Слънцеядство и Пранеядство (Постоянна Заситеност)

[firstcitizen]

Темата ще бъде обща за Слънцеядство и Пранеядство.

Слънцеядството е една древна традиция, която в последните години отново е актуална и в днешно време. Това е една огромна философска традиция и отговорност за разумност. Слънцеядството е етап на мисловно развитие, при което чрез изграждане на достатъчно разум и дисциплина, човешкото тяло може да замени източника на енергия с по-директен прием на тава от Слънцето. Най-разумният вриант за такава практика е това да стане по естествен начин, защото в случай, че е взето решение да се направи радикална промяна на хранителния режим към слънцеядство, това може да доведе до непредвидими последствия. ЗА постигане на разумен стил на слънцеядство е нужно да бъде изградено разумнож физическо, мисловно, емоционално, енергийно, душевно и духовно отношение към Слънцето.


Пранаядството е заместване на консумацията на храна с консумация на енергия. Опасностите при подобна практика е въможност това да се превърне в енергиен вампиризъм, заради неосъзнати мисли, чувства, думи и действия.
Пранеядството при разумна и осъзната форма се осъществява и чрез дишане, като тялото усвоява жизнената енергия от въздушния поток.

[firstcitizen]

При определени духовно извисяване, но не възвеличаване, човек може да достигне естествено състоя на постоянна заситеност, защото осъзнава, че нуждите на ума са често неразбрани липси на качества. Ако човек изгради добродетелно поведение колкото повече добродетели игражда толкова по-голям ще бъде мащаба на енергия, който достига и все по-малко внушения ще са му нужни. Колкото повече човек увеличава чистота в организъма си, толкова повече се увеличава честотата на трептене в тялото. Колкото повече се увеличава енергията генерирана и трептяща от тялото на човек, толкова повече точки в Космоса са в активен контакт с него и резонират на една честота. Така достигайки до по-висши трептения тялото му ще добива функции от по-високи измерения и проявите им ще бъдат в трето измерение. Казано по друг начин, съзнанието му ще съществува в повече от едно измерение паралелно и те ще бъдат смислено свързани и даряващи го с изобилието на Космоса.
Колкото повече душата се доближава до Духа на Твореца, толкова повече душата развива в себе си естественото състояние на заситеност и човек може да види, че всички нужди, които той си мисли, че има са предвидени и отговорени.
При подобен стил на живот и съществуване човешкото тяло е в синхрон с цялото Творение и човек няма нужда да черпи енергия от Слънцето, Водата, Въздуха, Храната или други потоци на енергия, а а просто има естествено протичане на енергии в Космоса и самия него. Така желанието за глад и други желания на ума са удохотворени и осъзнати, и човек е освободен да живее в Мир с целия Космос, без дори да черпи нещо от него. Всичко, което тялото приема и отдавна енергийно към Живота се случва естественно и синхронизирано, и дори в един етап вече няма нужда да се усмисля, защото се случва хармочно всякаш от само себе си. Тази естественна хармонична форма на тялото, което е проявило в себе си по разумен начин заложената геометрия, образ и подобие на Божието Творение са достигна много малко човешки същества в Света.