ДУМА

[firstcitizen]

Важно е човек да има богат речник, а много български думи биват забравени или изчезват, а думите са част от паметта ни. За това съм решил всеки ден да споделяме по 1 нова дума, Моля всеки, които има желание да се включи. Всеки може да каже дума.

Първата дума с която започваме е Гръсти. Не е нова, но е важна.

Cannabis Sativa L. - Коноп Наименованието коноп иде от латинската дума cannabis, която според Иречек славяните са заимствували от връв коноп. Още по-близо до този корен е думата канап, т. е. връв от коноп. Танфилиев е на мнение, че това растение е наречено cannabis от гърците които са заимствували от траките. На места у нас се употребява старинната дума конопъл и събирателно - конопие, както е поговорката "Гугуци попе, посей конопе".
Това наименование се приближава към старобългарското конопля, както е и на руски, и на словашки коnopa. На полски и старохърватски е konop, както и на български, но в старохърватски съществува и konoplie. Наред с тези названия у нас има и други. Твърде употребявано е например гъсти (градовете Горна Оряховица, Търново, Кула, Ловеч), така е и в поговорките: Болят Неда пръстим да не мъне гръсти. Пиян гръста, станал като гръста. "Попе, ей, попе, колко ти са снопе - две кила гръсти, две моми тлъсти" - така се подсмиват на тези, които не орат и не сеят. В градовете Брезник и Трън, в Кюстендилско и Софийско казват гръсници. В Кюстендилско употребяват думата гръсница. Има го и в пословицатата: От 100 гръсници по едно зърно.
Нивата, засята с коноп, се нарича на места гръстелник, а по-често конопище. В Кюстендилско се употребява и думата матренка, а в гр. Босилеград, ФНРЮ - чернойка. Произходът на думата гръсти (гърсти) се обяснява със старото българоско гръстъ, което значи шепа, т.е. наименованието е свързано с начинана събирането или скубането. В гр. Велес, ФНРЮ, на шепата също казват гръст, например "еден гръст ораси". Аналогично на това име ние имаме ръкойка при жътва на житни растения.

Обработеното влакно се нарича повесмо. Например в Кюстендилско има пословица: Ово повесмо дълговсмо. Отлеждането на конопа започва по-късно от лена. Край Черноморското крайбрежие и на много места в Южна България конопът е у дома си, тъй като според някои автори се намира в диво състояние. Веленовски пише: "Отглеждането на конопа се отнася към най-старите времена и той е от източен произход. Още Херодот разправя, че тракийците са тъкали дрехите си от коноп. Забележително е, че конопът често се среща в диво състояние. Аз съм го виждал често на съвършенно дви, необработени места край Дунава. Маршал фон Биберщайн смята Таврия за отечество на конопа, а Херодот казва, че той е разпространен в диво състояние в Скития. Поради това аз смятам, че отечеството на конопа са страните край Черно Море и може би по-нататък в Мала Азия* Adamovic споделя възгледа на Веленовска за произхода на конопа и добавя, че го е наблюдавал в диво състояние навсякъде край р. Дунав, ав Сърбия и край р. Морава. В тези находища той е намирал често и диворастящ коноп, макар че в целия този край той се отглежд. Наред с това обаче той споменава, че конопът се среща в тези земи и в подивало състояние. Серебрякова и Сизов не вземат под внимание мненията на Веленовски и Adamovic, а основавайки се на последната забележка на Adamovic, отбелязват, че в България конопът се среща само в подивяло състояние. Стоянов и Стефанов отбелязват за конопа: " Култивира се из цяла България и понякога подивява". Екземплярите, които ние сме виждали в околностите на с. Садово, Пловдивско, говорят за съвсем различна форма на дивия коноп в сравнение с културния. Вавилов отделя дивия коноп в особена разновидност var. spontanea Vav., а Янищевски - дори в особен вид - C. ruderale Janich. Серебрякова го отделя като подвид - subsp. Spontanea Serebr.
Вавилов намира, че дивия коноп се отличава от културния по присъствието на един подковообразен валяк в основата на семетом който липсва при културната форма. той намира дивия коноп в югоизточната част на Стара Русияв голямо количество по слоговете, из градините и в ниските торни места. Според него това не е подивяла, а дива форма - var, spontanea Vav" - която от своя страна се разпаднала на много форми. От плевелно растение тя е минала в културно.

Отечеството на конопа според Вулъф е Югозападна Азия, където е започнало отглеждането му преди 3000 години. Първоначално са го отглеждали заради семената като маслодайно растение. По-късно от съцветието на конопа са започнали да извличат смола, която използвали като опиум под името хашип. Много по-късно са започнали да отделят влакното от стъблата и да го употребяват за тъкани.
Конопът е бил известен твърде отдавна на китайцките, но те са го употребявали само като наркотично средство. Няма точни сведения дали са го използвували като влакнодайно растение. И у нас някой пушачи примесват към тютюна конопени листа и го пушат с лула. С миризмата на конопените листа предпазват зелето от зелева пеперуда, като около мястото, дето се сее зеле, посяват коноп. Според Херодот Конопът се е отглеждал от скитите и траките. От скитите той е минал у нас славяните и се е разпространил по цялата територия на Русия а от траките - към гърците и по-нататък е проникнал в Италия и Сицилия.

Според Комаров скитите са пренесли конопа от Централна Азия в степите на свер от Черно Море през време на преселването им, станало 1500 г. пр. н. е., малко преди Троянската война. От римските писатели за конопа пръв Лукулус, а след него Колумела и Врон в I в. пр. н. е.
През 484 г. пр. н. е. Херодот е виждал да го отглеждат по бреговете на Черно Море. ПО това време според него конопът не се е отглеждал и не е бил известен нито в Гърция, нито в Римската империя. Скитите, които са живеели по сверното крайбрежие на черно Море, са отглеждали конопа през V в. пр. н. е.
Херородт казва: " В Скития расте коноп, растение съвсем сходно с лена, само по-грубо и по-едро; той се намира в диво състояние, а тъй също се и обработва. Тракийците приготвят от него дрехи, които са съвършенно подобни на направените от лен. В същност на неопитния е твърде мъчно да различи дали една дреха е приготвена от лен или от коноп и навярно всеки, който не е видял никога коноп, ще смята конопената дреха за ленена." . Според Херодот при погребение на умрелите скитите са хвърляли върху силно нажежените камъни конопени семена и дашали дима, което ги е опивало и те са изпадали във весело настроение.


П.П. в процес на писане...
П.П.2 Снимките на книгата са мой, както книгата съм я купил за баналната сума от 5 лева от улични продавачи на книги втора употреба.

[firstcitizen]

Шаяк е груб вълнен плат, наподобяващо киче или аба. Шинелите на военните дрехи са от шаяк.

[firstcitizen]

Думата днес е борсук. Борсук (Meles meles) е един от трите вида род Язовци (Meles) от семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа включително и в България, Мала Азия и части от Близкия изток.

В българскят език думата борсук е използвана като синоним на намусен, нацупен, намръщен, мрачен, неприветлив, зъл и лош.

В градинарството борсуците правят много бели. На мен ми се е случвало борсук да ми рови в коренте на домата, пипера, цветята, конопа докато е малкъ, царевицата, ягодите, други растения за да яде червей от почвата, включително ми е изяждал ягоди. ( баси борсука яде червей и мези с ягоди. Всъщност даже беше изял най-голямата ягода, която я чакахме да узрее! ) Включително ми е чупел кочани с царевица за да яде царевицата.

Удивителни хищници

AmazingBeasts-min.jpg (46.11 KiB) Преглеждано 1928 пъти

В природата има примери за удивителни съжителства между различни видове животни, някои от които са толкова странни, че да се чуди човек как са се намерили, че и постигнали хармония. Понякога временна или частична, възникнала при определени обстоятелства или трайно предавана от поколения, превърнала се в характерна за съответните видове.
Такава е връзката между язовеца и лисицата, която ние наричаме #TheBadgerAndTheFoxTeam
Ако в природата слагаха табелки “Образцов дом”, то над всеки вход на всяка язовина щеше да има по една такава, а язовчетата гордо да си я почистват до бласък. Идеята ни е, че язовците са изключително чисти и практични, и повече от всички останали си обичат рутината, пътечките, дома (язовината) и семейството (клана). Храна вътре не се внася, тоалетната е външна и тунелите се почистват и презастилат педантично и старателно. Лисиците са над тези неща. Не че не си копаят собствени леговища, но ако могат да се нанесат в готова къща, защо не? Лисиците съжителстват с язовците на принципа “добра ограда-добри съседи” и ползват стари входове и тунели от язовината, с прекъсната връзка към населената от клана част. Така двата вида могат да се избягват или срещат когато и ако искат. Лисиците не се вълнуват от чистота и подредба, те са толкова адаптивни, че могат да оцелеят навсякъде.
Язовците са потайни, тихи домошари и чистофайници, привързани трайно към семейството. Лисиците са шумни, емоционални, пътешестват на сравнително далечни разстояния и предпочитат уединението извън размножителния сезон. Общото е, че и двата вида са великолепни родители. Има случаи на хванати в капан лисичета, оцелели само защото майката редовно им е носела храна. А с очите си сме виждали запис от камера как язовка измъква малкото си от капан като повдига вратата и извлачва детето си под нея.
Дали противоположностите се привличат? Или чарът на енергичните лисици има толкова дълбоко влияние върху консервативните язовци? Със сигурност не.
Оцеляване, храна и защита са основните фактори, които движат света на дивите животни.
Непрекъснатото патрулиране в широк периметър и острата звукова “аларма” на лисиците, осигурява на язовците жива охрана от хищник, чиито зъби изобщо не са за подценяване. Храната, която лисиците носят и разпръскват наоколо е лесен редовен източник за изхранване и на клана. Лисичетата и язовчетата се раждат приблизително по едно време на годината. Израствайки в близост, те често си играят и тичат заедно, като така придобиват ценен опит за криене, бързина, съобразителност и развиват инстинкти за бъдещи битки за територия или с евентуален враг от друг вид.
В природата милост и приятелство са непонятни термини. Хората имат навика да придават човешки качества на животните с определения като красиви, грозни, вредни или полезни. Животните не се впечатляват от това какво мислим за тях, но нашето отношение оказва пряко влияние върху тяхното съществуване. Избиваме грозните и страшните, крадем дивите бебета, защото искаме да ги гушкаме, обичаме красивите и ги дерем, за да имаме козината им, или не ги харесваме защото... ами защото така.
Силно се надяваме, че застигналата ни пандемия поне ще накара човечеството да премисли действията си, водещи до унищожаване на ресурсите на планетата. И да намери начин да живее в сихрон с дивите животни и природата. Точно както са намерили начин да съжителстват лисицата и язовеца

AmazingBeasts1-min.jpg (70.35 KiB) Преглеждано 1928 пъти

AmazingBeasts2-min.jpg (37.54 KiB) Преглеждано 1928 пъти

AmazingBeasts3-min.jpg (23.88 KiB) Преглеждано 1928 пъти

#AmazingBeasts
#TheBadgerAndTheFoxTeam
#БГКоноп

Кредит за историята и снмките на дивите животни: Удивителни хищници/Amazing Beasts

[firstcitizen]

Билясвам означава омагьосвам.

Биляна е българско име. Има няколко възможни значения, най-разпространеното сред които е „билка, лековита трева“, поради което в литературата се застъпва, че носителките на името празнуват именния си ден на Цветница (неделята преди Великден).

За това значение на името „Биляна“ има доказателства и в народното творчество, като например „Биляна от билките сторена / на билките кръстена“.


Друга интерпретация за етимологията на името „Биляна“ идва от глагола „съм“ в старобългарския език и означава „такава, която ще я бъде“.

С оглед на това името се е давало на момиче, родено в семейство, което дълго не е можело да има дете, или в което няколко деца са починали, за да може да е „държеливо“ детето.


Според речника за произхода на думите в българския език името "Биляна" е свързано със старобългарския глагол "билясвам", което означава "уручасвам". Оттам вече е "облагородено" значението на "биле"-то като лековита трева. Може да се наложи изводът следователно, че имен ден жените с името "БИЛЯНА" празнуват на Еньовден - 24 Юни.





Другата вълшебна дума за днес е Бая.
Думата „бая” на старобългарски значи говоря, приказвам. Среща се със същия корен и в други славянски езици. От нея идва и определението за жена, като „обаятелна” хахаа ( жените ще се окажат големи омагьосници хаха)
Много смисъл има в думата „баене” - лекуване чрез говорне. В народното мислене думите наистина са имали магическа сила.
Интересен легенда е че циганите са прогонени от Сверна Индия, защото са баели за пари. Циганите били от много висока каста тази, която обработва ценните метали и борави с магия. (в Индия са на кастова система) Поради причината, че са злоупотребили с магията, като са баели за пари са прокълнати да нямат държава и част от въшлебните им сили е ограничена.

Така, че с баенето трябва да се внимава, защото баячката вкарва в енергията си и изменя нещата. Наскоро една жена искаше да бае на семейството ми и видях негативна реакция, като при енергиен вампиризъм. Сигурен съм, че зависи от човек до човек, но все пак с баенето да имате 1 на ум.





Знаялица са наричали жена лечителка ( знахарка ), която знае много не само за лечението, не само за билките, а е знаела и неща за Битието.

П.П. Днеска няколко думи, защото не всеки ден имам време да качвам информация.

[firstcitizen]

Чували ли сте, приятели, за старите имена на месеците от годината, хубави, цветисти, точни, а ползваме тези на западния свят, наречени на римски богове и бройни.

От къде на къде Декември ще ми е десетият месец на мен... да, това означава името му, Десети?

Защо май да бъде май, какво ни е на нас божеството от римската митология Майус, божество на растежа?

Примерите могат да бъдат дванадесет, но да не навлизаме в излишни подробности, просто искам да ви припомня как са българските имена на месеците в годината, които са се запазили в полския език, в чешкия, словашкия, но не и в българския. ((((



Януари, кръстен на римския двулик бог Янус е на старобългарски е ПРОСЕНЕЦ и означава нарастването на деня.



Февруари, идва от празника на очистването на тялото febria, в българския славянски календар се е наричал СЕЧЕН, спомнете си Малък Сечко, въздухът сече, реже.



Март, месецът на бог Марс, на латински Martius, в нашата българска традиция е наречен месец, като СУХ / СУХИ, защото е много студен.



Април има българското съответствие БРЕЗОВ. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.



Май по нашите земи се наричал ТРЕВЕН, още и ЦВЕТЕН, защото това е времето на растежа на тревата и цъфтежа на дървета и цветя. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.



Юни е в българските традиици е наречен ИЗОК. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.



Юли е старо български е ЧРЪВЕН и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.



Август е по нашите земи е наречен ЗАРЕВ от глагола рева, зарева. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.



Септември в българския календар се наричал РУЕН. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число.



Октомври е ЛИСТОПАД, заради падането на листата на дърветата, в римския календар това е осмият месец - Octobrio.



Ноември на старобългарски е наречен ГРУДЕН, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, съответно деветия месец според римското название - Novebrio



Декември няма нужда от обяснение – той е просто СТУДЕН.



Не храня илюзии, че ще възвърнем някога тези хубави имена на месеците от годината в официалния ни календар, но поне да ги знаем, ей така, както казват - за обща култура, задето сме българи и е хубаво да си спомним нашият корен, защото още от едно време са ни вкарани чуждици, чужди календари и чужди порядки и традиции. Сега сме приели много западни модели и сме забравили за корена си... не си спомним за него, защото силният корен е основата за силно растение

[firstcitizen]

Черчеве е дървена рамка на прозореца.

От стари черчевета може да се направи хубава оранжерия.

[firstcitizen]

Сефалък е открито място или простор.

Да хапнем и пийнем на сефалък. ( демек/тоест навън )

[firstcitizen]

Казма е права лопата.

Колко много работа ме чака с казмата.

[firstcitizen]

В Гръсти се захващаме сериозни със езикознанието, защото нашият език е нашия корен, нашата памет, нашата магия, а думите имат силата да лекуват и/или да разболяват. Не случайно се казва казана дума е като хвърлен камък. Не случайно има клетви или положителни орисвания, които се сбъдват.

Това са от тайните ни думи, които много от вас са ги чували.

Ще чуете, че много от старите хора, както и много от хората, които пушат трева, че наричат Слънцето с наименованието Райчо. Думата е българска и в народните вярвания Слънцето се нарича Райчо. Обаче тъй като на езика на кюрдите има древен ирански народ Roy (Рой), които значи Слънце много е възможна прабългарската връзка.

Думата КАН (стопанин) е прабългарската владетелска титла. Защо КАН да не означава "стопанин на държавата", нали той "държи" страната си според Именника. Кан е предполагаема титла, която се използва от някои българските историци, за обозначение на прабългарските владетели до края на IX век, наместо титлата Хан.
Омуртаг и синът му Маламир, използват титлата „кана(с)убиги“. И при двамата владетелската титла е предадена в началото си с гръцката буква капа (к). В същото време и във византийските, и в домашните запазени извори в производната прабългарска титла „кавхан“, втората ѝ съставка започва предимно с хи (х). Подобно е и положението с изписването на титлата хаган/каган.
Поради явната несигурност при транскрипцията, както и поради отсъствието на оригинален паметник на прабългарски, следва да се приеме, че титула на прабългарските езически владетели вероятно се е произнасял със звука „кх“ в началото на думата. В староруския език също се наблюдава тази несигурност в изписването на началото на думата хан по различен начин. По подобен начин „khan“ се изписва титлата и на редица други езици като английски, немски, френски и др. И днес в редица централноазиатски тюркски езици, ползващи кирилицата, съществува специална буква Қ, която обозначава звукосъчетанието КХ.
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България великият Хан (Канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара параисторикът Димитър Съсълов да приеме, че титлата Княз в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското „Кънѧѕь“ (Къnędzь). Така KNZZЪ (Княз) произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (кирилица) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (Канасубиги) може да се преведе като „Велик Княз“ .

Жуф или жуфин може да идва от "жопан", прабългарска титла (ZOAПAN), усвоена от много славянски народи. Фуж/ жуфин е стопанин на къща ( богат човек ), а Жуфинка е стопанка.

https://www.youtube.com/watch?v=VxC1oz7PBdg

[firstcitizen]

Качак е цигара от серт тютюн без филтър. (кълцан тютюн най-често собствено производство)
Качак е жаргон за свита дебела цигара с Марихуана (без филтър).
Едно време качак е ознчавало също така и беглец, дезертьор и контрабанда, идваща от от качардисвам, което е избягвам, изчезвам.

Дай да запалим по един качак. Днеска ще опънем ли тоз големия качак ? Дръпна от качака и сърцето му падна в петите...

Да запалим къчак, къчак, качак, качаккккк
Поздрав с DJ Дамян и Динамит
https://www.youtube.com/watch?v=8K1h73_5u7Y