#БГКоноп Grysti

Здравейте, това ми е първото отглеждане на кактуси от семка и ще видим какво ще се получи. Отглеждам кактуси от няколко години, но всички кактуси които имал до сега съм ги " получил отгледани в някакъв размер" и е трябвало само да се грижа за тях, а чаровните бодливковци почти не искат грижи, така че грижите ми се свеждат до това да ги поливам много рядко и да им се радвам всеки път, когато ги зърна. За първи път ще отглеждам кактуси от семка така, че стискайте палци. Сортовете, които ще отглеждам ще са Peyote / Lophophora Williamsil / Пейоте и San Pedro / Echinopsis Pachanoi / Св. Петър. Имах по 20 семки от сорт, но подарих няколко семена на приятели любители на растенията, но пак ще пусна по 15-на семена от сорт. Пейотът (на испански: peyote от ацтекското peyotl) е малък кактус, които расте изключително бавно, като натурално расте в Мексико и Южна Амеркиа, известен в ботаниката под латинското наименование Lophophora williamsii. Вярва се, че името му идва от езика на Азтеките Nahuatl и името му означава "Божествен Пратеник". Пейота е известен със свойте силно психоактивни заради наличието на мескалин. Пейота има дълга история в употребата за медицински и духовни цели.
San Pedro ( Echinopsis Pachanoi ) или известен, като Свети Петър е един от свещените кактуси в планинската верига Анди в региона на Аржентина, Боловия, Чили, Еквадор и Перу. Този какту има дълга традиция, като използван в традиционната употребва в медицински и духовни дейности в Андите заради своето съдържание на мескалин, което както вече казахме, че е силно психоактивен.
Името на кактуса идва от испанските конквестадори, когато завладели земите на Инките и покръстили местното население, католическите свещеници започнали да забелязват, че индианците пият от някаква отвара от кактус и се държат по странен начин след това. Свещениците попитали хората за какво става дума, а те им отговорили, че изживяването не може да се опише с думи. Тогава монасите решили да направят експеримент и да дадат на един от техните да "пробва", за да им разкаже за какво иде реч. Когато монахът пил от отварата, бил толкова удивен от действието й, че казал, че това е Сан Педро - духът на Свети Петър, който държи ключовете към Рая.

Проекта за създаването на мескалинова гора ще отнеме много години, но се надявам да ви е интересно и да се учим заедно.

Тези кактуси са леглани за отглеждане в много държави, като САЩ, Канада, Австралия, България и много други държави, но са забранени за употреба и за приготвянето на субстанции от тях. Ако имате късмет много от тези кактуси могат да се намерят пораснали в най-обикновенни цветарски магазини. Но проекта го започвам от семки.

Семките на кактусите поникват много бавно, нужно им е от 3-6 месеца за да поникнат и самите кактуси растат бавно, но това много зависи от сорта, на кактуса, защото има сортове, които растат изключително бързо.

Започваме със "саксията/съндъчето", което е най-обикновенна пластмасова кутия за храна от левчето. След което на дъното на кутиите съм направил няколко дупки с помоща на бургия, като целта на дупките са за да може да се изтича водата. Понеже почвеният ми миск е съобразен с нуждите на растенията и е изключително финн и дребен, като по-голямата част се състой от различни видове камъни, пясък и много малко почва, за това се налага да сложа нещо на дъното за да не изпада почвата. Точно за това слагам на дъното на кутията по едно парче лен. Ленът е текстилен плат, изработван от влакна, добивани от стъблата на растението лен. Ленът има много гладка повърхност с матов гланц, трудно се замърсява, не става на мъхести топчета, лесно попива вода и лесно изсъхва. Подходящ е за летни облекла. Ленът е много устойчив на опън, най-вече когато е мокър. Той е по-твърд от памука и се мачка повече. Вярвам, че лена ще ми свърши отлична работа, като "мрежа", която да не позволява на почавтата да се изсипе през дупките. Постилам парчето ленен плат на дъното
Допълвам с почва. Ще забележите, че не съм сложил много почва и това е умишлено. За началото в отглеждането на кактуси не е нужно много почва. Живот и здраве първата година ще ги пикирам 1-2 пъти според зависи , как се развиват растнията.

Ще следя с интерес. Имам един кактус, голям си е, 20 сантиметра, но не знам колко често да го поливам, трябва ли му храна. Също е в много малка саксийка, трябва ли да се пресажда?

kot написа: ↑04 Авг 2019, 23:55 Ще следя с интерес. Имам един кактус, голям си е, 20 сантиметра, но не знам колко често да го поливам, трябва ли му храна. Също е в много малка саксийка, трябва ли да се пресажда?

Кактусите се поливат много рядко. Ако поливам стайните си цветя 1-2 на седмица. То кактусите ги поливам 1-2 в месеца, при това с много малко вода ("плюмки"). Кактусите, когато са големи не обичат вода и лесно могат да загният, ако ги преполееш. Семената от кактуси обичат влага в началото, но след като покълнат се започва с умерено-рядкото поливане.

Не, според мен кактусите нямат нужда от торове или торене! Вярвам, че е напълно достатъчно периодично само да ги пресяваш в по-голяма саксия със свежа почва/почвен микс или дори да им премахваш от старата почва и им слагаш нова свежа на хранителни вещества почва.

Имам няколко големи кактуса и с 1 пресяване на 1-2 години се чувстват олично и запълват добре саксията си. Буквално няма нужда от торене, ако се постараеш да направиш приличен почвен микс за кактуси и ги пресяваш от време на време. Всъщност имам няколко уморени кактуси с торене... при това торовете бяха в микро дозировки... . За това предпочитам пресяването и ще продължа с тази технка с пресаждането им, защото виждам напълно задоволителни резултати и щастливи кактуси.

Колко голяма да е саксията? Саксията на кактуса е нуждо да бъде достатъчно голяма, колкото да поеме корените на кактуса и един вид да се побира в нея. Буквално на кактуса не му трябва много място и много голяма саксия. Ако искаш да сложиш кактуса в по-голяма саксия, то новата му саксия не трябва да бъде по-голяма от 10%-20% от предходната саксия на кактуса. (ще го покажа в следващите постове със снимка) Буквално можеш да сложиш малък кактус в огромна саксия, но това нито е ефективно, нито е красиво. Така ще гледаш малко растения в голяма саксия, а в същото време не винаги многото почва е добре за кактусите.

Семената на кактусите са много интересни и малки.

Близък план на почвеният микс и кутиите. След това кутиите са поставени на слънчев прозорец. Вярвам, че кутиите, като за подръчен материал за саксии ще свършат отлична работа вместо сандък за разсад.

kot написа: ↑04 Авг 2019, 23:55 Ще следя с интерес. Имам един кактус, голям си е, 20 сантиметра, но не знам колко често да го поливам, трябва ли му храна. Също е в много малка саксийка, трябва ли да се пресажда?

За размера на саксиите ето ти нагледен пример. Тоя кактус го получих в първата саксия, след това беше пресъден във втората по размер (средната), а 3-тата в ляво му е кашпата, но с такъв размер би трябвало да е следващата му саксия. Като точно този кактус е с кофти почва, но последно време започна да се чувства много добре след като му поръсих малко зеолит и му намалих поливането и за това не съм го пресял в друга саксия и не съм му сменил почвата.

Да,аз направих грешката да сложа един,той си беше голям доста,но в огромна глинена саксия,ужким сложих отдолу доста камъни и дренаж и поливах рядко.Но за съжаление почвата ми беше първо доста силна,второ оставала е много по-дълго влажна,отколкото съм могла да си представя и кактуса за съжаление изгни:(Сега в същата съм сложила два,но вече почва почти няма,повече пясък и много камъни,засега изглеждат свежи.....Затова по-д-бре както коза, да си изсъхват равномерно и да не с е слагат малки в прекалено голям съд,защото ще остава дълго влажен някъде надолу.Месец след като видях,че е изгнил го извадих и почвата все още седеше влажна,ужас:(

имам един друг кактус,който ми го подари някакаъв приятел на баща ми-манияк по кактусите,супер голям е и много свеж,а почвата му е много странна,не съм виждала такава,като кафяви гранули камъчета ли е не знам,ще я снимам специално,но в нея явно се чувстват супер!Изглежда абсолютно бедна и тъвърда,те не искат никаква тор наистина.Чудя се откъде и аз да си набавя точно такава?!Той трябва да се пресади вече,но не смея да използвам моите пробни почви за кактуси,защото още не съм разбрала дали стават,а тази много го кефи:)

Ако му сложа на кактуса кокос дали ще се кефи.

kot написа: ↑05 Авг 2019, 23:47 Ако му сложа на кактуса кокос дали ще се кефи.

Да, може и кактуса ще му се радва. Аз самият мислех дали в почвеният микс за мескалиновите кактуси да добавя кокос в микса или на дъното, като дренаж вместо лена, но реших, че дупките са твърде големи и че ще наблегна на камениста почва вместо кокос.
Кокоса трябва да бъде финн и раздробен на дребно. Обаче не на всички видове корени на кактуси и сукуленти ще им се понрави чистият кокос. Можеш да го сложиш 30%-40% кокос, още 30-40% речен пясък, 10%-15% почва и още някой камък или натрошена фракция. Като цяло можеш да ползваш и много по-голям % кокос в микса, но не на всички видове корени им харесва заради влагата, която задържа, въпреки, че кокоса изтича и изсъхва супер бързо, при някой видове кактуси е важно да с изтече бързо и кактуса да набави нужните си вещества за кратък период от време.

kot написа: ↑05 Авг 2019, 23:47 Ако му сложа на кактуса кокос дали ще се кефи.

Живот и здраве част от следващите семена ще ги сложа в този почвен микс но + 50% качествен органичен кокос. Много съм доволен и от този почвен микс за кактуси , виждам, че кактусите му се радват, защото растът и се развиват изключително бързо въпреки, че са кактуси.
За сега поникнаха 10-на Св. Петър и 2 Пейота, като по-надолу в поста има снимки.

Бодлите на кактуса са бронята му и един вид казва "не ме закачай", но повечето мескалиновите кактуси нямат бодли и един вид подканват за контакт с тях. До момена Аяхуаска ми е най-предизвикателният психеделик,но съм сигурен, че и другите също са предизвикателни и че към тях трябва да се подхожда с уважение и страхопочитание. Просто при Аяхуаската нещата започват плавно, но ако си взел достатъчно добра доза в пика на трипа е ужасяващо неуписуемо, след което оставя голямо духовно прозрение но понякога вади и с някаква дълбока психологическа травма. Подготовката за самата Аяхуаска и пиенето на Аяуаска всъщност ви поставя на най-трудното място, което може да се представи, а след това да сте принудите да се предадете на Вселената, Бог и т.н . . Ще оцелееш ли? Кой знае, но единственото, което можеш да направиш, е да се подчиниш на Волята на каквато и по-Висша Сила, в която вярваш, било то Природата, Духовете на Аяуаска, Бог и т.н. . Изживяването ми с Аяхуаска беше невероятно красиво и съм благодарен, че ми бе позволено да надника в изобилието на Космическата Гора. Докато Аяхуаска се смята за женствен Дух и се олицетворява с женствеността и много пъти е наричана любовница, майка или баба неслучайно. Докато Духа на мескалина е мъжествен. Не ме разбирайте погрешно, Майка Аяхуаска е женствен Дух, но предимно шаманите и лечителите които работят с Нея са мъже. (има и жени шамани, които работят с Майка Аяа, но масата от тях са мъже) В същото време има невероятни жени лечителки и шаманки, които влизат в контакт по фантастичен начин с мъжественият Дух на мескалина. Няма значение пола лечителя, защото и жените и мъжете лечители ползват и едните духове за лечение и другите. Просто всеки човек е различен и по-лесно се свързва и работи по-лесно с определен дух (билки, кактуси, гъби и други). Просто в процеса на работа човек открива, кое му откликва на него и му идва от вътре.
Тези духове са пряко свързани със самата природа на растенията. Природата на Аяхуаска е една ( Амазонка) и е многогрижовна, защото има майчинският дух, които ти показва принадлежността ти към Природа, която е в постоянен процес на свързване като семейство. Докато природатана на мескалиновите кактуси ( Пустинята) е много сурова и мъжественна и направо се плаша, като си помисля, че при правилна дозировка и в добра обстановка трипа на мескалина може да продължи 12+ часа , а и дори 48-72 часа с изключително мощен интензитет. Прекрасен Залез и невероятен Изгрев. Добро утро и добре дошъл с пробуждане от вечността за това, какво е Твоето Съществуване и какво всъщност си Ти. Няма космическо разделение на половете. Сексуалноста е една от космическите шеги, така, че не трябва да й обръщаме толкова много внимание.

От псилоцибиновите гъби ( магическите гъби ) и ЛСД ( LSD ) съм получавал много красиви и вдъхновяващи преживявания в живота ми, която е един вид връзката с Духовното и Природата. Чувствам, че психеделиците ми помогнаха да преодолея егото си и да се докоснете до по-чисто състояние на битието - да живеете в момента. Показаха ми невероятно красивото и сложно творение на Матрицата. Осигуряващи ми невероятно блажен досег с Твореца единствено, които мога да го опиша, като топла нежна златна майчинска прегръдка, която сгрява цялото ти тяло, като започва от центъра на слънчевият ти сплит и позволявайки да съм съТворец в самото изживяане. Напушването с ДМТ-то беше като 10 000 години космически опит изживени в 10 минути физичеко време и след това, като се върнах имах много да наваквам. Тези изживявания са невероятни, защото ти дават истинското усещане, че можеш да излезеш извън мозъка си . След тези изживявания от там можеш да върнеш работи. И не говоря само за тези Entity, а и за технологии и знание, които ти помагат за прогрес и разрастване в синхроничен танц с изобилието. Тези извънземни феноменални създания ( Entity), не са нов феномен. Тези създания ( Entity) по време на тази изживявания на опитности извън тялото са разпознавани от изключително дълго време и ги има в много култури през хилядолетията. Те са Духове, Помагачи, Ангели и тези всички други Entity са много често срещани в изживяванията на опитност извън тялото. Виждайки безкрая на изобилието на Творението и виждайки свързаността ти с Творенито и с Всичко до теб самия достига невероятно изобилие, защото ти самият започваш да презентираш самото съществуване на изобилието на битието. Ставайки част от Творението и пропускайки тази енергия през теб, не задържайки я, не възпирайки я, ти позволява да бъдеш сътворец и да изменяш самото Творение и изобилие, бъдейки и твореца и самото изкуство. Осъзнавяйки, че нищо не знаеш и задавайки си въпроси до теб достига все по-голямо изобилие, задавайки все повече въпроси и научавайи все повече за безкрайноста на свързаността и изобилието до теб достига все повече.
Церемонията с Аяхуаската продължи 5 часа, но заради физическото изтощение преди това и пречистването от диетата интензитета на изживяването беше много голям и позволявайки ми да изживея нещо невероятно извън рамките на физичното. Давайки ми съвсем нови гледни точки върху нужни умения и познания за оцеляване и достигайки нови форми на медицинско лечение, чак до по-добро разбиране на Вселената, чак до животопроменящи и духовни откровения. Тези натурални инструменти ни позволяват да видим по-голямото познание. Аяхуаската трябва да се разглежда само от онези, които имат доста пътувания и са сериозни посетители на духовния свят, като им трябва страхотна обстановка, нагласа, отдаденост и т.н. за възможен опит за разтваряне на его. Разширявайки ни да разширим възприеятията си за любов и какво можем да бъдем човешките същества, дори към непознати.
Това е вратата, която ни определя, като човешки същества. Когато прекрачиш тази врата ти спираш да бъдеш човек (на ниво) и колкото по-напред продължаваш, толкова повече се отдалечаваш от това да бъдеш човешко същество, но точно тази картинка е всичко, което те определя, като човешко същество. Този модел на врата през пъзела на Вселената си Ти. Това е като действителното ядро на цялата реалност от която всичко произлиза и Мира с които произлиза. Просто премахва филтърните ти механизми на тялото и за няколко минути ти позволява да се слееш с тази жива и сурова инфосферата свързвйки те с паметта и възприятията за нещата, позволявайки на мозъка да изгради реалност от тези неща, които изживяваш и които си изживял, как си ги асоциализирал и свързал тези неша заедно. Буквално ти "разказва история", какво се случва и къде си в Космоса.


Колкото по-възрастен е един кактус, толкова по-ценен е кактуса, защото толкова по-голяма опитност е събрал в себе си. Само си представям, какви кактуси имат индианците. Кактуси гледани от бабите и дядовците им, които си ги предават, като семейна реликва от поколение на поколение на дъщерите и синовете им. Някой видове кактус (като Св. Петър) позволяват рязането им и продължаването на живота на кактуса, а там където е среза се образуват нов(и) върх(ове), като при конопа, но в новите върхове топирани върхове съдържанието на мескалин е още по-голямо и при продължително топиране през годините върховете на кактуса могат да посинеят от високата концентрация на мескалин в тях. Индианците всъщност използват различни кактуси с различен брой върхове за различни ритуали, които им позволяват да навлизат в Духовното пространство на различни нива и с различен интензитет. За това някой ритуали с мескалин продължават с различна продължителност, като едни по 12 часа, а други по 48-72 часа и т.н. според вида на кактуса употреба на кактуси, броят на неговите върхове, възраста на кактуса и концентрация на мескалин .