ВИНАГИ ТЕСТВАЙТЕ ВАШЕТО LSD ЗАЩОТО ОТ ТОВА МОЖЕ ДА ЗАВИСИ ЖИВОТЪТ ВИ
!!!!!!НИКОГА НЕ ВЗЕМАЙТЕ LSD КОЕТО НЕ Е ТЕСТВАНО!!!!!!!
ЛСД НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СМЕСВА С ДРУГИ НАРКОТИЦИ ИЛИ ЛЕКАРСТВА, защото може да застраши живота ви.
Независимо дали за подобряване на производителността, за подобряване на настроението или просто за подобряване на цялостното ви благосъстояние, чрез микродози ЛСД можете да станете супер хора и микродозите ЛСД ще ви помогне отново да поемете контрола над живота си.
Какво ви трябва за да микродзирате с ЛСД ? :
1. ЛСД / LSD ( Диетиламид на лизергиновата киселина)
2. Скалпел с резец или остър нож, ако ЛСД–то е хартия
3. Хирургически стерилни ръкавици
4. Нещо в което да приберете вашите микродози.
Как се микродозира?
Примерно имате парче хартия напоена с 150 микрона LSD. Самата попивателна хартия за ЛСД има точки по които много лесно можеш да нарежите вашите микродози. Даречем, че имате хартия напоена с 150 микрона ЛСД, когато я разрежете на половина имате 2 парчета по 75 микрона. Сега можете да вземете 1 парче 75 микрона и да го разрежете на още 2 парчета. Така ще имате 2 парчета по 35 микрона. Може да вземете 1-то парче 35 микродна и да го разделите на още 2 микродози по 17.5 микрона. Като 17.5 микрона се усещат леко, защото е около прага от 20 микрона, за по малка микродоза можете да го разрежете на още 2 парета.
Реално погледнато няма значеин дали хартията е 100 или 200 или повече на този принцип с рязането можете да дозирате вашите микродози. Само трябва да знаете предварително с колко ЛСД са напоени.
Някой хора вземат микродоза 1 на 3 дни, други хора вземат микродоза 1 на 5 дни, а трети вземат микродоза 1 на 7 дни. Всеки има различен работещ метод за него. Най-често хората микродозират 1 на 3 или 1 на 5 дни. Идеята с почивката без микродоза е за да спадне толеранса.
Чрез микродозиране отговорно и умишлено ще развиете способността да се сблъсквате с препятствия с главата напред, напълно стъпвайки във вашия свръхчовешки потенциал.
Отново ... не приемайте всичко саом на моята дума. Ето какво казват последните изследвания за ползите, които хората изпитват при микродозиране:
Подобрено настроение - спокойствие, цялостно благополучие, щастие и намаляване на симптомите на депресия. Активира емпатията и по-голяма емоционална връзка, общо чувство за оптимизъм и подобрен поглед върху живота.
Подобрен фокус - обхваща умения като способността за фокусиране или концентриране и засилено самосъзнание.
Креативност - Освено общото чувство за подобрена креативност, това включва и по-открито поведение, засилено любопитство, способност за изместване на перспективите и разминаване на мисленето.
Самоефективност - Това се отнася за такива поведения като амбиция, самомотивация, самочувствие и чувство за общност. ЛСД-то също така подобрява психичното здраве, включително повишена интроспекция, практикуване на медитация и други аспекти на поведение, обвързани със самолечението.
Подобрена енергия - В този случай „енергия“ се отнася до неща като психична стимулация, будност и бдителност.
Социални придобивки - ЛСД-то ви ангажира повече с другите и в тази категория включва още повече съпричастност, по-голямо чувство за връзка и повече екстроверсия.
Когнитивни ползи - При микродозиране потребителят изпитва повишена умствена яснота, по-добро извличане на паметта и подобряване на способността за решаване на проблеми.
Намалена тревожност - Това се отнася за намаляване както на общата, така и на социалната тревожност.
Физиологично подобрение - включва повишена зрителна острота, кардио издръжливост, намаляване на мигрена и главоболие и по-високо качество на съня.
Сега науката потвърждава това, което знаем от години, че ако микродозирането се извършва с намерение и професионално ръководство, резултатите са дълбоки.
Относно ЛСД / LSD
Диетиламид на лизергиновата киселина (по-известна като LSD – от немското Lysergsäure-diethylamid, също ЛСД) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. LSD е изолиран за първи път в 1938 г. в лабораториите „Sandoz“, (Швейцария) по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба) от швейцарския химик Алберт Хофман, наречен по-късно „бащата на LSD“.
Дозите се измерват в микрограмове (μg, една милионна от грама) и дозата може да варира между 100 и 500 μg (силна доза). Доказано е, че LSD няма токсичен ефект върху организма[1][2] и с него не може да се „предозира“, защото смъртоносната доза е над 12 000 μg,[3] а това е 30 пъти повече от „силната“ единична доза. Приемане на такива дози на практика не се среща.
През първите години употребата на добилата митични измерения съставка LSD, преди нейната инкриминализация, намира своята употреба в психиатричните клиники, където веществото се е смятало за обещаващ терапевтичен инструмент. LSD обаче бързо попада на улицата и започва да се употребява предимно от музиканти, актьори, писатели, артисти, както и от много учени и хипита. Свързването на LSD с групи, несъгласни с господстващата културна и политическа обстановка, води до инкриминализирането на LSD. Регулационните режими обаче са леко разхлабени от 90-те години на 20 век насам, но въпреки това притежанието и употребата остават преследвани в повечето държави в Света.
Алберт Хофман, бащата на ЛСД и не само
LSD е синтезиран на 16 ноември 1938 г. от химика Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Sandoz в Базел, Швейцария. Разработван първоначално за аналептик, който да стимулира метаболизма и дихателната система, LSD отначало не прави никакво впечатление на младия учен. При изпробването му върху животни ученият забелязва само известно безпокойство у животните. За момента изследванията приключват, а психеделичният потенциал на LSD е открит пет години по-късно.
На 16 април 1943 г., когато Алберт Хофман подновява работата си по веществото, в тялото му попада миниатюрна доза от веществото. Химикът изпитва безпокойство и леко зашеметяване, които преминават в приятно, по думите му „съноподобно“, състояние, изпъстрено с мощно разгръщане на въображението. След около два часа усещането губи своята интензивност. Преживяването е описано в дневника на учения.
Три дни по-късно, на 19 април 1943 г., Хофман съзнателно приема 250 μg LSD. За голяма негова изненада, дозата не се оказва минимална, както той смята. Невероятно силно преживяване залива изследователя, който моли своята асистентка да го придружи до дома му на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното положение не позволява ползването на автомобил, те тръгват с велосипедите си. Пътешествието, предприето от Хофман, става легендарно и днес е известно сред привържениците на LSD като Деня на Kолелото.
Защо микродозирам:
Защо хората микродозират с LSD? Какво постигат ? Как го правят ? Безопасно ли е ? На тези въпроси и много други ще можете да намерите отговор по долу в темата.
Много хора микродозират, за да лекуват депресия или тревожност, и често постигат забележителни резултати след курс на лечение с ЛСД. Някои ентусиасти също така съобщават, че микродозирането помага за повишаване на духовното, Съзнанието и подобряване на всичките пет сетива. Някой го правят за да преборят депресията си, други за да подобрят слуха си, трети за да подобрят спортни постижения, а четвърти от изцяло духовно естество.
Вече има много доказателства и научни трудове публикувани от лекари (психолози, невролози и други), философи, спортисти и обикновени хора които доказват ползите на ЛСД, както на макси така и на микро дозите. Но няма да ви занимавам със суха копирана информация от интернет, а ще ви запозная с информация открита, чрез опити в "мокрото".
Микродозирането с ЛСД е вид биохакрество, колкото наивно, лудо или смешно да звучи, защото истинският биохакер има желанието да бъдем абсолютно най-добрата версия на себе си.
Основното нещо, което отделя биохакера от останалата част от Света за самоусъвършенстване и систематичен подход към собствената ни биология.
Нали знаете как се чувствате след чаша сутрешно качествено и силно кафе? Все едно сте получили импулс от енергия в мозъка. Микродозирането с LSD е същото само, че е 20 пъти по-силно и трябва да пропуснете сутрешното кафе, а и няма да имате нужда от него.
Много антидепресанти (наречени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин ) се опитват да направят серотонина по-богат в мозъка, за да ви накарат да се чувствате по-добре.
Психеделиците работят по-директно, като имитират серотонина. Това означава, че един от основните им ефекти е да стимулират серотонинов рецептор, разположен в префронталната кора, наречен “5-HT2A.”.
Което води до стимулиране на растеж, връзки и дейност в мозъка, а също така и повишава предаване на "глутамат". Глутаматът е невротрансмитерът, който е има отговорните функции на мозъка за познанието, учене и памет.
Тези неща работят заедно по начини, които все още не напълно разбирам, но стана ясно, че ако се прави по-често води до много от ползите, които всички ние търсим от микродозирането.
Друго нещо, което психеделиците правят, е да свържат части от мозъка, които обикновено не комуникират един с друг, карайки ги да комуникират един с друг!
В мозъка ни работи голяма мрежа от неврони, която отговаря за нашето човешко съзнание, както и върху възприятията ни. Примерна такава мрежа са префронтален кортекс и задна кордикуларна кора, които са свързани с ангуларна извивка. Тези дялове се активирани почти през цялото време. Реално когато мислиш за себе си, за другите, когато се опитваш си спомниш нещо, когато си мислиш за бъдещето, или искаш да питаш нещо, когато се опитваш да измислиш нещо или да оцениш нещо, тези дялово работят. (общо взето функционират почти през цялото време в нашето ежедневие) Но тази "мрежа" е активна по подразбиране. (Фабрична настройка) След 6-12 годишна възраст(детска) начина на приемане на информация в мозъка много се изменя и човек вече не може да функционира извън "фабричната настройка", защото тази фабрична настройка се засилва много. Обаче халюциногенните, както ЛСД-то и псилоцибиновите гъби повлияват върху тази "мрежа" от неврони. Защото влияе на нашата невропластичност и мозъчната реорганизация. Това означава, ако преди мозъка не е можел да получи сигнал от дадена връзка, мозъка под микродози ЛСД изгражда нови (по-кратки, по-силни, по-дебели и бързи връзки) по които се предава информацията. Реално мозъка намира други начини да обменя информация в себе си. Мозъка почва да обработва и друга информация, която по принцип бих пропуснали от разсейване или бихме я сметнали за "шум". Но не се променя в предаването само на засегнати райони в мозъка, а функцията на всички връзки в мозъка е подобрена. В един момент мозъка започва да прави връзки между дялове, които по принцип нямат връзки помежду си и това се случва заради ефекта от микродози ЛСД и и потискане на "фабричните настройки" на мозъка.
Получава се подобряване в невронната активност и комуникацията, а новите връзки са перфектно синхронни в пространството и във времето. Толкова са добре направени новите връзки, все едно мозъка ви е знаел как да ги направи, но просто е забравил. (но това се получава, когато пораснеш
Мозъка под влияе на ЛСД някак си се самотключва и започва да използва неврони и връзки, които по принцип не ползвал от както е бил дете. Защото детския мозък прави такива неща - използва алтернативни неврони и неврони пътища.
LSD-то е неотровно, нетоксично и не пристрастяващо, защото в него няма пристрастяващи вещества, които да те карат да искаш да ги вземаш отново и отново, не може да се говори и за психическа зависимост, защото дори и да искаш да се пристрастиш не можеш, защото тялото изгражда невероятен кростолеранс, които не ти позволява дори и да искаш. Реално за същият резултат като преди трябва да изядеш двойно, след това тройно или четворно количество, а след това дори да вземеш и 5-но повече ефект може да няма или да е много слаб.. докато не ти падне толеранса. Изяснихме ли, че ЛСД–то , че не е отровно, токсично или пристрастяващо.
Намали честотата и интензивността на нежеланите състояния, причинени от различни форми на "психично заболяване", като депресия, тревожност, при нарушен дефицит на вниманието, при нарушения на настроението и пристрастявания. (алкохол, тютюн, тежки наркотици и т.н. . )
Допълнителни увеличени ползи от в следствие микродозира ЛСД:
Творчеството
Енергия
Състояние на Събуденост в този настоящ момент на съществуване
Производителност / Фокус
Подобрени взаимоотношения / повишенаа емпатия
Атлетична координация
Развитие на лидерски умения
Рискове от микродозирането с LSD/ ЛСД :
Най-рисковото нещо, свързано с микроданнирането, е Законът! Важно е първо да проверите вашите местни закони преди да започнете с микродозиране на LSD, тъй като санкциите за притежание на LSD все още са тежки в повечето държави.
Освен законно рискове от незаконни дейности, микродозирането с LSD е безопасно. Както вече споменахме ЛСД-то е са неотровни, нетоксични и не пристрастяващи, а от микродозиране няма да имате никакви визуални или слухови халюцинации.
Въпреки, че аз съм привърженик на Макси дозите и мотото ми е "Рядко само при необходимост в екстремни ситуации, но по много големи дози". Исках да споделя с вас моят опит с микродозирането на псилоцибинови гъби.
viewtopic.php?f=14&t=305&p=5754&hilit=% ... 0%BA#p5754
viewtopic.php?f=8&t=37
viewtopic.php?f=14&t=50&p=307&hilit=%D1 ... D1%8F#p307
#БГКоноп
Темата е в процес на писане...
.png)




