Честит Ден на хавлията!!! Ако се чудите какви ги плещя отново, може би първо трябва да се образовате, като прочетете някоя книга на Дъглас Адамс... Ако сте запознати с историята кърпата. Хубаво е човек да си има кърпа и да си я носи със себе си навсякъде било то като пътува по Земята или извън нея
хахаха
25-ти май се отбелязва като Ден на хавлията в чест на автора
Дъглас Адамс ( Douglas Noel Adams ) и откачените му книги.Ние защото сме откачени за това ги харесваме аххаа
По повода ще споделя с вас няколко цитата от негови книги.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ разкрива хитринките за хавлиите.
Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.
ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ:
Планетата Земя е разрушена от Вогоните (досадна раса извънземни бюрократи) с цел да се отвори терен за построяване на нова хиперкосмическа магистрала. Средностатистическият англичанин Артър Дент оцелява в последния момент с помощта на своя приятел Форд Префект, който всъщност е внедрен сред хората извънземен, събиращ информация за туристически справочник наречен „
Пътеводител на галактическия стопаджия“. Форд и Артър се качват на стоп на един космически кораб мигове преди Земята да бъде взривена, и оттам нататък следват приключения из галактиката, срещи с чудати същества, измъквания на косъм от невероятни ситуации, и т.н. Артър се запознава с бившия президент на галактиката Зейфод Бийблброкс, харизматичен мошеник, купонджия и пълен развейпрах, депресирания робот Марвин, който мрази всичко и всички, и единствения друг оцелял земен жител – Трилиън, чието пълно име е Триша Макмилън, която преди известно време е напуснала Земята, за да купонясва със Зейфод.
Пътувайки с откраднатия експериментален кораб „Златно сърце“, героите стигат до планетата Магратеа, където преди милиони години е бил построен гигантски суперкомпютър на име Дълбока Мисъл, който да намери отговора на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало. След хилядолетия изчисления и проверки, Дълбока Мисъл обявил, че Отговорът е 42. Естествено никой не бил в състояние да проумее Отговора, но според Дълбока Мисъл това се дължало на факта, че никой -включително и самият той – не знаел какъв точно е въпросът.
Артър научава, че Земята всъщност не е планета, а още по-гигантски суперкомпютър, построен с цел да намери Въпроса на Окончателния отговор. Новият познат на Артър, Слартибартфаст, се оказва дизайнерът на норвежките фиорди, за които е получил награда. За жалост, тъкмо преди да успее да изпълни предназначението си, Земята става на прах заради галактическите строителни планове. Язък.
Като част от Земята, в мозъка на Артър е вероятно да се съдържа някаква следа към Великия Въпрос, затова магратеанците искат да го докопат и нарежат на парчета за изследване. Артър естествено не е съгласен, и след редица перипетии героите успяват да избягат със Златно сърце и се отправят към най-тежкарския ресторант във вселената.
РЕСТОРАНТ „НА КРАЯ НА ВСЕЛЕНАТА“:
Зейфод е отвлечен от накакъв маниак, който иска да се срещне с Човека, който управлява вселената. След поредица приключения го намират (властелинът на вселената се оказва кротък човечец, който в действителност отказва да управлява); героите вечерят в ресторант, посторен на края на пространство-времето, където краят на вселената е част от увеселителната програма; за малко да се забият в една звезда с откраднат кораб; в крайна сметка Форд и Артър се оказват телепортирани в пространството и времето тъкмо на един колонизаторски кораб, натоварен със служители от сферата на услугите, чиновници, пиари и прочие (които всъщност са били подлъгани от приказки за наближаващ катаклизъм да напуснат планетата си, та останалите да си живеят живота без тях). Оказва се, че корабът е програмиран да се разбие точно в Земята, която по това време още съществува, т.е приблизително два милиона години в миналото, тъкмо когато местните пещерни хора са на път да поемат дългия път към цивилизацията.
ЖИВОТЪТ, ВСЕЛЕНАТА И ВСИЧКО ОСТАНАЛО:
Форд и Артър успяват да се възползват от едно завихряне в пространство-времето, за да се доберат от праисторическите времена до съвременна Англия. Там се натъкват на Слартибартфаст и се хващат да му помагат за предотвратяването на галактическа война, която може да донесе края на вселената. Отново се събират с Трилиън, Марвин и Зейфод, но след успеха на мисията героите се разделят и всеки си хваща пътя; Артър се заселва на спасената планета Криккит, където очаква да си живее на спокойствие.
СБОГОМ И БЛАГОДАРЯ ЗА РИБАТА
Артър се завръща на Земята, която неочаквано продължава да съществува, и си хваща гадже. Оказва се, че делфините са възстановили Земята в мига на разрушаването ѝ (от копие в някакво друго измерение или нещо такова) и почти никой не е разбрал. По-нататък се събира с Форд и Марвин за едно последно приключение.
ПОЧТИ БЕЗОБИДНА
Артър обикаля галактиката, след като е изгубил приятелката си, и се установява като майстор на сандвичи на една спокойна планета. Вогоните превземат издателството на Пътеводителя с намерението най-сетне окончателно да унищожат Земята. Форд прониква в централата и се среща с интелигентното и опасно Второ издание на Пътеводителя, което после оставя на Артър за съхранение.
Междувременно се оказва, че Трилиън има дъщеря-тийнейджърка от Артър (по-точно, от неговата ДНК). Трилиън е военен кореспондент и когато заминава да отразява някаква война, оставя щерката Рандъм при „баща“ ѝ. Рандъм е гневно, хормонално тийн-чудовище, което открадва Пътеводителя и с негова помощ отпътува за Земята; Артър, Форд, Трилиън, както и двойничката на Трилиън от една паралелна реалност, успяват да я проследят до един нощен клуб. Там става нещастен случай, в резултат на който Пътеводителят задейства програма за унищожение на Земята.
Отговора на Вселената: 42
Не се паникьосвай! Носиш ли си хавлията?
В началото бе създадена Вселената. Този факт разгневи силно много хора и сега се шири мнението, че това е била погрешна стъпка.
Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.
Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило
— Онази особа, вашият господ, взема, че туря едно ябълково дърво насред градината и казва: „Правете каквото искате, момчета, но само от ябълките не яжте. И не щеш ли — изненада! Те изяждат една ябълка, а той изскача иззад храста и крещи: „Фанах ли ви!“ Нямаше да бъде по-различно и ако не бяха я изяли.
— Защо?
— Защото ако си имаш работа с такива типове, на които им доставя удоволствие да оставят на тротоара шапки с тухли под тях, можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че няма да се откажат. В последна сметка все ще те хванат.
В онези дни сърцата бяха юнашки, залозите високи, мъжете бяха истински мъже, жените — истински жени, а малките космати същества от Алфа Кентавър бяха истински малки космати същества от Алфа Кентавър.
Трилиън направи малка справка в Пътеводителя на Галактическия Стопаджия. Там се предлагаха няколко съвета по въпроса за пиянството.
— Дерзайте — казваше се там — и наслука.
… един човек бил закован за някакво дърво, защото казал колко хубаво би било, за разнообразие, да се държиш добре с хората…
Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са. Например на планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много — колелото, Ню Йорк, войните и т.н., — докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека — и то точно по същите причини.
Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.
— В брошурата пише — Артър я извади от джоба си и я погледна, — че тук мога да чуя молитва, специално измислена за мен и съобразена с нуждите ми.
— А, това ли? Ето ти молитва. Имаш ли молив?
— Да — отвърна Артър.
— Ето каква е тя… Да видим… „Пази ме да не науча това, което не трябва да знам. Пази ме дори да не науча, че има неща, които могат да се научат, а аз не ги знам. Пази ме да не науча, че съм решил да не знам нещата, които съм решил да не знам. Амин.“ Това е. И без друго се молиш за това мислено, така че можеш да я казваш и на глас.
— Хммм — поклати глава Артър. — Е, благодаря.
— Има и още една молитва, която върви с тази и е много важна — продължи старецът, — така че е по-добре да запишеш и нея.
— Добре.
— Ето каква е тя: „Боже, Боже, Боже, Боже…“ Хубаво е да добавиш и това за всеки случай, човек никога не може да е сигурен. „Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин.“ Това е. Повечето от неприятностите, с които хората се сблъскват през живота си, идат от факта, че забравят втората част.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като периодите „Как?“, „Защо?“ и „Къде?“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“
П.П. Един от авторите, които ме е разсмивал и разплаквал, дори и след смъртта си... съм имал моменти в който съм искал да се обадя на госпожа Адамс и да й благодаря, че е била до него, като опора и за книгите написани от мъжа й.
.png)
