Първи стъпки в отглеждането на марихуана.

Трябват ми:
– място за отглеждане
– техниката
– семките
– торовете

Ще разделя темата на две части – една с основна теоретична информация за растението, а другата – с основна информация за самото отглеждане.

ЧАСТ 1-ва

* Историята на канабиса:
Потърсете просто филма The Union: The business behind getting high, като за начало. Не е тук мястото да давам линкове, но има куп клипчета и информация он-лайн. Също, вижте и следващата част на филма – The Culture High.

* Информация, засягаща избора на сорт и видовете канабис:
Канабисът има 3 основни разновидности:
– сатива
– индика
– рудералис

===> Физически х-ки на видовете

1. Сатива.

Това са растения, които цъфтят по-продължително време – издължават се повече, след като преминат към светлинният цикъл за цъфтеж (12/12) и правят по-„пухкави“ глави.

2. Индика.

Обратно – по-ниски и сбити растения, издължават се по-малко след като преминат към 12/12 и главите им са по-сбити и плътни.

3. Рудералис.

Това са обикновено дребни растения – започват като крайпътни и непсихоактивни автоцъфтящи растения; т.е. – при тях няма нужда да намалите продължителността на „деня“, за да започнат да цъфтят. Това става с времето, от което са поникнали. Периодът на растеж е няколко седмици, последван автоматично от цъфтеж.

===> Физиологични х-ки на видовете

1. Сатива.

Сативите обикновено са малко по-трудни за отглеждане, заради по-продължителния период на цъфтене. Обобщено, са по-чувствителни към прекомерни количества хранителни вещества, заради по-бавния си метаболизъм. Ефектите от пушенето на такъв тип растения са еуфорични и „щастливи“ – нерядко, могат да бъдат придружени с параноя, заради по-високите нива на THC.

2. Индика.

Тези мазни и твърди главуни ще ви залепят за фотьойла! Ефектът от пушенето е по-успокояващ, често пъти – опустошителен. Т.нар. couch-lock effect е типичен за този вид. Поради по-бързия си метаболизъм, растенията по-добре издържат на стресогенни фактори като застудяване и преторяване, но и по-бавно се възстановяват след по-големи шокове, докато Сативите – макар и по-чувствителни – могат да се върнат към нормалното си развитие… А, и разполагат с времето да го направят.

3. Рудералис.

Тези дребосчета вече са порастнали! Не понасят добре стреса, но имайки в предвид, че просто трябва да ги поливате, с малко практика, могат да се превърнат в бриз за отглеждане – дори малко скучновато, от време на време. След години кръстосване, вече има много Авто-сортове – с различни размери и ефекти; всички, обаче – са малко или много хибриди. В зависимост от генетичното си потекло, имат различни ефекти и различно поведение при отглеждане.

Информацията, която давам с много оскъдна, с идеята, че просто можете да потърсите в seedfinder.eu или Leafly желаните от вас ефекти и приложения, както и подробна информация за самите сортове.

ЧАСТ 2-ра.

1. Място за отглеждане.

Основни изисквания – Вътрешно отглеждане:
– размерите на бокса трябва да бъдат съобразени с желаният брой растения
– стените трябва да бъдат с висок процент на отразяване на светлината(фолиа, милари, Orca, бели найлони)

Колко място ми трябва?
Обикновено, 30-40см2 на бройка. Тоест, за 3 растения – 90х90см е напълно достатъчно.

Но, колко да бъде висок бокса?
Според това какви сортове си си избрал и колко време ще ги вегетираш.
1.5м обикновено е определен минимум. Трябва да можеш да регулираш височината на осветително си тяло.

2. Техниката.

Тук, вече, става малко по-дебело.

2.1 Накратко, ще изредя основните източници на светлина с техните плюсове и минуси… и начините им на инсталиране в самият бокс.

* CFL/FL
Това са флуоресцентните лампи. Имат предимството, че идват и в енергоспестяващ вариант и могат максималко да бъдат приближени до растненията, което означава – минимална загуба на Лумени (мерната единица за интензитата на светлината, която отдават лампите). Недостатъкът им идва от това, че ти трябват много бройки, за да можеш да осигуриш нужното количество светлина на растенията. Най-просто казано, трябват ти 30 000-50 000 Лумена на м2. Това е трудно постижимо с CFL, но заради липсата на загубени лумени, може да се каже, че можеш да паднеш и до 20 000 Лумена. Флуоресцентните лампи имат нужда от баласт и запалка. Баластът е вид трансформатор, а запалката – вид превключвател.

Как да ги свържа?
При много CFL-лампи, можеш да свържеш няколко бройки към един контакт – свързваш успоредно отделните лампи и след това, от последната и първата си изкарваш проводника към щепсела. Липсва ми техническата компетентност, за да кажа точно колко лампи можеш да пуснеш и какъв точно проводник ти трябва, но 6 лампи по 30 вата стават с 2,5 квадратов кабел. Това за енергоспестяващите.

При FL, ти трябва вече информация кой кабел за къде е. Тук е показано лесно и удобно за правене в схемата.

Накратко, този избор ти дава възможност да спестиш пари в началото. Резултатите са добри, въпреки по-ниското светлоотдаване, защото флуоресцентните лампи са в подходящите зони от светлинния спекър и по този начин имаш добра PAR /степен на усвояване на светлината от растенията/. Също така, това е много добър избор за по-малки стелт проекти. В този ред на мисли – не можете да си позволите високи и големи храстчета с тези лампи. Ако искате такива, ви трябват…

* HID (HPS/MH)

Всички HID-лампи имат нужда от баласт и запалка (ignitor). Ето как се свързват:

Филтриращият кондензатор (Capacitor) не е задължителен – може и без него и някои комплекти не го включват, дори.

Поради интензитета на светлината, която отделят, имат много добра проникваща способност. Сиреч, светлината им може да премине и към по-долните клони. За сравнение – с CFL и FL-лампите, ти трябват отделни лампи за долните и страничните клони, ако си изпуснеш растението. HID решават този проблем със сила. Но, поради естеството на работата на самите лампи, топлоотдаването се превръща в проблем. Както и разпределянето на светлината. Тоест, тези лампи имат нужда от рефлектор и охлаждане. Тук, начините са доста:
– с куултюб

Куултюба ти дава максимално отвеждане на топлината, е малко по-трудно да разпределиш светлината добре и е възможно да се получат „горещи точки“. Това е феномен, свързан с дистрибуцията на топлина, ЗАЕДНО със светлината. С други думи, на места е хем по-светло, хем по-топло.

– вентилатори, насочени към лампата – това е решение за по-малките боксове с по едно осветително тяло, да речем. С добра вентилация и позициониране на лампата спрямо растенията, няма да има проблеми.

– рефлектори с предвидено място за вентилатори (air cooled hood – отворена вариация на cooltube)

Това за мен е и най-добрата опция – максимално добре разпределена светлина, комбинирана със свежетта на куултюба.

– HPS.
Това са натриевите лампи, използвани в уличното осветление от едно време. Отделят много повече светлина от енергоспестяващите и обикновените флуоресцентни лампи и са по-подходящи за периода на цъфтеж. Ще дам повече информация относно нуждите на растението в друга тема.

– MH.
Това са метал-халидни лампи. Същите като HPS, само че са по-подходящи за периода на растеж и имат малко по-малко КПД (лумени на ват; ). Могат да използват същите баласт и запалка от HPS-а.

Накратко, този избор ти дава изобилие от светлина, но също така и предоставя проблема с топлината. Светлината, излъчена от тези лампи е в по-неподходящи части от спекъра, но все пак има и Агро-варианти, които са с подобрен PAR. Имат по-голяма начална инвестиция и можеш да изкараш година с максимално ефективни лампи, като след това, ефективността им спада и на 3-тата година обикновено са приполовили ефективността си. Това е най-разпространеният избор, все още, въпреки навлизането на…

* LED.
Това е последната мода в отглеждането. Тези диоди нямат добра проникваща способност, но всеки един Лумен е в точния спекър и – позициониран правилно – върши перфектна работа. Обикновено, комплекта си идва с въздушно охлаждане, инсталирано в корпуса, за това и температурата от страната на диодите позволява максимално приближаване (малко по-голямо отколкото при CFL). Това прави LED кандидат за изместване на HID-лампите. Имат много добра ефективност и най-дълъг живот от всички изброени досега опции.
Минусите са свързани с голямата първоначална инвестиция, но това не означава, че това е най-скъпият вариант (заради дългият живот на диодите). След второто закупуване на HPS-комплект, вече са избити парите на LED-а, примерно.

Накратко, този избор ти дава максимален PAR, добра ефективност (лумен на ват) и като цяло е най-прогресивния от изброените.

2.2 Вентилацията.
Трябва да сменяш въздуха в бокса максимум на всеки 3 минути (за да останат живи растенията ти). Тоест, трябва да установиш контрол над потока на въздуха. Най-лесният начин е с пасивно вкарване на въздух и цялата работа да се пада на изходящия вентилатор.

Как да пресметна?
Смяташ кубатурата на бокса/помещението и след това изчисляваш какъв дебит трябва да има изходящият вентилатор.
– Как се смята кубатура? A x B x C. Височината по Ширината по Дължината.
– Как да пресметна дебита на вентилатора? Той е описан в характеристиките на самата кутия.
Пример:
Имам бокс 90х90х200см. = 1.62м3. За да сменяш въздуха на 3 минути ти трябват 20х1.62=32.4м2/час.
Оптималният ти вариант е да сменяш въздуха на всяка минута, което значи, че поне 100м2/час ти трябват. Което си е един обикновен канален вентилатор за баня.

Тук влизат още много променливи, като филтъра. Ако нямаш кумин около бокса си – ще ти трябва филтър, който да скрива миризмата. Има много примери за самоделки – както и голямо разнообразие от готови, пригодени и готови за работа такива. Филтъра ти е незаменим и абсолютно нужен, ако си в апартемент и нямаш кумин, да речем.

instructables.com/id/How-to-Make-a-Grow-Box-From-A-to-Z/step5/Air-filter-and-ventilation-for-the-grow-chamber/

Това е и цялостен наръчник как да започнете да отглеждате – със снимки и пояснения на английски.
Принципно, съм спрял да пиша заради Ripp и SweedSeed – и като цяло, нямам намерение да започвам отначало. Но, ако темата остане, ще преведа каквото има нужда да се преведе от туториалите, опоменати тук – може би в други теми, нз. Както кажат „модераторите“.

2.3 Ph- и EC-метри.
Ph е степента на киселинност (под 7) или алкалност (над 7, duh) на разтвора (с торовете) или почвата ти.

Това е таблица, по която можеш да се ориентираш в коя част от Ph-скалата какви микро/макроелементи приема растението ти и в какви количества става това.

Накратко, ще кажа кои микроелементи за какво са нужни и в кои етапи от развитието на растението са най-полезни:
Разделяме самото отглеждане на два основни етапа –
* растеж:
В тази фаза, растението използва енергията си за създаването на продълговати клетки и деленето им. Използва ги, за да може да формира стебла и листа (очевидно). От макроелементите, най-нужен на този етап е Азотът (N), последван от Фосфора (P). Азотът е пряко отговорен за фотосинтезата, тъй като директно участва в синтеза на хлорофил. Липсата на Азот се вижда първо при най-долните листа и се изразява в екстравенозно пожълтяване на листата и цялостно забавен растеж. Ниските температури в областта на корените го правят по-трудно достъпен. Фосфорът е като нитрото от NFS – наличието му е отговорно за метаболизма на растението. Фосфорът е нужен за синтеза на защитните (и психоактивни) смоли и образуването на корени. Липсата на Фосфор се вижда в забавеното развитие на растението, а появилите се нови листа са по-малки и увиснали. В по-напреднали стадии, се появява един лилав оттенък по основата на листата и самите стебла – но, това може да се получи и при ниски температури (под 14 градуса, Фосфорът става оскъдно-усвоим).
От микроелементите, важни са Мед (Cu) – отговорен за синтеза на растителните протеини и Сярата (S), която също има активна роля в синтеза на хлорофил. При дефицити на Мед, растежа буквално спира и върховете на листата изглеждат изгорели, а самите листа са синкаво-зелени. При дефицит на Сяра, листата падат много лесно и клонките се чупят само с докосване.
* цъфтеж:
В този период, растението пренасочва енергията си към създаването на цветове и активен синтез на смоли. Тук, най-нужни са Фосфорът(?), Калийят (K) и Калцият (Ca).
(К) е нужен на растението, за да може да се пренасочи енергията от създаването на листа, към създаването на глави!  Тоест, влияе върху метаболните процеси на растението, свързани с преминаването към цъфтеж. Поради тази причина, е важно около седмица след преминаването към 12/12, да се даде една голяма доза Калий, за да се подпомогне тази промяна. Условно, този период се нарича предцъфтеж. Този спайк може да бъде последван и от спайк с висока доза Фосфор, след което си продължавате по план, използвайки информацията от производителя на торовете. Дефиците са свързани с свързани с „изгорели“ участъци от листото. Калцият е помощният материал за изграждането на по-здрави листа, стебла и корени. След появата на първите признаци на цъфтеж, развитието на корени вече драстично е намаляло, в сравнение с периода на растежа, но все пак – Калцият повишава общото здраве на растенията и е абсолютно незаменим във всички фази на развитие. Недостигът на Калций се вижда в листата – подгънати, огънати, деформирани, бавно пожълтяващи.

С помощта на Ph и EC-метри, можеш да следиш каква е обстановката в медиума ти и какво точно може да бъде усвоено от растението ти. EC-метърът ти е нужен, за да определиш дали даваш достатъчно храна на растенията си (или прекалено много).

Seedlings, Early Sprouts 100 ppm to 250 ppm 0.2 ec – 0.5 ec („новоизлюпените“)
Early Vegging 300 ppm to 400 ppm- 0.6 ec – 0.8 ec (ранна вегетация)
Full Vegetation 450 ppm to 700 ppm 0.9 ec – 1.4 ec (активна вегетация)
Early Blooming 750 ppm to 950 ppm 1.5 ec – 1.9 ec (предцъфтеж и ранен цъфтеж)
Full Mature Blooms 1000 ppm to 1600 ppm 2.0 ec – 3.2 ec (активен цъфтеж до зреене)

Това са примерни стойности на електропроводимостта (EC) или концентрацията на хранителните вещества (ppm) – напълно ориентировъчни са и могат да варират много с различните сортове. Аз лично, никога не съм се качвал над 1,5 EC – и не ми се е и налагало. НО, има и сортове (очевидно), които са по-„гладни“ (вероятно Американски, муахахах).

Тук, мисля, е редно и да отбележа връзката на различните микро- и макро-елементи и отношенията между количествата им. С други думи, „кой с кого ходи“.

3. Методи на отглеждане.

Има много теми, посветени на тази част от отглеждането, но все пак – няма как просто да ги пропусна. Затова, ще мина накратко с пояснения + картинки + предимства и недостатъци за всеки един от основните начини на отглеждане в почва, защото ако започна да пиша тук и за хидро, аеро, кокос и т.н. просто ще стане прекалено дълго. А, и има много по-запознати от мен за тези неща, така че…

SoG (Sea of Green)
Този метод включва по-малки саксии = по-малки растения, но пък говорим за повече бройки. Методът е най-подходящ за работа с клонинги – сценарият означава, че ще ви трябва и боксче за растението-майка (duuh). Естествено, може и от семки – както е по-удобно и изгодно.
Предимството е, че ще имате минимално време за вегетация (по-малко ток, примерно) и няма да имате „пуканки“. Втората част може да се случи и използвайки LST или ScrOG, но и двата метода включват по-дълго време за вегетация… За тези методи след малко. Друго предимство е, че използвате максимално светлината и реално, се отварят решения за проблемите на LED и CFL лампите – липсата на прониквателна сила. Т.е. така или иначе осветявате само горната част на растенията.
Недостатъците включват по-трудната движение на въздуха под нивото на главите и също така – по-трудният достъп до всички саксии, ако става дума за много растения.

ScrOG (Screen of Green)
Това е метода с „подпъхването“ на клонките. След ранно топиране (премахване на връхчето) или FIM-ване (внимателно премахване само на новоразвиващата се двойка листа от върха , оставяте растението да започне да вегетира спокойно и да развие новите си връхчета. След известно време, поставяте мрежата и започвате да попъхвате върховете възможно най-далеч от мястото, на което са щели да стърчат без мрежата. По този начин, всички малки клонки, които са щели да се покажат от основния клон се превръщат в по-големи клони, които по-късно ще направят colas – големи глави, хаххах.
Предимството на този метод се крие в това, че максимизирате добива си от едно растение и имате минимум пуканки. Също така, се грижите само за едно растение, вместо за 10-15. Използвате същото количество почва долу-горе, но вегетирате много по-продължително време – т.е. този метод е много ефективен, когато отглеждате навън. В този случай, растението ви остава сравнително ниско, а в същото време дава по-голяма реколта, в сравнение с не ScrOG-ната си версия, която също така… щеше да се набива повече на очи.
Недостатъкът е същия – по-трудно е да се раздвижи въздуха на нивото на саксията, под главите. Не е въпрос без решение, де – като си сложите обдухващ вентилатор, няма да имате проблеми. Също така, понеже растението вегетира по-продължително време и самият метод е сравнително стресиращ за растението, е добре да пробвате този метод след поне 2-3 успешни реколти, за да знаете всъщност от какво точно има нужда растението в различните етапи.

LST (Low-Stress Training)
Това всъщност е група от различни техники (тренировки), които – както се вижда от името – не са прекалено стресиращи за растението. Тук включваме огъването на клонките, за да разкриете долните глави; поливането със студена вода в края на цъфтежа, за да заблудите растението, че температурата пада и то да изглежда по-„напудрено“. Също така, включва и GLR (Gas Lantern Routine), което всъщност е друг светлинен режим (12 часа светло, 5.5 часа тъмно, 1 час светло, 5.5 часа тъмно). Идеята на GLR е, че растението се стресира по-малко с по-краткият ден (което не е толкова странна идея, ако се замисли човек какво и кога прави растението). Повече мнения и коментари, можете да намерите из чуждестранните части от форума. Аз лично съм го пробвал в контролиран експеримент (еднакъв сорт, еднакви условия, еднакви торове) и не видях никаква разлика, освен че растенията навлязоха около 5-6 дни по-бързо в цъфтежа и бяха малко по-напудрени накрая.

Supercropping
Това е пречупване на някои клонки – хубавото е, че може да се прави дори и в ранния цъфтеж без да стресира прекалено много растението. Забавянето е около 5 дни, обикновено. Но, ако растението ви опира в лампата или в рефлектора, може да ви бъде от полза. Не съм го пробвал лично като заместител на огъването и привързването на клоните, за да коментирам по-подробно, за съжаление.

Разбира се, има и комбинации от различните методи – get creative.
Потърсете в google: LBH’s 4-way LST и LBH’s ScrOG tutorial

Надявам се да съм бил полезен. Също така – мисля, че ще е най-добре темата да се заключи… Въпреки, че при нужда от едит от моя страна, не знам как биха протекли нещата. Но, все пак – засега е това.