admin написа: ↑17 Юли 2019, 22:49
Преди една седмица реших да хапна една "шапчица" с цел микродозиране, но не усетих особен ефект и този понеделник си хапнах и пънчето, което беше доста голямо... е това беше грешка... тръгнах за работа и малко преди да стигна усетих познатото чувство иииии както казват американците "tripping balls" 3 4 часа.
Преживяването беше предимно параноя гадене и затруднена вербална комуникация с колегите, изкривена представа за пространството и трудна концентрация над задачите ми.
Приемете го като съвет: Ако не знаете каква е вашата "микро доза" по-добре вземете по-малко и покачете постепенно.
Screenshot_20190717_225541.jpg
Съвета ти е много добър и на място. По-добре по-малко отколкото да прекалиш .
Същата случка ми се е случвала само, че не на работа, а на роднинско събиране. Предният път съм взел шапката, а тоя ден изяждам пънчето. По едно време усетих, че не е просто микродоза, а си трипвам. Наложи се да общувам с роднините, но като си отворих устата се оказа, че думите нямат нищо общо с мислите ми. Самият ми говор беше разлят, както вълна на Море. Думите ги смесвах, сливах и/или добавях някоя, която няма общо с разговора и с мислите ми изобщо. С усилия и напрягане изговорих няколко кратки изречения с правилен словоред и значение. След това си мълчах повече за да не се налага да говоря. Просто не ми се занимаваше, защото ме въртеше и бях замаян. Нямам на предвид, че ми се виеше свят, а самите гъби ме "въртяха", което ме и замайваше. Добре, че имам автопилотен режим. Добре, че не бях изял повече, че щеше да е прекалено, то така си беше прекалено и повече от микро.
По едно време усетих, че ефектите започват да се смегчават, но въпреки това до края на вечерта реших повече да слушам отколкото да говоря. Имам късмет, че роднините ми се понапиха и всеки от тях почна да си прави свойте сценки и не мислеха за мен.
Не трябва да се подценяват гъбите, нито размерите, нито количеството, нито силата им... следващият път ги надробих на дребно и ги дозирах по 0.1, 0.2 и 0.3 и т.н. за да разбера, коя е моята микродоза, като увеличавах количестовот при всеки следващ прием, но разбрах, моята микродоза е около 0.2 гр сухи, но зависимост от щама на гъбите.
avatar написа:
Аз съм презобвал с мет и след това нарушена биохимия в мозъка, панически атаки и антидепресанти. Тези микро дози звучат интересно, но се чудя, като четох, дали имат мет подобен ефект, сърцебиене, чета, че се губи апетит. Дали се вдига кръвно при положение, че жуля антидепресанти, а и от тях се вдига леко. Сърцето полудява ли, щом се равнява грубо на 20 кафета? Може ли да се тренира след взимането им, кардио на велоергометър да речем?
Когато се яде гъби не е желателно да се пие кафе. Ефектите на гъбите зависят от щама (гъбите имат сортове, като при конопа), защото има сортове, които имат по-малко визуални ефекти и повече психически ефекти, но има сортове, които са много визуални и цветни, има и много силни сортове от които направо ще те тресе, също така зависи от количеството, от човека които ги взема и от моментното настроение и ментално състояние на човека. На микро дозировки може да се вършат много физически упражнение е все едно си взел допинг, но говоря на микро, защоо ако вземеш малко повече може да те върти, да те домързи, да не можеш да си фокусираш мисълта, да почва да те върти и в един момент да се окаже, че си трипваш лекичко, а ако прекалиш с количеството дори може да не си в състояние да станеш от леглото. Всичко зависи от вида гъби, количеството изядени, от човека и от настроението му. Дозата прави отровата, но и от индивида много зависи.
Тренирал съм, работил съм по градината, разхождал съм се и съм правил кардио на микродози (0.2), на 0.5 гр. , на 1.5 гр. , на 3.5 гр, на 5 гр., на гр, на 10 гр. на 12 и на 15 гр.
Дали може да се прави кардио ? Имал съм случай с един приятел да си правим разходки в планината на 2000+ метра надморска височина с голяма денивелация, абе яки върхове. Изяждаме гъбите сутрин на гладно и тръгваме с раниците на разходка в Планината. По някое време спираме и почваме да правим приятелски спаринг. След това продължаваме с малко борба на Земя. След това почиваме малко и пак продължаваме да се изкачваме по върховете. Отвреме на по равни терени спираме за много лек боксов спаринг или почивка. Като по време на изкачването пътека няма.Самата пътека е по-недостъпна, обрасла и има повече паднали клони и дървета от колкото ако вървиш директно през гората към върха. Това същото нещо сме го правили включително и няколко пъти с с кърпи, както и с маски против прах с активен въглен тип на противогаз.
Идеята на кърпата, а след това на противогаза беше да ограничат приема на въздух по време на дишането, за да можем да подсилим дихателната мускулатура, като я накарат да работи по-усилено, по същият начин да подсилим и психиката, като я направим по-издържлива. Просто така се постига по-голямо разтягане на алвеолите, в същото време кръвта започва пренос на повече кислород и заради ограниченото снабдяване на тялото с кислород се отделя повече растежен хормон, което покачва издръжливост и изходната мощност, но истинските ползи бяха, когато махнем кърпите/противогазите. Когато махнех маската имах чувството, че след първите гладки въздух така охлаждат и зареждат тялото ми все едно разкъсвам оковите си и почвам да поемам свежи глътки въздух. Ставах много по-лек, много по-бърз и силен. Това отключваме в мен някакъв животински режим, което и изчиства мисълта. Имал съм случай да мъкна вода и много други работи, когато съм бил наяден с гъби. Тренировките във фитнеса на Майката Природа са голямо нещо и нямат нищо общо с изживяването във фитенс залата в града. Просто самият въздух е друг, които те кара да дишаш с желание, нямащ нищо общо с въздуха в града. Нашите изпълнения с кърпите и противогазите бяха малко прекалени, но има резон в тях.
Имал съм случай да работя в градината под въздействието на гъби, както и да си почивам на поляната. Интересното е, че дори едни и същи гъби според настроението ми влият по различен начин. Примерно съм имал случай от 2 гр, както и и от 3,5 гр, както и от 5 грама да имам учудващо силен и приятен трип. Както съм имал и случай да ям 15 грама и да не усетя нищо. Имал съм случай на по 2 гр и малко да трипвам много приятно и много по-силно от друг трип от същият сорт на 15 грама. Еднин и същи щам гъби, гледани по един и същи начин, но просто единият път ефектите са по-силни. Изобщо не подценявайте малките гъбки, както и настроението ви ( Set and setting ) .
Set and setting е много важно за това гледам, като ям гъби да не ми се налага да имам някаква работа с други хора, за да мога да се радвам на трипа си. Трипове сред Природата са много приятни, но е желатено човек да познава месността добре. Под въздействието на гъби човек лесно може да се изгуби и в познат район, а какво остава ако е на някое непознато място.
Магическите гъби са ефективно лечение за депресия и зад това твърдение има научни доказателства от няколко медицински университета и медицински образователни организации за проучвания, а в ефекта вярвам, защото съм го виждал с очите си върху мой роднина на която микродозите магически гъби й излекуваха депресията, а всъщност приемаше гъбите поради друга причина и излекуването на депресията беше "страничен" ефект от гъбите.
Приемането на магически гъби в комбинация с антидепресанти би довело до опасни последствия за здравето, психиката и живота на човека, които ги смесва Магическите гъби и антидепресантите не са съвместими, защото правят противоположни неща.
Псилоцибинът, активното вещество в магическите гъби съживява емоционалната реакция в мозъка, както и създава нови мозъчни връзки и подсилва старите вече съществуващи. Това, което е толкова забележително при този механизъм, който всъщност е противоположен ефект на главен клас антидепресанти, използвани за лечение на състоянието, наречено селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин (SSRIs). Докато антидепресантите притъпяват емоционално човека, то псилоцибина съживява емоционалната рекция. В същото време псилоцибина "пренастройва" определени ареални центрове в мозъка. Най-хубавото е че освен краткосрочни ефекти въздействието на псилоцибина има и дългосрочни ефекти върху психика на човек, което го облекчава от депресията .
Вече има много описани медицинки проучвания за лечение на депресия с псилоцибинови гъби и ефекти, като на участниците преди и след екперимента са им правени ЯМР. При 50% от случайте пациентите съобщават, че псилоцибинът е облекчил техните депресивни симптоми, като при 50% от хората виждат ползи от лечението с псилоцибин дори и пет седмици по-късно, а понякога и много повече в съответствие с видовете ползи, които са показали други проучвания на депресията.
Удивителното е, че облекчаването на депресията се проявява от повишена емоционална възприемчивост, благодарение на псилоцибина в магическите гъби, които е допринесъл за неврогенезиса на мозъка - обратното на антидепресантите на SSRI.
Разбира се, много опростявам една доста сложна тема с цел да стане достъпна и разбираема. Не съм нито лекар, нито психолог, нито шаман, а съм едно разбито човешко същество. Част от информацията отразява моята лична гледна точка и не бива да се използва като препоръка за лечение. Консултацията със специалист е абсолютно задължителна. Не поемам отговорност за вашите действия и написаното не може да бъде използвано срещу мен под никаква форма. Текстът е предоставен “така, както е”, без да претендира за точност или истинност. Читателят се съгласява ако продължи да чете нататък, ако иска.
Не съм лекар (психиатър), не съм медицинско лице, не съм психолог и нямам абсолютно никакво медицинско образование, нито съм шаман .
Цялата информация тук има само и единствено описателен характер и е свободно достъпна в интернет на други езици. Моля да не бъде използвана по никакъв начин за самолечение, поставяне на диагнози или каквито и да било решения освен това да посетите опитен лекар.
Общото между магическите гъби и антидепресантите е механизма, по който работят, е че променят нивата на определени невротрансмитери в мозъка или на чувствителността на рецепторите, които реагират на тях. Всеки медикамент има за цел да намали или да повиши даден невротрансмитер като серотонин, допамин или норадреналин по един или друг начин, в една или друга комбинация и с една или друга потентност. Различните комбинации имат различен ефект и различни странични ефекти.
Изключително важно е и ви моля да не останете с впечатлението, че всичко, написано тук, работи безотказно и еднакво при всеки. Това просто не е вярно. Психофармацията е много различна от останалата част от медицината. При нея възможността да се предвиди как ще реагира всеки човек е по-ниска. Различните хора се повлияват много различно и тук няма нищо общо с пола, цвета на кожата, материално състояние, нито има общо с килограмите и размерите на индивида. За пример ще кажа, че съм виждал големи мъже с тегло 100+ кг с изключително силно развити мускули да му подействат разтърстващо силно 2.5 грама гъби. Съшият човек след това друг път на 15 грама има проницателен трип и връзка с Духа на Гората. От същият щам гъби съм виждал жена ми на 15 грама да общу с майка си и с една нейна приятела в продължение на часове дошли на гости изненада без да предупредят, което й коства много усилия вместо да се наслъждава на трипа. От същият щам аз на 28.9 грама да летя в Космоса. В същото време друг приятел, които е с по-нисък ръст и по-малко от 80 кг на 30+ грама гъби си вика "ех, че няма още 15 грама да ги изям сега". Аз самият съм имал случай от 2 грама пси. гъби да имам по-яки ефекти от колкото от 20 грама от същият сорт гъби и всичко е до голяма степен е причината в моментното ми състояние Set & Setting, крос толеранса ми и до самите гъби.
Просто искам да наблегна, колко различно могат да действат гъбите на различните хора в различни ситуации. Гъбите са живи създания със своята магия и 2 гъби една до друга могат да имат различен ефект, нищо че са расли от една торта една до друга, пак могат да имат различен ефект, а за различните сортове пък да не говорим, колко много може да е различен ефекта. Колкото по-често ядете псилоцибинови гъби, толкова повече ви се вдига кростолеранса, това е една от причините микродозите да се ядът през интервал от няколко дни. Обаче при ентеоген не винаги стоят така неща, че колкото повече ядеш толкова повече ще можещ да ядеш...
Имам чувството, че веднъж от една свръх висока доза с магически гъби ми се разтвори съзнанието и след тоя случай дори от малко ентеоген получавам силни ефекти. Имаме няколко теории за промяната на действието на ентеоген върху мен. Една от теориите е, че може би съм променил тотално биохимията в мозъка ми. Другата е, че след онзи трип Твореца ми е дал това проклятие или дарба, за да мога по-лесно да се свързвам с Духовния Свят. Другата теория е, че може в рода ми да съм имал пряк роднина с психически заболявания (примерно шизофрения) или пък да съм имал пряк роднина, които е бил Шаман или Мистик.(какво ли са правили баба и дядо само те си знаят) Другата теория е че може би съм развил реакция подобна на алкохолиците. В един момент алкохолиците спират да "държат" на алкохол и започват да се напиват от 50 мл и това е реакция на тялото с цел тялото да бъде спряно да бъде тровено с огромни количества алкохол. Така един вид тялото се самозащитава. Може да се е получило нещо като психеделизъм(незнам дали има такава дума ), но с разликата, че при алкохолизма има постоянно желание на тялото и съзнанието за алкохол, докато при психеделизма нямам голямо желание да се наям с гъби, ЛСД и т.н. или дори и да имам такива пориви те са много рядко явление. Или при употребата им рядко рецепторите са по-изострени и като ги правя нещата с причина, като ритуал им придавам още по-голяма сила, било то и плацебо това да засилва ефектите. Има друга теория, която я има, като легенда или по-скоро вярване в много култури по целият Свят, от Амазонка, през Африка, до скандинавските народи вярват, че при някой хора при приемането на магията в себе си пробудения ученик поема и шаманската болест. Когато тялото не е готово да посрещне висшата енергия на магията поема шаманската болест, която го мотивира да рашири възможностите си. Процесът на посвещение може да започне със спонтанно визионерно състояние, което представлява психодуховна смърт и прераждане. Нищо не подозиращия индивид е изобразен като посвещение от духовете, а това е ситуация, когато се смята, че духовете са избрали индивид и са им нанесли болка и продължително страдание, за да ги принудят да станат Шаман… В случай на шаманска болест, пътят на излекуването на индивида е един единствения начин да се излекува, като се инициира като шаман. Всяка шаманска болест на всеки един бъдещ Шаман е различна и може да има няколко симптома. При наличие на шаманска болест болният човек трябва да бъде срещнат със завършен шаман, които си е преборил шаманската си болест или при старейшина. Старейшината или завършеният шаман ще разпознаят симптомите на шаманската болест и ще му кажат "Ти си Шаман", при изричането си на тези думи в новият Шаман ще навлязат нови сили и шаманската му болест ще изчезне временно или поне ще се облекчи, а може и да се се измени в различен тип болест. Така на младият шаман му е дадено време и нови сили за да разшири своите познания за да се научи, как да се самоизлекува. След изричането на думите младият шаман може да започне да се учи от старейшината или завършилия Шаман като им чиракува, но в повечето случай Шаманите, които разпознават шаманската болест споделят, че не могат да приемат новият Шаман за свой ученик и за това някой нови Шамани трябва да преоткриват сами тайното учение. Шаманите, изглежда преминават през много странни психологически и психо-духовни кризи. Те могат да включват ярки сънища и видения, понякога за смърт, но също и за обновяване. Бъдещите шамани могат също така да изпитат припадъци, тремор или други болки за да страда тялото. Но изборите могат да се проявят и под формата на продължително заболяване и необичайни поведенчески промени, вариращи от разсеяност до повишена чувствителност, в крайна сметка, всичките неща могат да бъдат излекувани единствено чрез приемане на призванието и посвещението. Връщайки се от ръба на смъртта и психологическия стрес, шаманът лекува себе си и споделя мъдростта със своята общност. Те могат да получат дълбоко вникване в натуралната диагнозата на болести и обикновено след като се върнат излекуват другите и себе си от емоционални, физически или психосоматични разстройства. Ами какво ще стане ако западната култура всъщност е слушала историите, за които разказват тези древни култури? Може ли да ни даде по-добро разбиране на нашата собствена реалност и възприятието за живота? Традиционната култура изглежда имаше уникален начин за работа с тези състояния на съзнанието, които обикновено се подтискат заради страх в западната култура. Сегашният медицински модел продължава да се бори с разбирането, обяснението или оправдаването на мистични подобни преживявания и по-скоро продължава да патологизира тези състояния на съзнанието. Един от водещите световни митове в западната култура, е, че съзнанието е вторичен феномен, който е продукт на материята. Изучаването на шаманите или шаманските култури показва колко „странен“ или „нормален“ човешки живот някога е бил и как изключителните преживявания играят голяма роля в тяхното чувство за реалност. Много от тези древни традиции издигат свещени ритуали и церемонии, за да помогнат на младото поколение да се появи и да помогне да се разбере реалността на тяхната култура. Тези свещени ритуали са известни като ритуали на пасажи и могат да се видят в културите по света. Въздействието на тези ритуали или церемонии върху културата като цяло е огромно и те също са много богати на изключителни преживявания.
Не знаем точно защо тези вещества работят (а при някои хора не работят). Към момента хипотезата на тяхното действие не е точна и пълна и съответно понякога се случват различни неща от очакваните. Буквално след поемането на псилоцибинови гъби събитията могат да се развият по безкрай много начини. При някои ефектът е изключително добър, при други горе-долу, а при някои хора ефектът е минимален, а някой получават негативни ефекти. Същото е положението със страничните ефекти. При някои хора са много слабо изразени, при други средно, а при трети е доста тежко положението. Няма как да се разбере без да се опита, но не съветвам никой да опитва магически гъби. При гъбите няма значение колко държите на пиене на алкохол, колко издържате на пушене на трева, или колко издържате да

и т.н. Силата и ефектите са изключително индивидуални според всеки индивид и случай. Това, което се опитвам да кажа е че магическите гъби работят, но не винаги и не задължително върху истинския проблем. (понякога коригират някой неща косвено или като вторичен ефект)Логическата връзка е в следната посока, че псилоцибиновите гъби влият на нивото на серотонин между невроните и мозъка му. (освен това влият на енергийно ниво и на връзките ни с Духовният Свят)
Докато при депресията "мъглата", която е надвиснала върху съзнанието на човека и го е замъглила. След употреба на магически гъби се прокарва лъч топла светлина, която надига "мъглата" и негативните мисли започват да намаляват. Ниското самочувствие започва да се връща към нормалните си нива, защото гъбите дават смелот, която възвръща самочувствието в човек. Усещането за безизходица, отчаяние, безперспективност, обреченост, провал, незначимост изчезва все едно някой по-умен и голям роднина ви е разказал, как с работа сами да си разрешите проблемите. Човекът започва отново да спи, да се храни. В зависимост от дозировката ако човек е погълнал голямо количество гъби и е предозирал може моментно да няма апетит и да му се повръща заради предозиране, но след това апетита му се възвръша силно изострен, а при микродози псилоцибин апетита се възвръща и храната е много по-вкусно (все едно си напушен, но по различен наичн). Емоционалност връща възможността да се изпитва удоволствие. Връща се енергията. Ако човек буквално не е имал сили да стане от леглото, вече има такива сили. Спират колебанията в настроението. Връща се увереността в собствените умения и знания. Спират мислите за необоснованите страхове. След като видиш и изживееш някой неща в Духовният Свят това ти дава много повече енергия, смелост и увереност.
Над човека се разпъва нещо като “чадър” изграден от мицел от неврони, който започва да го пази. Реално това са неговите неврони в мозъка изградени благодарени на гъбите. (мицела и невроните си наподобяват и за това ги възприемам по малко метафизичен начин ). Малко по малко външните фактори престават да му правят впечатление за несъществени неща, спира да му пука за глупости, като цяло. Но започва да му пука за наистина важните неща, като семейство, любов, Природа и т.н. . Самите псилоцибинови гъби свързват човек с Природата и след това тази връзка се предава в човека и човека е с повишено желание за социалност и за свързване с другите хора и Природа. По някакъв начин след гъби желаеш да общуваш с други хора. Също така се поражда в човек едно желание да закриля Природата, породено от обичта му към Природата. Чувството е все едно виждате за първи път планетата Земя от Космоса и тази гледка съживява със сълзи любовта му към Природата, което ви показва напълно нова картина върху отношенията му към Природата, Планетата и Хората. Приема нещат по много по-личен начин.
Дори при лоши трипове може да се извекат положителни неща от тях и много по-често лошите трипове ни карат да направим по-големи промени в живота ни за по-добро. Тогава трипа лош или добър е? Да, може да е страшено, но ако ефекта е положителен? Кой и кога дава оценката? Може би без оценки е по-добрият вариант. Само трябва да се внимава с употребата и да не се злоупотребява, защото има свойте опасности. Псилоцибиновите гъби са едновременно сътворяващи и разрушаващи. При някой хора с ментални проблеми след приемането на гъби тези проблеми могат да се развихрят временно или за по-дълъг период. Понякога от дезиорентирането от високи дозировки пси. гъби могат да се случат инциденти за това не е желатено да се ядът гъби в града заради трафика от коли и хора, нито трябва да се ядът на места на които има опасност от падане, или на места където има вода, огън или други опасни за безопаснотта неща. Като цяло безопаността трябва да е на първо място. Или дори и да го правите на обществени места, което е изключително неприятно то не трябва да е, когато приемате пси. гъби за първи път и незнаете изобщо ефектите им и не трябва да е повече от микродоза. Трябва да се внимава с употребата им.
Кое е определящо за характера и темперамента на човек – гените или възпитанието, но в конкретния случай много повече неща сочат към гените макар и възпитанието да е изключтелно важно. Бих казал, че са еднакво важни. Хората с висока невротичност имат някои от следните характеристики: лесно се палят, избухливи са, не владеят добре настроенията си, вечно бързат, припряни са, имат проблеми с гнева, лесно се дразнят и като цяло са раздразнителни, стегнати са, подскачат от най-малкото, често спят повърхностно и се будят от най-малкия шум. Макар и без директна връзка, често са перфекционисти, искат нещата да стават точно по техния начин, имат силно желание за контрол и ред и т.н. Хората с ниска невротичност са спокойни, не им пука толкова какво се случва, мотото им е “к’от, тако’а”, нямат проблеми с гнева, дебелокожи са, не искат да контролират и всичко да става по точно определен начин, отпуснати са, по-често спят дълбоко и непробудно, трудно се ядосва.
Съществуват няколко поколения антидепресанти, а от всяко поколение има различни видове със специфично действие. Общото между тях и психаделиците, като псилоцибиновите (магическите) гъби е промяната на нивата на един или повече от следните невротрансмитери между синапсите на невроните в мозъка – серотонин, норадреналин, допамин, мелатонин. МАО Инхибитора Monoamine oxidase inhibitors (MAOIs) е първото поколение антидепресанти, които е изключително опасен. Те работят като блокират ензимите, които разграждат различните невротрансмитери между синапсите на невроните. Ефектът е, че концентрацията на тези невротрансмитери нараства, което преди много десетилетия е се оказало, че има антидепресивен ефект. За съжаление проблемите с МАО Инхибитърите са много. Това не е “чист” медикамент, тъй като принципът му на действие засяга множество системи в организма по нежелан начин. Казано по друг начин страничните ефекти са високи, безопасността му е ниска и може да доведе до повече вреди, отколкото ползи. Тъй като МАО Инхибитъра за съжаление блокират действието на ензимите в цялото тяло, това има сериозни последствия върху целия организъм и съзнание. Например когато се взимат, човекът не бива да пие чай, кафе, вино или бира, не бива да яде соя, бобови растения, фъстъци, шоколад, месо, млечни продукти (особено от мухлясалите сирена). Ако това не се спазва или по невнимание се вземе двойна доза, последствията може да бъдат изключително сериозни. Възможността от отравяне е много реална и лесно постижима. Трябва много показатели на човека да се следят, а самият той да бъде изключително стриктен. Страничните ефекти също така са значителни. МАО Инхибиторите в днешно време не се използват, освен в много изолирани случаи. Трициклични антидепресанти Tricyclic antidepressants (TCAs) са типични представители са imipramine (Тофранил), desipramine (Norpramin), clomipramine (Anafranil / Анафранил) и част от популярния в България, но забранен на много места по света Деанксит – melitracen. Второ поколение антидепресанти. Откриват се началото на 50-те години и започват да се прилагат към края на десетилетието. Наименованието им идва от специфичните 3 кръга от атоми в химичната им структура/ Имипрамин. Първият трицикличен антидепресант се нарича imipramine и се продава под търговската марка Tofranil (Тофранил). Историята е интересна, но няма да се впускам в подробности. Накратко първоначално е бил тестван за хора с шизофрения. ( позната ли ви е тази история? ) Не се оказал ефективен, но се забелязало, че настроението на болните се подобрявало. Така, по чиста случайност, било поставено началото на десетилетия третиране на тревожни и депресирани пациенти с първия трицикличен антидепресант – imipramine. Главната разлика при трицикличните депресанти е начинът, по който действат. Вместо да блокират ензимите, които разграждат невротрансмитерите между синапсите, те блокират обратното засмукване (поемане) от предаващия (пресинаптичния) неврон. Ефектът е същият – покачване не нивото на тези невротрансмитери между синапсите. Конкретно трицикличните антидепресанти блокират обратното засмукване (поемане) на серотонин и норадреналин. Големият плюс спрямо МАО Инхибитъра е, че като не блокират разграждащите ензими, човек вече може да яде всичките забранени храни и напитки, които при взимане на МАОИ не могат да бъдат разградени и могат да доведат до токсичност. Така докато е на трицикличен антидепресант, човек не може да се отрови, защото вечерта е решил да хапна бучка сирене и да изпие чаша вино. За съжаление трицикличните антидепресанти не са съвършени. Макар и по-безопасни от МАОИ, те продължават да имат редица недостатъци. Все още са далеч от достатъчно “чист” медикамент, който да има действие, съсредоточено в дена посока. Вместо това продължават да са прекалено “широкоспектърни” в своето действие, влияейки и на други невротрансмитери. Влиянието им над хистаминовите рецептори води до седативен ефект или поспаливост. Влиянието им мускариновите рецептори чрез блокирането на невротрансмитера ацетилхолин се нарича антихолинергичен ефект. Той води до пресъхване на устата, запек и влошаване на когнитивните (мисловните) функции. Този ефект е особено нежелателен и труден за толериране при по-възрастни пациенти. За съжаление терапевтичната доза е много близо до токсичната. Това означава, че за да бъде ефективен един трицикличен антидепресант, той трябва да се дава в доза, която ако бъде превишена с малко, може да го превърне в токсичен. Тъй като тялото на всеки човек работи индивидуално и скоростта, с която то разгражда медикамента варира. Следователно предозирането е относително лесно и крие риск. Тъй като трицикличните антидепресанти се разграждат от cytochrome P450 ензимите, всяко лекарство, което го блокира, води до покачване на нивата на антидепресанта в тялото на пациента поради по-бавното му разграждане. Поради тази причина макар вече да не може да се отровите от сиренце и вино, все още трябва да бъдете следени от близо и да се внимава какво други лекарства се приемат. Буквално комбинирането на антидепресанти в комбинация с псилоцибинови гъби е изключително опасно. Друг проблем с трицикличните антидепресанти е тяхното свойство да оказват влияние над сърдечния ритъм и да увеличават интервала. Макар да носят по-малък риск от МАОИ, трицикличните антидепресанти имат своите проблеми и специфика, които правят широкото им приложение трудно и рисково. Въпреки това те се водят за истински пробив за времето си и в някои по-специфични случаи се използват и до днес. Поради по-широкото си действие, може да срещнете термина, че те са по-малко “селективни” (избирателни) от следващото поколение антидепресанти – SSRI (Selective serotonin reuptake inhibitor или Селективни инхибитори на обратното засмукване (поемане) на серотонин). Предполага се, че намалената амигдална реакция към отрицателните емоционални стимули при SSRIs е ключов компонент на тяхното терапевтично действие. Всъщност МАОИ антидепресанти копират функцията на растенията учители, като Б. Каапи (Аяхуаска) и много други. Само, че Твореца е създава растения в Природата по съвършенна форма със златното сечение заложено в тях. Химиците в лабораторията, колкото и да се опитват не могат да създадт толкова съвършен продукт, които Природата е постигнала с еволюцията.
Много писхонавти след диета са приемали МАОИ в комбинация с гъби или МАОИ в комбинация с ДМТ, или други ентеогени, но приемането на антидеоресант МАОИ в комбинация с псилоцибинови гъби е още по-опасен, защото фармакологичният антидепресанта МАОИ не е натурален. При натравяне с танини (примерно не си спазил диетата и си ял соев пастет с куркума) при натурален МАОИ може да се направи ревърс на отравянето. Поради тази причина, когато реших да пия Аяхуаска се спрях не на синтетично МАОИ от аптеката(което не се продава никак лесно), а реших да ползвам натуралната рецепта на амазонските племена. Всъщност на амазонските шамани по време на ритуали под влиянието на псилоцибинови гъби духовете на гората им казват точно, които 2 растения в гората да вземат и как да ги приготвят за по-силна медицина. Точно кое растение ( Б. каапи) съдържа МАОИ в себе си и кое растение (П. вирдис) е ДМТ съдържащо вещество. Естествените МАОИ като Б. каапи имат доказани лечебни ефекти не само върхи психиката, но и върху физиката ако са употребявани правилно.
След приемане на микро или много псилоцибинови гъби хората с по-голяма готовност приемат всички емоции след лечението (включително отрицателни). В същото време псилоцибина подтиска страха. Псилоцибинът всъщност увеличава свързаността на мозъка , докато под въздействието на гъбите, мозъкът синхронизира активността между областите, които нормално не биха били свързани.
Комбинацията на псилоцибинови гъби и антидепресати е много опасна не защото може да понижи или повиши ефектите от магическите гъби, а защото може и да ги обърка или да направят токсична реакция. Според вида антидепресанти в комбинация с пси. гъби може да се получи коктейл, които да доведе до паник атака, посттравматично стресово разстройство или дори до Смърт !!! Ако сте на антидепресанти, колко време трябва да изчакате преди да консумирате гъби? Изкачайте колкото можете по-дълго време за да изчистите организма си преди консумацията на магически гъби. При различните видове антидепресанти времето е различно. При едни трябва да се изчака 1 седмица, при други 2 седмици, при трети 4 седмици, при 4-ти трябва да се изчака 6 седмици, а при някой 6 месеца. С антидепресантите шега не бива, както не бива шега и с псилоцибиновите гъби, а да не говорим за комбинирането им. Изключително важно е за безопасността на здравето ви е да направите обстойно проучване за продължителността на токсичността на на медикаментите които вземете преди да вземете гъби е хубаво да изчакте поне 5-но повече време за колкото е написано на бележката за времето за което се разграждат веществата от антидепресантите в тялото ви. Реално ако на бележката на медикамента пише, че атидепресанта се изчиства от тялото за 1 седмица, то вие трябва да изчакате поне 5 седмици за да приемете магически гъби. Ако пише, че се изчиства от тялото за 2 дни, то вие трябва да изчакате поне 10 дни и т.н. .Идеята на това изчакване е изчистване на тялото от веществата за да не си взаимодействат във вас.
Но има хора, които на собствена отговорност приемат антидепресанти и псилоцибинови гъби, но това е много опасно за здравето и за психиката им. На някой им помага, на други не. Преди да правите, каквото и да е проучете, какви ще са взаимоотношенията на медикаментите които употребявате. Забелязал съм, че хората които са на антидепресанти и са решили да опитат лечение с магически гъби се насочват към микродозите. Според мен се доврете или на антидепресантите, или на гъбите, защото смесването на двете заедно особено големи рискове. Все пак ако решите да консумирате гъби се постарайте малко или много да пречистите тялото и съзнанието си.
Дали се равнява на 20 кафета не мога да кажа, но от това колко изядете и какъв щам и как ви влияе може да ви смъкне кръвното, може да ви вдигне кръвното, може да ви забърза или забави дишането, може да ви накара да чувствате, че умирате, но всъщност да сте много по-живи от всякога. (единственно, когато сте се раждали да сте били толкова живи), можете да изпитате Его-смърт и прераждане.
Не искам да обидя никой с въпроса си, нито да подценя болките и страданията на тези от вас с депресия, все пак депресията е пандемията на 21 век, но тези от вас, които смят да лекуват депресия с пси. гъби се запитайте дали сте сигурни, че желаете да използвате един о
т Ключовете за Познанието във Вселената за лечение на депресия? Да, най-вероятно това ще излекува депресиявата ви, но сигурни ли сте, че искате да го направите. Ако случаят ви е тежък и сте опитали много други неща за лечението на депресията или усещате, че псилоцибиновите гъби са вашето нещо, което ще ви помогне да преборите депресията,така да бъде. Но все пак се замислете от последствията от приема на магическите гъби, защото може да са много сериозни и да ви променят за цял живот.(шансът дали да е към добро или към зло е 50/50 ) Защото всички хора смед под влиянието на "супата" от различни нервотрансмитери и лекарствата, както и псилоцибиновите гъби влият на тези невротрансмитери . Гъбите променят съзнанието ти.
В интернет има изключително много информация за псилоцибиновите гъби, за антидепресантите и за тяхното влияние. Хубавото е че има все повече информация и на български език. Всичко което съм написал е било с цел ако успея да намаля вредите на някой от медикаменти (антидепресанти) и . ентеогени ( пси. гъби, Аяхуаска и други) . Отново казвам, че не съм лекар (психиатър), не съм медицинско лице, не съм психолог и нямам абсолютно никакво медицинско образование, нито съм шаман, нито някакъв духовен учител или региозен водач. Моля информацията да не бъде използвана по никакъв начин за самолечение, поставяне на диагнози или каквито и да било решения освен това да посетите опитен лекар.
Разбрал съм едно, че нормален човек няма и че всеки е луд по някакъв свой начин. Може да е малко луд, но е луд по някакъв начин. Дори най-примерните и стриктни хора са луди по свой начин. Дори майка ми е луда по свой собствен начин. Най-вероятно самият аз съм за психиатър (не малко а много луд), но вярвам в Гъбите, Майка Аяхуаска, Духове от Гората и в другите растения учители.

Всяка сутрин, когато се събудя, всяка глътка въздух, която поема, всеки път, когато видя Изгрева, Залеза, красотата на Луната, магията на звездното небе, красотата на някое растение, животно или човек, всеки път, когато видя пейзажите на полетата и планините, всеки път, когато отпия глътка вода или попадне капка дъжд върху тялото ми, всеки път, когато подуша миризмата на цветята и билките, всеки път, когато видя тялото си, всеки път душата ми се разширява в преклонение към Твореца.
Намасте
П.П. Извинявам се за грешките в текста, със сигурности има още, но тоя пост съм го писал под влияниета на вещества, които изключително много променя умственото и духовното състояние. Понеже в началото, когато започнах да пиша поста почна да ме върти по някое време се наложи да спра и да донапиша текста, като ме поотпусна, че много ми прескачаха редовете, а и не ми се стоеше на компютъра. Сигурен съм, че текста все още има нужда от корекция, но понеже все още слизам толкова ще му е.
