Конопът помогнал в битката с радиацията в Чернобил!

Растението се оказа ефективно при почистване на почвата около мястото на руската ядрена катастрофа в Чернобил и дори имаше варианти за използването му близо до Фукушима.

Както знаем, конопът има безброй приложения – от хартия, тъкани и дори гориво, които могат да бъдат създадени от индустриален коноп, до многото здравни условия, които идват с медицинската марихуана. Ето още една полза за добавяне към списъка: премахване на токсични метали и дори радиация от почвата.

Процесът на използване на растенията за почистване на замърсена почва се нарича фиторемедиация. Според доклад от 2014 г. на Кристина Сарич от Nation of Change,  канабисът е обещаващ в това отношение поради своята устойчивост към токсини и бързи темпове на растеж.

Група представители на производителите и преработвателите на растението, PHYTOTECH и украинския Институт за горски култури решават да експериментират с индустриалния коноп около Чернобил. Това се случва в края на 90-те години, използвайки подвид на растението, което е с високо съдържание на фибри, но с ниски психоактивни или медицински ползи. Тогава голяма част от земеделските земи все още са неизползваеми поради наличието на радиация и тежки метали, които все още се наслояват от срива през 1986 г.

„Конопът се оказва едно от най-добрите фиторемидативни растения, които успяхме да намерим“, казва Славик Душенков, изследовател от PHYTOTECH.

През 2009 г. учени от Беларус също експериментират с коноп в райони, замърсени от Чернобил. Катастрофата замърсява близо 20 мили около обекта.

Беларуските учени отбелязват, че едно допълнително предимство на индустриалния коноп в сравнение с други растения за фиторемедиация е, че той може да се използва и за производство на биогориво, като потенциално добавя второ използване за културата, след като отстранява токсините от почвата.

Нека обаче разгледаме какво означава това фиторемедиация. Комбинацията от древногръцкото „фито“ или растение с малко латинско „Remedium“, означава растения, които почистват или възстановяват баланса на почвата и въздуха. И познайте кое растение е най-доброто при това?  Ами да, това е Коноп.

След Чернобилската катастрофа от 1986 г. е установено, че някои растения абсорбират радиация, тежки метали и други човешки токсини като част от техния естествен цикъл. Конопът е уникален, тъй като около 75% от растението остава жизнеспособно за безопасно производство на много различни продукти от стъблата и семената,  почиствайки всякакви гадни химикали и токсини от почвата.

Конопът, героят на Чернобил

Повече от десетилетие индустриалният коноп, който расте в близост до изоставената атомна електроцентрала Чернобил в Припят, Украйна, помага за намаляване на почвената токсичност. Славик Душенков, изследовател в Phytotech, заявява, че  „конопът е едно от най-добрите растения за фиторемедиация“.

В съседна Беларус голяма част от селските земи са замърсени и се използва конопа. Хубавото е, че произведената реколта ще се превърне в етанол.

Законите на САЩ попречиха на Фукушима да използва растението

След опустошителните екологични щети, причинени от срива във Фукушима, Япония обмисля да използва коноп за подпомагане почистването на почвата. Въпреки това, поради закона за контрол на канабиса, принуден в японското законодателство от окупационните американски правомощия през 1948 г., растението може да се отглежда само по лиценз, който е силно ограничен и труден за получаване.

В по-горното видео д-р Масару Емото говори за индустриалния коноп като решение за ядрената катастрофа във Фукушима. Според него той може да помогне да се дадат още отговори на въпроса защо конопът е толкова доказан и ценен инструмент в борбата с увредените почви и екосистеми.

Източник: cannaroots.bg

Най-важната добавка в почвата,за която не се говори

Тайната за отглеждане на здравословна и питателна храна започва с почвата.
Естествено здравата почва съдържа милиарди живи микроорганизми – от бактерии до нематоди, гъби, протозои, членестоноги и земни червеи. Заедно те се присъединяват към внимателно хореографирания „бактериален балет“, в който всеки организъм има специфична роля, от рециклирането на хранителни вещества до разлагането на органични материали.
И все пак органичната материя е само част от историята.
Докато компостът е ключов компонент на здравата структура на почвата, никакво количество органична материя не може да компенсира минералните дефицити. Липсват минерали. Крайният резултат е лоша и безплодна почва.
Освен това минералите, които липсват в почвата, са минерали, които липсват от плодовете и зеленчуците, които произвеждаме.
Ето защо плодовете и зеленчуците, които купувате в магазина за хранителни стоки, може да имат много различен минерален профил от това, което диетолозите препоръчват като част от здравословното хранене.Като потребители, може да се почувстваме неудовлетворени от факта,че се продават по-нискокачествени продукти. Но последиците са много по-големи,както и за бъдещото здраве на нашата планета. Нещата ще се влошат ако продължим да използваме търговски техники за земеделие, които раздробяват основните минерали от нашите почви, без да ги връщаме обратно.

Скални минерали – градивните елементи на здравата почва

Един от ключовете за възстановяване на здравето на нашите почви е чрез процеса на реминерализация. Колкото и умели да са растенията, те не могат да правят минералите, които са от съществено значение за човешкото здраве и хранене. Ние също не можем да разчитаме само на старите методи на Майката природа, т.е. вулканите, ледниците и наводненията да свършат нашата работа.
Съвременното решение е да се добавят минерални парчета обратно в почвата чрез скален прах.
Известен също като скални минерали, скално брашно, скален прах, каменна прах, реминерализатор на почвата и минерални фини прахове, скалният прах е фино натрошен камък, съдържащ множество микроелементи, които са важни за жизнения цикъл на растенията и които повишават способността на полезните микроби да процъфтяват.Просто казано, минералите от камъни са градивните елементи на здравата почва.
Резултатите включват подобрена структура на растенията, повишена устойчивост на вредители и болести и по-интензивни вкусови профили за плодове и зеленчуци.
Въпреки че някои търговци на дребно класифицират скалния прах като тор, той няма необходимите количества азот, калий и фосфор (N-P-K), за да се квалифицира като такъв. Вместо това, прахът от камъни съдържа минерали като калций и микроелементи като желязо и манган, които трудно се заменят, след като са изчерпани от почвата в резултат на естествено изветряване и / или прекомерно отглеждане.

Всичкият ли скален прах е еднакъв?
Скалата е скала – нали? Не точно. Магмените скали като базалт и гранит имат най-високо съдържание на минерали, като базалтът осигурява по-голям баланс на хранителни вещества за оптимално здраве и жизненост на растенията.
Създаден чрез охлаждане и втвърдяване на магма и лава, базалтът е скален материал, който съставлява по-голямата част от почвите по света. Продължава да осигурява постоянен поток от хранителни вещества с течение на времето, дори когато се разлага. Ползите от бавното освобождаване на Базалт го правят ефективен начин за свеждане до минимум на недостатъците, особено при бързо растящите култури, които изпитват периоди на бързо усвояване на хранителни вещества.

  Наука за камъните
Ползите от добавяне на свежи източници на минерали в почвата не са нови. Някои от най-богатите, най-плодородните почви на планетата се намират в близост до активни вулкани, което обяснява защо хората в цялата цивилизация са готови да се установят близо до вулканите въпреки потенциалните опасности.
През 30-те години на миналия век, изследователите в Европа използват фино смлян скален прах за третиране и подобряване на продуктивността на деградирали горски земи. Едно от най-изчерпателните проучвания за ползите от скалния прах идва от Д. Хотман де Вилие, който проведе серия от дългосрочни полеви изпитания върху силно деградирали почви, което доведе до увеличаване на добивите на захарен тръстика на остров Мавриций.
Днес учените по целия свят продължават да потвърждават ползите от скалния прах. Бразилия направи част от своята селскостопанска политика в областта на реминерализацията на почвите – важна стъпка напред в генерирането на глобална осведоменост и интерес към значението на минералите от скали и как те помагат за по-здравословни, по-силни и устойчиви растения с по-високи добиви и по-високи нива на хранителни вещества.

Биология и геология: Чудесно взаимодействие
Здравата почва е резултат от удивително сложно взаимодействие между биологията на почвата и геологията.
Тъй като разрушаващият се скален материал реагира с почвените микроорганизми и растителния материал, скалният материал отделя елементи като калций, магнезий и желязо. Реминерализацията със скален прах е евтин и високоефективен начин за подпомагане на регенерацията на почвата чрез близко подражание на естествените геоложки и биологични взаимодействия. Резултатът е оптимален и устойчив растеж на растенията, който води до по-здравословни земеделски продукти и по-здрава планета.

Автор:Елън Галвин

Честите ден на Голото Градинарство

Честите ден на Голото Градинарство. За първи път денят е честван пре 2005 година  (или от Адам и Ева още преди хиляди години). От тогава на сам деня на „Голото Градинарство“ се празнува всяла година през първата събота на май месец. Тази година деня на „Голото Градинарство“ се пада на 04.05 2019 г. (днес)

Идеяа на деня на „Голото Градинарство“ е да приемете собственето си тяло, като едно цяло с Природата, а не като отделна част от Природата. Събитието не третира голотата по сексуален начин, а идеята е да свърже хората  с Майката Природа.
Не става въпрос да показвате голото си тяло пред други хора, макар, че деня на „Голото Градинарство“ става всяка година все по-популярен и вече има „групови“ занимания в градината на деня на „Голото Градинарство“. В някой държави близките приятелски съседи се събират голи в деня на „Голото Градинарство“ в определена градина да плевят, сеят семена, засждат нови луковици за цветя, зеленчуци и дървета, да изграждат беседки и за финал се забавляват с вкусен обяд. Деня на „Голото Градинарство“ е една наслада за тялото ви, радост за кожата ви, че го гали Слънцето по места, където обикновенно не ги огрява.

Не забравяйте да ползвате предпазни средства в градината :))))

Приятен празник !

Снимки: Интернет

WWF: В България вече няма живи реки

Над 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. Снимка: Marius GODOI / Shutterstock

В България няма нито една жива река. На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране. В същото време, противно на възприятията ни, страната ни е сравнително бедна на водни ресурси – те представляват едва 0,3% от територията ни. За сравнение – при среден воден ресурс за света  8000 м3/човек/година, България разполага с едва с 2250 м3/човек/година.

Към момента, на 325 реки в страната ни има построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж. Свикнали сме да възприемаме ВЕЦ-овете като „зелена енергия“. На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и течението на реките, и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни. Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут.

Като добавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук: 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години.  А в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите.

Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.

Позитивното в ситуацията е, че има какво да направим. Световният фонд за опазване на дивата природа – WWF, призовава за защита на европейския Закон, който регулира намесата на човека във водните басейни – Рамковата директива за водите на Европа.

Създадена през 2000 г., Директивата се преразглежда от Европейската комисия цели 19 години по-късно и сега е точният момент, в който всеки европейски гражданин може да поиска запазването ѝ като силен и ефективен закон за опазване на водата на континента. Това е най-добрият шанс да защитим живота в българските реки – в следващите близо 20 години няма да имаме друга такава възможност.

Какво може да направи всеки от нас? Можем да изпратим искането за запазване строгостта на Закона до Европейската комисия тук (sosrivers.bg). Крайният срок за реакция е до 4 март.

Не бива да пропускаме възможността за действие, когато промяната зависи от нас. Това е точният момент да докажем, че човекът с воля да промяна не е изчезващ вид!

Източник: https://www.obekti.bg/zemya/wwf-v-blgariya-veche-nyama-zhivi-reki?fbclid=IwAR1Ug-Cith5K1mMGAmWGCO8qk1EEN6T96jQD2lNn1hU-R8mJ7nrG7g7CPd0

Как българска технология спаси пчелите в Австралия

Сергей Петров.

© Цветелина Белутова, Капитал

Сергей Петров.

Жуженето на пчелите в кошер в Австралия звучи странно. Екипът, който ги слуша в България, убеждава пчеларя на другия край на света да отвори кошера, въпреки че е зима и е опасно. Така той успява да спаси семейството от болестта американски гнилец, която е широко разпространена и унищожителна. И по-важното – успява да предотврати разнасянето ѝ в Австралия, където и досега случаите не са толкова много и пчеларите са задължени да избиват заразените семейства, за да предпазят всички останали.

Това не е научна фантастика, а реална история. Разказа я Сергей Петров – основателят на стартиращата компания Pollenity (преди известна като Bee Smart Technologies), на семинара „Единния цифров пазар – предизвикателства и постижения“ в Брюксел тази седмица. Pollenity получи през 2016 г. финансиране от ЕС в размер на 210 хил. евро, за да развие „умно“ оборудване за кошери, което да следи състоянието на пчелите и да информира за аномалии хората, които се грижат за тях.

В последните години населението на планетата се е удвоило, но броят на пчелните семейства е нараснал само с 30%, посочи Петров. А от тях зависи наличието на 70% от храната на хората.

Недостигът на пчели е довел до това, че в САЩ опрашването чрез пчели вече е платена услуга – градинарите викат пчелари от различни щати, за да се грижат за посевите им. Но това не решава проблема, напротив – пчелите умират от местенето и всяка година американските пчелари губят между 33% и 45% от тях.

Решението на Pollenity е да създаде базирано на сензори устройство, което се поставя в кошера и събира информация за влажността и температурата, а освен това слуша жуженето, което показва моментното им състояние.

През 2018 г. компанията е пуснала на пазара сензорите и умните си кошери; първата продажба в България е била през април, а през юни първият продукт заминава за Израел. Сега клиентите им са на пет континента, няколкостотин устройва са при бизнеса, но много повече са отишли при университети и изследователи, като целта е да се работи за подобряване на технологията.

Как българска технология спаси пчелите в Австралия

© Цветелина Белутова, Капитал

„За съжаление, и ние осъзнаваме, че технологията е прекалено скъпа за българския пазар, което е и причината да имаме, мисля, около пет клиента в България само. Повечето от тях са в Щатите.“, каза Петров пред „Дневник“. „В България има над 18 хил. регистрирани пчелари и се казва, че има около 33 хил. общо (с нерегистрираните, бел. ред.) Това е доста за малък регион като България, ние имаме традиции в пчеларството, което е страхотно. Всеки познава пчелар или има пчелар в семейството си. Моята лична мисия е и след десет години да е така.“

„Едно от нещата, които искаме да изпълним в най-скоро време, е да има субсидия за тази технология. Ние сме технологично ограничени да свалим цената прекомерно и това, разбира се, изисква време“, коментира Петров. Но според него още преди компанията да успее да направи продуктите си по-евтини, пчеларите биха могли да разчитат на европейско финансиране за тях. „Не само че те ще се грижат по-добре за пчелите си, а ще имат възможност да споделят информация за своите пчели с изследователи, които да помогнат впоследствие да се създадат глобални практики.“

Източници: https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/02/10/3387994_kak_bulgarska_tehnologiia_spasi_pchelite_v_avstraliia/?fbclid=IwAR2rpIQWvD-mfEg3fjrsrlufIu__9Ru0YneuIiKhGbHperGfGIc9wnIiUMg#comments-wrapper
http://www.capital.bg/
© Цветелина Белутова

Девет причини да сме благодарни на дърветата

Дърветата са били жизнено важен и постоянен източник на храна, подслон, енергия, вдъхновение, уют и красота още от зората на човечеството, но ние често приемаме тяхната стойност за даденост. По-долу са изброени девет невероятни факта, които ще възстановят благодарността ни към тези прекрасни живи организми.

   1.Те поддържат живота на Земята, буквално

Няма нищо по-неоспоримо от факта, че без въздухът, който дишаме, животът, какъвто го познаваме, не би съществувал. В този смисъл, и в много други, ние дължим живота си на дърветата. Невероятно, но едно единствено дърво може да произведе достатъчно кислород за четиричленно семейство за цяла година

   2.Те осигуряват подслон на хиляди видове

Знаете ли, че английският дъб поддържа около 600 вида насекоми, които от своя страна действат като източник на храна за птици и други дребни бозайници? Да не говорим за катерици, лисици и други горски обитатели, хранещи се с изобилната реколта от жълъди. Всичко това благодарение на едно-единствено дърво.

   3.Дърветата са природен компас

Със сигурност е добре да се знае, че ако някога се загубите в пустошта, може просто да попитате едно дърво за посоката! По принцип мъхът расте от сенчестата, северната страна на дърветата, и ако разгледате пръстените на отрязан дънер, ще забележите, че те са по-отдалечени един от друг от северната страна, и по-близко от южната. Безценен навигационен инструмент, който можем да използваме!

   4.Имат лечебни свойства

Обзалагаме се, че не сте знаели, че за създаването на аспирина е използвана кората на върбата заради  високата концентрация на салицин в нея. Или че някои химиотерапевтични препарати се получават от иглите и кората на някои видове тисово дърво. Или че елшата още в древността е използвана като кръвоспиращо средство; кората на ябълковото дърво лекува треска; ясенът намалява оплакванията от ревматизъм; кленовите листа носят облекчение за кърмещите майки….. списъкът наистина е безкраен.

    5.„Древни“ е много слабо описание

 

 

 

 

 

Ако дърветата можеха да говорят, те със сигурност щяха да разкажат немалко истории. За една конкретна колония от „Pando” дървета в Юта, САЩ се смята, че е на възраст над 80 000 години, което означава, че те са били на земята по-дълго, отколкото почти всяко друго живо същество.

    6. Те имат собствен език

 Не такъв, за който можете да си купите речник, за съжаление, но е установено, че някои видове дървета отделят химикал по посока на вятъра, когато са нападнати от насекоми, за да предупредят други дървета наблизо. Дърветата, които получават това предупредително съобщение, започват да произвеждат вещество, за да се предпазят от вредителите. Просто невероятно.

    7.Дърветата се усъвършенстват с годините

 Докато човешката продуктивност намалява с възрастта, за дърветата е вярно обратното. Едно напълно развито дърво има способността да премахне 70 пъти повече въглероден диоксид от атмосферата, отколкото новозасадено. Само ако можехме да се възползваме от това по някакъв начин.

    8. Това, което виждате, е само „върхът на айсберга“

Повечето хора знаят, че кореновата система на дървото е от жизненоважно значение – но какво ще кажеш за това: “главният корен” на дървото (основната “артерия” минаваща изцяло през центъра на кореновата система) може да достигне дълбочина, равняваща се на три пъти височината на дървото!

    9.Те ни правят щастливи

Не само защото са красиви творения, а гледката на красиви неща ни прави щастливи, но в по-дълбок аспект е доказано, че болни хора оздравяват по-бързо и изпитват по-малко болка, когато имат възможност да наблюдават дървета и да се докосват до тях.

    Източник: http://back2nature.rocks/девет-причини-да-сме-благодарни-на-дър/
Brightside.me

    Преводач: Елица Спасова

Световно проучване откри микропластмаса в 83% от питейната вода на Земята

Тя е навсякъде: най-трайния, вреден и същевременно нужен продукт на света. От подметките на вашите обувки до контактните лещи в очите ви, от телефона в джоба ви до храната в хладилника. Фактите са неоспорими: Ние живеем в Пластмасовата ера.

Пластмасата ни улеснява, подобрявайки ежедневния живот по неизброими начини, но и ни вреди чрез боклука и микроскопичното замърсяване.

Малко момче се катери върху пластмасовите планини на 50-годишно  бунище в Дагупан, Филипини.  Част от тези планини от разноцветна пластмаса биват отнасяни от крайбрежния вятър в морето.

Скорошно изследване разкри шокиращото разпространение на пластмасата в световните океани и езера. От Orb Media си зададоха въпроса: Ако микропластмасата е в океаните, езерата и реките, дали я има също и в питейната вода?

В първото по рода си публично научно изследване, Orb Media откриват неизвестно до тогава замърсяване с микропластмаса на питейната вода в градове по целия свят.

Микроскопични пластмасови влакна плуват в чешмяната вода от Ню Йорк до Ню Делхи. От капитолията в САЩ до бреговете на езерото Виктория в Уганда. Жени, мъже, деца и бебета поглъщат пластмаса с всяка изпита чаша вода. Изследването дори е открило пластмаса в две марки бутилирана  минерална вода в САЩ.

Повече от 80% от пробите, които са взети от петте континента, са с положителен резултат за наличието на микропластмаса.

Микропластмасата – малки пластмасови нишки и частици задушават не само океаните, но и „окупират” питейната вода.

Защо трябва да ни е грижа?

Микропластмасата е доказано, че абсорбира химикали, които са свързани с рака и други болести, като после отделя тези химикали след като е погълната от риби и бозайници.

Учените казват, че тези микроскопични нишки може да се създадат също от ежедневното износване на дрехи, тапицерия и килими. Те могат да достигнат до чешмата вкъщи, като замърсят местния водоизточник. За сега не съществува начин, по който могат да бъдат филтрирани или задържани.

Ако микропластмасата е в питейната ви вода, експертите твърдят, че тя със сигурност е и в храната ви.

И става по-зле! Пластмасата е всичко, но не и разрушима. Това означава, че пластмасовите отпадъци не се разграждат, те само се разпадат на по-малки частици, които могат да достигнат до наноразмери (eдна милионна от милиметъра).

Изследвания показват, че частици с такъв размер могат да преминат през стените на червата и да достигнат до лимфните възли и други вътрешни органи.

„Присъщо на пластмасата е да се рециклира. Това, което ни пречи да я рециклираме е неадекватна, неподходяща и изобщо липса на правилна преценка на дизайнерския етап за това, какво ще се случи в края на продуктовия живот на пластмасата.” Ричърд Томпсън, университет „Плаймът”

Как пластмасата в питейната вода застрашава човешкото здраве, как се е озовала там и какво можем да направим по въпроса?

Orb Media търсят отговор на всички тези въпроси в десетмесечно изследване, което провеждат из шестте континента.

Пластмасата е толкова ценна в нашия модерен живот, че сме свикнали да я възпиемаме като неутрален материал – без вкус, без мириз  и невероятно удобна за употреба. Удобството, което носи тя, предизвиква масово производство и неконтролируеми отпадъци. В крайна сметка пластмасата се разпространява в цялата околна среда и дори в телата ни.

„Това трябва да ни посъбуди малко. Знаехме, че пластмасата се връща при нас чрез храната, която ядем. Сега разбираме, че тя се връща и чрез питейната вода. Има ли изход от това? – Мухамад Юнус, носител на Нобеловата награда за мир

Източници на невидима пластмаса

Прочети повече

 „Има общи неща, които са значими за всички нас: въздух, вода и земя. Това, което откриваме отново и отново е, че ако замърсиш едно от тях, замърсяваш всичките.” –  Шери Мейсън

Вашето предизвикателство: Колко пластмаса използвате?

Много от нас се опитват да бъдат осъзнати по отношение на това, колко пластмаса използват.

Ето го и предизвикателството: Вземете хартиена торбичка и слагайте в нея всеки един ваш пластмасов отпадък. Накрая на деня извадете съдържанието на торбата и му направете снимка. Качете я в социалните мрежи и предизвикайте вашите приятели със същото.

„Когато разделяш един проблем, както е случая с пластмасовата индустрия, която не е отговорна за нейния отпадък, това дава възможност тази индустрия да обвинява друга индустрия. Виновни са сметосъбиращите компании, а не производителите на пластмаса. Не прозводителите на дрехи са виновни, а пречиствателните станции. Винаги някой друг е виновен. Говорейки общо, всички ние сме виновни.”  – Марк Браун, старши изследовател в университета в Ню Саут Уелс

Хубаво е да познаваме видовете пластмаса

Има буквално милиони приложения на пластмасата. По-долу са представени видовете пластмаса според техния идентификационен код. Прочети повече

За това, как може да използвате по-безопасно пластмасата в ежедневието си може да разберете тук.

Полиестерни частици с дължина по-малка от 50 нанометра се поглъщат от сладководния планктон  Daphnia magna. Този вид планктон е в основата на хранителната верига за морските животни. Изследванията тепърва ще разкриват мащаба на замърсяване на морската флора и фауна с микропластмаса. За сега не съществуват аналитични методи, които да установят наличието на микропластмаса в храната. Тази нанопластмаса от планктона преминава в малките риби, които биват изяждани от големите риби, а те от своя страна от хората. Този пластмасов проблем за планктона е също и твой проблем.

„Химикалите от пластмасата са неизменна част от вашата ежедневна диета. Ние ги приемаме чрез бутилката за минерална вода, чрез пластмасовата купа, в която си топлим  храна  в микровълновата печка или чрез чашата от полистирол, в която си пием кафето. Всички тези пластмаси отделят химикали включително фталати, разстройващия ендокринната система бисфенол А и дори токсични тежки метали, които се абсорбират от тялото ни.”  –  Скот Белчър, професор в университета в Северна Каролина

 И сега какво?

Единствения начин да запазим пластмасата далеч от въздуха, водата и почвата е коренно да променим нейния дизайн, употреба, продажба и последваща преработка. Съществуват много възможности в тази връзка. Ето няколко начина, чрез които хора по целия свят се опитват да променят тази мрачна реалност.

„Waste to energy” (боклук в енергия) превръща пластмасата и органичните отпадъци в газ и течно гориво използвайки най-различни технологии.  Прогнозата за световния пазар свързан с преработването  на боклука в горива е да нарастне до 33 милиардна индустрия до 2023г.

Кмета на Дагупан, Белен Фернандез гледа как 50-годишно сметище пуши. От бунището редовно попада пластмаса в Севернокитайско море. Фернандез е обещала да направи плажа отново чист и да превърне планината от боклуци в гориво за рибарските лодки и градските таксита.

В  модела на „Кръговата икономика” производители и дизайнери обезпечават опаковки и материали, които лесно могат да бъдат рециклирани и използвани повторно. Днес повече от половината пластмасови опаковки не могат да бъдат рециклирани.

Нови материали:
Водещи марки и стартиращи компании работят върху измислянето на синтетични материи, които няма да отделят нишки във въздуха и водата. „Bold Threads” от Калифорния изпозват същите протеини, които паяка използва за своите нишки. По този начин създават здрава и разтеглива материя, която вярват, че ще замести синтетичната вълна. Междувременно  стартиращата компания „NewLight Technologies” са създали пластмаса наречена „Air Carbon”, направена не от петрол, а от парниковите газове създавани от добитъка.

Решения за домакинството:
Дизайнери по целия свят търсят решения как потребителите да намалят своите пластмасови емисии. Едно от тези решения е „Cora Ball”, което улавя до 35% от нишките отделяни при едно пране, преди да са поели  към реките и езерата.

Всяко едно от тези решения зависи от поетата отговорност  на отделния човек, компаниите и правителствата за  създадения пластмасов боклук, чрез покупките си, техните продуктови дизайни и отношението им към опазването на околната среда.

Източник: http://back2nature.rocks/световно-проучване-откри-микропласт/
Orb Media

За вредите от пластмасата

След време най-вероятно ще наричат периода от човешката история, в който живеем  „Пластмасовата ера”. Този материал е завладял напълно живота ни. Той присъства буквално във всяка една сфера от нашето ежедневие. Факт, който ни е довел до състоянието, в което изобщо не се замисляме за присъстието на пластмасата и нейното влияние върху нашето здраве и цялата екологична система на Земята. Даваме ли си сметка колко всъщност е опасно това откритие на съвременната цивилизация?

Plastic-garbage   Изследвания, направени последните години, доказаха отделянето на токсичния бисфенол-А от пластмасовата бутилка в течността,  намираша се в нея. Откритието е било направено, след като учените са намерили наличие на бисфенол-А в урината на 95% от изследваните хора. След това откритие голямото потребителско търсене на пластмасови бутилки и опаковки без бисфенол-А накара повечето производители да подобрят технологията си на производство. Въпреки това, германско изследване показва, че в пластмасовите бутилки за вода се съдържат над 24 000 различни химически вещества, които са потенциално опасни за здравето. Най-тревожното откритие е, че пластмасовите бутилки  съдържат  DEHF – пластификатор, който прави бутилките по-еластични. Според докладите, DEHF е бил в най-големи количества, в сравнение с останалите химикали. Химичното съединение разстройва хормоналната система и причинява антиестрогенна активност. Количествата вредни химични вещества, които приемаме от пластмасите са минимални, но те се натрупват в организма ни и точно заради този акумулиращ ефект последиците за нашето здраве ще могат да бъдат видени едва след време.

plastic-symbols1   От всичко казано дотук, логично възниква въпросът какво можем да направим? Като начало е хубаво да знаем кои видове пластмаса са по-безвредни, за да използваме тях, ако ни се наложи. Ако сте забелязали, на повечето пластмасови изделия, които използваме, има цифра от 1 до 7. Тази цифра е разположена в триъгълник, символизиращ рециклиране и служи за ориентир каква точно е използваната пластмаса и по какъв начин да се рециклира след употреба. Подробно за най-разпространените видове пластмаса и в кои продукти се съдържат може да прочетете в тази статия.

Накрато казано пластмасите, които е добре да избягваме са тези, с номера 3(PVC), 6(PS) и 7(PC). Относно останалите видове пластмаси, за сега се счита, че тези, с номерация 2 (HDPE), 4(PELD или LDPE) и 5(PP) са безопасни за човешкото здраве. Дали обаче това е така, само бъдещите задълбочени изследвания ще покажат. Практиката показва, че десетилетия, след въвеждането на някои видове пластмаси(считани за абсолютно безвредни) се оказва, че далеч не са така безобидни, а напротив – оказват много вредно влияние върху човешкия организъм. Повече за опасността от пластмасовите продукти може да научите от документалния филм “Пластмасова планета“.

Ето и няколко съвета за безопасно използване на пластмасата в нашето ежедневие:

  •  Никога не купувайте хранителни продукти в пластмасови опаковки, на които не е отбелязан вида пластмаса.
  • Ако се изкушите да си поръчате храна за къщи, никога не я оставяйте да престоява в пластмасовите кутии, в които ви е доставена. Възможно най-скоро я пресипете в стъклен, керамичен или порцеланов съд.
  • Никога не загрявайте храни, поставени в пластмасови съдове в микровълнова фурна. Това, че пластмасовият съд не се поврежда от микровълновата фурна не означава, че храната не се уврежда от самия съд при нагряване.
  • По възможност не използвайте пластмасови прибори, съдове и чаши.
  • Изхвърлете всички тефлонови тави, тигани и съдове. Независимо по каква технология са направени, без значение дали са нови или стари, когато се пренагреят, от тях се отделя перфлуороктановата киселина, която има канцерогенно действие.
  • Не използвайте пластмасови кутии за съхранение на храна, независимо от вида пластмаса. Много по-здравословно и безопасно е да съхранявате продуктите в хладилника в стъклени или керамични съдове с капаци.
  • Никога не слагайте гореща храна в пластмасови съдове, независимо от каква пластмаса са съдовете. Същото се отнася и за горещите течности.
  • Ако усетите мирис от пластмасов съд или бутилка, незабавно го изхвърлете. Това означава, че е изработен от пореста пластмаса, която задържа миризми и микроби или от пластмаса, която отделя химикали.
  • Ако все пак имате в домакинството пластмасови съдове, никога не ги мийте с абразивни препарати или твърди гъби, защото така се драскат и отделят вредни химикали или в другия случай в драскотините се задържат бактерии и вредни микроорганизми. Пластмасови съдове никога не слагайте в миялна машина отново поради опасност от надраскване и заради това, че високите температури водят до отделяне на химикали от пластмасите, нарушават тяхната структура и водят до стареенето им.
  • Проверете от каква пластмаса са направени каната ви за вода, уредът ви за готвене на пара, кафе машината, цедката за чай. Ако не е отбелязано нищо върху тях, замислете се дали не отделят отровни вещества. Ако случайно са маркирани с 3(PVC), 6(PS) или 7(PC), директно ги изхвърлете.
  • Тръбопроводите също се изграждат с PVC тръби. За да намалите отровите, които се отделят във водата, източвайте я добре преди да я използвате за пиене или готвене. Никога не използвайте гореща вода от тръбопровода за домакински нужди като пиене или готвене. Горещата вода от тръбопровода е подходяща само за миене.
  • Пластмаси не се съхраняват на пряка слънчева светлина, тъй като това води до тяхното по-бързо стареене и саморазпад, които са свързани с отделяне на токсични вещества.
  • Минерална вода и безалкохолни напитки и бира в пластмасови бутилки (РЕТ опаковки или с номерация 1) никога не се съхраняват на слънце. Пряката слънчева светлина засилва отделянето на химикали, имитиращи хормона естроген. Тези химикали водят до хормонален дисбаланс. Също така, запомнете, че тези опаковки са за еднократна употреба и след това подлежат на рециклиране. Не наливайте в тях повторно каквито и да било други напитки или вода.
  • Забравете за порочната практика да се съхраняват вино, ракия и прясно мляко от село в пластмасови съдове или бутилки. Киселото зеле приготвяйте в каца, а не в пластмасов бидон. Същото се отнася за вино и ракия.
  • В офиса в какво си наливате вода от машината за вода? Използвайте стъклена или керамична чаша, а не пластмасови чашки или бутилки. Може би ви е по-лесно да си сипвате вода от машината в бутилка от 500 мл или литър и половина, за да пресметнете по-лесно колко вода сте изпили през деня? Откажете се от този навик. От една страна тези чашки и бутилки при затопляне отделят вече споменатите химикали, имитиращи естроген и разбалансират хормоналната ви система, а от друга, в порестата им структура се натрупват бактерии, които безпрепятствено се размножават и вие поглъщате. По-здравословно е да броите чашите изпита вода, а не бутилките изпита вода.
  • Мазни храни(месо, сирена, пълномаслено мляко) не е добре да се съхраняват в пластмасови съдове, тъй като мазнините извличат вредните химикали от пластмасата.
  • Ако имате бебе или малко дете, внимателно преглеждайте пластмасовите играчки, които купувате или получавате като подарък. Те задължително трябва да имат знак, указващ от каква пластмаса са произведени.
  • Купувайте пластмасови шишета за хранене, купички и лъжички за бебета само ако върху тях има надпис, че не съдържат бисфенол А(BPA free). Не употребявайте бебешки шишета без обозначение за използваната пластмаса. Тогава почти е сигурно, че за производството им е използвана рециклирана пластмаса с код за рециклиране 7 и вероятността да съдържат поликарбонат и съответно бисфенол А е почти 100%.

Източник: http://back2nature.rocks/за-вредите-от-пластмасата/
Zdravosloven

Етика за земляни: Да намалиш отпадъка си или да откажеш животинските продукти – направи и двете.

Етика за земляни: Да намалиш отпадъка си или да откажеш животинските продукти – направи и двете.

Неотдавна имах повтарящ се кошмар как хиляди парчета пластмаса запушват гърлото и стомаха ми. Този кошмар беше предизвикан от ужасна реална история за младо момиче държано затворено в килера си и насилвано да яде килим и дървени стърготини, които самата тя е издълбала с ноктите си от стената. Когато е открита от местните власти цялата й храносмилателна система е била задръстена от несмляното дърво и пластмасовите нишки от килима.

Докато моите кошмарите бяха изчезнали като цяло, фактът на истинското замърсяване с пластмаса ме преследва ежедневно. Вече съм наясно за милионите морски обитатели, птици и дори хора, които се задръстват с пластмаса.

Млада морска птица умряла от глад заради пластмасовото замърсяване.

Морските птици и бозайници живеещи в океана или в непосредствена близост трябва да се борят ежедневно с пластмасовото замърсяване. Обикновено объркват с храна нашите пластмасови боклуци. Според Д-р Силвия Ърл пластмасовото замърсяване е толкова мащабно, че може да открием плуващи пластмасови торбички на стотици метри под морската повърхност.

Изследователи  са открили, че над 90% от морските птици имат пластмаса в стомаха си и почти 100 000 морски бозайници умират всяка година от задушаване или заплитане в захвърлени рибарски мрежи.

Сив кит заплетен в рибарски мрежи

Заради такива случаи по-лесно мога да приема веганизма. Премахването на риболова ще помогне да се предотвратят смъртоносните инциденти с други животни, причинени от рибарските мрежи. Крайно време е да приемем живота без отпадъци и животински продукти. Тези екологични стилове на живот са двете страни на една и съща монета, имащи за основа етиката и доказани научно.

В наскоро публикувано видео от минималистката с нулев отпадък  Гитемари Йохансен обръща внимание на етичната страна да използваме повторно найлонови торбички. Тя казва, “Не ви препоръчвам да използвате найлонови  торбички многократно, защото другите ще видят това и ще си помислят, че това е добре, а всъщност не е.”

Забележката й е точно на място. Наистина не е приемливо да използваме повече пластмасови торбички, знаейки, че те причиняват вреда.

Морска костенурка ядяща найлонова торбичка

Повечето хора живеещи с нулев отпадък осъзнават, че боклука е свързан със страданието, било то на морските животни или тези, живеещи на земята. Избора им да живеят без отпадъци е продиктуван от желанието им да не причиняват повече страдания.

Лорън Сингър създател  и основател на “Trash is for Tossers” и “The Simply Co” пише в нейния блог, че е била провокирана да започне живот с нулев отпадък гледайки всеки ден свой колега  да използва пластмасови торбички и кутии за еднократна употреба.

“Най-вероятно тогава съм си мислела: Би трябвало да сме бъдещето на тази планета, а ето ни нас продължавайки да създаваме боклуци, оплесквайки всичко.”

Кухнята с нулев отпадък на Лорън Сингър

Фразата “оплескваме планетата” е мекия начин да си кажем, че имаме етичната отговорност да направим всичко по силите си да не разрушаваме Земята и екосистемите й, от които всички зависим. И имаме силата да направим това още днес.

По същия начин, по който хората с нулев отпадък са съзнателни за всичко от праха за пране до месечния цикъл, така и веганите са съзнателни за всичко от двойния “чийзбургер” до дрехите, които носят. И това е така, защото винаги имаме избор.

За всеки избор на храна, облекло, забавление или купена стока винаги имаме по-здравословен, устойчив, веган, с нулев отпадък вариант. Нулев отпадък, що се отнася до животните, означава да ги изключим напълно от менюто си, заради същата причина, поради която отбягваме пластмасата за еднократна употреба. Тъй като не е приемливо да подкрепяме прахоснически индустрии, които също така нараняват животните.

Няма две мнения по въпроса – месната и млечна индустрии са едни от най-разточителните и жестоки, които някога сме създавали.

Всеки ден милиони мъжки пиленца са задушавани в огромни пластмасови чували или изпращани в “масератор” (бързо скоростна месомелачка), за да бъдат смлени и превърнати в храна за домашни любимци, само защото не снасят яйца.

Мъжките теленца са отнемани от майките им и превръщани в телешко месо, защото не дават мляко. А когато майката спре да дава мляко също бива изпращана в кланица, тъй като не е рентабилно да бъде жива.

Милиарди животи са превърнати просто в стока на месната и млечна индустрии, защото всички ние сме приели яденето на животински продукти за нормално.

Мъжките пиленца биват задушавани или смилани живи в “масератор”, тъй като са отпадъчен продукт за яйчената индустрия.

Естествено веганизма е отговор на тази жестокост и варварщина. Разбирайки, че купувайки животински продукти причиняваме вреда, избираме да не подкрепяме тези индустрии и да ядем нещо друго.

В този смисъл веганизма и движението за нулев отпадък трябва да обединят сили и с единна философия да се разпространят още повече.

Минимизиращите своя отпадък, които все още не са вегани, всъщност са готови да изключат животинските продукти от живота си, защото използването на животни е разточително и причиняващо вреда на всички.

Веганите, които не са намали отпадъка си, са също толкова готови заради етиката си, да направят нещо относно пластмасовото замърсяване, което също вреди на всички.

Сега, повече от всякога може да използваме начина си на живот като “оръжие” за масово повлияване и осъзнаване. Да откажем животинските продукти, да живеем с нулев отпадък и да помагаме на другите в тези начинания е едно прекрасно начало.

Източник: http://back2nature.rocks/етика-за-земляни-да-намалиш-отпадъка-с/
Medium.com

Конопът като решение срещу обезлесяването

Дърводобивната индустрия е от съществено значение за създаването на работни места и производството на продукти в страната ни, но всичко това е за сметка на околната среда. Тази индустрия унищожава горите, застрашава животните и растенията и замърсява среда, в която живеем. Въпреки това ресурсът е от голямо значение.

За направата на 93% от хартията (включително картон, хартия за печат, вестници и т.н) е нужна дървесина. Почти 40% от горите се изсичат за добив на материал. Това замърсява водата с нитрати и има пагубно въздействие върху екосистемата. Една четвърт от горите са застрашени. Много от тях не са защитени и могат да бъдат напълно унищожени.

Конопът може да замени всеки един от продуктите, изработен от дървесен материал. Горите няма да бъдат унищожавани. Tова ще спести ценни ресурси и ще възстанови екосистемите.

Хартията, която произвеждаме от дърво, може да бъде направена от коноп. Всяко растение канабис спасява 12 дървета. Изсичането на гори годишно достига до 500 милиона кубически метра.

Канабисът може да се използва за направата на плоскости от всякакви размери, както и за изолация, гипсокартон и мебели. Можем да построим къща от конопен материал без излишно замърсяване и без изсичане на дървета.

Източник: https://www.konop.bg/article/880/konopyt-kato-reshenie-sreshtu-obezlesqvaneto
hempethics.weebly.com