Дивото Зове за хармонично съжителство с Човека

[firstcitizen]

qz-min.jpg (34.01 KiB) Преглеждано 1930 пъти

Знаете ли защо всички тези бебета язовчета са в човешки ръце? Защото всичките са сирачета.
На тази възраст, при нормални обстоятелства, язовчетата са дълбоко скрити в родилното отделение на язовината. Те са слепи и напълно безпомощни. Ще започнат да се подават от изходите на тунелите едва след като отворят очи и започнат да щъкат. Единствения вариант да се види бебенце на тази възраст навън е когато майката реши да ги мести при катаклизъм- наводнение, пожар или друго животозастрашаващо форсмажорно обстоятелство. Конфликтите на човека с язовците и другите диви животни оставя след себе си безброй сираци. Особено през бебешкия сезон, родителите са изцяло посветени на непрестанно търсене на храна за малките си и логично навлизат в територията на човека, която той пък е превзел от територията на животните. Човекът се ядосва и намира начин да елиминира натрапниците. А техните бебета умират от глад, студ, паразити или хищници. И не, това не е естествен подбор, а чисто убийство на цели семейства.
Този пост е сериозен. Много по-сериозен даже от колкото изглежда, защото сме изстрадали стотици
бебета, умиращи в ръцете ни. Бебешкият сезон започна и още стотици нови сираци ще завалят при нас. А когато плачеш над малкото телце, за което помощта е закъсняла, е много, много тежко. В тази надпревара с времето имаме нужда от грижовни и изпълнителни хора, готови да помогнат в сублинен момент. Хора като вас!
Ако намерите диво бебе веднага ни се обадете. Ако намерите ранено диво животно или кърмеща женска- веднага ни се обадете- някъде има малки, които имат нужда от храна на 1-2 часа според вида. Вземете точна локация и направете снимки. Останете на мястото, докато обсъдим как да действаме.
Бъдете толерантни към дивите животни. И те имат семейства.

#БГКоноп
Кредит:
#AmazingBeasts
Бебетата на снимката са на една седмица и всяко тежи по-малко от четири чаени лъжички захар. Спасени от наводнение.
Източник снимка: dailymail.co.uk/news/article-1358819/Baby-badgers-rescued-floods-weighing-4-spoons-sugar-each.html

[firstcitizen]

qz plezi-min.jpg (28.46 KiB) Преглеждано 1929 пъти

Язовците са потайни особняци, които си харесват тайнствата на личния живот и държат той да си остане личен. Ако обаче човек успее да преодолее предразсъдъците и положи усилия да ги опознае истински, остава изумен от неочаквания чар на тези удивителни животни. Като да повдигнеш старите, прашни пердета, които си гледал всеки ден в продължение на години и пред теб да се разкрие приказна Нарния (или май трябваше да отвориш стария гардероб). Или пък докато копаеш картофи в градината както стотици други пъти, изведнъж да попаднеш на гърне с жълтици. Честно, усещането е подобно, стига да отвориш съзнанието си за всички изненади, които само един язовец може да ти поднесе. От личен опит го казвам.
Например, това несъразмерно тяло с малка глава и къси, набити крачета с твърде дълги нокти може да тича със скорост до 30 км/ч! А докато се ядосвате, че копае луковиците в градината ви, спомнете си, че язовец може да изкопае дупка в асфалт за две минути! Впечатляващо, нали? Та това е най-бързо копаещото животно на планетата! Или може би факта, че язовеца има 800 пъти по-добър слух от човешкия! Или пък това, че вместо да се презапасява с храна в килери като хората, язовеца инвестира хранителните запаси в себе си като подкожна мазнина, благодарение на която може изобщо да не излиза от дома си цели 70 дни. Или пък способността на медения язовец да се справи с пъти по-големи по размер животни, като стратегически разкъсва гениталиите им и ги чака да умрат от кръвозагуба, а после може да зарови труп на крава абсолютно неоткриваемо. Последното май не трябваше да го казвам Спокойно хора, в България си имаме само един вид язовец, който страни с всички сили от хората и по-скоро ще избяга и ще опита да се скрие от вас. Меденият язовец е различен вид, който живее далече от нашите ширини. Ще опитам да замажа положението като спомена за огромната смелост на язовците, които не се колебаят да се хвърлят в бой с мечка или глутница вълци, когато защитават малките си или са атакувани. Всички животни се отнасят с уважение към язовеца и гледат да избягват конфронтация с него. Дори лъва! Опознавайки го, постепенно се хващате, че започвате да се възхищавате на язовеца, защото при него нищо не е такова, каквото изглежда.
А когато погледнете малката раирана главичка на бебе язовче, подало носле от дупката в двора ви, която искахте да наливате с бензин, да пълните с пиратки, да палите и да залагате примки, помислете за най-голямата ценност за всеки вид, включително и за човека- семейството и децата.
Хората влизат в сериозни конфликти с язовците. Факт. Имали сме толкова сигнали за изселване на язовци и сме виждали толкова начини на саморазправа с тях, че ни боли сърцето.
Толкова много се надяваме да успеем да повдигнем онова прашно перде пред очите на хората и да покажем приказната Нарния. Подкрепете усилията ни и помогнете на язовците, лисиците, белките и другите неразбрани диви животни, преди да е станало късно. Предайте нашето послание- можем да живеем в мир. Ако имате проблем с дивак, обадете ни се. Ще направим всичко по силите си да помогнем и на хората, и на животните.
Благодарим, че ви е грижа!

Кредит:
#AmazingBeasts/Удивителни хищници
Източник снимка: Badger Trust UK

[firstcitizen]

Снимка: Dan O’Malley

Красотата- благословия или проклятие
Лисиците са най-красивите представители от семейството на кучетата. Всяка част от тялото им е изрисувана от природата с изумителна прецизност и усет към детайла. Разбира се, удивителната обща визия е предимно благодарение на прекрасната гъста козина, съчетаваща слоеве от различен по дължина и предназначение косъм. Вътрешният, долен слой се състои от фин сив подкосъм, който служи като телесен климатик като задържа въздуха до кожата и я предпазва от студа или топлината според нуждата на тялото- съответно топли или охлажда. Вторият слой е от дълъг, здрав косъм, който има защитни и камуфлажни функции и съдържа меланина, който придава цвета на козината на лисицата. Външният слой е причината червената лисица Vulpes vulpes да се среща в различни цветови варианти- освен като класическа “рижа” красавица, тя може да бъде прекрасно съчетание на черно и сиво (сребърна лисица), приказна и рядка черно-червена кръстосана лисица, пухкава дългокосместа Американска червена лисица (Vulpes vulpes fulva) и др.
Официално класифицирани са поне 45 подвида на червената лисица, като някои от тях все още са обект на спор между учените.
Характерен белег при повечето червени лисици е бялото връхче на опашката, видимо дори още преди ражданета на малките.
Боготворена като японската митична лисица- дух с девет опашки Китсуне или избивана заради красотата си, лисицата безпорно вълнува хората от древни времена по различен, често краен начин, според времента, нравите, обичаите и възприятията на човека.

Кредит:
#AmazingBeasts
#FoxesMyLove
Снимка: Dan O’Malley

[firstcitizen]

lis2-min.jpg (66.13 KiB) Преглеждано 1928 пъти

С аромат на виолетки

Колкото и поетично или романтично да искаме да го поднесем, няма какво да се лъжем- лисиците миришат. Силна и остра, особено в затворено пространство миризмата е направо непоносима за разглезеното човешко обоняние. Чели сме всякакви определения за лисичата миризма, но на едно от тях се смях с глас- лисицата мирише на току-що отворен буркан с ароматно кафе Миризмата варира според сезона, пола, здравословното състояние, степента на страх и др. Както и да я оприличаваме, лисичата миризма е важно средство за комуникация, излъчваща се от жлези, разположени на различни места по тялото- двойка свързани помежду си анални жлези, жлези по продължението на челюстта, мастни жлези в цялата кожа, както и между пръстите и възглавничките на лапите. Изследванията на аналните и челюстните жлези в Университет Кардиф показват наличието на над 80 химични компонента!
Най-интересна обаче е овалната жлеза, намираща са на около 8 см от основата на опашката, наречена каудална или виолетена жлеза. “С аромат на виолетки” е първото описание , дадено от немския физик Каспар Швенкфелд и публикувано през 1603г.
Когато лисицата се свие на кравайче и се завие с пухкавата си опашка, тя поставя муцуната си точно върху тази жлеза.
Виолетената жлеза е особено активна през размножителния сезон, когато секрецията на липопротеин променя козината над нея и тя изглежда като тъмно петно. Освен това тя носи кодирана лична информация за притежателя си, която животните си разменят при старателно обдушване. Нещо като поздрав и разпознаване от сорта “здравей, как миришеш днес? о, разкошно” и свързват брачния съюз със щедра размяна на секрети, както в онази песен “ти си моя, а аз съм твой”.
Жлезите между пръстите служат за маркиране на територията и оставят послание “частен имот”. Натрапниците, предимно млади мъжки, търсещи своя територия, отлично разбират всички маркировки и се съобразяват като деликатно заобикалят по границите или навлизат и директно заявяват претенции към района и женската. За боя между лисиците, който не се ограничава само между мъжките, ще говорим отделно, понеже там положението хем е смешно, хем сериозно.
Мислех към жлезите да добавя и миризмата на урината и колко красноречива е тя, но ще ви стане твърде ароматно за тази вечер. Ще спомена само, че William Teagle е направил експеримент като е сложил в буркан дървени стърготини напоени с урина и пет години по-късно миризмата им е била също толкова остра като при затварянето.
Нека помним- това, че миризмата на лисиците е неприятна за хората, не означава, че тя е неприятна по принцип. Просто е специфична и трябва да бъде точно такава, за да изпълнява предназначението си. Затова нека опитаме да мислим глобално и да ценим удивителните детайли, създадени от природата. Като аромата на виолетки примерно

Кредит:
#AmazingBeasts
#FoxesMyLove

[firstcitizen]

Снимка: Dan O’Malley

Вглъбени в собственото си съществуване, обзети от маниакална технологична зависимост, живеем виртуален живот, имаме виртуални приятели и получаваме виртуална любов. Двойнствен живот на подобрена версия на самоличност, удобна за матрицата.
А истината не просто е някъде там, тя е навсякъде около нас. Отворете ума си, напълнете дробовете си с въздух в планината. Не гледайте, а виждайте. Толкова много красота, толкова много природни дарове.
Птиците, без които тишината ще ни подлуди.
Животните, без които самотата ще ни унищожи.
Дърветата, без които въздухът ще ни задуши.
Пчелите, без които няма да има нищо. Дивият свят, без който няма да има нас.
С катаклизмите и болестите природата не ни отмъщава. Тя агонизира. И като една огромна имунна система на планетата, природата се опитва да се самоизлекува като унищожи вредителите.
Единственият начин да ни има е да проумеем, че сме само миниатюрна част от огромен механизъм, от кръговрата и баланса на вселената. Нито венец, нито висш разум, нито богове, а просто един самозабравил се вид.
Уважение, толерантност и отворени сетива. Крайно време е, хора. Промяната в нас е последния влак на спасението на живота такъв, какъвто го познаваме.

Кредит:
#AmazingBeasts
Снимка: Dan O’Malley

[firstcitizen]

Снимка: Dan O’Malley

Момче или момиче?
Да се определи пола на лисица от пръв поглед е трудна работа. И на втори поглед и при взиране, пак е същата работа. При тях няма силно изразен полов диморфизъм, а козината прикрива онези части от тялото, които автоматично припознаваме като външни полови белези. Освен ако мъжкият не застане в определена поза, а женската е бременна или кърми в момента, разпознаването на пола си остава трудна работа.
Има някои леки визуални разлики, които могат да се хванат от опитното око, като например главата на възрастен мъжки е една идея по-широка от тази на възрастна женска, а дългите черни мустаци на муцуната му са по-дебели от нейните, както и че мъжкият е със средно 17 % по-тежък от женската...но едва ли се разхождате с кантарче под ръка, а още повече с пълна екипировка за хващане на хищници. И всъщност важно ли е да познаем пола на лисицата, която сме видели някъде си? Едва ли.
Важно е да знаем обаче други неща:
- в размножителния сезон, който вече започна, мъжкият се грижи за прехраната на семейството си в първите седмици след раждането на малките. Ако видите по светло лисица през март-април, тя вероятно е възрастен мъжки. В лисичите семейства обаче може да има и така наречените лисици-помощници, които са женски и са предимно от миналогодишното поколение на същото семейство, които също се грижат за прехраната на майката и малките. Сложно е, но то в кое семейство отношенията не са сложни. Изводът- всички лисици, които навлизат в населени места и виждате по светло, търсят храна за семейството и малките си. Жизнено важно е да НЕ се хващат с капани и изселват лисици особено в този период, защото така обричате на глад цялото семейство. Ако мъжкият умре, женската е принудена да остави новородените, за да търси храна и така те могат да умрат от студ, глад или да бъдат убити от други хищници. Ако майката бъде убита или хваната и изселена, малките умират.
Затова, ако видите убита или блъсната лисица:
-спрете
-проверете дали е жива като внимателно и леко повдигнете главата с пръчка или нещо друго от разстояние. НЕ пипайте с голи ръце.
- ако лисицата е жива или ако е бременна, независимо дали е жива или мъртва, ВЕДНАГА се обадете на Дивите Животни / The Wild Animals . Не пишете мейли, не пишете съобщения- звънете на номер 098 879 7986. Вземете точна локация на мястото и останете докато обсъдим заедно дали и как можем да помогнем.
-ако лисицата не е бременна и е мъртва, преместете тялото извън пътя и така ще спасите други гладни животни, които ще се хранят с нея и ще бъдат блъснати от колите.
-направете всичко по-горе и за язовци, белки, чакали, вълци и други диви бозайници, които ще срещнете по пътя си.
Ако сте стигнали до тук и още четете, благодарим Ви! Започна най-трудния период за нас и за дивите животни- бебешкия сезон. По това време на годината сме затрупани с диви сирачета за доотглеждане и с всякакви диви пострадали животни. Имаме нужда от хора като вас, които Ви е грижа.
Заедно спасяваме животи.

Кредит:
#AmazingBeasts
Снимка: Dan O’Malley

[firstcitizen]

AmazingBeasts-min.jpg (46.11 KiB) Преглеждано 1927 пъти

В природата има примери за удивителни съжителства между различни видове животни, някои от които са толкова странни, че да се чуди човек как са се намерили, че и постигнали хармония. Понякога временна или частична, възникнала при определени обстоятелства или трайно предавана от поколения, превърнала се в характерна за съответните видове.
Такава е връзката между язовеца и лисицата, която ние наричаме #TheBadgerAndTheFoxTeam
Ако в природата слагаха табелки “Образцов дом”, то над всеки вход на всяка язовина щеше да има по една такава, а язовчетата гордо да си я почистват до бласък. Идеята ни е, че язовците са изключително чисти и практични, и повече от всички останали си обичат рутината, пътечките, дома (язовината) и семейството (клана). Храна вътре не се внася, тоалетната е външна и тунелите се почистват и презастилат педантично и старателно. Лисиците са над тези неща. Не че не си копаят собствени леговища, но ако могат да се нанесат в готова къща, защо не? Лисиците съжителстват с язовците на принципа “добра ограда-добри съседи” и ползват стари входове и тунели от язовината, с прекъсната връзка към населената от клана част. Така двата вида могат да се избягват или срещат когато и ако искат. Лисиците не се вълнуват от чистота и подредба, те са толкова адаптивни, че могат да оцелеят навсякъде.
Язовците са потайни, тихи домошари и чистофайници, привързани трайно към семейството. Лисиците са шумни, емоционални, пътешестват на сравнително далечни разстояния и предпочитат уединението извън размножителния сезон. Общото е, че и двата вида са великолепни родители. Има случаи на хванати в капан лисичета, оцелели само защото майката редовно им е носела храна. А с очите си сме виждали запис от камера как язовка измъква малкото си от капан като повдига вратата и извлачва детето си под нея.
Дали противоположностите се привличат? Или чарът на енергичните лисици има толкова дълбоко влияние върху консервативните язовци? Със сигурност не.
Оцеляване, храна и защита са основните фактори, които движат света на дивите животни.
Непрекъснатото патрулиране в широк периметър и острата звукова “аларма” на лисиците, осигурява на язовците жива охрана от хищник, чиито зъби изобщо не са за подценяване. Храната, която лисиците носят и разпръскват наоколо е лесен редовен източник за изхранване и на клана. Лисичетата и язовчетата се раждат приблизително по едно време на годината. Израствайки в близост, те често си играят и тичат заедно, като така придобиват ценен опит за криене, бързина, съобразителност и развиват инстинкти за бъдещи битки за територия или с евентуален враг от друг вид.
В природата милост и приятелство са непонятни термини. Хората имат навика да придават човешки качества на животните с определения като красиви, грозни, вредни или полезни. Животните не се впечатляват от това какво мислим за тях, но нашето отношение оказва пряко влияние върху тяхното съществуване. Избиваме грозните и страшните, крадем дивите бебета, защото искаме да ги гушкаме, обичаме красивите и ги дерем, за да имаме козината им, или не ги харесваме защото... ами защото така.
Силно се надяваме, че застигналата ни пандемия поне ще накара човечеството да премисли действията си, водещи до унищожаване на ресурсите на планетата. И да намери начин да живее в сихрон с дивите животни и природата. Точно както са намерили начин да съжителстват лисицата и язовеца

Кредит:
#AmazingBeasts
#TheBadgerAndTheFoxTeam

[firstcitizen]

vra-min.jpg (63.5 KiB) Преглеждано 1908 пъти

Всеки гарван е врана, но не всяка врана е гарван

Гарванът (Corvus corax) е само един от видовете в семейство Вранови (Corvidae), род Врани (Corvus), разред Врабчоподобни (Passeriformes).
Врановите са средно големи и много интелигентни птици, а гарванът се смята за най-умната птица, с умствен потенциал колкото на делфините и шимпанзетата. Според някои проучвания, гарваните дори могат да планират бъдещето си като се отказват от краткосрочни позитиви, за сметка на дългосрочни по-големи придобивки.
Тук и сега обаче ще се концентрираме върху една странност в поведението на врановите- видят ли опашка, трябва да я дръпнат
Ние сме любознателни хора и опашките на животните ни интересуват живо, особено когато някой е решил да ги дърпа- съзнателно и целенасочено.
Оказва се, че една от причините е на принципа "ще те дразня, докато се разкараш". След което се заформя игра на нерви и обикновено птицата побеждава. Защо е всичко това? За храна, разбира се. Врановите дърпат опашките на по-големи от тях животни докато те се хранят, за да ги разсеят или направо да ги изгонят и да отмъкнат плячката. В някои случаи врановите са две или повече птици и директно нападат животното докато го дезориентират. Успешна екипна работа със стратегия и крайна цел.
Има и много случаи обаче, в които са документирани притежатели на опашки, които дори не се хранят в момента, но пак биват дърпани. Това пък защо го правят? За забавление
Чувството за хумор било признак на интелигентност, казват хората. Забавляват ли се животните, правят ли си закачки, дразнят ли се като начин на комуникация заради самото дразнене и досаждат ли си, просто така? Кой знае Със сигурност изглежда, че за врановите всяка опашка трябва да бъде дръпната.

Кедит:
Удивителни хищници/AmazingBeasts
#AmazingBeasts

[firstcitizen]

Както вече обяснихме- да видим лисица по светло през деня е нормално, особено в периода на отглеждане на малките. Това обаче не се отнася за язовците- язовец в светлата част на деня, на открито, е сигнална червена лампа, че нещо не е наред.
Язовците си имат рутина и ползват едни и същи любими пътечки за търсене на храна, вода и разходки. И докато лисиците имат приключенски дух, язовците са домошари. Леговището, старателно почистено и застлано с мек килим от подбрани подходящи материали, наречено язовина, е центърът на тяхната вселена.
Язовците излизат от язовината след залез и се връщат преди изгрев слънце. Отдалечават се средно на около 2,6 км, като всеки индивид си има свой режим, който включва сън, личен тоалет, взаимно пощене и почистване на членовете на клана, игра, храна, социални контакти (предимно с винаги наличните около тях лисици, но за това симпатично съжителство ще поговорим отделно).
Язовците са активни предимно нощем и както споменахме- язовец на светло и открито място, е знак за беда.
В началото на пролетта, след като доволно са поспали и кротували в топлото и защитено леговище, язовците стават по-активни и започват да излизат. През зимата те са разчитали на натрупаната мазнина под кожата, но пролетта се събуждат гладни, отслабнали и трескаво търсят храна. Опита ни показва, че в този период на годината голяма част от тях са с тегло значително под нормата, което ги прави слаби и уязвими. Много от тях умират от вътрешни паразити, от глад, блъснати от коли или просто не се събуждат от сънното състояние през зимата.
Затова, ако видите язовец на светло- огледайте го от безопасно за вас разстояние. Ако не показва признаци на живот, имайте предвид, че
язовците умеят да се правят на мъртви до степен, че няма индикации за дишане и приличат на вкочанени. Най-сигурният начин да проверите адекватно е да побутнете главата с дълга пръчка и да наблюдавате за реакция. Ако язовеца е жив ВЕДНАГА се обадете на Дивите Животни / The Wild Animals. Подгответе се с точна локация, снимки на животното и останете на мястото докато уточним начина на реакция.
НЕ пипайте язовец с голи ръце. НЕ внасяйте на своя глава необезапосен в подходяща клетка язовец в колата си, дори в момента да е неадекватен. НЕ се опитвайте да лекувате сами. НЕ се опитвайте да храните и отглеждате бебета язовчета, които бихте взели с идеята, че са изоставени. (Да не кажете, че не сме Ви предупредили
Язовците са много силни животни, с дълги здрави нокти, масивна челюст и страшно болезнена захапка, която може да ви счупи ръката.
Когато срещнете диво животно- малко или голямо, бебе или възрастен, винаги помнете, че свободата е тяхно право и начин на живот. Диваците не са домашни любимци. Ако животното има нужда от помощ- потърсете специализирана такава.

Кредит:
#ЖивиСаНайКрасиви
#AmazingBeasts