#БГКоноп Grysti

Радио
Нямахме право да сме тук,
Нито да гледаме, говорим или слушаме.
И все пак всяка нощ, за един - два часа,
Аз се откъсвах от този свят.
Всяка нощ бях малко по-щастлив,
С ухо залепено за радиоприемника.

Радио, мое Радио,
Оставям се да бъда засмукан в ефира,
Ушите ми ще се превърнат в очи.
Радио, мое Радио,
Така чувам това, което не виждам,
Тайно задоволявайки желанието си за приключения.

Нямахме право да сме тук,
Нито да гледаме, говорим или безпокоим някого.
Тази песен беше забранена,
Толкова опасни бяха чуждестранните ноти,
Но всяка нощ бях малко по-щастлив,
С ухо залепено за радиоприемника.

Радио, мое Радио,
Оставям се да бъда засмукан в ефира,
Ушите ми ще се превърнат в очи.
Радио, мое Радио,
Така чувам това, което не виждам,
Тайно задоволявайки желанието си за приключения.

Всяка нощ аз тайничко
Възсядам музиката1
Поставям ушите си на крилата ѝ
И тихо пея в шепите си.
Всяка нощ отново и отново
Аз отлитам с музиката,
Носейки се така през всички стаи,
Без граници, без огради

Радио, Радио,
Радио, Радио.

Радио, мое Радио,
Оставям се да бъда засмукан в ефира,
Ушите ми ще се превърнат в очи.
Радио, мое Радио,
Така чувам това, което не виждам,
Тайно задоволявайки желанието си за приключения.

1. Буквално: Качвам се на гърба на музиката.
https://lyricstranslate.com



Така беше, помня го, но ползвахме слушалки...нямаше нет....
тъжно

Тука е малко по-"верде" стил.
Пускал съм го в тхц-то ама и тука да го има.

ТОВА Е ЖИВОТЪТ
Вятърът свири по
студената тъмна улица.
Хората танцуваха.
Момчетата преследват момичета с къдрави коси,
докато срамежливият, наранен младеж стои настрана.
А песните звучат по-силно,
всяка следваща е по-хубава от предишната.

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Тръгваш по улицата с такси.
Чакаш навън пред вратата на Джими.
Няма никой вътре и никой няма да се прибере до четири.
Стоиш там и няма какво да правиш.
Говориш за Робърт Райгър и неговата тайфа от различни хора.
А къде ще отидеш и къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Пееш песни,
мислейки си, че това е животът.
Събуждаш се сутринта
и имаш чувството, че главата ти е два пъти по-голяма.
Къде ще отидеш? Къде ще отидеш?
Къде ще спиш тази нощ?

Къде ще спиш тази нощ?