъртя частично как да го кажа,може би като в мягазина на стилажа като разгшеждаш нещо можеш да го завъртиш на 360 та така........
Тов беше моето първи досек до тези неща.Странно е за мен просто за 1 път положих малко усили и наистина нещо се случи.Това толкова ме обнадеждава за вбъдеще както всяко нещо ако се отдадеш до къде може да стигнеш...
Също де зачудих как и защо от вс възможни неща видях точно това? Дали би могло да е знак майната ти това не е за теб? Или може би майната ти че не си се свързал с нас по-рано? Не знам как и не мога да го разтълкувам за сега.
Също да споделя от както видях тояа вднага си отворих омите и пак емоциите ме налазиха най вече тези...почуствах нещо от сорта "видя ли. Колко си зле хулядите пъти в който си търсил решения за душата и съзнанието и отговорите на вс зависимости който иамш е бил пред теб хиляди пъти съм чел за медитации и неща и лекомислено съм подминавал.а сега усещам че това е моето и едновременно изпитвам дълбока агресия към себе си и всичките неща който трябваше да преживея за да стигна до тук...знам че няма кяк да се даде съвет за това но как бихте процедирали вие на мое място с тези емоции? Те са много силни именно защото усещам че имам мн потенцял в това и точно това ме кара взаймствено да се ядосвам как по рано не съм стигнал до тук,но ето че вече стигнах....
Също да кажа след тази случка.Бях толкова изморен не знам как да го кажа,това просто ме измрои,и то доста от тогава мина ден и нещо не съм медитирал от тогава и някак не мога да го обясня просто съм спокоен,че ще го направя пк,но искам да се подготвя да се предразположа защото вече знам че работи,та моя опит беше толкова неподготвен и спонтанен и въпреки това се случи нещо..как да го кажа отлагам го защото някак со не искам да "хабя" медитирането просто ей така искам да се потготвя до колкото е възможно в момента.Нямам никаква престава и техники просто прочетох това за съсредоточването на погледа между веждите и си следях дишането и това откалцирало епифизата и го направих ,после влязох в нета и видях толковя мн твхники и начини че се отказах бях и изнорен.Та за сега ще карам с този метод да видим как ще се развият нещата.На моменти в ежедневието се опитвам мислено да се телепортирам на места който се чувствам спокоен и ми е добре.Такива микромедитациики но нищо напрягащо като първия опит,но скоро ще опитам отново със сигурност
Извинявам се ако поста ми е непоследователен,просто нещата са толкова много и съм толкова развълнуван все още съм от емоцията...не знам как да го опиша за човек който никога не влизал в тая материя а тя е необятна че и повече...
#свободаЗаКокопа
)Ако не си струва риска, кой кит да взема, при положение че и аз ще ги ползвам за микродозиране и ми трябват ASAP защото положението вече е трудно, и не ми се иска да чакам месец +. Миналия месец се убих да търся семиланцеати по пасища на 1000 метра надморска, беше пълно само с галерини и подобни.
